Отиди на
Форум "Наука"

ОнтоДиалектика (Обща теория на Съществуващото)


milko

Recommended Posts

  • Потребител

"Съществуващото е!" - това е най-общото достоверно твърдение, което е възможно като субекти на познанието да изкажем. За съществуващото имаме усещания, впечатления, представи и понятия, можем да го възприемаме, мислим, познаваме и преобразуваме. Най-общото определение на нещата, явленията и процесите, което сме в състояние да им припишем, е, че съществуват. Съществува както материалното от неутриното и електрона до Вселената, като обективна и независеща от човешката ни суета реалност, така и идеалното - от съновидението и отделната представа до понятието, до идеята за Бога, до най-сложната научна теория. Светът е екзистенциално единен. Съществуващото е в нас и около нас, то е всичко. Неговото друго е това, което няма битие - нищото.

Лишеното от съществуване не рефлектира в нашите възприятия. За него не могат да се изказват утвърдителни съждения. Всяка позитивна форма от вида на "То е..." го определя като битие, затова са му чужди и неприсъщи всякакви предикати.

Съществуващото е единно, неговото друго - лишеното от битие и свойства нищо, не може да му се противопоставя, да го ограничава, дезинтегрира и променя. Схващано по този начин като затворена система, единното съществуващо се самосъхранява и самоопределя.

Самосъхраняването или самозапазването на съществуващото се свежда до това, че то не преминава и никога не се превръща в своето друго, т. е. в нищо. По същия начин стои въпросът и с възникването на това, което е. Битието не се поражда от небитие и никога не преминава в своето друго, независимо какво мислят и твърдят философите от Хераклит, Левкип и Демокрит насам. Нищото с битийно бъдеще не е настояще нищо, а нещо в потенциална форма, т. е. съществуващо. Способното да се движи и изменя (възниква и изчезва) е в отношение с пространството и времето, с обективната реалност, а лишеното от битие не притежава релативност.

Самоопределянето на съществуващото е закономерност, обусловена от факта, че извън него няма нещо, което би могло да му наложи някакви реални ограничения. Определящото като материално или идеално е преди всичко съществуващо, свойствата му да определя и ограничава са вътрешно присъщи на това, което е, на притежаващото битие. Нищото лишено от битие и от свойства не е обособено, не е определено и не определя.

Самозапазвайки и самоопределяйки се, съществуващото по необходимост се самоизменя като абсолютна противоположност на своето друго. Лишеното от битие не се самозапазва, самоопределя и самоизменя, но не е и в покой. По този начин това, което е, се явява като всичко, като Абсолют, докато нищото просто не се явява...

Повече подробности на: http://ontodialectics.orgfree.com/

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една подобна фундаментална теория или хипотеза ако има сериозни основи би следвало да получи широк отзвук в световната наука. Какво са казали за нея учените от Оксфорд, Кембридж, ЦЕРН, или друга висша научна институция? Ако тези учени по света решат, че онтодиалектиката има грешки и е несъстоятелна авторът дали ще се съгласи с тях осъзнавайки загубата на време и съществуване!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, makebulgar said:

Една подобна фундаментална теория или хипотеза ако има сериозни основи би следвало да получи широк отзвук в световната наука. Какво са казали за нея учените от Оксфорд, Кембридж, ЦЕРН, или друга висша научна институция? Ако тези учени по света решат, че онтодиалектиката има грешки и е несъстоятелна авторът дали ще се съгласи с тях осъзнавайки загубата на време и съществуване!?

Бележката ви е напълно уместна. Преди 35 години, когато започнах изследването си и аз като вас вярвах в обективната и безпристрастна оценка на академичната наука. Тръгнах от популярните списания, минах през БАН, ИНРА... съветските научни списания... за да стигна до 4 (четири) коронарни байпаса на 52 годишна възраст. Подробно този мой опит съм споделил в книгата си „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing

Сега не търся признание от никого, не чукам и не чакам пред вратите на официалната наука. През годините след операцията напълно бях изоставил и интернет-публикацийте си, дори сайтът ми бе замръзен... Тези дни го възстанових и пускам няколко съобщения, за да напомня за съществуването на ОнтоДиалектиката. Започвам и публикуването на блог, в който да покажа по достъпен начин практическата полезност на тази теория за обикновения човек, особено ако му се налага да се бори със стреса на ежедневието.

Ако искате да добиете по-пълна представа, за това как институционализираната наука върви срещу истината вижте Майкъл Кремо: „Забранената археология“, „Деволюция на човека“ и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С тази нова тема искам да ви представя един блог създаден, за да направи разбираема, популярна и практически полезна една нова философска концепция, наречена онтодиалектика. Чрез материалите в блога ще се докоснем до същността на нещата по лесен, полезен, приятен и не будещ съмнения начин като експериментираме със себе си, развиваме възгледите и уменията си, укрепваме физическото си, психическо и духовно здраве, постигаме успехи и ...СЕБЕ-РЕАЛИЗАЦИЯ. Адресът на блога е http://onto-practice.blogspot.bg/
 

Какво представлява самата теория бихте могли да се информирате на нейния сайт: http://ontodialectics.orgfree.com/ или като изтеглите краткото въведение към нея в .pdf формат: https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikU1VjZ09VNFNoTFE/view?usp=sharing.
Ако се интересувате как е създадена онтодиалектиката стъпка по стъпка и през какви трудности и лутания е преминал автора и, изтеглете безплатно книгата: „Истината се ражда и като бездомно куче“ - https://drive.google.com/file/d/0BwWddNdHdKikTmpzckdRTC05Q1U/view?usp=sharing

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добър вечер г/н Гърчев.

За начало, предполагам сте чували , че изработването на една единна , единствена теория не се съгласува добре с методиката, похватите , принципите в науката. По тази причина е малко вероятно да имаме такава теория, тя няма да е предимство, макар и като мисъл да е изкушаваща. Това за сега, ще прегледам идеите ви, бързо и повърхностно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, kall said:

Това тук е някаква псевдонаучна кранкщина...

Защо не се опиташ да обосновеш това свое така категорично мнение. Като начало започни с понятието "псевдонаучна кранкщина". Добре би било да се знае, за какво точно става дума в дискусията ни.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прехвърлих набързо , с внимание физич. обяснение. Съжелявам , не става, по нататък не сканирах. Вероятно не съвсем съзнателно от вашият труд изникват силуети на интересни идеи , но тях ги виждам да се развиват в друга насока. Жалко за времето което сте изгубили .

 Не сте ли предлагали онтодиалектиката и другаде, преди години, в друг сайт, виждал съм това някъде, в някой клуб философия или физика..............

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът на цялата теория е в това, че още на пръв поглед изглежда че се вписва в рамките на псевдонауката. Без да се задълбочаваме в основните тези които предлага, има няколко неща, които будят съмнение - фактът че на няколко места се намесва Бог или дори се опитва да го обясни чрез теорията, фактът, че теорията е непризната, фактът, че за авторът има официална наука която е непреодолима бариера или враг, фактът, че се въвеждат нова терминология която е неразбираема за нуката, фактът, че се прави наклон към разнни онто-медитации и лечения, фактът, че се търси фундаментално решение, което съответно трябва да е сензационно и да преобърне съвременното състояние на науката, и т.н. и т.н. Всички тези неща напомнят за статията за псевдонауката и характеристиките й - https://bg.wikipedia.org/wiki/Псевдонаука Псевдонаучния труд, метод, действие, или теория може на пръв поглед да изглеждат научни, но при по-подробно вглеждане в тях се вижда че им липсват основни научни изисквания.

В този ред на мисли има една интересна руска статия за границата между истинските изследователи и "революционерите" в науката - http://www.humanism.ru/biblioteka/68-poruganie/264-perevorotchiki.html
 

Редактирано от makebulgar
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И тъй като в книгата се споменава и анализира парадокса на Зенон със стрелата, ще опишем накратко, колко безсмислено е философстването по този въпрос от гледна точка на съвременната наука.

 

Цитирай

Дихотомия – (на старогръцки διχοτομία – „деление на две”). Зенон дава за пример една стрела, която трябва да измине при полета си определено разстояние. За да прелети от единия до другия край на разстоянието, тя преди това трябва да измине половината от него, след като измине половината от разстоянието, неизбежно ще последва и моментът, в който стрелата ще трябва да измине и другата половина от половината, тоест една четвърт от цялото разстояние. Намирайки се на разстояние 1/4 от целта стрелата ще стигне до половината от оставащата и 1/4, тоест 1/8 от пътя. Така всеки път приближавайки се до целта, на стрелата ще и предстои да достига до половината от оставащото и разстояние, независимо колко малко е това разстояние. Следователно, по тази логика би се получило едно безкрайно приближаване и стрелата никога няма да достигне целта, освен ако последната половина от пространството няма среда, тоест ако пространството е делимо само до някакъв краен предел. Ако пространството е делимо (което според Зенон предполага че е делимо до безкрайност), то стрелата изобщо не може да полети, или поне този полет не може да бъде описан по логически път.


На практика предположението на Зенон, че пространството между целта и стрелата е делимо до безкрайност не е вярно, и стрелата в крайна сметка удря целта и я пронизва. И това е така тъй като, движейки се стрелата преполовява всяка следваща половина все по-бързо и по-бързо, като колкото по-малки стават половинките до целта толкова по-бързо ще ги преодолява. Тоест въпреки, че стрелата се движи закъснително, тя преодолява половинките ускорително. Така се достига до момента на допир при който разстоянието между стрелата и целта става минимално с размерите на атом, при което стрелата и целта се сливат, но тъй като атомите на стрелата се движат с висока скорост, то те разкъсват връзките между атомите на целта и така стрелата преминава през целта. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

«Профессора» — сторонники псевдонауки (ПСП) — это, как правило, специалисты в областях прикладных технических наук, ранее получившие в них конкретные результаты, сделавшие изобретения, имеющие учеников, премии, научные степени и звания и, соответственно всему этому, — авторитет. Часто их достижения связаны с оборонной тематикой и вытекающей отсюда закрытостью. В своих инженерно-технических дисциплинах они не предлагают никаких экстравагантных идей и не отступают от классической физики (хотя встречаются и исключения). Их идеи, претендующие на «переворот» и «ревизию основополагающих принципов», касаются, как правило, иных, новых для них, областей науки, в частности, теоретической физики вообще, теории относительности или квантовой физики. Не принадлежа к научным школам, имеющим отношение к этим разделам физики, и не имея собственного вклада в решение частных задач из этих областей, свои знания ПСП черпают лишь из общих курсов физики и научно-популярной литературы. Как люди образованные, ПСП интересуются мировоззренческими проблемами. С другой стороны, ПСП имеют психологическую «установку на успех». Ведь в своих-то научно-технических дисциплинах они уже преуспели, поэтому, не имея достаточно серьезной подготовки в новых для них областях, самонадеянно выдвигают пришедшие им в голову идеи, не утруждая себя их проверкой.

 

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря на администратора на форума, че обедини постингите по темата в раздел Философия и коригира допуснатата от мен грешка при първоначалното и откриване в раздел Биология.

Благодаря на makebulgar и на laplandetza за това, че си дадоха труда да прочетат макар и отгоге-отгоре някои от публикуваните от мен в мрежата материалите и да изкажат мненията си. Разбирам прибързаната им негативната реакция, особено след последния цитат на руски, приведен от makebulgar. Не мога да отрека, че описания в цитата профил на „Привърженика на псевдонауката“ съвпада почти напълно с моята професионална характеристика, но само толкова...

Тук ще се опитам само с няколко реда да насоча дискусията в правилната според мен посока.

Днес за нас науката е: „Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията.“ Схващането ни за диалектиката е почти същото: „Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.“ И двете дефиниции са продукт на господстващата през последните три века материалистическа парадигма и дават приоритет на природата (материята) като предмет на познанието. Мисленето (съзнанието) и обществените явления се обясняват като свойства на високо организираната материя или като надстроечни.

От философско-диалектическа гледна точка обаче природата, обществото и мисленето могат да се сведат до един-единствен предмет на познание, защото имат нещо общо помежду си – съществуват едновременно и съвместно. Последователния диалектически подход изисква да формулиране едно обобщаващо понятие – съществуващо, което да отразява това съвместно битие на природата, обществото и мисленето и да изучим всеобщите закони на развитие на това съществуващо всичко. Има ли нещо „псевдонаучно“ в тази постановка на въпроса, и какво е то?

Съществуващото в движение би следвало да се изучава от една Обща теория на съществуващото – ОнтоДиалектика която по дедуктивен път от общото към частното да описва предметите и явленията в нашия свят. Има ли нещо „псевдонаучно“ тук и какво е то?

Надявам се да конкретизирате мнението си за ОнтоДиалектиката като „псевдонаука“ като отговорите на горните два въпроса.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, milko said:

 

От философско-диалектическа гледна точка обаче природата, обществото и мисленето могат да се сведат до един-единствен предмет на познание, защото имат нещо общо помежду си – съществуват едновременно и съвместно.

 

това е твърдение което може и да не е вярно. ако авторът иска да сведе нещата до един-единствен предмет на познание (обща теория на всичко), това не означава че е прав и че философско-диалектичната му гледна точка е правилна.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, makebulgar said:

това е твърдение което може и да не е вярно. ако авторът иска да сведе нещата до един-единствен предмет на познание (обща теория на всичко), това не означава че е прав и че философско-диалектичната му гледна точка е правилна.

 

Нали за това водим тази дискусия. Аз мисля, че съм прав и мога да приведа достатъчно доводи в своя подкрепа. Най-сериозният ми аргумент е обаче в това, че в досегашните ми проучвания на базата на онтодиалектиката получавам изключително интересни резултати. Те са публикувани, достъпни са за моите опоненти и всеки може да ги опровергае, от свой позиции. Ще бъда благодарен на всеки, който ми покаже къде точно греша. Но съгласи се с мен, че възражения от типа на: "това е псевдонаука", "не става", "това е твърдение, което може и да не е вярно" и особено: "Това тук е някаква псевдонаучна кранкщина... " не само не доказват моята неправота, не само не допринасят с нещо за постигане на истината, но са и обидни (не за мен), а най-вече за своите автори. Аз стоя пред вас със собственото си име и със собствения си труд и очаквам от вас, ако не компетентно, то поне достойно и добронамерено мнение, а не аморфно-анонимни храчки...

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Г-н Гарчев, никой не плюе необосновано труда Ви, но когато от няколко страни Ви казват, че написаното от Вас е псевдонаука или както са ви казали професионалните учени в миналото чрез рецензии, че е недоразвита теория която е ограничена от доказателствена страна, то трябва да погледнете не само към евентуалните плюещи, а да погледнете отново в творбата си, в тезите си, и отново да анализирате целите и желанията си които сте имали в миналото когато сте писали тези неща. В описанието което сте направили се вижда, че със всякакви средства и методи сте се опитвали да изкарате на светло творбата си смятайки, че тя е основополагаща, но на практика тя може и да не е такава, и учените които не са я приели в миналото може и да са имали аргументи.

И тъй като псевдонаучните трудове лесно могат да бъдат съборени чрез прости и лесни научни въпроси които разглеждат детайлите, ще зададем такъв въпрос.
В обобщението на въпросната така наречена от Вас ОнтоДиалектика сте казал следното: "Битието за себе си в превъзходна степен е Бог..." Тоест като заключение на цялата си теория и творба твърдите доста сериозно нещо, което преплита религията и заглавието на така наречената ОнтоДиалектика свързано със съществуването (битието). Извода, който всеки учен ще си направи от това изречение е, че сте искали да обясните Бог. Но това е мнение, което от научна гледна точка е несъстоятелно. Докажете противното и обосновете изказаното мнение. И чак тогава може да изисквате някои да си губи времето и да се занимава с опровергаване на труда Ви. Искате теорията ви да бъде разглеждана като научна, но ако тя е религиозна, то няма как да искате от учените да се занимават с нея.

Редактирано от makebulgar
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, makebulgar said:

... И тъй като псевдонаучните трудове лесно могат да бъдат съборени чрез прости и лесни научни въпроси които разглеждат детайлите, ще зададем такъв въпрос.
В обобщението на въпросната така наречена от Вас ОнтоДиалектика сте казал следното: "Битието за себе си в превъзходна степен е Бог..." Тоест като заключение на цялата си теория и творба твърдите доста сериозно нещо, което преплита религията и заглавието на така наречената ОнтоДиалектика свързано със съществуването (битието). Извода, който всеки учен ще си направи от това изречение е, че сте искали да обясните Бог. Но това е мнение, което от научна гледна точка е несъстоятелно. Докажете противното и обосновете изказаното мнение. И чак тогава може да изисквате някои да си губи времето и да се занимава с опровергаване на труда Ви. Искате теорията ви да бъде разглеждана като научна, но ако тя е религиозна, то няма как да искате от учените да се занимават с нея.

Но от друга страна може би ще е подходящо да се замислим и върху думите на Хайзенберг:

Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”

В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част, от която ние ще трябва да се откажем. И така, в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката между тези два региона на мисълта - науката и религията - защото никога не съм се съмнявал в реалността на това, към което те сочат.”

Цитатът е оттук: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100796/catid,68/id,5963/view,article/

 

Редактирано от Шпага
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Шпага said:

Но от друга страна може би ще е подходящо да се замислим и върху думите на Хайзенбер:

Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.”

В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част, от която ние ще трябва да се откажем.
 
И така, в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката между тези два региона на мисълта - науката и религията - защото никога не съм се съмнявал в реалността на това, към което те сочат.”

Цитатът е оттук: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100796/catid,68/id,5963/view,article/

 

Защо е нужно да се 'мисли върху нечии думи"... Какво е проблемното ако вместо върху чужди мисли и думички, извадени от контекст, само защото са от физик, се замисли някой за собствени думи, от собствен опит, експерименти... Това непрекъснато 'мислене, чрез периметъра на приети авторитети е главно заради нуждата все пак да се реши дисонанса - наука и/или бог.

И така - какво се зачита в цитата - прости елементи от психични сигнатури на религиозен аспект:

"макар да съм убеден! - длъжен съм!... да размишлявам... защото не съм се съмнявал в реалността им...

Това е съвсем характерно за голяма част от научните идолни имена, които все пак, каквито и да са, човешкото в тях няма как да се пренебрегне - заедно с грешки, недомислици, обърквания и екзистенциални атавистични представни форми.

Странно е, че вече над два века продължава дори в средите на големи мислители, да не се израсне "мисленето за, към, през и чрез, Бог". Инерцията е толкова силна заради хилядолетното наследство и силния натиск на колективното несъзнавано, който е напълно "невидим"...

А всеки момент, когато се наложи на определен "мислител" да премине през вътрешни и психични драми, кризи или психични потъвания, стресови и гранични изживявания..., някъде пред прага на смъртта, на страха от докосването до "нея", спират кранчетата на отговорите на "науката" и се избутват на преден план скрити форми на религиозност - именно защото те са само прикрити, притъпени, само прибрани в "тъмните килери на психичното подсъзнавано"...

Редактирано от ramus
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря на всички за повишената активност в дискусията. Става интересно, защото на сцената излезе не само голословното отрицание, но и здравия човешки смисъл. Но още няколко думи към makebulgar: Предложих ви да започнем дискусията от А и Б и да потърсим яснота по обвиненията ви, че моите досегашни проучвания и ОнтоДиалектиката като резултат от тях са „псевдонаука“. Вие избягахте, отидохте и хванахте коня за опашката с цитата: "Битието за себе си в превъзходна степен е Бог..." и отново се произнесохте: „Това не може да лети!“, без дори да предположите, че държите опашката на Пегас... Реакцията ви не ме учудва – спонтанността и първичността не са отрицателни качества сами по себе си, но за човек, който обича мъдростта и я търси не са достатъчни. За всички спонтанни мой опоненти, които ме отричат преди да са прочели и осъзнали краткото ми творчество, започнах публикуването на блога си Онто-Практика, за който вече ви информирах - http://onto-practice.blogspot.bg/ Чрез него всеки скептик може да придобие достатъчно собствен субективен опит, така че да осъзнае и сам да се увери в истинността на ОнтоДиалектиката. Публикациите започват с преживяване и осъзнаване на твърдението: „Аз съм!“ и не се изискват никакви особени усилия, за да бъдат следвани. В блога ми няма да намерите препратки към други автори или бягство от преките и директни отговори. Цялото внимание е фокусирано върху собствените преживявания и разсъждения на практикуващия, така че той да може да изпита, открие, изживее и да подложи на проверка, когато пожелае своята собствена истина за себе си и за света, около себе си. Това е makebulgar, повече от това не мога да направя.

По отношение постингите на Шпага и ramus – благодаря ви. Наистина е трудно да се открие сериозен изследовател на микро- и макро-света, на живота и съзнанието, който на един или на друг етап от своите проучвания да не се е натъквал на осезаемото присъствие на един организиращ и всепроникващ интелект в наблюдавания и изучаван обект. Проблемите за науката започват от това, че измервателните ни уреди не могат да отчетат и документират това присъствие, а когато се натъкнат на него, веднага се появяват цензорите, които впечатляват и makebulgar, и заявяват: „Това не може да бъде, защото противоречи на еди-коя си теория.“ Има един сериозен изследовател на това явление в областта на човешката еволюция и археологията Майкъл Кремо, който публикува покъртителни неща. Това филмче е класика и си заслужава човек да го изгледа: https://www.youtube.com/watch?v=xdWODNoIXm0

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, milko said:

Наистина е трудно да се открие сериозен изследовател на микро- и макро-света, на живота и съзнанието, който на един или на друг етап от своите проучвания да не се е натъквал на осезаемото присъствие на един организиращ и всепроникващ интелект в наблюдавания и изучаван обект.

защо да е трудно да се "открие"? Ето ме - рамус, някой си, има претенцията за изследовател на живота и съзнанието... и на съвсем ранни етапи от своите проучвания и анализ, лесния начин е интерпретацията на усещанията като за "организиращ и всепроникващ интелект". Всъщност такъв... дори "не е нужен", въпреки условността и сложната картина разкриваща се след някои граници на възприятието и отражението...

След като вие също се заявявате като "сериозен изследовател'... добре. Това си е ваше право и разни мнения на един или друг, очевидно за вас нямат особено значение. Така или иначе одобрение или разбиране, похвала или резонанс... в изследванията на съзнанието, е твърде трудно да се намерят. Важни етапи от пътя на всеки такъв изследовател са крайните форми на индивидуални особености и тяхното ползване във вървенето по този път. Но на определен етап от синтеза започват да изплува постепенно все по-обща картина...

Като ваш "колега" (в някакъв условен смисъл) мога да кажа ясно кое, къде и как се самоподвеждате, макар че това е напълно без значение. Нямате шанс сред тази аудитория да намерите някакъв резонанс, още повече че в пътя към собственото си съзнание, през моите очи, тепърва сте потеглили, като още се търсят посоките.

В личен план мога да ви кажа неща, които са изписани - както във вашите текстове в посочения блог, така и сред тази тема. Защото през канала на написаното зад смисъла, който вие решавате че пишете съзнателно, е наличен и друг канал, по който вървят някои данни от "другия ви свят". Екзистенциалната криза при досег със смъртта е сравнително лош съветник и мотиватор... по ред причини, които не им е тук мястото да коментирам, без значение че това касае всеки един живеещ човек, без значение от роли, битие, култура или друга форма на идентичност.

==========

Имах възможността лично да направя контакт с визирания М. Кремо, на организирана в ПЛОВДИВ преди години среща по представянето на "Деволюцията...". За мен вие изобщо не сте се вгледали внимателно и критично в изложените тези на въпросния автор, които както и внимателните ми лично оформени проверки и впечатления в директния контакт, показаха съвсем ясно неговите собствени залитания...

Има налице едно явление, много подвеждащо всеки изследовател. Това е неусетния уклон към "предварително изведения извод". Съвсем неусетно при всеки човек, предварително е налице неосъзната посока на "извод", който в психичното много невидимо сработва, за да насочи субекта. Погледнато обаче в по-широк план, всъщност е налице един вътрешен път по "доказване" на предубеждение и силния уклон към неговото валидиране, в търсене на някои решения от борбата на защитните механизми в когнитивен и емоционален аспект. Темата е изключително сложна и многопластова. Но нейната посока не е философска, нито физическа, нито материална или идеологическа... В този смисъл посоката на изследване не е теория на всичкото... защото "всичкото е неизвестна величина" и патерицата, наречена "бог" е само част от капана в нея...

Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една...

Разбира се... нищо от това не може да промени с каквото и да е собствената ви вече конструирана от вас нагласа, която играе ролята на идентичност, през която приемате да привиждате света и себе си... Както и всичко написано... в тия думички е без всякаква практическа стойност... за ония, за които то не е практика и начин на живот.

Редактирано от ramus
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, milko said:
Преди 1 час, ramus said:

След като вие също се заявявате като "сериозен изследовател'... добре. Това си е ваше право и разни мнения на един или друг, очевидно за вас нямат особено значение. Така или иначе одобрение или разбиране, похвала или резонанс... в изследванията на съзнанието, е твърде трудно да се намерят. Важни етапи от пътя на всеки такъв изследовател са крайните форми на индивидуални особености и тяхното ползване във вървенето по този път. Но на определен етап от синтеза започват да изплува постепенно все по-обща картина...

Като ваш "колега" (в някакъв условен смисъл) мога да кажа ясно кое, къде и как се самоподвеждате, макар че това е напълно без значение. Нямате шанс сред тази аудитория да намерите някакъв резонанс, още повече че в пътя към собственото си съзнание, през моите очи, тепърва сте потеглили, като още се търсят посоките.

В личен план мога да ви кажа неща, които са изписани - както във вашите текстове в посочения блог, така и сред тази тема. Защото през канала на написаното зад смисъла, който вие решавате че пишете съзнателно, е наличен и друг канал, по който вървят някои данни от "другия ви свят". Екзистенциалната криза при досег със смъртта е сравнително лош съветник и мотиватор... по ред причини, които не им е тук мястото да коментирам, без значение че това касае всеки един живеещ човек, без значение от роли, битие, култура или друга форма на идентичност.

==========

Имах възможността лично да направя контакт с визирания М. Кремо, на организирана в ПЛОВДИВ преди години среща по представянето на "Деволюцията...". За мен вие изобщо не сте се вгледали внимателно и критично в изложените тези на въпросния автор, които както и внимателните ми лично оформени проверки и впечатления в директния контакт, показаха съвсем ясно неговите собствени залитания...

Има налице едно явление, много подвеждащо всеки изследовател. Това е неусетния уклон към "предварително изведения извод". Съвсем неусетно при всеки човек, предварително е налице неосъзната посока на "извод", който в психичното много невидимо сработва, за да насочи субекта. Погледнато обаче в по-широк план, всъщност е налице един вътрешен път по "доказване" на предубеждение и силния уклон към неговото валидиране, в търсене на някои решения от борбата на защитните механизми в когнитивен и емоционален аспект. Темата е изключително сложна и многопластова. Но нейната посока не е философска, нито физическа, нито материална или идеологическа... В този смисъл посоката на изследване не е теория на всичкото... защото "всичкото е неизвестна величина" и патерицата, наречена "бог" е само част от капана в нея...

Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една...

Разбира се... нищо от това не може да промени с каквото и да е собствената ви вече конструирана от вас нагласа, която играе ролята на идентичност, през която приемате да привиждате света и себе си... Както и всичко написано... в тия думички е без всякаква практическа стойност... за ония, за които то не е практика и начин на живот.

 

В своя личен път към себе си и към своята истина, човек без да иска става сериозен. Едно подобно заявление обаче: "Аз съм сериозен изследовател." наистина е трудно да се възприеме от страничен човек, като нещо смислено и значимо. И погледнато от страни, пътят на другия често изглежда изпълнен с противоречия и незрялост. В този аспект моите публикации са наистина без особена стойност както за напредналия в своята себереализация, който няма нужда от подобни поучения, така и за невежия, който дори и не предполага, че в живота и в съзнанието му може да има и по-дълбоки пластове от физическия гъдел. Аз за себе си отдавна съм разбрал, че е трудно човек да каже нещо ново и значимо на тези около себе си, нещо което да не е казано вече, но същевременно с това непрекъснато срещам хора, които имат нужда да им се повтарят банални истини и по този начин да чувстват, че някой ги подкрепя по техния път в живота. От друга страна не мога, а и не искам да преодолея привързаността си към семейството и моите близки, към които съм емоционално ангажиран, и които гледам да подкрепа кога със съвет, кога както мога. Тази ми ангажираност нарастна особено след като ми се роди внучка. Не мога да бъда като индийските йоги, след 50 гонишна възраст да се оттегля в усамотение и да се потопя в безконечна медитация. Аз знам от опит, че човек може да бъде йога, където и да е и да постигне единение със своя Бог и хармония със себе си, дори когато се занимава с най-баналните ежедневни дейности. Затова в писанията ми и в постъпките ми може би има неща, които са отражение на това мое разбиране за живота и дори да показват известна незрялост или вътрешни лутания. Смятам го за напълно приемлива цена.

По отношение на Кремо нямам никакви лични впечатления и никаква представа за вътрешните му терзания. За мен той е интересен с разкритията, които прави на посегателства върху истината, извършвани в академичните среди. Книгите му показват колко вредно и пагубно за цивилизацията ни може да бъде тоталното институционализиране на науката. Същевременно ясно свидетелстват за това, че е необходима пълна ревизия на материалистическата парадигма, на Дарвиновата теори за еволюцията, на човешката история, както и на представите ни за развитие на технологиите... Това за мен е един вид подкрепа...ramus, очаквам с интерес постингите ти.

А това бих го написал и аз: "Посоката на изследване на съзнанието е само една... субекта на такова изследване - само един възможен. Лабораторията за такова изследване - само една..." в блога си в подходящ контекст.

 

Редактирано от milko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още един признак на псевдонаучния труд и като цяло на псевдонаучното мислене е цитирането и препоръчването на други псевдонаучни трудове като тези на Майкъл Кремо.

Относно боговете, науката отдавна се е изказала и ги е премахнала. Това Юпитер, Мардук, Сол Инвиктус, Зевс, Кали, Митра, Аполон, Хера, Дионис, Сатурн, Марс, Гея, Селена, Венера, Вулкан, Кукулкан, Кукумац, Хуракан, Ра, Анубис, Сет, Озирис, и т.н. и т.н., всички те са доказано несъществуващи или изчезнали. Защото са били плод на човешката фантазия. Хората гледали слънцето, луната, планетите, звездите, чудили се на природните явления, и им давали имена, наричали ги богове. Днес е същото, но вече идеята която вълнува хората е за всевиждащото око, което контролира всичко. Хубава идея, но е просто поредната човешка измислица. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Г-н Гарчев, казвам Ви отново, че коментарите ми са по същество, а не са насочени към личността Ви или към труда ви. Препоръчвам Ви да преведете труда си на английски и да го изпратите на по-рано споменатите от мен учени от Оксфорд, Кембридж, ЦЕРН или друго престижно висше учебно заведение или институт. Изпратете го там и чакайте техните отговори. Предполагам техният авторитет ще Ви е достатъчен. Ако отговорът им е положителен, то след 2-3 години може да станете сензация и да Ви дадат Нобелова награда или друга награда, но ако отговорът им е отрицателен или мълчалив, ще трябва да се примирите с това, че теорията ви е грешна. Явно тук в този форум не е мястото да се обсъжда вашата теория, тъй като явно всеки противоположен на вашето мнение коментар ще се приема за голословно отрицание, а авторите на мненията ще се обвиняват в това че са прости, и че държат опашката на Пегас но не осъзнават това. Ако ли пък не го направите това с превода и с изпращането, и не поискате мнението на световните учени, а имате сили само за коментари в този форум или в блога си, то явно теорията ви наистина няма сериозни основи. Дори не е нужно човек да навлиза в детайлите за да му стане ясно това.

Успех!

Редактирано от makebulgar
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

makebulgar, защо полагате толкова много усилия, за насочването ми по правилния според вас път в науката? Не съзнавате ли, че този път през Оксфорд, Кеймбридж, ЦЕРН и т.н. не е отворен за всеки, не всеки минава по него и опитът на такива като мен го доказва? И сега в мрежата всеки може да намери теорията ми на английски и стари съобщения на световни прес-служби за нейното публикуване още през 1998 или 2003 г. Не може да намери нито ред обаче от списанията – стожери на науката, до които съм писал като „Science”, “Nature” и т.н. Защо обвинявате не само мен, но и Кремо в псевдонаучност? Та той просто споделя с обществеността за опита на професионални учени – археолози, геолози и др., които са имали щастието (или по-скоро нещастието) да попаднат на интересни артефакти, които не се вписват в господстващата научна парадигма. Каква „псевдонаука“ е това?

Но за да продължим дискусията си по един по-ползотворен начин, ако е възможно ми отговорете на следните няколко въпроса:

  1. Колко пъти в досегашната ви научна кариера ви се е случвало да лансирате идея различна от идеите на вашите шефове и на официалната наука? И колко пъти ви се е удало да получите признание за нестандартните си идеи по пътя, кой ми предлагате, и по който знаете че отдавна вече съм минал? Колко такива хора познавате?

  2. Може ли човек по принцип (а и вие в частност) да формира собствено мнение на база собствените си опит и логика или е необходимо да има институция, която професионално да дава оценки, за това кое е истина и кое не е, кое е наука, кое е „псевдонаука“ и т.н.? Може ли да споделите собственото си мнение за ОнтоДиалектиката, кое в нея е погрешно и защо, на кои научни принципи или факти противоречи?

  3. Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват несъществуването на организиращ интелект в изучавания предмет от която и да е наука? Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват съществуването на първична материя – материя, в която да не се наблюдават прояви на организиращ интелект и от която да е възможно да се наблюдава и изучи неговия произход? Къде можем да наблюдаваме спонтанна поява на живот в нежива материя?... Или пък, ако ви е по-лесно: Как официалната наука обяснява строителството на пирамидите, на Баалбек или на мегалитите в Южна Америка?

makebulgar, не очаквам смислен отговор на нито един от моите въпроси. Очаквам поредното изплъзване зад клишета, етикети и научни авторитети.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Псевдонауката си е псевдонаука, и от нея ползата е никаква. Единствено загуба на време. Майкъл Кремо може и да има образование, но псевдонауката му в книгите с които цели сензации си е псевдонаука. Той е умен и знае, че сензациите продават, и съответно експлоатира финансово сензациите. Продава си книгите, ходи на някакви лекции по света, печели пари чрез сензации, но е псевдоучен, тъй като никаква полза за науката няма от неговите писания и лекции. 

 

Преди 2 часа, milko said:
  1. Колко пъти в досегашната ви научна кариера ви се е случвало да лансирате идея различна от идеите на вашите шефове и на официалната наука? И колко пъти ви се е удало да получите признание за нестандартните си идеи по пътя, кой ми предлагате, и по който знаете че отдавна вече съм минал? Колко такива хора познавате?

Още на 25 години изучих една наука която е странична на образованието ми. В резултат на това изобретих едно нещо и го патентовах. Това изобретение представлява оригинално техническо решение за обединение на предимствата и функциите на три съществуващи към момента неща изполлзвани в практиката. Все едно да обединим функциите и предимствата на спортна кола, мини ван и камион в една машина. Няколко години водихме спор с Патентно ведомство относно това изобретение, но накрая ги убедих в нововъведението, и експертите им се съгласиха. В случая не се борих с никаква официална наука, а просто направих научно изобретение, описах го, и хората го приеха. Съответно след това направих и публикации в професионално списание и там хората също приеха статията без възражения, без да им плащам и да ги принуждавам, и с добри отзиви. Тоест когато има защо нещата се случват, но когато хипотезите и теориите са грешни нещата отиват на правилното място - в коша.

 

Преди 2 часа, milko said:

2. Може ли човек по принцип (а и вие в частност) да формира собствено мнение на база собствените си опит и логика или е необходимо да има институция, която професионално да дава оценки, за това кое е истина и кое не е, кое е наука, кое е „псевдонаука“ и т.н.? Може ли да споделите собственото си мнение за ОнтоДиалектиката, кое в нея е погрешно и защо, на кои научни принципи или факти противоречи?

Всеки може да си формира всякакви идеи, хипотези и теории в главата си, били те умни или глупави, научни или псевдонаучни. Всеки има това право. Но когато става на въпрос за наука си има съответните критерии които трябва да бъдат спазени. Има си научен метод, методологии, принципи, и те не са толкова прости, че всеки самозван мислител или обикновен човек да може да ги следва самостоятелно. Затова и студентите имат научни ръководители за дипломите си, за да ги напътстват при изготвянето на научният им труд. Затова и по-късно докторатите или други дисертации преминават през проверка от учени, и само ако отговарят на определен брой критерии преминават и биват одобрявани. Науката е точно това - постоянна проверка и изпитание на хипотезите и теориите. Ако дадена хипотеза и теория постоянно не получава одобрение, то тя явно не е научна.

 

Преди 2 часа, milko said:

3. Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват несъществуването на организиращ интелект в изучавания предмет от която и да е наука? Кои научни факти, наблюдения или експерименти доказват съществуването на първична материя – материя, в която да не се наблюдават прояви на организиращ интелект и от която да е възможно да се наблюдава и изучи неговия произход? Къде можем да наблюдаваме спонтанна поява на живот в нежива материя?... Или пък, ако ви е по-лесно: Как официалната наука обяснява строителството на пирамидите, на Баалбек или на мегалитите в Южна Америка?

За пореден трети път Ви казваме, че подобна аргументация е грешна и представлява ЛОГИЧЕСКА ГРЕШКА, която има и научно название - Аргумент от незнание (argumentum ad ignorantiam). Тоест това, че няма научни факти, наблюдения или експерименти които да доказват несъществуването на Бог, не доказва съществуването му. Може и да не осъзнавате че използвате подобни логически грешки, но винаги имате време да ги научите и да спрете да ги използвате. Освен ако не ги използвате целенасочено!?  Също така това, че все още науката не е открила как се е случил прехода от нежива към жива материя, не доказва съществуването на висша интелигентна сила която го е причинила. Науката си признава, че все още има неизвестни неща, но не спира да търси с обяснението че Бог е виновен за всичко, а просто продължава да търси. След 15 или след 150 години може и да има отговор на въпроса как е станал прехода, и тогава може да е нещо съвсем обикновенно хората да съживяват чрез ток или чрез друга "магия" която си искат нежива субстанция.


 

Редактирано от makebulgar
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...