Отиди на
Форум "Наука"

Защо едни от първите ръкописни български истории са създадени от монаси?


Recommended Posts

  • Администратор
3_%D0%9F%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9.j
 

В разработката си ще разгледам причините, които са довели до написването на първите български ръкописни истории от монаси.

Българите губят най-ценното си притежание – своята политическа самостоятелност, изразена в държавните им граници на картата на Средновековна Европа. С това се променя целият им бит и космос, но свързващото звено между миналото и бъдещето е вярата и Църквата. Силната религиозност е характерна за тези векове, но на българска територия има по-различна функция – съхраняване на българските обичаи, нрави и традиции, силната връзка между индивидите на общностно ниво и сплотяването им в едно цяло, сливането с народния живот и ръководната роля като антипод на всичко османско и чуждо.

Основните произведения, на чиято база ще се аргументирам, са „История славянобългорская“ от 1762 г.  на Паисий Хилендарски, Анонимната зографска история в препис от 1785 г. и „История во кратце о болгарском народе словенском“ от 1792 г. на Спиридон Йеросимонах. Общото между тях е, че са писани в един период – втората половина на XVIII век, и че авторите им са монаси. Дали това е съвпадение или има обективни предпоставки? За отговора на този въпрос ще разгледам условията на създаването на историите, използваните източници и биографични данни за авторите.

Споменът за миналото величие на българите, за тяхната силна и най-важното – самостоятелна – държава, се  предава от уста на уста в местните предания и легенди, което го прави неустойчив на време и силно изменчив. Разбира се, той поддържа народното самосъзнание и усещането за принадлежност към една земя, към родовата община. Но целта на първите написани български истории е да се засили, осъзнае и при необходимост – да се създаде чувство за принадлежност към народността. Тази потребност може да бъде осъзната само от хора, отделили се от всекидневните проблеми или по-точно казано – тези, които виждат нуждата от промяна и пътищата, по които тя може да се случи. Паисий Хилендарски намира общите символи в славното минало, православната християнска религия и в езика, смесица от говоримите диалекти и църковно-славянския език.

Важни за отбелязване са готовността и бързото възприемане на написаните истории, нещо немислимо в днешно време. В голяма степен причините за това са две. Първата е, че винаги по-малко ученият човек изпитва непреодолимо възхищение спрямо този, който знае повече от него, като дори не е необходимо да го разбира напълно. Втората, както вече стана въпрос, е свързана с онароднената църква, засилваща връзката на свещениците с техните енориаши. Традиционен е авторитетът на духовниците сред обществото, което ги възприема като символ на идеята за вяра и народност. Християнските православни обреди са част от живота на вярващия от деня на раждането му чак до смъртта. Затова доверието и влиянието, получавани от всички, които са по-близо до Бога, е огромно...

 

Прочетете целия материал безплатно тук: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka83/147

Изтеглете безплатно новия 90-ти брой на сп. Българска Наука от тук: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 52
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Те доста са можели да четат и пишат, но отговора е другаде - защото тогава манаистирите са били своебразни книжовни центрове - нещо като училищата и университетите. И просто са имали време и умения да го направят. И после - имали са достъп до библиотеките;) 

Макар, че поп Спиридон не е монах, де ... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, КГ125 said:

Те доста са можели да четат и пишат, но отговора е другаде - защото тогава манаистирите са били своебразни книжовни центрове - нещо като училищата и университетите. И просто са имали време и умения да го направят. И после - имали са достъп до библиотеките;) 

Макар, че поп Спиридон не е монах, де ... 

Към 1878 година едва 3% от населението на България е грамотно. 100 години назад грамотността вероятно е била 0,1%. Странно как това ти изглежда "доста". Грамотността в тази епоха чисто и просто е била безполезна.

Бизнесът на църквата обаче се върти около една книга, та щат нещат трябва да могат да я четат, а покрай нея се научават и на преписване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://offnews.bg/news/Analizi_289/Balgarskoto-obrazovanie-pogled-nazad-i-napred_325835.html

А защо не ти се вярва? Хората са бачкали на полето, за какво им е било да четат и пишат, за да четат списания и да си чатят по скайпа ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Заради много училища, откривани в страната. То ясно, че процентът на неграмотността не е нисък, но 3??  Да видим. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От около 5 милиона българи ще рече, че грамотни са били около 150 000..... При повече от 1000 училища в България разкрити през Турско, това значи, че всяко училище е завършено само от 150 човека? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В средновековието създаването на книжнина в цяла Европа, а и като цяло всичко, което днес бихме нарекли интелектуален продукт, се създава в манастирите. Просто там са грамотните хора.

Малко примери: Тома Аквински, Св. Августин, Уилям Окам, Анселм Кентърбърийски.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 27.08.2016 г. at 1:31, templar1307 said:

vorfax, най - вероятно е прав за всякакви цифри, ние просто се мислим за Велики. Айде сега да попитам откъде имаме данни за тез училища?

Ако помня правилно, от "Българската възрожденска интелигенция" на Н. Генчев. И не, не се мислим за Велики, просто нещо не се връзват с картината такива цифри. Затова е добре да се види как се е стигнало до тях. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Запазването на книжовната традиция е благодарение на манастирите и килийните училища, които са произвеждали учители и свещеници. Обучението в килийните училища се осъществявало изцяло от богослужебни книги, което е показателно защо манастирите са произвеждали и исторически ръкописи. Реално други места за обучение, писане и четене не е имало в първите няколко века от робството. След това вече малко по-малко нещата придобиват друга форма с замогването на българите, гръцките духовни училища и развитието на самостоятелни светски училища.

Аз не знам дали са били 3%, но дори и да е било така, то за много кратко време ние успяваме да изучим голяма част от населението и да имаме самосъзнание на отделен и самостоятелен етнос в Османската империя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, ако към 1878г. грамотността е 3 % то няма да може да стартира държавата...Сега да разграничаваме пълна неграмотност от мало/слабо грамотност. В средата на XIX век вече е налице една интелигенция, която не се е появила от нищото , а има основа, чиито зародиш трябва да се търси още  през XVII век.  Дамаскинарите начело с Григорий Прилепски, Аврам Димитриевич, Йосиф Брадати, Тодор Врачански, Тодор Пирдопски. Оформят се и школи - Врачанска, Самоковска, Котленска. Излиза се от религиозното съдържание и се минава на светско.  А преди Паисий, имаме Христофор Жефарович, Партений Павлович. Килийните у-ща, които в началото са в манастири и учителите са свещеници "преподаващи" на гръцки, но и (някъде) на черковно-славянски. Точно такъв възпитаник е Павлович. С увеличаване на така наречената чорбаджийска класа и градското население с неговата занаятчийска прослойка, нуждата от ограмотяване расте, (стоката изисква  да се борави със сметки) появяват се и светски килийни у-ща, най-често даскала е и някой занаятчия - терзия, който докато е дал задача на учениците си и поработва. Следват "Елино-българските" у-ща, първото е създадено в Свищов през 1815г. от Манолаки Васкиди (Емануил Васкидович)  Иначе   "българизирането" на образованието започва едва в началото на XIX век (с някои изключения)  Ето инфо http://ikonomika12.com/document/osnovni_nasoki_v_razvitieto_na_vyzrojdenskata_literatura/54159

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ворфаксе, много ме изкефи с тия 3%. Ще ти задам най идиотския въпрос. Как ги изчисли? Въз основа на каква статистика? Когато няма данни е добре да се използват прилагателни "малко", "малцина" или поне изрази от рода ""около", "не повече от".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Ворфаксе, много ме изкефи с тия 3%. Ще ти задам най идиотския въпрос. Как ги изчисли?

 

On 27.08.2016 г. at 0:01, vorfax said:

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, dora said:

В средновековието създаването на книжнина в цяла Европа, а и като цяло всичко, което днес бихме нарекли интелектуален продукт, се създава в манастирите. Просто там са грамотните хора.

Малко примери: Тома Аквински, Св. Августин, Уилям Окам, Анселм Кентърбърийски.

Така, така, Но вкарай и ограничител - "ранното средновековие", иначе не става, защото геният на един Данте Алигиери 1265-1321г. вече влиза/нагазва в същинското средновековие и не е създаден в манастир, нито този на Франческо Петрарка или Джовани Бокачо ! Те са се създали и развили  също в  средновековието. А пионери в така наречената "манастирска цивилизация/култура/" са айришите , считани до приемането им в  християнството за примитивен и жесток народ. В разглежданата тема , времево , Европа отдавна е излязла от "интелектуалният продукт" създаден в манастирите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това пише в статията -грамотните българи са били 3 процента , но не мисля че е вярно за 70-те години на 19 век (преди реформите - да възможно е) 

 

Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите. С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на голяма част от европейската общност.

"Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържането на същото мнение.

Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише.

И накрая, процентът на грамотните в България е толкова голям, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които говорят, че българите били диваци, са уведомени за тези факти?"

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

National Geographic от 1908 година: България - страна на селяните

 


National Geographic от 1908 година: България - страна на селяните

Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали...

 

През ноември 1908 г. National Geographic продължава серията от статии за нашата страна. „България - страна на селяните" не е подписана, но се предполага, че неин автор е Гилбърт Гроувнър, първият щатен главен редактор на списанието (заемал поста от 1899 до 1954 г.).

  

Гилбърт Гроувнър е роден и прекарва първите петнайсет години от живота си е Цариград, където баща му - Едуин Огъстъс Гроувнър - преподава история в Робърт Колидж. Твърде вероятно е сред съучениците на младия Гилбърт да е имало и българи, което би обяснило трайния интерес на NG към страната ни.

 

Моментът за публикуването на статията, изглежда, не е избран случайно - само месец по-рано (на 22.09.1908) Княжество България е обявило своята независимост. За този факт се споменава само в текста към една от снимките и се намеква във втория абзац - може би, защото Великите сили признават независима България едва през пролетта на следващата година.

 

Необходимостта от бърза реакция на случващото се на Балканите би могла да обясни и еклектичния характер на статията, изобилстваща със статистика и цитати от други текстове. Но оценката е висока - заради трудолюбието, храбростта и задължителното образование...

 

Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът в самоуправлението и образованието след 1877/78 г. - когато с помощта на Русия и Румъния отхвърлиха турското робство - е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време.

 

Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящ фактор при решаването на Източния въпрос.

 

Когато Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави.

 

Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.

 

Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат.

 

Това е резултат, с който нито една страна - нито от съседните на България, нито от тези по на запад - - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.

 

През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право.

 

Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно.

 

Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове.

 

Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове - финансовия, промишления, стопанския - и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.

 

България е с площ 38 333 квадратни мили [ок. 99 280 кв. км]и има население от 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на квадратна миля (ок. 40 души на квадратен километър). От цялото население 73 процента е заето в земеделието, 10 процента работят в промишлените предприятия, 5 процента са в търговията, 2 процента са в свободните професии; 2,5 процента в армията и обществените служби, 1,5 процента в транспорта и 6 процента се занимават с други дейности.

 

Земеделието - основният източник на богатството на страната - е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като изпраща по-добри видове семена и т.н.

 

Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (ок. 7,2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма.

 

Характерът на българите е в изключителен контраст с нравите на съседните нации. Не са толкова находчиви като гърците и склонни към идеализъм като сърбите, нито толкова добре възприемат външните проявления на цивилизацията като румънците. Притежават забележително количество от качества като търпение, упорство и издръжливост, както и способност да полагат големи усилия, която е характерна за всички земеделски народи.

 

Много е вероятно държеливостта и решимостта, с която преследват националните си цели, в крайна сметка да им дадат предимство пред техните по-интелигентни съперници в борбата за хегемония на полуострова.

 

За разлика от повечето южни раси българите са сдържани, мълчаливи, флегматични, неотзивчиви и изключително подозрителни към чужденците. Селяните са трудолюбиви, миролюбиви и благонравни; тук също така не са известни нито кръвното отмъщение във вида, в който е познато в Албания, Черна гора и Македония, нито ваденето на нож при свади, което е толкова характерно за Южна Европа.

 

Свободата на религиозните убеждения, която съществува навсякъде в малкото царство, е описана от Фредерик Мур: „Българското правителство се опитва да се отнася справедливо с всички вероизповедания и да поддържа религиозно равенство пред закона, като властите много се доближават до осъществяването на тази цел. Гърците се оплакват, че гръцките училища не се субсидират, но турските се поддържат от държавата.

 

В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния; евреите не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-честни в търговските отношения, отколкото са техните братя по религия в другите райони на Балканите.

 

Мохамеданите в България са по-добре от своите братя в Турция, които - като се изключи това, че са в ролята на човека с оръжието - страдат от османското управление почти толкова, колкото и християните. Въпреки това се наблюдава постоянен отлив на турци и помаци от България към земите под мюсюлманска власт.

 

И когато турците тръгнат на път, те не спират, преди да са преминали Босфора. Изглежда мислят - както мнозина други смятат вече от много години, - че дните на турската мощ в Европа скоро ще отминат.

 

Русия има голямо влияние върху народните маси; селяните са благодарни за своето избавление. Но еталонът на българите далеч не е голямата славянска страна. Те могат да се похвалят, че за четвърт век са постигнали свободи, които русите все още нямат.

 

Българските институции са либерални по принцип, а често и на практика; конституцията е демократична. Всеки пълнолетен мъж има избирателни права и в резултат от това в Народното събрание има седмина турци, които представят мохамеданските окръзи по Дунав и по турската граница; те седят сред другите, без да махат фесовете си."

 

Г-н Х. де Винд, автор на „През дивата Европа", също е много впечатлен от предприемчивостта на българите:„Тази страна (България) не може да се спре; не минава година, нито дори месец, без в нейното управление или в ефикасността на нейната прекрасна армия да бъдат направени важни реформи и подобрения. Докато пътувах през Румъния, ми намекнаха, че някой ден между нея и България може да бъде сключен съюз; в този случай, ако се стигне до враждебни действия, дори и някоя велика сила може да си създаде много грижи."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, vorfax said:

Значи не е убедително. Колко е населението на княжеството след освобождението - около 2 милиона през 1880 г. Да махнем турци, помаци, татари. Малко статистика, да с условието, че обхваща и земи извън Княжеството : Първото пълно класно училище е открито от Найден Геров в Копривщица през 1846 г. Четири години по-късно със средствата на пловдивските чорбаджии Чолаковци, Геров открива класно училище в Пловдив. Никифор Попконстантинов основава такова училище Пазарджик през 1847 г. Йордан Хаджиконстантинов /Джинот/ създава в Скопие първото класно училище в Македония. До кримската война класни училища са отворени в Габрово, Елена, Калофер, Търново, Русе, Свищов и Шумен. Програмата на тези училища обхваща значително по-широк кръг предмети. Изучават се естествени науки, физика, аритметика, история и география. След Кримската война просветното движение бележи подем. В страната се изгражда широка мрежа от основни училища, която обхваща всички български градове и села. През 1876 г. в България има близо 1500 основни народни училища. Значително се увеличава и броя на класните училища - през 50-70-те години функционират около 50 такива. Разширява се обема и на учебната програма - преподават се и някои практически дисциплини като земеделие и търговия. Подобрява се и състава на учителите, част от тях са завършили висше образование в чужбина. Най-големите центрове на училищното дело след Кримската война са: Пловдив, където функционира училище Кирил и Методий, което подготвя учители за цялата страна, Стара Загора, където броят на учениците достига 1 000, Габрово - традиционен център на българската просвета; Шумен - център на нови педагогически идеи, град където най-напред се въвежда обучение по химия, пеене и гимнастика...От 1856 г в градовете започват да възникват и първите читалища. Най-напред такива са открити в Свищов, Шумен и Лом. До Освобождението са създадени 131 читалища ! Да не говорим, че много българи учат в Одеса, Киев, Москва, Санкт Петербург, Виена, Прага, Париж, Марсилия. 

Редактирано от Евристей
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Образователният проект през Възраждането. Преход от религиозно към светско образование. Институционално развитие и етапи. Учебникарска литература. Учителят в социалната структура на обществото.

 

Възраждането е една от най-забележителните епохи в българската история. В нея настъпват необратими обществени промени, които отбелязват прехода от Средновековието към Новото време. Възрожденските българи отхвърлят наложения им ориентализъм, в голяма степен преодоляват вековното изоставане от европейската цивилизация и отново придобиват съзнанието за пълноценни участници в нея. Ето защо Българското възраждане е преломна епоха, която предопределя цялото по-нататъшно развитие на българския народ. С вяра в своето настояще и бъдеще той успява да извърви трудния и трънлив път до свободата и възстановяването на собствената си държава.

Процестите, протекли по време на Възраждането до голяма степен са следствие и на реформите, подети в Османската империя. Българският елит успява в максимална степен да се възползва от законовите промени в Османската империя.

В края на 17в. Османската империя престава да разширява своите територии. През 1699г. е подписан Карловатския мирен договор, който се явява повратен момент в Европейската история – Европа вече е променена и гледа на Османската империя като на необятен пазар. Това прави възможно включването в стопанския живот на отделни прослойки от християнския свят.

Тези процеси обуславят началото на градеж на нов тип социална тъкан. Появява се групата на едрите търговци – хора, замогнали се икономически. В същото време самата империя се опитва да модернизира икономиката си. Започва откупуването на правото да събираш данъци като по този начин се увеличават забогателите хора. Последните са основна предпоставка  за съставяне на елити. Те по една или друга причина осъществяват контактите си с външния свят. Макар и неуки тези хора стигат до идеята, че техните наследници трябва да имат подготовка, базисни умения, знания, които да им позволят да осъществяват подобни контакти с външния свят. Така постепенно се достига до идеята за нуждата от образование.

Елитите са тези, които задават парадигмата на цялата общност, което е много далеч от западноевропейския модел.

С модернизирането на занаятчийската сфера в османската империя и включването на българския елит в икономическата сфера започва едно ново социално развитие, което превръща българското общество в европейски тип общество. Това са хората, които започват да инвестират в образование, възстановяване на храмове. Тези хора постепенно добиват самочувствие и са уважавани ори от османските власти. Доказателство за това е, че в началото на 19 век османската държава  дава големи права на самоорганизация на  българите. Империята вижда в тях вече не поданик, а достоен съюзник.

 

От началото на 18 в. започват да се усещат нови потребности от образование. Те са предизвикани преди всичко от нуждите на появяващите се за обществен живот буржоазни сили, от започналите промени в стопанското и духовно развитие на Османската империя, от връзките на българските земи с Европа. За духовното пробуждане важна роля играе появата на националното съзнание. Силен подтик към просвета и образование дават ренесансовите и просвещенските идеи. Интересът към образованието е предизвикан и от влиянието на гръцката просвета, която през 18 в. извършва прехода към светското образование.

 

Неотменима част от този сложен и дълъг процес представлява образователният проект и движението за новобългарска просвета и култура. В условията на османско владичество българската книжовна традиция се е запазила благодарение на манастирите и килийните училища. Макар че давали само най-елементарни, религиозни познания, в първите няколко века на османското владичество килийните училища подготвяли грамотни по старобългарски език българи, някои от които ставали свещеници или учители в същите тези училища. Обучението в тях се осъществявало по богослужебни книги и с крайно опростена организация – то не било съобразено с възрастовите особености на учениците – те не се разделяли на отделения, а учителят преподавал индивидуално на всеки ученик.

Още през XVIII век обаче започват да се появяват нови обществени нужди – обществото вече имало нужда от по-задълбочени познания, които килийните училища не можели да му дадат. Постепенно нараствал броят и на младите българи, които получили по-високо образование в учебни заведения извън българските земи. Така около 1800 г. бил достигнат апогеят в развитието на килийното образование, което скоро след това започнало да запада, поради очевидно консервативния си характер.

Новото възрожденско общество изпитвало остра нужда от модерно светско образование, което да съответства на Европейското просвещение. Началото на XIX в. е и времето, когато в университетите на Европа се появили и първите български студенти, които след завършване на образованието си започнали да играят важна роля в културния, политическия и социалния живот на българското общество. Именно те били носителите на просвещенските идеи по българските земи.

И така, тъй като килийните училища вече не отговаряли на нарасналите изисквания, занаятчиите и търговците били принудени да дадат децата си в чужди училища, най-много от които били гръцките. Те отговаряли в по-голяма степен на назрелите нужди на българското общество, отколкото наличните килийни училища. Заплахата от елинизиране обаче (за която говори и самият Паисий Хилендарски) наложила някои от тях да се трансформират в елино-български. Именно тези училища бележат прехода от старото религиозно към светско образование. В тях, наред с гръцки език, било въведено и изучаването на църковнославянски и новобългарски език, а също и френски, турски и други езици. Този модел на просвета обаче бързо изчерпал своите възможности за развитие, загубил значението си и бил заменен с новобългарското взаимно училище. Пръв изразител на идеята за създаване на светско българско училище, което да е основано на взаимоучителния метод, бил д-р Петър Берон. Именно той успял да изгради принципите на новата учебна система, съответстваща на духовните потребности на възрожденското българско общество. Тя се състояла в това, един учител с помощта на по-напредналите ученици да обучава много деца, което компенсирало липсата на достатъчен брой подготвени учители. Петър Берон издал и първия учебник за българските училища – т. нар. Рибен буквар.

Идеите на Петър Берон били доразвити от Васил Априлов, който казал, че има нужда от изграждането на едно централно училище, където новият метод да бъде въведен и да бъдат подготвени учители, които да разпространяват новобългарската просвета. Априлов, заедно с други патриоти, събрал средства и през 1835 г. било открито Габровското взаимно училище (днешната Априлова гимназия) – първото светско модерно българско училище, основано на взаимоучителния метод. За пръв учител и директор в него бил назначен големият възрожденски просветител Неофит Рилски. Само след 4 години взаимни училища по същия модел били открити и в други населени места. Малко по-късно била усетена и нуждата от развитие и на девическо образование и през 1840 г. в Плевен е открито и първото новобългарско девическо училище.

Взаимните училища постепенно прераснали в класни училища (аналог на днешния V до VIII клас). Първото самостоятелно класно училище било открито в Копривщица през 1846 г. През 1850 г. пък е открито прочутото Пловдивско класно училище, наречено на светите братя Кирил и Методий. В него малко по-късно започнал да се чества празникът на светите братя, който се превърнал в първия истински национален празник на българите още в епохата на Възраждането.

С изграждането и развитието на просветната мрежа в българските земи започнало да се развива и издаването на учебници. Появили се значителен брой учебници по български език, история, математика, география и др. След Рибния Буквар на П. Берон може би най-известният сред тях бил „Болгарска граматика” на Неофит Рилски. Други популярни заглавия са: „Аритметическое руководство”, „Математическа география”, „История на славянобългарския народ”, „Царственик” и много други.

И така, през първата половина на XIX век били положени основите на мрежата от новобългарски (взаимоучителни и класни) училища, чрез които се осъществил преходът от средновековно, религиозно към светско и национално по характер образование. В новобългарските училища се формирала многобройна интелигенция, която, за разлика средновековната, била светска по характер. Именно нейните представители и оглавили националноосвободителното движение.

След Кримската война се създали още по-благоприятни условия за развитието на новобългарската просвета и нейното проникване дори и в най-отдалечените части на българските земи. Тази тенденция била продиктувана от  прочутия Хатихумаюн и нарасналите икономически възможности на българите. В страната се изгражда изключително гъста мрежа от класни и взаимни училища, в които проникват и нови методи на преподаване. Отворени са и няколко гимназии и специални училища. Априловото училище в Габрово прераснало в гимназия.

В навечерието на Освобождението дори се коментирала идеята за откриване на български университет, но тя така и не се реализирала. Поради тази причина българската интелигенция получавала висшето си образование в чужбина – най-голямата част в Русия, но и във Франция, Германия, Австрия, Чехия, Англия и др. По този начин в българската култура навлизат постиженията на различни чужди школи, което стимулира бързия напредък.

Решаваща роля за подема на образователния проект през Възраждането несъмнено изиграва и ролята на учителя. Новите учители пренасят сред българското общество разбиранията за ново светско образование, модерна педагогика и взаимоучителна методика. Те играят голяма роля за пробуждането на българския народ и оформянето му в нация.

Пръв изразител на порасналото самочувствие на българина и идеолог на националноосвободителното движение става Паисий Хилендарски. Той е роден през 1722 година. Неговата „История славянобългарска” се превръща в програма на борбата за национално освобождение. В нея той поставя пред българския народ три задачи: борба за национална просвета, за църковно-национална независимост и за политическо освобождение. Чрез своя труд Паисий Хилендарски утвърждава и говоримия език като основа на новобългарската книжовност.

           Най-виден продължител на Паисиевото дело бил Софроний Врачански. Повлиян от неговите идеи, той съставя първия препис на „История Славяноболгарская” през 1765 г., като по-късно прави още един. Под влияние на нейните идеи и будната котелска среда Софроний се обрича на просветата и цели 20 години учи котелските деца на четмо и писмо, като подготвя десетки свещеници и учители.

Друг именит поддръжник на просветния подем през Възраждането е Неофит Рилски. Той е съставил първата българска граматика, речник на българския език, христоматия по литература. Тя се ползва като учебник в почти всички български училища през 30-те години на ХІХ в. По онова време учебните програми се определяли от самите учители. Всичко в крайна сметка зависело от възможностите на учителите. Неофит Рилски дава насоките за замяна на старите училища с нови светски модерни учебни заведения, за изхвърлянето на богослужебните книги от учебния процес и употребата на специално подготвени учебници и помагала и доказва необходимостта от установяване на българския език като основен в учебния процес.

Новите учители пренасят сред българското общество разбиранията за ново светско образование, модерна педагогика и взаимоучителна методика. Те играят голяма роля за пробуждането на българския народ и оформянето му в нация.

Фигурата на учителя е образът на балканската интелигенция. Попът е традиционна фигура, представител на религиозната идентичност, кметът е представител, старейшина на традиционната местана общност. Тук се намира и фигурата на учителя - слабо заплатен и неговото съществуване се лута между книгата, нивата, лозето. Затова не може да се приравнява към европейския интелектуалец. Това са хора, които принадлежат на традицията, но започват да се занимават и с други дела. Социалното разслоение на бг общество обозначава само условно буржоазия и интелигенция, но не и в този им вид, заложен от западно европейските обшества.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Евристей said:

Значи не е убедително. ... Първото пълно класно училище е открито от Найден Геров в Копривщица през 1846 г. ...

Това на картинката е Паисий Хилендарски.

On 26.08.2016 г. at 14:32, Р. Теодосиев said:
3_%D0%9F%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9.j
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кой и защо го е срам, че първите български ръкописни истории са писани от монаси в общество тънещо в невежество и неграмотност? Съзирам някаква комплексарщина в броенето на училищата няколко века по-късно. Осъзнайте се.

Пък и сега сигурно бием цяла Европа по брой на университетите, но това, което излиза е под всякаква критика, ако поне е благоволило да посети 1-2 лекции за 8-години с 4 повтарящи, щото студентския живот е секс и купони (казах го възпитано :D).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи vorfax - изместващ спора. Не става въпрос за грамотността на населението по времето на Паисий от картинката, а за процента такъв - 3 през 1878г. Това са около 60 000 души. От тях трябва да "захраниш" интелигенцията завършила в чужбина, богатата прослойка от населението (без изключение при мъжете), средни и дребни търговци, занаятчии, майстори, даскали, попове, по-заможни селяни (по един представител в семейство) и т. н. Тук влизат и полу-грамотните - селски кмет, който храбро и с много пот ще разчете две изречения (от телеграма примерно) и т. н. Ще стигнат ли тия 3% ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не става дума за комплекси ("аз" и "комплекси" е последното в този форум, аз съм най-големия "разбивач", по-голям дори от теб, защото имам повече спорове в тази насока, с моя приятел КГ125 сме спорили години по такива тези, с години), а за коригиране на това мнение в интерес на истината..

По мнението, че народът през средновековието и османлъка е неук и неграмотен, няма никакъв спор мисля..

След реформите на танзимата, българите строят училища.. Та какво друго да правят с тази народопсихология и история на подтиснати и дискриминирани исторически, и на нещастни и нехаресващи се хора. Гледаме да се развиваме, да се променяме към по-добро..Все гледаме на Запад, гледаме  да догонваме най-добрите, да заимстваме нещо от тях (та сме и правили разни  експерименти - като комунизма). 

Показателно в тази връзка е че в периодът 1878-1908 повече от половината от бюджета ни отива за училища и военни (чел съм го, не си го измислям)

ПС

Гледаме да се образоваме, дори и заради това че тук трудът не е ценност, ("учи за да не работиш"), поради което качеството няма голямо значение, и поради тази ни народопсихологична и културна особеност - на преден план излиза количеството 

Трудът за българина не е ценност (и това е ясно от изследванията на ценностите, цитирал съм такива във форума), За тази особеност, както за всяка друга си има причини -у нас по времето на осмалъка и след него, с труд не се е ставало богат (особено при българите), а с връзки и протекции..

По времето на осмаслъка нещата са още по-брутални.. Ако си гледал 250 овце, то 150 от тях  е трябвало  да харижеш на османския бирник или на кърджалиите,та по добре е било да си натискаш парцалите и да не вдигаш глава, ако нямаш протекциите на двора.. Досещам се в тази връзка и за високите нива на завист при българите - завист към успелите и богатите, и отрицателните нагласи към авторитета . Мнозинството българи смятаме че "авторитетът не е хубаво нещо" вижте изследванията на WVS- т.е гледаме да се снишаваме, от една страна, от друга страна смятаме авторитетите за негодници и/или изедници. 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...