Отиди на
Форум "Наука"

Процесите. Идентичност на нещата при промяна


Recommended Posts

  • Потребител

Хайде сега, Втори след княза - конспирации :)

Имате личното ми уверение, че не се познавам с никого.

А колко по-лесно би било вместо да водим този излишен диалог, просто да прочетете философската литература, която предложих за справка :)

Вижте, ad hominem аргументите не са добра стратегия. Не мога да ви наложа да не ги използвате, но няма да доведат до нищо. Нито аз, нито по-задълбочените от четящите, биха ги взели насериозно.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 357
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с друг

Хаха... каквото повикало, такова се обадило... знам, че няма да разбереш  

  • Потребител
1 hour ago, dora said:

Имате личното ми уверение, че не се познавам с никого.

Нито аз, нито по-задълбочените от четящите, биха ги взели насериозно.

И не е нужно - те плюсчетата и лайковете, както и останалите атавизми - говорят достатъчно за тия, дето ги ползват. Всъщност те са израз на отношение... и емоционална реакция. Това ли е "рейтинга"... :) И за кого...??? 

Ако са налични "задълбочени и сериозни четящи" това би било първото което биха били израснали. Обаче - те не са. И критериите и мерките за "задълбоченост" и сериозност... са достатъчно ясни, защото са изписани.

И всичко това защото някой си, някъде си, изразил негативно отношение за нещо си и обидил свещеностите на други... Нормална реакция - поне е умерена, макар да е твърде детска и незряла. Добре че все пак не беше толкова радикална, колкото тия дето се обидиха че един френски вестник публикувал карикатура на кумира им...

Някои теми заприличват на цирк, само дето повторяемостта и зациклянето доставят повече скука. Като че ли единствено играчите им не могат да се наситят. Чудя се - дали имат други възможности и дали е нужно толкова ниско да се пада... Нямам отговор...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

За интелектуална реакция, недраги. Просто харесвам нейните текстове. Толкова ли е трудно да разбереш, че някои хора идват тук да четат текстове, каквото е предназначението на форума. Емоционално върху личността на опонента реагираш единствено ти, защото не можеш да влезеш в същината на дискусиите, които се съотнасят с текста, а не с личността на опонента.

Нищо не е свещено. Прави ти се непрекъснато забележка, че се подиграваш на философски концепции, които не си чел. Това е всичко, което и сто пъти да ти се повтори, файда няма да има. И няма нужда да се оплакваш от развитието на темите в раздел философия. Тук пишат няколко човека, които се броят на пръстите на едната ръка. Които оттях са наясно с нещата няма какво толкова да дискутират. Четат другия, за да открият интересна гледна точка по някой въпрос и толкова. Никой никого не поучава, критиката е по същество, върху цитат на опонента.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Incorrectus said:

Тук пишат няколко човека, които се броят на пръстите на едната ръка. Които оттях са наясно с нещата няма какво толкова да дискутират. Четат другия, за да открият интересна гледна точка по някой въпрос и толкова. Никой никого не поучава, критиката е по същество, върху цитат на опонента.

Иронията, недраги, е в това, че ЧЕТЕТЕ точно тук. Никой не чете графоманите, а това ме издига в собствените ми очи. Ако смятате, че сте "наясно с нещата" и няма "какво толкова да дискутирате", не се товарете да ме критикувате, и без това тези, които пишЕМ се броИМ "на пръстите на едната ръка", т.е. не увеличаваме кой- знае колко погрешностите в науката.

Налага ми се да повторя. Ако компетентните не пишат, потребността от наука се удовлетворява от по- некомпетентни. Смяташ ли, че ако имаше авторски текстове от велик съвременен български философ, удовлетворяващ потребността ми от ясно знание щях да посмея да се намеся? НЕ!!! Кълна се.

Както разказва анекдотът: "Ако си глупав и мълчиш, значи не си толкова глупав. Но ако си умен и мълчиш, значи не си толкова умен." 

Оставам с очакване на ваши талантливи теми.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Къде чукаш, къде се пука. Казвам на Рамус, сърди се Князът. Погледнете ми ника, имам си роля в малкото форумно общество. Която не включва самомнение на вселенски учител - автор на талантливи теми. А на прост наблюдател на житейски ситуации. Какъвто е този случай на мистично вчустване. За подобни май говорихме някъде другаде с друг потребител. Простите наблюдатели не се вълнуват от никакви теми, достатъчно е да нацелят раздела.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Incorrectus said:

Казвам на Рамус...

Недоразумението би се избегнало, ако имаше обръщение или цитиране. Може би някъде се отразява, но не зная къде. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Никъде не се отразява. Татенцето води един негов си диалог с рамус, но пред собственото си огледало. Дори не виждам какво пише, ако не се цитира от някого. той го знае чудесно, но е с идеята че си говори с рамус, някой си, като повтаря неговите си повторителни мантри. Монологът, той си го фантазира като диалог. А диалози отдавна няма. При него диалогичното е само сходното на неговото, щото това е най-кеф и дава широта на старческата душа. За да видите и примера - очаквайте сега и репликата му - щото самотния монолог само това чака... за да си напише задължителната рецитация.

Разбира се, че не му се отварят никакви теми - той е само в любимата си роля да припява, или коректор и допълващ на пишещите. Лайковете и емотикончетата са само за "шербет в кафето" в любимата си роля на проповедник и директорски контрол - щото той е пич отсякъде пред огледалото си.

Не е нужно никакво сериозно внимание към написаното от него. Тук има някаква клика, която просто й е кеф да се съберат себеподобни и сходни и да си пишат като се допълват взаимно. Това те го схващат като обогатяване - щото носи радост, наслада, носи нужното усещане за покой и разтуха - заради което е и цялата работа. Гарнитурите от приписване на "мисии", ролите на защитници, пазители и говорители, от силна загриженост за "невежите и жадни за знания читатели"... е само като част от театъра и така се увеличава насладата.

Задължително - те са рационални отсякъде. Няма по-рационални, по-знаещи и по-начетени. Те не вярват, нямат лично отношение, нямат никакъв личен елемент и са най-обективните същества сред вселената. Това не пречи - като се пишат тиради по темата че 'всички вярват и че вярата е сред всичко, да си лайкват, че тва все пак ги прави "хора''. Най-важното е - че се търси нужния комфорт - сред всичко. Спокойно, бавно - сичко е ясно и само четете тоя или оня, слушайте какво ви казват, следвайте съветите - само по себе си това е гаранцията че ще мислите по същия начин...

Самата идея че някой ще се занимава с чоплене и мислене - им е странна и доста чужда. Защо ще мисли, аджеба, след като вече е измислено. Любимата им фраза е "топлата вода е вече открита" и те само я ползват и това е достатъчно. Някой друг ще измисли "горещата вода", те отново само ще ползват, щото... това си е чудесна и много удобна роля. Техния личен принос към познанието се свежда до коригиране и съветване кой какво да чете, до прокламиране на вече наученото, написаното и измисленото. И комбинирането му - когато е нужно да се донагласи факта, че всички отговори вече са измислени, написани и само чакат някой да ги прочете наготово в библиотеките.

Това все пак е житейски план и в него си живеят доста хора. Но не е моят. А когато започнат да ме съветват и ме поучават, ама от техния си свят, щото са с усещането че света е един и именно те живеят с истинския, а всички останали - в погрешния и само е нужно да прочетат, да научат и да се осведомят и - воала. Щастието идва с "правилното знание", което да обясни истината и живота - е чудесна и много привлекателна илюзия за мнозина. Все пак - тя именно заради това съществува - носи усещане за комфорт и сигурност. И социалност - щото се споделя от "най-умните" и те самите са сред тях.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, ramus said:

Самата идея че някой ще се занимава с чоплене и мислене - им е странна и доста чужда. Защо ще мисли, аджеба, след като вече е измислено. ... "топлата вода е вече открита"...

Топлата вода със сигурност е открита... някъде. Ценните мисли са там, във Вавилонската библиотека или в манастирската библиотека на Хорхе, но в информационния хаос е по- реалистично да се изрови нещо от своята умствена картотека. При това, дори да го има онова, свръхценното, за нас остава интериоризираното, лично приетото и изповядано, а това доставя по- интензивно преживяване. Вярвам, че всеки го може. Коректната критика е полезна  когато "акушира" на "забременени" умове...(то пък да не `почне едно поголовно "забременяване"). :) . Пожелания за хубав ден.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Топлата вода със сигурност е открита... някъде. Ценните мисли са там, във Вавилонската библиотека или в манастирската библиотека на Хорхе, но в информационния хаос е по- реалистично да се изрови нещо от своята умствена картотека. При това, дори да го има онова, свръхценното, за нас остава интериоризираното, лично приетото и изповядано, а това доставя по- интензивно преживяване. Вярвам, че всеки го може. Коректната критика е полезна  когато "акушира" на "забременени" умове...(то пък да не `почне едно поголовно "забременяване"). :) . Пожелания за хубав ден.

А какво означава свои мисли не вярвам да можете да кажете. По простата причина, че такива няма. Психолозите например знаят много добре, че дори налудните бълнувания на психично болни не са собствени мисли, защото са типични, по-точно архетипични. Те може да се различават по съдържание, но се повтарят като тип. 

Умът по рождение е празен от всякакви съдържания. Не случайно в източната философия го наричат вътрешно сетиво. Сетивото работи с възприети предмети, а не с такива, които се раждат в някоя самовлюбена глава. Ако някой си въобразява, че мисли със собствени мисли, то такъв е в дълбока заблуда по простата причина, че умът априорни знания не съдържа. Просто е много по-лесно да си въобразяваш, че си независим от всичко, когато в паметта си нямаш точен спомен къде какво си прочел или чул и затова после го интерперетираш като свое. Съответно критиката към такива е, че изопачават ученията, а не нещо друго. Такива не мислят със свои мисли, а следват безкритично емоционалната фонова инерция на нагласите. Това беше по принцип, нямам предвид вас, Втори след княза.

Преди 6 часа, ramus said:

Това все пак е житейски план и в него си живеят доста хора. Но не е моят. А когато започнат да ме съветват и ме поучават, 

Критикуват се твоите текстове, а не твоят живот, който си е твоя работа. Което никога няма да можеш да го разбереш. Затова съветвам да си отвориш тема извън философския раздел, защото философите не считат екзистенцията за върха на сладоледа, напротив. Пожелавам в тази хипотетична тема да привлечеш съмишленици, дай боже и от нежния пол, които с готовност и въздишки да слушат искрените ти и лични изповеди за твоя живот.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, Incorrectus said:

А какво означава свои мисли не вярвам да можете да кажете. По простата причина, че такива няма. Психолозите например знаят много добре, че дори налудните бълнувания на психично болни не са собствени мисли, защото са типични, по-точно архетипични. Те може да се различават по съдържание, но се повтарят като тип. 

Умът по рождение е празен от всякакви съдържания. Не случайно в източната философия го наричат вътрешно сетиво. Сетивото работи с възприети предмети, а не с такива, които се раждат в някоя самовлюбена глава. Ако някой си въобразява, че мисли със собствени мисли, то такъв е в дълбока заблуда по простата причина, че умът априорни знания не съдържа. Просто е много по-лесно да си въобразяваш, че си независим от всичко, когато в паметта си нямаш точен спомен къде какво си прочел или чул и затова после го интерперетираш като свое. Съответно критиката към такива е, че изопачават ученията, а не нещо друго. Такива не мислят със свои мисли, а следват безкритично емоционалната фонова инерция на нагласите. 

Смятам, че мислите само след съществено абстрахиране са типични. Иначе нито Моцартовата музика, нито Евклидовата геометрия, нито Фройдовата психоанализа щяха да се отличават от мисленето на "единствения човек, който се осмели да протестира"- Мунчо. Доколкото умът при раждане е "празен от всякакви съдържания", то всеки човек се сблъсква с различни ситуации и взаимоотношения и така оформя онези единствени  мисли, които го подпомагат в поведението и изборите, които прави.

Това, че не се държим и не излагаме мисли съвсем независимо е нормален резултат от общественото ни битие и опит. По- добре приети, като свои, ще бъдем когато "между вълците вием по вълчи". 

Формираните в процеса на обучение познания и начин на мислене не са идентични за хората, защото са пречупени през техните способности и склонности. Дори близнаци, учили се при един учител взимат различни осмислени решения, основани на различния им опит. Именно заради това за мен са по- интересни "своите мисли" на хората, които са в близост: българи, увлечени от философия, ползващи Форум Наука. Те са ми по- близки и мога да ги възприема по- добре отколкото живеещ в съвсем други условия и ползващи съвсем друга култура вундеркинди.

При деградация на личността и психични болести, медицината наистина типизира поведението на болните, но колкото по- богат е здравият психичен живот, толкова по- уникално е мисленето. Фактът, че имаме различни мисли по темата и за участниците го потвърждава.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
1 hour ago, Втори след княза said:

Формираните в процеса на обучение познания и начин на мислене не са идентични за хората, защото са пречупени през техните способности и склонности.

Нали това казах. Различни са по съдържание, но са типични. Моцарт и Фройд са мислели типично, щом техните мисли (музика) са възприети от другите, а  не са обявени за лудост.

Възникващата в съзнанието мисъл първоначално е несъзнавана. Това се доказва от факта, че мислим, за да открием подходящата мисъл, която не винаги ни се дава незабавно. Много често изобщо не ни се дава. А несъзнаваното не е лично. Съзнанието има привидно лични елементи, заради самоотъждествяването спрямо имагинерния Аз, но то е продукт на несъзнаваното.

Уникални мислители няма, защото техните уникални мисли биха били съвършено неразбираеми за другите. Всяка мисъл има своята предистория - явна или скрита за индивида. Това се обуславя от възпитание, среда..., това, което и вие споменахте. Но точно това не прави мисленето уникално.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Форма и съдържание
Един от подходите на деятеля за установяване или утвърждаване на нещо като идентично в процеса на промяната му, е ако приеме за трайна формата и/или съдържанието.
Нека отново вземем за пример Хераклитовата река. Тя е вместилище за течност, а течността има свойството да приема формата на съда в който е. Това е същата река (същият съд), независимо, че нейната вода е изтекла безвъзвратно. 
При друга цел на дейността, може да бъде взето за опора съдържанието, независимо от измененията на коритото на същата река, абстрахирайки се от промените му и акцентирайки на това, че реката е място по което тече именно вода, а не друго съдържание- лава или ледник например. Тогава промените в коритото са несъществените и Нил от времето на фараоните е идентичен с Нил днес.
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 20 часа, Втори след княза said:

Форма и съдържание
Един от подходите на деятеля за установяване или утвърждаване на нещо като идентично в процеса на промяната му, е ако приеме за трайна формата и/или съдържанието.
Нека отново вземем за пример Хераклитовата река. Тя е вместилище за течност, а течността има свойството да приема формата на съда в който е. Това е същата река (същият съд), независимо, че нейната вода е изтекла безвъзвратно. 
При друга цел на дейността, може да бъде взето за опора съдържанието, независимо от измененията на коритото на същата река, абстрахирайки се от промените му и акцентирайки на това, че реката е място по което тече именно вода, а не друго съдържание- лава или ледник например. Тогава промените в коритото са несъществените и Нил от времето на фараоните е идентичен с Нил днес.
 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с другите предмети... Второто е недостъпно за външните сетивата, а се узнава интелектуално, т.е. чрез четене, мислене, опитно знание за предмета и на базата на всичко това - правилен извод за същността на предмета. Пример: обикновеният човек безпогрешно разпознава формата на ябълката, но нейното съдържание познава единствено специалистът по ябълки, т.е. нейния веществен състав, плод, ствол, листя, коренова система, хранителни качества, подходяща за виреене почва и т.н. Следователно за опора на идентичност може да служи формата, а съдържанието винаги подлежи на допълнителни изследвания, спорове, нови открития. То (съдържанието) не може да бъде разкрито в пълнота, а аз като заклет кантианец ще кажа, че нещото в себе си остава непознаваемо в пълнота.За него узнаваме само това, което позволяват познавателните инструменти на съзнанието.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, Incorrectus said:

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с другите предмети... Второто е недостъпно за външните сетивата, а се узнава интелектуално, т.е. чрез четене, мислене, опитно знание за предмета и на базата на всичко това - правилен извод за същността на предмета. Пример: обикновеният човек безпогрешно разпознава формата на ябълката, но нейното съдържание познава единствено специалистът по ябълки, т.е. нейния веществен състав, плод, ствол, листя, коренова система, хранителни качества, подходяща за виреене почва и т.н. Следователно за опора на идентичност може да служи формата, а съдържанието винаги подлежи на допълнителни изследвания, спорове, нови открития. То (съдържанието) не може да бъде разкрито в пълнота, а аз като заклет кантианец ще кажа, че нещото в себе си остава непознаваемо в пълнота.За него узнаваме само това, което позволяват познавателните инструменти на съзнанието.

Вие извършвате един вид дейност и вашият реален поглед е този. РЕЛАТИВНОСТТА в понятието ми за Деятел/Наблюдател е, че като такъв, вие решавате успешно по този начин задачите в своята дейност. Ето пък друг, който иска да обясни понятието за течност в своята дейност, той използва същата дума (форма) за друго понятие 

Цитирай

При обикновени условия течностите имат собствен обем, но нямат определена форма, а приемат формата на съда, в който се намират.

Именно идеята за ОТНОСИТЕЛНОСТ и НАБЛЮДАТЕЛ ( частен случай от Деятел), според мен, е по- адекватна и съответства на времето след Айнщайн.

В този смисъл аз не отричам вашата концепция и бих се възползвал от нея, ако тя решава проблеми в моята дейност. Доколкото за момента тя не ги решава се налага да търся отговори сам.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Състав и структура
С постиженията на химията е много лесно да се установи идентичността на нещата след процеса на физическата промяна. Течната и замръзнала вода имат един химически състав и с това са едно и също. Раздробеното, смляно пшенично зърно има същият състав. Брашното и зърното, пък и хлябът са етапи в един физичен и биохимичен процес на обработка, при който химическото съдържание остава същото. Кристалният въглерод- диамантът е въглен с променена структура. Химическият състав е трайното във физическите промени. Аналогично атомният състав е трайното при химическите промени. Железният окис не е ново вещество- ръжда, а съединение на желязото. При това обратимо. 
Дори при ядрените реакции и превръщането на едно вещество в друго, остават трайно ядрените частици- протони и неутрони. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Изследвайки непроменливото в променливото стигнах до простичък извод.
Медта в бронза ще си остане мед; реката с кал или без кал си остава река; кислородът си остава кислород във водата; арабите и негрите си остават араби и негри в Париж.

идеите за претопяване, конвергенция и интеграция имат относителен смисъл, доколкото тези, които се занимават с това могат да изберат такива мерни системи с които да защитят свършената работа, но закономерностите, които са ги обособили ще се проявяват. 

Много повече интересува хората не идентичността при промяна, а промяната. Как оловото да стане злато, а арабите парижани. Защото промяната изисква да се вложи енергия, а идентичността иска статичност, инертност, оставане по самосебе си. Медта, арабинът ще си останат такива и важното е какви са техните качества и как се променя света с тяхното присъствие, а не как да бъдат превърнати в други.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, Втори след княза said:

Защото промяната изисква да се вложи енергия, а идентичността иска статичност, инертност, оставане по самосебе си.

Зависи. В много случаи именно запазването на "идентичност" изисква влагане на енергия. А най-лошото е, че колкото и енергия да вложим, статичността винаги ще си остане непостижима. "Всичко тече, всичко се изменя и нищо не остава едно и също." Така че, ако разглеждаме идентичността в този смисъл, тя за абсолютно всяко материално нещо може да просъществува само в един-единствен кратък миг. Или казано по друг начин:

Нищо не може да остане идентично дори на самото себе си за повече от миг... равен на "планковото време" /възможно най-краткия интервал от време във Вселената/:bn:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 55 минути, Шпага said:

именно запазването на "идентичност" изисква влагане на енергия

Това е точно. И логично... - "всичко тече и всичко се изменя" не е точно по отношение на психичното отражение - сред което са и процесите по идента чрез формиране и създаване на ядрото на психичния свят - образът "АЗ".

ЦЕНТРАЛНИЯ ОБРАЗ непрекъснато е разкъсван от две основни тенденции - да бъде изменян, за да се адаптира на промените. И другия - да се задържи статичен, защото това е лесния начин в началните структурообразуващи етапи в психичните процеси. И в двата случая е нужна енергия. И то - непрекъснато.

В психичния свят, е много характерен типичен за живота процес по "балансиране" между две основни тенденции. В биологията и физиологията - динамичното поддържане на равновесие, чрез взаимнорегулиране на противоположностите в процесите, се нарича ХОМЕОСТАЗА. същото е налице и сред психичния свят - по аналогия аз го нарекох ПСИХОСТАЗА...

Енергия е нужна непрекъснато. Но в психичното е много по-сложно и интересно, защото става изключително важно КОЙ е УПРАВЛЯВАЩИЯ ЦЕНТЪР. В ХОМЕОСТАЗАТА това е ясно и еднозначно природно зададено. Но в психичния свят - същото вече е доста изменчиво и структурно са налице "ТРИ ОСНОВНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЗВЕНА, задаващи три различни нива на ПСИХОСТАЗА. изменяйки "балансиращата точка" чрез смяна на приоритетите за баланса...

Не е нужно да се разпростирам, просто вмъквам само фрагменти,  които предположително биха били любопитни и по казуса на самата тема.

 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

В много случаи именно запазването на "идентичност" изисква влагане на енергия.

Съгласен. Обаче това е при отворена система. Когато системата е затворена идентичността се запазва без разход на енергия.

Имам предвид, че запазването на движението изисква по- малко триене, осъществимо във вакуум и безтегловност. При контакт с други тела е нужна енергия за преодоляване на съпротивлението.
За запазването на температурата е необходима добра термоизолация. Само ако няма такава се налага да се внася топлина.
Веществата се запазват в изолирана среда. Контактът с други предизвиква взаимодействия.
и т.н.

В края на краищата, при отсъствие на енергия отсъства промяна. За да запазим нещата от промяна ги предпазваме от въздействия. Идентичността изисква енергия за да противодейства на влиянията. 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 53 минути, ramus said:

…по аналогия аз го нарекох ПСИХОСТАЗА…

Енергия е нужна непрекъснато. Но в психичното е много по-сложно и интересно, защото става изключително важно КОЙ е УПРАВЛЯВАЩИЯ ЦЕНТЪР. В ХОМЕОСТАЗАТА това е ясно и еднозначно природно зададено. Но в психичния свят - същото вече е доста изменчиво и структурно са налице "ТРИ ОСНОВНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЗВЕНА, задаващи три различни нива на ПСИХОСТАЗА. изменяйки "балансиращата точка" чрез смяна на приоритетите за баланса...

Не е нужно да се разпростирам, просто вмъквам само фрагменти,  които предположително биха били любопитни и по казуса на самата тема.

 

Наистина, не е нужно да се разпростираш, както е излишно и да се кичиш с поредното откритие на топлата вода…

Cover-300x300.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Weighing_of_souls

Редактирано от caress…
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

за топлите води - вече писах на други места. Стига с тоя спам какъв съм аз, какво правя, с какво се кича. Няма как немощтта да се покрие с клипчета, и клишета, колежке.

Щото тук се разисква, а не е литературна тема. Не ме интересува с нищо дали някой някъде е изминал път водещ до сходни нужди и открития. А вие за същото - ползвате готовите резултати от това. Аз, лично виждам някои разлики - за вас те нямат значение. Но вие никога няма да откриете каквото и да било, което за вас, самата, изглежда също няма никакво значение. Аз само ще ви ги загатна - разликите. Зад извеждането на понятието си, аз имам път, той идва и преминава през него и отива нататък... А за вас това е просто гугъл-търсене. Няма как да разберете, заради това опитвате ироничните си игри. Не ми пречи с нищо, но това е тема в която някои хора опитват да съждават, а не да търсят в гугъл, да гледат клипчета, да посочват произведения, цитати и велики имена... и да заместват липсата на личен път, с поетични и литературни похвати.

изглежда още не сте научили разликата между съждение и мнение. Аз правя такава, вие не можете и за вас те до голяма степен са синоними. това е даденост и вие няма как да я промените. затова кълвете си, вероятно и това помага при безсилието.

 

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Щом пишеш във форум, би следвало да си даваш сметка за отговорността на собствените си думи, както и за възможността написаното от теб не само да бъде коригирано, но и подложено на критика. Ако не си в състояние да осмислиш и приемеш тези факти, ти предлагам да се оплачеш на мама.😂

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Рядко се среща човек, който да копира чужди мисли и прозрения с такова усърдие, и да ги представя за свои. Дори самата формулировка на изречението с хомеостазата и психостазата е същото на английски https://books.google.pt/books?id=BaWb9W9yoncC&pg=PA98&lpg=PA98&dq=psychostasis+psychology&source=bl&ots=C3MDBIVT0L&sig=zNHlbuGLQ8k6NXr1yyjW-e0V3jU&hl=nl&sa=X&ved=2ahUKEwjdzbi31sHdAhUL2aQKHVmhA9wQ6AEwAXoECAkQAQ#v=onepage&q=psychostasis psychology&f=false както всеки може да се убеди на посочения линк...

All of this " cognitieve chemistry" is rulled by a steady state control or psychostasis that resembles the body's homeostasis.

Някак е смешно да се обвиняват хората, които с уважение се позовават на източниците си на информация, в цитатничество, когато други просто плагиастват най-нагло и безсрамно.

Редактирано от caress…
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Когато разглеждаме промяната на психичните състояния не можем да се опрем на нещо трайно и елементарно. Както казва анекдотът „До вчера обичах Пешо, днес Гошо. Колко бързо се променят мъжете?!”. Промяната на идеалното, психичното не се основава на материален носител, който да поддържа идентичността, както молекулите вода в реката. Паметта е тази, която прави тези процеси инертни и до някъде идентични на себе си. В този смисъл компрометирането на паметта е предпоставка за бърза промяна. Използвам тази дума в смисъл, че нововъзприетото чрез сетивата или генерирано от умствените дейности на мозъка не се сравнява със запаметеното. В условията на бързи промени или стрес просто няма време за това, а може и запомненото да се игнорира от висшата мозъчна дейност като несъществено. На това родителите казват „Ще го научат по трудния начин”. При психотерапевтично въздействие, също се цели избягване на инертността на паметта. Това става или в особено състояние- под хипноза или религиозно, но може и наркотично изживяване, или при въвеждане в конфликтна ситуация, при която няма време за извикване на паметта, или чрез ангажираност с нов вид дейност при който паметта вече няма с какво да помогне в новата ситуация. В този смисъл Абдул може да преживее промяна и да стане парижанин, само ако паметта му бъде компрометирана. Тогава неговата предишна идентичност ще бъде деконструирана и ще бъде изградена нова. Доколкото това са идеални, информационни процеси, промяната не се отнася за материален носител, тялото на Абдул остава същото. Преструктурира се обаче информацията и паметта се натоварва с нова информация. В новото състояние, изградената памет, е инертният гарант за неговата трайност.

Разглеждайки човек с психични проблеми, който изживява психотерапевтична промяна, за кое можем да кажем, че е идентично у него преди и след? Опирайки се на идеята, че мозъчните процеси са материални и остават същите, можем да кажем, че те са трайното, но остава въпроса „Коя е психичната структура, която е непроменима?” Като дейност, която е инертна, това е паметта. Паметта за действията, които е извършило лицето за собствената си промяна, му помага да ги повтаря при нови проблеми. Отговорът на въпроса „Кое направи тогава за да предизвикаш промяна, а не правиш сега?” е плодотворен и предизвиква онзи лично важен отговор, за който и терапевтът може би не се досеща.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 17.09.2018 г. at 11:01, caress… said:

коригирано, но и подложено на критика.

Критиката не се прави с цитати и копиране. За критината са нужни съждения на които ти не си способна. Поетиката не са съждения, както и да имаш дар-слово - също.

Един прост пример:

 В игра на белот, даден субект може да изведе сам правилата, при положение че са му напълно непознати. Извежда ги на фона на наблюдения и система от съпоставки. А друг - може да играе белот само когато е прочел вече изведените правила.

И в двата случая после някой играе по правилата - разликата, обаче е съществена. Този, който сам извежда правилата, може да го направи сред всичко и всякакви игри, сред всякакъв контекст. А този, който не може да извежда - му е нужно непрекъснато някой да му каже, някъде да прочете - трябва му наготово.

ето това е разликата. И когато пишеш сред форум, а нищо не разбираш от това, което критикуваш, ако си тая за която се представяш поемеш отговорността, която избягваш с все сили. Да я поемеш - означава просто да си признаеш че никога не си била способна да изведеш... Каквото и да е. Това е, просто е.

Докато, обаче не си тая, за която се представяш, а си онова малко и наранено дете, което цял живот се мъчи да избяга от спомените си. Което обаче е проблем - никога няма да избягаш - дори ще ти обясня защо, също е просто. Ти се съпротивляваш несъзнателно и съзнателно да скъсаш връзката с миналото си и да го израснеш - защото именно в това минали ти намираш едно универсално средство за оправдание и обяснение за нищетата и празнотата която чувстваш сега. Ако го няма това обяснение и оправдание... просто няма да го понесеш. Не можеш - затова е целия този сложен цирк, с преплетените игри по форуми, връзки с мъже, спасявания, после - отмъщения...

Иначе го играеш на пълна, щастлива, доволна... но само на парадното лице. само фон на играта е и забежките по психоаналитични и психологични теории, лекции, курсове... Вечния комплекс, мотивиращ почти всички "психолози" - е личните рани и драмата от тях. Това е и най-големия проблем на психологията - не "логията", а психоса на тия, дето им служи за личните щения, под предлога че "помагат на хората".

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...