Отиди на
Форум "Наука"

Радиацията на Юпитер и магнитното му поле.


Recommended Posts

  • Потребител

В статия от Наука OFFNews четем, че радиацията на Юпитер била много голяма защото магнитното поле на планетата привличало много заредени частици от слънчевия вятър. Въпросът е дали това е вярно, доколкото знаем, че магнитното поле на Земята отблъсква слънчевия вятър. 

Цитирай

Магнитното поле на газовия гигант постоянно привлича заредените частици от слънчевия вятър. В резултат на това радиацията на Юпитер е един милион пъти по-силна от тази на Земята. Научните прибори на Juno се защитават с титанова кутия с тегло 180 кг и с размерите на джип. Бронята намалява влиянието на радиацията около 800 пъти. Външните датчици на научните инструменти са защитени от тантал, а слънчевите панели са покрити със специално стъкло.

Juno не може да се защити напълно от радиацията на Юпитер. До края на мисията през февруари 2018 г. апаратът ще получи доза радиация еквивалентна на 100 милиона стоматологични рентгенови снимки.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/5-neshta-koito-triabva-da-znaete-za-misiiata-do-IUpiter-Juno_50947.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ей една по-подробна статийка за мисията. Макар и да гледах, не намерих изворът, авторът на този Факенюз аааааа пардон Офнюз.😉

https://www.universetoday.com/129605/juno-mission/

Не успях да намеря горната извадка. Да не са сбъркали гравитационните вълни с електромагнитните?😐

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 8 часа, makebulgar said:

Въпросът е дали това е вярно, доколкото знаем, че магнитното поле на Земята отблъсква слънчевия вятър. 

Магнитното поле и на Земята всъщност улавя космическите лъчи, но ги задържа в два пояса около нея. Т.е. държи ги на безопасно разстояние от повърхността - 3000+ км. Предполагам че и при Юпитер се получава същото, само че радиационните му пояси са далеч по-широки отколкото тези около Земята.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

https://megavselena.bg/kosmicheskiyat-aparat-dzhuno-zasne-izrigvane-na-vulkan-na-yo-lunata-na-yupiter/

"Космическият апарат Джуно засне изригване на вулкан на Йо, луната на Юпитер

Photo2.jpg

По време на 17-то си прелитане над Юпитер, космическият кораб „Джуно“ на НАСА стана свидетел на изригването на вулкан на повърхността на Йо, геологично най-активната от 79-те известни луни на газовия гигант.

Както е описано в прессъобщението на Югозападния изследователски институт, това се е случило на 21 декември 2018 година. От космическата сонда са имали по това време само четири прибора насочени към Йо, проучващи повърхността на луната около нейните полюси. Тези инструменти включват JunoCam, звездния еталон (Stellar Reference Unit SRU), Jovian Infrared Auroral Mapper (JIRAM) и ултравиолетовия спектрограф (UVS). За проучването е бил предвиден предварително планиран час и точно тогава се е случило и вулканичното изригване.

За първи път вулканична дейност на Йо беше открита от сондата на НАСА „Галилео“ преди двадесет години. Случилото се през декември е случайно събитие, но в същото време не е и съвсем неочаквано. Йо е геологично най-активният обект в Слънчевата система, чиято повърхност е подложена на силното гравитационно влияние на Юпитер. Йо има повече от 400 активни вулкана и голяма част от нейната повърхност е окъпана в лава.

Photo1.jpg

Фотографията от естествената светлина, запечатана от JunoCam (горната снимка), е направена точно когато Йо започва да навлиза в сянката на Юпитер. Ярката струя може да се види по границата ден-нощ. Джуно е на около 300 000 километра от Йо, когато е направена снимката.

„Районът вече навлиза в сянка, но височината на шлейфа на вулкана позволява да отразява слънчевата светлина, подобно на начина, по който планинските върхове или облаците на Земята продължават да светят, след като слънцето залязва“, обясняват от Планетарния научен институт.

Около 40 минути по-късно Йо е напълно потопена в сянката на Юпитер. Отразената слънчева светлина от близката луна Европа позволява по-нататъшни наблюдения с камерата SRU на Juno (титулната снимка), която работи оптимално в условия на слаба светлина. В допълнение към откриването на интензивния радиационен подпис на Йо, камерата SRU е уловила доказателства за активност от няколко други вулкани на повърхността на Йо.

Photo3.jpg

Трета снимка, направена от JIRAM, показва горещите точки на Йо.

„Въпреки че луните на Юпитер не са основни цели на JIRAM, всеки път, когато преминаваме достатъчно близо до някоя от тях, ние се възползваме от възможността за наблюдение”, каза Алберто Адриани, изследовател в Националния институт по астрофизика в Италия. „Инструментът е чувствителен към инфрачервени дължини на вълните, които са идеални за изучаване на вулканичната дейност на Йо. Това е едно от най-добрите изображения на Йо, който JIRAM е успял да събере досега. “

С тези данни учените вече могат да изследват възможните начини, по които другите големи луни на Юпитер влияят върху повърхностната активност на Йо, и как вулканичната активност на Йо може да бъде повлияна от нейната планета по време на затъмнение.

Вече сме в средата на мисията на „Джуно“, която продължава да ни удивлява. Сондата обикаля около Юпитер на всеки 53 дни и ще продължи да го прави през следващите три години."

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 11.12.2018 г. at 10:14, Warlord said:

Магнитното поле и на Земята всъщност улавя космическите лъчи, но ги задържа в два пояса около нея. Т.е. държи ги на безопасно разстояние от повърхността - 3000+ км. Предполагам че и при Юпитер се получава същото, само че радиационните му пояси са далеч по-широки отколкото тези около Земята.

Това не е много коректно

http://phys.tu-sofia.bg/My/Lectures_phys2/Lectire_1_15F.pdf

Магнитното поле на Земята въздейства върху частиците с ненулев заряд (вижте на страница втора от материалчето); Голямата част от тях  са във формата на протони (слънчев вятър) и идват от посока перпендукулярна на въртенето на Земята.. (Слънцето генерира 7 милиона тона "слънчев вятър" в секунда)

Визуално нещата са такива:

220px-Magneto_plasma_sphere.jpg

 

 

Що се отнася до космическите лъчи, щитът срещу тях.. е самата атмосфера на Земята.. Например - радиацията идваща от Слънцето, е във вид на лъчение, очевидно е че тя не се отклонява от магнитното поле на Земята..

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители


ПС

Радиацията на Юпитер (вътре в магнитосферата му) е много по-висока от земната, не защото магнитното поле привлича зарадените частици (както е написано от авторите на статията в Наука OFFNews ), а поради факта че плазмените струи [1], създавани от слънчевия вятър на границата на магнитосферата, са много по-мощни от земните , и защото в този обем практически липсва атмосфера (като щит). Атмосфера има на самият Юпитер, но няма такава в околността обхваната в огромната ната му магнитосфера, Ако сме на повърността на някои от близките спътници - ще се изпържим преносно и буквално.

[1] Магнитната защита не е идеална  - магнитопаузата не е "броня", и плазмените струи, създавани от слънчевия вятър на границата на магнитосферата, успяват да промникнат вътре в обема

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

https://megavselena.bg/kosmicheskiyat-aparat-dzhuno-zasne-izrigvane-na-vulkan-na-yo-lunata-na-yupiter/

"Космическият апарат Джуно засне изригване на вулкан на Йо, луната на Юпитер

Photo2.jpg

По време на 17-то си прелитане над Юпитер, космическият кораб „Джуно“ на НАСА стана свидетел на изригването на вулкан на повърхността на Йо, геологично най-активната от 79-те известни луни на газовия гигант.

Както е описано в прессъобщението на Югозападния изследователски институт, това се е случило на 21 декември 2018 година. От космическата сонда са имали по това време само четири прибора насочени към Йо, проучващи повърхността на луната около нейните полюси. Тези инструменти включват JunoCam, звездния еталон (Stellar Reference Unit SRU), Jovian Infrared Auroral Mapper (JIRAM) и ултравиолетовия спектрограф (UVS). За проучването е бил предвиден предварително планиран час и точно тогава се е случило и вулканичното изригване.

За първи път вулканична дейност на Йо беше открита от сондата на НАСА „Галилео“ преди двадесет години. Случилото се през декември е случайно събитие, но в същото време не е и съвсем неочаквано. Йо е геологично най-активният обект в Слънчевата система, чиято повърхност е подложена на силното гравитационно влияние на Юпитер. Йо има повече от 400 активни вулкана и голяма част от нейната повърхност е окъпана в лава.

Photo1.jpg

Фотографията от естествената светлина, запечатана от JunoCam (горната снимка), е направена точно когато Йо започва да навлиза в сянката на Юпитер. Ярката струя може да се види по границата ден-нощ. Джуно е на около 300 000 километра от Йо, когато е направена снимката.

„Районът вече навлиза в сянка, но височината на шлейфа на вулкана позволява да отразява слънчевата светлина, подобно на начина, по който планинските върхове или облаците на Земята продължават да светят, след като слънцето залязва“, обясняват от Планетарния научен институт.

Около 40 минути по-късно Йо е напълно потопена в сянката на Юпитер. Отразената слънчева светлина от близката луна Европа позволява по-нататъшни наблюдения с камерата SRU на Juno (титулната снимка), която работи оптимално в условия на слаба светлина. В допълнение към откриването на интензивния радиационен подпис на Йо, камерата SRU е уловила доказателства за активност от няколко други вулкани на повърхността на Йо.

Photo3.jpg

Трета снимка, направена от JIRAM, показва горещите точки на Йо.

„Въпреки че луните на Юпитер не са основни цели на JIRAM, всеки път, когато преминаваме достатъчно близо до някоя от тях, ние се възползваме от възможността за наблюдение”, каза Алберто Адриани, изследовател в Националния институт по астрофизика в Италия. „Инструментът е чувствителен към инфрачервени дължини на вълните, които са идеални за изучаване на вулканичната дейност на Йо. Това е едно от най-добрите изображения на Йо, който JIRAM е успял да събере досега. “

С тези данни учените вече могат да изследват възможните начини, по които другите големи луни на Юпитер влияят върху повърхностната активност на Йо, и как вулканичната активност на Йо може да бъде повлияна от нейната планета по време на затъмнение.

Вече сме в средата на мисията на „Джуно“, която продължава да ни удивлява. Сондата обикаля около Юпитер на всеки 53 дни и ще продължи да го прави през следващите три години."

...

Материлалът изхвърлян от Йо, е  основният източник за "захраване" на  плазмосферата на Юпитер!

https://ru.wikipedia.org/wiki/Магнитосфера_Юпитера


 

Цитирай

 

Внутреннее магнитное поле Юпитера генерируется электрическим током, текущим во внешнем ядре планеты, которое состоит из металлического водорода. Вулканические извержения на спутнике Юпитера Ио выбрасывают большой объём оксида серы в космос, формируя крупный газовый тор вокруг планеты. Силы магнитного поля Юпитера заставляют тор вращаться с той же угловой скоростью и в том же направлении что и планета. Тор пополняет магнитное поле планеты плазмой, которая в процессе вращения растягивается в блиноподобную структуру, известную как магнитный диск. В сущности, магнитосфера Юпитера формируется плазмой Ио и её собственным вращением в куда большей степени, чем солнечным ветром, в отличие от Земной. Мощные токи, протекающие в магнитосфере, служат причиной устойчивых полярных сияний вокруг планетарных полюсов и заметных колебаний в радиоизлучении, что значит, что Юпитер может в некоторых отношениях рассматриваться в качестве очень слабого радиопульсара. Полярные сияния Юпитера наблюдались почти во всех частях электромагнитного спектра, включая инфракрасную, видимую, ультрафиолетовую и мягкую рентгеновскую.


 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...