"Конгитивен" или "познавателен" - чуждици и заемки в родния език

[makebulgar]

Г-н Рамус тук често използва думата конгитивен, но тази дума напракика в българския език няма никакъв смисъл. Това е дума като от китайски език и е несъвместима със 99,99% от писмената и говорима реч. Напълно неразбираема е за 99,99% от българите. Тъй като е тясно специализирана и е неизползваема е по добре да бъде заменена със по-подходящ български вариант. Въпросът е кой трябва да е той за да бъде разбираем!?

Цитирай

Познавателна способност или когнитивност (на английски: Cognition) - способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др. (Наиду, 2003).

 

Редактирано Януари 10, 2017 от ISTORIK

[sirius]

makebulgar, който се интересува знае за смисъла на тази думичка. Да има си пълен български аналог - познавателна способност. Благодаря за цитата.
Аз предпочитам български термини, но специално за познавателната ми способност термините не ми пречат. Всъщност много по-сериозен проблем е използването на завъртяни термини точно за замазването на познавателната способност. А може и да е обратното - с познати и добре звучащи термини да се въвежда в заблуждение - казват му още популизъм. Хляб и зрелища - това се разбира от 100%. Това работи и в образователната и просветителска дейност - наука може да се нарече всякаква пъстра салата от термини. И току виж за 99% от българите науката става разбираема. Само дето вече няма да е наука, но нищо, ще го наречем наука и готово.

[*abi*]

Убестер кратичко терминът cognitive, но ето едно приятно предизвикателство за ентусиасти - опит за превод "на български" на цял текст:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Когнитивна_психология

Иначе отдавна защитавам тезата, че за да се мисли/разсъждава градивно трябва да се ползва добре позната етимология (истинското значение на думите). Етимологията е пряко свързана с познавателната способност.  Философията е приоритет на езикови култури където етимологичното смислено води до съответните по-правилни заключения. Накратко - много по-трудно се мисли с отчуждени термини, отколкото с познати чрез коректното си значение такива.

[makebulgar]

Преди 9 часа, sirius said:

makebulgar, който се интересува знае за смисъла на тази думичка. Да има си пълен български аналог - познавателна способност.

Въпросът е че само който се интересува (0,01% от хората) знае смисъла на тази думичка, а останалите не го знаят. Съответно тези които я знаят използвайки я в говоримата или писмена реч сред останалите 99,99% от хората ще ги вкарват в объркване и ще ги отблъскват като събеседници.

[*abi*]

Конгнитивен се употребява предимно в специализираните текстове. Не е проблем когато разговорът се води между "посветени". Могат да проверяват вече много лесно чуждиците. По-удобно е научно да се ползва "конгнитивен", защото се работи с общи термини за повечето езици, което прави науката по-интернационална. И е отделен дял в Психологията. Научният език си има нещо като свое "есперанто", в което комуникацията между различните обучени специалисти се води много удобно и прави работата с чужд текст в пъти по-лесна. При интерес и любопитство към материята се усвояват основни понятия, а след това и чуждоезичните публикации се разчитат бързо, защото и в тях пише прим. "конгнитивни функции" според възприетото в специалността "есперанто".  Дори така се улеснява научната мисъл, защото на специалистът не се налага непрекъснато да мисли "двуезично", а за да стане добър в сферата си и да се обогатява професионално се налага да чете и чужди публикации (да владее поне един западен език - термините като цяло са общи в публикациите).

[makebulgar]

на този принцип всяка наука трябва да се чете на интернационален език тоест само на английски примерно, или пък защо не на латински. ако докторите почнат да разказват на пациентите си болестите им на латински до къде ще стигне работата! напрактика за да бъде разбираема науката трябва да се предава на разбираемия език на аборигените. тоест думата конгитивен дори и да има живот в някаква професионална общност на психолозите, тя си остава само там. за българския език е нужна друга дума за обяснението на тази конкретна чуждица. и тя напрактика не е чуждица, тъй като не се използва.

Редактирано Януари 8, 2017 от makebulgar

[laplandetza]

Преди 3 часа, *abi* said:

Убестер кратичко терминът cognitive, но ето едно приятно предизвикателство за ентусиасти - опит за превод "на български" на цял текст:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Когнитивна_психология

Иначе отдавна защитавам тезата, че за да се мисли/разсъждава градивно трябва да се ползва добре позната етимология (истинското значение на думите). Етимологията е пряко свързана с познавателната способност.  Философията е приоритет на езикови култури където етимологичното смислено води до съответните по-правилни заключения. Накратко - много по-трудно се мисли с отчуждени термини, отколкото с познати чрез коректното си значение такива.

Възможно, подходящо за вас, но не и за мен. Не мисля с думи, когато се концентрирам и работя  по проблема, рядко ползвам език. Той идва на късен етап, когато трябва да изложа нещата на някого,някои, или когато да запиша , тъй че да се чете от други. Меся поне 3 езика и не мога да знам кое изразяване е по подходящо. 

Когато записвам за себе си , не правя истински изречения , а пиша само думи понятия впоследователност и с разклонения и пр, схеми.

[laplandetza]

Нямам предпочитания как ще се изразявате, само не ми губете време и внимание с бесзмисленно  драскане на думи и пълнежи от изречения. Изразявайте се кратко и ясно.Не сме в литературен форум, нали.

[ramus]

On 8.01.2017 г. at 1:51, makebulgar said:

Г-н Рамус тук често използва думата конгитивен, но тази дума напракика в българския език няма никакъв смисъл. Това е дума като от китайски език и е несъвместима със 99,99% от писмената и говорима реч. Напълно неразбираема е за 99,99% от българите. Тъй като е тясно специализирана и е неизползваема е по добре да бъде заменена със по-подходящ български вариант. Въпросът е кой трябва да е той за да бъде разбираем!?

Дали ще е една думичка или друга, преди всичко в КОГНИТИВЕН (!!!) план, нивото на абстрактно мислене вече не борави точно с "думи" - отвътре. Това е чудесно опримерено с думите на "лапландеца". Механизма е по-сложен, но неговите думи подават проявлението. Аз също боравя със схеми и символи, защото отвътре в мен цялата постановка е в други... да ги наречем "символи" и се налага да ги преобразувам в думи, за да пиша или говоря. Преди много години, още в училищна възраст срещнах човек, който впоследствие изигра много важна роля в целия ми живот. Това е и досега. Та той е единствения човек с когото мога да обменя информация в "естествен за мен вид" - максимално близо до моето "отвътре". Но пък в редките мигове, когато го реализираме, си има цяла... "технология" и подготовка, докато се стигне до устойчив и адекватен канал за двупосочен обмен.

Независимо от една или друга дума, обаче, е нужно все пак известни КОГНИТИВНИ (!!!) наслагвания, за да се долови от автора на темата, че думите на рамус не са насочени към "българския народ" и това е преднамерено и до голяма степен е и цел. По този начин залагам нещо като летва. четящ, който така или иначе не я "прескача" няма нужда въобще да чете, защото написаното ще влиза в пряк дисонанс и ще е налице напълно излишна защита или борене. Това е вече сценарий, който ми е дотегнал от повторения повече от 16-17 години. Както се вижда и тук- това не е възможно въобще да се прескочи. Но поне се намалява значително.

От друга пък страна - в много "неразбрали" се поражда един друг комплекс - че е писано нещо, дето те не го разбират, а за други - не е така. Налице са белези за тема, която някак изглежда обсесивна за същия колега и продължава да пълни форума в различни теми с фикцията си как някой си рамус правил всичко "не както трябва" - а как трябва - да "стигнело до народа". Ако това е вид народно говорителство всеки да си играе в цирка чрез ролите спрямо които се е припознал.

Не ме интересуват нито фикциите нито ролите на който и да било и не ми е работа да се вписвам в театъра и сценариите на един или друг. Съвсем адекватен е извода - НЕ се интересувам от сборни образи на колективни обобщения. В този смисъл - нещо си, наречено НАРОД.

Не ме интересува нищо "народно", нито идеите на някого за "народни думи, идеи, правилности или изисквания". "Народни" форуми има на други места в които никога не бих нито прочел, нито писал. Популяризатор дори на собствените си идеи и концепция, не само не съм, но и правя преднамерено така, че да не се получи. Изводите и концепцията ми нямат народен, нито популярен характер и въобще не се интересувам да "стига до всички". Не ме интересуват никакви колективни процеси - нито внимание, нито съгласие, нито ритуалните за груповите динамики - препирни, борби или налагане или ролеви игри. В написаното от мен - за който му е възможно - той се саморазпознава или изрезонира на едно или друго сам. За другите - не е за тях и толкова.

Колега "мейкбулгар" - кое точно не ви стана ясно от казаното? Или всичко това е просто заради друг сърбеж?

Ако е нужен социален език, за да се опише в общ план, то рамус прилича на онова, което се нарича "елитарист", а спрямо "народа" същия е близо до думичката "асоциален индивид". Колкото и да се труди колегата, лично аз не разбирам идеите-фикс на някои хора, но това все пак си е тяхна лична работа. В този смисъл - щом е толкова важно за него този акт на устойчиви повторения, за тях е нужен мотив и очевидно че е налице. Но все пак - когато човек прави нещо по един и същи начин, защо след като става ясно че не дава резултат, то да се продължават повторенията дали е израз само на упоритост?

Редактирано Януари 9, 2017 от ramus

[makebulgar]

Преди 3 часа, ramus said:

От друга пък страна - в много "неразбрали" се поражда един друг комплекс - че е писано нещо, дето те не го разбират, а за други - не е така. Налице са белези за тема, която някак изглежда обсесивна за същия колега и продължава да пълни форума в различни теми с фикцията си как някой си рамус правил всичко "не както трябва" - а как трябва - да "стигнело до народа". Ако това е вид народно говорителство всеки да си играе в цирка чрез ролите спрямо които се е припознал.

Г-н Рамус, комплекс е това да се засягате когато някои ви спомене в някаква тема. В случая никой не цели да Ви вкарва в някакви филми, а въпросът е чисто езиков и научен. Споменах Ви, тъй като Вие използвате тази дума често, за разлика от всички останали, а мен тя ме обърква и дори съм я сбъркал в началото на темата. Може би темата е за езиковия раздел, но я поставих тук, тъй като думата е свързана с психологията.  Езиковедите твърдят, че има полезни и вредни заемки, като първите допълват езика ни, а вредните имат български аналози и трудно се възприемат от по-широките среди. Това е относно думата Когнитивен. Ако имате предложение как тя да бъде заменена с българска дума от рода Познавателен.., ще е интересно да чуем мнението ви.

 

Редактирано Януари 9, 2017 от makebulgar

[ISTORIK]

Преди 1 час, makebulgar said:

Езиковедите твърдят, че има полезни и вредни заемки, като първите допълват езика ни, а вредните имат български аналози и трудно се възприемат от по-широките среди. 
 

Онзи, който владее чужди езици, няма проблем с разбирането на чуждиците. Особено - когато владее езика, от който е взета дадена чуждица (дума, която има аналог в родния език, в случая - в българския). А заемката е отново чуждоезикова дума, която обаче няма аналог в нашия език. (Но в бъдеще би могла да се появи и българска дума за някоя заемка, ако бъде изобретена такава нова българска дума; някакъв неологизъм.)

[ramus]

Не виждам да е интересно за никого - мисля че хората по-горе си написаха.

Още повече че когнитивен, в чисто синтетично преводно значение, е по-скоро О-познавателен. Но дори и с българска дума процеса на ОПОЗНАВАНЕТО на света от всеки субект, има изключително сложно, широко и твърде неопределено значение за някакви конкретни дефиниции. Тия, които се цитират от УИКИ са твърде повърхностни и по принцип са предназначени за лаици. Особено когато се касае за психология.

И нещо друго - колега "мейкбулгар" нека не събирам на едно място текстовете ви касаещи фикцията ви в идеята "рамус да говори на народен език че да го разбираме". Това все пак са писмени следи и стоят и могат да се зачитат. Не е като речта - минала и заминала някъде си... Така, че е излишно да постулирате за "комплекси" защото е малко лаишко, колкото и аз самия да не съм психолог... Получават се малко наивни положения, за които някаква форма на ваша упоритост упорито ви тласка към зацикляне. Например - спирате да четете някой си рамус, и всички проблеми изчезват за "народа" и множественото число... към което тук толкова хора са "пристрастЕни".

Доста хора, за да компенсират неразбирането си, опитват да четат и да възпроизвеждат след това общи информационни "смляни" за популиса, положения. За мен това не върши работа. А и обикновеното възпроизвеждане на запомнени вече данни, върви само оценки на изпити в учебните заведения. За друго - не става и има само евентуално помощна задача. Преобразуването на информацията в знание, е едно. Но следващата стъпка - от знанието към познание, вече е съвсем друга задача и сложност защото за нея вече е налично изискването за подходящ субект, през когото да се реализира това преобразуване. ПОЗНАНИЕТО е екстракта на знанието през прилагането му в реалния живот. Информацията претърпява целия цикъл - от кодирането й през интерпретациите й, през програмите за адекватност спрямо средата... Въобще - от абстрактното към конкретното, обратно към абстрактното... И така.

Когнитивен е просто понятие. Когато не е навлезнато в материята за която то е съответствено е безсмислено да се нагажда, за да бъдело "разбираемо" за някого. Думата на български не ме интересува особено - не ми е нужна, но доколкото все пак аз самия имам някакво отношение към българския език, няма адекватен пълноценен превод. Замества се с ПОЗНАВАТЕЛЕН, но това е твърде общо и за мен е несъответствено. 

Когато се чете текст, в който е налична информация, която е непозната, е адекватно да се подходи към нея като към "непозната територия". В този смисъл - се търсят схеми (матрици) с които се започва план за начална и базова съпоставка. Нещо подобно е теста на Рейвън, ползван на много места като част от тестовете за интелигентност. Нужна е пластичност и гъвкавост, докато се правят първите стъпки, а и някои други качества. Ако те липсват - и да се говори като на деца, няма как да има друг резултат, освен на същото ниво. Каквото е нивото на възприятие и отражение, то това за психичния свят е нещо като ХОМЕОСТАЗА и той го поддържа да е в някакви задължителни рамки.

Най-лесния начин да излезете от този казус, който вместо да го разрешавам по искания от вас начин, го заплитам все повече, е просто да прескачате всяко написано от рамус. Така ще се тушира образът, който се припознава като дразнител. Няма иначе как да решите дисонансите си спрямо всичко това. В смисъл - най-добре е, когато дисонансите направо липсват. Така - няма дразнител, няма проблем, всичко е ок, мир, спокойствие и щастлив живот.

П.С.

Името ми по лична карта е РУМЕН. Живея в Пловдив. Няма нужда от обръщението "господ-ин". Не че ако някой много държи на обноски, маниери или възпитание би ги прескочил. Но за мен тия неща нямат стойност, нито значение.  

Редактирано Януари 9, 2017 от ramus

[makebulgar]

1 hour ago, ISTORIK said:

Онзи, който владее чужди езици, няма проблем с разбирането на чуждиците. Особено - когато владее езика, от който е взета дадена чуждица (дума, която има аналог в родния език, в случая - в българския). А заемката е отново чуждоезикова дума, която обаче няма аналог в нашия език. (Но в бъдеще би могла да се появи и българска дума за някоя заемка, ако бъде изобретена такава нова българска дума; някакъв неологизъм.)

Тоест когнитивен е чуждица, която принципно не се използва от никой друг, освен от психолозите, и тя си има достатъчно добър български аналог за да не бъде използвана. Днес, а и в близкото минало, за показване на някаква псевдоелитарност много граждане казват джогинг вместо бягане, екшън вместо действие, мерси вместо благодаря, и т.н. Елитът обаче не са онези, който доказват, че знаят чужди езици като ползват чуждици, а са онези, който могат да говорят на разбираем език с народа, а не с популиса.

[ramus]

не е никаква псевдоелитарност, а въпрос на удобство. Вие имате адаптационен синдром, и проявлението му е, че сте твърде неизменчив.

Лично аз нямам никакви скрупули, нито задръжки относно езика. Нямам никакви сантименти към народност, нация, родина, род, фамилия, семейство. В този смисъл не съм българин, нито европеец, не съм бял или от някой отбор, не съм Пловдивчанин... не съм такъв или онакъв.

От всичко това следва че нямам никакви ограничения да ползвам каквито искам езикови средства. Още повече че дори и не прочетохте, че КОГНИТИВНОСТ не е точно "български аналог". Но дори и да е, отново няма как да го разберете, щом сте вън от тематиката и разбирането за психичното.

Както и ДЖОгинг - не е точно "бягане". Екшън - не е точно "действие"... Общата тенденция в езика и словото е съвсем проста. Ако е налице съкратен начин за изказ на информация, това компресира времето за изразяване. Ако трябва да се предаде съкратено каквото и да е съдържание, едва ли някой ще се мъчи да обясни на българския аналог, примерно тоокова кратката думичка на английски ПРЕЙЪР. Преведено на български същото би се иразило като "човек, който се моли на бог" - има разлика. От друга страна - за задачите на детайла и вникването давам и пример за обратното - в българския език са налични ДВЕ ПОНЯТИЯ - ЛЮБОВ и ОБИЧ, макар че глаголните им съответсветствия са ЛЮБЯ и ОБИЧАМ а и двете са със значителна разлика дори между тях. Но нито на руски, нито на английски са налични аналози на тия две думи а преводачите които пренасят смислите от единия език на другия, им се налага доста произволно да смесват.

Още повече стават сложни разликите между смислите на различните езици, когато нивото на абстрактност нараства... и колкото повече, толкова се стига до невъзможности за аналогии между езиковите средства и изкази.

В тази връзка си припомних една любопитна история, която ми разказаха - става въпрос за време когато Китай прави първите си опити за контакт с анличаните през английските колонии в южна азия. Та тогава императора изпратил своите най-начетени  от императорския елит. Задачата била да се направи опит китайските върхови постижения на калиграфията, поезията и изкуството да се поднесат като пример за нивото на китайската култура. Когато се върнали императорът ги привикал и думите на единия от тях, преразказано по смисъл от мен, били следните:

Няма никакъв начин, нашите културни постижения да се предадат на техния език. Нашите езици са напълно различни по строеж и начин на изказ. Техния начин е близък до народния китайски. Няма начин да се предадат тънките значения на китайските писмени знаци. Техния се основава на опростени символи подредени предварително и само се заучават кое какво значи. При нас това е качествено различно и може да се направи паралел само на нивото на народното творчество и култура. Както се знае - англичаните колониалисти и военни не са блестели с изключителна интелигентност, нито високо ниво на културно равнище. Но и досега, колкото и да се направи усилие, колкото и редакции да са направени, произведение като ДАО ДЪ ДЗИН не е възможно да се преведе в тънкия си смисъл и значение, на който и да било западен език, дори и на азиатски езици. Проблема с тибетския - относно будистки текстове - е същия и се получават резултати със значителни разлики. Като пример ще кажа, че както и ДАО-ДЪ ДЗИН, ДИАМАНТЕНАТА СУТРА е текст, който няма никакъв шанс да се преведе смислено на който и да било западен език... Може би - друг език въобще. И не заради езика...

Известно е, че в тия случаи преводачите им се налага почти да "напишат" произведението, което превеждат. Заради това изискването за огромна компетентност и то и в двете култури, между които се прави превода, да е на най-високо ниво. Това е огромен проблем. И е точно - касаещ само най-високите изисквания за финост, изтънченост, усещане интуиция и... най-вече ПОЗНАНИЕ... Има един термин който измислих сам - ПОЗНАНИЕТО ЗА ЧОВЕКА, аз събрах в думичката ЧОВЕКОЗНАНИЕ. както аналогично - ЧОВЕКОЛОГИЯ... НО  под "ЧОВЕК" - в синтетичен план, като приоритета е на КОГНИТИВНИЯ АСПЕКТ... или най-високото ниво на възприятие и отражение. Или с други думи - с едно понятие, имам предвид - най-високото ниво на вникване на отношенията между ЧОВЕК и ВСЕЛЕНА и начините за взаимодействие и взаимно отражение сред всяко от тях, на себе си и на другото.

Редактирано Януари 9, 2017 от ramus

[makebulgar]

Това с прейъра сигурно е поредната провокация, тъй като няма как начетен човек да не знае че българската дума богомолец (или молитва) предава много по-точно смисъла. Прейъра си е просто някакъв молител, и религиозният и смисъл на тази дума може да бъде разбран само от човек който знае английски и ако тя е предадена в текст, но не и от човек който не го знае и ако е извадена от текста. Тоест тя не предава достатъчно добре информацията, докато нашата въпреки че е по-дълга предава точно информацията дори и за незапознат. Всеки учен който я ползва тая дума прейър в българска среда трябва да бъде линчуван.

Иначе този анализ върху преводите между езиците не е много точен, тъй като всеки език може да бъде преведен. Дори и стоте нюанса сняг на ескимосите с малко усилия могат да бъдат преведени, и със сигурност ако някои реши да ползва ескимоските думи за да се прави на великоумен или елитарен това ще му донесе само присмех.

И не е вярно че Дао-дъ дзин не може да се преведе. Разбира се, че може. Просто на преводача ще му е много трудно, тъй като записани с китайските йероглифи текстовете не винаги са разбираеми. Китайските йероглифи за китайците може и да изглеждат по-финни, по-красиви, и по-конкретни, но напрактика са си първобитно писмо, което не предава по най-добрият начин информацията. Техните йероглифи са съставни по същия начин по който при нас има съставни думички, но проблема е, че докато при нас съставната дума богомолец има едно единствено и точно значение, при тях подобна дума съставена от два йероглифа може да има няколко значения тъй като и отделните йероглифи често имат по няколко значения. Първобитно писмо е това. Средиземноморските култури, които предават информацията си с опростени символи (букви) подредени предварително, не са по-изостанали от китайците, а са много по-напред, тъй като тази система е развивана доста дълго и интензивно. Така днес въпреки че китайците са 1,5 милиарда не са успели да си разпространят китайските йероглифи по света, а средиземноморските букви са го превзели, дори и Китай. Тъй че примера с китайските религиозни и философски книги не е добър тъй като те могат да бъдат преведени. Това може да изглежда трудно дори и за професорите в Харвард и Пекин, но чисто научно погледнато няма текст който не може да бъде преведен, още повече когато става на въпрос за език и писменост от които имаме хиляди текстове.

Редактирано Януари 9, 2017 от makebulgar

[ramus]

ПРЕЪР - значило "богомолец"...

Преди 49 минути, makebulgar said:

Тоест тя не предава достатъчно добре информацията, докато нашата въпреки че е по-дълга предава точно информацията дори и за незапознат.

Ех тоя "глас на народа". Според народа може и това да "значи" Ама не и за хора които разбират на някъде по-натам...

А за китайските йероглифи - нямате си идея колко сте прав, само че наобратно - точно заради сложността си, този тип на символизиране никога не би бил подходящ за "средиземноморския "народ. Просто няма как, няма и защо. Те и в онова, което сега се нарича КИТАЙ, и досега имат проблеми с това "писмо". Защото те не са букви. Словото е интонационно и се "пеят" сричките му. За хора които нямат достатъчно добър "слух" е опростения китайски. При него се следва опростен вариант, за лесно и ежедневно ползване. На такова ниво - около 1500-2000 знаци и комбинации е народното ниво по целия свят. по-начетените хора, с повече въображение мислене и нужда от изразяването им - идва вече около 5-8000 "единици". Само за сравнение ще посоча, че в двора на Императора в ТИБЕТ, някои от  апологетите превеждали будистките текстове от пали и санскрит, на будистки, са владеели над 50000 подобни "абстрактни единици" и статистически безкрайни варианти за абстрактен изказ. Понякога в един единствен символ, наречен само най-общо "йероглиф" истинския познавач и човек на познанието и науките можел да вплете екстракта на вникването си в света, човека, вселената и битието. Заради това големите китайски мислители залагат на такава писмена платформа. И заради това тя е невъзможно да се преведе на който и да е друг "език". И вече по-горе посочих - не е въпрос на ЕЗИКА. Защото от едно ниво нататък, езиковите форми на конкретното и непосредствено мислене, спират да имат същото значение, при нарастване на нивото на абстрактност. Но тя първо се променя в самия индивид, в самия субект - отвътре. И изразяването му се променят заедно с него, защото следват да проявят това, което е отвътре.

Това никога няма да стане достояние до народа... Няма как, няма и защо. Ниво, като горното което описвам е на единици. Това е битие, което никога не ще разберете - вие и "народа". И не зависи нито от език, нито от слово, нито от четене или превеждане... Просто няма как да се преодолее качествена разлика между "етажите" които определя "нивото на осъзнаване". Нито четенето, нито запомнянето, нито ученето или обученията, нито титли, или академизъм... Нищо от познатия социум няма аналог за другите етажи. И заради това е безпредметно дори да се напрягате. Дори - и да четете, винаги ще е налице това недоволство, което толкова ви дразни и на което се опитвате да го прекарате през някакъв си форумен ник - рамус. ПО-горе вече предложих - просто спрете да четете.

Никой досега не е преодолял разликите в качеството между нивата на съзнание. Много са опитвали. Много продължават да опитват. Няма нито едно... НИТО ЕДИН УСПЕХ - както да се реши, или дори да се заобиколи тази непреодолимост. И да ви кажа - от това само "народа " печели. Ако наистина толкова хора "прогледнеха" за същината на това, заради което живеят, за което сънуват, копнеят, желаят, драматизират... Ако дори за миг спрат... не биха преживели ШОКА - най-вече вътрешния... Така, че вселената е заложила граници които неготовите да не могат да пресекат. Радвайте се на това и не искайте някой друг да направи нещо, което самия вие не можете да си позволите - просто не е  негова работа.

А - за линчуването - вие може и да се шегувате, може и да не. Но самата форма на публично наказание, от рода на линча ( и на още като него ) тръгва от народния начин на отражение, народния порив за ред, за страха от анархията и объркването ако не е по тяхното. Линча е направен за тълпата... Но... да живее невежеството...

Да припомня, че "невежество" не е синоним на незнаене. Всъщност НЕВЕЖ е субект, който не просто НЕ ЗНАЕ, а е с делюзията че знае, разбира, мисли, може... Такъв субект е в плен на една изкуствена картина на света, сред който той никога не е сам и резонират по "народному". Но най-важното е, че - невежия никога не може да допусне че "не знае", не разбира... той просто не може да си го позволи. Той е просто обикновен, незначителен и изплашен човек-дете, което пред огледалото си се оглежда като цар, можещ, знаещ, силен, значим... И това е задължително и групова междуличностна делюзия. Именно това я прави толкова мощна - защото приспива социалния инстинкт - да се огледаш през "различноотразяващите", а търсиш само "народоподобните" на самия себе си. А това за толкова много хора е единствената възможност поне на моменти да "пресекат" невежеството сред което сънуват себе си, другите и живота си.

Редактирано Януари 9, 2017 от ramus

[laplandetza]

Еееех , Рамус ! Внимавай с високите етажи на съзнанието, ............. че току виж си потропал на грешната врата.

Нали те посъветвах, кратко, ясно, а ти......................... стопли ми се ракията до де те прочета.

[ramus]

Нарочно е - не се напрягай въобще и не си губи времето. Има други - по-кратки... додето ракията се изстудява наново в тази мразовита вечер. В тази връзка това с ракията никога не съм го разбирал... но така или иначе вече съм под линча

 А за "вратите" - не се тропа. Не може да е тропа защото няма кой друг да отвори Ключа е винаги в самия човек. Тропа оня, дето още не се е усетил да го търси при себе си. А и това е своеобразен "тест" за готовността за преминаване някъде отвъд... Не е възможно да се сбърка "врата" освен насън. Това също е част от теста. Заради това дори редките хора често се губим, докато "се намерим". Блажените са тия, дето още са пред огледалото и играят на театрото на знаещи, можещи, силни, герои, царе, дракони... За другото - театрото вече не става...

Редактирано Януари 9, 2017 от ramus

[makebulgar]

китайското писмо си е първобитно. те имат примерно 5-6 хил. йероглифа и чрез тях се опитват да говорят, но тъй като не стигат до никъде с тях и са почнали да ги съчетават и да измислят нови, интонации следят, и с времето толкова са ги деформирали че имат малко общо с звуковете и интонациите от преди 2000 години. средиземнорските азбуки с 20-30 букви могат да предадат стотици хиляди думи, и със съответните знаци могат всички възможни звуци да се предадат. още по-съвременния компютърен език разполага само с 2 цифри, и предава милиарди "думи".

[ramus]

Преди 12 минути, makebulgar said:

итайското писмо си е първобитно. те имат примерно 5-6 хил. йероглифа и чрез тях се опитват да говорят, но тъй като не стигат до никъде с тях и са почнали да ги съчетават и да измислят нови, интонации следят, и с времето толкова са ги деформирали че имат малко общо с звуковете и интонациите от преди 2000 години. средиземнорските азбуки с 20-30 букви могат да предадат стотици хиляди думи, и със съответните знаци могат всички възможни звуци да се предадат. още по-съвременния компютърен език разполага само с 2 цифри, и предава милиарди "думи".

Добре, да, така е, съгласен съм, истина е, браво...  ----

Най-лесно е да си безотговорен, когато от думите ти, мненията ти, нагласеното и стъкмистиките нищо не зависи. Нищо не зависи за живота ВИ... Просто думи се леят, клавиши чаткат, театрото върви. Важното е да се преутвърди сценария, пиесата... дето се нарича "живот". Да било едно или друго - всъщност за никога не е важно и е чудесно, защото невежия с лекота може да си позволи да си пише каквото потребностите му задават. Да се убие малко време, да се поначеше някаква версия на интелектуален сърбеж - безопасно, обикновено - по народному. Така или иначе следва народната - я ракия, я раздумка, я моабет, я една или друга приказка, тук там - прехвърчане ритуално на "мъжки" или "женски" искри - къде с директно мерене, къде до битки за многознаене и колекции с аргументи за нужните тези...

Но за някакъв си рамус, всичко написано е неговия живот. И думите имат значение, не защото и дали ще са на български, не дали един или друг ще имал мнение по тях. Не дали за някого му изглеждали по един или друг начин. Всичко това за живота на рамус, няма никакво значение, защото основната индивидуална отговорност на рамус - е да е единствен, който е отговорен за собственото си битие.

Както вече казах - вижда се на оставените различни положения, на кое резонирате и точно него коментирате. Оставих го за тест, като лакмус. Не го правя за първи път - просто това е прийом при анализ на слово. Пишещия сам се позиционира - спрямо онова, което подбира да коментира, спрямо изказа, насоката и стремежа си да докаже. Спрямо нуждата си да преповтори и така презатвърди основните си положения на които основава идентификацията си... и т.н.

Редактирано Януари 9, 2017 от ramus

[laplandetza]

Рамус, подходът ти, изтичането ти, някак не е логично.Ако играеш игра, хубаво , може да пробваш решения, но когато нямаш цел, не преследваш резултат, защо тогава са километрите букви.............За удоволствие,......... случва се по някога, ....... нужда...... нямаш цялост........., страдаш.............горните етажи........... потропай на вратата.............. той ще ти отвори............., Добре дошъл в Диспансера !

[ramus]

Преди 10 часа, laplandetza said:

но когато нямаш цел, не преследваш резултат, защо тогава са километрите букви.

подал си си лесното обяснение. По пързалката. Може да е заради ракията, умората, нощта... може и да е заради друго. Не претендирам, нито отричам - това е твоя начин за ситуиране. Но съм забелязал че с най-голяма лекота се раздават диагнози именно от хора, за които същите са от значение само за да си обяснят по лесния начин нещо си.

Това за целта не е вярно (спрямо един контекст), и е вярно ( за друг контекст). Всичко зависи от ПЪТУВАЩИЯ и нивото му на осъзнаване, защото това е определящото звено за контекстите. Смяната на състоянието на съзнание променя цялата схема, защото това е нейното ядро, нейния пораждащ двигател.

Целта определя пътя само за начинаещия или за страхуващия се пътник. Зависи от пътя, но най-много зависи от самия ПЪТНИК - най-малкото защото ПЪТ без ПЪТНИК, не е възможно да съществува. Аби, преди месеци ми го писа като въпрос - кои били целите ми... Разбирам ви добре, защото това е начина ви при самите вас. Но при мен е различно... вече.

С проектирането на цел, е най-лесния начин за добиване на мотивация. Целта се приема като заместване на "награда", на изместено във времето получаване на нещо, което се счита за важно - затова го наричам "проекция". Нужно е защото по пътя към "наградата" е нужно да се изтърпят известни неразположения, затруднения, лишения, излизане от безопасното, разход на енергия, време... Всичко това се прескача с отложената награда. Понеже мотивационната система е подсистема на "ценностната", то за проекцията задължително е нужно лишенията и несгодите към "целта" да предложат НАГРАДА...

Но това се променя при други "контексти" и субекти... Така, че... може да е налице Път, без вече да е нужна "награда"-проекция, наречена "цел". Механиката и отношенията между елементите в схемата се променят - до качествено...

НАГРАДНИЯ комплекс е естественото продължение на инстинкти и рефлекси, чрез които първични зони и програми, мозъка управлява поведението... Аналогично същото се ползва при опитомяването на диви животни - с подаването на "храна", която играе ролята на "наградата" и образуването на "павловски" второсигнален кръг...

Има още много по това, но едва ли тук някой би се заинтересувал за вертикален разрез (анализ) на "пътя, целта и Пътуващия". За мен ситуативния анализ е нещо изключително важно, и го правя почти непрекъснато. Нужно е защото всичко това е живота ми. Всичко това са изборите ми и е нужно през цялото време да се поддържа високо ниво на адекватност към конкретното и общото... Но това вече не засяга никого от тук-пишещите.

Не е чак толкова сложна механиката - поне за основното. И според мен всеки средно интелигентен субект му е възможно да си направи опростен разбор, дори да трябват натрупващи се наблюдения. Още повече че е налице както в самия него, така и сред другите, по всички групи и може да се наблюдава и изведе лесно, ако в самия субект са налице проблеми със авторефлексията. ( от която е само аспект "самонаблюдението" )

Редактирано Януари 10, 2017 от ramus

[laplandetza]

Разбирам те. Твоето пътуване също е някаква задача, цел. Решил си да се затриеш в Пътя, понякога е достатъчно запълващо, приятно и цветно, или пък наситено и силно. Но все пак защо да се подчиниш и на тази илюзия , бих предпочел да раздвижа достъпната ми материя , според , съгласувано с игра обхващаща идейни комплекси във времената.

[ISTORIK]

Преди 2 часа, ramus said:

Целта определя пътя само за начинаещия или за страхуващия се пътник. Зависи от пътя, но най-много зависи от самия ПЪТНИК - най-малкото защото ПЪТ без ПЪТНИК, не е възможно да съществува. 

Проектирането на някаква цел е най-лесният начин за добиване на мотивация. Целта се приема като заместване на "награда", на изместено във времето получаване на нещо, което се счита за важно. Нужно е защото по пътя към "наградата" е нужно да се изтърпят известни неразположения, затруднения, лишения, излизане от безопасното, разход на енергия, време... Всичко това се прескача с отложената награда. Понеже мотивационната система е подсистема на "ценностната", задължително е нужно лишенията и несгодите към "целта" да предложат НАГРАДА...

Но това се променя при други "контексти" и субекти... Така, че... може да е налице Път, без вече да е нужна "награда" - проекция, наречена "цел". 

Тоест, няма значение накъде води Пътят?

Няма значение целта/резултатът в края на пътуването?

А самото пътуване, вървенето по Пътя, има ли значение, смисъл, цел?

Редактирано Януари 10, 2017 от ISTORIK

[*abi*]

Нали наскоро установихме, че лутането също е пътуване. Луташ си се и накъдето отведе... Може пък и да е готино особено ако лутащият се няма и кой знае какви отговорности налагащи цели. Сещам се за Ел Камино с Майкъл Шийн. Първо мина Пътя с нещо като цел. После се залута по света заради самото лутане. 

Редактирано Януари 10, 2017 от *abi*