Отиди на
Форум "Наука"

"Конгитивен" или "познавателен" - чуждици и заемки в родния език


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 7 часа, ISTORIK said:

 

Хм... малко съм изненадан че това е непознато за вас - съдейки по въпросите. Ок - ако е заради интерес ето малко повече:

Да започна с това че "няма лутане", нито "лутането" било по-важно от целта... Лутане е нарицателно и се свързва с "изгубване". А това, за което говоря е твърде далеч от тази аналогия. Разбира се - съществуват и такива моменти, но в ранните етапи. Както и съществува изгубване за хората които тръгват с ясни цели, но по пътя към тях, се получават изменения в самия пътуващ. Това го променя и налага по време на самото пътуване да се изменят и самите цели. С тях - и пътуването.

Това е и същината - по време на преследването на цели от висок абстрактен порядък, в началото на целеполагането, се планира и се проектира и посоката, начините - според личния багаж на всеки пътник. Той решава че там, където е, не е достатъчно и ще има, получи или създаде повече - ако измени състоянието си. Приема се несъзнателно че това е процес и е линейно последователен - във времето, както и пространството - точка А, път към цел - т. Б. Много хора задаат "твърдост в схемата за преследване към целта. И по време на пътуването към нея, не задават изменения. Но всъщност, при задаване на абстрактни цели, когато се внимава в самото "вървене", няма как да не се получат сигнали че пътуващия се изменя със всяка стъпка. При наличие на висока степен на самонаблюдателност, концентрация и адекватност е (все пасивни елементи) самото пътуване рефлектира върху пътуващия. Сентенциално е : ПЪТЯ (пътуването) се отразява чрез непрекъсната обратна връзка върху ПЪТУВАЩИЯ. Той задава и определя проекциите за цел, посока, средства и възможности... но самия той се изменя и следването на предишно зададени елементи в тази схема, ги прави неадекватни спрямо самия ПЪТНИК след като той се изменя непрекъснато. За да се получи съоветствие - е нужно нещо просто - НЕПРЕКЪСНАТА САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ...

Колкото повече е отделена във времето една крайна цел, колкото тя е по-абстрактна, ако е налично внимание и систематичност в изследването на промените, ще се забележи от всеки, че всяка стъпка изменя самия Пътуващ. И всъщност схемата която си е направил в предишните свои състояния - на схемата цел, средства и постигане, мотив и ценности - са зададени и свързани с точката на Пътника в която са били създадени. Но пътника непрекъснато се променя - той натрупва, елементи със всяка крачка. 

Всъщност няма никаква мистерия в "ПътУВАНЕТО без цел". Разбира се, че това нито е оригинално, нито е чак толкова парадоксално. Проблема е заучената схема, според която... целта е най-важното, защото... като проекция тя задава посока, вектор за пътуване. По принцип в мозъка неизвестното се оприличава като опасно. Ако не е известно накъде е посоката, повечето хора не биха "тръгнали" или при избор, биха предпочели ясната цел. Съвсем очевидно е защо и всеки може да сам да го изведе по себе си и многобройните примери сред които е самия той, всеки миг - от кратки и елементарни "цели", до такива с по-разтегнати връзки във времето. Някои стигат дотам, че направо следват готова цялостна описателна схема и на нея полагат наготово битийните си проекции. Всъщност това е механизма на "следването" в общ описателен план. при него се задава почти никакво или минимално значение на непрекъснатото трупане и изменение по време на всеки миг битие. А се предначертава предварително и само се следва предварително зададеното. Има хора които съм срещал толкова далеч потопени в готовата си приказка на живота, съградена по този начин, че са се побрали напълно в нея заедно с всички явления и процеси от случването си сред света и околните...

Наградата е задължителен елемент от целта. В нея са сложно преплетени очакването за нещо по-добро, за резултат, според който биха се променили важни елементи, обещание за "добро", приятно, полезно - въобще задължително е нужно да се преплете със ЦЕННОСТИ и тук е въпроса за ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ВСЕКИ ЧОВЕК, като отново груповите ценности се вменяват още в ранно детство и това е един от механизмите за уеднаквяване на базовите платформи в социалните личности. Само като допълнение ще спомена, че именно тук е ролята на идеологиите - като социални готови схеми и системи от описания, на които най-важния и привлекателен елемент са системите от ценности които задават и веднага към тях - целите които групово поставят. Сред всички тия готови описани и предиктирани елементи, всяка личност е нужно да се привиди и оприличи според нейните си особености и по този начин - се реализира "сливането" между личност и идеологично описание, от което личността взима наготово няколко основни опорни елементи - основи за съществуването, основи за оцеляването, основи за базови описания на основните елементи в битието, основи според които същата личност й се задава "значение" чрез задаване на "сродни на нея цели" в които тя не е сама. Но и едновременно с това - в група на нея и се представя възможност да се съизмерва и съпоставя непрекъснато сред такива като нея. По този начин взаимно се саморегулират чрез взаимни резонанси и индукции...

Синтезирано - няма никакъв проблем в ПЪТУВАНЕТО БЕЗ ЦЕЛ. Защото анализа показва, че всяка крачка променя пътуващия, а заедно с него по естествен начин се променят и целите му. На определено ниво на развитие и взаимна рефлексия, при достатъчно натрупване и осмисляне. Предварителните цели постепенно намаляват своето значение да определят посока, да са основен двигател на пътуващия, да задават наградите и да се ползват за стимули и генерират мотиви на очакване на наградата ( резултата)... Постепенно се изменят приоритетите и основните звена на взаимно пораждане в схемата - пътуващ, цели, път, заради безкрайните и непрекъснати обратни връзки и това че все повече от тях се улавят от вниманието, наблюдението и осмислянето. Колкото повече от това се натрупва всичко това рефлектира непрекъснато към самата структура на ПЪТУВАЩИЯ. Изменчивостта на системата от елементи от които той е изграден, го изменя непрекъснато и той се "оглежда", саморефлектира сред тия изменения, като те се "връщат" при него като непрекъснато нарастване на подреждането и резонирането... Ето това аз нарекох ЕКСТРАКТиране, защото процесите са бавни и е много прилично на "дестилиране" - капка по капка се "изчиства" от многобройни примеси вътрешните елементи на психичното и се формират резонанси между тях...

САМОАКТУАЛИЗАЦИЯТА е изключителен феномен и е един от белезите когато субект започва да се самоопознава. От първо самото регистриране на собствената изменчивост, по принцип рефлектира обратно върху самата нея. Измененията се "затварят" към самата личност и се образува нещо като "затваряща се система" от взаимно рефлектиращи елементи. Не зная как по друг начин да го изразя...

При самоактуализацията по време на Пътуването, ПЪТНИКА се изменя. Първоначалните цели, толкова им се налага да се променят, че накрая почват да изгубват приоритетното си значение да са основни елементи. Колкото повече се изменят, толкова повече с изменя и самия ПЪТНИК. На определено формално ниво, при сравнение на системата ЛИЧНОСТ - ЦЕЛИ, в т.А, и същото - някъде в процеса на взаимни изменения, в т.Б, разликите стават толкова значителни, че цялата схема сменя приоритетите и подреждането си. Целите и целеполагането постепенно спират да имат основно значение. После това продължава, докато значението им постепенно самоотпада. Самото изменение по време на пътуването, става обаче неизменния елемент. И той придобива все по-голямо значение, на фона на това, че всички останали явления се изменят и колкото повече се засича, се улавя и регистрира все повече от същото...

Историк - в импровизираните си думи дотук, зададох нещо като "отговори" и на трите ти въпроса.

И така - има ли въобще някой, който всичко написано нещо да му "говори"... или е пълна мъгла?  Не е нужно да е всяко нещо - задавам широк периметър - един ще се отрази по едно, друг - по друго... Няма как да се предаде толкова широк спектър от толкова встрани от социалните положения. Няма учебници, няма литература. Няма как да се опра на предварителна платформа от конвенси в понятия, връзки, схеми и готови концепции... Това не е философия, не е дори психология, нито което и да е в тесните психоспециалности, като дори и в тях тук сред форума няма такива "специалисти".

Отделно от това не съм идеален в изказа - правя каквото мога, както го мога. Това го съставям направо тук, в сегашния момент на пускане. Не е нито изчерпателно нито изрядно, нито последователно колкото бих искал... 

=======

П.С.

Сега като го прочетох се оказа с доста грешки и недовършени изречения и смисли. Обаждаха ми се много пъти по телефон, нямам време да редактирам, а утре вече няма да мога защото настройките на форума са ограничаващи по време на пускане на публикацията. Каквото е - това е, трябва да ставам и нямам повече време за редакции и промени. Който каквото хване.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 62
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Рамус, благодаря за уточненията! Стана ми любопитно и интересно, затова зададох трите питания. Не, не е мъгливо обяснението. Аз разбрах отговора.

Ако някой друг не е разбрал нещо от казаното, негово право е да зададе своите уточняващи въпроси. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лутане не е задължително синоним на изгубване. Обикновено когато човек търси себе си през повечето време се лута из собствените си дебри.

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

Това ясно Рамус. Въпросът ми е друг, струва ли си да ти минат дните в израстване на Своето съзнание, вглъбяване в собствените си абстрактни потребности, или пък търсене на Себе си. Всеизвестно е , животът на индивида е кратък, на къде отиваш, братко?........., докато разбереш , вече ще е късно.

Няма как да знам от опит твоите премеждия в Духовното ти развитие, аз получих това което ти търсиш , да кажем на готово, асистирано и контролирано в продължение на над 23 години. Черпя <духовна сила> от миналите беди и ужаси, разруха, благоденствие, триумф , любов.

Всъщност нямам Дух, не съм личност, само театър на сенки , повторения и творения, .......но сенки ! ,... < Демони> ?..............Деца на слънцето изгубили своя блясък.

:):):beer:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, ramus said:

Хм... малко съм изненадан че това е непознато за вас - съдейки по въпросите. Ок - ако е заради интерес ето малко повече:

Да започна с това че "няма лутане", нито "лутането" било по-важно от целта... Лутане е нарицателно и се свързва с "изгубване". А това, за което говоря е твърде далеч от тази аналогия. Разбира се - съществуват и такива моменти, но в ранните етапи. Както и съществува изгубване за хората които тръгват с ясни цели, но по пътя към тях, се получават изменения в самия пътуващ. Това го променя и налага по време на самото пътуване да се изменят и самите цели. С тях - и пътуването.

Това е и същината - по време на преследването на цели от висок абстрактен порядък, в началото на целеполагането, се планира и се проектира и посоката, начините - според личния багаж на всеки пътник. Той решава че там, където е, не е достатъчно и ще има, получи или създаде повече - ако измени състоянието си. Приема се несъзнателно че това е процес и е линейно последователен - във времето, както и пространството - точка А, път към цел - т. Б. Много хора задаат "твърдост в схемата за преследване към целта. И по време на пътуването към нея, не задават изменения. Но всъщност, при задаване на абстрактни цели, когато се внимава в самото "вървене", няма как да не се получат сигнали че пътуващия се изменя със всяка стъпка. При наличие на висока степен на самонаблюдателност, концентрация и адекватност е (все пасивни елементи) самото пътуване рефлектира върху пътуващия. Сентенциално е : ПЪТЯ (пътуването) се отразява чрез непрекъсната обратна връзка върху ПЪТУВАЩИЯ. Той задава и определя проекциите за цел, посока, средства и възможности... но самия той се изменя и следването на предишно зададени елементи в тази схема, ги прави неадекватни спрямо самия ПЪТНИК след като той се изменя непрекъснато. За да се получи съоветствие - е нужно нещо просто - НЕПРЕКЪСНАТА САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ...

Колкото повече е отделена във времето една крайна цел, колкото тя е по-абстрактна, ако е налично внимание и систематичност в изследването на промените, ще се забележи от всеки, че всяка стъпка изменя самия Пътуващ. И всъщност схемата която си е направил в предишните свои състояния - на схемата цел, средства и постигане, мотив и ценности - са зададени и свързани с точката на Пътника в която са били създадени. Но пътника непрекъснато се променя - той натрупва, елементи със всяка крачка. 

Всъщност няма никаква мистерия в "ПътУВАНЕТО без цел". Разбира се, че това нито е оригинално, нито е чак толкова парадоксално. Проблема е заучената схема, според която... целта е най-важното, защото... като проекция тя задава посока, вектор за пътуване. По принцип в мозъка неизвестното се оприличава като опасно. Ако не е известно накъде е посоката, повечето хора не биха "тръгнали" или при избор, биха предпочели ясната цел. Съвсем очевидно е защо и всеки може да сам да го изведе по себе си и многобройните примери сред които е самия той, всеки миг - от кратки и елементарни "цели", до такива с по-разтегнати връзки във времето. Някои стигат дотам, че направо следват готова цялостна описателна схема и на нея полагат наготово битийните си проекции. Всъщност това е механизма на "следването" в общ описателен план. при него се задава почти никакво или минимално значение на непрекъснатото трупане и изменение по време на всеки миг битие. А се предначертава предварително и само се следва предварително зададеното. Има хора които съм срещал толкова далеч потопени в готовата си приказка на живота, съградена по този начин, че са се побрали напълно в нея заедно с всички явления и процеси от случването си сред света и околните...

Наградата е задължителен елемент от целта. В нея са сложно преплетени очакването за нещо по-добро, за резултат, според който биха се променили важни елементи, обещание за "добро", приятно, полезно - въобще задължително е нужно да се преплете със ЦЕННОСТИ и тук е въпроса за ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ВСЕКИ ЧОВЕК, като отново груповите ценности се вменяват още в ранно детство и това е един от механизмите за уеднаквяване на базовите платформи в социалните личности. Само като допълнение ще спомена, че именно тук е ролята на идеологиите - като социални готови схеми и системи от описания, на които най-важния и привлекателен елемент са системите от ценности които задават и веднага към тях - целите които групово поставят. Сред всички тия готови описани и предиктирани елементи, всяка личност е нужно да се привиди и оприличи според нейните си особености и по този начин - се реализира "сливането" между личност и идеологично описание, от което личността взима наготово няколко основни опорни елементи - основи за съществуването, основи за оцеляването, основи за базови описания на основните елементи в битието, основи според които същата личност й се задава "значение" чрез задаване на "сродни на нея цели" в които тя не е сама. Но и едновременно с това - в група на нея и се представя възможност да се съизмерва и съпоставя непрекъснато сред такива като нея. По този начин взаимно се саморегулират чрез взаимни резонанси и индукции...

Синтезирано - няма никакъв проблем в ПЪТУВАНЕТО БЕЗ ЦЕЛ. Защото анализа показва, че всяка крачка променя пътуващия, а заедно с него по естествен начин се променят и целите му. На определено ниво на развитие и взаимна рефлексия, при достатъчно натрупване и осмисляне. Предварителните цели постепенно намаляват своето значение да определят посока, да са основен двигател на пътуващия, да задават наградите и да се ползват за стимули и генерират мотиви на очакване на наградата ( резултата)... Постепенно се изменят приоритетите и основните звена на взаимно пораждане в схемата - пътуващ, цели, път, заради безкрайните и непрекъснати обратни връзки и това че все повече от тях се улавят от вниманието, наблюдението и осмислянето. Колкото повече от това се натрупва всичко това рефлектира непрекъснато към самата структура на ПЪТУВАЩИЯ. Изменчивостта на системата от елементи от които той е изграден, го изменя непрекъснато и той се "оглежда", саморефлектира сред тия изменения, като те се "връщат" при него като непрекъснато нарастване на подреждането и резонирането... Ето това аз нарекох ЕКСТРАКТиране, защото процесите са бавни и е много прилично на "дестилиране" - капка по капка се "изчиства" от многобройни примеси вътрешните елементи на психичното и се формират резонанси между тях...

САМОАКТУАЛИЗАЦИЯТА е изключителен феномен и е един от белезите когато субект започва да се самоопознава. От първо самото регистриране на собствената изменчивост, по принцип рефлектира обратно върху самата нея. Измененията се "затварят" към самата личност и се образува нещо като "затваряща се система" от взаимно рефлектиращи елементи. Не зная как по друг начин да го изразя...

При самоактуализацията по време на Пътуването, ПЪТНИКА се изменя. Първоначалните цели, толкова им се налага да се променят, че накрая почват да изгубват приоритетното си значение да са основни елементи. Колкото повече се изменят, толкова повече с изменя и самия ПЪТНИК. На определено формално ниво, при сравнение на системата ЛИЧНОСТ - ЦЕЛИ, в т.А, и същото - някъде в процеса на взаимни изменения, в т.Б, разликите стават толкова значителни, че цялата схема сменя приоритетите и подреждането си. Целите и целеполагането постепенно спират да имат основно значение. После това продължава, докато значението им постепенно самоотпада. Самото изменение по време на пътуването, става обаче неизменния елемент. И той придобива все по-голямо значение, на фона на това, че всички останали явления се изменят и колкото повече се засича, се улавя и регистрира все повече от същото...

Рамус, има ли твоето разбиране за пътя допирни точки с Дао (на Лао Дзъ не на Мечо Пух:)) и японската практика на дзен будизма, изучавал ли си тези две виждания за Пътя?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, ramus said:

...платформа от конвенси ....

Точно за това иде на въпрос, че един принципно добър текст може да бъде унищожен само от една чуждица. Дали ще е когнитивен, конвенси или друга подобна значение няма. И не е въпрос на това, че четящия не е запознат с думите, а че пишещия явно не знае достатъчно добри български аналози с които да ги замени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Рамус, има ли твоето разбиране за пътя допирни точки с Дао (на Лао Дзъ не на Мечо Пух:)) и японската практика на дзен будизма, изучавал ли си тези две виждания за Пътя?

:) това е лесен въпрос... но отговора...???

На първата част от въпроса - за моето разбиране и допирните точки с две от най-дъбоките познати концепции за взаимодействието между Човека и Вселената - НЕ МОГА ДА ДАМ ОТГОВОР. И да има... и да няма - това е през моя поглед...

Има и нещо друго в тази връзка - субект, като ЛАО ДЗЪ, се "подписва" за цялото си битие, извървян път, смисъл, труд, постоянство, системност последователност, много, много кураж... търпение... с един сбит текст, в който той излага екстракта на познанието през себе си, на ниво на което достъпват изключително редки единици, през цялата история на човечеството. Това е ниво на възприятие и отражение, за което е трудно да се говори каквото и да било, защото се ползват изразни средства и понятийни инструменти от реал и субекти сред него, които са с качествено различно ниво на същото. Налице е несъответствие по ниво.

Човек като въпросния ДЗЪ достига до ниво на синтез, което включва и аспекта в себе си съответствен на множеството и това, което познаваме. Той го има в себе си, но вече чрез самопознание, вътрешна работа и практика е открил и други свои аспекти, стабилизирал ги е и ги е развил. За него онова, което ние тук говорим вече има други стойности и значение. Но исках да кажа, че той би разбирал чудесно всяка дреболия, която тук говорим, защото това е неговото "минало", това е точка от вече иминат път. Докато за нас - той е някаква предположителна виртуална точка в пътя на всеки от нас,  но някъде напред, някъде сред безбрежието на вечността, някъде по пътя на всеки човек... защото всичко това за което говоря не е ГРУПОВ ПЪТ. В тази посока няма "ГРУПИ", няма колектив. няма социуми. С тия неща няма начин в тази посока на развитие - по нея се върви само сам, защото вътрешните процеси се разглеждат отвътре и това е етап, който е след социалния такъв, във всеки човек. Това е свят на ИНДИВИДУУМА, а не на социо-личността.

И след цялата тази подложка -... моето разбиране за ДАО е едно... ДАО - на ЛАО ДЗЪ е неговото (разбиране за) ДАО. Но това не е философия, не са думи, не е бля-бля и не става въпрос за моабет в кръчма или надговорване по форуми или други социални раздумки.

Това е екстракта на едно човешко битие, до нива на което той не просто го пише, а го живее. БИТИЕТО СЕ СЛИВА СЪС САМИЯ СУБЕКТ, не толкова като ЕДНО, а това че синхрона в рефлексията между двете става до безкрайна и мигновена взаимна обратна връзка. В този смисъл аз сега само пиша "че са две" и ги наричам с две думички... но те всъщност са два аспекта на едно общо явление = СУБЕКТ и проявлението му - наречено БИТИЕ , в максимално единство, до цялост. То е процес, и въпреки всичко... времето е само подмножество, защото е само донякъде. Проявлението може да му е нужно - пространство, но това не е всичко, то е само аспект и за СУБЕКТА, като същност, нито времето нито пространството са определящи.

Само за блед опит за сравнение - колко са качествени разликите - всичко това не е цел, не може да се прицели, нито да се желае, не е възможно да е иска или стреми. Това не е знаене, нито е чувстване. Това не е филм или драмите, не е чесането на разни сърбежи. Нещата са на качествено различни нива - като сравнение помежду си. И за едното от тия нива, второто е съставна негова "частица". Докато за другото ниво - първото е само представен неизвестен "проблясък", толкова неуловим и виртуален... че е почти еднакво на "несъществуващо"... 

Това е безкраен океан в който съм се потопил и ако ме провокираш така с такива въпроси... мога въобще да не спирам... Защото всичко това са думи, които излизат от вече проникнати въпроси между мен и битието ми. Това е вече осмисляно. Докато го излагам тук-там се появяват и някои странични аспекти, някои хрумки които съм пропускал, но това са конкретики и странични детайли. Това е като упражнение и по принцип писането ми тук е част от собствената ми практика - особено на такива текстове. Това, което описвам е света сред който живея. Един може да го нарече "налуден", друг - свят, трети - както си ще. И всеки ще е прав за него си... Защото всяко наричане от когото и да било - е просто неговия собствен начин да защити позицията чрез която се ситуира сред един колкото личен, толкова и групов реал. ..

=======

За втория въпрос - да, докоснах се до ДАОските практики за първи път, когато бях студент в София - в консерваторията. Това ми беше последното разочарование от социалното образование, сред което така и не намерих място. Заедно с нелегалното ми ходене за първи път на лекциите по психология в СУ, ... съдбата ме доведе и до ДАО. Дотогава имах само опит в БИ, но твърде общ и... малко аматьорски. :)

Така, че ... след вече 30 години, ТАЙ-ДЗИ, Ба-Гуа... продължават да са част от практиката ми върху себе си. Надявам се че няма да пиша какво означават всички тия звукови съчетания от Китайски... :) Но въпросните... всъщност се оказаха врата към света на "особените и редки хора". Защото даоските монаси... са толкова монаси, колкото магарето е космонавт. И дао... се превежда като ПЪТ само за аматьори или жени домакини, за които въобще няма да има значение каквото и да било относно същото.

Идея си няма колегата "мейкбулгар", колко добре разбирам позицията му, но той моята никога няма да схване. А и не правя опити, дори точно обратното.

Това не е обида, нито дистанция, с която ми е нужно да му се покажа колко "съм над него". Нито е от гордост или мерене. Просто използвам въпросния колега през думите му, и себе си и моите думи, за да задам един контраст. Чрез  разликите в контраста се надявам да се поясни че някъде освен в света на науката и човешкия социум, има друг свят. И съвсем условна посока какво означава това, да се докосне дори и негативно да е... Но да се има предвид че битието има и други аспекти, и други страни. Те не са в учебниците, не са в посока на образованията. Не са в посока на многото знаене или учене. Не са философски, психологични, не са теоретични или физични...

За тия неща не се говори сред социума. Дори онова, което се дъвче като "духовност", най-общо, е само дъвка. Защото за социалните хора, самата идея за духовност (като път на ДУХ-а) й прилагат отново своето си социално значение и смисли. И се подменя самата стойност, самата същност. Разбира се всичко това е естествено. И опита ми за задача която опитвам да реша, сред форума тук, може да е съвсем скучна, спорна, негативна или безинтересна за мнозина. Може би... а може би не.

==============

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, laplandetza said:

Това ясно Рамус.

:) Да речем - че да.

За останалото... има твърде много и съществени разлики. И останалите думи към мен, означават че вместо да е "разбрано това, дето е ясно" е нагодено към вече съществуващата схема по която се възприема, интерпретира и отразява. Това, разбира се естествено, но е по-добре да се отбелязва, отколкото да се неглижира. Трудното е да се излезе от собствената схема, винаги да е налична нагласата, че тя освен ситуиращо значение, предлага и ограниченията на "различното" от приетата система за обяснения. Последната върши работа за подобни, за съгласили се на същите опорни точки. Но е най-показателно кой как се оправя с "неивестните територии" сред които не е възможно да се ползва вече "готовото и работещото". Това е специфичен тест за пластичност и както вече казах по-горе - е и елемент от някои тестове при опита за условното отчитане на наличие на интелигентност в даден субект.

Това, че сме различни, за мен е най-естественото нещо на света. За мен различието е по-важно от еднаквостта, защото именно то е определящо, особено в случая. Това, разбира се  конфликтира с начина на интерптерация на текстовете ми, при които тенденцията за приближаване и припознаване на наличното вече при всеки, е съвсем очевидна и съвсем прозаична. Още повече - че е навична - вие помежду си така сте свикнали - да се опирате на задължителни резонанси по много линии. Това тече на всички равнища на социо-личностната, съставно-договорена реалност.

И с изложенията си на положения, които не влизат в нея, на много от вас създавам известни... проблеми с вече улегналото, вече нагласеното, вече изясненото. Всички те подават една платформа, която е работеща, валидирана и с това носеща сигурност за ползването и... А изведнъж някой си се появява и ... жужи не в хора. Даже не и като някои вече известни подгрупи... ами бръмчи по друг начин. Четете го, нагласяте го, ама той продължава с дразнещото - не е това, не е така, има  друго, има още, и много друго... Това подкопава така нужните за всеки от вас вече изградени структури на своята психична база. Там, в зоната на неговото несъзнателно, малцина от вас някога ще надникват. И с право - там ги очакват твърде сериозни изненади с това, че е един скрит свят, който хич... хич няма как да го вкарат във вече изградения си договорен реал. И всичко това някъде "отзад" в човека стои и бди да не се срути вече направената обща колиба на изграденото...

Ето това в общи линии е една обща картина на това което се случва и дразненето които няколко колеги поне си позволяват да изразят повече ярко. Има други, които само четат, предпочитат пасивния вариант, и само в редки и кратки думи загатват че хем е интересно, но и хем е някак... предпочитат по-прикрито от бялото поле на форума да изиграват защитните си игри...

Разбира се всичко това е само картината през някой си рамус. Нито е истина, нито стойността и значението й да са истина. Не е и работата да се приемат за такава, нито да се интерпретират в такава посока. Това не са убежденията на рамус, нито той ще настоява че са верни, понеже няма как да не са верни. Или пък няма как да не са правилни, щото били обективни.

За света на индивидуума, обективното няма особеното приоритетно значение, каквото хората от социума му придавате. Дори с лекота мога да докажа аналитично, че самата идея за ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ - е точно това, само идея  съставно нарицателно на някои явления и е само заради обяснението за тях - за удобство. Както са и времето и пространството, дори и за света на социалните хора. Просто парадигмата е тази, за момента. Има и други парадигми - за други хора. Имало и предишни парадигми, които спрямо тази са били твърде различни и с това - непримирими. Инерцията на божествената парадигма е твърде близка до някои аспекти на личността, още преди да се изяви рациума в нея... И докато тази "близост" е налице, религиозните идеологии също ще имат огромното си значение за целия социум...

 

Link to comment
Share on other sites

Все още продължаваш с много думи нищо ново да казваш, нищо в повече оправдаващо загубата на време.
На всички май липсва конкретика, при мен е умишлено, но пък се старая да щадя хората с празни изречения.
Индивидиум, и твоят Път, ти си там , но без да знаеш идваш към моята писта, ако ти е дадено време, де.
Конкретно, търсейки себе си, изживяването и духовното израстване в Пътя, що пък да не хвърлиш един поглед към Красотата на Материя около теб, пред теб и в твоето минало. Имаш ли идея, твоето съзнание, дух да е една Материална закачка, задявка.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

нищо в повече оправдаващо загубата на време.

не го оправдавай, с нищо. Просто не го чети. Така или иначе - празна работа е, само думи, глупости... Тегли им една и ги зарежи.

Красотата на Материята... не е на материята. Красотата не е материя, а е само форма на възприятие и специфично отражение. Може да е на материята, може да е при взаимодействие между Материята или Отражателя й. Но МАТЕРИЯТА не е красивата... красотата идва с възприятието, при определена нагласа и начин на отражение. Едни и същи неща - за едни за красиви, за други не. Друг е въпроса, че красотата може да е договорена, според социални критерии. Има го и това, но са изменчиви, както всичко друго. Както е и самата МАТЕРИЯ... Както са и ОТРАЖАТЕЛИТЕ Й.

И накрая самия ти въпрос - ИМАШ ЛИ ИДЕЯ, ДУХ... да е една материална закачка, задявка... Но са пак идеи. Идеята и за материята - е точно това - само идея. В МИСЛЕНЕТО и ОТРАЖАТЕЛНИЯ ЛЕЪР всички имаме само кодирани и обработени сигнали, с които боравим и се ситуираме въз основа на тях. Те всички са най-общо - идеи.

Имам много идеи, включително и идеи за самите идеи, Идеи, за тоя, дето му трябват, за тоя, дето са му нужни, за да се отразява през тях... На мен примерно ми е хрумвала кощунствената идея - какво е някъде оттатък идеите. Какво всъщност са идеите, откъде идват, как се появяват, защо... но най-важното - както има ОТВЪД ТЯХ... къде е ограничението им, къде са невидимите територии на "безидейното битие"... :) 

И все пак - всичко това са само идеи. Може всичките ми думи тук да са написани от напълно глупав, налуден, делюзен, широфреничен или наранен човек. Може да са пропаднали или откачени, може... да са гениални или добри... или пък направо - зли и демонични... Всичко е възможно - както и всичките тия "изводи" - също са ИДЕИ. :) 

Link to comment
Share on other sites

;;;......Имам много идеи, включително и идеи за самите идеи, Идеи, за тоя, дето му трябват, за тоя, дето са му нужни, за да се отразява през тях... На мен примерно ми е хрумвала кощунствената идея - какво е някъде оттатък идеите. Какво всъщност са идеите, откъде идват, как се появяват, защо... но най-важното - както има ОТВЪД ТЯХ... къде е ограничението им, къде са невидимите територии на "безидейното битие"... :) ..:::

 

Това вече е нещо конкретно, свързано е и с темата , познавателен ....изказ , градеж, същност, представяне, записване на идеи , безидейно съзнание.
Сега ми е трудно да пиша , бавноо...........нямам българска азбука, кредор...бавен

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, ramus said:

това е лесен въпрос... но отговора...???

На първата част от въпроса - за моето разбиране и допирните точки с две от най-дъбоките познати концепции за взаимодействието между Човека и Вселената - НЕ МОГА ДА ДАМ ОТГОВОР. И да има... и да няма - това е през моя поглед...

Всъщност ти си дал дзен-отговор; не всеки има НЕГОВ поглед:)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Б. Киров said:

Всъщност ти си дал дзен-отговор; не всеки има НЕГОВ поглед:)

:) ммм- незнам даже за какво говориш... :animatedwink:.

Ти имаш нагласа към тия неща, заради това си позволих малко повече да открехна. Имаш интерес и за разлика от първия досег, и първите реакции преди време съумя да си намериш интересното за себе си, без да се влияеш толкова от дисонансите си. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 минути, ramus said:

:) ммм- незнам даже за какво говориш... :animatedwink:.

Ти имаш нагласа към тия неща, заради това си позволих малко повече да открехна. Имаш интерес и за разлика от първия досег, и първите реакции преди време съумя да си намериш интересното за себе си, без да се влияеш толкова от дисонансите си. 

Реакцията в повечето случаи е грешка, това научих от диалозите си тук с теб, благодаря за което, помогна ми да го видя.

Link to comment
Share on other sites

Според мен Рамус ти си се заблудил и изгубил в субективизма. Не си способен да нагаждаш мозъкът си да работи съгласно материалният свят около теб, с всички негови особенности , от очевидните до вероятните след обстойните анализи. По мое мнение индивидуализма в пътя , стремеж, илюзорен към личностно т.н. духовно развитие и самоусъвършенстване, изключвам тук градежа на собствена свръхрегулация, това води до фатал ерор, и никакъв рестарт не ще помогне.Води до загуба на носителя за сносно съдържание.

Можеш ли конкретно да опишеш мястото ти в Светът, какви събития е ,или би предизвикало твоето надградено Съзнание, там в горните етажи. Какви причинно-следствени връзки има, какво очакваш. Не мислиш ли , твоите преживявания са едни личностни илюзии , подобно на религиозните заблуди.

Предлагам ти примерно кратко описание на един живот.

1. Раждане в сравнително малобройно затворено Oбщество.

2. Израстване в <глутница>
3. Собствени закони и правила в Обществото

4. Собствено описание на Светът и цели в обществото

5. Възпитание, обучение , десетилетия , ръководени в младежките години от водачите на глутницата

6. Индивидът с преценените нужни качества и дългогодишно обработван, манипулиран има личностни хартеристики и мисловни способности , комбинирани от предци , членове на Обществото

7. Индивида изпълнява задачи възложени му от глутницата в съгласие с интересите и  <философията> Обществото

8. Глутницата и Обществото се задължават да предоставят <безсмъртие> на Индивидуалната мисъл на Индивида.Запазват и неговата Книга, като развиват и сполучливите му мисли, идеи , решения.

9. Индивидът е подготвен , при нужда за Крайните решения *острие на Слънцето, съдбата

10.Обществото не е в пряка услуга на човечеството, движи се от собствените си стремежи

11. Обществото не е неизменно и безсмъртно , то съществува според Промените

Схематично, грубо на това е подчинено моето Имане.
 

Как е при теб.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, laplandetza said:

Според мен Рамус ти си се заблудил и изгубил в субективизма. Не си способен да нагаждаш мозъкът си да работи съгласно материалният свят около теб, с всички негови особенности , от очевидните до вероятните след обстойните анализи.

 

Преди 4 часа, laplandetza said:

По мое мнение индивидуализма в пътя , стремеж, илюзорен към личностно т.н. духовно развитие и самоусъвършенстване

ами... добре. По твое мнение е написано как е. Моето ... да го наречем "мнение", вече е изписано и повечето от отговорите на въпроси от този тип са вече предложени. Ще изпаднем в писане помежду си на ниво - как мислиш точно, опиши конкретно, защото аз мисля че... пък според мен ти... и т.н.

Чудесно е, имаш мнение, написано е.... ОК!  Но... извини ме, тази предложена йерархия на ценностите, не е валидна за мен... вече. В резултат - нито една от точките в схемата ти няма съответствие при мен. Нито една!!! нито в поредност, нито в съдържанието на която и да е.

Ако искаш да ме опознаеш - аз съм единствения човек сред този форум, от това, което аз съм прочел, който пише директно за себе си и живота си. Няма игри, няма филми - това е, всичко е на показ и няма други лица или роли. Изнесъл съм себе си през многото написано и с него не си правя образ от типа "това е което искам да съм". Животът и думите ми следват синтез помежду си. С това искам да кажа, че... всичко нужно за тия отговори - вече  написано. Проблема е не че не го виждаш, а че смяташ че системата през която ти отразяваш битието си, е крайна, окончателна, с абсолютни опорни точки, във вид на идеали, цели... задачи... И отново предлагаш да ми я изложиш и да я сравниш директно отново с нещо, което аз бих написал.

За мен самите основи в базиса вече не са така. И е налице проблем - ако ме разглеждаш през призмата на това, с което живееш ти самия, винаги ще е наличен конфликт. Това не носи адекватност - опитай все едно че срещаш напълно нова неразчетена азбука, изразяваща нещо като "извънземен живот".

Много добре разбирам, че в очите на много хора аз съм някакво отклонение, което... е най-лесно да се окачестви като "вън от нормата". Остава - или клиничен случай, или огромна заблуда и нещо като фанатик. Колективните ценности са толкова дълбоко вкоренени, че дори не е възможно да се подложат на критичен анализ и преосмисляне. Съзнанието ти не те допуска въобще до същинските корени на основите ти. Така трябва да бъде, докато цялата система не се измени с системна и осъзната практика. При нейната липса, всичко остава обикновен идеен и представен план. В него няма как да се преодолеят разликите. 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Рамус, чакам нещо в подробности от твоето Съзнание и мисъл. Ето, ти засегна идеята за възможна липса на идеи и съществуване на разум. 

Моят поглед:

  Когато сега известният ни носител, формата човек, обработва информация, систематиз., помни, подрежда, анализира и мисли , ползва модели за поредицата събития в Светът, които вкупом дават скелетната субективна визия. В тези модели са вплетени идеи, комбинации , те пък имат свързани в зависимости понятия и т.н.т.. За да замени идеи , модели с нещо друго, то това друго трябва да е ползваемо в ограничените функции на неговият мозък. Но няма нищо такова, различното от опростенчеството на единиците с които работи мозъкът е пълната информация за събитията , даваща пълнотата на връзките, но забележи пълна информация в рамките на материалното ниво на носителя. Огромна обемна информация, невъзможна за обработка от кой да е въображаем, за сега, носител. Има една възможност и тя е и една от предполагаемите цели на Пътуващият Разум, и е  Разумен Космос, т.е. Светът се превръща в разум, НО това не е крайна цел, носителят е само Космосът, с част от всичките му нива, но не е Абсолюта на материя, поради което играта се качва в друг Игрален дом, започва ново раздаване////////:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, laplandetza said:

Рамус, чакам нещо в подробности от твоето Съзнание и мисъл.

разбрах че чакаш. Но не разбираш че чакаш нещо свое си. Залагаш в очакването си своята представна схема на света (ти). И очакваш да мина оттам, за да ти е по-лесно за сравнение. Но това е невъзможно. Логичните ти извеждания имат разлики още в постулатите - относно мен.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, laplandetza said:

то това друго трябва да е ползваемо в ограничените функции на неговият мозък.

Колко да са ограничени тия "функции", след като ти си задаваш въпроси за тази "ограниченост". Има и друг проблем. Ти смяташ че качеството на обработка на информацията предполага задължително да се основава на "обеми" информация. Това не е съвсем така. Качеството не се извежда от количеството. Самата ти представа за "качествено различно" излиза че е просто израз на нещо, което просто може да обработи огромен обем информация. Не е така. Не е това.

Ако трябва да ползвам насочваща аналогия - според теб понятието БЕЗКРАЙНОСТ, включва просто безкрайно голямо, бройно... Но не е това смисълът. Ограничението е израз на ограничение, заложено в теб самия, но не в мозъка. Това идва от самата "БАЗА". Съзнанието ти допуска тя само да бъде надграждана. Но не и да се променя. Тя е твоето ограничение и от нея идват несъответствията.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Преди 7 минути, ramus said:

 

ами... добре. По твое мнение е написано как е. Моето ... да го наречем "мнение", вече е изписано и повечето от отговорите на въпроси от този тип са вече предложени. Ще изпаднем в писане помежду си на ниво - как мислиш точно, опиши конкретно, защото аз мисля че... пък според мен ти... и т.н.

Чудесно е, имаш мнение, написано е.... ОК!  Но... извини ме, тази предложена йерархия на ценностите, не е валидна за мен... вече. Ако искаш да ме опознаеш - аз съм единствения човек сред този форум, от това, което аз съм прочел, който пише директно за себе си и живота си. Няма игри, няма филми - това е, всичко е на показ и няма други лица или роли. Изнесъл съм себе си през многото написано и с него не си правя образ от типа "това е което искам да съм". Животът и думите ми следват синтез помежду си. С това искам да кажа, че... всичко нужно за тия отговори - вече  написано. Проблема е не че не го виждаш, а че смяташ че системата през която ти отразяваш битието си, е крайна, окончателна, с абсолютни опорни точки, във вид на идеали, цели... задачи...

За мен не е така. И е налице проблем - ако ме разглеждаш през призмата на това, с което живееш ти самия, винаги ще е наличен конфликт. Това не носи адекватност - опитай все едно че срещаш напълно нова неразчетена азбука, изразяваща нещо като "извънземен живот".

Много добре разбирам, че в очите на много хора аз съм някакво отклонение, което... е най-лесно да се окачестви като "вън от нормата". Остава - или клиничен случай, или огромна заблуда и нещо като фанатик. Колективните ценности са толкова дълбоко вкоренени, че дори не е възможно да се подложат на критичен анализ и преосмисляне. Съзнанието ти не те допуска въобще до същинските корени на основите ти. Така трябва да бъде, докато цялата система не се измени с системна и осъзната практика. При нейната липса, всичко остава обикновен идеен и представен план. В него няма как да се преодолеят разликите. 

Слушай, ясно е , никога няма да напиша нещо , което може да ми навреди, за това и  сценирам истории и роли, измислени, разни си неща, в които обаче влагам нещо, което желая да бъде видяно и с всичките тези небивалици мога да си позволя да представя и нещо истинско, като съм сигурен, никой няма да го приеме за съществуващо. При моя воля , завеждам читателя към неща , а те е възможно да накарат някого да мисли и сам той да продължи , нов живот на някаква мисъл, но сега умножена и разклоненията независими, имащи своята си съдба. Смятам туй за важно.

Мен не ме интересува дали писаното от теб се отнася наистина за теб, важното е как работи главата ти, мисъл, какво точно се получава от това и дали има нещо което мога да изтръгна от тези ти писания , обработя, ползвам, независимо дали ще е като стимул към замисляне или нещо по сериозно.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, ramus said:

Колко да са ограничени тия "функции", след като ти си задаваш въпроси за тази "ограниченост". Има и друг проблем. Ти смяташ че качеството на обработка на информацията предполага задължително да се основава на "обеми" информация. Това не е съвсем така. Качеството не се извежда от количеството. Самата ти представа за "качествено различно" излиза че е просто израз на нещо, което просто може да обработи огромен обем информация. Не е така. Не е това.

Не е това, но намаляйки обема , стигаш до градене на субективни модели, идеи, как да опростиш пълнотата на събитията в този свят, ако желаеш максимално пълния поглед , не бива да изгубиш нито един <квант> промяна в своят свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

не го намалявам обема. Просто в информацията на който и да е обем, достатъчността в на всяко ниво.

Информацията е на холографски принцип. Не е въпрос до обем, а ... нещо като "качествената обработка, подава резултати спрямо качеството". Количествената не решава нищо. Няма намаляване или увеличаване на обемите.

Един и същ обем информация, един мозък основан на друг тип схеми, я обработва по други механизми, чрез други алгоритми... Същата информация, но обработващото звено има друга организация и съответно - резултатите рефлектират в същото. Не е проблема в информацията, а в обработващия я.

От абстрактното - към конкретното - НЕ Е ПРОБЛЕМА тук в текстовете, които пишем - проблема е в неговата интерпретация - оттам идват разликите и после всеки си ги отразява в неговото написано.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Преди 9 минути, ramus said:

разбрах че чакаш. Но не разбираш че чакаш нещо свое си. Залагаш в очакването си своята представна схема на света (ти). И очакваш да мина оттам, за да ти е по-лесно за сравнение. Но това е невъзможно. Логичните ти извеждания имат разлики още в постулатите - относно мен.

Нямам нищо свое. Моят светоглед изключва всякакви права за собственост, притежание, една личност, персона. Как да разбереш, няма как, никога не си го правил.Моят светоглед, всъщност не е мой а част от него е Ваш, твой, той е всичко с което съм се докоснал и приобщил.Няма предпочитания, има само съгласуване с Нещата от най/широк спектър. т.е. това което може да обработя и промените които мога да уловя. Логично , ограниченията са с мен по всяко време, неизбежни са.

Очаквам бодра мисъл от теб, нещо здраво, покажи разликите от нормата в твоето съзнателно съществуване.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, laplandetza said:

Очаквам бодра мисъл от теб, нещо здраво, покажи разликите от нормата в твоето съзнателно съществуване.:)

:bash: След като досега след толкова думи, ти не ги забеляза, е малко весело как очакваш аз да го направя... някак си с фокуси... като изкарам заек от шапката. :)

Ти не разбираш кое ти е ограничението. Самия ти се опитваш да го надскочиш. Хем ти го показвам в коя посока е, дори ти подавам начините, принципа... Но не - отново "очаквам от теб".  Ами - добре :).

Ти залагаш предварително една игра, в която да ме вкараш във вариант - ето ти моята летва, моята мерилка, - ела сега и ми покажи как можеш да я надскочиш, след като аз вече съм го премислил и съм сигурен че не може. Вместо да търсиш ограниченията в самия себе си, ти ги проектираш някъде сред обясненията си на вселената, информацията, количествата качествата... Но това са твоите начини да се изплъзнеш от породените отвътре дисонанси.

Ограниченията са само в твоята база. Докато не се намесиш там, да я разкриеш, да я преоткриеш цялата, нишка по нишка... А ти си с идеята че го правиш, обаче се въртиш отново в кръга на затварянето пак заради едни и същи постулати.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...