Отиди на
Форум "Наука"

Процесите. Идентичност на нещата при промяна


Recommended Posts

  • Потребител

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго"

 

Цитирай

 

Единственото, което можем да твърдим за този свят, е, че във всеки момент става нещо друго. Това е, най-общо казано, схващането на Хегел за битие. Битие означава преход. Едно нещо става друго и това друго не се отличава от предишното, в смисъл че и то подлежи на преобразяване веднага. Всяко ново нещо така и няма да стане конкретно за нас и ние няма да знаем нищо за него. Освен едно че ще стане друго.

Райчев, А Привилегировани гледни точки Тук

 

 

Цитирай

Когато нещо става, друго престава. Когато нещо се променя, изчезва едно негово състояние и възниква друго.

Дефиниция. Събитие: смислен момент от светуване или жизнен процес. „Нещо става.“. Събитието е времева единица – цялостен процес с начало и край. Но както пространственото нещо, така и времевото събитие е относително и зависи от определение. Събитието „изгаряне” може да се раздели на последователни и паралелни събития: „запалване”, „горене” и „угасване”; на „окисление”, „отделяне на въглеводороди” и „димене”.

Герджиков, С. Перцептивно време Тук, но и тук

Нещо се превръща в друго ’пред очите’ ни, нещо е вече друго, стига да го отнесем към друго.

За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. Всеки си има някакви идоли.
 

Цитирай

има разлика м/у нещото и назоваването на това нещо в правната литература - изведнъж нещото става друго нещо. или поне добива възможност да се изменя по форма и съдъжание, магьосничество един вид :) :) :) 

Това ми хареса с постмодерния поглед към интерпретацията. Види се авторът би гръмнал адвокатите

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 357
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с друг

Хаха... каквото повикало, такова се обадило... знам, че няма да разбереш  

  • Потребител

... небитието не е другото на битието, а е част от битието, даже е същност на битието. Терминът съдържа правилното наблюдение още на древните, че предмети се появяват и изчезват. В източната философия има хубав класически пример. Парчетата глина са небитието на счупеното гърне. Което е имало предишно небитие (преди да бъде направено от грънчаря) и следващо небитие (когато е счупено). Съставките на глината са връзката между битието и небитието на гърнето. 

Може да се каже, че терминът "небитие" изразява изменението (панта рей). Битието се ражда от небитието и потъва в него, което е част от общата картина на предмета. Небитието означава липсата на вечност у предметите. Не означава несъществуване или унищожение на материята, а друг начин на структуриране, изменение.  
 

Преместих този коментар от темата "Идеално без идоли" защото отразява виждането за "изчезване" на нещото в процеса. Прим. наблюдението: изчезна леда и на негово място се появи вода, а после на мястото на водата се появи лед.

Става дума за различни агрегатни състояния на водата. Става дума за етапи от процеса на съществуване. Първоначално процесът не е започнал, но когато започне той върви, а само етапите се сменят.
Прим майсторът събира материал, изготвя гърне, то се потребява, амортизира, появяват се пукнатини, счупва се, чирепите се разпръсват, археолог намира чиреп и се радва като дете на играчка :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да инкоректус е много прав. Дори бих засилил: никоя елементарна частица не е същата във всеки един момент на възможностите ни за изследване. Затова се въвежда Тъждественост на частиците - еднаквост на физични свойства (качества) в процес на изследване. Така, приказките, че на микрониво "дишаме" въздух, който динозаврите са дишали, са неверни. Самите физични свойства на частиците се проявяват като обобщение на цялост за множество пулсации за образуването им, за времената, които ползваме при изучаването им. Битието е сума от полева+вещева форма на материята, а пребиваването им в полевата форма е невидима (фантомна) част и само можем да я предполагаме във фината им част. Но при нарочен експеримент (практически достижим) в специални условия, може да се наблюдава интерференчна картина с наслагване на полева характеристика на частици. Не би се проявила, ако липсваше в изначалното, в родилното състояние на частицата.

Един от трудните за отговор въпроси е как "прекъснатите" процеси в микрото (прескачане на електроните по слоеве), се проявяват в "непрекъснато" наблюдение на цялост, за макрообектите. И именно направата "по слоеве" за елементарните частици (ненаблюдаема част при уголемяване размер и/или промяна на форма - поглъщане на фотон от окръжаващото поле) - дава възможност в полето около частицата да може да се "захваща" и др. подобна - с обмен на фотон за връзка - става общ за новото образувание, а и се прави Нова обвивка (ново свойство), с която общото се идентифицира пред друго. Ако това "друго" синхронизира с първото - става възможно да направят обща обвивка (пак ново свойство) и така - общо движение на цялото - вече с нов размер и форма. Но изграждането й е свързано с време за протичане на всички цикли на образуване на цялото - което означава, че образуванието става "по-бавно" във времето. И това е свързано с честотите, в които имаме възможности за "виждане" - от голямото се излъчват-отразяват по-дълги вълни, и така се достига до тези във видимия спектър- с тях ние виждаме с честота не по-голяма от 12Hz. Ясно е, че за тези дванайсет херца нещата се образуват милиарди, милиарди пъти и още милиарди. Бавното ни виждане "изтърва" бързите процеси за цялостна направа на ... футболната топка, например.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 минути, Малоум 2 said:

Да инкоректус е много прав. Дори бих засилил: никоя елементарна частица не е същата във всеки един момент на възможностите ни за изследване. Затова се въвежда Тъждественост на частиците - еднаквост на физични свойства (качества) в процес на изследване.

Идентичността на нещата в различни моменти е необходима абстракция за да мислим логично. Ако 1 не  е равно на 1, то цялата наука изчезва със звучно пльок. 

Да намерим устойчивото в преходното е целта. За атома (пускам фантазията в полет) това е ядрото, за електрона- заряда може би, за химията- атома, за физиката масата на тялото, векторът на движение, може би енергия, за организмите гените и т.н. Търсим устойчивото. За глиненото гърне- състав, история на процеса, т.е. технология. Счупеното гърне е със същия състав, но с друга форма. Условността за А=А е очевидна, но потребна.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Втори след княза said:

Идентичността на нещата в различни моменти е необходима абстракция за да мислим логично. Ако 1 не  е равно на 1, то цялата наука изчезва със звучно пльок. 

Пльок! Ако имаме една релейна верига, програмирана на LD, дали тогава 1=1?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 минути, insighting said:

Пльок! Ако имаме една релейна верига, програмирана на LD, дали тогава 1=1?

Да. Защото имате ЕДНА релейна верига, а не безкрайно множество във всеки поглед/разрез/изглед/сигнал/команда/изпълнение на команда и пр. възможни моменти и връзки.

Наведохте ме на мисълта, че с приемането на линията като съвкупност от точки си чертаем и разчитаме линии и фигури, и игнорираме безброй точки, освен по- значимите за задачата- връх, ъгъл, пресечена т. и няк. др.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Втори след княза said:

Идентичността на нещата в различни моменти е необходима абстракция за да мислим логично. Ако 1 не  е равно на 1, то цялата наука изчезва със звучно пльок. 

Да намерим устойчивото в преходното е целта. За атома (пускам фантазията в полет) това е ядрото, за електрона- заряда може би, за химията- атома, за физиката масата на тялото, векторът на движение, може би енергия, за организмите гените и т.н. Търсим устойчивото. За глиненото гърне- състав, история на процеса, т.е. технология. Счупеното гърне е със същия състав, но с друга форма. Условността за А=А е очевидна, но потребна.

Да, равенството е абстракция. Даже, някъде "въведоха" - шесто чувство:🤣 равновесието!😎 - защото несъзнавано го правим! И го тренираме, даже! Пък всички знаем, че при равновесие можем да считаме, че едно нещо е равно на друго нещо. Също, знаем, че равновесието в системите е Динамично. Тоест - и в равновесието се допускат моменти неравност... (флуктуации) и науката няма да каже пльок, защото работата й е да търси границите на параметрите, в които системите могат да са в динамично равновесие. И се търси, споменатата от теб, устойчивост в равновесните системи. Оказва се вероятностна тази устойчивост. А за човешкото мислене, при недостатъчни знания за действащи причино-следствени връзки (от хаос на елмагн. трептения, например), има наричане на сбъднато събитие със сравнително малка вероятност - случайност.

(онзиденшният виц: Ако спечеля от тото голяма сума не ща да ма показват по телевизора, щото всички ще викат: Егати селяндура!)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 17.08.2018 г. at 17:41, Малоум 2 said:

и в равновесието се допускат моменти неравност

В кой момент нулата може да е равна на единица? Това е въпрос от теста ми по математическа логика. Само на него не успях да отговоря, но после научих, че има и такъв момент.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Музикалното произведение като процес. 
Когато слушам непознато музикално произведение в зала, винаги се намира някой да изръкопляска в паузата между частите, което днес, не зная защо не е прието. Добре, че някои композиции завършват с туш, та да знаем кога е краят. В музикалният процес, просто не се появява въпросът за идентичност на нещото, може би защото това "нещо" е най- абстрактното изкуство. Можем да кажем, че картината при нейното рисуване не е същото, което сме видели вчера. Прибавено е нещо, има нови персонажи или елементи, не е изпипан фона или фигурите, но в музиката, освен ако няма нещо режещо ухото, което авторът може дори да е поставил нарочно, как да разбереш, че процесът не е довършен? Как да разбереш, че се е появило нещо ново? Освен по броя ноти? Композиторът може да вложи мотиви от други свои и чужди произведения, а пък изпълнителят може да интерпретира по различен начин. Идентично ли е произведението на себе си (А=А) дирижирано от друг диригент? Същият ли е музикалният бисер, изпълнен от малкия Гошко на читалищния концерт?

Все пак, НОТИТЕ в музиката решават всичко. Всъщност звуците, които означават. Тяхната чистота, продължителност и последователност. Виртуозът е просто изпълнител, който не прави грешки. Всяко несъответствие между написаната и изпълнена от Гошко нота показва различие на това, което той свири и това, което е. Въпреки това,  ще кажем, че той е свирил ужасно Брамсовата приспивна, но няма да кажем, че е свирил друго. Пък може и да кажем, че това не е изобщо Брамс, знае ли човек колко различен може да е той? 

Стигнах пак до там. Елементите- звуци и тяхната връзка правят нещото музика идентично на себе си в процеса на изпълнение. Време е за обобщение. 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, insighting said:

В кой момент нулата може да е равна на единица? Това е въпрос от теста ми по математическа логика. Само на него не успях да отговоря, но после научих, че има и такъв момент.

Не само в "един" случай. В мат. логика "ако..., то..." - при две грешни съждения, отговорът е верен. Нула и нула дават единица. ("Ако морето е от мастило, то конят е зелен")

http://bgchaos.com/522/polemics/logic/дигиталното-мислене-и-полиномът-на-же-2/

В таблицата има и други случаи. Но, ако се пита за опр. момент - то, този парадокс е само в главите ни. ("Тате, какво е вакуум?.. А бе, в главата ми е ама не мога да го обясня.")

Иначе, в Природата "нула" няма.😎

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Нещо за метода.
Е, не се получи, не натрупах отвън повече казуси, макар да имах намерението да бъдат по- обхватни, да се доближим до по- пълна представа за нещата. Което само на едного- на мен дойде на ум, това се събра.

 

В научните трудове днес се изисква да бъдат изложени по- пълно и обхватно МНЕНИЯ на други учени по дискутираното явление, да има пълнота на библиографската справка, а не СЛУЧАИ на проява на явлението. Недостатък на този метод е, че не поставяме под лупата явлението, а неговата интерпретация, боравим с думи, а не с факти. Предимство е, че донякъде фактите са осмислени и можем да стигнем до заключение, преценявайки значимостта на интерпретациите. Това обаче става при условие на непълно изследване на фактите, т.е. не можем да предпочетем едно или друго тълкуване заради адекватното му обяснение на явлението, а го предпочитаме заради убедителността, авторитета на автора.

Мисля, че това развива школата, епигонството, но не и яснотата на проблема. Но както казал Заю, "Не е важно каква ти е темата, а кой ти е научен ръководител" (знаете вица). тук

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Така е. Учените философи са основната пречка на научния прогрес. Според всеки, който смята, че те имат мнения и библиография върху дискутирани явления, които не включвант "СЛУЧАИ на проява на явлението". А какво тогава включват тези мнения и библиографии върху дадено явление, ако не включват "СЛУЧАИ на проява на явлението"?! Освен това да ви попитам - "адекватно обяснение на явлението" и "убедителност" могат ли да минат без пълно изследване на фактите?

По тази тема библиографията наистина може да е пречка, защото е огромна, а не защото не включва случаи на явления и факти. Така например може да се каже, че първият най-известен исторически регистриран процесуален философ е Буда. Който е смятал, че нещата не съществуват сами по себе си, защото са мигновени проявления, които в един миг възникват и в друг изчезват. Въпросът е дали предметите на битието съществуват сами по себе си или съществуват процеси на мигновено създаване, изменение и отмиране, които са същност на предметите на битието. Предметите са образувани от процеси или предметите зависят от процеси? Предмет или процес, това е въпросът? Моето лично мнение е следното: битието се състои от предмети, но ние можем да ги възприемаме единствено като просесуални проявления. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

... процесуален философ е Буда. Който е смятал, че нещата не съществуват сами по себе си, защото са мигновени проявления, които в един миг възникват и в друг изчезват. Въпросът е дали предметите на битието съществуват сами по себе си или съществуват процеси на мигновено създаване, изменение и отмиране, които са същност на предметите на битието. Предметите са образувани от процеси или предметите зависят от процеси? Предмет или процес, това е въпросът? Моето лично мнение е следното: битието се състои от предмети, но ние можем да ги възприемаме единствено като просесуални проявления. 

Ако проявлението е с честота, много по-голяма от човешкото "честотно" възприятие (+ помощта на уредите), понятието за "мигновено" губи смисъл. И съвремието знае, че е така.

Затова "червеничкото"  и за двете съждения, е вярно: предметите съществуват сами по себе си в процес на "мигновено" създаване - това е и същността им. (съществуването се доказва с взаимодействия). По-нататък - да, предметите се образуват "в процес" (динамично), а също зависят от "процеси в средата на пребиваването им" - какво ги "облъчва", въздействие,демек.😎 И така, изводът ти е правилен, според мен, ако има значение... Щото води и  до странни изводи, част от тях окултни (според някои учени), като "подобното се привлича от подобно", в смисъл, че съществуват сили (Пета сила съм я нарекъл) - сила с ентропиен произход - увеличена вероятност за взаимодействие на тъждествените частици, заради същностните им свойства, например:  официално е доказано, че съществуват два вида кондензат - на частици с цял спин и на частици с полу-цял спин.  При цял спин - ентропията (силата) се проявява в обединение (привличащи сили) - на най-ниско енергетично ниво за условията на процеса - мин. въздействие на външни полета.  Същото е и за полу-цял спин - най-ниското енергетично ниво, за условията на процеса, "изглежда" като липса на обединение, като хаос, но ... има подреденост на тоя хаос, заради свойство на самите частици, което прави Процесът да изглежда друг. Това  е и Същност на обект частица с полу-цял спин.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Incorrectus said:

Моето лично мнение е следното: битието се състои от предмети, но ние можем да ги възприемаме единствено като просесуални проявления. 

Когато разглеждаме промяната на нещата, установяваме разликата между Преди и След. Възприемането на самия процес (процесуално явление) е сравняване на моментни възприятия от същия вид- Преди и След. По тази причина, обект на внимание остават нещата- предметите. По- скоро нещата, като по- общ термин, защото и при промяна на възгледите на някого след обучение, терапия, сравняваме тези от преди с тези от след, за да установим дали има резултат и какъв е той в процеса на въздействието.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, Incorrectus said:

да ви попитам - "адекватно обяснение на явлението" и "убедителност" могат ли да минат без пълно изследване на фактите? 

Имам някои съмнения. По този повод да ви попитам, какво е мнението ви за ползата/вредата от кафето, захарта, марихуаната?

Разполагаме с убедителни и пълни изследвания на фактите. Появяват се ту убедителни и пълни изследвания на фактите за ползата, ту убедителни и пълни изследвания на фактите за вредата. Ние, подобно на кабинетните учени, четем и се доверяваме ту на едните, ту на другите. 

Как да не изпадне човек в съмнение?

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
On 20.08.2018 г. at 11:53, Малоум 2 said:

Ако проявлението е с честота,...

В това се състои разликата между гледните точки, която многократно обсъждахме. Философията от честоти не се интересува, а от проявления. Нито от частици и спинове се интересува. Не се интересува от това, което се вижда с микроскоп или опит в лаборатория. Интересува се от явленията, а не от какво са изградени те. 

У мен възниква въпрос дали ако частиците и техните спинове имат еди си какво поведение, това поведение автоматично се отнася до цялото творение нагоре по веригата - от мравката до слона и вселената? И те ли се държат по същия начин като частиците и спиновете?

On 20.08.2018 г. at 18:26, Втори след княза said:

Имам някои съмнения. По този повод да ви попитам, какво е мнението ви за ползата/вредата от кафето, захарта, марихуаната?

Разполагаме с убедителни и пълни изследвания на фактите. Появяват се ту убедителни и пълни изследвания на фактите за ползата, ту убедителни и пълни изследвания на фактите за вредата. Ние, подобно на кабинетните учени, четем и се доверяваме ту на едните, ту на другите. 

Как да не изпадне човек в съмнение?

Това не отменя нуждата да се познават фактите, ако някой иска да бъде убедителен. Но това в никакъв случай не означава, че фактите трябва да имат еднаква интерпретация. Същото се отнася  най-вече за психиката, в която нищо не е само черно или само бяло, само добро или само зло. Парадоксалният начин на мислене е единственото средство да се навлезе от повърхността в дебрите на психиката. Защото още родоначалниците на науката (или поне някои) са установили, че идентичността на черно и бяло е характерна черта на всяка психическа даденост в несъзнавано състояние.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 21.08.2018 г. at 18:46, Incorrectus said:

... Философията от честоти не се интересува, а от проявления. Нито от частици и спинове се интересува. Не се интересува от това, което се вижда с микроскоп или опит в лаборатория. Интересува се от явленията, а не от какво са изградени те. 

У мен възниква въпрос дали ако частиците и техните спинове имат еди си какво поведение, това поведение автоматично се отнася до цялото творение нагоре по веригата - от мравката до слона и вселената? И те ли се държат по същия начин като частиците и спиновете?

Скептичен съм по този въпрос.😐 Въобще нямаше да е нужна наука, ако форма и съдържание съвпадаха (еднозначно съответствие) по характеристиките на съдържимото.

Разнообразието на формите произтича не от собствените характеристики на участващи частици, а от проявления на КОЛЕКТИВНИТЕ свойства, където са проявленията на нови свойства. Но, ако не изследваме връзката "причина-следствие", няма и да разберем на какви особености от собствените характеристики на частиците, се проявяват разнообразията в явления.

Вече писах за закона за  "количествените натрупвания..." как правят НОВИ качества на крупното. Ако си представяш, че може изследването да "мине" без честоти - няма да стане. Там е резонанса, който прави СИЛИТЕ - ПРОЯВЕНИ и дава възможности за ПРЕВРЪЩАНИЯ - там е метаморфозата например. Защото в честотите е скрито време. А, нещата са съществуващи в пространство и време - за средните мащаби, в които се въдим, а при високи ОТНОСИТЕЛНИ скорости, близо до светлинни скорости - в пространство-време.

Философията без развитието (и ползването, и позоваването) на частните науки - не може да е адекватна на съвремие. Но и непозоваването на законите на философия ... води до това...:https://www.youtube.com/watch?v=hTHwgcv_96Y 

което, разбира се, е невярно.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Искате да кажете, че ако трупате накуп сливи, от количественото натрупване постепенно ще се получи мармалад от сливи?

Всички хуманитарни науки прекрасно се справят и без понятието "честота". А психологията спокойно минава и без понятието "причинност", което, както го представяте, касае единствено чисто физически фактори, което е елементната каузалност. В психиката елементна каузалност няма. Там нещата са алогични и безотноситерлни към пространство и време. Във философията, впрочем, пространство и време са атрибути на материята, следователно те не са форми, в които се помещава материята.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 48 минути, Incorrectus said:

Искате да кажете, че ако трупате накуп сливи, от количественото натрупване постепенно ще се получи мармалад от сливи?

Мисля, че постъпвате нечестно или некомпетентно. За ВСЕКИГО е ясно, че не иска да каже това.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Така е, пороци имам и други, но на лични, защото нямат връзка с темата.

Понеже съм сбъркан кантианец сега ще ви скандализирам още повече. Категориите количество и качество не се откриват в предмета на нагледа, защото самият предмет на нагледа бива мислен с категории.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Някои термини

Обект- всяко нещо, материално или идеално, към което е насочена познавателната ни или практическа дейност.

Състояние- относително стабилен етап при който отсъства въздействие, което да промени коя да е от характеристиките на обекта

Процес- изменението на коя да е от характеристиките на обекта, заключено между две състояния.

Въздействие/ взаимодействие- повлияване или взаимовлияние между обекти.

Дейност на субекта- управлявано въздействие върху обекта, предназначено да измени обекта или познанието ни за него.

 

При това дефиниране, въпросът за идентичност на обекта в условията на процес отпада. Променят се негови характеристики. В нашата дейност, задаваме кои характеристики на обекта са определящи, кои постоянни и кои променливи. Необходимостта, наложена от дейността и способността ни да различаваме, са важните при определяне на характеристиките на обекта и състоянието.

 

Връщам се към примера с водата. При въздействие на температура и налягане, тя променя някои свои характеристики, достига до относително стабилни състояния, прим. агрегатни състояния. Постоянен остава химическият й състав. При разглеждане поведението на водната пара в зависимост от температура и налягане, може да игнорираме, че това е вода и да разглеждаме поведението на газовете изобщо, т.е. съобразяваме се с целите и ограниченията на дейността. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, Incorrectus said:

Искате да кажете, че ако трупате накуп сливи, от количественото натрупване постепенно ще се получи мармалад от сливи?

Мармалад от сливи. Практическа дейност.

Състояние. Сливата е леко кисел плод с костилка и недостатъчна за сладко захарност. Може да е смесен със загнили плодове и нечстотии

Процес. Избираме зрели, незагнили плодове. Измиваме

Състояние. Чисти зрели плодове.

Процес. Почистване от костилките, смилане, подслаждане.

Състояние. Полутечна маса, смес от раздробени сливи и захар.

Процес. Варене и сгъстяване. Повишаваме температурата до завиране, след което я запазваме постоянна. За да поддържаме висока ентропия разбъркваме. За да ускорим изпарението понижаваме налягането.

Състояние. Топла желеобразна смес, капката от която не се разтича.

Процес. Овкусяване. Добавя се канела и карамфил.

Състояние. Мармалад от сливи.

 

Заб. По желание може да се слеят етапи (процес- състояние). 
Изводи от научна дейност по време на бъркане на мармалада:
Дейността обхваща поредица от процеси и  състояния, представляващи етапи (действия)
Получаването на мармалад от сливи е целенасочена дейност на субекта, а не естествен закономерен процес.

 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Състояние. Баща и син.

Процес. Събират сливите.

Състояние. Много сливи.

Процес. "Какво ще правим от тях тате?"

Състояние. Много болна майка.

Процес. "Ами ако оцелее майка ти мармалад. Ако не ракия." 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 53 минути, Skubi said:

Процес. "Ами ако оцелее майка ти мармалад. Ако не ракия." 

Ура! Методът работи! Дейност, състояния, условности, всичко си е на място. Благодаря.

осмислям и процес за пестил. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, Incorrectus said:

Искате да кажете, че ако трупате накуп сливи, от количественото натрупване постепенно ще се получи мармалад от сливи?

Всички хуманитарни науки прекрасно се справят и без понятието "честота". А психологията спокойно минава и без понятието "причинност", което, както го представяте, касае единствено чисто физически фактори, което е елементната каузалност. В психиката елементна каузалност няма. Там нещата са алогични и безотноситерлни към пространство и време. Във философията, впрочем, пространство и време са атрибути на материята, следователно те не са форми, в които се помещава материята.

Ле-ле?! Как ли е станал ... нефтът! Ами защо ли житото в силозите почти непрекъснато се разбърква?! (опитът показва, че ще се "запали", заради гниене в "количествено" променена среда). Процесите които човек е открил и ползва за себе си - са, за да му пестят време, за постигане на "вкусен" краен резултат. Добавките участват във "вкусен" и/или "полезен".

Едва ли хуманитарите се замислят по въпроса - физически, но си ползват постиженията на др. науки - в научната фантастика и ненаучните фантасмагории. Високо честотни са лазери, импулсни оръдия за "звук" (мех. вълни), елмагнитни и т. н. - бързи връзки за джипиес - по-восоката честота "дава" предимство време за пренос на информация.

В психиката елементна каузалност няма. Там нещата са алогични и безотноситерлни към пространство и време. Във философията, впрочем, пространство и време са атрибути на материята, следователно те не са форми, в които се помещава материята.

В психиката - няма, ама в съзнанието и разума - ги има, точно като съотнасяне на абстракциите, макар и НЕлогично (не всякога логично). И това е заради "подвижната" гледна точка по време на мислене, ако има такова. Затова и не може да се създаде ИИ - човешки тип. Затова и страдаме от характеропатия.

Вече и във философските проблеми, относно мисленето, за пространство и време - се прокрадва понятие за ПОДматериални (непознаваема материя - недосегаема за експерименти) частици (тъмна - материя с енергия), които да "дадат смисъл" на съществуването на непразно пространство (форма със съдържание), а времето си е пак по необратимост на процеси, които можем да наблюдаваме.

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...