Отиди на
Форум "Наука"

За отличителните белези на висшите сановници през късната Античност


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Според древната церемония в двореца в Константинопол патрициите, сенаторите, магистрите, проконсулите, стратезите, облечени в специални костюми, получавали от ръката на императора знака – главната иисигния на своето достойнство – кодицила. За формата му съдим най-вече от изображенията на кодицилите в ръцете на висши сановници около императора върху Теодосиевия обелиск и кодицила, с който същия Теодосий I номинира висш сановник според сцената върху едно сребърно блюдо, съхранявано в Мадрид. 
8014902958_2a60fb844c_b.jpg


Най-детайлното им претворяване в късно-античното изкуство обаче регистрираме върху статуи от IV в. Там висши магистрати са скулптирани в десниците с кодицили под формата на малки цилиндрични свитъци, наподобяващи много свитъка в ръцете на господаря в Силистренската гробница. Неговият висок сан, освен от кодицила, е илюстриран от костюма. Потвърждава се факта, че още от IV в. се налага правилото всеки знатен в двореца да носи костюм, отговарящ и илюстриращ ранга или длъжността, която заема. Така например, кандидатът за патриции се явява в двореца, където се намята (обикновено като императорски дар) с червена (ако е военен) или бяла (ако е гражданско лице) хламида с таблон и златна фибула (с лика на императора). Ако съдим от описанието на одеждите на други знатни сановници, изглежда туниката под хламидата е имала светъл (бледозлатист) цвят. След приготовленията номинираният патриции се въвежда тържествено в хрисотриклиниума. Там самият император, в присъствието на дворцовите сановници, лично му връчва най-съществената патрицианска регалия – кодицила (грамотата), която е длъжен да носи видно при публичните си изяви. Личи и факта, че кодицили получават не само патрициите, но и други най-висши сановници в късен Рим, като техният кръг е ограничен (сенатори, магистри, стратези, консули). Единствено императорът обаче, има привилегията и правото да връчва грамота-кодицил на номинираните от самия него знатни особи от аристокрацията.


Друг съществен проблем, касаещ тази гробница, е дали патрициите и другите най-висши сановници в ранна Византия получават богато украсения колан-цингулум, защото Константин VII не го споменава сред инсигниите при описание на патрицианската инвеститура. В съчинението си той обаче пресъздава реалностите от VI-VIII в., когато ритуалът е получил силно религиозна окраска. Въз основа на някои по-ранни свидетелства (основно Касиодор), много от специалистите по тази материя с някои нюанси приемат, че патрициите и най-висшите сановници през IV-VI в. носят колани-цингулуми. Същевременно се допуска, че те имат право на тях в качеството им на знатни особи и не са обект на самата инвеститура в двореца. Това изглежда става още по времето на Диоклециан, когато коланът със закон е въведен в костюма на висшите военни и граждански лица, респективно патрициите. Връзката на цингулума с висшата военна аристокрация се потвърждава от един автечничен текст, според който имератор Юлиан (361-363) лишава една група сановници от военният им статус и заедно с това правото да носят колани. С реабилитацията им при Валентиниан „получили обратно колана си, който са загубили преди това“, защото: „коланът бил този, който прави улиците, крепостите и градовете да треперят” . Има и още един документ от 382 г., който забранява на сенаторите в гр. Рим да носят колани и военни костюми. Това означава, че иде реч за една широко разпространена практика в края на IV в. Действително върху мадридското блюдо от края на IV в. отчетливо са гравирани както императорските колани на Аркадий и Хонорий, така и коланът, с който е препасана туниката на сановника (патриций), получаващ кодицил от ръката на Теодосий I. Традицията очевидно продължава, защото по аналогичен начин върху мозаечното пано в Сан Витале в Равена виждаме император Юстиниан I (527-565) и съпровождащите го патриции и сенатори с широки колани под хламидите със златни фибули и таблони. Така в заключение може да се твърди, че коланът е важна част от костюма на висшите сановници и магистрати в Римската империя през IV в.
justinian.jpg


След по-внимателно вглеждане в стенописите на Силистренската гробница и по-точно в одеждите на господаря и след съпоставка с описанията на Йоан Лид и Константин Багренородни. Местната аристокрация действително е облечена в бледожълта туника и червена хламида, закопчана с тъмножълта (златна) фибула. Долавя се още, че това не е обикновена туника, а светла дългоръкава туника (бяла с нюанси на златисто), украсена със сегменти от пурпурен плат в долната половина на раменете и ръкавите. Според автентични изображения и писмени източници дългоръкавата туника става елемент от облеклото на най-висшите аристократи още през IV в., а според Йоан Лид специално белите туники с пурпурни сегменти са запазени за патрициите.
За разлика от туниката, хламидата на господаря от Силистренската гробница е по-детайлно представена като в долния край се виждат двойка квадратни тъмновиолетови (пурпурни) апликации. Тези апликации се наричат таблони, като според Йоан Лид златните са запазени за императорската хламида, а с пурпурни таблони се украсяват хламидите на кесарите, сенаторите и патрициите. Те служели като отличия, по които дворцовата стража разбирала кой трябва да бъде пуснат безпрепятствено до двореца.
galler14.jpg
Най-голямо внимание сред елементите на костюма и аксесоарите заслужава предметът с формата на цилиндър, изнесен на показ в дясната ръка на аристократа от Силистренската гробница. Почти всички автори приемат, че това е книжен свитък, брачен договор, знак за книжовните занимания на господаря и пр. 
2325-112924101546.jpg
На фона на военния сановник по-скоро става въпрос за императорска грамота-кодицил. Що се отнася до коланът-цингулум той не се забелязва, защото е покрит изцяло от мантията. По тази причина едва се забелязват и коланите на сенаторите и патрициите в обкръжението на император Юстиниан I в Сан Витале. Определено обаче цингулумът присъства в костюма на силистренския магистрат, защото един от слугите върху северната стена му го поднася с ритуален жест. Изработен е от тъмночервена кожа и е покрит с характерните за IV в. двойнотрапецовидни апликации. Аналогични сребърни апликации са открити при проучването на няколко късноантични гроба в Дуросторум и се датират в началото на IV в. Освен това цингулумът завърша с масивна златна тока, характерна за патрицианските колани.
16998211.jpg


На фона на тези изводи се допуска, че господарят от Силистренската гробница е от съсловието на знатните особи (ilustres). Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, е почетен с висока титлата (патриции, магистър, сенатор, консул). Единствените указания за това се съдържат в неговия костюм и кодицила. Те са отчетливо представителни и напълно съвпадат с костюмите и регалиите на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавата хламида са ясно указание, че той принадлежи към висшата военна аристокрация. Доверявайки се на описанията на древните автори (Йоан Лид и Константин Багренородни) и анализите на А. Беляев (според него за патрициите са характерни белите дългоръкави туники и хламидите с цвят на сухо вино червеникаво-кафяви и пурпурни таблони), то господарят от Силистренската гробница вероятно е бил патриций – военно лице.
Явно благородникът от Дуросторум се е гордеел особено с високата си титла, защото цялата художествена композиция е подчинена на съпровождащите я одежди и аксесоари. Цялата процесия е едно своеобразно шествие на съставните елементи на парадния костюм, носени от слугите. Освен, че е облечен с тях, господарят изглежда е държал да се изложат специално и поотделно от прислужниците, които му ги поднасят със страхопочитание и ритуални жестове. Факт е, че единият носи колана (крайният вдясно), вторият до него – сгънатата бледозлатиста туника (не мантията, както обикновено се твърди, защото тя е червена и се носи от друг слуга), третият (крайният вляво) поднася червеникавата мантия (хламида) с пурпурен таблон и златна фибула, а четвъртият до него – панталоните. Действително в изображението на господаря панталони не се виждат, но очевидно, подобно на колана-цингулум, те са плътно закрити от дългата мантия. Известно е обаче, че през IV-V в., като варварска заемка започват да навлизат плътно прилепналите към тялото панталони като елемент в костюма на висшите сановници в Империята. Според известното сребърно блюдо от Ермитажа панталони носи самият император Констанс (337-350), който е почти съвременник на собственика на Силистренската гробница.
300px-10.jpg


Забележително е, че представителните одежди се носят само от прислужници-мъже и то в последователността на обличане. Най-близко стоящите до господаря поднасят туниката и панталоните, а крайните съответно колана и мантията с фибулата. Нито един от слугите обаче не поднася кодицила и това е разбираемо. Припомням още веднъж, че според Константин Багренородни дрехите и аксесоарите се обличат от номинирания патриций, сенатор, проконсул или стратег (естествено с помоща на слугите) преди да влезе в дворцовата зала, а коланът-кодицил – най-важната част от костюма се връчва от самия император.


Ако стенописите в силистренската гробница имат пряко отношение към поста на висш военен сановник, то присъствието на господарката и жените-слугини изглежда неестествено. Още един факт е, че рамката, в която е изобразен господарят, е колкото рамките, в които са представени прислужниците. Същевременно тя се явява твърде тясна да побере две фигури, при това централните. Затова е възможно първоначалната схема да е предвиждала централната рамка да бъде заета единствено от доминиращата фигура на господаря. Нещо обаче междувременно се е случило и на даден етап (изглежда в процеса на самото зографисване) е взето решението на ограничената площ на централното поле да бъдат изрисувани двете фигури. Мястото очевидно се е оказало тясно, което е наложило фигурата на господаря да излезе извън рамката – случай без аналог сред останалите фигури и изобщо в гробищната стенопис от IV в. В този смисъл първоначалната схема, претворяваща своеобразния парад на официалните одежди и аксесоари, поднасяни към господаря – висш военен магистрат, е леко нарушена и малко разводнена с допълнително внесения образ на съпругата му.

Що се отнася до слугините, то според тогавашните традиции и мнението на някои съвременни изследователи, те могат да обслужват единствено господарката. В този смисъл може да се приеме, че изобразяването им е резултат от решението до господаря да се смести и образът на господарката. Същевременно обаче, въпросните прислужнички не носят дрехи, бижута, накити и пр., които могат да задоволяват единствено дамски потребности. Слугинята вдясно от съпружеската двойка държи кана и патера (техни аналози са откривани при археологически разкопки в Силистра), тази вляво – кърпа за изтриване, крайната вдясно – кутия с парфюми, а крайната вляво – огледало. Определено това са вещи и пособия, които могат да обслужат тоалета (най-вече измиването) както на един благородник, така и на една знатна дама. Слугините поднасят вещи и принадлежности свързани с привеждането в изряден вид на знатния (ilustres), преди той да облече елементите на парадния сановнически костюм. В този смисъл измиването има почти ритуален характер и напомня измиването на императорите и епископите преди да облекат празничните ритуални одежди и регалии.


Накрая е естествено да се зададе въпросът дали това е най-подходящия сюжет за украсяването на една гробница, каквато без съмнение е силистренската. Възможно е в изобразения четири пъти върху тавана млад ловец да е закодиран образът на господаря като юноша. В този смисъл, след като горе е представено аристократичното му хоби приживе, то защо върху долния регистър да не се възпроизведе най-голямото му достижение в земното му битие – инвеститурата, парадния костюм и регалии на най-висш сановник (по-скоро патриций, отколкото магистър, консул или стратег), получени от самия император в Константинопол. Съвсем естествено е в град като Дуросторум да очакваме присъствието на най-висши римски магистрати през IV-V в. Тук има стари знатни фамилии, заемали висши длъжности и чинове в най-големия и единствения през IV-V в. легион на Долния Дунав. Неговият укрепен постоянен лагер с претория (команден център) е разкрит само на 800 м южно от силистренската гробница. Забележително е, че по времето, когато е строена гробницата в аристократичната фамилия на потомствения пълководец Гауденций около 380 г. в Дуросторум е роден консулът и върховен главноко¬мандващ на римските армии – патрицият Аеций. Определено той е един от най-знатните и високолегитимни  мъже  на Империята, наричан още от древните хронисти „последният римлянин”.

https://revistapontica.files.wordpress.com/2009/06/pontica-40-pag-447-468.pdf

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имаше и някакви привилегии във връзка с носенето на златни пръстени, но не зная дали през IV век дали все още са в сила.

Романе  много ме интересуват привилегиите в античността и средновековието, ако имаш време напиши нещо за тях!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

това е по-скоро знак за патрициански род по времето на републиката и принципата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ужас! Константин Багренородни се оказа късноантичен автор!!! В своите съчинения може да е употребил някои думи за дрехи, познати от късната античност, ама той същия говори и за мизите, дето се настанили по времето на Константин Погонат на юг от Дунава. Което важи за тези мизи, важи за дрехите, триерите и още доста неща. Пък и добре знаете, че този "античен" Константин пише и как да бъдели облечени пратениците на цар Петър І за разните празници, като отивали на прием в двореца.

По-долу има изображение на въпросния Константин Багренородни. На който му се струва, че облеклото му не мяза на това на Юстиниан І (че и на ІІ), нека си направи сметка колко вярна е статията. Макар то и Юстиниан І да е ранновизантийски, а не късноантичен. Що се отнася до Йоан Лидийски, той също е ранновизантийски, но тематиката на съчинението му е насочена към миналото, което естествено ни праща към античността. Въпреки че в него има доста неточности, то е добре систематизирано и доста ясно написано. Няма го цялото на български, но ако ви попадне на достъпен за вас език, ви го препоръчвам, вместо да си губите времето да четете подобни глупости. Там са обяснени доста неща, за които сме дискутирали из разни теми, свързани с разни институции.

Porphyrogenetus.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Galahad said:

Ужас! Константин Багренородни се оказа късноантичен автор!!!

Няма ужас! Авторът на статията разглежда периода преди и след IV век във връзка с колана и кодицила от гробницата.Къде пише, че Константин Багренородни е късноантичен автор?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

галахаде, ако си станал със седалищните части нагоре и си решил да пишеш глупости - избери си друга тема /поизтрих ти ирелевантния спам, въпреки че се водиш колега - модератор/. :)

Статията е базирана на една интересна археологическа публикация за Силистренската гробница /виж линка/. Преводът й се намира частично в нета и малко или много следва английската терминология /където таблион го пишат таблон, ромейският император е древен и пр./. Но това не е важно. Та понеже българският превод е само сух текст, без онагледяване, мое дело са вмъкнатите изображения на артефакти и фрески /упоменати в нея/, за да стане по-ясно на читателите за какво иде реч.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Galahad said:

А и в заглавието съвсем не пише това, което ти твърдиш, че е предмет на статията

Аз и не твърдя, че това е предмет на статията, то е един от предметите.В заглавието не може да се напише всичко което е предмет на статията.Колана и кодицила имат връзка с темата на статията.Която е"За отличителните белези на висшите сановници през късната Античност"

Колана и кодицила са отличителни белези на,..............те както и други отличителни белези са предмет на статията

Този твой аргумент се нарича "сламен човек".

Измисляш си че нещо съм казал и след това го оборваш.Преди не обръщах внимание и предполагах, че не разбираш и се касае за обикновени недоразумения.Това обаче е неформална заблуда, която много често използваш при липса на аргументи.

Преди 9 часа, Galahad said:

Античност е чуждица, българската дума е древност. Имаме история на стария свят или на древния свят у нас, което е история на Античността.

Не става въпрос пълната история на стария(древния) свят, или за цялата Античност.Това недоразумение е пак "сламен човек"

Ти си конкретизирал:

Преди 10 часа, Galahad said:

Константин Багренородни се оказа късноантичен автор!!!

та

Преди 10 часа, vvarbanov said:

Къде пише, че Константин Багренородни е късноантичен автор?

Въобще смяташ ли че автора на статията е толкова  тъп, та не знае кога е живял Константин Багренородни?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

човекът има прекалено високо мнение за себе си, но за съжаление без покритие. Както и да е, да не разводняваме темата излишно /каквато беше и целта на пуснатата провокацийка/ :)

 

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...