Отиди на
Форум "Наука"

Българските царици


Recommended Posts

  • Потребители

хан Тервел - неизнестна дъщеря на Юстиниан ІІ.

І царство

хан Телериг-Теофилакт - след абдикацията се жени за Ирина (братовчедка на императрицата)

княз Борис- Михаил - княгиня Мария

цар Симеон:

1. неизвестна

2. неизвестна, сестра на Герги Сурсувул

цар Борис ІІ - неизвестна, от която имал 2 деца

цар Роман - веуспешни преговори с Василий ІІ за годеж със сестра му Ана

цар Самуил - Агата от Лариса, дъщеря на Йоан Хрисилий, управител на Драч

цар Гаврил-Радомир -

1. неизвестна унгарска принцеса

2. Ирина от Лариса

цар Иван Владислав - царица Мария, регентка на царството

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 98
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

ІІ царство

цар Асен І - царица Елена, с монашеско име Евгения

цар Калоян - куманка

цар Борил:

1. вдовицата на Калоян

2. дъщеря на Йоланда

цар Иван Асен :

1. царица Ана, замонашена като Анисия

2. царица Ана - дъщеря на унг. крал Андрей ІІ

3. Ирина Комнина (монахиня Ксения) - дъщеря на имп. Теодор Ангел Комнин

Михаил Асен - дъщеря на Ростаслав Михайлович (Ур)

Константин ІІ Асен Тих:

1. неизвестна

2. царица Ирина

3. царица Мария, дъщеря на Евлогия, сестрата на имп. Михаил

Ивайло - Мария, вдовицата на цар Константин

цар Иван Асен ІІІ - Ирина, дъщеря на имп. Михаил Палеолог

Георги Тертер І:

1. Мария

2. Кира Мария, сестра на Иван Асен (брака бил анулиран и Георги Тертер се събрал с първата си жена)

Смилец - неизвестна, дъщеря на севастократор Константин, брат на императора

цар Чака - дъщеря на Георги І Тертер

цар Тодор Светослав:

1. Енкона, покръстена Ефросина

2. Теодора,сестрата на имп. Андроник ІІ

Михаил Шишман

1. Ана-Неда - сестра на сръбския крал Стефан Дечански

2. Теодора, вдовицата на цар Тодор Светослав

цар Иван Александър:

1. Тедора, монахиня Теофана

2. еврейката Сара, покръстена като Теодора

цар Иван Шишман:

1. царица Кира Мария, дъщеря на Десислава (монахиня Домца)

2. Неизвестна дъщеря ва сръбския княз Лазар

цар Иван Страцимир - царица Ана

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

ІІІ царство

княз Александър Батемберг - след абдикацията Йохана Лойзингер (1865-1851)

цар Фердинанд:

1. Мария Луиза Бурбон-Пармска (1870-1899)

2. Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917)

цар Борис ІІІ - царица Йоана Савойска (1907-2000)

цар Симеон ІІ - след детронацията Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (1935-до сега)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И малко снимки:

Цар Борис ІІІ и царица Йоана

boris3bulgaria1894-14.jpg

Първата съпруга на цар Фердинанд - Мария Луиза Пармска

mariabourbon1870.jpg

цар Фердинад със втората си съпруга Елеонора

ferd1bulgaria1861-12.jpg

Цар Константин ІІ Тих със първата си съпруга царица Ирина

397924c.jpg

Цар Иван Александър със втората си съпруга - еврайката Сара, покръстена под името Теодора

5_Ivan_Aleksandur2.jpg

княз Бирис Михаил и княгиня Мария - миниатюра от Манасиевата хроника

pokrastvane.jpg

Ослепяването на Прусиан/Фружин и изгонването на съпругата Иван Владислав - Мария от двореца след заговора

oslepjvatprusianvmanmaney0.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Галахад, имаш една техническа грешка - Агата не е от Лариса, а от Дирахион. Докато си я писал, си мислил напред - за Ирина Гавраил Радомирова.

Константин Тих има преди Ирина, внучката на Иван Асен, друга съпруга с неизвестно име. При женитбата му за Ирина тя е изпратена в Никея. Някои автори на основание на ктиторския надпис в Боянската църква предполагат, че е била сръбска принцеса.

Ана (монахиня Анисия) няма как да е била съпруга на Иван Асен - в никой източник не се говори за негов брак преди този с унгарската Ана. По-големите му дъщери (поне съпругата на Мануил Комнин, ако не и тази на Стефан Владислав) са родени от наложница (наложници) - Акрополит изрично го споменава. В същото време, ако допуснем, че въпросната Ана е негова жена излиза, че от списъка липсва поне една доста известна царица - куманката, което не може да се обяснява с произхода й, тъй като тя естествено е била покръстена. Според мен Ана (монахиня Анисия) е именно тя. Другата възможност за тази Ана - да е жена на Петър - е много по-слаба, тъй като негова съпруга, ако е имал такава въобще, никъде не се споменава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Галахад, имаш една техническа грешка - Агата не е от Лариса, а от Дирахион. Докато си я писал, си мислил напред - за Ирина Гавраил Радомирова.
Има разнобой между Скилица и българската редакция на епископ Михаил. Според Скилица е от Лариса. Михаил Деволски казва, че баща й е бил управител на Драч. Възможностите се две:

1. Скилица да бърка Агата с Ирина (жената на Радомир)

2. Агата по произход да е от Лариса, но баща й да е бил назначен за управител на Драч. Както Ашот Таронит е бил направен управител на Драч, без да произхожда от там. (ИБИ 9, ГИБИ 6 стр. 284 долу)

Тъй че като компромис мога да добавя след името на баща й че бил управител на Драч.

Константин Тих има преди Ирина, внучката на Иван Асен, друга съпруга с неизвестно име. При женитбата му за Ирина тя е изпратена в Никея. Някои автори на основание на ктиторския надпис в Боянската църква предполагат, че е била сръбска принцеса.

Константин ІІ Тих има наистина първа съпруга, брака с която бил разтрогнат. Пропуснал съм я. Ше я добавя.

Ана (монахиня Анисия) няма как да е била съпруга на Иван Асен - в никой източник не се говори за негов брак преди този с унгарската Ана. По-големите му дъщери (поне съпругата на Мануил Комнин, ако не и тази на Стефан Владислав) са родени от наложница (наложници) - Акрополит изрично го споменава. В същото време, ако допуснем, че въпросната Ана е негова жена излиза, че от списъка липсва поне една доста известна царица - куманката, което не може да се обяснява с произхода й, тъй като тя естествено е била покръстена. Според мен Ана (монахиня Анисия) е именно тя. Другата възможност за тази Ана - да е жена на Петър - е много по-слаба, тъй като негова съпруга, ако е имал такава въобще, никъде не се споменава.
По-вероятно Акрополит нарича Анисия наложница за да омаловажи родените от брака деца, по специално тази, дето става съпруга на епирския деспот. Акрополит е имал лоши чувства към него.

Друго за поправяне е за втората съпруга на Борил - ня не е унгарска принцеса, а дъщеря на Йоланда и племенница на лат. императори Анри и Балдуин І. Били са сестри с унг. кралица и никейската императрица.

Пък за неизвестните вече ще търсим имена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На първо място може да се погледна в Боянския поменник. Не съм обаче много сигурен соколко е спазена поредността.

Анна царица,

Елена царица,

Ирина царица,

Ефросина царица,

Мария царица,

Ксения царица,

Евгения царица,

Кераца царица,

Теодосия царица,

Теодора царица,

Ефросина царица,

Ксения монахиня,

Кера Мария царица,

Мария царица,

Теодора царица,

Анна царица.

Възможно е обаче, някои да не са били царици, а само царски дъщери или майки, като напр. майката на Иван Александър Кераца.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За Агата: грешката не е у самия Скилица, а в преписвача. В друг препис на хрониката (Vindobonensis historia.74) си е ясно казано вместо "от една лариска пленница" - "от Агата, дъщерята на Йоан Хрисилий, протевон на Дирахион".

За Ана (монахиня Анисия): В никой източник не се говори за съпруга преди унгарката - дори и в преписката между Андраш II и папа Хонорий III, посветена на обстоятелствата около унгарския брак. Идеята, че монахиня Анисия е руска съпруга, е историографски продукт. Схващането, че Анисия е съпругата на Калоян, е също историографски продукт, разбира се. Но има разлика: в първия случай се търси идентификация на едно име от Синодика и то се идентифицира с царица, неспомената в никакъв източник, следователно хипотетична; във втория в Синодика се търси идентификация на достатъчно известна царица и се намира име точно там, където би следвало да стои. Смятам, че в случая Акрополит си е бил коректен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
За Агата: грешката не е у самия Скилица, а в преписвача. В друг препис на хрониката (Vindobonensis historia.74) си е ясно казано вместо "от една лариска пленница" - "от Агата, дъщерята на Йоан Хрисилий, протевон на Дирахион".
Не е в преписвача. Разликата иде от българската редакция направена от епископа на Девол Михаил. Той е допълнил доста данни за бълг. история, най-вече свързани с управлението ан Самуил, вкл. това. Основно допълненията са на имена на представителите на комитопулите. Не е известен обаче използвания източник, но едва ли е Теофан Севайстийски.

В никой източник не се говори за съпруга преди унгарката
В Бориловия синодник са изброени съпругите на Иван Асен - първо Ана-Анисия, втора е унгарката Ана и трета е Ирина-Ксения. Началото на управлението на Иван Асен ІІ е доста мъгляв период за да се вадят категорични изводи за първата съпруга.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Никъде в Бориловия синодик не става дума Ана (Анисия) да е съпруга на Иван Асен. Текстът гласи: "На царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения - вечна памет!" В случая оформянето на този текст като специален абзац (№ 118) в изданията на Синодика подвежда: понеже двете други царици, споменати в откъса, са Иван Асенови съпруги - значи и тази. Само че "форматирането" на текста на Синодика и въвеждането на номерация е направено едва след свързването на Ана (Анисия) с хипотетичната първа съпруга, при изданията на паметника и отразява определена научна позиция по въпроса. В оригинала такова отделяне на тези три царици няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Каквото и да е оформлевието в нови редове, запетайки и интервали си остава структурата - посочена е майката и трите съпруги. Аналогочно е положението с цар Иван Александър - първо майката Кераца, после влахкинята и накрая еврейката - макар там да е на отделни редове, структурата си е такава и няма съмнение кой кой е. И двата случая е посочена майката, а след нея следват съпругите. Свободно място между тях за други царици няма.

Link to comment
Share on other sites

  • 6 years later...
  • Модератор История

Всъщност няма никакви данни Агата /единствената известна съпруга на Самуил/ въобще да е била българска царица.И между другото добре известната любовна история с лариската пленница се отнася точно да Самуил а не до сина му Гаврил Радомир.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами това е всичко, което е известно - престолонаследникът е син на Агата, която била лариска пленница според единия препос, а според другия дъщеря на управителя на Драч. За Гаврил Радомир е посочено, че е бил женен за унг. принцеса, а после за пленницата от Лариса Ирина.

А Синодика тъй като го има в нета, то ето и откъса:

117. [На] Елена, новата и благочестива царица, майка на великия цар Иван Асен, приела след това ангелски образ и наречена Евгения, вечна памет.

118. [На] царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, нарече­на в монашески образ Ксения, вечна памет.

119. [На] Мария, христолюбивата царица на Тертернй Старий, и на другата благоверна царица Кира Мария, вечна памет.

Структурата на редовете е като в Синодика и така, както са записани би трябвало Ана-Анисия да е първата жена на цар Иван Асен ІІ. Втора опция е това да е съпругата на цар Петър, тъй като тук е след Елена, но в Боянския поменник е преди нея:

Анна царица,

Евгения царица,

Ксения монахиня,
Елена царица,

Иначе аз ще се самокоригирам. Относно втората съпруга на цар Иван Шишман, то е твърде възможно той да е нямал втора съпруга, а Драгана да е била съпруга и дори само сгодена за синът му Александър. Сведението за съдбата й след овдовяването й е късно, а на базата на някои по-близки до събитията данни кара някои сръбски учени да считат, че Драгана не е била овдовяла след смъртта на цар Иван Шишман, т.е. че е не е била негова съпруга.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не е вярно Галахад.Няма извор според който Агата да е идентична с "лариската пленница".Всъщност Агата ни е позната единствено и само от Михаил Деволски който все пак е по късен автор.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Както и не е ясно дали синът на Самуил наречен "Роман" и взел участие в бтиката при Сперхей е идентичен с Гаврил Радомир.Вобще семейството на Самуил си остава сериозна енигма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

в единия препис се говори за лариска пленница без да се посочва име, а в другия има нейното име и на баща й, но не пише че е от Лариса. Предполагам, че Йончев говори за това.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребители

Тъй като поради антимонархическите настроения през соцпериода темата за българските владетели не беше особено желана насока за изследвания, то и въпросите свързани с българските царици останаха далеч от полезрението на българските изследователи. Това обаче доведе до натрупване с годините на много неточности и грешки. А браковете през средновековието скрепявали политическите съюзи и осигурявали вътрешна подкрепа за владетеля. По тази причина те дават насоки за вътрешната и външната политика, която даден владетел желаел, а и можел да следва.

Затова реших да пусна поредица от текстове с биографични данни за българските царици.

Първата статия разглежда въпросът за обещанието на император Юстиниан ІІ да даде дъщеря си за съпруга на хан Тервел.

НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА ЮСТИНИАН ІІ – СЪПРУГА НА ХАН ТЕРВЕЛ

Понякога обозначават дъщерята на Юстиниан ІІ с условното име "Анастасия", тъй като така се е казвала майката на императора.

Втората статия е посветена на Ана-Неда - първата съпруга на цар Михаил Шишман, която някои сръбски изследователи отъждествяват със света Елена Дечанска.

ЦАРИЦА АНА-НЕДА (СВЕТА ЕЛЕНА ДЕЧАНСКА)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Биографията на Яквинта - съпругата на Константин Бодин

Съдейки по датата в аналите на Бари бракът им е бил сключен след въстанието, тъй че на практика тя не е била българска царица, а само съпруга на бивш български цар, който обаче е бил сръбски владетел, както и синът и Георги Бодин. Не може да се каже, че е положителна личност, но определено е борбена и активна фигура в едно мъжко време, благодарение на което й е било отделено повечко внимание в Дуклянския летопис.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Явно, че името на Яквинта идва от гръцкото Ὑάκινθη, но интересно как ли се е произнасяло на старобългарски. Едната възможност е предложеното "Яквинта", но лично аз клоня повече към "Иакинти" или "Иакинта".

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Яквинта ми звучи като Ядвига. Някак си чешко-полскко ми звучи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Може да ти звучи, но е производно на думичката "хиацинт".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Каква българска царица може да е тази при положение че крака и не е стъпил в България?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, все пак Якинта е поне просопографски интересна.

Моята мъка е една полубългарска полуцарица и по-точно измисленото й име, което се разпространява из какви ли не медии. Става дума за дъщерята на константинополския император Анри, която се омъжва за Алексий Слав. Вероятно незаконна дъщеря, впрочем. Миналата година по някакъв повод бях споменал нещо за тази дама и Йончев беше припомнил откъде идва заблудата с името й: Фани Попова-Мутафова я нарича "Изабел" в романите си. Оттам се е получило някакво натрупване на нови и нови митове, така че днес из сума ти печатни медии и сайтове въпросната дъщеря на Анри бива наричана "Маргарита-Изабела". А такова име просто няма в нито един, ама в нито един средновековен извор относно Латинската империя и Анри дьо Ено. Няма нужда да обяснявам, че съответно това име липсва и в каквато и да е модерна просопография или генеалогия, било на латинския Ориент, било на Фландрия и Ено. Жената просто е с неизвестно име. Нещата изобщо не опират само до "Историята" на Валансиен. Пълен кич. Ако наберете "Маргарита-Изабела" в Гугъл, ще видите за какво става дума. Направо да се побърка човек.

Извинявайте за офф-топика, знам, че въпросната не е българска царица, просто за пореден път се вбесявам от безконтролното ширене на митове. Знаете, същото се отнася и до "Мария", дъщерята на Калоян (или може би на Борил - същата, която става жена на император Анри). И до "Целгуба", Калояновата съпруга. Нищо не е в състояние да убеди широката публика, че тези имена произлизат само и единствено от романите на г-жа Мутафова (която някои сигурно бъркат с Мутафчиева). Сега към тези две знатни дами от същия период се прибавя още една адски сигурно именувана особа, а именно "Маргарита-Изабела".

Подобен псевдоисторически кич е и прибързаното отъждествяване на Теодора Ангелина, съпругата на Иванко с Теодора Ангелина, съпругата на Леополд VI фон Бабенберг, херцог на Австрия. Вече съществуват какви ли не текстове, "обясняващи" как вдовицата на Иванко се е озовала в Австрия. (За незапознатите ще поясня, че "Ангелина" в случая не е второ лично име, а фамилно име в женски род. Двете Теодори са от рода на Ангелите, към който принадлежи и император Исак II.)

Такива заблуди и митове се множат все повече. Не по-малко "любим" ми е този, че киевската княгиня Олга била дъщеря или на княз Борис, или на Симеон Велики. Това са само няколко примера за абсурдни, но безкрайно популярни мнения относно жени, свързани с българското Средновековие.

Приключвам тази своя печална тирада с една последна добавка: Агата, съпругата на Едуард Изгнаника (втори син на англосаксонския крал Едмънд II Желязното ребро), майка на един претендент и на две светици, относително често бива обявявана за дъщеря на българския цар Гаврил-Радомир. А единственото, което се знае за нея, е, че е била някаква роднина на император Хайнрих III или IV.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Яквинта си е типично име за Бари в онази епоха.

А иначе за владетелките са се натрупали доста недоразумения в научната литература. Едно от най-драстичните е даването на втората съпруга на цар Иван-Александър името Сара - това го има по истории и учебници, при това не от тези по автохонознание. Та при това положение някак е трудно да се мисли за нета и за медиите.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...