Отиди на
Форум "Наука"
nik1

“Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година” от Чарлс Ланиус

Recommended Posts

Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година”

 

rr_thumb.jpg

rr2_thumb.jpg

 

Аз видях как руснаците завладяха България

ЧАРЛС ЛАНИУС

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

READER S DIGEST
October 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.


Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.

Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

 

http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 18 минути, nik1 said:

Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година”

READER S DIGEST
October 1945
Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
е кореспондент на National Broadcasting Company
в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
През 1941 година следва германската армия на Балканите,
наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.


Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков,
избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.

Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

 

http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

Малеееее. Истина е, че на бога мелниците бавно мелили....Но все така си стигна до нас READER S DIGEST от 1945 година...

Но стигна хвала Богу.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 47 минути, nik1 said:

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Не се съмнявам в обективността на автора, но има някои факти, които той когато е писал репортажите си, според мен, не е знаел. Най-вече това:

42f8fed8047e97a0133df63e7bccd156.jpg

The document is contained in Britain's Public Record Office, PREM 3/66/7 (169).

Создалась деловая атмосфера, и я заявил: «Давайте урегулируем наши дела на Балканах. Ваши армии находятся в Румынии и Болгарии. У нас есть там интересы, миссии и агенты. Не будем ссориться из-за пустяков. Что касается Англии и России, согласны ли вы на то, чтобы занимать преобладающее положение на 90 процентов в Румынии, на то, чтобы мы занимали также преобладающее положение на 90 процентов в Греции и пополам — в Югославии?» Пока это переводилось, я взял пол-листа бумаги и написал:

«Румыния:

Россия — 90 процентов

Другие — 10 процентов

Греция:

Великобритания (в согласии с США) — 90 процентов

Россия — 10 процентов

Югославия — 50/50 процентов

Венгрия — 50/50 процентов

Болгария:

Россия — 75 процентов

Другие — 25 процентов».

Я передал этот листок Сталину, который к этому времени уже выслушал перевод. Наступила небольшая пауза. Затем он взял синий карандаш и, поставив на листке большую птичку, вернул его мне. <…> Исписанный карандашом листок бумаги лежал в центре стола. Наконец я сказал:
«Не покажется ли несколько циничным, что мы решили эти вопросы, имеющие жизненно важное значение для миллионов людей, как бы экспромтом? Давайте сожжем эту бумажку».
«Нет, оставьте её себе», — сказал Сталин.

— Мемуары У. Черчилля[1]

Черчилль У. Вторая мировая война. — М.: Воениздат, 1991. — В 3 тт. Том 3 стр. 448—449.

Тази записка и диалога не са фейк, записката е в британските архиви, мемоарите са преведени точно.

Churchill called it a "naughty document".[6]

https://en.wikipedia.org/wiki/Percentages_agreement#cite_note-1

https://ru.wikipedia.org/wiki/Соглашение_о_процентах

Существует также более полная запись беседы, сделанная советской стороной[3]. Согласно этой записи, Сталин возражал против двадцатипроцентной доли союзников в Болгарии. Тогда Черчилль предложил провести по этому поводу на следующий день переговоры между министрами иностранных дел В. М. Молотовым и Энтони Иденом. Эти переговоры велись в течение двух дней: Молотов запрашивал повышение советской доли в Венгрии до 75 %, а в Болгарии — до 90 %. В итоге процент советского влияния в Болгарии и Венгрии был повышен до 80 %[4]

Източна Европа е била разделена и продадена като баница, това е грозната действителност

Авторът бърка в едно - твърди, че комунистите са били 5 процента от 8 млн. население на България, което е 400 000, реално след 9.9.1944 действителните членове на БКП са били малко над 2000 души, проверявал съм документи.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Не се съмнявам в обективността на автора, но има някои факти, които той когато е писал репортажите си, според мен, не е знаел. Най-вече това:

42f8fed8047e97a0133df63e7bccd156.jpg

The document is contained in Britain's Public Record Office, PREM 3/66/7 (169).

Создалась деловая атмосфера, и я заявил: «Давайте урегулируем наши дела на Балканах. Ваши армии находятся в Румынии и Болгарии. У нас есть там интересы, миссии и агенты. Не будем ссориться из-за пустяков. Что касается Англии и России, согласны ли вы на то, чтобы занимать преобладающее положение на 90 процентов в Румынии, на то, чтобы мы занимали также преобладающее положение на 90 процентов в Греции и пополам — в Югославии?» Пока это переводилось, я взял пол-листа бумаги и написал:

«Румыния:

Россия — 90 процентов

Другие — 10 процентов

Греция:

Великобритания (в согласии с США) — 90 процентов

Россия — 10 процентов

Югославия — 50/50 процентов

Венгрия — 50/50 процентов

Болгария:

Россия — 75 процентов

Другие — 25 процентов».

Я передал этот листок Сталину, который к этому времени уже выслушал перевод. Наступила небольшая пауза. Затем он взял синий карандаш и, поставив на листке большую птичку, вернул его мне. <…> Исписанный карандашом листок бумаги лежал в центре стола. Наконец я сказал:
«Не покажется ли несколько циничным, что мы решили эти вопросы, имеющие жизненно важное значение для миллионов людей, как бы экспромтом? Давайте сожжем эту бумажку».
«Нет, оставьте её себе», — сказал Сталин.

— Мемуары У. Черчилля[1]

Черчилль У. Вторая мировая война. — М.: Воениздат, 1991. — В 3 тт. Том 3 стр. 448—449.

Тази записка и диалога не са фейк, записката е в британските архиви, мемоарите са преведени точно.

Churchill called it a "naughty document".[6]

https://en.wikipedia.org/wiki/Percentages_agreement#cite_note-1

https://ru.wikipedia.org/wiki/Соглашение_о_процентах

Существует также более полная запись беседы, сделанная советской стороной[3]. Согласно этой записи, Сталин возражал против двадцатипроцентной доли союзников в Болгарии. Тогда Черчилль предложил провести по этому поводу на следующий день переговоры между министрами иностранных дел В. М. Молотовым и Энтони Иденом. Эти переговоры велись в течение двух дней: Молотов запрашивал повышение советской доли в Венгрии до 75 %, а в Болгарии — до 90 %. В итоге процент советского влияния в Болгарии и Венгрии был повышен до 80 %[4]

Източна Европа е била разделена и продадена като баница, това е грозната действителност

Авторът бърка в едно - твърди, че комунистите са били 5 процента от 8 млн. население на България, което е 400 000, реално след 9.9.1944 действителните членове на БКП са били малко над 2000 души, проверявал съм документи.

Една вметка:

Цитирай

О договорённости стало известно из мемуаров Черчилля. Ключевая беседа состоялась 9 октября 1944 года во время московских переговоров союзников:

Ако се опираме на спомените на Чърчил, които цитираш, прочитът на историята и изводите, за мен лично, са малко по-други. Чърчил не ни "продава", а се опитва да спаси малкото..

Мисля че за него е почти ясно какво следва от завладяването на Румъния и България от СССР, както и какво следва след предстоящата окупация от СССР на източноевропейските страни.
При вече предизвестена история на източно-европейските страни, Чърчил се пазари за проценти т.е присъствие на  несъветски фактори в тези страни. 

 

The document is contained in Britain's Public Rec ord Office, PREM 3/66/7 (169).

Создалась деловая атмосфера, и я заявил: «Давайте урегулируем наши дела на Балканах. Ваши армии находятся в Румынии и Болгарии. У нас есть там интересы, миссии и агенты.

---

---

---

---

Я передал этот листок Сталину, который к этому времени уже выслушал перевод. Наступила небольшая пауза. Затем он взял синий карандаш и, поставив на листке большую птичку, вернул его мне. <…> Исписанный карандашом листок бумаги лежал в центре стола. Наконец я сказал:
«Не покажется ли несколько циничным, что мы решили эти вопросы, имеющие жизненно важное значение для миллионов людей, как бы экспромтом? Давайте сожжем эту бумажку».

«Нет, оставьте её себе», — сказал Сталин.

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

ПС

Според мен, на 9 октомври с "процентното споразумение" Чърчил се опитва да ограничи 100 процентното съветско влияние и контрол в Източна Европа,

В тази връзка би могла да се види неговата реч във Фултън, (Мисури САЩ) на 5 март 1946-та която се метафорично се нарича "Декларация за обявяване на Студната война"

 

 

Iron Curtain speech

 

Winston Churchill's "Sinews of Peace" address of 5 March 1946, at Westminster College in Fulton, Missouri, used the term "iron curtain" in the context of Soviet-dominated Eastern Europe:

 

 
 

From Stettin in the Baltic to Trieste in the Adriatic an iron curtain has descended across the Continent. Behind that line lie all the capitals of the ancient states of Central and Eastern Europe. Warsaw, Berlin, Prague, Vienna, Budapest, Belgrade, Bucharest and Sofia; all these famous cities and the populations around them lie in what I must call the Soviet sphere, and all are subject, in one form or another, not only to Soviet influence but to a very high and in some cases increasing measure of control from Moscow.[35]

 

Source6_3.jpg

 

Source6_4.jpg

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, nik1 said:

Ако се опираме на спомените на Чърчил, които цитираш, прочитът на историята и изводите, за мен лично, са малко по-други. Чърчил не ни "продава", а се опитва да спаси малкото..

Не искам да спорим:), цитирах това споразумение единствено с цел да хвърля някаква светлина защо съветските власти са се държали по този начин в България, пренебрегвайки представителите на американското командване в Съюзническата контролна комисия, на практика в споразумението от 28 октомври 1944 е записано черно на бяло, че Комисията е била под върховното командване на СССР, това е било решено предварително, американските и британските офицери са били лишени от правомощия:

Article 18: the Commission would "regulate and supervise the execution of the armistice terms under the chairmanship of the representative of the Allied (Soviet) High Command. ... During the period between the coming into force of the armistice and the conclusion of hostilities against Germany, the Allied Control Commission will be under the general direction of the Allied (Soviet) High Command.".

The Armistice Agreement with Bulgaria October 28, 1944

"Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика държава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия."

Сега, за желанието на Чърчил да направи нещо повече за България и Румъния, личното ми мнение е, че той като привърженик на Realpolitik направо казано се е спазарил, за което сам свидетелства в едно интервю по повод на България и Румъния през 1956, за мен това е пределно откровено и ясно признание от негова страна:

In a 1956 interview with CL Sulzberger, Churchill said:

Stalin never broke his word to me. We agreed on the Balkans. I said he could have Romania and Bulgaria, and he said we could have Greece…When we went in in 1944 Stalin didn't interfere.[18]

David Carlton. Churchill and the Soviet Union (Manchester University Press, 2000), p. 120.

https://en.wikipedia.org/wiki/Allied_Commission

https://en.wikipedia.org/wiki/Percentages_agreement#cite_note-18

Фактът, че Буров остава в България и се надява по някакъв начин да обърне хода на сталинизацията лично за мен е аргумент, че такива възможности реално са съществували, но са били проиграни на масата на преговорите и скритите договорки на четири очи.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 14 часа, Б. Киров said:

Авторът бърка в едно - твърди, че комунистите са били 5 процента от 8 млн. население на България, което е 400 000, реално след 9.9.1944 действителните членове на БКП са били малко над 2000 души, проверявал съм документи.

 

Киров, правиш ли разлика, между членове на БКП и комунисти? Още повече, навярно в тези 5% той слага и т.нар. "леви земеделци".

Населението на България по това време не е било 8 милиона, а под 7 милиона.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Преброявания_на_населението_в_България

Самите български комунисти никога не са крили как са дошли на власт. "С решителната помощ на червената армия" е фраза която се повтаря постоянно и поради това сякаш остава незабелязана.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

личното ми мнение е, че той като привърженик на Realpolitik

Както и убеден демократ, анти-тоталитарист, и идеалист.

Пазари се естествено, мнението ми е - за да ограничи Съветсткото влияние в Източна Европа, аз не просто да прави подаръци

Така разбирам тезата, че видите ли "ние сме подарени"

ПС

Може да се дискутира Realpolitik-та на Рузвелт,

Той не поставя на "масата" въпросите за влиянието на СССР и съдбата на страните от Източна Европа..Тезата, пропонирана в филмите в в американския Хистъри Ченъл е - Рузвелт очаква СССР и чичо Джо да се включат във войната с Япония 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, nik1 said:

Както и убеден демократ, анти-тоталитарист, и идеалист.

Пазари се естествено, мнението ми е - за да ограничи Съветсткото влияние в Източна Европа, аз не просто да прави подаръци

Така разбирам тезата, че видите ли "ние сме подарени"

ПС

Може да се дискутира Realpolitik-та на Рузвелт,

Той не поставя на "масата" въпросите за влиянието на СССР и съдбата на страните от Източна Европа..Тезата, пропонирана в филмите в в американския Хистъри Ченъл е - Рузвелт очаква СССР и чичо Джо да се включат във войната с Япония 

 

Има клише "Тримата Големи" за Съюзниците във ВСВ, но обективно погледнато Големите са само двама - СССР и САЩ.

1. Великобритания:

By the end of the Second World War 2.9 million men had served in the British Army,with some 300,000 Military Deaths and 376,239 wounded.

2. САЩ:

This site provides a history of all 91 U.S. Army divisions that served in World War II from 1939 to 1945.

During World War II about 16,000,000 personnel served in the U.S. Military. Approximately 11,200,000 or 70% served in the U.S. Army; 4,200,000 served in the Navy; and 660,000 served in the Marines.

At it's peak in March 1945, the U.S. Army had 8,200,000 personnel. A comparison of Army Ground Forces strength with total U.S. Army strength is provided below.

Combat troops of the U.S. Army are classified by the weapons and methods used in combat:

There were 5 types of divisions: infantry, mountain, armored, airborne, and cavalry.

 91 divisions were mobilized during the war: 68 infantry divisions, 1 mountain division, 16 armored divisions, 5 airborne divisions, and 2 cavalry divisions.

All divisions were activated in the United States except for the following divisions: Philippine (activated in the Philippines), Hawaiian (activated in Hawaii and renamed the 24th division), 25th (activated in Hawaii from troops of the Hawaiian division), and Americal (activated in New Caledonia.)

There were three major theaters of operation during the war: Pacific (22 divisions were deployed to the Pacific), Mediterranean (15 divisions), and Europe (61 divisions). Seven divisions served in both the Mediterranean and European Theaters (1st, 3rd, 9th, 36th, 45th infantry divisions; 82nd Airborne; and 2nd Armored.)

3. СССР

During the Great Patriotic War, the Red Army conscripted 29,574,900 men in addition to the 4,826,907 in service at the beginning of the war. Of this total of 34,401,807 it lost 6,329,600 killed in action (KIA), 555,400 deaths by disease and 4,559,000 missing in action (MIA) (most captured). Of these 11,444,000, however, 939,700 rejoined the ranks in the subsequently liberated Soviet territory, and a further 1,836,000 returned from German captivity. Thus the grand total of losses amounted to 8,668,400.[58] [59]This is the official total dead, but other estimates give the number of total dead up to almost 11 million men, including 7.7 million killed or missing in action and 2.6 million POW dead (out of 5.2 million total POWs), plus 400,000 paramilitary and Soviet partisan losses.[60] The majority of the losses, excluding POWs, were ethnic Russians (5,756,000), followed by ethnic Ukrainians (1,377,400).[58

К 1 июля 1941 года — 10 380 000 человек[14].

К весне 1942 года — 5 500 000 человек (Действующая армия и флот)[15].

С весны 1942 года — 5 600 000 человек (Действующая армия и флот).

К лету 1942 года — около 11 000 000 человек[14].

К началу 1945 года — 11 365 000 человек[15].

К маю 1945 года — 11 300 000 человек[15].

https://warfarehistorynetwork.com/daily/wwii/expanding-the-size-of-the-u-s-military-in-world-war-ii/

https://www.armydivs.com/

Реално към края на 1944 г. в Европа е имало около 5 млн. американски войски, 1.5 млн. британци и поне 8 млн. съветски войски.

Чърчил, колкото и да е голяма политическата му роля, е бил зависим от американската военна мощ и командване. Още от 1943 г. между плановете на САЩ и Великобритания по отношение на воденето на войната, и в частност ролята на Балканите, е съществувало голямо различие, надделява, естествено при това съотношение на силите, американската версия с десанта в Нормандия. Тук цитирам саамо част от една статия, която обяснява стратегията на Чърчил, за нещастие на България, неосъществена:

Балканските разочарования на Чърчил

След като успехът на операцията Оверлорд стана очевиден, Чърчил направи всичко по силите си, за да се дистанцира от плановете за инвазия на Балканите. В мемоарите си бившият премиер цензурира и променя ключови доказателства, за да изглежда, че той винаги е бил силен поддръжник на инвазията в Нормандия. Истината е, че Чърчил отдавна е изразявал частни резерви относно нахлуването във Франция. Той мрачно отбеляза на един свой съветник през април 1944 г. „Тази битка [в Нормандия] ни беше наложена от руснаците и от военното командване на САЩ.“

В следвоенните си публикации Чърчил горчиво твърди, че ако само Рузвелт му е бил позволил да превземе Dodecanese islands, Турция би могла да бъде въвлечена във войната. Това е съвсем малко вероятно, тъй като официалната британска политика е била островите да бъдат върнати на Гърция, а не на Турция. Това, което Чърчил никога не би могъл да признае в мемоарите си, е, че той тайно се нуждаел от подкрепата на Турция, за да започне британска инвазия на Балканите.

https://warfarehistorynetwork.com/daily/wwii/the-bid-to-break-turkish-neutrality-in-wwii/

България е била важна карта /плочка от доминото на Балканите/ в тази стратегия на Чърчил, мисиите на майор Томпсън и хвърлянето на пари и оръжие в Странджа са били елементи от тази стратегия, която никога не се е осъществила; "сделката" в Москва с процентите е ехо от тази стратегия.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...