Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Биоинженерство или новата еволюция

Recommended Posts

Какво се случва в момента в биотехнологиите? Стигнахме до там, че можем да проектираме както нов дизайн на животни така и на хора. Какво следва от тук нататък?

Имаме три големи фази на еволюцията:
1) Първата е така наречена "Дарвинова еволюция"
2) Във втората фаза вече не се приспособяваме към околната среда, а приспособяваме околната среда според нашите желания и нужди.
3) Стигнали сме вече във фазата на еволюцията, в която вече напълно умишлено и съзнателно можем да променяме и създаваме нови видове...

 

 


http://video.nauka.bg/na-fokus/%D0%B1%D0%B8%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8/

Днес пуснах и една интересна новина в тази насока: icon11.gif
IBM създава биоразградими наночастици, които ще могат да откриват и да унищожават бактерии, устойчиви на лекарства

 

Редактирано от Last roman
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, много сме в началото, но Голямата революция наистина е в ход. Свидетели сме според мен на първите й дни. Още много път има да се мине и много правни и етични проблеми да се разрешат, че и естетични, но човекът е прав - започва нова фундаментална ера на технологиите. Толкова голяма, че чак е трудно да се приеме... човек ще може да се прави на господ.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

ето една много интересна новина:

dna_rotor_fig_1_600.jpg

Ротор из ДНК совершил два оборота на глазах у своих создателей

Группа японских ученых сконструировала наномотор, работающий за счет смены конформации молекулой ДНК — перехода двойной спирали из правозакрученной (B-форма) в левозакрученную (Z-форма). «Запуск» мотора осуществляется путем изменения концентрации ионов в растворе. Закрепив мотор в жесткой рамке, которая фиксирует его на подложке, не мешая при этом вращению ротора, ученые смогли при помощи атомной силовой микроскопии проследить за работой мотора в режиме реального времени. Они зафиксировали два оборота ротора, что соответствует одному B-Z-переходу.

В последние годы ДНК стала популярным материалом для наномоделирования. При помощи техники ДНК-оригами (см. DNA origami) можно получать двумерные конструкции требуемой формы (см. статью создателя техники ДНК-оригами Пола Ротмунда Folding DNA to create nanoscale shapes and patterns // Nature. 2006. V. 440. P. 297–302), а недавно разработанная методика применения ДНК-кирпичиков, напоминающих детали конструктора LEGO, позволяет получать и объемные конструкции (см. заметку Наноструктуры из ДНК можно собирать по принципу конструктора «Лего», «Элементы», 04.12.2012). При этом возможности искусственно созданных конструкторов из ДНК не ограничиваются ролью пассивных строительных блоков: уже синтезированы молекулы ДНК, обладающие каталитическими функциями (см: S. Santoro, G. Joyce, 1997. A general purpose RNA-cleaving DNA enzyme), и даже созданы примитивные нанороботы на их основе (см.: Kyle Lund et al., 2010. Molecular Robots Guided by Prescriptive Landscapes). А недавно удалось получить функциональную структуру, аналогичную ионному каналу (см.:Немецкие биотехнологи создали из ДНК искусственные ионные каналы, «Элементы», 20.11.2012).

Группа японских ученых из Токио и Киото использовала ДНК в качестве строительного материала для «корпуса» и подвижной части («ротора») мотора, а запасенная в конформации молекулы ДНК энергия расходовалась на работу мотора.

ДНК представляет собой цепочку (полимер) из нуклеотидов, состоящих из остатка фосфорной кислоты, дезоксирибозы и азотистого основания. Азотистое основание может быть одного из четырех типов: аденин, гуанин, цитозин или тимин (их обозначают латинскими буквами A, G, С и T соответственно). Поскольку нуклеотиды отличаются между собой только азотистыми основаниями, для упрощенной записи используют только эти буквы, иногда с приставкой «d» перед буквой (dG, dC и т. п.), чтобы понятно было, что речь идет о ДНК, а не о РНК.

dna_rotor_fig_2_600.jpg
zoom.gif

Рис. 2. Формы ДНК (слева направо): A, B и Z. Рисунок с сайта ru.wikipedia.org

В зависимости от условий среды и нуклеотидного состава молекулы двойная спираль ДНК может принимать ту или иную конформацию — одну из возможных пространственных форм, возникающих при изменении относительной ориентации отдельных частей молекулы в результате вращения атомов или групп атомов вокруг простых связей, изгиба связей и т. п. (рис. 2). B-форма ДНК представляет из себя правозакрученную спираль, аZ-форма — левозакрученную. Левозакрученная спираль с длинными витками может образовываться лишь из цепочек, имеющих формулу d(CG)n, то есть состоящих из регулярно чередующихся цитозин- и гуанинсодержащих нуклеотидов.

В живых клетках подавляющее большинство молекул ДНК находится в B-форме. Потенциально способны переходить в Z-форму участки, содержащие только G и C. Такой переход может стимулироваться повышением содержания ионов в растворе или определенными белками, стабилизирующими Z-форму ДНК. При переходе молекулы из B- в Z-форму двойная спираль ДНК разворачивается, а затем заворачивается в другую сторону, превращаясь из правозакрученной в левозакрученную.

dna_rotor_fig_3_600.jpg

Рис. 3. Модель ДНК-мотора и переход ДНК из В-формы (вверху) в Z-форму (внизу) и обратно. Белые шарики — азотистые основания, цветные шарики — сахарофосфатный остов (то есть те части нуклеотидов, которые прикрепляются друг к другу, образуя цепочку ДНК). Желтым цветом показана центральная часть ДНК, состоящая только из нуклеотидов C и G и способная переходить из B- в Z-форму и обратно. Красным — спираль ДНК, в середине которой имеется способный к вращению желтый участок. Синим — вторая спираль ДНК, зацепленная за красную спираль и придающая жесткость боковым частям конструкции. Зеленый и лиловый кружки — это молекулы-флюорофоры, по флюоресценции которых можно было определить, повернулась ли спираль. Видно, что при B-Z-переходе расстояние между флюорофорами увеличивается. Изображение из статьи Mao et al., 1999. A nanomechanical device based on the B–Z transition of DNA

Идея использовать это вращательное движение для работы наномотора была реализована еще в 1999 году группой ученых из США (см.: Mao et al., 1999. A nanomechanical device based on the B–Z transition of DNA). Полученная тогда конструкция (рис. 3) состояла из двухспирального центрального участка из нуклеотидов C и G, способного менять конформацию, и жестких боковых групп, продолжающих нити центрального участка (они могли вращаться друг относительно друга при изменении конформации центральной частью). На боковых группах мотора закрепили две молекулы флюорофоров, с помощью которых методом FRET определяли, повернулись ли части мотора друг относительно друга (увеличилось ли расстояние между флюорофорами), то есть произошел ли B-Z-переход.

Метод флюоресцентного, или фёрстеровского, резонансного переноса энергии (FRET) основан на том, что эффективность переноса энергии между двумя флюоресцирующими молекулами (флюорофорами) зависит от расстояния между ними: чем больше расстояние, тем меньше энергии переносится. Таким образом, измеряя флюоресценцию, можно определить малейшие изменения расстояния между микрообъектами.

Однако тогда ученые смогли только убедиться, что поворот происходит. Про динамику процесса (сколько оборотов делают части ротора, в какую сторону они вращаются, сколько времени занимает один поворот) метод FRET ничего определенного сказать не мог.

Ответить на эти вопросы помогли бы наблюдения в реальном времени. Но для таких миниатюрных объектов организовать их непросто. Даже при наличии микроскопа с подходящим разрешением, то есть на уровне, когда можно увидеть отдельные молекулярные структуры, бывает нелегко подготовить образец так, чтобы иметь возможность сфокусироваться на изучаемых микрообъектах. Достичь этого можно, закрепив объекты на подложке, но в случае наномоторов важно при этом не помешать их работе.

Японским ученым удалось справиться с этими проблемами. Благодаря фиксации моторов в рамках из ДНК («корпусах»), которые прикреплялись к подложке, моторы уже не диффундировали в растворе, и на них можно было сфокусировать микроскоп. В то же время, рамка не мешала работе мотора, и за его работой получилось пронаблюдать.

dna_rotor_fig_4_600.jpg

Рис. 4. Схема устройства ротора в рамке, а также микрофотографии собранных механизмов, полученные методом высокоскоростной атомной силовой микроскопии. Ротор (Rotor) состоит из способного менять конформацию фрагмента (на схеме обозначен лиловым) и «флажка» — выступающего участка, вращение которого можно увидеть на микрофотографиях. Контрольная статическая конструкция («статор», Stator) устроена так же, но не имеет участка, способного изменять конформацию. Размер фотографии — 130 × 130 нм. Рисунок из обсуждаемой статьи в Journal of American Chemical Society

Сначала методом ДНК-оригами японские ученые собирали рамки (рис. 4). В каждой рамке они закрепляли способную к вращению конструкцию из ДНК (ротор), а также контрольную невращающуюся конструкцию такой же структуры, но со случайными нуклеотидами на месте цепочки из C и G (ее назвали «статор»). При изменении содержания ионов в растворе контрольная конструкция не должна была вращаться, поскольку в ней просто не было последовательности, способной переходить в Z-форму.

Конструкцию ротора, созданную их американскими коллегами, они немного усовершенствовали: использовали метилированные нуклеотиды, d(5meCG)6, вместо обычных, причем метилированные C и G-нуклеотиды четко чередовались (то есть после каждого C обязательно шел G), что обеспечивало еще большую стабильность Z-формы и облегчало переход ДНК из B-формы в Z-форму. Для «запуска» мотора использовали повышение концентрации ионов Mg2+ (а не Na+, как авторы статьи 1999 года), поскольку ионы Mg2+ улучшают прикрепление рамки из ДНК-оригами к подложке.

Чтобы легче было следить за поворотом ротора, авторы новой работы зацепили за ротор структуру из ДНК — «флажок», — по которому можно было следить за тем, насколько повернулся ротор. В начальном положении, когда концентрация солей в растворе невелика, флажок и на роторе, и на «статоре» (невращающемся контроле) смотрел вниз.

На самом деле, флажок в контроле тоже иногда повернут в другую сторону, просто за счет случайного поворота конструкции вокруг своей оси. Так что единственное отличие флажка на статоре-контроле от флажка на роторе — это то, что положение флажка в контроле не меняется при изменении концентрации ионов Mg2+. Вне зависимости от концентрации ионов Mg2+, 70-75% флажков в контроле повернуты вниз. С ротором же ситуация совсем другая: при концентрации Mg2+ 5 миллимоль/л около 70% всех роторов имеет флажок, повернутый вниз, так же как в контроле, но если постепенно повышать концентрацию Mg2+, то процент флажков, повернутых вверх, будет увеличиваться. При концентрации 25 миллимоль/л Mg2+ всего лишь 30% роторов будет иметь флажки, повернутые вниз и около 70% — флажки, повернутые вверх (обратная ситуация по сравнению с контролем).

Изображения получали методом высокоскоростной атомной силовой микроскопии. Этот метод позволяет получить картинки с разрешением порядка нескольких нанометров. Например, при таком разрешении хорошо виден флажок из ДНК длиной 15 нм и шириной 8 нм (1 нм = 10–9 м); для сравнения, диаметр средней клетки животного или растения имеет порядок 100 мкм (1 мкм = 10–6 м).

«Высокоскоростная» микроскопия в данном случае означает, что один кадр можно было получить за пять секунд. Чтобы осуществлять съемку в таком режиме, авторы подобрали среднюю концентрацию солей Mg2+(10 миллимоль/л), при которой B-Z-переход происходит, но с небольшой скоростью, подходящей для доступного временного разрешения.

dna_rotor_fig_5_600.jpg

Рис. 5. Изображения, полученные при помощи высокоскоростной атомной силовой микроскопии. Контрольная неподвижная конструкция («статор») располагается в нижней части рамки из ДНК, а ротор — в верхней части. Обратите внимание на движение флажков на роторе и на статоре во время съемки. Видно, что статор практически неподвижен, а ротор поворачивается. В промежуточных положениях поворота ротора флажок виден нечетко. Рисунок из обсуждаемой статьи в Journal of American Chemical Society

В результате исследователи получили серию микрофотографий (рис. 5). Из них видно, что в начале съемки флажок на роторе был в положении «вниз», потом начал поворачиваться, достигнув верхнего положения (поворот на 180°) через 30 секунд, затем ротор совершил еще пол-оборота и оказался в положении «вниз» на 40-й секунде съемки. На 85-й секунде ротор уже опять был флажком вверх, а на 120-й — опять флажком вниз. То есть исследователям удалось проследить два поворота ротора, причем первый поворот происходил в два раза быстрее второго (40 и 80 секунд соответственно). Флажок на «статоре» на всём протяжении съемки был повернут вниз.

Это соответствует теоретическому расчету, который предсказывает поворот на 128° на каждую пару нуклеотидов в изменяющей конформацию части. Поскольку в этой конструкции таких пар было 6, то можно было ожидать увидеть 2,1 поворота. Статор при изменении содержания солей оставался практически неподвижным, что также соответствовало ожиданиям исследователей.

Авторам впервые удалось осуществить прямое наблюдение за работой искусственной наномашины и одновременно впервые увидеть B-Z-переход в молекуле ДНК в режиме реального времени. Эта работа также представляет собой хороший пример применения техники ДНК-оригами для получения структуры строго определенной формы — жесткой рамки, подходящей к размеру мотора и помогающей наблюдать за работой отдельных наноустройств. Развитие подобных подходов к визуализации событий молекулярных масштабов позволит сделать наномир немного ближе и понятнее.

Источник: Arivazhagan Rajendran, Masayuki Endo, Kumi Hidaka, and Hiroshi Sugiyama. Direct and Real-Time Observation of Rotary Movement of a DNA Nanomechanical Device // Journal of American Chemical Society. 2013. V. 135 (3). P. 1117–1123.

http://elementy.ru/news/431977

  • Upvote 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Уау, абе отдавна казвам, че бъдещето е тука, страшна революция в генетикат и биотехнологиите. Не мога да си представя какво би могло да бъде човечеството след 20 г, откритията са направо извън контрол, приложенията и . Да видим, ще се изкуши ли някой и в какво.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хаха... То не е само за наномашини, има ДНК бьзирани транзистори, проводници, източници на светлина /нещо като ОЛЕД/



А като земе да се записва чрез последователносста на ДНК базите.. Може да излязат петабайтови флашки /или поне специализирани чипове за архивиране на големи оббеми данни/, ДНК компютри...

Share this post


Link to post
Share on other sites

За био инжинерство бях чел, че големите вече отдавна не се занимават с миксиране на всякакви химикали и клетки и после да чака т резултат, ами на компютър планират молекули и ги произвеждат като на нужните места секът слепват днк-та.

Така си направиха светещи мишки.

За инфо, някаде бях чел че в ДНК-то на една клетка може да се кодира и съхрани цялата британска библиотека.

Впрочем, учените и досега незнаят за какво ни е 70-80% от ДНК-то. Но упорито си го репродуцираме от танто години. И ако някой някога е създал това ДНК да запази информация за милиони години без да се загуби? От това по-идеално няма.....

:goodpost::goodpost::goodpost:

Share this post


Link to post
Share on other sites

полусинтетични организми вграждат нови азотни бази /d5SICS и dNaM/ в ДНК-то си:

challenge77.gif

synthorx-howitworks.jpg

http://phys.org/news/2014-05-scientists-transmits-added-letters-dna.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Учени ползват ДНК-то е Ешерихията за носител на информация: Scientists Turn Bacteria Into DNA Tape Recorders

Genomic-Tape-Recorder.jpg?itok=_oM9LRql

By tinkering with its DNA, scientists have converted the common gut bacterium E. coli into the world’s smallest tape recorder. The newly designed microbes are engineered in such a way that they are capable of documenting and storing memories from their environment which can then be retrieved at a later date. The idea behind these living data storage devices is that one day, they could be used as tiny health monitors or environmental sensors.

Scientists have attempted to store useful information in bacterial DNA before, but only managed to successfully record all-or-nothing memories, such as whether a particular stimulus is present in the environment or not. These digital memories could not therefore inform us of how long the exposure was, or how much of the stimulus was present, i.e. analog information. These new cells, however, are capable of doing just that.

To create their living memory recorders, scientists from the Massachusetts Institute of Technology (MIT) turned to sequences of DNA found in certain species of bacteria called retrons. Retrons carry the genetic information for the production of enzymes (biological catalysts) which generate single strands of DNA that are then inserted into the bacterium’s genome. Usually, these strands are used by the bacteria to manipulate their host.

By tinkering with their DNA sequence, the researchers were able to make retrons that only produce unique DNA sequences when a particular stimulus, such as light or a chemical, is present. These strands, which are effectively a record of the experience, are then inserted into a specific target site within the genome.

“We can target it anywhere in the genome,” says lead scientist Timothy Lu, “which is why we’re viewing it as a tape recorder, because you can direct it where that signal is written.”

Because the sequence can be passed on from generation to generation, the memory gradually accumulates and is stored for the lifetime of the population. Scientists can then recover this stored information by sequencing the genome of the organism. By determining how many of the cells within the population contain the new DNA sequence, they can work out the magnitude and duration of the signal. The higher the proportion containing the sequence, the greater the exposure.

The ultimate goal for the researchers is to use this system as a monitoring device for different environments. Because scientists can design the cells to respond to a variety of different stimuli, the potential applications are vast. The organisms could be placed in the ocean to measure levels of CO2 or pollution, for example. Alternatively, they could be used in medicine to monitor disease progression, such as the spread of cancers, by picking up stimuli that are released by diseased cells.

http://www.iflscience.com/health-and-medicine/scientists-turn-bacteria-dna-tape-recorders

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites

Представете си - USB флашка в размер 1 Терабайт.

Секвенсъритеса бавни и не са компактни, така че няма да е скоро използването като външна памет

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е сега какво - ще обединяваме техника и живи същества в едно?

<<...Е сега какво - ще обединяваме техника и живи същества в едно? ..>>>
Да , и това. По-далечна цел е човешки разум да е тясно обвързан с неживи и допулнителни биологични конструкции, системи и пр. Това дава немислими възможности за в бъдеще, ние се борим от много години.
В началото на темата, народния барт пита до где стигнахме с еволюцията, гоним ниво на преусмисляне, много по-изгодно и лесно е , вместо да правим безмислени промени в средата, само за оцеляването си , та по -добре е да променяме носителя на интелект.Това открива и достъпа до невиждано познание и материалноръководене.
  • Харесва ми! 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

човекът като вид ще изчезне рано или късно. Въпросът е дали ще даде начало на нов биологичен вид или на кибернетичен такъв;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вчера четох една статия по нета. Пищеха за това, че практически почти всякакви клетки и органи могат да възпроизвеждат в лаборатории. Едни са които не се размножават нервоните. Имаме точно толкова пипи на 60 години колкото при раждане.

Еееее ракийката и други обстоятелства помагат да не са толкова но това е друг въпрос....

Значи казват, че човек в клетките си е програмиран до едно 120-150 години живот....

При мишките това е средно 2 години, при плъховете 4-5. Унгарски учени взели мостри от мишка и ги инплантирали в плъх. Гледали да ли ще умрат когато им изтече времето.....И не са умрели, ами доживели до това време което е до кончината на плъхът.... :grin: :grin: :grin:

Share this post


Link to post
Share on other sites

невроните също могат да бъдат възпроизведени в лабораторни условия от стволови клетки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

невроните също могат да бъдат възпроизведени в лабораторни условия от стволови клетки.

Така е. Но възпроизведени веднъж не се размножават, като другите ни клетки. Затова оставаме сакати ако ни клъцнат гръбнака например......Би било чудесно ако бяха като клетките на черният дроб....Но това е друг въпрос.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вчера четох една статия по нета. Пищеха за това, че практически почти всякакви клетки и органи могат да възпроизвеждат в лаборатории. Едни са които не се размножават нервоните. Имаме точно толкова пипи на 60 години колкото при раждане.

Еееее ракийката и други обстоятелства помагат да не са толкова но това е друг въпрос....

Значи казват, че човек в клетките си е програмиран до едно 120-150 години живот....

При мишките това е средно 2 години, при плъховете 4-5. Унгарски учени взели мостри от мишка и ги инплантирали в плъх. Гледали да ли ще умрат когато им изтече времето.....И не са умрели, ами доживели до това време което е до кончината на плъхът.... :grin: :grin: :grin:

Хипоталамусът произвежда *много ограничено* - но все пак произвежда - нервни клетки цял живот, поне у здрави хора. Производството се стимулира при.... дъвчене, което е проблем за хората с опадали зъби, тъй липсата на зъби косвено намалява без друго малкото производство на нови неврони и ускорява стареенето; което е и проблем при хората на възраст - по-малко дъвчат и процесите на деградация на нервната система се ускоряват още повече.

Share this post


Link to post
Share on other sites

учени създадоха изкуствени ензими /XNAzymes/ от синтетично ДНК:

Scientists have made a breakthrough in the field of synthetic biology by creating, for the first time, enzymes from artificial genetic material that does not exist in nature. This exciting new work not only offers new insights into the origins of life on Earth, but also has implications for our search for extraterrestrial life on other planets.

The foundations for this study were laid a couple of years ago when UK scientists createdsynthetic versions of DNA, the molecule that carries the genetic information of all living things on Earth, and its close chemical cousin, RNA. This synthetic genetic material was created using the same building blocks that are found in DNA and RNA, but the scientists strung them together with different molecules. These resulting synthetic molecules, which were dubbed ‘XNAs,’ or xeno nucleic acid, were found to be capable of storing and passing on genetic information.

Although it was widely believed that DNA and RNA, together with proteins, were the only molecules that could form enzymes, the same researchers have now demonstrated that it is possible to create synthetic enzymes using only these XNAs. These molecules, which have been named ‘XNAzymes,’ were capable of chopping up and stitching together bits of RNA, just like natural enzymes. One of them was even capable of joining up fragments of XNA.

Enzymes, nature’s catalysts, are fundamental to life on Earth because almost all of the biochemical reactions taking place in cells are inefficient at ambient temperatures. Enzymes are therefore required to give reactions, such as synthesizing DNA or digesting food, a kick-start, allowing them to occur at rates sufficient for life to exist.

Although the majority of enzymes are proteins, some RNA molecules possess catalytic activity. It’s widely believed that the evolution of early pieces of genetic information, which may have been RNA, into self-replicating enzymes was likely a key event in the emergence of life on Earth. This work is therefore important because it recreates one of the earliest stages towards life. However, it also teases us with the possibility that life could evolve without DNA or RNA, which are widely regarded as the prerequisites for life.

“Our work suggests that, in principle, there are a number of possible alternatives to nature’s molecules that will support the catalytic processes required for life,” said lead scientist Philip Holliger. “Life’s ‘choice’ of RNA and DNA may just be an accident of prehistoric chemistry.”

Because it is possible to create genetic material and enzymes from building blocks that don’t occur naturally, this suggests that life could emerge from different molecular backbones on other planets. This could therefore “potentially widen the number of exoplanets that one could consider would be hospitable for some form of life,” according to Holliger.

This work, the researchers say, could also lead to a new wave of treatments for a variety of diseases. As explained by Dr. Holliger, it may be possible to synthesize XNAs that are capable of chopping up pieces of RNA produced from cancer genes or fragments of viral RNA. And because the XNAs don’t occur naturally, it is unlikely that they will be recognized and destroyed by other enzymes in the body.

http://www.iflscience.com/chemistry/first-artificial-enzymes-created-synthetic-genetic-material

Редактирано от Last roman
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

"...

Тази работа, казват изследователите, също може да доведе до нова вълна от процедури за различни заболявания. Както е обяснено от д-р Holliger, може да е възможно да се синтезира XNAs, които са способни на кълцане (отрязване) на части РНК, получени от ракови гени или фрагменти от вирусна РНК. И тъй като XNAs не се срещат естествено, че е малко вероятно, че те ще бъдат признати и унищожени от други ензими в организма." - машинен превод, но смисълът си личи :grin:

Така, под предлог, че се грижим за лекуване на човеци - се внасят възможности за неестествени промени на генетичен материал (ужас) - естествените изменения са еволюционно оправдани.

При това, естественото е: - еволюция първо на неживата природа, а второ, като реакция на първото- възможна еволюция и на жива природа.

Съвсем не е ясно, че евентуално развилият се живот от такъв генетичен материал - относно споменатите възможности за друг живот на други планети - ще достига до степен на организация за съзнание и разум.

Необходимо е и дълговременна устойчивост за съществуване на малки изменения във фона от ЕМП за структуриране на разнообразието от форми, водещи до висока организация на белтъчни структури, та да се достигне до Гл. мозък със свойства като съзнание и разум.

Това е възможно само на основа на елемента въглерод - доказано на Земята. :grin:

Другите хим. елементи - макар и да са същите по физически показатели, както тези, установени на Земята - само спомагат разнообразието на структурите от белтъци с основа въглерод. Необходими са -това е задължително като условие за усъвършенстване, чрез натрупване на разнообразие за памет в структурите и дълговременна устойчивост - демек, да не се разрушават връзките в тези структури, при малки изменения на фона от лъчения.

Писал съм преди - формулата на живота, да припомня:

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

Физическата информация се обменя с фотони - затова е важна част дълговременото условно непроменливо ЕМП - такова, каквото е на Земята.

Ако не се установява дали го има на други планети - не може да се твърди, че там би могло да се развие живот. :harhar:

...

Редактирано от Малоум 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пробвал ли си се да станеш писател фантаст?

Последният ти абзац ме кефи, няма да го коментирам

Не. :grin:

Нямах време (и от онова време, дето е пари)

Нали си видял, че в блога съм споменал - написал съм книга и при "добро разположение на духа" се надявам да я кача за общо ползване на идеите в нея. Иначе, хартиеният вариант "сам издат" е готов.

...

пп за последния абзац:

съм на мнение: Животът на Земята е уникален! Няма другаде в Космоса разумен живот. Затова, ако сме разумни, трябва да го пазим от извращения!

Share this post


Link to post
Share on other sites

да не се отплесваме от основната тема, все пак. На прага сме на създаването на изкуствена, но и биологична форма на живот.

Редактирано от Last roman

Share this post


Link to post
Share on other sites

да не се отплесваме от основната тема, все пак. На прага сме на създаването на изкуствена, но и биологична форма на живот.

Не ща! :fool:

И Хокинг не ще! :grin:

http://it.dir.bg/news.php?id=17946873

Първо: нека биологичният човек да разбере как се става Човек.

Не един път съм писал, че първата работа на ИИ е да унищожи биологичния интелект.

Противоречията между ИИ и биологичния са антагонистични - разрешават се посредством революция, а не с демократични средства.

Човек с главно "Ч" се възпитава от хора, а не се изчислява по технологично предназначение (на технологиите - за повече пари. Демокрацията винаги е започвала с "чифте пищови на гол тумбак", докато не са се досетили хората да си уважават ... съседите, щото и те били хора :frusty2: ).

(Ако Човек иска да увеличи благата си, не увеличава материалните си придобивки, а ...намаля АЛЧНОСТТА си...)

Така мисля.

Биологичните форми на живот са патент на Природата, защото си познава ОБРАТНИТЕ ВРЪЗКИ и може да прилага еволюция -човекът е все още тъп маймун, дръзнал да се прави на създател. Когато разбере, че няма достатъчно знания да управлява дори себе си, сам ще стигне до ограничението - създаване единствено на културни ценности, за радост, че се пръкнал да вижда цветно. :harhar: Изпреварващите времето си технологии винаги са убивали човешкото в Човека.

Така мисля.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето, че ще направят връзката: математика_биология по-стабилна. За начало, правилната основа е, да се ползват и резултати на физиката. Това отдавна е интуитивно усещане, че трябва да имат единна основа, единна връзка, обясняваща Обратната Връзка както при неживата Природа, така и ОВ при живата.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F_16/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE_10372.html

"...

"Теоретичната биология е все по-близо до теоретичната физика - където математиката е достатъчно формализирана така, че да може да предвиждате неща, които никога не са били наблюдавани или измерени", казва Дюме. Те се надяват да разкрият математически описания на биологични процеси и тези биологични закони да им позволят да предсказват по-рано неизвестни явления, подобно на великите прозрения, които прави теоретичната физика.

...

Елегантната простота на този математически модел на клетъчното делене е чудесен пример за успешен подход в теоретичната биология.

"В биологията, за разлика от механиката на флуидите или физиката, има много "шум" и ненадеждни данни", казва Кутюрие. "Ако направите сложен модел, той често няма да работи, няма да е достатъчно стабилен. По принцип, ако искате да направите нещо смислено, трябва да отделите много време, за да намерите нещо, което може да се вмести в прост модел."

За биологията и хаотичните данни, които предоставя, трябват прости инструменти

..."

Share this post


Link to post
Share on other sites

В последно време се раздухва теорията за "интелигентния дизайн" - особено любителите-креационисти, с всичка сила се опитват за надделяване над науката!

Двучасов филм гледах да дават по телевизора ... ей по тая тема, по-долу: (добре, че някой се е сетил да им обясни, че грешат! :grin: - тук, в статията :grin: - разкрива се, че креационистите спекулирт по принцип: Аз не знам как работи, значи - никой не знае как работи!)

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA_3/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%95%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE_14465.html

"Непростимата сложност" на флагелума. Еволюция или интелигентен дизайн? (видео)

1436290182_8_559x*.jpg

Сложността на най-впечатляващия плувец в природата кара някои погрешно да смятат, че е бил проектиран, но той е свидетелство, че еволюцията работи, пише Мат Бейкър, доктор по биофизика в Университета в Оксфорд.

Флагелумът или флагелата са подобни на камшичета израстъци, чрез които се придвижват някои прокариотни (без ядро) и еукариотни (с ядро) клетки. Такива са Helicobacter Pylori флагеларни бактерии, които причиняват язвата, такива са и сперматозоидите, които благодарение на флагелума стигат до яйцеклетката.

Снабдените с камшичета бактерии с лекота биха изпреварили всички олимпийски шампиони по плуване. Те плуват стотици дължини на тялото си в секунда и могат да променят посоката си за част от секундата, разказва в АВС Science Мат Бейкър.

Източникът на тази невероятна мобилност е микроскопичен еквивалент на извънбордов двигател - бактериален флагеларен двигател. В една милионна от големината на песъчинка, този мотор се върти пет пъти по-бързо от двигател на Формула 1, върти подобния на камшик флагелум и движи бактерията напред. Най-забележителното е, че двигателят се изгражда чрез сглобяване на собствени части. Това е един от шедьоврите на еволюцията и несъмнено превъзхожда най-съвременните постижения на нанотехнологиите.

Той се сглобява сам

..."

Но, за мен е интересно:

Що природата се е "отказала" от ротационен двигател, при по-едрите структури...

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×