Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Реална история:

На 27 май 1387 година бил сключен договора между Добруджанското деспотство и република Генуа. С него се прекратявала войната между двете държави и се договаряли дружески отношения. Добруджанци завършили войната по море с една от най-големите морски сили на тогавашния свят «наравно»! Добруджанското деспотство се отваряло за търговци от Генуа, които моле да живеят и да търгуват свободно по страната, а бълнарски търговци можеди да живеят и да търгуват по земите на Генуа. Със сигурност са се намерили добруджански търговци, които решили да се възползват. Във Генуа се появила малка българска махала. Още повече, че и нещата във Добруджанското деспотство, пък и в цыла България, не вървели на добре. В края на 14 - началото на 15 век България пада под турско робство. Стотици хиляди българи избягали в свободните християнски страни.

През 1492 год. Колумб открива Америка. Идеята да се стигне до Азия, плавайки на запад, пръв изказва известният за времето си флорентински учен Паоло Тосканели. Той изпраща писмо през 1474 година до португалският кралски двор, с мнението, че Земята е кълбо, и твърдението, че до Индия може да се достигне през Атлантическия океан, с приложено към писмото карта. Узнавайки за това писмо, Колумб се пали по идеята и моли Тосканели за копие на писмото. Както е известно днес, Тосканели допуска грешка, като увеличава размерите на Азия и по този начин двойно съкращава предполагащото се разстояние от Лисабон до Япония.

 

Алтернатива:

 

През 1430 на богат български търговец от Карвуна му писнало от турските безчинства и отплавал със семейството си за Цариград. Гърците не го посрещнали добре, и той продължил за Генуа. Там се установил и завъртял търговия. Синът му бил докаран в Генуа на 10-годишна възраст. Там го наричали Иван Българина (Джовани ди Булгаро). Той увеличил богатството, което получил по наследство. Притежавал кораби и търгувал по цяло Средиземно море, затова и учил своя сина да води кораби и да търгува. Момчето се родило през 1448 г., а през 1469 (на 21 год.) вече имал опит като мореплавател.

Но търговия имало не само в Средиземно море. Португалският принц Енрике Мореплавателя създал португалската морска школа и изпратил много експедиции да изучават Атлантическия океан и африканските брегове. При него португалците достигнели Златния бряг - южното крайбрежие на Западна Африка. Принц Енрике умрял през 1460 година и експедициите били временно прекъснати. Но през 1469 г. Фернан Гомиш получил от крал Алфонсу монополия върху търговията със африканците. Получил я с условието да изпраща постоянно нови експедиции и да изследва поне по 100 лиги нови земи всяка година. Естественно, трябвали му матроси и капитани. Иван Българина усетил, че там може да има печалба и пратил сина си да плава с експедициите на Гомиш. Нашия човек станал втори помощник на един от капитаните. Плавал с португалците до Златния бряг и покрай изследванията въртял много изгодна търговия с местното население. Запознал се с Атлантическия океан и корабите на португалците - каравелите.

В 1472 пристигнала вест, че баща му заболял и умрял. Върнал се в Италия и поел целия бизнес на баща си. Но Добруджанското деспотство отдавна го нямало и вече никой не защитавал интересите на българите. Властите на Генуа, пък и на другите страни във всички спорове вземали страната на сънародниците си, дори когато българите били очевидно прави. И нашият човек от малък си мислел, че ще е хубаво, ако си направим своя държава. И започнал да мисли къде. Търсил срещи с известни мореплаватели и географи. Така през 1474 година се срещнал с известния географ Паоло Тосканели и чул за идеята му. Дал му кесия с жълтици - да не казва на никого, и сам огранизирал експедиция през океана.

 

Картата на Тосканели:

800px-Atlantic_Ocean%2C_Toscanelli%2C_14

И така, нашият човек (Димитър Българина) към 1474 имал 10 кораба: 8 средно големи търговски, които плавали по Средиземно море и две каравели, купени през 1471-72 в резултат на плаванията до Гвинейския залив. През 1475 с двете каравели открива и изследва бреговете на Северна Америка. Достигнал бреговете на Вирджиния и продължил на север до Нова Скотия. Предвидливо си носил стока за търговия с по-изостанали народи и се връща с кораби, натоварени със скъпи кожи. Така експедицията се изплатила.

Видял, че местните народи (индианците) са въоръжени с оръжия от каменния век и лесно могат да бъдат победени. «Тук ще е новата ни държава» казал си човека и се върнал да събира хора и всичко необходимо.

Баща му Иван Българина също бил човек, който помагал на сънародниците си докато бил жив, и покрай тях се навъртали много българи. И още през 1476 тръгнали първите преселници - 600 души здрави мъже, добре въоръжени и снабдени със всякакви инструменти. Успели да купят от индианците един остров във устието на голяма река, защитен от океанските вълни. Индианците наричали острова Манхатън. Набързо построили дървен форт и се захванали със селско стопанство и занаятчийство. Работата потръгнала и на следващата година докарали и семействата на мъжете - към 3000 души.

За целта Димитър продал 4 от предишните търговски кораби и купил 2 големи караки, които можели да превозват по 800 души. Корабите пътували по 3-4 седмици до Америка и още толкова обратно. За година можели да правят 4 курса през пролетта, лятото и есента, а през зимата ги подготвяли за следващата година. От 1478 ясака година били докарвани по още няколко хиляди преселници. Вземали основно българи (нали идеята била да създадат българска държава!), но и майстори и нужни специалисти от какъвто народ намерят. На остров Манхатън бил издигнат Нови Търновград. А през 1479 година най-старшият православен свещенник в колонията коронясал «нашето момче» за цар на Нова България.

 

За корабите от онова време: Най-разпространени океански кораби били караките:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A...BA%D0%BA%D0%B0

за експедиции се използвали често по-малките и евтини каравели:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A...BB%D0%BB%D0%B0

 

Новият цар считал, че трябва да могат сами да си произвеждат всичко, за да не зависят от другите европейски държави. Затова наблягал на откриването на всякакви производства. Затова събирал майстори и учени от цяла Европа. Отварял училища, за да бъде народа му образован. Така Нова България се превърнала в «работилницата на Америка». Земеделието и скотовъдството били постепенно прехвърлени на съседните индиански племена (делавари и мохикани), които продавали на българите храни срещу промишлена продукция.

Не случайно нашият човек е богат търговец, а не някой болярин или царски син. Търговците не обичат болярите! Защото всеки болярин прави във владението си каквото си иска. Налага всякакви мита и такси, взема пари "назаем" и не ги връща, или пък най-откровено си ограбва и търговци, и производители. И освен това, всеки феодал се считал за самостоятелен владетел и често не се подчинявал на централните власти.
Затова, като станал цар (е, нали и той трябва да спечели нещо!), нашия човек забранил робството и закрепостяването на селяните в държавата. Така отсякъл корена на феодализма. Царят назначавал правителство, законодателен съвет и върховен съд. Също и управителите (губернатори) на областите на държавата. Така се получила централизирана държава - абсолютна монархия. Собствеността на производители и търговци била гарантирана против незаконни посегателства. Всички граждани били обявени за равни пред закона. Така излиза, че Нова България станала първата буржоазна (капиталистическа) страна - 100 години преди Холандия и 170 години преди Англия.

Православната църква в държавата била обявена за автокефална. Българската патриаршия е унищожена, на гърците не искаме да се подчиняваме - все пак правим независима държава. Начело поставили митрополита на Нови Търновград.

И една важна подробност: Царят записал като закон - когато Нова България стане достатъчно силна, тя трябва да освободи от турците българските земи на Балканския п-в.
Така една значителна част от литературата на Нова България била посветена на тежкото положение на братята българи под турско робство.

 

От Манхатън били изпратени кораби, които да изследват бреговете на континента. Те донесли вестта, че земите на юг са много по-населени и богати. Само островите Куба и Хаити имали население колкото цяла Америка на север от Мексико! А по-нататък била империята на ацтеките.

През 1480 се появили първите търговски фактории на българите в басейна на Карибско море - на мястото на днешните Хавана (в Куба), Порт-о-Пренс (Хаити), Веракрус (Мексико) и на п-в Юкатан. Макар че всички тези места получили хубави български имена, ще използвам днешните, за да е ясно за къде говорим. Впрочем, можем да обявим конкурс за български имена на местата от Нова България. Идеи?

От самото начало имало предложения да бъде нападната и превзета богатата империя на ацтеките. Още повече, че много от местните народи били покорени със сила от ацтеките и сами предлагали на българите да воюват заедно с тях срещу омразните поробители - ацтеки. Също като в реалната история с Кортес. Но царят се колебаел и разрешил като начало само търговия. Въпросът се решил сам. Още през 1481 ацтеките хванали двама български търговци и ги принесли в жертва на боговете си, изтръгвайки сърцата им на жертвения олтар. Това предизвикало страшно възмущение по цяла Нова България. По това време в Нова България имало вече над 30 000 европейци (от тях 26 000 българи). Царя събрал 3000 души армия (Кортес имал до 1400 войници). През 1482 армията била превозена във Веракрус по море. Там към нея се присъединили войските на местните съюзници. Благодарение на металните доспехи и оръжия, конете и барута, ацтеките били разгромени, а богатствата им - откарани в Нови Търновград. Областите на бившата държава на ацтеките получили български управители.

През следващата, 1483 година българите видели за пръв път Тихия океан. През 1484 бил намерен и изследван Панамския провлак. Царят и правителството му веднага разбрали важността на новото откритие. Само 50 км суша отделяла Карибско море от цял нов неизследван океан! През 1485 били построени две пристанища - Портобело на Карибско море и Панама на Тихия океан, а между тях прекарали път. В Панама започнали да строят корабостроителница, а от Нови Търновград били изпратени три големи кораба да проверят може ли да бъде заобиколена Америка от юг. На север вече проверили още през 1480, но корабите се натъкнали на непроходими ледени полета и се върнали. Единственният полезен резултат от северната експедиция бил, че българите узнали, че водите около Нова Скотия и най-вече около Нюфаундленд гъмжат от риба. От тогава към Нюфаундленд започнали да плават рибари.

Южната експедиция имала успех. Намерили Магелановия пролив и успешно преминали през него, нанасяйки на карта бреговете му. През 1486 корабите пристигнали в пристанището на град Панама. По пътя успели да разберат за империята на Инките.

 

Експедицията около Южна Америка представила отчет на царя, в който се разказвало за държавата на инките и за богатствата й, които се оценяли като «не по-малко от тези на ацтеките». А сред народа плъзнали слухове, които умножавали тези богатства 100 пъти! Тези, които участвали в завоюването на държавата на ацтеките, спечелили много. Едни се върнали в Нови Търновград с много злато и сребро, други останали като управители на села, градове и области. Затова народа вярвал на всякакви слухове и настъпило голямо възбуждане сред всички.

През 1488 година била изпратена малка експедиция към земите на инките с цел търговия и главното - разузнаване. Експедицията претърпяла неуспех. Малко след като навлезли в територията на империята, нашите хора били нападнати от отряд на инките и едва успели да избягат. Оставили 10 души убити и няколко пленници. Пленниците били доставени в столицата Куско, за да ги види господарят (сапа-инка). Опитали да ги разпитат, но не узнали много поради различните езици, на които говорели. Накрая пленниците били принесени в жертва на бог Виракоча.

Оцелелите членове на експедицията след завръщането си в Панама все пак потвърдили, че империята на инките е голяма и богата. Започнало организирането на нова завоевателна експедиция. През 1490 армията потеглила с кораби от Панама и слязла на брега на Перу. Започнало завоюването на най-голямата индианска държава.

 

Междувременно ставало и друго, много важно за Нова България. Царят се стремил да запази в тайна от европейските страни съществуването на държавата. В началото тя била още слаба и лесно можело да я завоюват. Но колко може да се опази една тайна, която знаят много хора? Десетките хиляди преселенци заминавали и не се връщали, за да разкажат на други. Но екипажите на корабите, които ги превозвали, знаели къде отиват. Царя строго ограничил корабите и хората, които имат право да плават до Европа, и все пак това били над 1000 души.

Към 1485 г. на някои хора почнало да прави впечатление, че кораби събират българи и ги превозват в неизвестна посока. Това, че екипажът не искал да каже къде, никого не учудило - така постъпвали всички по това време, за да нямат конкуренция. От чути думи от бъларските матроси постепенно се заформило мнението, че «земят на българите» е някъде на юг, може би в Африка. Това заинтересувало властите на Португалия! Още от 1452 Папата разделил света на сфери на влияние между Испания и Португалия. Всичко на юг от нос Бохадор (а от 1481 - на юг от Канарските о-ви) било на Португалия. През 1487 г. един от българските кораби бил задържан в Лисабон, а членовете на екипажа му - разделени един от друг и подложени на разпит. Българите накрая си казали, но пък португалците не им вярвали. Трябвало да положат усилия, за да ги убедят, че земята им не е в Африка, а далеч на запад, оттатък Океана. Накрая корабът бил освободен да се върне, но с португалска делегация на борда.

През 1488 г. корабът пристигнал в Нови Търновград. Делегацията веднага била «взета под охрана». Властите казали «Правим до за вашата сигурност. Тук е пълно с разбойници и въоръжени хора». Така португалците можели да видят само това, което българските власти им покажат. Показвали им предимно бедните квартали на града, но пък им показали манифактурите, където се произвеждало оръжие - мечове и саби, пушки и топове. Със тайна заповед (от португалците) царя задължил всички граждани да се разхождат по улиците въоръжени. Накрая направил военен парад «в чест на португалската делегация». В парада участвали всички мъже, които царя успял да събере. Като се върнали в Лисабон, португалците докладвали на краля си това, което българите се опитвали да им внушат: «Българите не са богати, но са много и имат силна армия. Живеят главно от плячката, която докарват от военни походи.» Както и в реалната история (РИ), Португалия се насочила в търсенето на път към Индия, заобикаляйки Африка. Което завършило с успех и й донесло огромни богатства...

След връщането на делегацията за Нова България и Америка узнали и в другите страни. Сега вече реагирала Испания! Как така всички нови земи ще са на Португалия!? Към Америка започнали да плават испански кораби. И както в Р.И. се обърнали към Папата да реши спора. Въпроса бил повдигнат в 1490, 2 години по-рано от РИ. Папата се произнесъл в 1491, а новият договор бил сключен в 1492. Сега вече разделянето било не на север/юг, а на изток/запад. Португалия получила Африка и Азия (както и в РИ), а Испания - Америка. В РИ испанците, понеже не знаели контурите на Южна Америка, се съгласили границата да мине по на запад и, без да знаят, подарили Бразилия на португалците. Но в нашата алтернатива до 1492 испанците успели на разберат до къде се простира Бразилия и не я дали на португалците.

Още от 1489 към Америка започнали да плават испански кораби. Но това били отделни кораби на частни лица (търговци) или мисии за разузнаване на Новия Свят. Испания до 1492 била заета във войната с Гранадския емират. Най-сетне през 1492 Гранада била завоювана и Испания могла да обърне повече внимание на Америка.

Другите европейски държави започнали да стават морски сили чак през втората половина на 16 век. Така че през следващите няколко десетилетия единствен съперник на Нова България за земите на Америка ше е Испания.

 

През 1490 армията на Нова България слязла на брега на Перу в района на Лима. Започнало завоюването на най-голямата индианска държава. Нахлуването на българите съвпаднало с началото на страшна епидемия, която покосила половината аримя на инките (в РИ Писаро нахлул 7 години след епидемия). Преди това епидемии от болести, донесени от Европа, преминали и през земите на делаварите, и през Мексико. Великия владетел и войн Тупак Инка Юпанки също се разболял и умрял. Престолонаследникът Уайна Капак, който бил само на 14 години, също се разболял. Той не можел да стане от леглото, периодично губел съзнание и бълнувал. Във настъпилата суматоха войската на инките била разбита. Много водни командири били убити, но Уайна Капак бил спасен. Изнесли го и го скрили от българите.

Към края на 1491 армията на Нова България превзела Куско. Още 2-3 години инките се опитвали да се съпротивляват, но бех успех. През това време Уайна Капак оздравял и възмъжавал, скрит в селището Вилкабамба, скрито в гъсти гори и засега неизвестно на завоевателите.

 

Какво е Нова България през 1492 год.? От стъпването на първите преселници на Манхатън през 1476 година са минали 16 години. От 1478 всяка година по няколко хиляди души пристигат от Европа. Основно българи, но и майстори от всякакви националности. Общо над 100 000 души. Към 60 000 от тях живеели в Нови Търновград и околностите му. Градът възникнад като форт в южната част на Манхатън постепенно заема почти целия остров. Построен е мост през река Харлем до континента, където се разширяват владенията на държавата. Българите правят същото, което и другите европейци: В случай на война между индианците се съюзяват с едни индиански племена против други. Победителите си разделят земите на победените. Така земите на Нова България се увеличават - по бреговете на океана и по терението на река Хъдзън.

Българите плавали по Хъдзън да купуват кожи от индианците, а и самите индианци също плавали на канутата си за да доставят кожите направо в Нови Търновград. Европейците създали първите ферми и плантации в околностите. Приемали на работа индианци и ги научили на земеделие и животновъдство. Постепенно селското стопанство преминава в ръцете на местни предприемчиви хора. За европейците останало производството на промишлени стоки и търговията. В града имало много всякакви работилници, много от които прераствали в манифактури. До пристанището се появила корабостроителница. Там също приемали и индианци за работници. Защото работната ръка не стигала. Едно след друго съседните племена преминавали под управление на Нова България.

Сред пристигащите повечето били мъже. Жените по-трудни се съгласявали да напуснат домовете си, за да отидат неизвестно къде. Не достигали жени и някои младежи си вземали индианки за съпруги. Поради честите войни между индианците имало доста деца - сирачета. Българите вземали момичета и го настанявали в специално училице, където учели български език и европейски начин на живот. После ги омъжвали за самотни българи. По-късно започнали да вземат за обучение и момчета, които след достигане на пълнолетие постъпвали на държавна служба и ставали лоялни граждани на държавата.

До 1492 на преселниците се родили към 50 000 бели деца и над 10 000 метиси от смесените бракове. Още към 100-200 000 индианци - делавари били поданници на държавата. В състава на 3000-та армия, превзела империята на ацтеките през 1482-83 год. вече имало няколкостотин делавари, въоръжени с метални оръжия. 200 от тях останали в новите земи - в армията, а по-способните - и на по-ниски управленчески длъжности.

Когато през 1490 г. българите нахлуват в империята на инките, във войската им вече имало и от индианците на Мезоамерика и карибските острови. Те също желаели да се обогатят от военна плячка. Към 1492 войната срещу инките била на приключване. Българите контролирали основната част на Перу и рудниците на Боливия (най-големите находища на сребро в тогавашния свят!).

Различните оценки на населението на Америка до европейците доста се различават помежду си. Аз приемам нещо средно: 3 милиона в САЩ и Канада, още толкова на Куба и Хаити. 15 милиона - Мексико, 10-12 милиона - държавата на инките. Българите подчинили към 25-26 милиона индианци. Но техният брой постоянно намалявал в резултат на новите болести, донесени от Европа.

След 1488, когато Америка станала известна на европейците, българите взели мерки да опазят земите и държавата си. Корабостроителниците в Нови Търновград, Веракрус и Панама работели на пълна мощност. Манифактурите произвеждали оръжие. Всички бели и лоялните индианци се обучавали да се бият. Бързо били построени нови фортове по крайбрежието на Атлантическия океан.

В 1492, когато испанците подписали договора за разделяне на света с Португалия и приключили войната с маврите, Нова България изглеждала достатъчно силна, за да не започнат веднага война с нея. Българите предложили преговори за разделяне на Америка и Испания се съгласила. През 1493 година бил подписан договор. В резултат Испания поучила малките Антилски острови и по-голямата част на Южна Америка (без Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия) - към 14-15 милиона кв.км. През следващите 20 - 30 години испанците били заети да усвояват тази огромна територия.

 

От около 1492 година започнали разговори, дали да не бъде преместена столицата на държавата на юг. Със завладяването на Мексико и Перу, Нови Търновград останал в северните покрайнини на страната. Някои сочели Веракрус (Мексико е половината население на държавата), други - Панама, че е на два океана. Но пък други не искали столицата да се мести. И чакат от форума да им дадем акъл какво да правят.

 

След разделянето на Америка, испанците започнали усвояването на тяхната част. Непроходимите джунгли на Амазония и на Гвиана разделили испанска Америка на две: На юг по-голямата част била наречена Нова Испания. Тя включвала Бразилия, Уругвай и Аржентина. Управлявала се от вицекрал, чиято столица станал Рио де Жанейро. На север Венецуела и Малките Антилски острови образували вицекралство Нова Гранада. Негова столица станал Каракас.

Паралелно Испания водела така наречените «италиански войни» срещу Франция. Повод станала смъртта на неаполитанския крал в 1494 г. и въпросът кой да го наследи. Но причината била, кой да доминира в Европа. Бойните действия се водели предимно в Италия. Във войните били включени и италианските и други държави - всяка според интересите си. Когато едната страна печелела битките, другите се обединявали против нея. За да не ги подчини след победата. Войните продължили от 1494 до 1559 година. Победила Испания, но хазната й била изпразнена.

 

Появили се и други европейци - на север около Нюфаундленд. Още през 1000 год. легендарният Лейф Ериксон достигнал острова и построил селище там. Но викингите били прогонени от местните индианци. През 15 век През 1472 год. португалският мореплавател Жуан Ваш Кортириал открил за Португалия «новата земя на треската (рибата)». Предполага се, че баските рибари стигали в плаванията си до Нюфаундленд и даже основали рибарски селища на острова. В РИ от 1498 до 1521 натам плавали и португалски рибари и основали свои селища. През 1497 английските власти изпращат Джовани Кабото да търси път към Азия северно от Америка (така наречения Северозападен морски път). Северозападния път търсили и португалците. През 1500 год. натам тръгва Гашпар Кортириал. Неуспехът не го спита и през 1501 той тръгва пак заедно с брат си Мигел. Корабите се разделят и Гашпар изчезва безследно. На следвашата, 1502 год. Мигел се отправя на нова експедиция в търсене на брат си, но и той не се завръща.

Появата на други европейци на Нюфаундленд накарала властите на Нова България да помислят за северните си граници. Студените и неприветливи земи на Лабрадор и Нюфаундленд не представлявали интерес за българите. Затова българската експедиция, изпратена през 1494 година изследвала залива Свети Лаврентий и намерила реката със същото име. През 1495 бил построен форт на мястото на град Квебек, който да контролира входа в реката. През 1496 било изследвано течението на реката. Стигнали до Монреал. По-нагоре по река Свети Лаврентий имало прагове, през които не можело да се плава. Но могли да плават по притока на Св. Лаврентий - река Отава. По нея стигнали до мястото на град Отава. На тези две места (Монреал и Отава) през 1497 г. били построени нови фортове от които българите започнали търговия с кожи, доставяни от местните индианци.
През 1498 местните българи решили да пратят експедиция нагоре покрай река Св. Лаврентий за да проверят до къде са праговете. Но били изпреварени. Отгоре в Монреал дошла друга българска експедиция! Оказало се, че още през 1495 г. българи, изследващи горното течение на река Хъдзън, чули от индианците за "голямата вода" на северозапад и намерили езерото Онтарио. През 1497 и там била създадена търговска фактория. А през 1498 от там се спуснали до Монреал. През 1500 година българите се изкачили покрай водопада Ниагара и открили и другите Велики езера.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бих искал да чуя мнения по три въпроса:

1. Опазването в тайна на сьществуването на Нова България през първите години. Да не би някоя европейска страна да ни подчини докато още сме слаби и неорганизирани. Колко дълго ще можем да опазим тайната и как? И струва ли си?

2. След като Нова България е достигала състоянието, което описвам за 1490-те години, колко време ще може да се развива спокойно? В РИ другите страни строят първите си селища в Северна Америка чак през 17 век, тогава са и първите отнемания на чужда территория. До тогава - най-много някоя война с Испания за Перу или Мексико.

3. Царя объявил, че когато стане достатъчно силна, Нова България трябва да освободи старите земи от турците. Да, ама тоя цар ще умре, и после колко време ще се помни това? И дали потомците ще го изпълнят?

Share this post


Link to post
Share on other sites

През първите години корабите на Нова България карали за Европа основно ценни кожи (най-много от бобри) и по-малко селскостопанска продукция и солена риба. От 1483 българите започнали да се разплащат със златни и сребърни монети, които секли от златото и среброто, постъпващи от Мексико и Хаити, а по-късно и от Перу и Боливия.

 

Колко българи можем да превозим до Америка? Според историците населението на Второто Българско царство било към 4 милиона души. От тях колко може да са избягали на Запад. 100 000? 200 000? От тях повечето се съгласили да отплават за новата държава. До към 1500 год., който искал да замине, заминал. Остават българите в България. От самото начало капитаните на Нова България плавали и до Османската империя - и за търговия, и за да разузнаят положението там. Разбира се, вземали и хора за Америка. Но и на турците раята им била необходима - да ги храни. И към 1515 година забранили на корабите ни да отвеждат поданиците на султана. До тогава били превозени към 200 000 българи от цяла Европа и Османската империя. След тази година притокът на българи значително намалял. От там нататък българите в нова България се увеличавали основно от естествения прираст. И, разбира се, постепенно се увеличавал процента на метисите и на говорещите свободно Български език индианци, които се считали за граждани на страната. Впрочем, както и във всички европейски колонии, българският език се наложил като език за общуване между многото племена и народи на страната, говорещи на най-различни езици.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...