Отиди на
Форум "Наука"

Фундаментални взаимодействия в природата


Spirit

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 21 минути, 100$ said:

ОТО  не  разглежда инерциялни движения, свободното падане  не  е  инерциално движение. 

Абе тъпанар, ще ти го кажа в открит текст: вместо да ходиш след мене и да се*еш  по  темите, научи се първо да четеш на български и да разбираш прочетеното. Не да си фантазираш какво според тебе трябва да съм написал, а да прочетеш какво реално съм написал. Аман от тъпотията и простотията ти. Ако не си способен да разбереш, има доктори, ще ти помогнат.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

При инерциално движение обекта е недопостимо да обменя импулс и енергия,( разбира се асиметрично, т.е с резултат различен от нула) с каквото и да е , друг обект, обекти или особен обект, примерно пространство, пространство/време, гравитация и кавквото и да е дори и мстичното поле на Хигз. С други думи нямали различно от нула в процеса нещо си , което намисляме да наречем взаимодействие, разлияни от нула импулс, енергия, щом няма такова, означава и няма взаимодействие.

Щом <гравитация> е основен вид взаимодействие ( задължителна обмяна на ненулев импулс, енергия, ако няма такава нямаме според физиката нищо <материално> ), тогава винаги има налично гравивзаимодействие , т.е ОТО наистина не се занимава с инерциални движения, защото принципно няма такива.

Ако  допуснем възможно физическо взаимодействие, без никаква промяна импулс, енергия, предполагам излизаме извън познатата физика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

Както си казал, "движението на обектите се осъществява по геодезичните  линии, формирани от разпределението на материята и енергията." Добре, но това разпределение на материята и енергията би трябвало да е нещо променливо; нещо динамично. А поради тази причина и самите геодезични линии, формирани от съответното разпределение, би трябвало да са променливи. Някъде в далечния Космос материята и енергията може да са разпределени по най-причудливи начини, при които геодезичните линии да изглеждат дори така странно, както на тази картинка:

2011 / брой 2 (59)

Е, при такава геодезична линия какво ще бъде "свободното падане" на тялото -- например на падащия асансьор? Не е ли очевидно, че за да следва линията, въпросното тяло доста често, ако не и постоянно, ще трябва да търпи някакви ускорения? А ускорения и свободно падане май са напълно несъвместими понятия...🙄 

Гравити по-горе е казал най-важното.

По определение, геодезичните линии са траекториите, по които едно тяло се движи, ако не му действат други сили освен гравитацията. Гравитацията тук е въплътена във самата траектория. След като на тялото не действат други сили, то не е подложено на ускорение в тази система (тук трябва да се прави разлика за вътрешните ефекти на ускорението, които се отразяват на инерциалността и законите на Н'ютон, и външното видимо кинематично поведение в някаква друга отправна система). Именно по тази причина отправната система, свързана със свободно падащото тяло, проявява свойствата на инерциална - в нея се изпълняват законите на Нютон, и най-важният - едно тяло, оставено в такава система без да му действат сили, ще запази състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение. Спрямо друга отправна система тялото ще се движи с ускорение по кривата си траектория както си я нарисувала, важно е че в системата на тялото няма ускорение в резултат на това движение.

Тук се налагат няколко пояснения.

Първо, под геодезична линия се рабира 4-мерната траектория, траекторията в пространство-времето. Нейната тримерна проекция, която ние наблюдаваме в пространството, може да е много странна, както твоята картинка. Например геодезични линии са траекторията на свободно падане, но също така и траекториите на планетите около слънцето, на звездите в галактиката и т.н. Движението на спътник около земята е движение по геодезична линия, пак свободно падане. Както казваше Тери Пратчет, спътникът падайки просто не може да улучи земята :)

Второ, геодезичната линия представлява "правата линия" в неевклидовата геометрия. Тя има няколко важни свойства. Това е линията която свързва две точки с най-кратък пространствено-временен интервал. Това е линията, по която движението от събитие А до събитие В се осъществява за максимално собствено време, и др.

Трето, когато говорим за система с инерциални свойства при свободното падане, трябва да се разбира няколко допълнителни уговорки. Това не е система, която описва цялото пространство, а само много малка област около изследваното тяло. Такава система се нарича локално-инерциална, и в областта която тя описва, се спазват законите на Нютон. Причината за това изискване е кривината. Както видя в предният коментар, ако имаме няколко раздалечени свободни тела в падащият асансьор, кривината ги кара да се движат едно спрямо друго с ускорение, и нарушава инерциалността на системата. Затова и става дума за описание в малки 4-обеми, защото иначе за масивен обект ще се появят допълнителни сили на разтягане, смачкване, въртене, които нарушават инерциалността - тези сили са пропорционални на размера на обектите, от там изискването за локалност.

Link to comment
Share on other sites

Преди 16 минути, scaner said:

Г...

Второ, геодезичната линия представлява "правата линия" в неевклидовата геометрия. Тя има няколко важни свойства. Това е линията която свързва две точки с най-кратък пространствено-временен интервал. Това е линията, по която движението от събитие А до събитие В се осъществява за максимално собствено време, и др.

Трето, когато говорим за система с инерциални свойства при свободното падане, трябва да се разбира няколко допълнителни уговорки. Това не е система, която описва цялото пространство, а само много малка област около изследваното тяло. Такава система се нарича локално-инерциална, и в областта която тя описва, се спазват законите на Нютон. Причината за това изискване е кривината. Както видя в предният коментар, ако имаме няколко раздалечени свободни тела в падащият асансьор, кривината ги кара да се движат едно спрямо друго с ускорение, и нарушава инерциалността на системата. Затова и става дума за описание в малки 4-обеми, защото иначе за масивен обект ще се появят допълнителни сили на разтягане, смачкване, въртене, които нарушават инерциалността - тези сили са пропорционални на размера на обектите, от там изискването за локалност.

Добре, за локалност. локални инерции,  иначе се <откриват> разлики, неинерциална система.

Какво означава  <<<....

Това е линията, по която движението от събитие А до събитие В се осъществява за максимално собствено време    ..  >>>

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, laplandetza said:

Какво означава  <<<....

Това е линията, по която движението от събитие А до събитие В се осъществява за максимално собствено време    ..  >>>

Означава каквото е написано: времето, измерено по неподвижен с наблюдателя часовник, при движение по геодезическа линия между ададени точки е максимално. Това се доказва като основно свойство на тази линия. Първият закон на Нютон, че тяло на което не действат външни сили се движи по геодезична линия, може да се перифразира в ОТО така: всяко тяло на което не действа външни сили се движи така, че неговото време да върви най-бързо. Или образно казано, всяко тяло на което не действат външни сили, се стреми да остарее максимално бързо.

Идеята идва още от СТО: всеки опит за ускорение води до забавяне на времето поради ненулевата скорост, от там до по-къс интервал собствено време за минаването по същата траектория. А в 4-мерното пространство точките са събития.

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

Преди 11 минути, scaner said:

..

 

Разбрах, то включва и  илюзията за <покой>, но меьду дадени тояки мога да ти измисля траекторив с развушаване на <покоя> т.е псевдогравиефект и да ти докарам много по <максимално> време. Означава ли условието часовник неподвижен спрямо наблюдателя ( който пътува в обекта), означава ли задължителен псевдо<покой>, ако е така нямаме друг избор освен тези линии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, laplandetza said:

Разбрах, то включва и  илюзията за <покой>, но меьду дадени тояки мога да ти измисля траекторив с развушаване на <покоя> т.е псевдогравиефект и да ти докарам много по <максимално> време.

Явно не си наясно с понятийната база която се използва, и с условията на задачата. Нищо не можеш да измислиш, горното е доказана теорема.

Преди 7 минути, laplandetza said:

Означава ли условието часовник неподвижен спрямо наблюдателя ( който пътува в обекта), означава ли задължителен псевдо<покой>, ако е така нямаме друг избор освен тези линии.

Означава точно "часовник неподвижен с наблюдателя". Наблюдателя не пътува в никакви обекти. А тези линии отговарят на определените в дефиницията им условия, нема мърдане тука.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, scaner said:

Явно не си наясно с понятийната база която се използва, и с условията на задачата. Нищо не можеш да измислиш, горното е доказана теорема.

Означава точно "часовник неподвижен с наблюдателя". Наблюдателя не пътува в никакви обекти. А тези линии отговарят на определените в дефиницията им условия, нема мърдане тука.

Хайде по простичко за теб. Имаме 3 обекта, единият точка А, другият точка Б и някъде по средата, но в мтематическото идеално 3 мерно пространство( предлагам го за облекчение в обясненията), та там по <средата> но не <срещу> е обект номер 3 , черна дупка. Светлината съществува по геодезичните линии, такава геод.линия от обект А до обект Б , ще е крива в идеалното 3 мерно пространство, по тази линия ако пътува наблюдателя с часовник отчита време, според теб най много време, но ако пътува разбира се с псевдогравиефект, изпитва ускорение по права линия в Идеалното 3 мерно простр. то ще се отчете друго време, пътуват седнаква скорост спрямо контролни наблюдатели неподвижни спрямо обекти А и Б .Часовника ще отчете по малко време, но аз измислям траектория която обикаля по <орбита> черната дупка от обект А, до обект Б и то със същата скорост, контролирана чрез ускорения. Тогаеа дали и този часовник ще е по бавен?, ами ако реша да пообиколя местната галактика, какво правим тогава, пак сме от А, до Б, скоростите са еднакви разбира се само при локалното измерване и само в скаларнастойност, не и по <посока>.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, laplandetza said:

Хайде по простичко за теб. Имаме 3 обекта, единият точка А, другият точка Б и някъде по средата, но в мтематическото идеално 3 мерно пространство( предлагам го за облекчение в обясненията), та там по <средата> но не <срещу> е обект номер 3 , черна дупка. Светлината съществува по геодезичните линии, такава геод.линия от обект А до обект Б , ще е крива в идеалното 3 мерно пространство, по тази линия ако пътува наблюдателя с часовник отчита време, според теб най много време, но ако пътува разбира се с псевдогравиефект, изпитва ускорение по права линия в Идеалното 3 мерно простр. то ще се отчете друго време, пътуват седнаква скорост спрямо контролни наблюдатели неподвижни спрямо обекти А и Б .Часовника ще отчете по малко време, но аз измислям траектория която обикаля по <орбита> черната дупка от обект А, до обект Б и то със същата скорост, контролирана чрез ускорения. Тогаеа дали и този часовник ще е по бавен?, ами ако реша да пообиколя местната галактика, какво правим тогава, пак сме от А, до Б, скоростите са еднакви разбира се само при локалното измерване и само в скаларнастойност, не и по <посока>.

Ами вече споменах, че не си разбрал за какво става дума. Не се допускат други траекории (подчертаното). Явно, че от Княжево до Подуене можеш да минеш и през Южна Америка, тук не става така.  Да напомням ли, че трябва първо четене а не само писане тука?

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, scaner said:

Ами вече споменах, че не си разбрал за какво става дума. Не се допускат други траекории (подчертаното). Явно, че от Княжево до Подуене можеш да минеш и през Южна Америка, тук не става така.  Да напомням ли, че трябва първо четене а не само писане тука?

Хах, ти не мислиш отново, нали казах, ако трябва да се запази условие <покой> тогава вие затваряте, ликвидирате всяка друга възможност и остава само Една, онази по която светлина преминава от.т.А до т.Б, една геодезичналиния или <права> в 4 мерно деформирано пространство.Щом е само Една геодез.линия то тогава няма сравнение , само Един Кандидат, Един <победител> Каква теорема е нужна тука, я разясни, защо на някого му е нужна Теоремата, примерно на земята има само Едно Слънце.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, laplandetza said:

Хах, ти не мислиш отново, нали казах, ако трябва да се запази условие <покой> тогава вие затваряте, ликвидирате всяка друга възможност и остава само Една, онази по която светлина преминава от.т.А до т.Б, една геодезичналиния или <права> в 4 мерно деформирано пространство.Щом е само Една геодез.линия то тогава няма сравнение , само Един Кандидат, Един <победител> Каква теорема е нужна тука, я разясни, защо на някого му е нужна Теоремата, примерно на земята има само Едно Слънце.

Какво условие "покой" те тресе? Условието е просто: наблюдател се движи между точките отбелязани от две събития. Отправната му система задължително изисква часовниците и метрите да са неподвижни в нея, следователно и спрямо наблюдателя, това не е част от условието. Никакъв друг покой няма, нищо не може да е неподвижно по геодезичната си линия

Ти изобщо не си схванал основни положения. Имаш две събития, А и В.  Характеристика на събитията освен пространствените координати е техните моменти. Тоест  те ограничават да си избереш някакъв произволно дълъг път, за да навъртиш някакво време, щото по него няма да стигнеш навреме при второто събитие.  Иначе имаш много пътища между тези събития. Единият е да се движиш постепенно по геодезичната. Другият е много бързо да изминеш пространственото разстояние между тях и да спреш да чакаш да дойде момента на второто събитие. И още всякакви междинни разцветки, като не е задължително да вървиш само по права линия, може да си правиш всякакви осморки. Теоремата гласи, че от всичките такива възможни варианти, движението по геодезичната линия ще изисква най-голям интервал по собствения локален часовник.

Чудно, защо изобщо се опитваш да коментираш по въпроса, като нищо не ти е ясно? Наследствена линия с чукча?

 

Link to comment
Share on other sites

Преди 5 минути, scaner said:

Какво условие "покой" те тресе? Условието е просто: наблюдател се движи между точките отбелязани от две събития. Отправната му система задължително изисква часовниците и метрите да са неподвижни в нея, следователно и спрямо наблюдателя, това не е част от условието. Никакъв друг покой няма, нищо не може да е неподвижно по геодезичната си линия

Ти изобщо не си схванал основни положения. Имаш две събития, А и В.  Характеристика на събитията освен пространствените координати е техните моменти. Тоест  те ограничават да си избереш някакъв произволно дълъг път, за да навъртиш някакво време, щото по него няма да стигнеш навреме при второто събитие.  Иначе имаш много пътища между тези събития. Единият е да се движиш постепенно по геодезичната. Другият е много бързо да изминеш пространственото разстояние между тях и да спреш да чакаш да дойде момента на второто събитие. И още всякакви междинни разцветки, като не е задължително да вървиш само по права линия, може да си правиш всякакви осморки. Теоремата гласи, че от всичките такива възможни варианти, движението по геодезичната линия ще изисква най-голям интервал по собствения локален часовник.

Чудно, защо изобщо се опитваш да коментираш по въпроса, като нищо не ти е ясно? Наследствена линия с чукча?

 

Хах, имбе........фосилий😷

Добре с моментите по може, НО по кое време се измерват тези моменти, и друго , какво става когато по важното според мен , се ограничим от точки в пространството с поредица от многобройни събития, т.е до 2 Обекта, 2 точки А и Б., тогава по геодезичната е най многото време или най малкото в сравнение с другите криви с еднаква дължина в Идеалното тримерно пространство.

За събитията , тези 2 събития всъщност ограничават вид <абсолютен интервал време< абсолютен за всички часовници пътуващи между тях. Може и да си прав , но в горния случай в мисловна постановка от Събитие А ускоряваме до близка до <С> скорост и спираме също туй <светлинно> бързо в събитие Б, там работи часовника. Не си поставил условие за скорост, така че.............., другата <проба> пътува с метър за ден, а разстоянието по геодезичната е милиард метра.За <светлинния> случай сме <изгорили> много малко време, разликата няма ли да се покрие от отдалеченост на Събитие В от черната дупка?

Link to comment
Share on other sites

Теоремата според мен пропада, при по голям мащаб, ускорение, почтисветлинно и такава скорост по права и обратнопочтисветлинноускорение. При голям мащаб губим да речем година, година в която почти няма да работи часовника, НО  после другата <проба> ако <пътува> с примерно скорост при която ще е след 10 млрд, години до събитие Б  и то тогава се случва, а първият часовник си е цъкъл далеч от потенциала на черната дупка, какво ще се получи ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

Добре с моментите по може, НО по кое време се измерват тези моменти, и друго , какво става когато по важното според мен , се ограничим от точки в пространството с поредица от многобройни събития, т.е до 2 Обекта, 2 точки А и Б., тогава по геодезичната е най многото време или най малкото в сравнение с другите криви с еднаква дължина в Идеалното тримерно пространство.

Прилагай теоремата.

Преди 2 минути, laplandetza said:

За събитията , тези 2 събития всъщност ограничават вид <абсолютен интервал време< абсолютен за всички часовници пътуващи между тях. Може и да си прав , но в горния случай в мисловна постановка от Събитие А ускоряваме до близка до <С> скорост и спираме също туй <светлинно> бързо в събитие Б, там работи часовника. Не си поставил условие за скорост, така че.............., другата <проба> пътува с метър за ден, а разстоянието по геодезичната е милиард метра.За <светлинния> случай сме <изгорили> много малко време, разликата няма ли да се покрие от отдалеченост на Събитие В от черната дупка?

Ми няма условие за скорост, именно, можеш да пътешестваш в задачата със всякаква скорост. И теоремата се спазва независимо от скоростта. Всъщност тя казва, че всяко ускорявне, т.е. напускане на геодезичната линия, забавя собственото време.

А за черните дупки, опитай повечко хигиена в мисленето за да махнеш излишните усложнения, които на самият тебе ти пречат да схвванеш какво как става :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, laplandetza said:

Теоремата според мен пропада, при по голям мащаб, ускорение, почтисветлинно и такава скорост по права и обратнопочтисветлинноускорение. При голям мащаб губим да речем година, година в която почти няма да работи часовника, НО  после другата <проба> ако <пътува> с примерно скорост при която ще е след 10 млрд, години до събитие Б  и то тогава се случва, а първият часовник си е цъкъл далеч от потенциала на черната дупка, какво ще се получи ?

Пак нищо не си разбрал. Не мога да ти помогна. Да напомня, преди да пишеш, попрочети нещичко за да има пълнеж, че така е твърде постно...

И ако опровергаваш теорема, направи го математически, не с али-бали дето нищо не им се разбира.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, scaner said:

Пак нищо не си разбрал. Не мога да ти помогна. Да напомня, преди да пишеш, попрочети нещичко за да има пълнеж, че така е твърде постно...

И ако опровергаваш теорема, направи го математически, не с али-бали дето нищо не им се разбира.

Хахасх, палешко жалък:D, разбрал съм, но  нека помислим , черната дупка е само за да даде гравипотенциал и <изкриви> пространството. Сега, при свободно падане в сила ли е  предреченото от ОТО, че в грави потенциал, колкото по <остър> по силен ефект на <забавяне на времето>, и скорост на първата проба не е възможно да е постоянна, нека това да е средна скорост. 

Става оюе по зловещо аз мога да направя система от струпвания на мас/енергия, мисловно постановка, които така да <икривят> пространство, че да получим раздута дъга за геодез.крива. Тогава със сигурност теоремата не е вярна, губя само <година> а първата проба ще пътува милиарди години всред  стръмен гравипотенциал, Какво правим ?

Link to comment
Share on other sites

Стигнахме до нещо неясно съвсем за мен. Какво пророкува ОТО, ако примерно падаш към грави потенциал, дори и много голям, имали , оказва ли влияние и получава ли се ефект <забавяне на времето> заради гравипотенциала. Обекта не изпитва ускорение, но ............... потенциала си остава факт, ако не оказва влияние как се <неутрализира> 

Друго , самата скорост при <падане> би трябвало да оказва влияние и да <забавя времето>, ако се сумира и горното с гравипотенциала, какво правим?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, laplandetza said:

Да доказвам математически, да ти се виждам <сметкаджия> има си хора и за тая работа.........., да се блъскат с мудния матапарат.

Значи само прази приказки можеш да мелеш. Е, това и трябваше да се докаже :D

Преди 24 минути, laplandetza said:

Стигнахме до нещо неясно съвсем за мен. Какво пророкува ОТО, ако примерно падаш към грави потенциал, дори и много голям, имали , оказва ли влияние и получава ли се ефект <забавяне на времето> заради гравипотенциала. Обекта не изпитва ускорение, но ............... потенциала си остава факт, ако не оказва влияние как се <неутрализира> 

Друго , самата скорост при <падане> би трябвало да оказва влияние и да <забавя времето>, ако се сумира и горното с гравипотенциала, какво правим?

Ми както виждаш, и скоростта и потенциала забавят времето, т.е. интервалът между събитията по това време ще намалява. Всеки опит да тръгнеш по-бързо, увеличава скоростта и води до същото. А теоремата твърди че по геодезичната линия ще имаме максимум на тоя интервал.

Пак се чудя, защо се пънеш да коментираш нещо по ОТО, като не са ти ясни основните положения, как действа потенциала?

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, scaner said:

...

Ми както виждаш, и скоростта и потенциала забавят времето, т.е. интервалът между събитията по това време ще намалява. Всеки опит да тръгнеш по-бързо, увеличава скоростта и води до същото. А теоремата твърди че по геодезичната линия ще имаме максимум на тоя интервал.

Пак се чудя, защо се пънеш да коментираш нещо по ОТО, като не са ти ясни основните положения, как действа потенциала?

Отново нищо не си разбрал, в мислена постановка мога да ти организирам такъв Космос , че образно казано геодезичната да обиколи половиния космос преди да достигне събитие Б. от друга страна >напряко> с ускорения за  да речен само десет годинки мога да <телепортирам> пробата до събитие Б и там да очаква случването на събитието няколко десетки милиарди години, докато първата проба се гъри в адския грави потенциал в капана на Демона лапландски!:D

Не си ограничил интервала между събитията и според какво (нали уж имаме относителност0 се измервата, за това губиш !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, laplandetza said:

Отново нищо не си разбрал, в мислена постановка мога да ти организирам такъв Космос , че образно казано геодезичната да обиколи половиния космос преди да достигне събитие Б. от друга страна >напряко> с ускорения за  да речен само десет годинки мога да <телепортирам> пробата до събитие Б и там да очаква случването на събитието няколко десетки милиарди години, докато първата проба се гъри в адския грави потенциал в капана на Демона лапландски!:D

Не си ограничил интервала между събитията и според какво (нали уж имаме относителност0 се измервата, за това губиш !

Тц, не можеш, не и с толкова малко ракии...

То за това е теорема, тя показва че такива измишлизми са невъзможни и са най-вероятно някакво избиване на комплекси... ако не и по-зле. Що не си ги избиваш на друго място, а точно там дето нищо не разбираш?

Интервалът между събитията е ограничен чрез тяхното задаване. Събитията са абсолютни точки в пространство-времето, местата на които не зависят от отправните системи. Според който и да е, неговото разрязване на пространство-времето дава пространство и време такова, че ако този наблюдател е на геодезична линия, интервалът между двете събития за него ще бъде по-голям от интервала за всеки друг наблюдател - колкото и да се пениш и пънеш.

Десетки милиарди години, от къде ти хрумна такава глупост? Как ще реализираш десет милиарда години, ако събитията са през 10 секунди в системата на геодезичнчата линия, и по-малко от 10 секунди за всяка друга система, според теоремата? За какво са ти милиарди години, като трябва да свършиш всичко за максимум десет секунди? Това кухо фантазиране дето хабер си нямаш за какво се изказваш ясно говори само по себе си.

Що не ме изненадаш някой път с поне ненулева адекватност? А така е скучно да те млатя...

А ако имаш нещо да доказваш, доказвай. Щото до тука липсва смислено съдържание, освен пиянски безсмислени изцепки някакви. Като че ли опитваш да си мериш нещо с мене? Мога да те информирам, че губиш.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 часа, scaner said:

Тц, не можеш, не и с толкова малко ракии...

То за това е теорема, тя показва че такива измишлизми са невъзможни и са най-вероятно някакво избиване на комплекси... ако не и по-зле. Що не си ги избиваш на друго място, а точно там дето нищо не разбираш?

Интервалът между събитията е ограничен чрез тяхното задаване. Събитията са абсолютни точки в пространство-времето, местата на които не зависят от отправните системи. Според който и да е, неговото разрязване на пространство-времето дава пространство и време такова, че ако този наблюдател е на геодезична линия, интервалът между двете събития за него ще бъде по-голям от интервала за всеки друг наблюдател - колкото и да се пениш и пънеш.

Десетки милиарди години, от къде ти хрумна такава глупост? Как ще реализираш десет милиарда години, ако събитията са през 10 секунди в системата на геодезичнчата линия, и по-малко от 10 секунди за всяка друга система, според теоремата? За какво са ти милиарди години, като трябва да свършиш всичко за максимум десет секунди? Това кухо фантазиране дето хабер си нямаш за какво се изказваш ясно говори само по себе си.

Що не ме изненадаш някой път с поне ненулева адекватност? А така е скучно да те млатя...

А ако имаш нещо да доказваш, доказвай. Щото до тука липсва смислено съдържание, освен пиянски безсмислени изцепки някакви. Като че ли опитваш да си мериш нещо с мене? Мога да те информирам, че губиш.

Абе гений <свищовски> от комиксите ( модерни напоследък:D ) ,интервалът  между събитията е неограничен в обхват, <изкривяването> се ограничава само до толкова в което никое Възможно торетично ускорение не е възможно да <изправи> траекторията на 2 та проба. Какво юе стане ако геодезичната навлиза в черна дупка, т.е. поглъща  съответната първа проба, докато Втората проба с ускорение се оттърва и отива в точката на събитие Б, абе шматарок, тъпата ти <теоремичка> отива по тАлавизията при севдатв:D, да прави пости и ...........с риба без кости,хахах😷. Ето ти го елементарния прост пример, геодезичната на Първа проба (в условието нямаш ограничения за еднаква скорост ) отива направо в <търбуха> на масивно космическо тяло, Втората проба може да бъде ускорявана и избягва тази съдба, Какво правим, пак питам..................отивате да си лчгате с пръстче в уста, айде бегай при <английските> учени !:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, laplandetza said:

интервалът  между събитията е неограничен в обхват, <изкривяването> се ограничава само до толкова в което никое Възможно торетично ускорение не е възможно да <изправи> траекторията на 2 та проба.

Неограничен е интервалът в обхват, не и в обстоятелственост. Интервалът между всеки две съития е краен. Няма защо да губиш мястото на интернета като блееш по потенциално невъзможни ситуации.

Преди 5 часа, laplandetza said:

Какво юе стане ако геодезичната навлиза в черна дупка, т.е. поглъща  съответната първа проба, докато Втората проба с ускорение се оттърва и отива в точката на събитие Б, абе шматарок, тъпата ти <теоремичка> отива по тАлавизията при севдатв

Нищо няма да стане, защото тази ситуация е съвсем различна. По условие, геодезичната линия трябва да минава и през двете събития, така че никакви черни дупки нямат място тук. Не можеш дори услсловия да създаваш, какво остава да разсъждаваш по тях...

Преди 5 часа, laplandetza said:

Ето ти го елементарния прост пример, геодезичната на Първа проба (в условието нямаш ограничения за еднаква скорост ) отива направо в <търбуха> на масивно космическо тяло, Втората проба може да бъде ускорявана и избягва тази съдба, Какво правим, пак питам.

Ей на, нищичко не разбрал, пак волни фантазии. Геодезична линия, какви търбуси на космически тела, аланкоолу? Преди да се пробваш с мисловна дейност, научи каква е тази линия, че по нея нищо не действа на обекта. За да отиде геодезичната линия в "търбуха", значи второто събитие се намира там, значи всеки друг наблюдател участващ в състезанието трябва да отиде там, но допълнително със скорост която му намалява собственият времеви интервал. И теоремата казва кой ще е с най-голям такъв интервал.

Трагедия...

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, scaner said:

...

Трагедия...

Добро утро ! 😀

Трагедия !, отново си се уакъл до ушички и драпаш да изпълзиш от .............. нормалното ти състояние.

  Геодезичните се определят от разпределението на мас/енергията, т.е буквално на материя в космос, крайният пример беше с геодезична преминаваща през обект.

Ето ти един от безкрайно други. 2 те <проби > са с неограничена разлика в скоростите, ограничена само от <С> . Геодезичните за конкретен обект зависят от неговата скорост.Геодезичните са всъщност <гравитационните изкривявания> същите като тези ползвани в <гравитационните прашки> за промяна посока и стойност на скорост на космическите сонди.  На първата ти пробичка не бива да действат <сили> освен гравитационно въздействие/геодезична и това става. Разпределям мас/енергията и развъртам клетата ти сондичка/проба из Космос милиарди , илиарди години, а втората ускорявам по права линия (права в Идеално тримерно пространство) и я закотвям до събитие в т. Б и това събитие ще се случи когато аз кажа, когато ми е удобно, не си задал ограничение.Та цъка си часовничето на  проба Б мирно и тихо , неподвижно спрямо някаква точка Б в пространството, каквото и да значи това, не си задал условие, да речем неподвижно спрямо местното струпване на мас/енергия.Първата пробичка си <лети> лети покрай струпванията с някаква средна скорост, карам я да пътува из галактиките и накрая след десетки милиарди години пристига в т.Б и бъдещето събитие се е случва, отчитат часовниците.............., а изненада, Теоремичката е капут !😀

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, laplandetza said:

Геодезичните се определят от разпределението на мас/енергията, т.е буквално на материя в космос, крайният пример беше с геодезична преминаваща през обект

Така е. И по условие, тя свързва две събития. Следователно, всяка друга траектория която ще си мери времето с нея, трябва да минава през тези събития. Демек тези събития ще са и местата, в които участниците ще се срещат. Само интервалите им между срещите ще са различни.

Преди 3 минути, laplandetza said:

Ето ти един от безкрайно други. 2 те <проби > са с неограничена разлика в скоростите, ограничена само от <С> . Геодезичните за конкретен обект зависят от неговата скорост.Геодезичните са всъщност <гравитационните изкривявания> същите като тези ползвани в <гравитационните прашки> за промяна посока и стойност на скорост на космическите сонди.  На първата ти пробичка не бива да действат <сили> освен гравитационно въздействие/геодезична и това става. Разпределям мас/енергията и развъртам клетата ти сондичка/проба из Космос милиарди , илиарди години, а втората ускорявам по права линия (права в Идеално тримерно пространство) и я закотвям до събитие в т. Б и това събитие ще се случи когато аз кажа, когато ми е удобно, не си задал ограничение.Та цъка си часовничето на  проба Б мирно и тихо , неподвижно спрямо някаква точка Б в пространството, каквото и да значи това, не си задал условие, да речем неподвижно спрямо местното струпване на мас/енергия.Първата пробичка си <лети> лети покрай струпванията с някаква средна скорост, карам я да пътува из галактиките и накрая след десетки милиарди години пристига в т.Б и бъдещето събитие се е случва, отчитат часовниците.............., а изненада, Теоремичката е капут

Колкото и да се пънеш, пробата Б трябва да се срещне с пробата А на мястото и момента, когато решиш да бъде второто събитие. И резултатът е, че тази проба вследствие на по-голямата си скорост, ще има по-кратък интервал по собственият си часоввник. Елементарно е, нема мърдане, всичките ти изненади идват от факта че още не си наясно за какво спориш :D

Лапландец, маймуната е станала човек, когато е почнала да разбира нещата. А ти кога?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...