Отиди на
Форум "Наука"

Склонността за потвърждаване


Recommended Posts

  • Администратор

Склонността за потвърждаване (на английски: confirmation bias) представлява предразположението на хората да дават предимство точно на онази информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, без значение дали е вярна [1]. В същото време хората имат склонността да отхвърлят всяка друга информация, която противоречи на утвърдените им вече вярвания и убеждения. Поради това събирането на информация или припомнянето ѝ става избирателно, а интерпретацията ѝ зависи от личните предпочитания и склонности на човека. Този тип когнитивна заблуда е една от най-разпространените сред хората и може да бъде изключително опасна при провеждането на научни изследвания или при тълкуването на резултатите от тях заради опасността да се създадат и разпространят теории, основани на недостатъчно или противоречиви доказателства [2].

Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация служи като обяснение за [2]:

- поляризацията на нагласите (когато хора с различни гледни точки изострят несъгласията си, въпреки че боравят с едни и същи доказателства);

- постоянството на вярванията (когато продължава да се вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства);

- ирационалния ефект на първенството (когато повече доверие се дава на тази информация, която се е появила първа);

- илюзорната корелация (когато погрешно две събития или ситуации се свързват като причина и следствие).

21230935_1428341237202598_12060611958108

ПРИМЕР:

Едно от най-известните изследвания върху склонността за потвърждаване се провежда в Стандфордския университет. Учените изследват две групи студенти с различаващи се мнения относно смъртното наказание - половината студенти са подкрепяли смъртните присъди, а другата половина - не. На вниманието на двете групи се предлагат две изследвания – едното, подкрепящо аргументите на смъртното наказание, а другото – поставящо ги под въпрос. И двете изследвания са били „фалшиви“ и са предоставяли еднакво убедителни статистики за всяко от противоположните убеждения на групите [3].

Резултати от изследването: 
Групата студенти, подкрепящи смъртното наказание, оценяват с много високо доверие изследването, защитаващо техните вярвания, и отхвърлят другото изследване, неподкрепящо тезата им, наричайки го „неубедително“. От своя стряна, втората изследвана група прави същото.

В края на експеримента студентите отново били попитани за техните гледни точки. Тези, които са започнали изследването с убеждения, подкрепящи смърните присъди, завършили експеримента с още по-силни убеждения в полза на такъв тип наказание. След експеримента мнението на другата група също се оказало още по-твърдо, но в обратната посока - срещу смъртното наказание.

Други популярни примери, които много силно се влияят от склонността за потвърждаване:

- вярването в зодиите и предсказанията - търсим допир с всички предсказания и отдаваме значение на тези, които ‘уцелят’;

- вярването в лошия късмет на петък 13-ти - виждаме негативните случки и игнорираме позитивните;

- вярата в ефективността на неефективни терапии - когато след терапията има подобрение се отдава на лечението, когато няма подобрение - на други фактори.

Как да се предпазим от „склонността за потвърждаване”?

Най-добрият начин да не попадаме в капана на “склонността за потвърждаване” е просто да погледнем и поразсъждаваме и от другата гледна точка. Иначе казано - да се опитаме да дадем шанс на противоположната информация и да бъдем отворени за възможността в крайна сметка да възприемем нея. Ако това е трудно, то тогава можем да се обърнем към някой друг, който да ни представи и обясни различаващото се мнение или позиция [4].

Ако изходът от тази когнитивна заблуда може да се опише в едно изречение, то то ще бъде: „Не трябва да отговаряме на възникнал въпрос или проблем, както и да заемаме страна, преди да сме проучили всички гледни точки.” [4]

И най-важното - трябва да се опитваме да не влагаме емоции в преценките си. Емоционалното въвличане в проблем или ситуация пречи на рационалното ни мислене, затруднява правилната ориентация и обективното оценяване на действителното положение.

Източници:

[1] “Когнитивни предразположения към грешки.” Статия за когнитивните заблуди. Webfocus.bg, [online] <http://www.webfocus.bg/fman/cognitive-biases/>

[2] “Склонност за пoтвърждаване.” Wikipedia.org, [online] <https://en.wikipedia.org/wiki/Confirmation_bias>

[3] “Защо фактите не променят мнението ни.” Newyorker.com, [online] <http://www.newyorker.com/…/…/why-facts-dont-change-our-minds>

[4] “Склонност за потвърждаване - Дефиниции, примери и съвети за избягване”. Видео на Practical Psychology, [online] https://www.youtube.com/watch?v=OTItO4oUi_w

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 102
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Именно - в СТО, с мислени експерименти-примери, Айнщайн е показал колко важно за науката е Гледната Точка и значението на Гледна Точка в "крайния резултат". (а не - мотивацията - "Сто учени против Айнщайн"...?!?:))

Ако изходът от тази когнитивна заблуда може да се опише в едно изречение, то то ще бъде: „Не трябва да отговаряме на възникнал въпрос или проблем, както и да заемаме страна, преди да сме проучили всички гледни точки.”

...

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

...."Никога не се сблъсквам с информация която да противоречи на моите политически позиции. Проста причина е, че това което Върбанов нарича "информация" е в 99% пропаганда и тролене (и от двете страни), поради което просто не чета това което противоречи на вижданията ми. Времето ми е твърде малко и твърде скъпо за да го губя в опити да отсея 1% жито от русофобската пропаганда"

=============

Точно тук е тема, която разглежда психични положения, твърде характерни за всички ни. ВСИЧКИ НИ - писането на един текст, позоваването на готови материали, задава ли насока към "неутралност" и израстване на явлението ПРИСТРАСТИЕ. На фона на същото, горния цитат е толкова точен... толкова характерен защото описва чудесно личната позиция на идеологизирания.

Горния цитат са думи на модератор на този форум!!! Бих задал някои въпроси към тия думи, но те са силни и значими главно със своята откровеност. Ако беше налице нагласа към лична критичност, към осмисляне - може би би било уместно да се анализират, но такава няма и не може да има, както и е ясно защо. Също така е интересно да се изведе категоричността, толкова важен характерен белег за ролята на "убежденията". Както и въпроса за 'произхода им', или пък - за това че не се наричат от субекта си с думичката "убеждения", а "позиции"...

Друг съвсем характерен елемент на идеологическата посявка, е генерализираното заключение - че всичко несходящо на "позицията" е "99 пропаганда и тролене". Обаче самата "лична позиция" - не може да е такава и тя е "истина", основава се на аргументи чрез които да се подпре нуждата че "тя не може да не е вярна".

За мен е най-малкото странно, твърдението на модератор във форума, че темата за РЕСАНТИМЕНТА "нямала връзка с науката"... и понеже била политиканстване, се заключи от друг модератор, с идеята да спре типичните препирни между "два лагера", в лицето на двама идеологично непримирими пишещи.

Обаче темата беше чудесна, явлението РЕСЕНТИМЕНТ, беше представено и антрирано прилично... Статията по линка на руски, на която се основава идеята за темата, е чудесна и доста смислено четиво.

Разбираемо е, че теми в раздел психология, не се радват на много популярност, след като твърде малко от пишещите тук имат познания в тази насока на познанието. Но дори когато се напишат сносни неща, се позагубват в типичните препирни и типично идеологични несходимости.

===============

Искам да обърна внимание, че няколко теми в раздел "ПСИХОЛОГИЯ" имат обща основа. И тя се подновява пак... и пак, чрез поредните опити да се обърне внимание на толкова масовото явление, характерно и за пишещите сред този форум (както и навсякъде другаде).

Също така - не  е нужно непрекъснато ВЪРБАНОВ да е дежурния "виновен русофоб", след като е съвсем очевиден силния уклон на няколко човека да са подвластни на руската идеологична обработка. Предпологително е, че няма как само аз да забелязвам това, при положение че доста други пишещи обръщат внимание на тази очевидност...

Не са виновни и самите обработени и повлияни - но въпроса е, че претенцията и настояването на ФОРУМА е за наука. В този смисъл - ДОКОЛКО може да НЕ е компрометиран даден субект, след като механизма на убежденията му повлияни от дадена идеология, могат въобще да реализират БЕЗПРИСТРАСТНОСТ - дори и да е в тема, която да е далеч от възникващите задължителни "дисонанси"?

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.09.2017 г. at 12:05, Р. Теодосиев said:

21230935_1428341237202598_12060611958108

 

 

Тази картинка или схема е в сила за обикновенния човек, в сила е за политическии и други социални взаимоотношения, и е в сила дори и за някои учени, които са загубили способността си да се предържат към научния метод. Реално обаче е несъвместима с научния метод, при който кръга на фактите и кръга на вярванията трябва да са максимално припокриващи се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, makebulgar said:

при който кръга на фактите и кръга на вярванията трябва да са максимално припокриващи се.

:) Само аз ли виждам несъответствие в този цитат.

Освен това - КРЪГ на ФАКТИТЕ, всъщност най-често е "кръг на интерпретациите", които по подходящ начин се приемат за "ФАКТИ" с цел да се заложат като основни положения с аксиомна роля и значимост, функция и механика. Именно - ролята на АКСИОМАТА е да е фундамент, който да не се преразглежда, а само надгражда - е и начина по който в несъзнаваното се образува и задава механизма на пристрастието. Онова, което се нарича сборно "КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС" е само последственост на същото.

Също така - някой да е намерил материали, които да разглеждат дълбочината на механиката и динамиката на образуване на УБЕЖДЕНИЯТА и оттях, в отношенията и взаимодействията им с дисонанси на тях. Като също е важно да се напомни... че ДИСОНАНСИ не възникват само в когнитивната сфера, а сред всички останали процеси и явления в психичното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, ramus said:

:) Само аз ли виждам несъответствие в този цитат.

Освен това - КРЪГ на ФАКТИТЕ, всъщност най-често е "кръг на интерпретациите", които по подходящ начин се приемат за "ФАКТИ"

Няма несъответствие, тъй като говорим за научно доказаните факти чрез които работи науката, а не за "фактите" с които работят обикновените хора. Научния метод изисква кръга на вярата на учения приблизително да съвпада с кръга на научно доказаните факти, като разбира се се оставя и нужната доза съмнение във фактите, която се изисква от научния метод. Като тук става на въпрос за точните научни факти от точните науки, които са доказани, и неоспорими, на база на които се движат машините, на база на които се правят големите научни открития.

"Фактите" от хуманитарните науки, които науки са насочени към изучаване на човека е трудно да бъдат наречени точно факти в смисъла който се влага за фактите на точните науки. "Фактите" в хуманитарните науки често зависят от субективните познания и данни с които разполага всеки човек, и често те не са факти, а са просто изказани и недоказани хипотези, като поради тази причина хуманитарните науки някои хора не ги приемат като истински науки. Затова и в хуманитарните науки обикновено учените винаги изказвайки хипотезите си си оставят вратички, като използват термини като "вероятно", "според мен", "така мисля",... 

Тъй че, по-горните неща за Склонността към потвърждение могат да се отнесат само към обикновенните хора и към учените които са изоставили научния метод (поради загуба на способности, или някакви пристрастия, желания, цели), но не следва да се отнасят към учените следващи научния метод и придържащи се към доказаните научни факти.

Редактирано от makebulgar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

хубаво е безопасно е - да се говори в неопределеност, защитеност зад принципни положения.

Да напомня, че трудно е да се гледа собствените пристрастия и залитания... както и когнитивни заблуди и грешки. Личната борба с дисонанса никога не се определя като такава от "бореца"...

С риск да спечеля поредната антипатия, ще напомня също и твоя личен пример за пристрастия в две основни скорошни теми - как мислиш, ти самия в тях беше ли достатъчно "безпристрастен"? Дали "вярата" ти се покриваше достатъчно близо с "фактите" и до кои от тях бяха от "точните науки"?...

Животът не се събира само и единствено в "точните науки". А и в тях доста от приетото за Аксиоми също е условно, така - относително. Аксиомите се приемат за такива договорено, за целите на едно или друго.

Науката - ЩО Е ТО - нещо дето яде и пие ли е... или е съборно договорено положение от правила, норми и принципи, в посока на решаване на някакви социални договорени задачи... ИЛИ пък е друго?... В този смисъл НАУКАТА дали е ФАКТ - за да се ползва тя за еднозначни позовавания, доказателства, подпиране на мнения или лични пристрастия... както и удобен параван

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 4.11.2017 г. at 14:19, ramus said:

Животът не се събира само и единствено в "точните науки". А и в тях доста от приетото за Аксиоми също е условно, така - относително. Аксиомите се приемат за такива договорено, за целите на едно или друго.

Науката - ЩО Е ТО - нещо дето яде и пие ли е... или е съборно договорено положение от правила, норми и принципи, в посока на решаване на някакви социални договорени задачи... ИЛИ пък е друго?... 

Точните науки изобщо не се интересуват от живота, Рамусе, а от разни други неща. Не всеки учен е нарцистично вцепенен в собствената си личност, за да я поставя по подразбиране като собствен обект на изследване във всички свои научни търсения. Същото се отнася за "социално договорените задачи", както и за аксиомите. "Социално договорени задачи" нямат науките, които не се интересуват от социалното и съответно такива нямат аксиомите, още пък по-малко нелогическите аксиоми, защото и такива има.

А що е то наука, напразно питаш, защото беше точно казано във въвеждащата статия по темата - поглед  към всички гледни точки, без емоция. Съответно истинската наука няма нищо общо с твоите любими "психични положения", защото "психичните положения" са именно лична или колективна (като катализатор) емоционална гледна точка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Incorrectus said:

Точните науки изобщо не се интересуват от живота

:) Интересно е как на човешки производни се приписва и привижда някаква самостоятелна от човека роля, действия, поведение... дори "интереси". Направо се одухотворяват, представят се като "живи" и направо "обективно съществуващи". Науката се интересувала или не, а друг колега пък заяви в друга тема, че "науката давала отговори" и именно това било ок". В трета тема пък - някои наши деди... били осквернени и е нужно някой да ги реабилитира, да им върне изгубената справедливост... Сигурно били щяли да се обръщат в гроба. В четвърта тема - се подскочи че за някои идеализирани и митологизирани образи сред идеологизираната картина на принадлежност, и иконите на "левски" или "ботев" или пък на многото други принадлежни имена... направо било "светотатство" и се надигнаха защитниците. В пета тема... или на доста места по форума - властват реагиращите на "русофобски" сигнали... Те също го играят 'защитници', а и и на тях им се вижда всичко че е "наука"...

И всичко това как да е - но е налице един елемент, с настойчива повторяемост, който определя доста специфичен модел - фикцията на всеки един вкопчен някъде сред приказките си, че "всичко това било наука". !!! Че науката била една или друга, че мислила, че не те - науката. Че тях ги няма никъде - важното било науката... И разбира се - науката "не се интересувала от живота"... Уникално е докъде може да пропадне когнитивно даден субект, докато се гърчи сред дисонансите си, вкопчен в битката да ги асимилира или бори, да ги неглижира... И най-вече - точно ТАЗИ ТЕМА, ТОЗИ РАЗДЕЛ са точните места за тия примери...

Преди 3 часа, Incorrectus said:

нелогическите аксиоми

В логиката аксиоматичните предпоставени положения имат друга думичка. Познайте коя е - от 10 опита :). Има техника за начално овладяване на пориви на гняв, агресия или паника... или пък други остри или скрити афекти - брои се бавно, до 10. Ако не стига - до 100. Вдишване, издишване, бавно, спокойно... Обаче някои като ги "стисне за гушата" карастанчовите и...няма откачане доста дълго време...

Чудя се само - колко е нужно да се изтрещи, че да се пишат всичките тия глупости. Да се влиза  в диалог, който въобще не е предназначен за коментиращия... Да се говори от името на "науката", от име на "учените"... с тоя преподавателски маниер и менторски уклон. И всичко това само и само да се преповтори един и същ основен рефрен, да се подпре поредния фонтан от лична защитни реакции. Отгоре на всичкото - бълнуването за "науката" и мисията на защитниците й"... Горката - че и в "женски род" - направо си заслужава "каузата" :)

 Не че е невъзможно да бъда провокиран, но тук опитите дето текат са някак твърде спонтанни, необработени... някак твърде детински, дори и когато се обримчват и накичват с тия "логически или смислови маски"... Пък е само жалко, без да броя хабенето... От друга страна - "машинките в несъзнателните полета си работят... колкото и да бъдат крити зад паравана на "наука", някаква си. Дали "точна" или "не толкова"... "машинката" отвътре си работи и не прощава на никого изтрещяването...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно е да се наблюдава как в темата за склоността към подтвърждаване, почти всеки е склонен да се самоподтвърждава. Може би не е просто обикновена склонност, а автоматизъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, caress… said:

темата за склоността към подтвърждаване, почти всеки е склонен да се самоподтвърждава.

а защо да е само в тази тема, анализа на комуникацията ( с редки изключения ) подава наличие на едни и същи модели в динамиката й?

От друга страна - за мен няма разлика в смисъла, между Склонност и Автоматизъм, в случая. Дори са обвързани смислово - СКЛОННОСТ се наблюдава, защото е породена от автоматични акции и реакции.

Нещо повече - навсякъде из форума и темите е налично "НАСТОЯВАНЕ" за правилност което е психичен акт на вътрешно препотвърждаване, че системата от убеждения и нагласи е правилна, че е истинска, че е валидна, защото нейния изразител и потребител е пряко зависим от приетата от него схема на живота. В хода на динамиката в комуникацията се забелязва че с настояването за правилност на собствената гледна точка се ползва и нейното поведение на "ЗАЩИТАВАНЕ". И отношението е ЗАЩИТНО, в допълнение с ОТСТОЯВАНЕ на личната позиция.

Освен това е налична корелация между степента за отстояване - т.н. от мен "настойчивост", и нивото на устойчивост и стабилност, в конструкцията на идентичността на субекта. Казано опростено - вътрешната несъзнавана неустойчивост и породения от нея праг по-висок праг на тревожност и страхуване, създават стимул за компенсирането на това чрез поведението на настойчива упоритост в защитаването и отстояването на личната позиция.

В горното антре на темата, както и многобройните публикации на тия психични явления, вкл и "когнитивния дисонанс" ( а за мен те са неразривно свързани ) почти никъде не се среща внимателен и задълбочен подход към самия механизъм на пораждане и неговият анализ. Защото в горната 'склонност към...", всъщност е само крайното проявление на множество сложни процеси в несъзнателното поле...

От друга страна, понеже това са изводи и обобщения от "КОГНИТИВНАТА НАУКА" (хибридния най-нов клон на псинауките) като цяло подхода в нея е да не се задълбава навътре в самите механизми на пораждане, а само да изведе и обобщи дадена тенденция в поведението, мотивациите, реакциите, нагласите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.09.2017 г. at 12:05, Р. Теодосиев said:

Най-добрият начин да не попадаме в капана на “склонността за потвърждаване” е просто да погледнем и поразсъждаваме и от другата гледна точка.

Какво казват фактите? Фактите са данни. Личните вярвания? Те са личностни предположения, т.е. мнения. Ценна е информацията. А тя се получава на база аналитично обработени данни.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, insighting said:

Какво казват фактите?

За мен - точно това е големия капан?

ФАКТИТЕ не могат "да казват" каквото и да е (това е условно извеждане!!! ). Още повече че дори и понятието ФАКТ е доста относително - смислово, логически, прагматично... Но най-вече - самото понятие и роля, значение и потребност от ФАКТи - е именно от, и заради, самия човешки субект... Както и е понятието ОБЕКТИВНА реалност, ВРЕМЕ - това са помощни понятийни концепти от които е налице потребност заради опростяването на обясненията на живота, вселената и човека... ОТ САМИЯ ЧОВЕК!

Още преди хиляди години са налични писмени податки за условността на която и да е картина на света, съществуваща едновременно и с нейната необходимост, заради ролята и задачите които тя има за формиране на лично и колективно битие. На логическо, концептуално и философско ниво, това е изведено и развито в широта като основна нишка в Будизма и други източни системи за описания на отношението, процесите и димамиката между човека и вселената... И че тия същите (Човек и Вселена) са напълно условни при определен подход и ниво на разглеждане - доколкова, че губят първоначалното си задаване и постепенно се 'смесват' като значение, пълнеж и функции...

Но именно въпроса за ФАКТ... и че само по себе си ФАКТа "нищо не говори", ако не се приложи конкретна интерпретация. А от това ЧИЯ Е ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА тя носи "аромата на интерпретатора" (си)... Дори в ново време, менталисти и аналитици като деБОНО, обръщат внимание в лекции и книги, че по принцип въпроса за ФАКТа е изключително условен... И че не е възможно да се посочи нито един пример за ФАКТ, в неговото идеално и крайно значение. А всички примери за ФАКТи, всъщност са форми на договорена групова интерпретация на явления и процеси, достъпни по каналите на перцепцията и възможността им за осмисляне и обхващане като психични възприятия и последващо отражение.

Тънкия усет за "плаващите пясъци" на смисловите значения, условността и относителността им... е в рязък противовес с иначе нуждата от стабилни и статични опорни положения и схеми от тях, които поднасят възможност за опростеност, яснота. Ето това е най-големия препъни-камък за РЕЛАТИВНИЯ ПОДХОД в мисленето и картината на света. Нуждата от статика е инерция от начина по който се усвояват знанията и готовите системи от интерпретации - във вид на "информация" , която да се запомни, осмисля, залага като основна и после да се надгражда - каквато е основната схема в социалното образование. А и не само там - в условие само на статични схеми (закони, норми, правила) е възможен на този етап човешкия колективен живот. Всичко това е в тясна връзка с личните психични територии и задава в тях определяща функция, която допълнена с инстинктивното-лесно, резултира в онази статичност и във възприятието и отражението (мисленето), толкова характерна за масата от хора.

Прави впечатление, че опитите ми дори тук, сред темите, разделите и форума, да задам бегъл елемент "за изменчивост" създава объркване за схемата. Освен това - най-голямо объркване и съответно реакции за защитаване, създават условията за задаване на "изменчивост" на най-основните базови елементи в която и да е картина и карта на реалността. И се запускат защитните механизми и производните им поведенчески реакции.

Именно хората, силно зависими от статиката в наученото, запомненото, възпроизвеждането му - са най-силно защитаващи (се). Неусетната и невидима роля на идентичността и сливането й с опорните схеми на живота, света, човека, отношенията... е онова, заради което защитаването и оцеляването се простират и върху личната "гледна точка", при положение самата тя е относителна, условна и изменчива... и в нея всичко статично е "генерирано и конструирано" да е такова - заради нуждата да се ползва, и то да е лесно и просто...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, ramus said:

Но именно въпроса за ФАКТ

Живеете ли според своите убеждения?

Преди 46 минути, ramus said:

Тънкия усет за "плаващите пясъци" на смисловите значения, условността и относителността им... е в рязък противовес с иначе нуждата от стабилни и статични опорни положения и схеми от тях, които поднасят възможност за опростеност, яснота. Ето това е най-големия препъни-камък за РЕЛАТИВНИЯ ПОДХОД в мисленето и картината на света.

Харесвам кактуси (казуси) - лесно се отглеждат.

Преди 47 минути, ramus said:

във вид на "информация" , която да се запомни, осмисля, залага като основна и после да се надгражда

Прави впечатление, че опитите ми дори тук, сред темите, разделите и форума, да задам бегъл елемент "за изменчивост" създава объркване за схемата.

Веднага помагам: 1+1+1=11. Сега надграждайте.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Струва ми се, че проблемът не е изобщо в тази човешка способност или автоматизъм, а в неразбирането ни за какво точно е служила и служи, какво е било еволюционното й предназначение и с развитието на човешкото познание - в кои контексти вече е отпаднала нуждата от нея. Къде, кога, при какви обстоятелства тя е прекрасен инструмент, без който едва ли бихме могли да се ориентираме и функционираме в заобикалящата ни среда, каква е ролята й при филтрирането и подреждането на информацията, и при какви обстоятелства може да бъде сериозна пречка?

Ако допуснем, че причините за тази способност конкретно са свързани с оцеляването ни и правилна оценка на обстоятелствата по отношение на индивидуалната сигурност или застрашеност, не се наблюдават сериозни отклонения. Но когато с този инструмент, по инерция или друга причина, допуснем, че можем да рационализираме практически правилно всякаква информация, включително и от по-абстрактен порядък, започват дисонансите и изкривяванията в стремежа си да намалим нивата на тревожност.

Идеята е, че и психичните инструменти, с които разполагаме, е нужно да знаем кога да ги употребяваме, а кога не. Никой няма да тръгне да завива болт с лопата, но защо в психичното поле понякога се получават подобни грешки? В каква степен инерцията, навиците, емоциите, убежденията и желанието за опростяване ни изиграват лоша шега? И какво можем да направим, за да сведем подобни шеги със самите себе си до минимум?

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, ramus said:

За мен - точно това е големия капан?

ФАКТИТЕ не могат "да казват" каквото и да е (това е условно извеждане!!! ). Още повече че дори и понятието ФАКТ е доста относително - смислово, логически, прагматично... Но най-вече - самото понятие и роля, значение и потребност от ФАКТи - е именно от, и заради, самия човешки субект... Както и е понятието ОБЕКТИВНА реалност, ВРЕМЕ - това са помощни понятийни концепти от които е налице потребност заради опростяването на обясненията на живота, вселената и човека... ОТ САМИЯ ЧОВЕК!

Още преди хиляди години са налични писмени податки за условността на която и да е картина на света, съществуваща едновременно и с нейната необходимост, заради ролята и задачите които тя има за формиране на лично и колективно битие. На логическо, концептуално и философско ниво, това е изведено и развито в широта като основна нишка в Будизма и други източни системи за описания на отношението, процесите и димамиката между човека и вселената... И че тия същите (Човек и Вселена) са напълно условни при определен подход и ниво на разглеждане - доколкова, че губят първоначалното си задаване и постепенно се 'смесват' като значение, пълнеж и функции...

Но именно въпроса за ФАКТ... и че само по себе си ФАКТа "нищо не говори", ако не се приложи конкретна интерпретация. А от това ЧИЯ Е ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА тя носи "аромата на интерпретатора" (си)... Дори в ново време, менталисти и аналитици като деБОНО, обръщат внимание в лекции и книги, че по принцип въпроса за ФАКТа е изключително условен... И че не е възможно да се посочи нито един пример за ФАКТ, в неговото идеално и крайно значение. А всички примери за ФАКТи, всъщност са форми на договорена групова интерпретация на явления и процеси, достъпни по каналите на перцепцията и възможността им за осмисляне и обхващане като психични възприятия и последващо отражение.

Тънкия усет за "плаващите пясъци" на смисловите значения, условността и относителността им... е в рязък противовес с иначе нуждата от стабилни и статични опорни положения и схеми от тях, които поднасят възможност за опростеност, яснота. Ето това е най-големия препъни-камък за РЕЛАТИВНИЯ ПОДХОД в мисленето и картината на света. Нуждата от статика е инерция от начина по който се усвояват знанията и готовите системи от интерпретации - във вид на "информация" , която да се запомни, осмисля, залага като основна и после да се надгражда - каквато е основната схема в социалното образование. А и не само там - в условие само на статични схеми (закони, норми, правила) е възможен на този етап човешкия колективен живот. Всичко това е в тясна връзка с личните психични територии и задава в тях определяща функция, която допълнена с инстинктивното-лесно, резултира в онази статичност и във възприятието и отражението (мисленето), толкова характерна за масата от хора.

Прави впечатление, че опитите ми дори тук, сред темите, разделите и форума, да задам бегъл елемент "за изменчивост" създава объркване за схемата. Освен това - най-голямо объркване и съответно реакции за защитаване, създават условията за задаване на "изменчивост" на най-основните базови елементи в която и да е картина и карта на реалността. И се запускат защитните механизми и производните им поведенчески реакции.

Именно хората, силно зависими от статиката в наученото, запомненото, възпроизвеждането му - са най-силно защитаващи (се). Неусетната и невидима роля на идентичността и сливането й с опорните схеми на живота, света, човека, отношенията... е онова, заради което защитаването и оцеляването се простират и върху личната "гледна точка", при положение самата тя е относителна, условна и изменчива... и в нея всичко статично е "генерирано и конструирано" да е такова - заради нуждата да се ползва, и то да е лесно и просто...

Има факти, които не зависят от самия човек, а са натрупани през вековете познания, които стоят в основата на науката. Те се приемат като факти, и науката стъпва върху тях, като все едно е стъпила върху раменете на великан. Те не зависят от човека, а са нещо като константи. 

Примерно, ако отидеш в саваната, и ако дръпнеш лъва за опашката, неоспорим факт е, че ще те изяде. Този факт се определя от много други природни факти и закони, и не зависи от желанието и гледната точка на дърпащия опашката. 

Природните закони и факти до които е достигнало човечеството, и които е доказало, могат да се приемат без да се разисква субективната гледна точка на човека. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, makebulgar said:

Има факти, които не зависят от самия човек, а са натрупани през вековете познания

нещо като константи. 

28=34

Преди 2 часа, caress… said:

Никой няма да тръгне да завива болт с лопата

Нито ще тръгне да си оре градината с трактор. Чудесно е да знаете разликата между двете.

Преди 2 часа, caress… said:

И какво можем да направим, за да сведем подобни шеги със самите себе си до минимум?

Kато намалите самокритичността си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, insighting said:

Какво казват фактите? Фактите са данни. Личните вярвания? Те са личностни предположения, т.е. мнения. Ценна е информацията. А тя се получава на база аналитично обработени данни.

 

Е, така е - за науката, данните са обработени от Изследовател факти (относително субект).

Факт - всичко се притегля към Земята. За субект - силата, която го дърпа към Земята е АБСОЛЮТНА. Ако иска да я вкара в относителност, казва: " Аз, субект, дърпам Земята  със същата сила, с която тя ме дърпа към себе си." Относително е съждението, щото е плод на обработка на информация, но не и СИЛАТА - тя е абсолютна.

Въобще силите от ускорение са абсолютни (не относителни) за изпитващото ги. Действат му независимо от неговото съзнание.

Демек - не всичко е относително, та да се манипулира от Гледна Точка на субект. Следователно, субект може да измисли колко, как, накъде и т. н. символи са съотнасяне на явления, свойства и да си образува методика за обработка на данни и символично "записване" на ЗАКОНИ. Известно е - открива природни закони, а не ги създава!

Защо, обаче, когато ги открие излиза гол от банята, вика "еврика!" и се радва - те тва е предмет на психологията и ... дано да го разбере. И да не  изкарва хората луди, ако го правят.:ai:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, Малоум 2 said:

но не и СИЛАТА

да ви напомня ли като на физик... за съдбите на 'константите' през написаната история на физиката. Колко много константи са приемани за абсолютни (оттам и името им)... после при развиването и разширяването на познанието, се оказва че били "относителни"... Вие готов ли сте да заложите на вярата си, че ПЛАНКОВАТА константа, например, ще се окаже вечна, абсолютна... и че няма да се намерят условия, механизми... при които тя да се окаже с друга стойност - демек "променлива" и така относителна? няма значение "какво означавало това за физиката"...

И вие сега - СИЛАТА била абсолютна. :) А кой е нарекъл това явление СИЛА... На кого му се струва така - на този, който го заявява ли,  защото е така ли (как да го знае, ако не го отразява) или защото така му е нужно да си го обяснява? Земята притегля към себе си... - било факт. Може би е факт, може и да не е и това е въпроса - какво е прието да се нарича ФАКТ. Но самото поставяне на въпроса по този начин, вече влиза в дисонанс със заученото положения за "ФАКТИТЕ" - като на безспорни и основни положения, от които да се тръгва в което и да е обясняване...щото тя, физиката е производно на човека. докато е налице човешко развитие и физиката ще се развива. А не физиката да развива човека. ЧОВЕК - е преди физиката, той я поражда, на него същата му служи. Тя е някаква форма на лакмус, на огледало за неговото собствено развитие....

И още нещо - сред темите тук, всички ние не тръгваме от факти, а сред всяка тема, всяко задаване, всяко изразяване, боравим със системи от интерпретации... на някакви "факти"... Учим системи от интерпретации, а не факти. Учим запомняме и боравим с обяснения и системите от тях - как тогава се боравило с факти...

Да приемем че "ЗЕМЯТА ПРИВЛИЧА ВСИЧКИ ТЕЛА НА НЕЯ". И - това факт ли е. И какво като е - сам по себе си той нищо не означава. ОЗНАВАЧА ЧАК когато някой се заеме първо да го опише и дефинира, после - някой да го обясни... и с това се започват проблемите - именно с интерпретациите.

Да приемем че написаното в това бяло поле е ФАКТ - но само по себе си то нищо не означава. Проблемите започват не от факта че има графични символи, а от това че им е нужно да се интерпретират... Без интерпретация никои данни нямат значение, защото значението, стойността и смисъла им се задават и определят от ТИЯ ЗА КОИТО ВСИЧКО ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ, които им е нужно да го ползват...

Да положа и още един пример - ИТ сферата. Например създаването и ползването на БАЗА ДАННИ (БД) факт ли е? Но самата база е символни низове от информация - без кодировка и съответно декодиране, тя дори "не съществува" като "данни". Но това не е всичко - сама по себе си БАЗАТА ДАННИ нищо не означава. Когато тя започне да се използва чрез система от извлечения, протоколи, обработка... тя започва да подава нужното от нея. На всяка стъпка през всичко това е налична условност и изменчивост, които влияят в крайния резултат... Но всеки краен резултат възниква от интерпретации и поражда интерпретации...

Въобще не се предполага колко много психичен и човекоцентричен ефект определя цялата ни картина на света. Каквото и да правим винаги тръгваме от "себе си". И проблема не е че това е налице... а че не е налице осъзнаването на дълбочината на самият казус, за да е възможно евентуално да се реализират стъпки за неготово заобикаляне и решение... и надграждане. Именно заради човекоцентричността, е твърде ограничено и наивно да се абсолютизира, защото дори и така - ние, хората отново го правим "от себе си". Кое му е абсолютното тогава, и кое и какво е нещо си, което отново и отново за човека имало значение за 'обективна, независима от него реалност'... Няма начин интерпретацията да не влияе на резултата от интерпретацията. Това е принцип, който НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, insighting said:

Kато намалите самокритичността си.

Какво по-точно имате предвид с тези си думи? В какъв контекст, по отношение на какво? Аз съм човек, който няма да тръгне да променя нещо просто защото някой друг е решил, че му е нужно. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Защо, обаче, когато ги открие излиза гол от банята, вика "еврика!" и се радва - те тва е предмет на психологията и ... дано да го разбере. И да не  изкарва хората луди, ако го правят.:ai:

Защото човек пречупва абсолютно всичко през себе си. Рамус го е написал вече - човекоцентрични сме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Doris said:

солипсизъм

Това не е факт, това е интерпретация (прочит) на прочетен текст.

Може би с малко пояснение - солипсизъм е форма на концепция, която като повечето философски течения, съдържа крайна форма на постулиране. На много хора им допадат крайните форми, защото с тях съдържанието се опростява и става по-лесно да се борави с него.

В тия горни думи не става въпрос за абсолютизиране, че "ВСИЧКО Е В СЪЗНАНИЕТО", а че дори и да има нещо извън съзнанието, ситуационния анализ предпоставя входа и изхода да зависят от съзнанието и начина му на пречупване. Както се спомена в цитирането на едни думички по-нагоре - човешкия начин на възприятие, често изпуска да допусне, че няма как за възприятието и отражението да не се ползват 'приставки' (очила, в конкретиката).

Няма никакъв смислен начин да се постулира АБСОЛЮТНА ОБЕКТИВНОСТ, при положение че дори самото понятие е напълно безсмислено без НАБЛЮДАТЕЛ, именно за когото то има смисъл, значение, който му придава съдържание.

Играта на "обективна реалност" и досега е игра в която липсва основното - съществува ли нещо, извън човека и ако не съществува въобще човека, какво би било то, с напълно изключено влияние на човешката му интерпретация. А не че се отрича съществуването на реалност, отвъд психичното й пречупване и отражение... Това не е солипсизъм, нито дори е философия. Не съм говорител на някакви философии. един ме превижда като философ, друг - като ошо-вист, трети - по неговия си начин. това е инстинктивен подход на асимилация чрез подбор на подходящи аналогии всеки си привижда онова, което му е познато и сходно по неговата предварителна картина на света и себе си. Писах в друга тема по този тип реактивна защита.

И да попитам - за кого и според кое нещо е "полезно" или не е? Хем е конкретен въпрос, хем е и въпрос за 'още нещо'..

Твърде е изгодна и безопасна позицията на "скритият субект", който го играе на "невидим" и сънува че "него го няма". Но няма дори една дума тук, или където и да е, сред която да не се съдържа интерпретативност и ниво на лично отношение, колкото и да се криете зад паравана на "наука"-та. Дори цитирането и интерпретацията за "СОЛИПСИЗЪМ" в предишното мнение, е точно това...

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, ramus said:

Няма никакъв смислен начин да се постулира АБСОЛЮТНА ОБЕКТИВНОСТ, при положение че дори самото понятие е напълно безсмислено без НАБЛЮДАТЕЛ, именно за когото то има смисъл, значение, който му придава съдържание.

Никой не изключва наблюдателя, но и никой не го натрапва постоянно като теб, защото той се подразбира.

При теб всичко е наопаки, защото не уважаваш понятията, сиреч не знаеш тяхното значение. Наблюдателят не придава съдържание на обективността, в противен случай тя нямаше да бъде обективна, а субективна. Умът на наблюдателя като огледало отразява съдържанието на обективната реалност чисто, без намеса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Incorrectus said:

Умът на наблюдателя като огледало отразява съдържанието на обективната реалност чисто, без намеса.

:) Вие, като гледам от поредицата написани примери, направо "късате" с чистотата на отражението си - без всякаква намеса... Каквато и да е :ag:. Последните ви две изречения направо къртят - каква логика, каква проникновеност... о, небеса... !!!

И ако все пак думите ми съдържат ирония, то вашите са направо пародия на идеята за 'чисто отражение, и без намеса"... Както се вижда също и "вие се подразбирате", но клоунът във вас дири своето призвание и израз. От друга страна поне се посмях - за мен това също има значение.

Най-веселата част е как точно вашите коментари са чудесни примери за онова, което се има предвид със заглавието и антрето на темата.

Редактирано от ramus
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...