Отиди на
Форум "Наука"

България и Румъния не са бедни заради ниска производителност


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/ne-bylgariya-i-rumyniya-ne-sa-bedni-zaradi-niska-proizvoditelnost-na-truda

Ако това е вярно, то изводът е само един. По политически причини българският народ бива източван.

Цитирай

Данните от тази карта са показани в таблица вътре в текста, която показва, че Румъния и България може да имат ниска производителност на труда, но са в топ 3 на страните в ЕС, където трудът носи най-голяма възвращаемост на капитала. Снимка: Riscogramа

Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина, това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия.

Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!

Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло.

%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Вярно е да. Не вярвам да те изненадва.

В тези неща няма 100% истина или лъжа. Ще задълбаем обаче в актуалната политика.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, КГ125 said:

българският народ бива източван

Пазарната икономика в този си вид предоставя подходящи условия за присвояване на принадената стойност (респ. печалбата), а поради ниското качество на вносните стоки и нееквивалентните разходи на работна заплата добавена стойност не се създава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И все пак ми се струва, че точно политическата компонента в тая работа липсва. Защитата на гражданина и правата му... 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ама че простотия си постнал, КГ125. Какво е това "възвръщаемост на труда" и какво общо има с "годишния разход за заплата" според "паритет на покупателна способност". Жонглиране с числа за тъпаци.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Perkūnas said:

Ама че простотия си постнал, КГ125. Какво е това "възвръщаемост на труда" и какво общо има с "годишния разход за заплата" според "паритет на покупателна способност". Жонглиране с числа за тъпаци.

Ами с други думи срещу ниско заплащане имаме огромна печалба, четох за рекорди от 300-500 % , проблема е ниската покупателна способност но монополите и износителите това не ги бърка. Само дето сега има проблемче, народа бяга и не иска да работи. Сега се чудят какво да правят да спасят положението,идеята е да дойдат чужденци да работят за без пари, ама като чета украйнските сайтове как не им плащат по-морето едва ли. Догодина ще е страшно ще се бият помеду си за работници.После ще завалят фалити, те вече почнаха де, ама това е тайна. Не казвайте на никой.:ag: Ние ще сме първата държава дето работниците са избягали, всичките.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Спокойно, ще си внесат от възможно най екзотични дестинации. Или ще си изнесат бизнеса, както правят и западните компании.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Frujin Assen said:

Спокойно, ще си внесат от възможно най екзотични дестинации. Или ще си изнесат бизнеса, както правят и западните компании.

Откъде ? Няма вече почти никъде толкова ниско заплащане както у нас. А какво ще внесат ? Експеримента в Германия се провали, на 100 000 има между 3-5 специалисти в нещо, съгласни да работят. Откъде ще дойде някой да работи за 460лв ? 

А къде по точо ще се изнесат ? Нали идеята е да се работи за с малко разходи ? А заплатата е един от основните разходи, няма къде да бягат вече. Ако ще бягат в Китай там взимат над 1000 минимална. Няма вече китайци работещи за без пари.:ai:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ще избягат в някоя екзотична държава, ще бутнат рушвет (те това го умеят) и ще плащат на работниците по 20 долара. За заплати забрави! По скоро ще си закрият бизнесите, отколкото да плащат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Frujin Assen said:

Ще избягат в някоя екзотична държава, ще бутнат рушвет (те това го умеят) и ще плащат на работниците по 20 долара. За заплати забрави! По скоро ще си закрият бизнесите, отколкото да плащат.

То много хубаво ама тогава транспорта и пройзводството извън ЕС ще им скъса джобовете. А нали това е важното а и колко ще могат да си позволят преместванне, ехеее нашите стиснати цървули никога няма да си помислят за преместване само като сметнат разходите.:ag: А там кой ще работи , то само с носачи и копачи ако ставаше , трябва и образование.

Редактирано от bulgaroid
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Булгароиде, преди време нашите "бизнесмени" поръчваха мартеници в Китай! Щото им излиза по евтино да дадът заявка, да им ги произведат в Китай и доставят в България. Та за пътните не бери грижа. Какво образование какви 5 лв? Виж си обувките, дрехите, уж има логото на американска, западноевропейска марка пък пише мейд ин виетнам/индонезия/малайзия... дизайна се прави от 5 души в Италия, пък се произвежда от 5000 в Индонезия.

Чорбаджията паднал във вира и почнал да се дави. Хората около него се суетят и викат "Дай ръка, дай ръка", но той продължава да се дави. Дошъл Хитър Петър да види какво става, протегнал сопата и рекал "Чорбаджи, дръж сопата" и като я хванал чорбаджията не я пуска, та го изтеглили. Другите го питат "Петре как се сети". А той отговорил "Ами вие му викате - Дай ръка- къде сте видели чорбарджия нещо да дава. Обаче като му казах да вземе и не се пусна, защото чорбаджията каквото вземе повече не пуска".

Както се вижда българския народ столетия назад е бил по умен от всички днешни икономисти.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, Perkūnas said:

Ама че простотия си постнал, КГ125. Какво е това "възвръщаемост на труда" и какво общо има с "годишния разход за заплата" според "паритет на покупателна способност". Жонглиране с числа за тъпаци.

Стандартът на живот и заетостта зависят от много фактори и показатели. Изброените са само част от тях. Ниските разходи за труда (договорени и фактически) нарушават обществено необходимата пропорция между частта, необходима за издържането на бъдещ и настоящ носител на работна сила и другата, която формира принадена стойност. База за сравнение на реалния БВП на човек от населението в евро са паритетите на покупателна способност. Защо тогава стойността променя своята същност и не може да изпълни социалните си функции?

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Булгароиде, преди време нашите "бизнесмени" поръчваха мартеници в Китай! Щото им излиза по евтино да дадът заявка, да им ги произведат в Китай и доставят в България. Та за пътните не бери грижа. Какво образование какви 5 лв? Виж си обувките, дрехите, уж има логото на американска, западноевропейска марка пък пише мейд ин виетнам/индонезия/малайзия... дизайна се прави от 5 души в Италия, пък се произвежда от 5000 в Индонезия.

Един икономист веднага може да направи съществен извод, че този труд няма да произведе добавена стойност, БВП и обществено богатство.

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Чорбаджията паднал във вира и почнал да се дави. Хората около него се суетят и викат "Дай ръка, дай ръка", но той продължава да се дави. Дошъл Хитър Петър да види какво става, протегнал сопата и рекал "Чорбаджи, дръж сопата" и като я хванал чорбаджията не я пуска, та го изтеглили. Другите го питат "Петре как се сети". А той отговорил "Ами вие му викате - Дай ръка- къде сте видели чорбарджия нещо да дава. Обаче като му казах да вземе и не се пусна, защото чорбаджията каквото вземе повече не пуска".

Както се вижда българския народ столетия назад е бил по умен от всички днешни икономисти.

Няма връзка с гореизложеното. Личните услуги на предприемача не се разглеждат като производителен фактор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 21 часа, Perkūnas said:

Ама че простотия си постнал, КГ125. Какво е това "възвръщаемост на труда" и какво общо има с "годишния разход за заплата" според "паритет на покупателна способност". Жонглиране с числа за тъпаци.

+++

Статията е пълно менте. Първо както е написана на румънски, и второ е двойно ментосана от изкривения български превод.

Българският преводач е смененил едно от основни понятия от румънския текст със съвсем различно и нямащо нищо общо, нямащо дори смисъл, българско понятие. Подменил е „ефективност на труда” с „възвращаемост на труда”. Да, обаче „ефективност на труда” си е ефективност на труда. И за да е по-голяма шашмата в превода и объркването на понятия е изкривено и цялото значение на тълкуването на румънския автор. Евростат прави статистика на „ефективност на труда” във всяка европейска страна на базата на 100 процента ефективност през 2010, така върху базовата основа на тези изходни 100 процента за всяка отделна страна за 2010, Евростат е изчислил как се повишава /или понижава/ ефективността на труда за всяка отделна страна в периода 2010-2016.

image1.jpg.3559de1b43f7d443e9267a871f94010b.jpg

image2.thumb.jpg.bcb6ecf584979ec70772c5e16f7819b5.jpg

румънският термин „randementul muncil”, както и да го въртите и на български и на английски не означава „възвращаемост на труда” /това е пълна глупост/, а „ефективност на труда”. И данните, посочени в таблицата със син цвят не отговарят на дадените от Евростат:

image3.thumb.jpg.df3e0df698f9c389e54076c006699f36.jpg

image4.thumb.jpg.8b4c45e382173af691d5fe78af0380ef.jpg

http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types

те са съвсем различни, съответно 137 процента за Румъния и 117 процента за България, но това е сравнение за всяка отделна страна на база 100 процента ефективност на труда през 2010 – оттам идва нарастване с 37 процента за Румъния и 17 процента за България; за 6 години ефективността вътре в съответните страни е нараснала с толкова. А с колко е нараснала минималната и средната работна заплата в двете държави оттогава до сега, не е ли с доста повече?

Ето как изглежда конкретно това в сайта на Евростат за България и Румъния в сравнение с още няколко европейски държави:

image5.thumb.jpg.41d272c9445e54c7c67da676a7996170.jpg

Но без да се заяждам с глупавата неточност в превода, неточности и то още по-фрапиращи има и в твърденията на румънския автор.

1. Най-напред, той слага знак на равенство между реален БВП на човек от населението и продуктивност, като твърди, че „продуктивността” на българския работник е 7619 евро за година, а тази на румънския 9161 евро. Подмяната в термините е очевидна – това не са разходите за заплати, както внушава румънския автор, като препокрива „продуктивност” с реален БВП на човек от населението. Около 7000 евро е реалния БВП в България на човек, но това не означава, че средната работна заплата е толкова – тя е 1000 лева, или 500 евро, или 6000 евро годишно. Откъде румънецът е решил, че реално произвеждания БВП е средногодишна заплата, за мен е загадка, защото това, което се произвежда не е 100 процента заплата, в него има данъци, добавена стойност и режийни.

2. По-натам румънският автор прави изцяло манипулативни изчисления на базата на паритета на покупателната способност.

Най-напред, да стане ясно какво е „паритет на покупателната способност”

Purchasing power parities (PPP) conversion factor, private consumption, is the number of units of a country’s currency required to buy the same amount of goods and services in the domestic market as a U.S. dollar would buy in the United States. This conversion factor is applicable to private consumption.

https://www.indexmundi.com/facts/indicators/PA.NUS.PPP

Паритет на покупателната способност РРР е количеството местна валута, която е необходима на местния човек, за да си купи на местния пазар толкова стоки и услуги, колкото може да си купи на американския пазар с долари. За България той е приблизително 1:3, тоест с един долар в България можеш да си купиш 3 пъти повече неща, отколкото с един долар в САЩ.

Оттук идва и въвеждането на категорията СПС – средна покупателна способност – като паритета на покупателната способност във всяка една страна от ЕС се приравнява към една универсална величина за ЕС, която е приета за единица мярка. По този показател България е 0.44 от средоевропейската, а Румъния 0.59 от тази усреднена за ЕС СПС.

И оттук започват спекулациите на румънския автор, подсилени от българския преводач и неговите адепти:

Цифрите в синьо, които е дал румънския автор нямат нищо общо с категорията „ефективност на труда”, те са чисто аритметичното съотношение, което той е извел между единиците реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ в съответната страна.

Тъй като, според него СПС в Румъния е 59 процента от европейската СПС, а реалния БВП на човек от населението е 26 процента, авторът смело е плеснал синята цифра от 232 процента – толкова е 59 спрямо 26 – 232 процента; съответно за България цифрата от 207 процента пак е извлечена алхимически по този метод – 44 процента СПС към 21 процента БВП /които той нелепо отъждествява със заплата/ правят точно 207 процента.

Тези сини цифрички, които имат задачата да насъскват популистите за по-високи заплати, нашият преводач е кръстил „възвращаемост на труда”, а румънският автор им е залепил етикет „ефективност на труда”, но и двата етикета не отговарят на съдържанието.

Българският преводач и адептите му използват неточния превод, за да насъскват публиката към лошите „чорбаджии-изедници”, които присвояват принадена стойност, а румънецът по начало говори за нещо съвсем различно от „ефективност на труда”, той е залепил там етикетчето погрешно, но говори за съотношение между реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ на Румъния съизмерена с тази на средната за ЕС.

Но това са подробности, патосът и целта е една и съща, нашият преводач само е сгъстил боята на румънския автор – да вдигаме заплатите, европейски заплати, европейски цени. На който не му харесва и няма квалификация, да ходи да бере лимони в Гърция или да чисти клозети в Германия.

Румънецът, разбира се, е реалист, той някъде в статията си все пак осъзнава, че за такова „вдигане” до 1000 евро минимална заплата на държавата ще й са необходими милиарди евра /демек кредит, заем/, но това не го тревожи чак толкова много, важното е, според него „да се продаваме скъпо”.

Ами няколко простички въпроси към нашенските така гласовитите радетели за вдигане на заплатите:

В България 670 000 души от 2.5 млн работещи са в обществения сектор, където голяма част от осигуровките се плащат от държавата – като им вдигне държавата заплатите, кой и откъде ще извади пари за тези осигуровки и заплати, откъде ще се родят тези пари, върху дърветата ли, или от заеми? Според мен може да стане само по един начин, да се печатат нови левчета, необезпечени с произведени стоки, което ще доведе до хиперинфлация и Виденов-2, другата алтернатива е взимане на яки заеми, тоест гръцки вариант.

От поне 5-6 години парите за над 2 млн. пенсионери в НОИ стигат някъде до средата на годината, после се посяга на бюджетни, като се вдигнат заплатите на бюджетните служители съответно с осигуровкиге им, до кога ще стигат в НОИ тези пари от пенсионния фонд, нали като вдигнат заплатите на работещите, пенсионерите ще скочат също за вдигане на пансиите. И кой ще ги изработва тези пари за 2.5 млн пенсионери, 800 000 трудоустроени и близо 700 000 бюджетни служители?

Ама "Зорлем гюзелик олмаз-олсада якъшмаз" = "На сила хубост не става, а и да става не бива", каквото е писано да става ще става.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Б. Киров said:

+++

Статията е пълно менте. Първо както е написана на румънски, и второ е двойно ментосана от изкривения български превод.

Българският преводач е смененил едно от основни понятия от румънския текст със съвсем различно и нямащо нищо общо, нямащо дори смисъл, българско понятие. Подменил е „ефективност на труда” с „възвращаемост на труда”. Да, обаче „ефективност на труда” си е ефективност на труда. И за да е по-голяма шашмата в превода и объркването на понятия е изкривено и цялото значение на тълкуването на румънския автор. Евростат прави статистика на „ефективност на труда” във всяка европейска страна на базата на 100 процента ефективност през 2010, така върху базовата основа на тези изходни 100 процента за всяка отделна страна за 2010, Евростат е изчислил как се повишава /или понижава/ ефективността на труда за всяка отделна страна в периода 2010-2016.

image1.jpg.3559de1b43f7d443e9267a871f94010b.jpg

image2.thumb.jpg.bcb6ecf584979ec70772c5e16f7819b5.jpg

румънският термин „randementul muncil”, както и да го въртите и на български и на английски не означава „възвращаемост на труда” /това е пълна глупост/, а „ефективност на труда”. И данните, посочени в таблицата със син цвят не отговарят на дадените от Евростат:

image3.thumb.jpg.df3e0df698f9c389e54076c006699f36.jpg

image4.thumb.jpg.8b4c45e382173af691d5fe78af0380ef.jpg

http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types

 

 

те са съвсем различни, съответно 137 процента за Румъния и 117 процента за България, но това е сравнение за всяка отделна страна на база 100 процента ефективност на труда през 2010 – оттам идва нарастване с 37 процента за Румъния и 17 процента за България; за 6 години ефективността вътре в съответните страни е нараснала с толкова. А с колко е нараснала минималната и средната работна заплата в двете държави оттогава до сега, не е ли с доста повече?

 

 

 

Ето как изглежда конкретно това в сайта на Евростат за България и Румъния в сравнение с още няколко европейски държави:

 

 

image5.thumb.jpg.41d272c9445e54c7c67da676a7996170.jpg

Но без да се заяждам с глупавата неточност в превода, неточности и то още по-фрапиращи има и в твърденията на румънския автор.

1. Най-напред, той слага знак на равенство между реален БВП на човек от населението и продуктивност, като твърди, че „продуктивността” на българския работник е 7619 евро за година, а тази на румънския 9161 евро. Подмяната в термините е очевидна – това не са разходите за заплати, както внушава румънския автор, като препокрива „продуктивност” с реален БВП на човек от населението. Около 7000 евро е реалния БВП в България на човек, но това не означава, че средната работна заплата е толкова – тя е 1000 лева, или 500 евро, или 6000 евро годишно. Откъде румънецът е решил, че реално произвеждания БВП е средногодишна заплата, за мен е загадка, защото това, което се произвежда не е 100 процента заплата, в него има данъци, добавена стойност и режийни.

2. По-натам румънският автор прави изцяло манипулативни изчисления на базата на паритета на покупателната способност.

Най-напред, да стане ясно какво е „паритет на покупателната способност”

Purchasing power parities (PPP) conversion factor, private consumption, is the number of units of a country’s currency required to buy the same amount of goods and services in the domestic market as a U.S. dollar would buy in the United States. This conversion factor is applicable to private consumption.

https://www.indexmundi.com/facts/indicators/PA.NUS.PPP

Паритет на покупателната способност РРР е количеството местна валута, която е необходима на местния човек, за да си купи на местния пазар толкова стоки и услуги, колкото може да си купи на американския пазар с долари. За България той е приблизително 1:3, тоест с един долар в България можеш да си купиш 3 пъти повече неща, отколкото с един долар в САЩ.

Оттук идва и въвеждането на категорията СПС – средна покупателна способност – като паритета на покупателната способност във всяка една страна от ЕС се приравнява към една универсална величина за ЕС, която е приета за единица мярка. По този показател България е 0.44 от средоевропейската, а Румъния 0.59 от тази усреднена за ЕС СПС.

И оттук започват спекулациите на румънския автор, подсилени от българския преводач и неговите адепти:

Цифрите в синьо, които е дал румънския автор нямат нищо общо с категорията „ефективност на труда”, те са чисто аритметичното съотношение, което той е извел между единиците реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ в съответната страна.

Тъй като, според него СПС в Румъния е 59 процента от европейската СПС, а реалния БВП на човек от населението е 26 процента, авторът смело е плеснал синята цифра от 232 процента – толкова е 59 спрямо 26 – 232 процента; съответно за България цифрата от 207 процента пак е извлечена алхимически по този метод – 44 процента СПС към 21 процента БВП /които той нелепо отъждествява със заплата/ правят точно 207 процента.

Тези сини цифрички, които имат задачата да насъскват популистите за по-високи заплати, нашият преводач е кръстил „възвращаемост на труда”, а румънският автор им е залепил етикет „ефективност на труда”, но и двата етикета не отговарят на съдържанието.

Българският преводач и адептите му използват неточния превод, за да насъскват публиката към лошите „чорбаджии-изедници”, които присвояват принадена стойност, а румънецът по начало говори за нещо съвсем различно от „ефективност на труда”, той е залепил там етикетчето погрешно, но говори за съотношение между реален БВП на човек от населението и СПС /средна покупателна способност/ на Румъния съизмерена с тази на средната за ЕС.

Но това са подробности, патосът и целта е една и съща, нашият преводач само е сгъстил боята на румънския автор – да вдигаме заплатите, европейски заплати, европейски цени. На който не му харесва и няма квалификация, да ходи да бере лимони в Гърция или да чисти клозети в Германия.

Румънецът, разбира се, е реалист, той някъде в статията си все пак осъзнава, че за такова „вдигане” до 1000 евро минимална заплата на държавата ще й са необходими милиарди евра /демек кредит, заем/, но това не го тревожи чак толкова много, важното е, според него „да се продаваме скъпо”.

Ами няколко простички въпроси към нашенските така гласовитите радетели за вдигане на заплатите:

В България 670 000 души от 2.5 млн работещи са в обществения сектор, където голяма част от осигуровките се плащат от държавата – като им вдигне държавата заплатите, кой и откъде ще извади пари за тези осигуровки и заплати, откъде ще се родят тези пари, върху дърветата ли, или от заеми? Според мен може да стане само по един начин, да се печатат нови левчета, необезпечени с произведени стоки, което ще доведе до хиперинфлация и Виденов-2, другата алтернатива е взимане на яки заеми, тоест гръцки вариант.

От поне 5-6 години парите за над 2 млн. пенсионери в НОИ стигат някъде до средата на годината, после се посяга на бюджетни, като се вдигнат заплатите на бюджетните служители съответно с осигуровкиге им, до кога ще стигат в НОИ тези пари от пенсионния фонд, нали като вдигнат заплатите на работещите, пенсионерите ще скочат също за вдигане на пансиите. И кой ще ги изработва тези пари за 2.5 млн пенсионери, 800 000 трудоустроени и близо 700 000 бюджетни служители?

Ама "Зорлем гюзелик олмаз-олсада якъшмаз" = "На сила хубост не става, а и да става не бива", каквото е писано да става ще става.

 

 

По т.1 БВП на човек от населението е за цялото население на страната 100%. Средногодишната заплата е за работещите у нас 3 000 000 души, или 40% от населението. 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не разбирам румънски, но няма да проверявам с транслатора как е преведена статията. Все пак това е една обобщена интерпретация, в която са взети под внимание допълнителни данни. Това, че под 'производителност' разбират 'възвращаемост' от инвестиционна гледна точка наистина променя класацията след нужните преизчисления. Затова попитах защо стойността променя своята същност, а не може да изпълни социалните си функции.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 45 минути, insighting said:

Не разбирам румънски, но няма да проверявам с транслатора как е преведена статията. Все пак това е една обобщена интерпретация, в която са взети под внимание допълнителни данни. Това, че под 'производителност' разбират 'възвращаемост' от инвестиционна гледна точка наистина променя класацията след нужните преизчисления. Затова попитах защо стойността променя своята същност, а не може да изпълни социалните си функции.

Няма и смисъл, особено за по сложни текстове преводача ще ти извади такава мешавица...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело
Преди 2 часа, insighting said:

 

Един икономист веднага може да направи съществен извод, че този труд няма да произведе добавена стойност, БВП и обществено богатство.

Няма връзка с гореизложеното. Личните услуги на предприемача не се разглеждат като производителен фактор.

В тази стара българска притча става въпрос за алчността на богатите. Знам, че не е политически коректно и нарушавам добрия тон, но ... "Няма престъпление което да не извърши капиталиста за 300% печалба" Карл Маркс

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

 

Ами няколко простички въпроси към нашенските така гласовитите радетели за вдигане на заплатите:

В България 670 000 души от 2.5 млн работещи са в обществения сектор, където голяма част от осигуровките се плащат от държавата – като им вдигне държавата заплатите, кой и откъде ще извади пари за тези осигуровки и заплати, откъде ще се родят тези пари, върху дърветата ли, или от заеми? Според мен може да стане само по един начин, да се печатат нови левчета, необезпечени с произведени стоки, което ще доведе до хиперинфлация и Виденов-2, другата алтернатива е взимане на яки заеми, тоест гръцки вариант.

От поне 5-6 години парите за над 2 млн. пенсионери в НОИ стигат някъде до средата на годината, после се посяга на бюджетни, като се вдигнат заплатите на бюджетните служители съответно с осигуровкиге им, до кога ще стигат в НОИ тези пари от пенсионния фонд, нали като вдигнат заплатите на работещите, пенсионерите ще скочат също за вдигане на пансиите. И кой ще ги изработва тези пари за 2.5 млн пенсионери, 800 000 трудоустроени и близо 700 000 бюджетни служители?

Ама "Зорлем гюзелик олмаз-олсада якъшмаз" = "На сила хубост не става, а и да става не бива", каквото е писано да става ще става.

 

 

Той проблема изобщо не е там, много по-сериозен е, заради голямата корупция и нежеланието на облагоделстваните от корупцията,да се промени системата, имаме ниска или никаква събираемост във всички сектори. Отделно висящите на гърба ни малцинства, с огромен апетит за пари, и никакво желание за работа. И както спомена и ти огромния обществен сектор, с раздути щатове и безмисленни длъжности. Всичко това не позволява да се направи нищо. Да ама заради свободното движение в ЕС и откритите тругови пазари там работещите масово заминават. В резултат, липсата на работна ръка вече води до свиване на общото пройзводство и е най-прекия път до колапса на икономиката. Нашите управляващи се надяват на някаква нова световна криза и се опитват да устискат до тогава, ама нещо тая криза все не идва, а ЕС напук на прогнозите, бие рекорди, в производството и печалбите. И да има в бъдеще някаква криза като гледам ЕС май няма и да разбере че ,има. И тука идва дилемата какво да се прави, първосигнално маститите умове от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Измислиха да покрият липсите на кадри с внос отвън, да, ама не. Никой не иска за малко пари да работи, камо ли в България. Пример е тази година летния сезон. От над 30 000 свободни места с триста зора докараха 2700 молдовкси и украйнски студенти, като са ги увещавали че, това ще е, едва ли не почивка. И те това правят хората почиват си, сега квичат че, никой не оставал да работи извънредно и не се напрягали, а някой и въобще не си правели труда да ходят на работа:ag:. Ами нали така ги излъгахте да дойдат бре , сега що ревете. Само българите са луди да блъскат по 12-16 часа всеки ден.Но , това са бели кахъри, днес имаше статия в "Днес" http://www.dnes.bg/business/2017/07/24/rabota-ima-sofiianci-ne-ia-shtat-ne-im-se-pytuva-30-kilometra.348202 с интересното заглавие "Работа има, софиянци не я щат. Не им се пътува 30 километра!"  Статията накратко ожалва разни фирми около София дето давали 1000 лв и никой не искал да бачка там. Такива статий всеки ден по няколко излизат в различни издания. Това говори че,положението е страшно, икономиката всеки момент може да изпадне в колапс, парадоксално, заради липсата на кадри. Та можеш да си изчисляваш колкото си искаш, може, или не, да си позволим да вдигнем заплатите, ако веднага не се вземат спешни мерки ще стане страшно. Наистина трябват огромни реформи, и масови съкращения в общественния сектор, лустрация в правораздаването и МВР, свиване на раздутите разходи, и много друго. Ама това в България никога няма да стане, та ще има мъчителна агония, и после незнам, не искам да си представям какво ще стане.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, Frujin Assen said:

В тази стара българска притча става въпрос за алчността на богатите. Знам, че не е политически коректно и нарушавам добрия тон, но ... "Няма престъпление което да не извърши капиталиста за 300% печалба" Карл Маркс

И социалният прогрес изчезва. Но нека погледнем и от друг ъгъл:

Един баща разделил имота си, като оставил половината за него, а другата половина поделил между синовете си. Повикал ги и им дал пакет хартии.
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Затова искам да поделя имота си между вас. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам и моята половина.
Помъчили се синовете, не успели. Тогава бащата казал:
- Я сега опитайте да късате лист по лист!
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл накрая, - три поуки от тази история: което не става наведнъж, може да стане постепенно; което не можеш сам, можеш с приятели; което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме!
- Нищо не сте разбрали! Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина пак стана моя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, insighting said:

И социалният прогрес изчезва. Но нека погледнем и от друг ъгъл:

Един баща разделил имота си, като оставил половината за него, а другата половина поделил между синовете си. Повикал ги и им дал пакет хартии.
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Затова искам да поделя имота си между вас. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам и моята половина.
Помъчили се синовете, не успели. Тогава бащата казал:
- Я сега опитайте да късате лист по лист!
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл накрая, - три поуки от тази история: което не става наведнъж, може да стане постепенно; което не можеш сам, можеш с приятели; което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме!
- Нищо не сте разбрали! Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина пак стана моя.

И отишли синовете при един много добър адвокат, който дал под съд бащата, който в последсвие трябвало да им даде задължително майчиният дял, понеже майка им била починала преди година/иначе нямаше да посмее да се гаври с тях/ и изтекъл срокът за издаване на наследсвото им.....Така умното тате трябвало да плати половината от имота и от туй нагоре адвокатските и други масрафи.....Освен това синовете му пошушнали на четири очи, че младичката му приятелка всички са я чукали /включително и персионала/вече, даже и старото портиерско куче на  вилата му..........Хихихихихи

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много на място си е постанал статията автора и си е даже много точна. За което от мене плюс.

И понеже четох постове, че статията е политически ориентирана...

 Що така бе?!  Като кажеш неудобната истина и веднага обявяват политизиране на темата?!

За пишман икономистите аналитици да кажа ;

А истината се лее от редовете на статията - висок процент на печалба за предприемачите вследствие ниската работна заплата и въпреки никакви или мизерни разходи за повишаване на производителноста на труда, щото тази производителност не се получава със съзнанието и искането на бачкатора а със финансови вложения от предприемача и нови технологии. Ама не-ее -е , политика е това , направо реставрация на комунизма. Колко  примитивни и жалки съждения.

Така че извода на КГ -то си е на място откъдето и да погледнеш, работещия в България си е източван отвсякъде!

Колкото до ОТ със заетоста, недостатъка на работна ръка и внос на такава,  прекомерно раздутия обществен сектор  - ми така си е . Но докато сме в ЕС няма да гръмнем - само ще ни се увеличава външния дълг с размера на вноската и другите ни плащания като държава към ЕС. Тръгне ли ЕС да се разпада рецептата е една да плраща който ще България не приема дългове на чуждо юридическо лице - и ставаме член на евразийския икономически съюз, ми тъй де на всеки 45 години сменяме курса :bg:

On 24.07.2017 г. at 14:51, Б. Киров said:

Статията е пълно менте. Първо както е написана на румънски

Приятелю, на тебе,  мога пряко да кажа и знам няма да ми вързваш кусур за което ти благодаря.

Не мога да преценя дали статията е ментосана - може и менгянизирана да е по-вероятно :ae:. Но и ти залиташ с превода си ефективност на труда, съдя от картинката, какво излиза , нашата ефективност на труда  по твоята логика расте а шведската пада на 87 процента а пък германската на 93 процента. Не ще да е така. По скоро ще да става въпрос за капиталовъзвращаемост  - тоест за вложен капитал  100 процента в работна заплата  у нас вследствие ниската заплатеност на труда и въпреки ниската производителност  има възвращаемост 217 процента. :bg:.

Иначе + заради новата визия на статията и твоите мисли, ти си оригинално мислещ човек и творчески си осмислил статията.

Редактирано от Capitainofmarine
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Capitainofmarine said:

Не мога да преценя дали статията е ментосана - може и менгянизирана да е по-вероятно :ae:. Но и ти залиташ с превода си ефективност на труда, съдя от картинката, какво излиза , нашата ефективност на труда  по твоята логика расте а шведската пада на 87 процента а пък германската на 93 процента. Не ще да е така. По скоро ще да става въпрос за капиталовъзвращаемост  - тоест за вложен капитал  100 процента в работна заплата  у нас вследствие ниската заплатеност на труда и въпреки ниската производителност  има възвращаемост 217 процента.

Капитане, не залитам с превода, просто сложих румънския термин в преводача и на български, и на английски преводът беше "ефективност на труда". Оспорвам коректността точно на този термин "rademantul muncii", който е преведен на български "възвръщаемост на капитала" - точният превод е "ефективност на труда", а срещу този термин в посочения от мен линк Евростат дава 117 процента за България и 137 процента за Румъния. Пак не съвпадат цифрите с тези в статията. "Възвръщаемост на капитала" в статистиката на Евростат няма такива за "възвръщаемост на капитала", въпреки, че има и такъв термин.

Ще обясня защо е възможно българската ефективност на труда да се вдига, а германската да пада - защото базата е съвършено различна, а тази ефективност на труда е изчислявана на база 2010 година както за България, така и за Германия. Но ако германската производителност през 2010 е била условно казано 100 единици, а българската 10 единици, то падане с 2 процента за германската ще означава 98 единици през 2016, а вдигане със 17 процента за българската ще означава 11.7 единици за българската през 2016 - и отново германската ефективност на труда си остава много по-висока.

http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/mapToolClosed.do?tab=map&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsdec310&toolbox=types

Ето го отново линка, провери в него и ще видиш, че цифрите са такива. Възможен е този факт, защото примерно в Германия и Швеция са влезли голям брой неквалифицирани работници-бежанци.

А числата, посочени от румънския автор не отговарят на тези цифри.

Преди 1 час, Capitainofmarine said:

Така че извода на КГ -то си е на място откъдето и да погледнеш, работещия в България си е източван отвсякъде!

В това спор няма, и не оспорвам мнението на КГ, а това в статията, която е в първия постинг. Не може да сменяш "възвръщаемост на капитала", което е съвършено различно понятие с "ефективност на труда" и върху подменена основа да градиш изводи. Оспорвам коректността на българския превод точно за този термин.

On 7/24/2017 at 15:25, stinka (Rom) said:

По т.1 БВП на човек от населението е за цялото население на страната 100%. Средногодишната заплата е за работещите у нас 3 000 000 души, или 40% от населението. 

Стинка, не е така, пробвай сам. В България 40 процента вземат средна работна заплата /тя сега е 500 евро/, 22 процента са под чертата на бедността, ще рече под 230 евро, а 20 процента са между 230 и 500 евро, само 10 процента са над 500 евро месечна заплата. както и да ги умножаваш числата по 12 няма да получиш средна годишна заплата на работната ръка /тя е от 2.5 млн. наети с постоянен договор и още 500 000 с временни договори/ от 7600 евро годишна заплата, излиза по тази логика, че усреднената заплата на тези хора е по 633 евро на месец, просто не отговаря на реалността. Друга хипотеза, че са изчислявани тези пари върху покупателната им сила, която е около три пъти по-висока от реалната - пак не се връзва, тогава излиза, че реално те вземат по 210 евро, които имат покупателната сила на 630, ама не става така, защото 210 са под минималната заплата 460 лева. Авторът, според мен, е метнал цифрата на БВП на глава от населението, но и в това не е точен, защото тя е приблизително толкова в долари, а не в евро. Съвпадението с румънската еквивалентна цифра е по-точно със средния БВП на глава от населението - то е около 10 000 долара годишно номинално.

Че се спекулира с минималната работна заплата е ясно, и това се прави от работодателите, за да не се плащат осигуровки към държавата, като парите над нея се дават на ръка на работника. това е то сивата икономика. Но ударът с вдигането на минимална и средна работна заплата със закон ще го поеме най-вече и без това издъхващия малък и микро бизнес, който и сега едва връзва краищата. защото като вдигнеш минималната заплата на кварталния бръснар, който сам си е работник и чорбаджия, той няма да изкарва повече пари от клиенти, а ще плаща по-високи осигуровки. Алтернативата му е да вдигне цената на услугата, но тогава сбогом клиенти.

Ще спечелят най-вече държавните служители, защото те и сега не плащат осигуровки, а върху вдигнатите със закон по-големи заплати ще им ги изплащат хората от частния бизнес, което е абсурдно.

Това е мое мнение, основано върху личен опит, нямам претенциите да съм икономист - нито микро, нито макро, но съм си вадил прехраната повече от 20 години с еднолична фирма, пиша тук от личен опит.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Skubi said:

И отишли синовете при един много добър адвокат, който дал под съд бащата, който в последсвие трябвало да им даде задължително майчиният дял, понеже майка им била починала преди година/иначе нямаше да посмее да се гаври с тях/ и изтекъл срокът за издаване на наследсвото им.....Така умното тате трябвало да плати половината от имота и от туй нагоре адвокатските и други масрафи.....Освен това синовете му пошушнали на четири очи, че младичката му приятелка всички са я чукали /включително и персионала/вече, даже и старото портиерско куче на  вилата му..........Хихихихихи

Ако функцията от ценността, умножена на информационната интерпретация и текущото психологическо състояние e D=f{VIP)
Вж. Бихевиорална финансова наука

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Това е мое мнение, основано върху личен опит, нямам претенциите да съм икономист - нито микро, нито макро, но съм си вадил прехраната повече от 20 години с еднолична фирма, пиша тук от личен опит.

Ами харчете първо за каквото трябва, а с останалото плащайте данъци. Хората са бедни, защото първо плащат всичките си данъци и преживяват с това, което остане. Държавата поощрява инвестициите. За богатите тя е измислила множество преференции. Данъците са един вид глоба за лошо управление на средствата. От социалните данъци няма как да избягате, от корпоративните - има начин. Но щом сте ЕТ, сигурно сте на патент, а патентният данък дава възможност (в зависимост от упражняваната дейност) да плащате за шведска маса, а да ползвате обилен обяд. Ако за вашия район патентът е много висок, може да изберете облагане по общия ред (въпрос на преизчисления). Това се казва 'данъчен мениджмънт' и се основава на теономиката. Затова ще е справедливо да се върне необлагаемият минимум, да се въведе данък 'богатство' и държавните служители сами да си поемат осигуровките. Много бих искала поне за няколко месеца нашите парламентаристи да получават минимална работна заплата. Ще е много интересно работещите на МРЗ да получат депутатска заплата и всички разходи да им бъдат поети. Тогава осребряването на мечти ще стане възможно!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 29 минути, insighting said:

Ако функцията от ценността, умножена на информационната интерпретация и текущото психологическо състояние e D=f{VIP)
Вж. Бихевиорална финансова наука

Ами харчете първо за каквото трябва, а с останалото плащайте данъци. Хората са бедни, защото първо плащат всичките си данъци и преживяват с това, което остане. Държавата поощрява инвестициите. За богатите тя е измислила множество преференции. Данъците са един вид глоба за лошо управление на средствата. От социалните данъци няма как да избягате, от корпоративните - има начин. Но щом сте ЕТ, сигурно сте на патент, а патентният данък дава възможност (в зависимост от упражняваната дейност) да плащате за шведска маса, а да ползвате обилен обяд. Ако за вашия район патентът е много висок, може да изберете облагане по общия ред (въпрос на преизчисления). Това се казва 'данъчен мениджмънт' и се основава на теономиката. Затова ще е справедливо да се върне необлагаемият минимум, да се въведе данък 'богатство' и държавните служители сами да си поемат осигуровките. Много бих искала поне за няколко месеца нашите парламентаристи да получават минимална работна заплата. Ще е много интересно работещите на МРЗ да получат депутатска заплата и всички разходи да им бъдат поети. Тогава осребряването на мечти ще стане възможно!

+ Право в целта! Пишете много точно и засягате най-болното място в участието на държавата в икономиката у нас.

Не съм на патент, ЕТ бях с широк профил на дейност, занимавах се с книгоиздаване, но закрих фирмата, поради абсолютна невъзможност да се работи ефективно и да се печели в създадената ситуация. Държавата така е организирала законите и изпълнението им, че на практика прави всичко възможно да унищожи малките семейни фирми. Първо има данъчна дискриминация, щом си ЕТ, трябва да плащаш върху две минимални заплати осигуровки, ако си ООД - върху една. Второ, ако те завлекат недобросъвестни търговци като платци, държавата напълно се дистанцира от проблема и всъщност окуражава такива крадци по този начин. Трето, когато по ред обективни причини бизнесът ти не върви, просто имаш само разходи и никакви приходи, въобще не ти е оставена законова възможност временно да спреш социалните си осигуровки, за да си поемеш въздух до по-добри времена - спреш ли, това се таксува като криминално престъпление. Знам че в други държави това не е така. И още цял куп бюрократични тежестти, свързани с плащане за нищо, като например пускането на годишната декларация към НСИ, плащаш, за това, че си попълнил формуляра, плащаш навсякъде и за всичко, а това е тормоз и преса върху малкия бизнес. Големите олигарси са лесни - всеки от тях може да си регистрира фирма чрез подставено лице в офшорна зона и моментално излиза от полезрението на данъчните власти, те това и правят. Но дребните риби тук са мачкани навсякъде и във всичко и резултатите са на лице - средната класа у нас е не повече от 10 процента, а самонаетите са 8 процента от работната ръка. Това е абсолютно нерационална от икономическа гледна точка политика на държавата.

За социалните осигуровки, които трябва да си плащат сами държавните служители Ви слагам допълнителен плюс, както и за въвеждането на необлагаем минимум, това отдавна трябваше да стане. Но знаете ли какво направиха политиците през 2003 мисля, когато въведоха това абсурдно правило-закон държавата да плаща осигуровките на държавните служители - преди това им орязаха щатовете и заплатите и после въведоха закона. Така става като със закона за етажната собственост - настройват едни групи от обществото срещу други: тези които не са държавни служители гледат накриво държавните служители, защото на практика им плащат осигуровките, че и обезщетения по 20 заплати при пенсиониране; държавните служители пък мислят, че са ощетени като заплащане. И крайния резултат е лоша работа и негативизъм навсякъде.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...