Отиди на
Форум "Наука"

Процесите. Идентичност на нещата при промяна


Recommended Posts

  • Потребител

Същата река ли е тази, след като всичко тече? Същият човек ли е този, след като клетките му не са същите от преди 5 г.? Турчин или германец е Али, син на гастарбайтера Али, след като е приел културата на Германия? До кой момент нещото е себе си и от кога става друго? Върши ли ни работа „точка на бифуркация”? Сблъскали се античните философи с проблема как така Сократ и здрав, и болен, дори с ампутирани крайници си остава Сократ. Кое е критичното сократово, след който той престава да е Сократ?

Как разбираме, че Хераклитовата река е същата за която говорехме преди малко, щом в нея всичко тече? (В променливия свят, все пак, имаме нужда от опора за да можем, формално логически да говорим за едно и също нещо.)

Да опитаме с границите- Хераклитовата река е в някакви брегове, които се променят бавно и могат да ни послужат за някакъв период поне.

Можем да опитаме с началото и края й, с историята. Тя започва от някакъв извор и стига до някакво устие. А ако сме снимали през някакъв период тази същата река, можем да определим промяната.

Можем да боравим само с името, то е един отпечатък, който може да съществува дори да я няма в реалността като много исторически и библейски реки.

В животинския свят, където е известно, че клетките се обновяват и след време в организма не е останала и една предишна клетка намериха гените и чрез тях може да се определи тази идентичност. В природния, където веществата се променят, откриха химическата структура, която може да определи кое какво е в този момент.

В криминалистиката се доверяват на пръстовите отпечатъци за да се опрат на нещо трайно в нетрайното, а търговците гледат фирмата, която е някакъв по- надежден гарант, че парите няма да са хвърлени по водите.

След това кратичко есе, поставям като предмет на философстване Променливото. Процесите. Някаква начална изходна точка може да ни бъде https://en.wikipedia.org/wiki/Process_philosophy

Link to post
Share on other sites
  • Replies 357
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с друг

Хаха... каквото повикало, такова се обадило... знам, че няма да разбереш  

  • Потребител

Пад процес разбирам изменения на качества на обект(и) в пространство, за времеви интервал.

Изисква уточняване, че става въпрос за процеси в средните мащаби на дължината на вълната от ЕМПоле (от 10-26 m  до 1027 m), където Изследовател може да се отчита отделно пространство и отделно време, и сравнително малки относителни скорости. (Понятие за време - всяка вещева елементарна частица (с "маса"), образувайки се непрестанно - е и "часовников механизъм" - съдържа бързина на промяна на себе си, около собствен геом. център. За протон и неутрон - честотата е 1023 Hz и бързината на образуване на себе си е приблизително, за 10-23 s)

Така че - "панта рей" дет се казва. (Протонът може да се нарече вечен (както и електронът), защото притежават качество-характеристика "заряд", във възможно най-минимален обем от пространство "за себе си" (теоретично - приети са за точкови обекти, за по-лесно при идеализиране на процеси с тях). Но, характеристиката заряд - се "събира" от трептенията на полето от безкрайност до центъра им. Всички други и възможните комбинации между тях - не са вечни, а търпят промяна с времето.)

Променливото - може да е без превръщания (без промяна на граници и свойства на обекта - само трепти около равновесно положение в дадено физическо състояние), а може да бъде и с превръщания (метаморфоза, примерно).

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Пад процес разбирам изменения на качества на обект(и) в пространство, за времеви интервал.

Изисква уточняване, че става въпрос за процеси в средните мащаби на дължината на вълната от ЕМПоле (от 10-26 m  до 1027 m), 

Въведеното от вас ограничение за дължините на вълната намирам за коректно. Смятам, че и изменението на количеството е промяна в процеса, като изменението на качеството е по- значима. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

За да изследваме идентичността, ще започнем с обичайния метод. Ще натрупаме няколко казуса и ще се опитаме да обобщим

В къщи прехвъркаше комар. Не зная дали беше един или два, защото не правя разлика между комар и комар. Само като го размажа ще разбера дали е един или има различен. Ще го идентифицирам като прекратя процеса.

Модна народна певица е Николина Чакърдъкова. Тя се появява със своя състав. Съставът се мени, но тя винаги присъства. Със сигурност участва в избора на състава. Явно тя е структуроопределящият елемент.

През гр. Плачковци реката се нарича Плачковска, по- надолу, през гр. Трявна, същата се нарича Тревненска, а през гр. Дряново се нарича Дряновска река. (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0  и https://bg.wikipedia.org/wiki/Трявна )Това си е съвсем една река с три имена, така че и името не е кой- знае какъв критерий. Явно трябва да проследим течението за да се уверим в нейната идентичност. Картата, снимката отвисоко ще го удостоверят.

В полицията отивам с ЕГН, което за тях е най- важния идентификатор за човека. По него съхраняват снимките ми и ако е минало някое време ме снимат отново. Когато навърша някаква възраст няма вече да ми сменят личната карта, сигурно смятат, че няма да се променям повече. Ако си пусна брада, дали ще ме познаят като същото лице? Изглежда заради това снемат всеки път и дактилоскопни отпечатъци- да не дойде някой друг с моята карта.

Когато е искал да смени самоличността си Левски се е предрешвал. Дрес- кодът е променял и представата за индивида. Навярно си е криел и мустаките под някой яшмак и е стъпял бързо- бързо като кадъна. „Под вънкашност чужда и под име ново” е оставал същия, като Вазов е намирал за траен признак „сърце порасло и за кръст готово”- революционната идея присъща на малцина герои.

Днес, някои хора си променят външните полови белези, идентифициращи категорично пола още при раждане, защото се изживяват като лица от другия пол. Според тях биологичните дадености не са чак такъв критерий за нещо, колкото психичните оценки за него.

Тъй като съзнанието е в основата на поведението, то ли е идентификационен признак на човека? А при хора с раздвоение или параноично самосъзнание, адекватен ли е? Пешо ли е или Наполеон? Сещам се един расистки виц. „Един бял скитал през прерията. На залез стигнал до ранчо с надпис „Само за черни”. Извадил вакса, станал чер, влязъл. Поръчал на ранчерото да го събуди преди съмване. На разсвет тръгнал, яздил, яздил, стигнал по тъмно до ранчо с надпис „Само за бели”. Започнал да се търка, търка, не може. Пък той- ранчерото да вземе да събуди сутринта един негър!” Съзнанието или кожата са определящи?

Дали са по- прави, тези, които навремето са рязали ръка за кражба или тези, които за същата кражба задържат цялото тяло? Може пък да са по- прави тези, които пращат личността за преструктуриране на представите за живота при психолог… не че е гарантиран успеха.

Историята, дето Архимед извикал „Еврика”, започва така: Царят дал на златар да му направи корона, ама имал съмнения дали оня ще сложи всичкото злато, защото искал да е златна, но съзнавал, че технологията изисква да е с някакъв примес. Интересно, какъв примес е максимален, за да бъде смятано нещо за златно?

Има една закачка у Андрей Райчев: Калната локва и краставицата съдържат 98% вода. Но те не са едно и също. Значи не количеството на основното вещество определя същността, а нещо друго.

 

Моля съблогърите, които искат да участват в темата, на този етап да предлагат казуси, пък после ще им търсим общото/различното.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, caress… said:

Хм... За да си спестя писане, кратко, но съдържателно послание: 

Моля, потвърдете. Смятате ли, че субективното изживяване на идентичност е процес на договаряне, общуване, взаимодействие или е нещо друго, или става дума само за половата идентичност, или пък аз не съм разбрал цитирания автор?

Не става дума за мое опониране, а за изясняване.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, Втори след княза said:

Моля, потвърдете. Смятате ли, че субективното изживяване на идентичност е процес на договаряне, общуване, взаимодействие или е нещо друго, или става дума само за половата идентичност, или пък аз не съм разбрал цитирания автор?

Не става дума за мое опониране, а за изясняване.

Да, и на договаряне, общуване и взаимодействие - пример, все по-нарастващия процент на отношения между хора от различна националност, етническа група, вероизповедание и т.н. Разбира се, тези процеси на договорена глобална идентичност не се развиват еднакво навсякъде. Аз и хиляди други може да се себеизживяваме като граждани на света поради ред причини, но милиони се изживяват само на ниво националност, религиозност и хетеросексуалност.

Идентичността днес по-скоро е свободно избран (в рамките на договорените в обществото правила и задължения) стил на живот, отколкото въпрос на следване на традиция. Кризата на идентичността в глобализирания свят най-силно се преживява на локално ниво, в държави, в които процентите на емигранти не са високи или от емигранти, които отказват да приемат и интегрират в себе си различни от познатите им обществени договорености в държавите, в които са избрали да емигрират.

Джендърната идентичност се влияе от същите процеси - традиционните, квазинатуралистични договорености и модерният, иновативният и отворен начин на живот. Човекът винаги е в процес на формиране на нови и разнообразни идентичности и тяхното загубване, последвани от нови търсения, намирането им, стабилизирането им, последвано и от тяхното губене или изживяване.... И така, докато свят светува. Панта рей.

Но хвърляйки поглед над човешката история, винаги можем да открием идеали, които непрекъснато съпровождат всяка промяна и сякаш остават неизменни и недокоснати. Те нямат отношение нито към пола, джендъра, етническия произход или вероизповеданието. Кои са те?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, caress… said:

Да, и на договаряне, общуване и взаимодействие

Благодаря за отговора. Ще коментирам по- късно, но бързам да изразя задоволство.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 минути, caress… said:

Да, и на договаряне, общуване и взаимодействие - пример, все по-нарастващия процент на отношения между хора от различна националност, етническа група, вероизповедание и т.н. Разбира се, тези процеси на договорена глобална идентичност не се развиват еднакво навсякъде.

Тук бързам да вмъкна "референтна група", влияеща за постигане на "договореност". Такава силна група може да е семейството, близката част от нацията, религиозният водач или психологическият съветник, но може и да е някой Фейгин (от Оливър Туист) или някой щедър и добър Чичко/Леля Паричко с любов към същия пол. Така тази "договореност" на практика може да е изнудване на някаква възраст. Поради това аз отдавам доверие на семейството, което безусловно иска доброто на детето.По отношение половата идентичност, смятам, че за да няма конфликт най- добре е психологическият пол да съответства на биологическия. Половите хормони са на моя страна. Изборът на социална роля е съвсем друга работа. Кака Гинка от "Под игото" е готина, а Генко Гинкин и плетящото чорапи Джоре се спаружват под шегите на околните. (Тия не ги чакай да воюват за свободата на народа)

Цитирай

На двора Генко Гинкин, още по-издребнял, спарушен и изгубен, носеше пеленаче дете на ръцете си, което крещеше, и го коткаше и люшкаше като кърмачка на гърдите си.

Юрдан се запъти към постланото с китеник одърче на двора и седна тежко, като каза намусено:

— Бре, женкеря, ти ли пазиш детето? Къде е оная?

Юрдан разбираше под думата „оная“ дъщеря си.

Генко се смути — защото смущаването беше неговото нормално състояние — и избъбра заплетено:

— Тя си има работа, та аз държа Юрданча… тя ми рече да го държа и да го понося… тя си има работа…

— Не дава ли ти да й носиш и хурката? — попита с презрителна усмивка Юрдан… — Гино мари, я свари едно кафе! — викна той, без да види къде е Гина.

— Тя меси, меси… тя има работа, дядо… та затова аз държа детето… Кафе, кафе… аз да ти направя, ей сега ида, ей. Знам де е кутията с кафето и шекеря — избъбра Генко, като остави Юрданча на коленете на дяда си и се изгуби.

 

Все пак. Връщам се към идеята си за темата. След смяна на пола "Мъжът Генко" престава да съществува с това, поставено от нас име.(Дали Генко щеше да е женкер, ако бе попаднал на някоя Мека Мара?)  Ако Хераклитовата река запълни долина, тя също няма е вече река, ще я наречем езеро. Водата е същата, но не и това, с което я наричахме. Тук отново става дума за конвенцията- името и отношението да са общоприети. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Втори след княза said:

Ако Хераклитовата река запълни долина, тя също няма е вече река, ще я наречем езеро. 

Това, че човекът/обществото чрез достиженията на ума в дейността определят различията в процесите и нещата е ясно. В делника на ескимосите има повече видове сняг отколкото у нас. Ние пък различаваме повече роднински връзки от тях... макар че вече думи като стринка, зълва, етърва, не се използват, защото се бъркат като не се практикуват, пък и не са важни. Обаче различието и идентичността се определят от дейността на мозъка, а не са в нещата. Не са в снега.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ВСК, не е промяната на пола тази, която променя субективната идентичност, а вече съществуващата идентификация в психичното поле, която само намира физически израз на своята формирана идентичност. Колективното възприятие на тази очевидна промяна подлежи вече на договореност - дали ще бъде приета или отхвърлена промяната на биологичния пол, като част от палитрата на обществото.

По-разумно е да се договаряме, в противен случай алтернативата е да хванем автомата и да се изпозастреляме. Или както товарищ Сталин навремето проникновено се изказа - няма човек, няма проблем. Но договореността също следва да има определен контекст, конкретен морал или идеал за добро и зло, отговорност и разбиране за правата и задълженията - какво е насилие, какво е свобода, какво е страхът да бъдеш отхвърлен, подигран и до каква степен той определя поведението ти, докъде се простират собствените ни ограничения и с какво сме способни да направим компромис в името на нещо по-велико и по-важно от малкото ни благополучие... Сложно е. Не всеки се замисля дълбоко над тези въпроси, защото смята, че каквото и да измисли, то няма да окаже никакво влияние и затова няма никакъв смисъл. Но ако всеки човек е сериозен към присъствието си в света и към качеството на живот, което би желал да имат неговите близки, е длъжен да приеме, че всичко, което казва, мисли или извършва има доста сериозен смисъл и води със себе си изключителна отговорност за последствията от тях.

Не знам обаче дали е възможно завръщане към патриархалните идеали, които вие така нежно тачите. 😎

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Независимо от мисленето - има философски закон: Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Процес - натрупване, поради преобладаване на привличащи сили само увеличава форма и /или размер. Процес - превръщане, поражда ново качество, поради промяна на действието на силите със скок. Последователното протичане на тия действия, съдържа времеви интервал. Еднопосочно време, поради необратимост на процесите - от мястото на случване непременно "излитат" фотони, които не могат да се върнат и така - ентропия и еволюция "си помагат", та да го има тоя свят.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, caress… said:

...Не знам обаче дали е възможно завръщане към патриархалните идеали, които вие така нежно тачите. 😎

Темата, която предлагате е интересна и пикантна, но вече няколко теми я разглеждат. Бих продължил с обсъждането, но тук ми е по- интересно друго. Някой/нещо се е изменил/о и го смятаме за друго, а същевременно го смятаме за същото до някоя критична точка. И не ми е ясно как така наблюдателят решава същото ли е или друго.

Това важи и за самооценката, (макар Incorrectus да смята, че в един и същи момент субектът е само субект и не може да бъде обект) и примерно психичното поле относно половата идентичност се е променило поради някакви обстоятелства и субектът, който в предишен момент се е самоидентифицирал като момче, започва да се идентифицира като момиче. Как така позицията на наблюдателя се е прекатурила?

Идеята, че практиката налага детайлизиране на оценките върши работа.(примерът с видовете сняг) и когато човек иска да общува сексуално с много партньори, той има необходимост да различава предмета на своите интереси, което, споменах е пикантен, но частен случай. Много по- интересно е проумея кога масата хора променят мнението си за това, що е добро или през какви етапи протича процесът за ромската интеграция.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Продължавам да събирам казуси
Имам познат- леяр. По цвета на стопилката познава кога е дошъл моментът за леене. В този момент тя е променила своите качества до подходящите за целта. Те си имат своя терминология за нещата, която не познавам. За случая ще използвам, че металът е станал течен, с най- висока флуидност. Там е работата, че за него въпросът за промяната на състоянието не стои. Материалът е същият, сменил си е агрегатното състояние. 

Това ме насочи към успехите на човешката дейност. Сега човекът, трудейки се опознава, влияе на процесите, а с това изчезва тяхната мистичност. Въпросът за същността на нещото, което се променя отпада, защото човекът знае кое е нещото и сам го променя в желана насока. Чрез частните и техническите науки са установени особености, закономерности на промяна на нещата и човек ги използва в дейността си. 
Чудото на нилските разливи, обожествяването им и магическото хвърляне на хляба (зърното) по водите, от което израства новият стрък се превръща в добре проучена дейност. Етапите през които минава пшеницата са наименувани, умножаването на клетките и измененията в растението са отразени, а ако нещо възниква като въпрос, то не подлежи на философски, а на технически решения. 
Алхимиците първоначално също са използвали мистични и магически термини за обяснения на превръщанията на материята и са ги обожествявали, докато химията стане наука и превърне химическите процеси в нещо ясно, с познание за условията, агентите и продуктите, както и етапите през които веществата и реакциите минават. 
В производството човек повтаря технологични процеси, осъществява изменения на геометричните форми, физико-химичните и биологични свойства на продукцията, че вече и на информационните, проучва ги  и ги прави управляеми.
В този ход на мисли, като отчетем, че закономерностите на явленията не се състоят в тях, а в психическата дейност на възприемащия ги разумен човек, то дейността му е важната, при нея се определя различието, наименованието, етапността на преминаването на едно нещо в друго, а степента на елементарност на материята при отделните процеси е трайното, обективното, това извън човека. Имам предвид, че при физическите процеси трайни са молекулите, а при химическите- атомите, при биологическите- клетките, а при психическите- кой знае какво. :) 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Къде историците слагат началото на "Новото време"
За начало се вземат различни исторически събития, като се започне от падането на Константинопол и се мине през откриването на Америка в 1492 г. с последвалите я Велики географски открития, началото на Реформацията от Мартин Лутер през 1517 и се стигне до Великата Френска революция.
Края на епохата се слага от началото 60-те и 70-те години на 19 век до края на Първата световна война. След този период започва Съвременната епоха.
Явно всеки учен си има свое мнение. Това е пример, че етапите не са очевидни и безспорни. Отказът от приемането на Марксовото разбиране за определящо значение на производителните сили си казва думата. Ако "Новото време" бе свързано с индустриалното машиностроене и започнеше с Парната машина на Уат, съвременната можеше да бъде свързана с автоматизацията на производството и компютъра на Атанасов или ако щете с комуникационната епоха, започната от ф. Бел, макар че не съм много за, защото комуникациите са услуга, а не производство.

Основната ми идея в този коментар е, че за да се определи промяна и етап трябва да се намери значимото и определящо за процеса. Едва после се следят промените ставащи с това значимо.
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

КОКОШКАТА, ЯЙЦЕТО И ЕВОЛЮЦИЯТА

Едно радикално решение на питането, кое е първо, яйцето или кокошката е "ВЛЕЧУГОТО". В процеса на еволюцията предтечата е дал поколение, което е продължило рода му и поколение, което се е разклонило. Тази точка на разклоняване, бифуркация е теоретична, наверно само съвременниците биха могли да кажат кога е тя. В митологията е лесно- двама или трима братя примерно Каин и Авел, от първия произлезли земеделците, от втория скотовъдците или трима братя Чех, Лях и Рус.... 

Генетиката отчита промените на гена (постоянното в организма), а биологията класифицира организмите в йерархия- вид, род и пр. Така може да се състави и дърво на живота с неговото стебло и клони, някои разклоняващи се, други изсъхващи.

Стремежът за различаване на нещата, да се организират в множества и да се показват връзките им решава в значителна степен засега отчитането както на постоянното в процеса, така и на единичното, различието.
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 12.08.2018 г. at 7:53, Втори след княза said:

КОКОШКАТА, ЯЙЦЕТО И ЕВОЛЮЦИЯТА

Едно радикално решение на питането, кое е първо, яйцето или кокошката е "ВЛЕЧУГОТО". В процеса на еволюцията предтечата е дал поколение, което е продължило рода му и поколение, което се е разклонило. Тази точка на разклоняване, бифуркация е теоретична, наверно само съвременниците биха могли да кажат кога е тя. В митологията е лесно- двама или трима братя примерно Каин и Авел, от първия произлезли земеделците, от втория скотовъдците или трима братя Чех, Лях и Рус.... 

Генетиката отчита промените на гена (постоянното в организма), а биологията класифицира организмите в йерархия- вид, род и пр. Така може да се състави и дърво на живота с неговото стебло и клони, някои разклоняващи се, други изсъхващи.

Стремежът за различаване на нещата, да се организират в множества и да се показват връзките им решава в значителна степен засега отчитането както на постоянното в процеса, така и на единичното, различието.
 

Малко наедро е подхвърлено, но мярнах (не тук) в един коментар, в ютюб, въпрос: Кое е първичното - кокошката или съзнанието?😊

От някъде знаем (?), че кокошката е наследник на динозаврите, а при влечугите има и живораждащи (както и при риби). Еволюцията на неживата природа предхожда еволюцията на живата природа. И което от живото оцелее при новите условия на радиацията (еманация на от земя и слънцегреене + цикличност в интензитетите на лъченията - ден-нощ, студено-топло и др.), то и процесите (био-... ни интересуват, засега) следват цикличност на промените и на превръщанията - това живо, оцелява. Приспособилото се оцелява!

Класификациите са друга манджа - за по-лесно изучаване, както загатваш. Достигането на точката на бифуркация, при зададен процес е едно фактическо превръщане на обект, с коренно изменение на физическите и химическите свойства на началния обект. Протича след престрояване на вътрешните връзки между съставящите го частици - дължи се на "атаката" на фотоните от външните за обекта, полета. Изгражда се Нова обвивка, а това е и ново свойство, както от физическа гледна точка (форма, размери, специфични поглъщания и отразявания на фотоните от ЕМПоле), така и допустимите вещества по ОВ, като химия, които да оформят обвивката (ципа, черупка, пашкул, кожа и т. н.). Размерите на био-обектите и частите им, имат корелация с дължините на вълните от ЕМП, разбира се, преобладаващите по интензитет фотони в някаква локална област. Но, известно е, корелацията все още не разкрива еднозначно връзката "причина-следствие". Възможните прояви на превръщанията зависят с много голяма вероятност от резонансни явления между фотоните от  "падащото" лъчение и фотоните за връзка. Тогава силите на взаимодействия са големи, (може и разрушителни - ако са твърди тела), но при био-..., предизвиканите механични колебания меко водят до "делене", например за клетка, или до отделяне на специфична област от едно-цяло от тялото за действие на "други" процеси, за които не е достигала енергията за активация, за осъществяване на друг хим. процес. Физико-химия в действие...

Така се е "отключил" и процес: памет на връзките (несъзнавана)+избирателна (управлявана) повторяемост, който процес  е дал възможност за съотнасяне на временна памет за символите-дамги  в гънките на кората на Гл. мозък, като съзнание и възможност за съпоставянето на абстрактните образи със сетивни дразнения от реални образи +  осъзнаване на самите себе си. Корелация има, но причина-следствия, се изучава със съпоставяне на факти от експерименти.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Еволюцията на неживата природа предхожда еволюцията на живата природа

Не разбирам защо "еволюция на неживата природа"? По- добре би било просто "промяна". Няма развитие, усложнение, възпроизвеждане.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Протича след престрояване на вътрешните връзки между съставящите го частици

Благодаря, и аз мисля така

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Размерите на био-обектите и частите им, имат корелация с дължините на вълните от ЕМП

Това не зная да е общоприето. У Еко- Махалото имаше една шега, че може да се намери връзка на всичко с размерите на будката за вестници. Не че горното не е възможно, но не е надеждно доказано.

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Малко наедро е подхвърлено,...😊

Така е. :)  Неоспоримо.

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 25 минути, Втори след княза said:

Не разбирам защо "еволюция на неживата природа"? По- добре би било просто "промяна". Няма развитие, усложнение, възпроизвежда

Е, промяна е, но знаеш със сигурност, че дребното (микрото) се обединява посредством взаимодействията, в по-големи, по-едри обекти. В процеса на обединение - писах го вече - действа закон: количествените натрупвания водят до качествени изменения. Най-изучаван пример: периодичният закон за хим. елементи на Менделеев. При промяна броят електрони в обвивките на атомите на веществата, периодично и забележимо се променят хим. им свойства, с промяна броят на неутроните в ядрата - също се променят и физични, и хим. свойства. Всяка обвивка - е ново свойство и по нов начин участва в "поглъща-излъчва фотони от ЕМПоле". Пространството около обекта "пулсира" с ритъма на образуване на обвивката, а това е информация за другите околни обекти. На база тая информация става ИДЕНТИФИКАЦИЯ на обект и при съществуване и раждане (за частици) на неживи обекти. Така вероятността подобното да взаимодейства с подобно е по-голяма, щото се получават допълнително привличащи сили (освен гравитационни). Това води до ново окрупняване ... ново подреждане на вътревръзки и ...нова обвивка, и т. н. Има самоорганизация на неживата природа и по-голяма вероятност за струпвания на подобни на себе си обекти в едно цяло. Всички сили и връзки имат ентропиен произход, а принципът за минимално действие енергийно "управлява" възможните изменения. Както виждаш - има развитие, усложнението се хваща в неподвижност-частиците "падат" една към друга, а достигането на определена плътност при окрупняване води и до резонансно разрушаване (може и взривно) и ситуацията с промените се възпроизвежда на друго място.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Има самоорганизация на неживата природа и по-голяма вероятност за струпвания на подобни на себе си обекти в едно цяло.

Това би обяснило появата на живот, но не съм уверен, че е доказан факт. 
Химията доказва, че свободният водород по- скоро ще привлече кислород отколкото водород. Аналогично и много други елементи с по- голяма вероятност ще се окислят или влязат в съединение. При течно агрегатно състояние много вещества образуват смеси, суспензии, малко се отграничават и обикновено органични мазнини.
Наистина не съм запознат със самоорганизация на неживата природа и струпване на подобното, така че моля да не го вземаме предвид, освен ако докажете/цитирате авторитет.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 часа, Втори след княза said:
Преди 22 часа, Малоум 2 said:

Има самоорганизация на неживата природа и по-голяма вероятност за струпвания на подобни на себе си обекти в едно цяло.

Това би обяснило появата на живот, но не съм уверен, че е доказан факт. 

Даже преди "живо" , силите при взаимодействия между телата са повече привличащи - ето една от тях, която е измерена, но неточно тълкувана.

http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/03 efekt na Kazimir.pdf

Въобще, теоретично и на практика по-лесно се доказва съществуване на привличащи сили, докато тези на отблъскване - по-трудно. макар и да е известно, че твърдите тела не проникват едно в друго заради отблъскващи сили от електричен произход (такова е обяснението с едноименно заредени частици).

По-важно е, че привличащите сили водят до окрупняване на обектите и естествено "попадат" в закона за количествените натрупвания. И освен самоорганизация има и самоуправление - има физически закони които управляват в определени граници. Още с раждането си частиците има спин - вектор на момента на импулса, който (при мен - в хипотезата) "се проявява" различен по посока и големина, за всяка пулсация на направа на частицата и честотата на пулсации е огромна 1018 Hz до 1023 Hz.. Ако действа изпитващо поле, то спинът се насочва по него с голяма вероятност (пост. магнити, примерно) - възможно е подреждане, значи се променя и свойство, в зависимост от параметрите на външните полета. От принципа за минимално действие, частиците се образуват с предимство по посока на подреденото - мин. енергия за образуване. Значи - бягат от хаоса! - а това е в основата за сила на отблъскване. (по-горе, при Казимир -линка - силите на бягане от хаоса на частите-частиците на огледалата, са тълкувани, като сили на привличане на/между "огледалата"). Можем да окрупним обектите до ... галактики, например. Вътре в галактиките има подреденост - частите й падат към централна област. Вън от галактиките - има хаос и затова, като цяло, се отблъскват - известно е: от която и галактика да наблюдаваме - галактиките се разбягват. (не е нужен ГВ за подобно разбягване).

On 14.08.2018 г. at 17:00, Втори след княза said:
On 14.08.2018 г. at 12:02, Малоум 2 said:

Размерите на био-обектите и частите им, имат корелация с дължините на вълните от ЕМП

Това не зная да е общоприето. У Еко- Махалото имаше една шега, че може да се намери връзка на всичко с размерите на будката за вестници. Не че горното не е възможно, но не е надеждно доказано. 

Има едно доказателство, че при студено и влажно време, костите ни болят (ревматизъм). Студеното е липса на интензитет на ИЧЛъчение, а влажния въздух става по-проводим на милиметрови, сантиметрови и дециметрови вълни на ЕМПоле. Когато костно-съдържимото е нарушено по някаква причина (травма), механичното посукване на костите, усилено заради резонанс: на дължини на външни  вълни с дължината на костите - се отчита от мозъка като болка. (край огнището, на топло - резонанса може да отпада)... Има и още много други . напр. цветовете на растения са колективен ефект на излъчване на дължина на вълна, съвпадаща по "големина" със зърнестата й структура. И др.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

Даже преди "живо" , силите при взаимодействия между телата са повече привличащи...

Убедихте ме, че нещата се привличат не само поради гравитационните сили, но и поради вълново движение между тях. Все пак не е необходимо това да са силите, посочени от Казимир, намаляващи с четвърта степен от разстоянието. 
Приемам обаче, че в Първичния океан вълновото движение на водните частици с малка амплитуда е способствало за събиране на сили на привличането между молекули неразтворими въглеводороди. Допускам, че бурните вълни отново са разпръсквали такива "петна" и се е образувала суспензия прим. от метанови молекули във водата, следвало ново сближаване и т.н. до ... 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго"

Цитирай

 Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно ­ че ще стане друго. Принципът на всяко битие е именно това ­ да бъде, а значи да отминава.

 

Цитирай

 

Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно че ще стане друго.

Райчев, А Привилегировани гледни точки Тук

 

 

Цитирай

Когато нещо става, друго престава. Когато нещо се променя, изчезва едно негово състояние и възниква друго.

Дефиниция. Събитие: смислен момент от светуване или жизнен процес. „Нещо става.“. Събитието е времева единица – цялостен процес с начало и край. Но както пространственото нещо, така и времевото събитие е относително и зависи от определение. Събитието „изгаряне” може да се раздели на последователни и паралелни събития: „запалване”, „горене” и „угасване”; на „окисление”, „отделяне на въглеводороди” и „димене”.

Герджиков, С. Перцептивно време Тук, но и тук

Нещо се превръща в друго ’пред очите’ ни, нещо е вече друго, стига да го отнесем към друго.

За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално.
 

 

По- надолу пък 

Цитирай

има разлика м/у нещото и назоваването на това нещо в правната литература - изведнъж нещото става друго нещо. или поне добива възможност да се изменя по форма и съдъжание, магьосничество един вид :) :) :) 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго"

Цитирай

 Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно ­ че ще стане друго. Принципът на всяко битие е именно това ­ да бъде, а значи да отминава.

 

Цитирай

 

Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно че ще стане друго.

Райчев, А Привилегировани гледни точки Тук

 

 

Цитирай

Когато нещо става, друго престава. Когато нещо се променя, изчезва едно негово състояние и възниква друго.

Дефиниция. Събитие: смислен момент от светуване или жизнен процес. „Нещо става.“. Събитието е времева единица – цялостен процес с начало и край. Но както пространственото нещо, така и времевото събитие е относително и зависи от определение. Събитието „изгаряне” може да се раздели на последователни и паралелни събития: „запалване”, „горене” и „угасване”; на „окисление”, „отделяне на въглеводороди” и „димене”.

Герджиков, С. Перцептивно време Тук, но и тук

Нещо се превръща в друго ’пред очите’ ни, нещо е вече друго, стига да го отнесем към друго.

За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално.
 

 

По- надолу пък 

Цитирай

има разлика м/у нещото и назоваването на това нещо в правната литература - изведнъж нещото става друго нещо. или поне добива възможност да се изменя по форма и съдъжание, магьосничество един вид :) :) :) 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго"

Цитирай

 Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно ­ че ще стане друго. Принципът на всяко битие е именно това ­ да бъде, а значи да отминава.

 

Цитирай

 

Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно че ще стане друго.

Райчев, А Привилегировани гледни точки Тук

 

 

Цитирай

Когато нещо става, друго престава. Когато нещо се променя, изчезва едно негово състояние и възниква друго.

Дефиниция. Събитие: смислен момент от светуване или жизнен процес. „Нещо става.“. Събитието е времева единица – цялостен процес с начало и край. Но както пространственото нещо, така и времевото събитие е относително и зависи от определение. Събитието „изгаряне” може да се раздели на последователни и паралелни събития: „запалване”, „горене” и „угасване”; на „окисление”, „отделяне на въглеводороди” и „димене”.

Герджиков, С. Перцептивно време Тук, но и тук

Нещо се превръща в друго ’пред очите’ ни, нещо е вече друго, стига да го отнесем към друго.

За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално.
 

 

По- надолу пък 

Цитирай

има разлика м/у нещото и назоваването на това нещо в правната литература - изведнъж нещото става друго нещо. или поне добива възможност да се изменя по форма и съдъжание, магьосничество един вид :) :) :) 

 

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...