Отиди на
Форум "Наука"

Какво ни пречи да се чувстваме напълно спокойни за своята собствена лична безопасност? 


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Какво ни пречи да се чувстваме напълно спокойни за своята собствена лична безопасност? 


Чувството за собствената лична безопасност е уверено и спокойно състояние на ума при липса на опасности (реални или въображаеми); но понякога това чувство може и да е фалшиво - при наличие на реална опасност. 

Чувството за безопасност е от съществено значение за зареждането на "батериите" на човешкото тяло. Това чувство позволява дълбоко възстановяване на тялото и на ума. Но това не е нашето обичайно умствено състояние. След няколко хилядолетия на еволюция и оцеляване човешкото същество е развило повишена бдителност към потенциалните външни опасности. Тази наша постоянна бдителност ни пречи да се чувстваме в безопасност и в мир със себе си.

Мозъкът ни непрекъснато сканира вътрешната и външната среда за налични признаци на опасност. Ако се установи риск, физиологията на стреса се включва веднага. Тази способност е позволявала на нашите предци да оцелеят, когато са били атакувани от диви зверове или от враждебни племена.

От време на време тази бдителност наистина е наложителна, но често тя е прекалено висока и е резултат от активирането на амигдалата (жлезата на страха) в случаите, когато човек не мисли за минали или за бъдещи събития. Безпокойството в резултат стресовата физиология не само е ненужно и неприятно, но то предразполага тялото и мозъка да реагират дори и на най-малките дразнения.

Освен това, тази прекомерна бдителност и тревожност привличат вниманието и пречат на човека да бъде напълно съзнателен. Не е изненадващо, че традиционните учения за медитацията насърчават медитиращите да намерят уединено място, където да се чувстват сигурни.

Всеки може в определен момент от живота си да се чувства уязвим. Това може да се случи в училище, в университета, на работа, в романтична връзка или поради физически комплекс. Повечето теории за това, което може да създаде несигурност, показват, че основният източник на този проблем се крие във взаимоотношенията, които човекът е имал със своите родители в детството си. Но лошото самоуважение може да дойде и от различни негативни събития, преживяни в живота на човек, които са му причинили дистрес и депресия.

Каквото и да ни причинява чувство на несигурност, най-добрият начин да реагираме е да разпознаваме своите собствени качества и да се грижим за себе си.

Чувството за несигурност понякога може да бъде придружено от физически симптоми като повишен сърдечен ритъм, дихателна честота, повишаване на телесната температура и повишено потене. Има методи за намаляване на тези неприятни симптоми, например - техники за дишане, за да се забави дихателната честота. Тези симптоми могат да бъдат много неудобни и да предизвикат много стрес. Чрез контролиране на дишането е много по-лесно да се отпуснем и забавите сърцето му и дихателните ритми.

Усещането за сигурност казва на мозъка, че той може да намали бдителността и да увеличи съзерцанието. Това е много отпускащо, защото физиологията на стреса изчерпва нашите умствени ресурси.

Преди да открием начини да повишим усещането за своята собствена безопасност, заслужава да се отбележи безспорният факт, че абсолютната сигурност не е възможна, тя дори не е и желателна. Ние живеем в непрекъснато променящ се свят и винаги е възможно да се случи нещо непредвидено. Осъзнаването на тази истина е мъдро и освобождаващо действие.

Развитието на умението ни за различаване на реална опасност от въображаема опасност ще ни позволи да се научим да намаляваме бдителността си много по-често. Отчитането на това, за да се почувстваме в сигурност и в безопасност, ще ни позволи да разполагаме с много повече енергия и жизненост.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Как да разпознаем опасния човек чрез внимателно наблюдение?

Знанието как да разпознаваме опасността преди тя да се появи, е необходимо, за да се гарантира успехът на собствената ни лична самозащита. Ефектът от изненадата е определящ елемент при всяка очаквана и неочаквана ситуация на насилие. Той ни позволява да управляваме по-добре стреса си и да се измъкваме успешно от "трънливи" ситуации. Бдителността е пряко свързана с нашите способности да наблюдаваме и да анализираме своята среда на обитание. Някои знаци, ако не доказватат налична опасност от страна на някой друг човек около нас, трябва поне да ни накарат да възприемем отношение на здравословно недоверие към него и да се подготвим да реагираме бързо и правилно, ако ни се случи да попаднем в проблемна ситуация. Ето някои от тези поведения и нагласи, които биха ни били от голяма полза...

1. Поведението и вида на облеклото на човека (или на хората) около нас могат да ни послужат като индикации.

За да можем да анализираме опасността, която определен човек може да представлява за нас, трябва да мислим като хищник. Как бихме действали, ако целта ни би била да подготвим агресия срещу самите себе си (от името на потенциалния ни противник), като същевременно останем "дискретни" за да се насладим максимално на ефекта от внезапността и изненадата от ефективността на нашата самозащита върху своя противник?

Дрехите като помощно средство за укриване на оръжие: много предмети, които не са оръжия, могат да бъдат употребени и като оръжие; това са т. нар. "предмети с двойно предназначение". Ако бихме искали да ограбим някой непознат човек на улицата, например с помощта на нож, на бокс или на друго оръжие, къде и как бихме могли да го скрием? Разбира се, в ръкава на дрехата си, в един от нейните външни джобове, в навито списание(или вестник), което държим в ръка, или просто в дланта си. Други варианти, където можем да скрием оръжие, са във вътрешен джоб на сакото, зад гърба си, в устата си или някъде другаде. 

И как бихме се опитали да прикрием своята самоличност от широката общественост? Като скрием лицето си с качулка или с шапка и спуснем главата си надолу така, че лицето ни да не е напълно видимо. Всичко това е важно да се знае, защото, ако някой се доближи до нас, първият ни рефлекс трябва да бъде да се заинтересуваме къде и как държи ръцете си (открити ли са, скрити ли са, в юмрук ли са стиснати или са с отворени длани) и какво евентуално държи в тях (това, което държи в ръцете си, може ли да се употреби като оръжие и как). А също - и как изглежда лицето му (това е много важно, ако нещата тръгнат на зле). Освен това агресорите обикновено носят дрехи, които улесняват техните движения или бягството им в случай на проблем като (не)очакваната появата на силите на реда (полиция, жандармерия, армия), например. 

Чакащи пози... Ако облеклото, предметите в ръцете, качулки или шапки могат да  събудят вниманието ни и да ни накарат да повишим нивото на бдителността си, така и позата и езика на тялото на тези, които ни заобикалят, също са важни. Ако позата не показва очевидната опасност на дадено лице, не ни струва нищо да й обърнем внимание и да държим очите си широко отворени. Когато сме на улицата или пътуваме в обществения транспорт, нека се опитваме да мислим по прагматичен начин: какви са най-добрите места да позиционираме себе си за да излеем агресията си срещу потенциална своя жертва (задънена улица, вход или изход на обществено място или на метро, края на морски кей или вълнолом, тунел или коридор, горната част на стълбище...)? Как да се измъкнем бързо от скривалището си, за да се изправим пред жертвата си? Всичко това ще може да ни помогне да оценим с по-голяма точност потенциалните заплахи, с които бихме могли да се сблъскаме извън дома си. 

2. Умението да разпознаваме насилствения характер на някой друг човек в случай на възникване на конфликтна ситуация

Когато ситуацията започне да става все по-напрегната и преценим, че в следващия момент може да бъде упражнено насилие, е много важно да изчислим кое поведение би могло да ни помогне да разберем какво трябва да кажем и какво трябва да направим, за да предотвратим или за да овладеем предстоящото насилие.

Ефектът на групата: Ако насреща си имаме организирана група (банда), която  търси конфликт и сбиване, целта ни е да идентифицираме нейния лидер, последователите му (някои може да са скрити сред тълпата наоколо!) и най-слабото "звено" в нея. След като започне кавгата, лидерът със сигурност ще бъде този, който ще говори по повтарящ се начин, като използва местоименията  "аз",  "ние" или "те", за да говори за действията, които групата възнамерява да извърши, "ще те пребием, ще те счупим от бой"... Неговите последователи са онези, които приемат да изпълнят заплахите под въздействието върху тях на "вземащия решения", а слабата връзка е онзи сред тях, който изглежда колеблив и не на място, но въпреки това иска да направи добро впечатление на  своята група, за да докаже своята стойност.

Ако конфронтацията е неизбежна, две основни цели са на наше разположение: лидерът и най-слабият член на бандата. Препоръчително е първо да бъде обезвреден лидерът, тъй като в битка армията без водач бързо се дезорганизира. След като сме се справили с лидера, може устно да се обърнем към слабата връзка, за да покажем, че владеем възникналата ситуация. Тогава той най-вероятно няма да последва заповедите на шефа си и няма да реагира. Тов е моментът, в който другите членове на групата може също да се разколебаят и тогава има добра възможност бандата да се разпадне. В крайна сметка, току-що сме победили основния си противник, най-силния и най-смелия сред тях, този, който обикновено диктува тяхното поведение.

Заплашителните нагласи не водят непременно до насилие: има два вида поведение в случай на конфликт: външният ни вид и волята ни за борба. Някои хора ще се опитат да ни дестабилизират, заплашват ни, че искат да ни дадат "един добър урок". Това отношение означава, че човекът, който е изправен пред нас, най-вероятно е способен и склонен да използва насилие. Колкото повече говори агресорът, толкова повече той се опитва да ни впечатли и да ни уплаши. 

Можем да открием неговата липса на самочувствие, като обръщаме внимание на езика на тялото му: стиснати юмруци, зачервени бузи, изпотяване и острият глас са доказателства, че нашият агресор се опитва да се бори със своя стрес. Като останем спокойни, ще се възползваме от незначително психологическо предимство. Обратно, ако нашият агресор не се "запали" и изглежда сигурен, вероятно е много по-опасен. Езикът на тялото на човек, готов на всичко, се превежда в сигнали като побеляване на кожата, стесняване на зениците, свиване на устните и понижаване на центъра на тежестта.

Нашата наблюдателност е основополагащ елемент на личната ни самозащита. От момента, в който имаме това предвид, значително ограничаваме риска от това, че се намираме в някаква опасна ситуация и няма да се оставим да бъдем изненадани. Напротив, ефектът от внезапността и изненадата ще бъде на наша страна. .

Не искам да плаша излишно своите читатели, а още по-малко пък - да ги тласкаме към дискриминация, като ги принуждавам системно да избягват хора, които носят качулка или се опират на стената, но реалността е, че винаги трябва да обмисляме възможността за грозяща ни опасност, във всеки един момент и където и да се намираме. Най-голямата ви грешка би била да си мислим, че сме в безопасност в своя ежедневен живот и не ни грозят никакви заплахи.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Смятам, че темата е много важна и премного интересна. Възможно е да постна още няколко неща и/или да допълня горните два постинга.

Всеки от първите два постинга е в пълно противоречие с другия. Единият ни съветва да не мислим много - много за грозящите ни опасности. А другият пък ни съветва тъкмо обратното - винаги да бъдем максимално бдителни и наблюдателни.

Истината е "някъде по средата". Нито можем да се разхождаме с блуждаещ поглед и без да виждаме какво има и какво се случва около нас, понеже така ставаме уязвими, нито можем постоянно да сме нащрек. Но трябва да се опитваме, както да бъдем бдителни през повечето време, отредено ни на този свят, така трябва да имаме и своите моменти, в които да не мислим за всички опасности, които ни заобикалят постоянно. Не бива и да забравяме че и в реалния свят, и във виртуалния свят опасности ни дебнат постоянно и отвсякъде. 

За съжаление, насилието все повече и повече се превръща в част от нашето ежедневие. Може би сте забелязали, че става все по-трудно да се чувстваме сигурни. И това усещане нарушава нашия спокоен и уреден живот.

Освен това, всичко може да се влоши за по-малко от две секунди и дори за едно мигване с очи или само докато отместваме погледа си. 

Никой не е в безопасност и това се отнася не замо до нас, но - и до всички други хора около нас. Не забравяйте това!.

Необходимо е да бъдем подготвени не само заради собственото си спокойствие, но и за да сме спокойни и за своите близки.

От най-ранна възраст ние сме били принудени да вярваме, че трябва да сме добри в сферата на бойните изкуства в случай на агресия. Това е ужасна грешка! На улицата кодовете се променят; там няма да ни чакат да се поклоним, а ще ни атакуват без предупреждение. На улицата юмруците не са в боксови ръкавици. Напротив, голи са. А в юмрука си противникът ни може да е скрил метален бокс. Ако не сме подготвени за потенциален конфликт, имаме много добри шансове да се окажем повалени на земята. Също така са ни учили, че всичко е просто въпрос на комуникация. И, че конфликтът би могъл да бъде предотвратен и само с думи. За съжаление, ако някой човек иска физически да ни атакува, ще бъде изключително трудно да го разубедим само с думи. Също така, никога не трябва да разчитамете на чужда помощ, ако някой ни атакува. Трябва да се доверяваме единствено на себе си. Това е тъжната реалност. Колко агресии се случват и денем, и нощем пред погледа на много хора, без никой от тях да се намеси? 

И нека не забравяме, че:

- Не трябва да бъдем в ролята на жертвата, която е обречена. 

- Първото право на всяко човешко същество е правото му на самозащита. Без това право всички други права са безсмислени.

- В самозащитата няма правила. Ако сме в опасност, в беда или сме застрашени по някакъв начин, трябва да бъдем способни да направим от нищо до всичко, което бихме могли да извършим в конкретната ситуация, за да избягаме, да оцелеем и да стигнем до някое безопасно място. В случай, че не успеем да избегнем опасността. 

- Носителят на черен пояс всъщност е... носител на бял пояс, който никога не се предава. 

---

Бих се радвал и на адекватно чуждо (съ)участие в темата. :-)

 

 

a2e7d05214cae903164aaeeab1b75694.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Същност на самозащитата

Самозащитата е противодействие на някаква заплаха, беда или опасност, целящо защитата на своя собствен живот, на собственото си здраве и на своето благополучие. Използването на правото на самозащита като правно основание за използването на сила в моменти на опасност е налице в много юрисдикции, но неговото тълкуване варира значително. 

Самозащитата е майсторството на техниките за борба с физическата агресия. Понякога също така говорим за близък бой или за улични боеве. Терминът "самозащита" се отнася и до невъоръжената, и до въоръжената (само)защита.

Според Уилям Льогран, личната самозащита е преди всичко управлението на своя собствен страх по време на нападение.

Преподаването на умения за лична самозащита често се основава на бойните изкуства или на бойните спортове, но има разлика в размерите: бойните изкуства обръщат особено внимание на уважението на учителя, на партньора в тренировките, а също така - и на противника. При самозащитата, целта е да се спре противниковата атака, преди нападнатият (жертвата) да бъде контролиран, ранен или дори убит възможно най-бързо. Трябва обаче да се подчертае, че според международното право опасността от самозащитата трябва да бъде пропорционална (равна) на опасността на атаката, тоест - не трябва да я надвишава! И за да се счита едно действие за самоотбрана, за самозащита, нападанатият трябва да бъде атакуван първи, тоест, за да има действия по самозащитата, първо трябва да има (опит за) нападение.

Бойните изкуства не се ограничават само до преподаването на техники за самоотбрана и за контраатака, но разглеждат и управлението на напрегнати ситуации - избягването на конфронтация чрез поведение и реч, а също - и юридическия аспект (правната защита), в случай, че се стигне и до съд. 

Там, където държавата не е в състояние да спре престъпността и където гражданите се чувстват силно несигурни, личната самозащита може да бъде във въоръжен вид под формата на цивилни милиции; в някои случаи тези групи за самозащита са въоръжени крила на политическите партии и търсят претекст за насилия и репресии над идеологическите си противници.

Видове самоотбрана:

I. Физическа. 

Физическата самозащита е използването на физическа сила за противодействие на непосредствена заплаха от насилие. Такава сила може да бъде въоръжена или невъоръжена. И в двата случая шансовете за успех зависят от голям брой параметри, свързани с тежестта на заплахата, от една страна, но и с психическата и физическата готовност на защитника, с познаването на собствените физически и психически възможности, а ако е приложимо - и познаването на физическите и психическите възможности на нападателя. 

1. Невъоръжена
Много стилове на различните видове бойни изкуства се практикуват най-вече с цел физическа самозащита. Някои стилове се обучават предимно за самозащита, докато други бойни изкуства и бойни спортове могат при необходимост ефективно да се прилагат за самозащита. Някои бойни изкуства тренират как да се защитим при ситуации на нападение с нож или с пистолет или как да се избегнат или да се парират фатални удари, докато други обучават как да се атакува. За да се осигури по-практична самозащита, много съвременни школи по бойни изкуства използват комбинация от стилове и техники от различни бойни изкуства и често персонализират обучението за самозащита, за да отговарят на начина на живот, на професиите, на възрастта, на пола, на умствените и психическите способности на обучаващите се.

2. Въоръжена

Голямо разнообразие от явни и тайни оръжия може да се използва за самозащита. Най-подходящото оръжие зависи от проявената заплаха, жертвата или жертвите и от опита на защитника. Правните ограничения оказват силно влияние върху възможностите за самозащита. В много случаи има и законови ограничения. Докато в някои юрисдикции огнестрелните оръжия могат да се използват открито или да се скрият изрично за тази цел, съществуват и юрисдикции със строги ограничения за това кой може да притежава огнестрелно оръжие и какви видове оръжия могат да се притежават. Ножовете също могат да бъдат контролирани, както и тояги, спрейове, електрошокове и други, въпреки че някои от тях могат да бъдат легални, да изискват наличие на разрешително за притежание на хладни и огнествелни оръжия за определени професии (военни, полицаи, жандармеристи, охранители).

Самозащита с незаличими спрейове за маркери за боядисване или спрейове за маркери за ID или маркери за ДНК, свързващи заподозрян с местопрестъпление, би била в повечето случаи законна за собственост и носене.

Всекидневните предмети, като фенерче, бейзболна бухалка, стик за голф, вестник, списание, ключодържател с ключове, кухненски прибори и други инструменти, а също - и аерозолни кутии със спрей за коса в комбинация със запалка, поставена пред разпръскващия отвор, също могат да се използват като импровизирани оръжия за самозащита. При самозащитата могат да се използват всякакви предмети, които може да се окажат в ръцете на нападнатия - колан, стол, бутилка, бирена халба, пепелник, дървесен клон, бастун, весло, връзка ключове, дреха, вратовръзка, въже, покривка за маса, хавлиена кърпа, дипломатическо куфарче, вилица, клечки за хранене... Оръжия като kubotan (джобна палка) са създадени за лекота на носене и приличат на ежедневни предмети. Писалките със скрит нож вътре, сабите и пушките, скрити в бастуни, модифицирани чадъри са подобни категории скрити оръжия за самозащита, които имат "двойно предназначение".

(Следва продължение.)

 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Има малко за психичната защита:):

http://megavselena.bg/kak-da-se-spravim-s-manipulatorite-i-da-gi-izhvyrlim-ot-zhivota-si/

"Как да се справим с манипулаторите и да ги изхвърлим от живота си

image.png.6926e72ee0829c308d9d8e3cbfc352b0.png

Ако се чудите как да се справите с манипулаторите, има няколко начина да се предпазите от тяхното влияние и евентуално да ги разкарате от живота си.

Ние се сблъскваме с различни типове хора в живота си. За жалост бройката на негативните характери около нас е доста висока: токсични хора като нарцисисти, клюкари, обвинители, вечно оплакващи се и т.н. Сред тях има и манипулатори, които имат потенциала да изсмукват радостта на живота от нас. Затова е важно да имате план, как да се справяте с такива типове.

Манипулаторите владеят до съвършенство изкуството да изсмучат самоувереността ти и да я заменят със съмнение.

Такива хора дават най-доброто от себе си, за да докажат, че техните твърдения и мнения са обективни и достоверни факти. От друга страна те винаги са много загрижени за твоите проблеми в живота.

Това, което трябва да знаем на първо място е, че на тези хора изобщо не им пука за нашия живот, а ги е грижа единствено за собствените им интереси. Най-хубавото е, че винаги има начин да се справим с такива типажи, без да им позволяваме да ни свалят гарда.

Има някои драстични методи и солидни стъпки, които да предприемаме, за да се справим с манипулаторите и да изхвърлим токсичните елементи от живота си.

Избягвай всякакво влияние, идващо от тяхна страна

Първото нещо, което всяка жертва на манипулатор трябва да разбере: игнорирай този човек. Манипулаторът ще се върти във всички възможни посоки и ще заема различни позиции по различни теми, за да те убеди в невинността си, когато го държиш отговорен. Ще ти обещава неща, които никога няма да изпълни и непрекъснато ще те кара да изпитваш вина по всякакви поводи.

Най-голямата грешка, която може да се допусне, е да пробваш да оправиш нещата. Очаква те единствено разочарование и по-нататъшно затъване в капаните на манипулатора. Той иска да изучава емоциите ти, за да разбере личността ти и как работи мозъка ти.

Веднъж разбрал какво ти влияе, ще го използва, за да контролира решенията и действията ти. Затова трябва да го избягваш колкото е възможно повече. Понякога е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото човекът може да ти е мениджър, „приятел“ – колега, съученик или дори член на семейството. Ключът е да го изслушваш, но да не действаш така както той очаква.

Удари центъра на неговата гравитация

Манипулаторът ще се опита да разпростре влиянието си върху социалния ти кръг, ще се сприятелява с твоите приятели и после ще ги настройва срещу теб. Точно тук трябва да обърнеш неговата игра срещу него.

Трикът е да идентифицираш нещата, които го вадят от зоната му на комфорт и да удряш точно там в точното време. Този начин за справяне с манипулатора е особено подходящ за онези, които не могат да го игнорират.

Трябва да локализираш центъра на неговата гравитация и да удариш там. Такива чувствителни точки може да са всичко – от приятели, през професионален кръг, познати и т.н.

Не оставай с впечатлението, че трябва да имаш негативни мотиви, за да атакуваш. Помни, че идеята е да защитиш себе си от такива общи негативни влияния, които за съжаление ги има навсякъде – в обществото, на работното място, в училище.

Като откриеш най-ценните притежания на манипулатора, близки хора и т.н. и се справиш тактически с тях, така че манипулаторът да остане беззащитен, е най-добрият начин да внесеш мир в собствения си живот.

Довери се на собствената си интуиция

Сигурно имаш близки приятели, членове на семейството, но именно ти си човекът, който разбира собствения си живот по-добре от всички останали. Често виждаш хора, които се лутат насам натам търсейки мнение от другите: „Каква магистратура да изкарам?“, „Дали тази е правилната за мен кариера?“, „Какво да правя с живота си?“, „Добра ли е тази връзка за мен?“

Въпросът е, че никой не може да дефинира твоя живот освен ти. Това е разликата между успешните хора и всички останали. Успешните и щастливи хора вярват в своите възможности и мечти, без да търсят одобрението на околните. Като осмислиш своите вярвания и ценности и се придържаш към тях, отнемаш на манипулатора всякакъв шанс да влияе върху решенията и живота ти като цяло.

Ето затова трябва да се доверяваш винаги на „чувството в стомаха си“ и собствената си преценка.

Кажи „не“ на компромисите

Вината е напълно безполезна, но за жалост влияе върху почти всички ни. От друга страна може да бъде използвана като мощно оръжие от манипулаторите. Той ще те кара да се чувстваш виновен за всички твои провали или несполуки, или за катастрофалните последствия от това, че си бил самоуверен или горд.

Манипулаторите просто не издържат, когато някой е щастлив и весел, затова ще използват оръжието срещу теб. Тяхната гледна точка е, че никой не трябва да се чувства осмислен и доволен от себе си.

Както споменахме по-горе, манипулаторите ще направят опит да инкорпорират елемента на съмнение в собствените ти качества, съмнение, което да удари по твоите възможности и самооценка. Така те вкарват насила във фаза на несигурност. С времето тяхното влияние върху теб започва да изисква все повече компромиси с твоите интереси, предпочитания, ценности, цели и т.н.

Единственото решение да се справиш в такава ситуация с манипулатор е директно – спри да изпитваш вина. Помни, че когато говорим за собствения си живот, не дължим нищо никому. Няма никакво значение към каква възрастова или социална група се числиш, нито етнос, образование или квалификация – винаги трябва да се гордееш със собствените си постижения и да вярваш в себе си.

За да се случи това, трябва да изградиш силна вяра в себе си и да стоиш настрана от манипулатори. Не прави компромиси със собствената си стойност и убеждения. Иначе рискуваш да тръгнеш по пътя на самоунищожението и безнадеждността.

За автора на тази статия: Лара Хокинс е сертифициран психолог с повече от десет години опит работа в различни корпоративни култури и пазари. Тя се занимава с образователни програми насочени към развиването на хора и писане на статии по темата. Оригиналната статия е публикувана тук. "

...

...

Срещал съм "енергийни вампири" - нещо ужасно е, не можеш да ги игнорираш, един път от куртоазия, второ, че са близки на приятни за теб хора и т. н....

Бягане от срещи с такива ... е спасението, освен ... по-горните "модели":aikido:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.02.2018 г. at 17:32, Малоум 2 said:

Срещал съм "енергийни вампири" - нещо ужасно е, не можеш да ги игнорираш, един път от куртоазия, второ, че са близки на приятни за теб хора и т. н....

Бягане от срещи с такива ... е спасението, освен ... по-горните "модели"

Това ми беше особена и специална за мен тема, преди повече от 20 години... От всичко, което преминах покрай нея, мога да обобщя няколко основни положения, които предположително биха били от полза за хората които имат... "проблеми".

сега - малко общо по горната статия. Първо ми направи ми впечатление, че текста в нея касае някои особености в човешката комуникация и общуване. А коментара отдолу, на ИСТОРИК - явлението "енергиен вампиризъм". Освен по някои твърде общи и условни признаци, двата аспекта нямат връзка помежду си.

темата за манипулацията между хората е като всяка друга тема - за хора, които имат широко виждане и ниво на синтез отвътре и отвън - същите разглеждат битието съответствено - широко и синтезирано. за хора, които не могат да си позволят това - си разглеждат която и да е тема до нивото на което отвътре са самите те.

Същото е и за явлението "енергиен вампиризъм", което е доста... ненаучно понятие в общия си смисъл. Всъщност с него се оправдават и обясняват някои "бели петна" касаещи взаимодействието и общуването между хората и това е вариант на търсено и лесно обяснение, и заради това то веднага добива популярност и народно разпространение.

Ефекта - че по време на директно общуване, дори и невербално, определени човешки субекти имат способността да "извличат енергия" от други, по време на взамодействието си - всъщност е доста условен. Въпреки това няма да се спирам на неговият анализ, защото ще стане твърде специализирано, а тук няма хора, за които това да е интересно.

В общ смисъл обаче, обръщам вниманиа на няколко извода

- "загубите на енергия" и усещането за "изцеждане" касаят главно 'емоционалния аспект' - съответно тази компонента по общите канали на взаимодействието. И оттам, извода - усещането за изсмукване, всъщност може да е чудесен лакмус по отношение на "пробойните" които така или иначе са налични при всеки човек. А умението на други несъзнателни субекти да ги намират и ползват (символно - вампири) - е инстинктивно защитно поведение и някои деца го усвояват още от малки до висоти, съответствени на техните дадености и нужда да оцеляват в сложна неадекватна за тях среда.

- В народния живот, нуждата от понятието "енергиен вампир" идва от окултизма и разглеждането в него на "етажите на битието и вселената", като в случая се заимства от "астралния свят" и описанието за "астралните същества"... Така схемата идва наготово и добива масовост и популярност чрез интуитивната аналогия.

- Ако човек работи по своят вътрешен синтез, срещата с "енергийни вампири" или манипулатори, е чудесен начин за отражение на собствените им дефицити - именно защото в рамките на конкретиката и контакта, се използват по точния начин от "другата страна" и те биха станали "видими" и да се отработят. Трябваше ми време и известна предварителна "технологична подготовка", налучквания и творчески похвати... от друга страна, опита е чудесно нещо.

В крайна сметка, нивото на самопознаване и оттам - самоуправление, внимание и фокус, опит в усещането на вътрешни емоционални и ментални сигнали и непрекъснатия им мониторинг, са от решаващо значение първо да се улови и регистрира "нуждата на човека отсреща и неговите граници". Искам и да добавя, че всичко това изглежда тривиално и банално, но е изключително интересно когато дори при липса на физически контакт, и физическа пространствена отдалеченост, някои хора разполагат с възможност да въздействат на други. Именно това е предизвикателството... :)

Дали това "въздействие" е енергийно... или е на друга основа... не е от особено значение, защото спекулациите могат да са всякакви, но  съм го установил и регистрирал - както в себе си, така и в други хора... доста от които бях заобиколен, през житейския си път. Така имах чудесната възможност за изследване на явлението и на собственото си участие в него.

- Няма никакъв "енергиен" проблем с който и да е субект... ако вие, самите сте поработили предварително върху баланса и синтеза си. Това се отнася и до манипулацията, която си е както вътрешно-психично явление, така от него става и междуличностно и така - социално значимо.

- Самото решение подадено по-горе - е израз на съвсем погрешна защитна реакция - избягването. Това е просто рефлекс и инстинкт, но не и смисленост, защото тя е средството на некомптетентния и ако все пак е призвана да намери решение, то е "да стане веднага и бързо"...

- втория аналог - за реагиране, ЗАЩИТАВАНЕТО - е вече всъщност "загубата".  Въвличането в защитаване, е всъщност играта на 'нашественика' и това е именно неговия предварително манипулативен сценарий. Защитаването и избягването са израз на вече стартирани защитни сработвания и най-малкото при тях е подтискането и така силното ограничаване на висшите когнитивни функции, чрез които би имало възможност да се осмисли, проследи, съпостави, опознае... ползвайки взаимодействието и наличните възможности за регистрация и мониторинг. Именно това е рационалния подход - защото с него се подава подложка за  по-бавно, но дългосрочно реализиране на изход от такива... "взаимодействия".

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колкото до статията от линка, горе - това е поредния опит в търсене на полулярност в писане на статии, които доста титолувани "специалисти" се пробват на народното поприще - главно за облаги.

излишно е да се коментират "съветите в тях", които са не само некомпетентни и напълно практично-неприложими, а и така влошават ситуацията в четящия ги, като му дават един фалшив ореол "как са нещата" и "колко било лесно да ги реша". И като дойде "момента на проверката"... и иначе "големия силен тигър" се оказва картонен и е вече предварително изгубил "битката"...

С тия "статии" само се засилва възможността на "манипулатора" като прави иначе изживяващите се за "защитници" твърде уязвими, дори и като се помпат с фалшиво самочувствие. От друга страна - така или иначе твърде малко човешки субекти са способни да погледнат на явлението рационално и да се оползотвори и насочи към саморазвитие - и така синтезно разрешаване на конкретен, но и много широк кръг от други житейски конфликти и казуси. Ето това наричам дългосрочна рационална разумна стратегия.

А и нещо друго - генерализирането на образа на "нашественика", дори демонизирането му - е чисто народен похват. по този начин въпросната авторка на текста от статията, се явява манипулаторка чрез изписаното. :)

А иначе - "вездесъщия манипулатор" или пък "енергиен вампир" - да кажа че е истинско предизвикателство да се окажеш "очи в очи" (дори и да не се виждате) с подобен сериозен и овладян ..."играч". Именно тогава е "момента на истината", като от друга страна - това е чудесен начин за проверка на личното ниво на овладяване, организация и самоуправление...

С това само искам да опримеря, че животът е сложно-съставно, а не е чернобял и с линейно-последователна двумерност...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 минути, ramus said:

излишно е да се коментират "съветите в тях", които са не само некомпетентни и напълно практично-неприложими, а и така влошават ситуацията в четящия ги, като му дават един фалшив ореол "как са нещата" и "колко било лесно да ги реша". И като дойде "момента на проверката"... и иначе "големия силен тигър" се оказва картонен и е вече предварително изгубил "битката"...

 

On 2/14/2018 at 17:32, Малоум 2 said:

Лара Хокинс е сертифициран психолог с повече от десет години опит работа в различни корпоративни култури и пазари. Тя се занимава с образователни програми насочени към развиването на хора и писане на статии по темата

Според мен, леко преувеличаваш:) Авторката е сертифициран психолог с над 10 години опит, следователно, зависи от гледната точка за оценка на статията. От една страна, тази статия е популярна и е продукт за продажба, така че не може да се очаква от нея научност. От друга, в статията, според мен, има много здраво рационално ядро и тя по същество казва това, което твърдиш и ти, зависи от прочита й.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Б. Киров said:

зависи от прочита й.

За мен - зависи от "Прочитащия". Но то това се отнася до всичко друго в Живота... и Живеещия (го). :)

за мен е напълно безразлично коя е Лара Хопкинс, дали тя е именно самопредставилата се, дали и какъв "опит" била имала - още повече че именно в "опита си с пазари' тя се е научила да бъде популярна и така "продаваема". Сигурен съм че и на въпросната не е от никакво значение кой и какъв е някой си рамус, така, че да оставим въпросите с авторитетността, които за мен нямат никаква смислена рационалност и практичност.

On 14.02.2018 г. at 17:32, Малоум 2 said:

Кажи „не“ на компромисите

и останалите болднати преднамерено клишета... са напълно несъответствени и практически наивни... Те ако бяха възможни, нямаше някой да чете въпросната ..."авторка". всичко това е направено само за народно ползване и търсене на популярност и... "пазари и печалби". Пък така въпросната си вдига рейтинга, дописва си СиВи-то си... ползите са много и тя чудесно е разиграла възможностите си. Но няма нищо смислено за четящия, попаднал в непознатата сериозна ситуация, емоционално неподготвен и уязвим, с доста проблеми самият той... Собствените проблеми са в основата на подобни взаимодействия. една незрялост - и в двете роли, които са житейски неизбежни и съпътстващи който и да е социален несъзнателен реал.

И между другото - преднамерено не поставих иначе доста сериозния въпрос - дали кога някой си дава сметка че самият той в някои междулистностни игри - играе ролята на "нашественика" и манипулатора? :) Иначе играта на лошия и добрия, е чудесна детска игра... но е твърде шаблонен и плосък в нуждата на избора на "жертва" да е винаги "добрия". Всъщност един от най-вървежните стратегии за манипулация е ползването на образа на 'жертвата'...

 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Статията загатва за поставянето на ясни и недвусмислени граници при общуването с хора, за които не съществуват ограничения и уважение към периметъра на личното пространство на другия. Съществуват хора, за които другите са просто обекти, средства и цели, а не мислещи и чувстващи личности. Енергийните вампири днес имат малко по-научен етикет и той е "токсични хора". Ето една популярна статия, но с малко по-практична насоченост:

https://psychology.framar.bg/токсичните-приятели-как-да-ги-открием-и-какво-да-правим-след-това

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.02.2018 г. at 17:32, Малоум 2 said:

За автора на тази статия: Лара Хокинс е сертифициран психолог с повече от десет години опит работа в различни корпоративни култури и пазари. Тя се занимава с образователни програми насочени към развиването на хора и писане на статии по темата. Оригиналната статия е публикувана тук. "

...

Извинявай, Киров - не е станало ясно:  това не е мой коментар, а е коментар в статията.

Моят коментар е след двете многоточия за "на нов ред":)

...

пп По преди - "боядисвах" чуждия текст на статиите, за отличимост, но ... видях, че други не го правят (не е нужно) и ...така.:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 минути, ramus said:

И между другото - преднамерено не поставих иначе доста сериозния въпрос - дали кога някой си дава сметка че самият той в някои междулистностни игри - играе ролята на "нашественика" и манипулатора? :) Иначе играта на лошия и добрия, е чудесна детска игра... но е твърде шаблонен и плосък в нуждата на избора на "жертва" да е винаги "добрия". Всъщност един от най-вървежните стратегии за манипулация е ползването на образа на 'жертвата'...

+ Ето, че пишеш с други думи, това, което е написала и въпросната авторка:

On 2/14/2018 at 17:32, Малоум 2 said:

Единственото решение да се справиш в такава ситуация с манипулатор е директно – спри да изпитваш вина. Помни, че когато говорим за собствения си живот, не дължим нищо никому.

Бях развил в друга тема за Айн Ранд същата идея, тя не е моя, на Ранд е: манипулаторите по принцип свеждат винаги всичките си техники до една основна - те карат "жертвата" им да изпитва чувство на вина, представяйки се в ролята на жертва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, caress… said:

Статията загатва за поставянето на ясни и недвусмислени граници при общуването с хора, за които не съществуват ограничения и уважение към периметъра на личното пространство на другия. Съществуват хора, за които другите са просто обекти, средства и цели, а не мислещи и чувстващи личности. Енергийните вампири днес имат малко по-научен етикет и той е "токсични хора". Ето една популярна статия, но с малко по-практична насоченост:

https://psychology.framar.bg/токсичните-приятели-как-да-ги-открием-и-какво-да-правим-след-това

Токсични - може би означава, че може да се прихване от "заразата" - а това ... не  е "спасение". Принципно - могат да ни предават само близки хора, в т. ч. - приятели. Те знаят по-други "подробности" около нас-битието и, за да изпъкнат като "свински .ашаци в кал" - предприемат охулването ни пред тези, които са показали, че евентуално може да ни харесат... Правят го от Егоизъм за запазване на приятел.

(Финансов вампиризъм :ag:- "Приятел, дай сто лева назаем" Нямам, имам само петдесет лева. "Добре, дай ги. Ще имаш да ми даваш петдесет лева!")

Навремето, много харесах: http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9367&Level=2

Средговор

 

Скъпи мой братко читателю,

Не ми се сърди, че се обръщам така интимно към тебе, но ти си много симпатичен. Дано чувствата ни са взаимни!

Писах, писах донякъде, пък реших да си поприказваме с тебе. Ако бях поставил предговор или заключение (по-правилно е да се нарече „задговор“), ти сигурно не би го прочел. Между нас казано, и аз не чета такива работи. „Къде съм се родил, защо съм се родил, кога ме е осенила идеята да се занимавам с литература“ — много важно!

Именно затова реших да направя средговор.

Е, като си стигнал вече дотука, карай нататък! Може пък и нещо интересно да кажа.

Аз те познавам, братко читателю. Виждал съм те и във влака, и в бюрото, и ,в ресторанта. А и ти сигурно ме познаваш, но не можеш да си спомниш за мен.

Малко ли пъти съм ти искал огън за цигарата си? Малко ли пъти с едно „Свободно ли е?“ съм сядал на твоята маса в кафенето? Малко ли пъти в трамвая съм те питал: „Ще слизате ли на другата спирка“, и съм минавал пред тебе, за да заема по-изгодна позиция срещу девойката с хубавите крака?

Илюстрация © Борис ДимовскиАми в киното?

Ами в банята?

Ами на опашката за варена царевица?

Спомни ли си? Е, щом отдавна се познаваме, ние спокойно можем да си приказваме и за литература, конкретно за тази моя книга.

Какво съм искал да кажа с нея ли? Ох, как ме постави в затруднение още с първия си въпрос!

Знаеш ли, случвало ми се е да пиша пиеси. Понякога са ги играли и в театри. И най-страшният момент за мене е бил, когато режисьорът започне да тича по сцената, да скубе оскъдната растителност по главата си и да крещи на актьорите:

— Но, другари, моля ви се! Нима не схващате какво е искал да каже авторът с този пасаж?

А аз се свивам в тъмното и си казвам:

— Брей, какво ли пък наистина съм искал да кажа?

И когато режисьорът завърши обясненията си и артистите изведнъж придадат друг облик на сцената, аз разбирам:

а) че всъщност съм много умен,

б) че режисьорът е също умен, щом като е схванал тънката ми мисъл, и

в) че актьорите са ужасно умни, щом като са разбрали режисьора.

Хубаво е човек да се движи сред умни хора, защото...

Но ние се отвлякохме от темата на разговора. Защо, питаш ти, съм написал тези разкази. Ами как да ти кажа, братко читателю. Ела у нас да видиш каква грамадна библиотека от научнофантастични романи, повести и брошури съм събрал. Едно време и аз исках да се покрия с неувяхваща слава, като напиша такова произведение. Написах го. Майка ми много го хареса. Хареса го дори и един приятел, който веднага след това ми поиска десет лева назаем. А в издателството казаха, че темата е остаряла, че езикът... че стилът... че жанрът... че героите...

Така се отказах от собствени велики произведения и реших да използувам чужди фантасмагории, като ги предавам така, както ги виждам. Какво съм виновен тогава, че очите ми възприемат само смешната страна на нещата? Грях ли е това?

Ще ти дам един пример. Не смяташ ли, че след като те настъпят по мазола, ако извадиш няколко зъба на виновника, за което те дадат под съд за дребно хулиганство, освен това получиш инфекция на юмрука, поради което ходиш цял месец наред в поликлиниката, губиш трудов стаж, флиртуваш с картотекарката и накрая се ожениш за манипулационната сестра, която ти прави болезнени инжекции в бутовете...

Чакай, какво исках да кажа? А, да! Не смяташ ли, питам, че ако те настъпят по мазола и ти вземеш работата на шега, ще си спестиш и време, и труд, и нерви, и ще останеш ерген?

Е, вярно е, хуморът също трябва да има своя цел. Ама има пък! Затова в някои от героите ти ще познаеш я себе си, я леля си, я началника си. Ще ги познаеш и ще се смееш. Пък прощавай, ако има нещо...

Като става дума за героите, искам да ти се извиня за имената им. Знаеш ли колко време съм се мъчил, докато ги измисля? Нека и ти да се помъчиш малко, докато ги асимилираш правилно.

Друго какво да ти кажа? Бъди мил и снизходителен към мене, защото иначе веднага ще напиша още една такава книга. Така да знаеш!

...

Виждам, че вече бързаш да минеш на следващия разказ. (Той е по-интересен от досегашните.) Затова и аз ще приключа. Чети нататък, да ти е сладко! Поздрави от мене ма-нипулационната сестра. Лека нощ!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Б. Киров said:

манипулаторите по принцип свеждат винаги всичките си техники до една основна - те карат "жертвата" им да изпитва чувство на вина, представяйки се в ролята на жертва.

но това не е вярно - за мен това е изключително фрагментарен и ограничен извод. стратегията за манипулация е много широка, похватите и тактиките - също. Играта на манипулатор и манипулиран - е игра, която се играе още от детството. Тя съпътства цялото социално ежедневие на всички нива. Тя първо започва с "родители-деца" и е двупосочна. Така се поставят основите в детето, като на свой ред то също ще стане родител, ще копира модела на свой ред и сред собственото си дете... И така се реализира репликацията.

Но и два много важни принципа сред всичко това:

- ИГРАТА НА ДВЕТЕ РОЛИ - е ДВУПОСОЧНА игра, в нея задължително е наличен "резонансен канал", по някакъв признак.

- И другата принципна ОСНОВА - в играта между двете роли, двете страни ги сменят непрекъснато по време на нейната динамика и протичане.

Разбира се - сложна е играта, аз само я опростявам заради извеждане на общи положения и нуждата от работни условности в това. Но на фона на полуляризаторските опростявания и трупането на пари от "общи приказки" към подбрания таргет, направо бледнея.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

5a8e8c265adc3_.jpg.b84c4cf3879a9d3755b0e9e1a2da6ec1.jpg

4.jpg.8f88bd7bcede3586df168f3e20c2f648.jpg

"Ти записа ли се доброволец?" и "Родина-мать зовет" апелират към чувството на дълг, което по същество е завоалирана вина, същият двупосочен механизъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Б. Киров said:

апелират към чувството на дълг, което по същество е завоалирана вина,

през моите очи не е само "вина" - дългът. той е част от задължителната социална сделка, в която се дефинират 'правата и задълженията'... - като ще ползваш, си има "цена"...

Но от друга страна - забавно е да разгледам простите детайли от втората снимка, иницииращи въздействието по няколко линии на възприятие и отражение:

- думичката РОДИНА има специфично значение, и то се индоктринира идеологически.

- същата думичка е внимателно съчетана с другата, също от женски род - МАЙКА

- властното излъчване на образа на 'майката', се задава от решителният непоколебим израз на лицето , жеста с лявата ръка и излизането на предния план на протегнатата листовка, с подходящото "заглавие"

- цвета на дрехата, който е внимателно избран.

- и щиковете на заден план...

и целия общ план - от всички детайли, към общата картина. Доста директен подход, но той е внимателно подбран, според условията и особеностите на таргета, според историческия и социалния му контекст. :)

 

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, Б. Киров said:

И като знаеш, че зад гърба на Майката се подсмихва един с мустаци

:) може би... но той не е "тази картинка", а е някъде в значително 'по-широката'. Между другото - неговата усмивка и роля, също не е "върха" и края на ситуативния анализ - който обаче винаги е израз на нивото на самия анализатор и синтезатор, докъдето той самия му е възможно да си го позволи.

----------------

Искам обаче, чрез горните примери, да обърна внимание на един важен аспект, в явлението МАНИПУЛАЦИЯ:

Заради неговата тоталност навсякъде сред социалните отношения, на всички равнища и мащаби, преднамерено се извеждат неговите "добри" и "лоши" страни. Обикновено за манипулацията сред народа се говори като за негативно явление и удобно се пропуска, че всъщност всеки един е манипулатор и манипулиран едновременно, чрез кръстосаните си връзки и отражения едни на други, по време на социалното битие.

Същото по принцип е възможно, защото модела му се задава и в самото психично лично пространство. Именно там, е и личната отговорност - за играта и ролите в нея.

Много е удобно, когато под предлога да се говори за негативния аспект на манипулацията, се прикрива личното участие в нея. Разбира се, това е и въпрос от ниво на самоосъзнаване и психична зрялост, но при всички положения именно при Осъзнаващия всичко това - чак тогава той става отговорен - и за играта си спрямо другите, и за същата игра, вътре в себе си.

Докато не е налична осъзнатост няма как да се събере в синтез цялата картина на явлението и нейното масово разпространение и именно манипулативния подход е да се представя като 'черна и бяла', в зависимост от конюктурата, нуждата и ползата...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво ни пречи да се чувстваме спокойни за своята лична безопасност?

Начинът, по който сме възпитани.

На вниманието на участниците във форума предлагам едно видео. Десет процента от детските градини в Дания са "горски" детски градини. Такава практика започва да се въвежда и в Германия и Швейцария.

Там децата се научават на отговорност за сигурността си от много ранна възраст. Не само това. Научават се какво значи да имат доверие на останалите и останалите да им имат доверие, че няма да направят нещо нередно или небезопасно. Научават се, че е нормално да си мокър, да ти е студено и не всичко да ти е поднесено на тепсия. Научават се на самостоятелност, както и да се справят с всичко. Научават се да бъдат спокойни, уверени, доволни с това, което имат на разположение, както и да го използват по безопасен начин. Научават се какво значи да държиш нож, без никого да нараняваш с него, вкл. себе си. Научават се, че животът не е в интернет игрите. Научават се на всичко, което ще им е необходимо, за да са спокойни и уверени хора.

Ето видео:

 

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като малки правехме почти същите неща в "махалата", само че без знанието на родителите. Борисовата градина беше близо, ходехме там, катерехме се по дърветата, правехме си лъкове и стрели, корабчета от борова кора, които пускахме в езерцето и цял куп "бели", за които понякога възрастните ни дърпаха ушите, но и досега си спомням за тези години като за най-хубавите, които съм имал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, Б. Киров said:

Като малки правехме почти същите неща в "махалата", само че без знанието на родителите. Борисовата градина беше близо, ходехме там, катерехме се по дърветата, правехме си лъкове и стрели, корабчета от борова кора, които пускахме в езерцето и цял куп "бели", за които понякога възрастните ни дърпаха ушите, но и досега си спомням за тези години като за най-хубавите, които съм имал.

Сега много от децата са напълно лишени от това.

В уики статията  по-долу изрично се казва:

 Forest kindergartens are also generally less noisy than closed rooms, and noise has been shown to be a factor in the stress level of children and daycare professionals.

https://en.wikipedia.org/wiki/Forest_kindergarten

По-малко стрес, по-малко страх (за разлика от "културата на страха" и "културата на избягване на рискове", вместо обучението, че те са инхерентни на всичко), по-добра способност за управление на рисковете, ерго по-спокойни, уверени и способни да се справят хора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Между другото, тези детски приятелства от такива игри остават много здрави - и досега като срещна хора от старата махла можем с часове да си спомняме някакви общи приятни спомени. Това се запази някъде до 90-те години, когато още не бяха навлезли компютрите, приятелствата от такова общуване си остават за цял живот. Сега правят "зелено училище" за по няколко дни, но май само на думи е това, спят по хотели и ги водят в дискотеки, където се забавляват предимно учителките.:)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...