Професионална етика в психотерапията

[*abi*]

Преди 15 часа, caress… said:

Интересна е темата за психологичното състояние на хората с наднормено тегло. От терапевти съм чувала, че те са едни от най-трудните и "тежки" в преносен и буквален смисъл пациенти. Защо това е така? Коя терапия е най-подходяща и от какво зависи?

Ще го обясня много просто - защото се създава зависимост от храната. И е много тежка зависимост понеже без всички други зависимости може да се живее "далеч от тях". Примерно човек може да живее без никакви цигари, алкохол, други вещества - да стои настрана. Изобщо да не ги употребява. Но без храна не може. Дори Интернет-зависимостта може да се контролира по-лесно, въпреки наложителността днес да ползваме технологии. Но да не се храни?

Това е зависимост, която трябва да мине под постоянен контрол. Например алкохоликът не трябва да пие - изобщо. Няма "контролиран" алкохолизъм, заклетият пушач не може с по цигара на ден или да се играе "малко хазарт". Всичко се връща в изходната точка ако не се спре окончателно, но може се пак да се спре. Обаче без тези неща се живее  - могат да не влизат в ежедневния списък за "употреба".

А яденето не може да се спре - изобщо да не се яде. И от там проблемът.

Има разлика между контрол над зависимостта без употреба и със употреба.

За терапия - не зная как се справят. Но за начина на хранене - само високо-протеинов режем спасява ситуацията (въглехидрати на минимума). Това трябва да се превърне в "начин на живот", обаче изкушенията са всякъде. И контролът отново може да се загуби, неусетно.

Проблем е и създаването на физиологични причини/навици, които един вид "тлеят" и само чакат да бъдат възстановени, но не съм напълно запозната и за това няма да пиша с детайли.

[herkules]

Преди 1 час, ramus said:

"...

Никой не е в състояние да излекува някого с една среща, а понякога не е в състояние да го излекува изобщо. Това  е едно от първите истински разочарования, с които младият лекар, както и младият психолог, се срещат. Този факт ни сблъсква с границите на собствените ни усилия, представи за себе си, с това да толерираме собствената си безпомощност, но също така постепенно ни учи да бъдем по-спокойни, питащи и търпеливи. Така, след като разбират, че не са болни от всяка болест, за която учат, младите специалисти разбират и че има моменти, когато не могат да направят нищо и това по парадоксален начин постепенно ги учи да могат да правят „нещо”.

Психотерапевтичното взаимодействие, както и оперативната интервенция например изисква определени условия, за да е възможно да се случи или да се проведе с най-малък риск. По същия начин, както е малко вероятно да се направи коремна операция насред градския пазар, без това да има летални последствия, така и условията една среща или разговор да бъде не просто бъбрене и „споделяне”, а да има терапевтична стойност, са строго специфични и свързани с аспекти като начин на случване на срещата, място, време, константност, конфиденциалност, лична мотивация, без които смисълът на подобна интервенция се губи.

...

„Болката залива всичко” – клиничен материал или записки от практиката

Пациентка на около 50 г. е редовен посетител в клиниката. След кратко подобрение тя обикновено се чувства възстановена, тръгва си с благодарност, изписвана е и след седмица до 10 дни прави отново криза, която я кара да се върне обратно – тревожна, изплашена, срещнала се сякаш за пореден път със смъртта. Манипулациите, които лекарите извършват, са еднотипни, рутинни, но сякаш нищо друго не би могло да бъде направено, поради факта, че те не виждат причина за влошаване на състоянието. Подобренията и влошаванията изглеждат необясними от медицинска гледна точка, сякаш случайни. Пациентката развива типичните черти на хроничен пациент – свръх високи изисквания за обгрижване, непрестанни заявки за внимание, свързани с недоволство, очакване да бъде „спасена” по магичен начин и като следствие – дълбоко разочарование, свързано с усещането, че никой нищо не може да направи и „човек трябва да си помогне сам”. Едно усещане за изгубеност и неравновесие между желанието да живееш и желанието да умреш, в което всяка интервенция се тълкува – дали е била продължителна колкото предишната? В случай че не, то вероятно нещо не е било направено добре и като резултат пациентката бързо се влошава. Лекарите се чувстват притиснати, манипулирани, тормозени и бомбардирани от непрекъснатите обяснения, питания, оплаквания.

Това са типичните пациенти, които биват насочвани към психолога* в отделението. Ако не става въпрос за заявка от обичайния спектър – пациенти със  затруднения от преживяването на тежка травма, пациенти с депресия и тъга или пък пациенти, които може би ще се наложи да бъдат приведени по-късно в психиатрия, обикновено „трудните”, известни на цялото отделение, досадни и невписващи се пациенти, биват консултирани с психолог. За лекарите маркерите, които заострят вниманието, по-често са особеностите на поведението – странно, нелогично и понякога необяснимо състояния, несвързано със съпътстващите заболявания или пък съпътстващи заболявания, които изглеждат нелогични. Като че повечето пъти медицинският екип отправя две послания – дали пациентът може да бъде успокоен, така че лекарите да могат да свършат своята работа без излишна екзалтация, която би пречела и на двете страни, но понякога и с истинско питане какво се случва с този човек (”До вчера беше депресивен, а днес ходи из цялата клиника и се прави на шут. Значи ли, че е по-добре?”).

Психологът в клиничната практика на едно отделение получава неизменно пациентите, с които „не знаем какво да правим”, които не знаем как да успокоим. По тази начин той неизменно е изправен пред две възможности – да задоволи, по някакъв начин, очакването да направи чудо, което понякога се случва, без да е чудо и имайки своето обяснение, залегнало в логиката на болест­та или симптома на пациента и в отговора на това какво всъщност той търси, или да се сблъска с опровергаването на надеждите, които са му възлагали, което би го изправило пред изпитанието да не разбира и въпроса как точно да бъде полезен.

...Психотерапевтичната работа като цяло има твърде малко общо с това да се премахват симптомите, както би било логично да се очаква. Точно обратното – тя се фокусира върху това да изследва причините и по възможност да разбира смисъла на симптомите, но не и да ги премахва. Когато бъдат разбрани, когато психичният конфликт, който ги изгражда, намери своето разрешение, те отпадат сами. В този смисъл всеки симптом има основание да бъде, където е. В този смисъл функцията на психолога в отделението е да слуша. Понякога това означава просто да има някой, който да е там, за да посрещне тревогата и страданието – нещо, за което медицинският екип няма време в необходимостта да подсигури живота на пациента. Понякога означава нещо повече – възможността да инвестираме в пациента – да обърнем внимание, да се интересуваме, да чуваме, да оставаме, въпреки атаките, да настояваме в опита си да разберем – ни прави способни да дадем нещо на този човек, да кажем нещо – по отношение на неговия проблем и страдание, нещо, валидно за неговата психична репрезентация на преживяваната болест, нещо, което дава смисъл или обяснение и е валидно за емоционалното му състояние. Нещо, което идва от него, но до което той на практика няма достъп, поради което прави симптом. Нещо, което ние сме чули, разбрали и преформулирали, така че то да изглежда по-разбираемо и с което той да си тръгне. Нещо, което да подпомогне неговата организация и да остане в него, така че по-късно той да може отново да си зададе въпроси, свързани с неговите преживявания и евентуално да потърси психологична подкрепа в момент, когато ще има повече ресурс за това. По този начин може би най-важната функция на психолога в отделението е това той да бъде там, за да бъде свидетел на страданието – някой, който ще го чуе, признае и преведе на един разбираем език – обясним, понятен и подреден. Страданието има много лица, понякога то носи сложни комбинации от употреби, въпроси и конструкти, невидими на пръв поглед. Ако лекарите са там, призвани да го премахнат, то психологът би трябвало да го чуе и признае – като значимо, истинско и наистина тежко. Да го „преведе” на другите, така че те да могат да разберат някой, който вероятно в момент на криза и болест не е в състояние да разбере сам себе си и има нужда да бъде подпомогнат и да направи онази връзка, която ни помага да опишем това, което се случва с другия с нещо, което е познато на самите нас. Ако има стая, в която не ви се иска да влизате, ако има пациент, който намирате за твърде досаден и когото наистина трудно слушате, то има нещо във вас, което се съпротивлява. Възможно е това да бъде преживяването ви за страдание или преживяването за безпомощност, което идва от самия пациент и по един проективен начин се „населява” в онзи, който е призван да помогне.

В същото време освен да чува, психологът е призван да говори на пациента– за тялото и на тялото, но по един различен начин, който да подпомогне онова разбиране, което се е провалило, за да се случи болестта.

Личният живот на пациентката изобилства от редица загуби, към които тя е така чувствителна, че избухва в сълзи или ярост, но за които не е в състояние да говори. Влошаванията й периодично я карат да се връща в болницата, която се е превърнала във „втория й дом” – точно тази болница, този лекуващ лекар и тази стая – всеки път едни и същи. Смята, че единствено те могат да гарантират живота й, а когато те се „провалят” в опитите си да премахнат страданието й, тя е убедена, че то е непобедимо и че всяка интервенция ще носи само усложнения. В контакта си с психолога тя преповтаря това – в началото той много помага и разбира, очакван е, а след това трябва да понесе всички упреци и непрекъснатото настояване, че не разбира и не е в състояние да помогне. На ръба между един живот, който изглежда ограбен от смисъл, поради загубата на най-инвестираното в него (съпруг, дете и т.н.) в една преповтаряща се история на раздели и загуби, които не могат да бъдат преработени и интегрирани, която се репетира с непрекъснатото тръгване и връщане от болницата –символ на една невъзможна раздяла – и смъртта като избор, който не може да се направи, тази жена предпочита да се остави в ръцете на лекарите, на които вярва, че ще могат да върнат тялото й към живота в тези моменти, когато самата тя не знае какво да избере.

Отказът от загубата се адресира към смъртта, но – парадоксално -  е отказ от живота. Да откажем да губим, означава да откажем възможността и да печелим, да запазваме, да изпитваме, да се рискуваме – с други думи, да живеем.

Невъзможността да се преработи едно травматично събитие в реалността, съвпаднало с вътрешни нерешени конфликти, ни връща към непрекъснатото му преповтаряне като опит да се намери решение. И това повторение би продължило, докато не се намери отговор – връзка, идея, от някой, който неутрално стои отстрани и слуша по един различен начин – не в контекста на фактите, а в контекста на отношенията – кой говори, какво казва и с каква цел, казано по друг начин – слуша за онази стойност на думите, която ги прави означаващи, за да свърже вътрешния им смисъл, често пъти недостъпен за самия им автор поради определени защити или затруднения.

Някой, който слуша, опитвайки се да чуе гръбнака на една история в същина, стояща на заден план и конструираща скелета на цялата личност и на начина, по който тази личност употребява болестта – като граница и рестрикция, като оправдание, като начин за задоволяване, като решение. Ако това „слушане” се случи, там би започнала истинската работа по това да се придаде друго значение на едни преживявания, които може би освен телесен, носят и друг смисъл. Защото понякога, когато по определени причини, няма ресурс за повече, тялото „мисли само” (МcDougall, 1989).

=================

И малко коментар - вече в самата тема.

Колежките, които пишат в тази тема, нямат никакво фактическо основание да правят това, особено когато по точно обратният начин те претендират че именно тяхното е правилното, само защото те знаят, те цитират, те са 'научили'. Нямат аргументи, а водят само обикновени лични битки - всяка за своите си ценности. Но темата и форумът не са за това.

Темата има заглавие - първата дума в него е ПРОФЕСИОНАЛНА ... Коя от участничките е професионалистка, след като всички признаха че не са. Професионалист, означава да практикуваш професия, а не да лаладжийстваш по форуми колко много си чел за практиката и знанията на някой друг. Познанието за нещо - се изработва чрез практиката на даден субект, или група субекти, усвоили предварително някакви знания. А празните приказки са за хората които никога няма да докоснат и задържат върху сложния път на Практикуващия.

И това е поредна тема в която се случва едно и също явление, от едни и същи участнички. Това започна сред този форум след появата на една потребителка и за нея се сменят само дразнителите и нейната функция е сменяща се, но винаги е сред участващите. Предупредих всички пишещи че това не е единственият форум в който това се случва - с нейно участие. И ще продължи без значение какво, къде и как се пише - защото това е нейният начин за справяне с дифицитите си и е превърнато в житейска стратегия. А иронията е кой, кога и защо нарича нещо друго "отровно", след като има предвид единствено личния си интерес.

Реторичния трик, който е съвсем елементарен и първосигнален - е да се скриват личните ползи и интереси зад маската на социално-приети идеали. По този прост начин се увлича в друга посока вниманието на четящия таргет, но и самата личност това й е начина да скрива чисто егоистичните си подбуди и действия зад групови идеали и ползи. По този начин същата личност се опитва да тушира всяка възможност за групов отпор, като маскира личните си щения дори и пред самата себе си.

Комбинираното заливане със спам, организирано между група пишещи, не е решение на никой казус.

Насилието да се пише точно определено, и точно съгласувано с вярванията на някого - е опит за натиск и отстояване... които може да са чести човешки явления, но в случая тук се крият зад социални клиширани идеали, докато са само лични дисонанси от всякакъв тип. И са съвсем манипулирана ЛЪЖА. В стремежа да се наложи нужното на една или група личности, се манипулират реторично дори и администраторът на сайта, както и модераторите му.

Полезността - не е научен критерий, нито мотив. Защото полезното за ДОРА не е полезно, например за мен, както се вижда - и за други. И няма такъв универсален критерий за полезност - какъвто тук се пледира, защото е смешно и за същия няма как да се позовава, нито да се цитира. Такива критерии са личната фантазия на някого, за самия него - плод на невъзможността да бъде полезен по друг начин и компенсиращ някои свои несъзнавани страхове, твърде характерни и срещани в определени възрастови житейски етапи.

Личната фантазия на някого, какво и кое би било полезно, за "другите" е нещо естествено. Но е насилие да се пледира, настоява и бори - личното разбиране за това. Това вече е симптоматика, защото толкова натрапчивото поведение на една пишеща излиза от всякаква логичност и реално възприятие за средата сред която се участва!!! И се превръща в израз на фантазна фикция, а с тази настойчивост, упоритост и непримиримост - в маниакално поведение.

ТУК не е от значение пола на участничките в този шарж, а това че те се организират по идеен принцип, с твърде характерната за същото честа истерия - тиха и не толкова.

Отгоре на всичко - в темата става въпрос за ЕТИКА - а именно с поведението си, което отгоре на всичко е сякаш защитаващо същата тази "етика", същите показват защо никога няма да станат практикуващи ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Иронията е, че потъвайки в ролите си на защитници, повторението на модела, заедно с упоритостта и агресията с която се прави, КОМПРОМЕТИРАТ цялата наука, познание, произхождащо от ПРАКТИКАТА на хора, които именно те не са и няма да бъдат. И остава само игрите по форуми, като част от личните заигравки сред житейските легенди. 

 

Не вярвам на очите си! ramus, това ти ли го написа??? Сега остава да бъдат уведомени админите за твоя бан, заради "сексистки" коментар, противоречащ на статуквото и позитивната дискриминация. Честно ти казвам, не вярвам на очите си, за написаното от теб! Явно чувството за  мъжественост и у теб се е пробудило. Ха дано продължиш в същия дух, защото отдавна има нужда от противопоставяне на фалша и патологизиране на нормалното!

Редактирано Декември 21, 2018 от herkules

[*abi*]

Преди 15 часа, caress… said:

Коя терапия статистически е най-успешна в лечението на алкохолизъм - имате ли данни?

Към момента общностите на Анонимните алкохолици са може би най-успешният, масов начин за справяне с проблема дългосрочно. Те задължително се придържат към метода на  психологическата подкрепа. Изключвам случаите на силна лична воля, които са се справили сами. И пак опира до "възгледи", начин на живот и т.н. Нито една зависимост не може да се преодолее ако не се смени личностната философия и не се възприеме нов начин/стил на живот. Контролът над зависимостта обаче остава постоянен. Само дето с времето се упражнява по-лесно. Или както се казва, по народно му - алкохоликът остава алкохолик и трябва да си живее с това знание, защото започне ли да пие отново - много бързо се връща "обратно", че дори в по-голяма степен от преди спирането.

За психотерапия - също не мога да кажа в детайли. Много може да се пише по темата, но първата предпоставка е човекът да осъзнава проблема си и да потърси помощ, за да се справи с него.

[*abi*]

1 hour ago, dora said:

Ако иска да избегне момента на търсенето на информация и запознаването, както беше посочено от tack в темата, пациентът може да играе на сигурно и направо да отиде при психиатър.

Та дори и при двама, трима психиатри ...

Когато става дума за операция се обикаля от лекар на лекар за второ, трето, че и пето мнение. Не виждам причина да не се прави проверка и  в диагностицирането на психични разстройства. Още повече, че е пределно ясно, че терапевт и клиент трябва да си подхождат.

И когато става дума за операция - четат се биографии, правят се проверки, едва ли не се обръща света наопаки, за да се намери кой да бъде лекарят. Но поради липсата на здравна култура точно за психичните страдания - кашата е пълна.

Някъде по-горе видях, че отново се препоръчва "позитивна терапия" за всичко! Въпреки тоновете изписано тук, а именно, че тя не помага при сериозните разстройства. Например изобщо няма да помогне при налудностите. Напротив, може някои да се задълбочат именно от такъв тип терапия. 

Освен това забелязвам и един друг идиотизъм, който се провира тук - всеки личен лекар може да изпише направление за психиатър! Като лечението се провежда по направления. Тук непрекъснато се набива идеята, че всеки психиатър държи да обере хората. Което изобщо не е вярно по същество. Лечението на психичните заболявания се поддържа и от здравната каса. Явно се гледат прекалено много "американски филми".

[*abi*]

Преди 15 часа, herkules said:

За тези с наднормено тегло, най-добрата трапия е движението. Психолози, психо-терапевти-психо-аналитици и прочее сигурно ще предложат разни диети или самоконтрол да храненето. Ако всеки ден наднормените изминават от 5-7 км. пеш, няма да е необходимо друго лечение .....(мое мнение). 

Стига сте писали глупост, след глупост! Ама глупост, след глупост... 5 -7 към на ден е за хората с  тегло до 15/20 кг. И ако и те не пазят високо-протеинов режим/или някакъв подходящ хранителен режим, прословутите 10000 крачки ще им помогнат само, за да запазят достигнатото тегло, но не и да загубят килограмите.  С 20000 може и да име ефект, но това са 10-12 км. на ден.

Различно е когато говорим за затлъстяване (компулсивно прежядане), което си има степени - предзатлъстяване, затлъстяване, степени на затлъстяване, които са три.

Наднормено тегло е фазата преди затлъстяването. Движението е само и единствено част от подхода, а за някои от страдащите е в последния етап (фаза 3) защото те не могат да ходят - с месеци са на легло.

Хората, които имат патологична зависимост от храната са с тежки психични разстройства и когато говорим за лица стигнали до ето такова състояние (фаза 3) https://www.follownews.com/update-tracey-matthews-my-600lb-life-subject-loses-218-pounds-after-dr-nowzaradan-agrees-to-surgery-2p91e

Компулсивно преяждане

Компулсивното преяждане се характеризира със загуба на контрол върху храненето. За разлика от булимия невроза, тук епизодите на преяждане не са последвани от “прочистващи” поведения като повръщане, упражнения или диета. В резултат на това, страдащите от компулсивно преяждане често са с наднормено тегло, което ги поставя в групата на застрашени от развитие на сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане. На психологическо ниво те също изпитват високи нива на дистрес, срам и вина, заради епизодите си на неконтролируемо преяждане, което в техния случай може да доведе до още по-чести епизоди на преяждане.

Симптомите включват:

• Изяждане на необикновено големи количества храна за фиксиран период от време;
• Продължаване на храненето дори и след чувство за ситост;
• Хранене без чувство за глад;
• Бързо поглъщане на храна по време на епизодите на хранене;
• Хранене до степен подуване и физически дискомфорт;
• Хранене сам/а, за да се избегне срама от поглъщането на големи количества храна;
• Правене на опити да се спазва диета без успех и намаляване на теглото;
• Чувство на срам, дискомфорт и вина по отношение на храненето.

Отслабването трае с месеци, година, година и половина, докато изобщо може да се говори за операции. Прави се стомашна операция с цел да се изпитва по-малко глад (свиване на стомаха до нормалните му размери, за да се върне и усета за засищане)

Следват и операции на кожата, болезнени и то само ако лицето е достигнало нормата.

Затлъстяването може да доведе до огромни проблеми - физически и психически , като само по себе си се подсилва психическото страдание от неспособността на лицето да се справи само с проблемите си.

Затлъстяване е с индекс над 30 не може да се лекува без изключително строг и стриктен хранителен режим (който трябва да се спазва цял живот!). Тук са индексите: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0

 

 

[*abi*]

Преди 13 часа, Skubi said:

е Dr. Younan Nowzaradan който се е специализирал на такива пациенти.

Най-неприятни са случаите с тези пациенти когато виждаме как цялото им семейство се включва в ежедневното им захранване. И още по-неприятни когато семейството бойкотира доктора и мами.

Прави впечатление и че повечето хора около тях са със затлъстяване (даже не с наднормено тегло, а затлъстели, но все още ходят, функционират).

Тази поредица е изключително показателна за страданието. Вижда се и ясно как в началните фази на лечението има отказ от съдействие и то от страна на хора, на които им се дават не повече от няколко месеца живот. Въпреки това саботират, лъжат, отричат. Много тежко разстройство е компулсивното преяждане.

 

[tack]

Преди 15 минути, *abi* said:

Стига сте писали глупост, след глупост!

И в мрежата е пълно с какви ли не глупости по въпроса с обезитас.Не вярвайте на всичко което четете!!! А на мен ми остава само да приготвя калипера,да чета коментари и да се смея :))  Nice day :)))

[*abi*]

Преди 25 минути, tack said:

Не вярвайте на всичко което четете!!!

Какво имате предвид?

Всичко, което съм написала е вярно по същество и само допълва написаното от Вас.

Но на мен винаги ми се изправя косата, когато чуя препоръки тип 5-7 км. на ден за хора с наднормено тегло (предзатлъстяване), камо ли за затлъстяване ... 5-7 км. на ден вършат работа за поддръжка на нормалното тегло и то при нормално-контролирано хранене с естествена степен на засищане и добре работещ метаболизъм.

[*abi*]

Преди 15 часа, tack said:

Задължителен пълен медицински преглед за установяването на етиологията!!!

Вярно ли е, че деца на затлъстели родители имат генетична предразположеност?

[*abi*]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Това за трето- пето мнение е много, много рядко, освен за някой с особено чувство към хирургията и достатъчно време.

Само в спешните случаи е много рядко. Има ли някакво технологично време - обикалят се болница след болница. Освен ако изначално не е препоръчан някой от някого.

И е много важно да се прави когато става дума за операция. Защото се диагностицира погрешно!

Скорошен случай - диагностицира се за артроскопия, оказва се тробмоза, при това едва при третата диагноза от трети специалист. Тробмозата е вярната диагноза, на цялостна сиптоматика е приличала на ортопедично заболяване. Лицето не е за операцаия - за артроскопия.

Така, че не бъдете наивен! Става ли дума за операция и има ли технологично време - най-добре е да се вземат няколко мнения.

[*abi*]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Имате ли представа тези 15/20 кг средно тегло при каква възраст са? А за здравно състояние на възрастен с 15/20 кг. тегло?

Ех, гълъбице, моя, я фър- р- р.

Много наивен човек сте и ми се струва прекалявате с гроздето към манджата.

Отлично знаете, че в написаното става дума за тегло над нормата. Ама пустото грозде...

[dora]

Преди 6 часа, ramus said:

"...

Никой не е в състояние да излекува някого с една среща, а понякога не е в състояние да го излекува изобщо. Това  е едно от първите истински разочарования, с които младият лекар, както и младият психолог, се срещат...

„Болката залива всичко” – клиничен материал или записки от практиката

Пациентка на около 50 г. е редовен посетител в клиниката. След кратко подобрение тя обикновено се чувства възстановена, тръгва си с благодарност, изписвана е и след седмица до 10 дни прави .......

Психологът в клиничната практика на едно отделение получава неизменно пациентите.....

Личният живот на пациентката изобилства от редица загуби, към които тя е така чувствителна, че избухва в сълзи или ярост, но за които не е в състояние да говори.....

Невъзможността да се преработи едно травматично събитие в реалността....

 

 

Текстът е компилиран оттук:

http://inspiro-bg.com/rabotata-na-klinitchniya-psiholog-v-otdelenie-v-vazmozhni-upotrebi/

(Авторът, по стечение на обстоятелството, е жена, вижда се отдясно на статията. Това с оглед на мизогинните възгледи, пропагандирани в тази тема.)

Не е добре, когато чужд текст се представя за собствен, защото не се цитира източник.

(изтрих части от цитата и поставих многоточия, за да не излиза огромен постинг).

Въпрос на култура на разговор е да се пише по същество, не да се коментират събеседниците, какво остава да им се правят някакви анализи.

Опитите за унизително отношение на основата на пол, каквито се забелязват в темата, също нямат място в дискусия между културни хора.

Затова искам да помоля пишещите, ако желаете към вас да се отнасят с необходимото уважение, дръжте се на висотата на положението си.

Редактирано Декември 21, 2018 от dora

[herkules]

Преди 4 часа, *abi* said:

Стига сте писали глупост, след глупост! Ама глупост, след глупост... 5 -7 към на ден е за хората с  тегло до 15/20 кг. И ако и те не пазят високо-протеинов режим/или някакъв подходящ хранителен режим, прословутите 10000 крачки ще им помогнат само, за да запазят достигнатото тегло, но не и да загубят килограмите.  С 20000 може и да име ефект, но това са 10-12 км. на ден.

Ей на това му се казва женски инат!!! Да не мислиш, че с употребата на медицински термини и извадки от разни изследвания, които не са 100% верни ще можеш да наложиш мнение, и то да е обсолютно вярно? Ако се проследят коментарите ти от повече потребители, ще се разбере кой пише глупости. Само дето аз съм обикновен потребител, а ти имаш власт да заплашваш всеки с бан. Достатъчно е да ти кажа, че това е проверено и доказано от мен, без да съм  ендокринолог! Хайде по твоите медицински познания кажи аз нормален ли съм, с наднормено тегло ли съм, след като тежа в момента 102 кг. и съм висок 177,5 см.? Имам приятел, с когото ходим заедно във фитнеса. Беше 111 кг. и висок 175 см. с доста тлъстини. Преди 3 години насила го принудих да тичаме по 5 км. рано сутрин. Не му беше приятно, но аз съм доста убедителен.. Сега е 89 кг. и е вече с перфектна мускулатура. Никакви диети не е спазвал, само ограничи сладките храни и мина на протеинови. По мое предложение велоергометъра му го преработихме, като монтирахме 2 KW ел. генератор. Сама се сети за ползите от тренировката, ако имаш технически познания. Отделно всеки ден изминава повече от 5 км. пеш до работата му, като ползва автомобила само в краен случай. Аз също се движа пеш или с велосипед и не ползвам друг превоз. Знам, че метаболизмът при всеки е различен, но и ти помисли малко кое е глупост и кое не е!

Извинявам се на автора на темата за офтопика, но не се стърпях. Това, че някой иска да изглежда в очите на другите, като много начетен, мислейки се за патриций, като налага мнение над плебса, не значи, че разбира всичко, за което говори!

Редактирано Декември 21, 2018 от herkules

[Incorrectus]

Преди 23 минути, herkules said:

Имам приятел, с когото ходим заедно във фитнеса.

Уау, прекрасен мускулен аргумент, респект. Нямаше да се сетя кой е мотивационният източник на вашите теоретически опити.

В раздела по психология трябва да се сложи входен виртуален дрегер за пияни юзъри. Вторият от сутринта е пиян и няма изглед в скоро време да изтрезнее.

[ramus]

Преди 56 минути, dora said:

Това с оглед на мизогинните възгледи, пропагандирани в тази тема.

вие не сте адекватна, Дора. Мизогинните възгледи не са в темата, а са само в писаното на един или двама пишещи в нея.

Възгледи всякакви, вие не сте в положение да обявите кои са правилни и кои не. Може би много ви се иска, но дори разговорния ви речник е обсипан с "добре е"... Никой не го интересува кое вие смятате за 'добро' и кое било 'добре' или "полезно". Тук не е църква, нито е неделна служба, нищо че твърде често взимате ролята на пастор. Непрекъснатите обръщения към някаква фантастична аудитория, в множествено число, със съвети и заръки... Вероятно чувате бурните овации, или играта с несъществуваща публика е част от търсените изживявания.

А също така коментирате чужд текст без да сте си сложили очилата да го прочетете и да видите знаците за позоваване. Ако имате нужда от очен преглед, вижте нужния специалист. Има вариант недовиждането да е психосоматично... но това не е моя работа, нито е мой проблем. Нито форума е място за недовиждащи които са с идея че са с орлов поглед.

Вие вече не можете да сте в "положение по отношение на науката" защото е компрометирано от недоомислици грешки и вживяване в менторски и ректорски роли, които най-малкото са неуместни, неадекватни,,, да не говорим че сте фанатична в убежденията си.

Това си е ваше право, а в моите права е да не се занимавам с маниакални хора. Вече стана ясно че диалог с вас е невъзможен - разликите са твърде съществени и вие имате проблем с тях, като ви довежда до непримиримост и това се усложнява все повече. Опита ви да го скривате зад наивни шаблонни идеали става твърде прозрачен и така - вече буди повече съжаление.  Степента на отстояване и налагане на личните убеждения сред публичен форум, говори доста - особено в тема за психология.

Колкото до уважението... то се проявява именно когато човек намери сили да преодолее непримиримостта и реакциите на дисонанси... Именно спрямо различното от своето... Това не е написано в никои академични книги, но ИЗРИЧНО НЕ ви разрешавам да цитирате думите ми, защото имам НОУХАУ за тях.  

не ви задавам въпроси, много моля - не коментирайте думите ми под прелог че "отговаряте".  Всичко вече е достатъчно ясно и написано, за да го повтаряте. Повторението само издава фиксацията ви, а и по същество вие отдавна нищо ново не пишете. Не ми е интересно, не сте ми полезна и няма да ви чета, защото е загуба на време. Живота ми имам далеч по-смислени посоки в които да го осмислям.  

желая ви успехи и все някога да се видите пред истинска публика. Друг е въпросът дали ще ви ръкопляска.

[dora]

Посочването на източник е задължително при цитиране, Рамус.

Както се вижда, един участник вече се заблуди, че този текст е написан от вас.

Другото оставям без коментар.

Не е добре, когато в една тема грозните неща станат твърде много.

[caress…]

О, свещена простотия!

Кога модератор ще разчисти помията, простотията и тоталното невежество или се счита, че привличат юзери и е полезна за форума?

 

[herkules]

Преди 45 минути, Incorrectus said:

Уау, прекрасен мускулен аргумент, респект. Нямаше да се сетя кой е мотивационният източник на вашите теоретически опити.

В раздела по психология трябва да се сложи входен виртуален дрегер за пияни юзъри. Вторият от сутринта е пиян и няма изглед в скоро време да изтрезнее.

Не говори за себе си! Ако имаш предвид мен, през живота си не съм се напивал до сега. А, за аргументите всеки сам може да прецени, и без да е психо-терапевт!

[*abi*]

1 hour ago, herkules said:

. Преди 3 години насила го принудих да тичаме по 5 км. рано сутрин. Не му беше приятно, но аз съм доста убедителен..

"5-7 км. пеш" се разбира ходене пеш, а не тичане.

1 hour ago, herkules said:

Хайде по твоите медицински познания кажи аз нормален ли съм, с наднормено тегло ли съм, след като тежа в момента 102 кг. и съм висок 177,5 см.?

Над нормата с поне 20 кг. За тази височина трябва да тежите не повече от 80 кг. Който Ви каже нещо друго - не е откровен с Вас.

За това сменете фитнеса.

1 hour ago, herkules said:

Никакви диети не е спазвал, само ограничи сладките храни и мина на протеинови.

Не съм писала и дума за диети. Мразя думата "диета".

През цялото време говоря за високо-протеинов режим на хранене. Което не е диета на почс лъжичка. Високо-протеиновият режим е без ограничения във времето на храненията  и количеството поета храна, стига да изключва въглехидратите, свеждайки ги до желан минимум. При него чувството на ситост е голямо, а поетите калории в пъти по-малко.

В момента ми опонирате с това, което съм написала

1 hour ago, herkules said:

Отделно всеки ден изминава повече от 5 км. пеш до работата му, като ползва автомобила само в краен случай.

Но спазваше режима за да отслабне, нали? Сега  поддържа желаното тегло. И ако не започне отново режим и не засили темпото няма да свали и грам повече. А при 170 трябва да свали още 15 кг. ...поне.

Демек всичко дето съм го написала, взехте, че ми го преразказахте...при това с назидателен тон В стил "яйцето седнало да учи кокошката..."

****

Толкова е "кукуриго-валс" групичката ви, че не можете да разчетете един най-обикновен потребителски текст като моя, камо ли ще седнете да четете медицински публикации!

И поведението ви в комплект започва да е инфантилно.

 

[dora]

Втори след княза,

обиждате аби неколкократно, без тя дори да ви отговаря в същия дух и въпреки, че продължава да пише по същество.

В коментарите ви се прокрадва подигравателно отношение не само конкретно към нея, а към жените изобщо. Макар жените конкретно в тази дискусия да не се толкова елементарни, че да се улавят на тази въдица и да не ви подхващат в същия дух.

Този, който проваля темата си, всъщност сте вие. Участниците, които пишат по същество, като цяло се опитват да се придържат към обсъждането на въпроси и проблеми, а не разправии на лична основа, независимо от начина, по който им се отговаря. Това обаче не може да продължава безкрайно, особено когато, привлечени точно за да вземат страна, в темата се намесват участници, чиято основна цел е да обиждат другите - къде на основа на пол, къде по някакви други техни си съображения.

Затова и сигнализирах на администратора. Жалко е, че заради незряло поведение и глупави реакции тема, която може да бъде полезна, е на път да превърне в нещо друго. И не е към нея да няма интерес, към момента тя има над 1800 прочитания.

Надявам се точно заради интереса темата да не бъде заключена, но някои потребители със сигурност ще трябва малко да помислят, преди да пишат.

Редактирано Декември 21, 2018 от dora

[*abi*]

Преди 3 минути, herkules said:

Ако имаш предвид мен, през живота си не съм се напивал до сега

Чудесно. Значи ще свалите по-лесно тези 20 кг. защото няма да се изкушавате с калориите от алкохола :)

[*abi*]

Преди 12 минути, dora said:

Затова и сигнализирах на администратора. Жалко е, че заради незряло поведение и глупави реакции тема, която може да бъде полезна, е на път да превърне в нещо друго.

Този тип раздели навсякъде се превръщат "в нещо друго".

Случващото е очаквано и трябва да имат контролиран достъп за доказани потребители.

Когато достъпът до тях е масов - нещата бързо излизат от контрол.

 

 

[dora]

Just now, *abi* said:

Този тип раздели навсякъде се превръщат "в нещо друго".

Случващото е очаквано и трябва да имат контролиран достъп за доказани потребители.

Когато достъпът до тях е масов - нещата бързо излизат от контрол.

Може  би и това е нещото, което трябва да се направи.

[tack]

Преди 4 часа, *abi* said:

Какво имате предвид?

Всичко, което съм написала е вярно по същество и само допълва написаното от Вас.

Това е така.Говоря по принцип,защото реалната работа с ''наднормените'' е изключително деликатна и строго индивидуална,наблюдавайки процесите всеки ден.Когато се приключи и сложиш чертата,се отчитат постигнатите резултати.И най-важният момент от всичко е след края да не се стигне до ''йо-йо ефекта''. Иначе каква е ползата от файдата на целия труд.Това имах предвид,да не вярвате на всичко,което четете.

Преди 4 часа, *abi* said:

Вярно ли е, че деца на затлъстели родители имат генетична предразположеност?

Да,в рисковата група са.

[dora]

Преди 7 минути, tack said:

Преди 4 часа, *abi* said:

Вярно ли е, че деца на затлъстели родители имат генетична предразположеност?

Да,в рисковата група са.

Знаете ли дали става дума за генетична предразположеност към проблеми с метаболизма, или за генетична предразположеност към пристрастяване (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3506170/ )>

Или за комбинация от двете?

Вероятно средата също оказва влияние.

 

 

Редактирано Декември 21, 2018 от dora