Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях

[scaner]

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Скенер, имаш ли възможност да дадеш повече подробности, защо премащабиране ("мачкане") на пространство в зависимост от посоката на вектора на скоростта, при абсолютно време, което не е измерение (ако искаш, можеш да дефинираш времето като измерение, но също можеш и да не искаш), елиминира принципа на относителността?

Ами трябва да проследиш някой извод на лоренцовите трансформации директно от постулатите, и по пътя да си поиграеш с някои отклонения. Тогава всичко се вижда много ясно. На някой етап можеш да опиташ да махнеш връзката с времето, и да опиташ да продължиш.

Аз имам някъде един извод, който сам правих когато бях по-млад и ми беше интересно, и обикновено него имам пред вид ако искам да правя вариации. Мога да го изровя, но не знам кога ще стане, първо трябва да изляза от болницата, тогава.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

Ами трябва да проследиш някой извод на лоренцовите трансформации директно от постулатите, и по пътя да си поиграеш с някои отклонения. Тогава всичко се вижда много ясно. На някой етап можеш да опиташ да махнеш връзката с времето, и да опиташ да продължиш.

Аз имам някъде един извод, който сам правих когато бях по-млад и ми беше интересно, и обикновено него имам пред вид ако искам да правя вариации. Мога да го изровя, но не знам кога ще стане, първо трябва да изляза от болницата, тогава.

Не-не! Не се напрягай, това е занимание от любопитство и за удоволствие, не някаква битка или съревнование. Само неща, които ти хрумнат на момента, без усилие и ако ти е приятно да отговориш. Аз имам предвид следното: Дали ще приемеш директно времето за условно измерение и ще станат четири измерения или ще опиташ някаква геометрия с четири пространствени измерения - и в двата случая съществува подобна асиметрия между едното и трите измерения. По времето не можеш да се връщаш назад, както можеш при трите пространствени измерения, а при вектора със скорост 1с в четиримерно пространство съществува привилегирована посока в обема на четиримерното пространство (тази на вектора), където е и максималната степен на пространствено съкращение. Това е безспорно асиметрична ситуация, отговорът за наличието ѝ се крие някъде в гравитацията и при това на квантово ниво - сега не се занимаваме с това. Дали ще осъществяваш хиперболично въртене на координати през конусите на Минковски, когато директно времето е измерението или ще осъществяваш стандартно кръгово въртене на скоростов вектор в четиримерно пространство (това въртене не може да надхвърли 90 градуса, защото четвърта пространствена координата w се разполага на 90 градуса от всяка от останалите координати х, у и z), резултатите ще са подобни в 3D+1D txyz и в 4D wxyz и ще са еднакви в 3D xyz (Лоренцовите трансформации) - съкращаване на дължината по посоката на движението х и удължаване на времевия интервал по времевата координата t в 3D+1D или съкращаване на дължината по посоката на движението х и удължаване на дължината по четвъртата координата w с извъртането на скоростовия вектор в 4D-пространството wxyz. И в двата случая могат да се изведат всички особености на СТО, аз в момента не мога да открия какво във втория случай (4D) може да наруши принципите на относителността, като и в двата случая стои въпрос за решаване в по-фундаменталните области - защо времето е условно измерение и не можем да се връщаме назад по него при пространство-времето и защо съществува привилегирования вектор 1с със само една конкретна посока при четиримерното пространствено разглеждане. Това, че в случая има нужда от идеално-точни часовници и линийки не значи, че има нещо абсолютно - времето е просто параметър (не измерение), който произтича от особеностите на 4D-пространствената геометрия точно така, както произтича от същите особености и дължината по посока на движението.