Отиди на
Форум "Наука"

Живот около сини свръхгиганти и бели джуджета


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Астрономията винаги ми е била тера инкогнита, но във форума за щастие има хора, които не са като мен на "вие" с тази наука. Затова имам въпрос.

Възможно ли е да съществуват обитаеми планети около двойна звезда, съставена от син свръхгигант и бяло джудже. Имам предвид конкретно двойната Гама от съзвездието Жертвеник (Ara)? Както и възможно ли на небето на такава евентуална обитаема планета да се виждат едновременно синият свръхгигант и бялото джудже.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Докато някой, дето има хабер от астрономия, се отчете тук, аз май се пооправих сам в бъркотията. Баш пък около бяло джудже животът надали е възможен.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

зависи най-вече колко е отдалечена планетата от гиганта. Проблемът е какъв точно живот търсиш - ниво бактерии, или по-сложни организми. Защото и животът на синия гигант в повечето случаи е доста ограничен /зависи от масата на звездата/, което прави малко вероятно животът да има време да изкласи както при нас. ;)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Aspandiat said:

Възможно ли е да съществуват обитаеми планети около двойна звезда, съставена от син свръхгигант и бяло джудже. Имам предвид конкретно двойната Гама от съзвездието Жертвеник (Ara)? Както и възможно ли на небето на такава евентуална обитаема планета да се виждат едновременно синият свръхгигант и бялото джудже.

Мога да се изкажа само на база най-общи принципи от астрономията и физиката.

В подобна система на практика няма стабилни орбити за планетите, както е в системи само с един голям гравитационен източник (както нашата). Това ще рече, че в рамките на стотици (хиляди) обиколки по някаква орбита, тя ще се промени съществено с времето. Което за живот ми се струва контрапродуктивни условия - планетата в еволюцията си ще се доближава и отдалечава силно от текущата звезда, която обикаля. Нашата земя много дълго време е в на практика стабилна орбита, която поддържа водата в течно състояние, в един изключително тесен температурен диапазон, и причината за това са стабилните орбити около един гравитационен източник. А историята на живота тук е поне няколко стотин милиона години, около двойна звезда няма такъв кредит.

В такива двойни системи квазиустойчиви са орбитите близо до едната звезда. Квазиустойчиви означава, че са устойчиви по-дълъг период, като орбитата се променя бавно, докато излезе от устойчивост. В зависимост от масите на звездите и разстоянията квазиустойчивите орбити могат да достигат десетки и стотици хиляди оборота, рядко милиони. Орбитите които са по-далеч от звездата, по-близо до центъра на масата на системата, са силно неустойчиви. Ако има и други планети, възможни са и взаимни влияния, които да доведат и до изхвърляне на някоя от планетите извън системата, или промяна на орбитата и сблъсък с някоя от звездите.

Основният проблем тук е да се получи съчетание на сравнително стабилна орбита (отстояние до звездите) с условия за живот (достатъчна енергия от звездите, и стабилност на тази енергия). Тоест имаме произведение на две и без това малки вероятности, което прави ситуацията невероятна. Това много силно зависи от характеристиките на звездите.

Колкото за виждането, вариантите са много. Има вариант едната звезда да е дневно, другата нощно светило, едната да се вижда непрекъснато (от една част на планетата), другата да има поведението на нашето слънце, малко са тук ограниченията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 22 часа, Aspandiat said:

Възможно ли е да съществуват обитаеми планети около двойна звезда, съставена от син свръхгигант и бяло джудже.

Ако излезнем от рамките на биологията то е възможно да съществуват обитаеми планети там. Тези рамки, които сме поставили заради нуждите на човека за живот, са доста ограничени.  Роботите с изкуствен интелект могат да живеят почти навсякъде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.11.2018 г. at 17:11, makebulgar said:

 

On 1.11.2018 г. at 18:09, Aspandiat said:

Възможно ли е да съществуват обитаеми планети около двойна звезда, съставена от син свръхгигант и бяло джудже.

Ако излезнем от рамките на биологията то е възможно да съществуват обитаеми планети там. Тези рамки, които сме поставили заради нуждите на човека за живот, са доста ограничени.  Роботите с изкуствен интелект могат да живеят почти навсякъде.

Първо - понятие за "обитаеми планети" ... от кого?! Ако е от земни хора - абсурд! Невъзможно е.😎

Няма как да "излезем" от рамките на "био-...". Разумен живот е възможен само ако има условия да възниква живот на база - въглерод (въглеродни вериги - на планета, която е като Земята). Вярно е, че на някакъв етап от развитие - био-животът може да създаде роботи с целеви интелект, които да се изпратят някъде из Космоса, за да "завладяват" планети в "обитаема зона" за въглероден живот. Да ги правят "тераформирани", след милиони години, примерно. Ама - няма да е жив до тогава естественият био-интелект и ... файда йок! Роботът не може да пренесе ембриони, щото лъченията в космическа среда унищожават генетичната информация. Оцеляват "затворени" микроби, ама вече с мутации - неизвестно е какво ще се пръкне от тях.🙄 (освен  на холивуд😊)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

 Разумен живот е възможен само ако има условия да възниква живот на база - въглерод (въглеродни вериги - на планета, която е като Земята).

Именно в това се крие ограничението ни. Искаме всичко разумно да е на база въглерод, въглеродни вериги и планети които са като Земята. А живота вероятно може да възниква и на други бази. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Американские астрономы на пресс-конференции 15 сентября ( 2011 година)  сообщили об открытии планеты с двумя солнцами. Ее нашел орбитальный телескоп NASA «Кеплер» (Kepler), запущенный в 2009 г. для фотометрического поиска внесолнечных планет (он отслеживает периодические изменения яркости, вызываемые прохождениями планеты перед звездой). Звездная система, удаленная от нас на расстояние 200 световых лет, состоит из оранжевого и красного карликов, которые обращаются вокруг общего центра масс с периодом в 41 сутки.

88N-101.jpg

Вид от планетата HD 188 753 Ab от  Kepler-16b. Фатазия на художника от NASA

Масата на планетата е приблизително както на Сатурн , орбитата и годната там са както при Венера - 105 мил км и 229 дена ! Температурата там на тази планета е много ниска поради това че Оранжевото и Червеното джуже са много по хладни от нашето родно Жълто джужде - 200 градуса Келвин ! 

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Bildergebnis für планеÑа Ñ Ð´Ð²ÑÐ¼Ñ ÑолнÑами

В двойных звездных системах возможны два типа планетных орбит:

1) Планета обращается на расстоянии, значительно превосходящем размеры орбиты звездной пары, сразу вокруг обеих звезд. Именно такую планету и открыли в данном случае. Газопылевые диски на таких орбитах уже открывали, и то, что планеты в такой конфигурации «на подходе», почти никто не сомневался (но строго говоря наличие газопылевого диска еще не означает, что при его рассеивании останутся готовые планеты на устойчивых орбитах).

2) Планета крутится вокруг одной из звезд двойной системы на расстоянии, заметно уступающем размерам звездной орбиты. Формально это тоже планета в системе двух солнц, и такие планеты уже давно известны.

https://trv-science.ru/2011/09/27/dvukhsolnechnaya-planeta/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.11.2018 г. at 12:31, scaner said:

Мога да се изкажа само на база най-общи принципи от астрономията и физиката.

В подобна система на практика няма стабилни орбити за планетите, както е в системи само с един голям гравитационен източник (както нашата). Това ще рече, че в рамките на стотици (хиляди) обиколки по някаква орбита, тя ще се промени съществено с времето. Което за живот ми се струва контрапродуктивни условия - планетата в еволюцията си ще се доближава и отдалечава силно от текущата звезда, която обикаля. Нашата земя много дълго време е в на практика стабилна орбита, която поддържа водата в течно състояние, в един изключително тесен температурен диапазон, и причината за това са стабилните орбити около един гравитационен източник. А историята на живота тук е поне няколко стотин милиона години, около двойна звезда няма такъв кредит.

В такива двойни системи квазиустойчиви са орбитите близо до едната звезда. Квазиустойчиви означава, че са устойчиви по-дълъг период, като орбитата се променя бавно, докато излезе от устойчивост. В зависимост от масите на звездите и разстоянията квазиустойчивите орбити могат да достигат десетки и стотици хиляди оборота, рядко милиони. Орбитите които са по-далеч от звездата, по-близо до центъра на масата на системата, са силно неустойчиви. Ако има и други планети, възможни са и взаимни влияния, които да доведат и до изхвърляне на някоя от планетите извън системата, или промяна на орбитата и сблъсък с някоя от звездите.

Основният проблем тук е да се получи съчетание на сравнително стабилна орбита (отстояние до звездите) с условия за живот (достатъчна енергия от звездите, и стабилност на тази енергия). Тоест имаме произведение на две и без това малки вероятности, което прави ситуацията невероятна. Това много силно зависи от характеристиките на звездите.

Колкото за виждането, вариантите са много. Има вариант едната звезда да е дневно, другата нощно светило, едната да се вижда непрекъснато (от една част на планетата), другата да има поведението на нашето слънце, малко са тук ограниченията.

+

Да допълня расъжденията ви за "кредита" - сините свръхгиганти поради голямата си маса (и висока плътност и температура в ядрото) изгарят горивото си бързо  - те имат живот  под 100 милиони години , т.е 20 - 50 милиона години, което орязва "кредита"..

https://ru.wikipedia.org/wiki/Голубой_сверхгигант

 

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

PS

Твърдата (неводородна) повърхност на Земята и на повечето от планетите в Слънчевата система, химическите елементи на "живота" (от водород до желязо и никел) на Земята , а също горещото ядро на Земята, чиято температура се поддържа от радиактивното разпадане на изотопите на калий, торий, уран и т.н......Всички тези необходими за живота елементи, са резултат от избухване на свръхнова.. Метафорично казано - животът тук е продукт на смърт на звезда

Мисля, че е малко е вероятно да намерим такива елементи и условия в околността на син свръхгигант..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изумителното е..... че всеки от нас е бил част от свръх-нова....

(поне на 90 процента, доколото водородът в телата ни е само 10 процента)

Можете ли да си представите това образно?

http://www.nhm.ac.uk/discover/are-we-really-made-of-stardust.html

https://www.livescience.com/32828-humans-really-made-stars.html

 

Supernova are 'missing link' of planet formation - and spit out enough dust to make 7,000 Earths

https://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3010096/We-really-stardust-Supernova-revealed-missing-link-planet-formation-massive-explosions-spit-dust-make-7-000-Earths.html

https://www.newsledge.com/supernova-and-planet-formation/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...