Отиди на
Форум "Наука"

Професионална етика в психотерапията


Recommended Posts

  • Потребител

Някои от теченията в психотерапията, особено разравящите,  са свързани с проникване в твърде интимни, болезнени за клиента събития. Често те са свързани с трети лица и запознават терапевта и със значими  постъпки, които не се отнасят само за двамата.

Конфиденциалността на психотерапевтичните срещи се защитава в Етичен кодекс (ЕК) Тук. Обърнете внимание на параграф ІV "Конфиденциалност", т.3.

Цитирай

3. Изключение от това правило може да се направи само в тези случаи, ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора. В тези случаи информацията трябва да бъде предадена само на тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация.

А сега, моля, спомнете си романа на Дюма "Виконт дьо Бражелон". Там симпатичният свещеник- бонвиван Арамис при изповед научава една страшна тайна. Тайната кой е зад желязната маска. Той я споделя единствено с умиращия водач на ордена си (и негов изповедник) и бива избран самият за негов наследник. Реално погледнато, той не е нарушил клетвата си за тайна на изповедта, но доста практично се е възползвал от нея ( за възползване от информация получена от клиентите в ЕК не става дума).

А сега един друг разказ. След серия убийства щатската полиция се обръща с молба към местния психотерапевт да направи психопортрет на евентуалния извършител. В готовия портрет е отбелязано, че извършителят е небрежен и дори може копчето на палтото му да е разакопчано. При задържането на лице с този профил установяват, че копчето наистина не е закопчано, а лицето прави самопризнания. Представете си, че този терапевт е общувал с този клиент и е знаел както навиците му, така и страстите му, а също, че съществуват убийствата . Неговата професионална етика му забранява да го посочи директно, но може да избегне конфликта със съвестта си, като насочи завоалирано властите по неговите дири, да не говорим за точките от изключителния психопортрет.

А сега, трета история. В Япония монашеството в някой си момент се превърнало в шпионска организация на властта. Братята- монаси донасяли за своите енориаши къде в интерес на държавата, къде в свой интерес. Станали страшилище и народът се обърнал против тях.

А сега представете си едно по- широко тълкуване на споменатото в ЕК "ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора". Първо, от клиента се изземва правото да решава кое е в негова полза/вреда и се пренася на друго, странично, лице, на което търсещият помощ не е възложил такива права. Второ, не става дума за "опасност за живота", а за каквато и да е опасност,( т.е. може и опасност да разбие брака си и да го направи на два доста хубави брака :) ). Тази опасност се преценява от терапевта и не се обсъжда предаването й на "тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация" (в шеговития пример- на съпругата). Трето, което е интимно, то е важно не само за израстването на клиента, но и за други хора.

Моят апел е,

да се предпазваме от изповеди пред психотерапевти

да не посещаваме психотерапии, които искат да навлизаме и споделяме тайни кътчета от душата си.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 114
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Само няколко неща, че нямам време. Пак правите манджа с грозде.

Първо: бъркате психолог с психотерапевт.

Може ли източник на тази история с психопрофила с разкопчаното палто? Силно подозрителна, защото:

- Полицията не работи с психотерапевти, а с криминални психолози. От тях профилиращите такива са отделен клас.  Няма никакъв начин полицията да се е обърнала към психотерапевт.

- Последното, което един профил на убиец може да включва е дали копчетата му са разкопчани. Силно се съмнявам, че това сте го гледали в някой филм, който няма нищо общо с реалната профилираща практика, както и с работата на полицията.

- По начина, по който е извършено дадено убийство обаче профилиращият криминален психолог може да каже, че то е дезорганизирано. Няма да се спирам в подробности на това какво означава това, но като цяло при дезорганизирани престъпления вероятно извършилият ги е бил в състояние на психоза, ерго е възможно да има психиатрично заболяване. Не просто да бъде небрежен или разсеян.

- Личната "брежност" или "небрежността" не е нещо, което който и да било профилиращ психолог ше включи в профил, защото това няма никакво отношение към профилите на убийците, нито изобщо може да има някаква насочваща роля.

Второ, не разбирате естеството на психотерапията.

Накратко, имате наука психология, която се занимава с психичните процеси. В нея имате

1. теорична част - формулирането на теории

2. аналитична/статистическа/експериментална част

3. методологична част (развиването на методологии, основани на 1 и 2) 

и

4. практично приложение на предишните.

Практичното приложение на предишните в контекста на клиничната практика се нарича психотерапия.

Трето, не разбирате какво правят терапевтите

- Психотерапевтите не са изповедници, нито желаят да ви  навлизат в "тайните кътчета". Отишлият при тях споделя това, което иска. Да не говорим, че личният разговор, тоест това, което се нарича "сваляне на анамнеза" е само малка част от инструментариума, наличен на психотерапевтите. Те работят с различни основани на научен анализ методологии и съответния одобрен инструментариум, основан на проверими данни. Диференциална диагноза, наблюдение, тестове.

- Човек не отива на терапевт, за да се изповядва или да се намира на приказка. Отива на терапевт, защото има разстройство, дисфункция или проблематика, доближаваща се до психиатричната.

Четвърто, нямате представа какво покрива психотерапията, с какви хора работи

- Психотерапия - напр. поведенческа, се прилага и в случаите, в които човекът не само не се изповядва (и "споделя тайни кътчета") пред терапевта си, но и не може да говори изобщо, не може да произвежда език, защото има няколко неша, сред които разстройство на езика или аутизъм. Поведенческа психотерапия (ABA - applied behavioural analysis и PRT - pivotal response therapy) се прилага и на деца, които със сигурност все още не са способни на саморефлексия дотолкова, доколкото да изповядват "тайните кътчета" на душата си.

- Терапията е задължителна част от всяко психиатрично лечение. Тоест щете,  не щете, без терпия не се минава - получавате лекарства и терапия, зашото само с лекарства не става нищо. Тази психотерапия може да се извършва от психолог, но може и от лекуващия психиатър.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Никъде не говоря за вашата личост. Коментирам само написаното, което наистина е манджа с грозде. А пиша, защото пишете неверни неща, които евентуално биха могли да са опасно подвеждащи за тези, които наистина имат нужда от терапия.

Представете си, че тук чете човек с анорексия, посттравматично разстройство, компулсивно разстройство, биполярно разтройство, клинична депресия, а с горното вие го съветвате да не отиде на терапевт (?!) Ще понесете ли риска, ако вместо това се самоубие?

За своите твърдения източници мога да представя.

Затова и питам за източник на историята с прихотерапевта и полицията.

Да не забравяме, че това е научен форум.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вече я коментирах в подробности, но ето една пропусната подробност - пак пишете неверни неща.

За професионалната етика, във всички държави, за които се сещам, има кодекс.

Противно на това, което формулирате по-горе:

Както и лекарите, така и психотерапевтите са длъжни да съобщават на полицията. В различните държави има разлики, но на полицията се съобщава при подозрение за насилствени престъпления, както и когато е засегнато добруването на дете. Това не е нарушение на професионалнате етика, а задължение по закон.

Когато от психотерапевти се изисква да свидетелстват, това се урежда с допълнителни разпоредби според държавата. В етичните кодове обикновено има и клауза за това. Вижте точка 3.3. от този документ:

https://www.psychotherapy.org.uk/wp-content/uploads/2017/11/UKCP-Ethical-Principles-and-Code-of-Professional-Conduct.pdf

За САЩ:

https://www.nolo.com/legal-encyclopedia/if-i-tell-psychologist-crime-i-committed-can-i-trouble.html

Най-общо казано, конфиденциалността на отношенията с клиента няма приоритет при криминални престъпления или намерение за извършване на такива.

По която и причина отново нямам никакви основания да не поставя под съмнение историята с психотерапевта и полицията в САЩ, за която пишете.

Разбира се, имате пълното право да ме опровергаете, като предоставите източник на тази информация.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И още малко източници, относно самоубийството, ето защо от всички разстройства с повишен риск отделих точно тези:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24890068/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1489848/

Превенция на самоубийствата. Самоубийствената идеация (под което се разбира настойчиви размисли и намерения за извършване на самоубийство) чрез когнитивно-поведенческа терапия  води до намаляване от 53% на 30% в рамките на няколко сесии. Който иска източник, ще го намери, може да се извади от една от цитираните в горните публикации статия.

С естествения извод, че без терапия това нямаше да се случи.

Да не говорим, че терапията е и предпочитаният и приоритетният начин за превенция на самоубийствата, защото при някои разстройства с висок риск самите медикаменти, използвани за третиране на разстройството повишават способността на пациента да реализира намеренията си да се самоубие.

Затова в никакъв случай не бива да се препоръчва на хората да не използват терапия. Освен, разбира се, ако не искаме да им отнемем единствения шанс да останат живи.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Втори след княза said:

Допълнение.

Ако някой иска да ходи на разравяща терапия за това, че се измъчва от терзания за извършено престъпление, да си помисли добре. Психотерапевтите били длъжни да съобщават на полицията.

В упоменатата т.3. е по- широко " тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация", т.е. и социални, и месторабота вероятно. Ако някоя майка се оплаква от отношението с детето си, психотерапевтът може да реши, че социалните са  тези, които ще предприемат адекватни действия в дадената ситуация и да й го отнемат, знае ли човек?!

Не съм съгласен, психотерапевтът, на когото плащаш и за това си му клиент,  да решава кой може да предприеме адекватни действия в дадената ситуация. Той може само да насочи към някого.

Такова нещо като "разравяща" терапия няма.....

Спрете се :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Втори след княза said:

Какво да ви кажа, не ми се влизаше в пряк сблъсък с аналитичния клон. В книгата на Маслоу вижте съдържанието за стр. 263.Ако ви дразни термина, обърнете се към др. Маслов. :)

Забравих, моля, не пускайте библиография как е в САЩ. Нали разбирате, че нито методите, нито нормите, нито правосъдието тук са като тези там. Да си говорим за своя дом.

Няма защо да се обръщам към Маслоу. Тук има списък с формите на психотерапията:

https://www.psychologytoday.com/us/types-of-therapy

Като този списък не е ексклузивен. Има терапии, специално разработени за дадено разстройство, вече споменах две по-горе (ABA, PRT).

Осносно коментара, че съм напреднала, напреднала съм отдавна. Не отговорихте за източника си :) Затова не ми прехвърляйте топката :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Втори след княза said:

А сега представете си едно по- широко тълкуване на споменатото в ЕК "ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора". Първо, от клиента се изземва правото да решава кое е в негова полза/вреда и се пренася на друго, странично, лице, на което търсещият помощ не е възложил такива права. Второ, не става дума за "опасност за живота", а за каквато и да е опасност,( т.е. може и опасност да разбие брака си и да го направи на два доста хубави брака :) ). Тази опасност се преценява от терапевта и не се обсъжда предаването й на "тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация" (в шеговития пример- на съпругата). Трето, което е интимно, то е важно не само за израстването на клиента, но и за други хора.

Сега се изживявате и като некадърен правист.

1. Нарушенията на ЕК (Етичния кодекс) се разглеждат задължително, независимо дали представляват закононарушения и се преследват по силата на други закони на Р. България.

2. Сведения за нарушенията на етическите норми могат да постъпват както от клиенти, така и от колеги или стажанти – обучаващи се колеги.

3. Заявленията за нарушения трябва задължително да се представят в писмен вид, с подробно излагане на аргументи за нарушенията на ЕК. Те трябва да са подписани с пълното име и адрес на заявителя.

Никой нормален практикуващ  няма да си рискува практиката с интригантствания между съпрузи, камо ли да се свърже със едно от двете лица, за да сигнализира за "опасности", касаещи брачните отношения.

***

Започвам да се чудя дали заслужавате сериозно отношение (адекватни отговори) към плитки съждения, да игнорираме щуротиите, които бълвате на килограм...как точно да се отнесем към ситуацията?

Идеи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

1. http://spodeli.net/3/story-4084.html

Тук същото лице отново споделя драмите с приятелката, на майката на приятеля. Това лице уравновесено ли Ви се струва? Според Вас уравновесено ли е да се споделя лична информация от подобен тип с напълно непознати, публично. Вие на какво основание се доверявате на нечия драма и разполагате ли с цялата информация по случая, за да имате категорично мнение, че именно терапевтката е виновната?

2. Лубиц. И ракът може да е в ремисия и след време човекът отново да се разболее.

Ремисия (на латински: remissio „намаление, отслабване“) означава период от развитието на дадена болест или клинично състояние, през който човек или е свободен от симптомите си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето. Ремисиите могат да бъдат: резултат от естествения ход на заболяване проявяващо цикличен характер (например, малария, маниакално-депресивна психоза); спонтанни (например, при бъбречнокаменна болест) или в резултат на лечение (например, шизофрения, хронична дизентерия, различни видове рак и други). В зависимост от степента на намаляване на субективните и обективни признаци на заболяване различаваме пълна и непълна ремисия. Пълна ремисия в някои случаи (например, хламидия) може да продължи в продължение на месеци и години, а в други - нестабилни и бързо се състояния се следва от нов пик (рецидив) на заболяването. При пълна ремисия е възможно все още да има някои признаци на заболяването (напр., хромозомни аномалии при левкемия), така че в много случаи се изисква продължаването на поддържащо лечение. В други случаи, дългосрочно пълна ремисия трудно се разграничава от практическото възстановяване (например, остра лимфобластна левкемия при деца).[1].

 

Дора е права

Започва да става досадно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Втори след княза said:

Обърнахте ли внимание, че в документите на асоциацията няма избрана Етична комисия?

Наистина бълвате глупости на килограм!

Комисия по етика

  • Александър Ангелов
  • Боян Страхилов
  • Галина Дойчинова
  • Георги Антонов
  • Евгений Генчев
  • Захарина Савова
  • Румен Георгиев – секретар

 

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Днес от Асоциация Анимус по радио "Хоризонт" казаха, че съобщенията за домашно насилие намаляват защото жертвите губят доверие.

В кого губят доверие? В Асоциацията или в правозащитните органи.

Сега какво се загрижихте за жертвите на насилие? Нали не  трябваше да се "споделя" нищо "уличаващо" с терапевтите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, Втори след княза said:

Защо смятате, че е била жена?

 

 

Не четете (не разчитате съдържанието, не асимилирате текста) дори собствените си публикации!

 

Лек ден Ви желая.

/" При мен проблема е не, че аз съм ходила на психоаналитик, а моят бивш приятел и както се досещате тя успя да ни раздели след 3 години, откакто той започна да и споделя за нас. Още в началото тя беше казала, че не съм за него, че сме много различни и така в продължение на 3 години все такива неща му говореше. Освен това е приятелка на майка му. Той по едно време също подозираше, че има нещо общо това и че може би тя споделя някои неща на майка му, но въпреки това накрая явно е успяла да го убеди. / - а дали наистина е жена или мъж...само дамата написала публикацията знае пола. Аз се придържам към пола обявен в текста заради лексикална точност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Втори след княза said:

А вие имате ли цялата информация та приемате, че едно лице е уравновесено/ неуравновесено?

Фактът, че е споделена лична информация с цел лаф-моабет  ми е достатъчен да си създам мнение.

Дали написаното съдържа цялата истина е друг въпрос. Например изобщо не знаем самозван аналитик ли е дамата, има ли разрешително да практикува а анализа и т.н.  Дори не знаем дали всичко не е въображаеми причина-следствие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Втори след княза said:

Трябва ли да се учат на вас за да станат велики?

Медиците (в цялата история на медицината и днес) върху кого се учат?

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, Втори след княза said:

да се предпазваме от изповеди пред психотерапевти

да не посещаваме психотерапии, които искат да навлизаме и споделяме тайни кътчета от душата си.


От самото начало темата ми прилича на някакво "разчистване на сметки".

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

тук няма психолози (и практикуващи), а участници с интереси към психологията и евентуално изучавали психология като част от образованието си.

това го знаете много добре, защото участниците в темите сме 4 човека и не сме криели, че обсъждаме от интерес

което ми говори, че тенденциозно ползвате темите за разчистване на лични сметки с терапевтите/психолозите - изобщо

в противен случай не бихте инсинуирали естеството на участията.

темата е за заключване

а в следваща тема, в която ще позволите да правите същите спекулации  - ще ви поискаме и бан.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, dora said:

... естеството на психотерапията.

Накратко, имате наука психология, която се занимава с психичните процеси. В нея имате

1. теорична част - формулирането на теории

2. аналитична/статистическа/експериментална част

3. методологична част (развиването на методологии, основани на 1 и 2) 

и

4. практично приложение на предишните.

... И сега малко повече по горното, защото снощи нямах време да пиша в подробности.

Както в медицината, напр. хирургията, за абсолютно всяка интервенция има одобрен клиничен протокол, основан на статистически данни кой метод, подход и процедура дава най-добри резултати с най-малко рискове, и тези протоколи се следват задължително (условно казано, за да не ви зашие хирургът черния дроб за бъбреците),

така и в психотерапията, на основата на научни изслвдвания, клинична практика и статистически данни (точка 2 по-горе) има разработени протоколи (точка 3 по-горе) за различните разстройства и приложимите за тях терапии.

Както в медицината, протоколът се адаптира към всеки отделен случай. Психотерапевтът е длъжен обаче да документира всичко, което прави, за да може при нужда да докаже, че е следвал одобрен протокол.

Психотерапевтите не правят волни импровизации, а ако ги правят, то подлежат на отнемане на лиценза заради рисковете и евентуалните щети, които нанасят на клиентите си.

Затова е добре винаги преди да се подложат на терапия, хората - или близките им -  да проверяват доколко терапевтът им използва одобрени протоколи, а ако дори не подозира, че такива съществуват, да потърсят друг терапевт, защото вероятността за шарлатанство у терапевт, който не работи по научен метод, е значителна, ерго и потенциала за нанасяне на значителни вреди.

Това, че един терапевт е популярен, на значи, че следва необходимите протоколи, затова винаги проверявайте. Това, че е изкарал някакви курсове, не е достатъчно доказателство, че следва проколоите и документира всичко, което правил.

Освен това, проверявайте за терапии, които са показали сериозни нежелани реакции (влошаване на симптомите, замяна на едни симптоми с други, развиване на зависимост от терапевта,  и т.н.):

https://journals.sagepub.com/doi/10.1111/j.1745-6916.2007.00029.x

https://systematicreviewsjournal.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13643-018-0802-x

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

<<......Както в медицината, напр. хирургията, за абсолютно всяка интервенция има одобрен клиничен протокол, основан на статистически данни кой метод, подход и процедура дава най-добри резултати с най-малко рискове, и тези протоколи се следват задължително .........>>

Простете, навлезохте професионално там където съм ежедневно компетентен , има си предписания за действие , но не са никак редки случаите на нарушаването им , тъй  ....., с други думи  не ги следваме задължително.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, laplandetza said:

<<......Както в медицината, напр. хирургията, за абсолютно всяка интервенция има одобрен клиничен протокол, основан на статистически данни кой метод, подход и процедура дава най-добри резултати с най-малко рискове, и тези протоколи се следват задължително .........>>

Простете, навлезохте професионално там където съм ежедневно компетентен , има си предписания за действие , но не са никак редки случаите на нарушаването им , тъй  ....., с други думи  не ги следваме задължително.

Благодаря за включването, наистина :)

Можете ли да дадете пример за нарушаване на протоколите?

Това, за което се сещам, е описаното в документацията като "по преценка на лекаря", но според мен това се вписва в адаптирането на протокола към конкретния случай и ситуация? И тогава става дума не за неследване на протокола, а за използване на това, което се нарича "добри практики"?

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, *abi* said:

Сега се изживявате и като некадърен правист.

1. Нарушенията на ЕК (Етичния кодекс) се разглеждат задължително, независимо дали представляват закононарушения и се преследват по силата на други закони на Р. България.

2. Сведения за нарушенията на етическите норми могат да постъпват както от клиенти, така и от колеги или стажанти – обучаващи се колеги.

3. Заявленията за нарушения трябва задължително да се представят в писмен вид, с подробно излагане на аргументи за нарушенията на ЕК. Те трябва да са подписани с пълното име и адрес на заявителя.

Никой нормален практикуващ  няма да си рискува практиката с интригантствания между съпрузи, камо ли да се свърже със едно от двете лица, за да сигнализира за "опасности", касаещи брачните отношения.

***

Започвам да се чудя дали заслужавате сериозно отношение (адекватни отговори) към плитки съждения, да игнорираме щуротиите, които бълвате на килограм...как точно да се отнесем към ситуацията?

Идеи?

Не само това.

По повечето, ако не и по всички наказателни кодекси, този който не съобщи за извършено (или възнамерявано) престъпление, подлежи на наказание за съучастност (да се разграничи от съучастничество)

Съучастността се дели .укривателство, недоносителство и допустителство. Всеки може да провери какво означават трите.

Като няма разлика между това ако клиентът каже "вчера убих жена си"  (недоносителство) или "обмислям да застрелям много хора" (допустителство).

Не само практиката си биха рискували психотерапевтите, които не съобщят на полицията, ами и свободата си.

Затова по закон в тези случаи конфиденциалността на клиента се отменя, защото наказателният кодекс има приоритет пред правилата на която и да било браншова организация.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Нагледно можахте да се убедите в колегиалната етика между психолозите. Видяхте суетност, дребнавост, некомпетентност, прибързани и изсмукани от пръстите заключения, лични нападки и вражда.

Къде ги видяхте тези неща?

Link to comment
Share on other sites

<<<.........Можете ли да дадете пример за нарушаване на протоколите?

Това, за което се сещам, е описаното в документацията като "по преценка на лекаря", но според мен това се вписва в адаптирането на протокола към конкретния случай и ситуация? И тогава става дума не за неследване на протокола, а за използване на това, което се нарича "добри практики"?
...>>>

Това да, използваме техники и средства , известни , доказани или не толкова , но не са <нормална > част от лечебния план за даденото заболяване ,интервенция  пр.
Прилагаме понщкога методи, техники , които не е желателно да се вписват никъде, наложително , субективно  в т.н. <крайно нетипични сучаи>

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, laplandetza said:

Прилагаме понщкога методи, техники , които не е желателно да се вписват никъде, наложително , субективно  в т.н. <крайно нетипични сучаи>

Това не е ли опасно? В какви ситуации става така? Питам с разбирането, че понякога може да няма време, необходимото оборудване, такива неща, тоест лекарят по стечение на обстоятелствата да прави единственото, което му е технически възможно в момента, защото знае, че е по-добре да направи нещо, отколкото да не направи нищо (преценка на рисковете към ползите)? Напр. в бърза помощ?

Имате ли наблюдение колко часто става това?

За различните техники и методи, както и за различните медицински устройства винаги има списък с установени нежелани реакции. Вероятно част от статистиката за тях се набира точно по този начин, за да се включи в бъдещи подорения на протокола?

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Втори след княза said:

. В книгата на Маслоу вижте съдържанието за стр. 263

.... И пак, съжалявам, че така на части, но така става, като нямам достатъчно време да пиша наведнъж.

"Разравяща" лош български превод на "дълбинна" психология ("Tiefenpsychologie").

Исторически, Маслоу развива своята "хуманистична школа"  донякъде като критика на Фройд и Юнг.

Първо, защото не всички хора имат разстройства (самият Маслоу го казва, не всички сме една торба, пълна със симптоми),  и затова за разлика от Фройд и Юнг Маслоу се фокусира върху психически здравите хора.

Второ, защото Маслоу не вярва, че хората биват мотивирани от духовно-религиозни изживявания, а от система от ценности (затова и разработва прословутата си пирамида). (Но това не е и напълно вярно, защото много хора биват мотивирани от духовно-религиозни изживявания, тоест теорията на Маслоу е само частична).

От това обаче пак не можете да извадите аргумент срещу психотерапията, защото

1. тя далеч не е само юнгианска.

2. хуманистичната прихология на Маслоу е неприложима за хората с разстройства, които са основният дял клиенти на психотерапията.

Маслоу ерго не ви върши работа при формулирането на тезата по-горе.

Затова, вместо да се сърдите и да си въобразявате атаки срещу личността ви, можете да направите следното.

Ако искате да критикувате конкретно юнгианската психотерапия, можете да го направите по валиден начин, като:

- покажете по-високата ефективност върху хората с разстройтва (задължително само на тях, Юнг е психиатър и работи с хора с разстройства) на другите форми на психотерапия, предназначени за хора с разстройтва (сред които хуманистичната психология на Маслоу не спада),  или

- покажете нежеланите реакции, причинени от психоаналитичната психотерапия. Споменаване не последните по темите вече имаше (напр. внушаване на фалшиви спомени).

Повече жокери от това къде ти.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, *abi* said:

2. Лубиц. И ракът може да е в ремисия и след време човекът отново да се разболее. 

Лубиц е лекуван в психиатрично заведение (лекарства+терапия) само по време на тежкия си депресивен епизод (major depressive episode) през 2008-9, когато още се обучава.

Оттогава не е ползвал пситерапия, само медикаменти срещу депресия.

В последните седмици преди да се самоубие, в отчаянието си той се обажда на пет различни лекаря да потърси помощ. Обикновеното джипи обаче не може да предложи друго, освен медикаменти за депресия. Може да насочи към психиатър, но според статиите той на такъв не е отишъл (вероятно от страх да не изгуби работата си, тоест че тотално ще изгуби всякаква почва под краката си,  с което и последната сламка, за която се опитва да се хване).

Както споменах обаче, при суицидност медикаментите понякога вършат точно обратната работа - повишават функционалността на човека в такава степен, в която той да е способен да реализира намерението си. Затова предписването на медикаменти при депресия е ок, но при суицидност - никак.

При суицидност психотерапия е абсолютно задължителна.

Тук има подробна статия:

https://www.psychologytoday.com/us/blog/reading-between-the-headlines/201504/andreas-lubitz-desperately-needed-help

Пропускът не е терапевтите, защото такива не е имало. Той е стискал зъби до последно, вероятно от страх, че освен всичките си тревоги и терзания (някои от които намекващи за психоза - на мен лично това ми прилича на повторен тежък депресивен епизод със симптоми на психоза, с хипохондрични налудности, страх, че ще ослепее -  https://medpedia.framar.bg/заболявания/мкб-f323-4/f32-3-тежък-депресивен-епизод-с-психотични-симптоми), ще си загуби и  работата.

---

Както ще прочетете в статията, която пуснах, тежкият депресивен епизод с психотични симптоми се лекува с лекарства по принцип, но изключително предпазливо и под директно непрекъснато лекарско наблюдение при суицидност (това второто не го пише в статията, затова го посочвам отново). По споменатата нееднократно причина - медикаментите не премахват суицидната идеация, само подпомагат човека наистина да се самоубие, защото го повдигат малко, повишават тонуса му. Него никой не го е наблюдавал денонощно, предписвайки му лекарства, вероятно защото лекарите, към които се е обърнал за медикаменти, са предполагали депресивен епизод, но не са знаели за суицидността му. Която пак е пазел в тайна, вероятно от страх, че ще си загуби работата....

Ужасна работа, но това само показва в какъв кошмар нерядко живеят хората с психиатрична проблематика, и следва да срещат не осъждане и стигматизиране, а своевременна помощ и съпричастност.

Стигмата означава само, че няма да потърсят помощ:

https://www.chron.com/news/health/article/Tragedy-raises-questions-about-identifying-6211772.php

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...