Отиди на
Форум "Наука"

Какво е Времето?


Recommended Posts

  • Потребител

Може би най-странни - и перспективни? - са теориите, според които пространството и времето са дискретни /"грапави"/:D

https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/

"Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца?

Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване.

Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят.

Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността."

И т.н. Статията е интересна:)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 386
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 3 часа, Станислав Янков said:

 

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето? Друго, не разстоянието м/у часовници, намиращи се под гравитация, създава забавяне на времето а разлика в потенциала. И когато близнака се връща, и имитира гравитационно поле ускорявайки се, това поле е хомогенно, така че не би трябвало да има разлика във времената заради тази "псевдо" гравитация

П.П.

Поправка. Полето е хомогенно, но потенциала е различен

Редактирано от Ниkи
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Ниkи said:

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето?

СКоростта, която неизменно съпътства ускорението, създава забавянето на времето. И от там първите следствия, че гравитацията, имитирайки ускорението, трябва да се държи по същият начин. Обратна е логическата верига.

А величината на самото ускорение не влияе на времето, само индиректно - чрез получената скорост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, Ниkи said:

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето? Друго, не разстоянието м/у часовници, намиращи се под гравитация, създава забавяне на времето а разлика в потенциала. И когато близнака се връща, и имитира гравитационно поле ускорявайки се, това поле е хомогенно, така че не би трябвало да има разлика във времената заради тази "псевдо" гравитация

Едва тази сутрин го гледах за първи път, еднократно и засега само ми се стори, че е от най-добрите интерпретации, които съм срещал (заедно с математическото описание на Кан-академи в други видеа), но - моето тълкуване е, че според тази интерпретация и двамата движещи се наблюдатели биха регистрирали един спрямо друг разширяване, удължаване на отрязъците време на другия (грубо казано - забавяне на времето), а преминаването през ускорения, завои, спирания определя, на кой в крайна сметка отчитаното удължаване на времевите интервали ще се регистрира като краен ефект спрямо другия и това е този, който преминава през промените на инерциалното си състояние. Другото важно уточнение е, че в случая не се регистрира пространствено-времева деформация (кривина, геодезични криви, гравитационна топология), следователно този ефект не е свързан с гравитация, не е свързан с ОТО, а си остава част от СТО.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, scaner said:

СКоростта, която неизменно съпътства ускорението, създава забавянето на времето. И от там първите следствия, че гравитацията, имитирайки ускорението, трябва да се държи по същият начин. Обратна е логическата верига.

А величината на самото ускорение не влияе на времето, само индиректно - чрез получената скорост.

Да разбирам, че според теб, тези във видеото грешат?

Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Едва тази сутрин го гледах за първи път, еднократно и засега само ми се стори, че е от най-добрите интерпретации, които съм срещал (заедно с математическото описание на Кан-академи в други видеа), но - моето тълкуване е, че според тази интерпретация и двамата движещи се наблюдатели биха регистрирали един спрямо друг разширяване, удължаване на отрязъците време на другия (груо казано - забавяне на времето), а преминаването през ускорения, завои, спирания определя, на кой в крайна сметка отчитаното удължаване на времевите интервали ще се регистрира като краен ефект спрямо другия и това е този, който преминава през промените на инерциалното си състояние. Другото важно уточнение е, че в случая не се регистрира пространствено-времева деформация (кривина, геодезични криви, гравитационна топология), следователно този ефект не е свързан с гравитация, не е свързан с ОТО, а си остава част от СТО.

Във видеото разглеждат частен случай на парадокса на близнака и го обясняват с ОТО

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Ниkи said:

Във видеото разглеждат частен случай на парадокса на близнака и го обясняват с ОТО

Напротив! Подчертават, че не е свързано с ОТО, не се регистрира образуване на геодезични кривини (от там - няма и участие на гравитация), а всичко е част от процеси в рамките на СТО. Айнщайн предполагал, че може да има общо с гравитация и ОТО, но не се оказало така.

Моята груба спекулация е, че деформациите на пространство-времето при концентрации на енергии/маси (гравитациите, ОТО) са по-фундаменталния, по-базовия феномен, а пък електромагнитните процеси (описвани от СТО) са последващите, производните от някакво фундаментално преобръщане, завъртане, изместване на перспективата (фокуса, ъгъла) на възприятията, което води до преобразуването на ОТО в СТО и на гравитационните процеси в електромагнитни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Напротив! Подчертават, че не е свързано с ОТО, не се регистрира образуване на геодезични кривини (от там - няма и участие на гравитация), а всичко е част от процеси в рамките на СТО. Айнщайн предполагал, че може да има общо с гравитация и ОТО, но не се оказало така.

Преди 55 минути, Станислав Янков said:

Другото важно уточнение е, че в случая не се регистрира пространствено-времева деформация (кривина, геодезични криви, гравитационна топология), следователно този ефект не е свързан с гравитация, не е свързан с ОТО, а си остава част от СТО.

Хомогенното гравитационно поле не създава допълнителни геодезични криви. То просто накланя "гравитационната топология" (както ти я наричаш) без да я променя. Така че може и Айнщайн да е прав

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Ниkи said:

Да разбирам, че според теб, тези във видеото грешат?

Нямам идея какво казват, не съм гледал видеото.

Преди 26 минути, Ниkи said:

Във видеото разглеждат частен случай на парадокса на близнака и го обясняват с ОТО

С парадокса на близнаците са свързани ред педагогически проблеми, из които аз обстойно се лутах дълго време преди много години. За Айнщайн, парадоксът елементарно се обяснява чрез СТО, той е нахвърлял няколко съображения (коректни), в които масата следващ народ не се ориентира добре - на който му е ясно, си мълчи и потвърждава, на който не му е ясно, почва витиевати философщини. И някъде до началото на 70-те години в по-масовата литература се счита, че трябва да се привлече ОТО за неговото коректно обяснение. Например отваряш съответната статия в Большая советская енцикопедия, или Физический енциклопедический словарь, и четеш. После обаче надделява здравият разум, и се осъзнава, че СТО е достатъчна да обясни този парадокс. Привличането на ОТО формално също го обяснява, макар и да изобилства с неверни разсъждения, човек трябва да търси коректното.  След като СТО, която е база на ОТО, обяснява парадокса, явно че и ОТО ще го обясни, но както казвам, човек трябва да е много внимателен към такива обяснения и интерпретаации. Тук е добър обратният път - след като разбереш нещата в дълбочина, може да оценяваш чуждите обяснения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Може би най-странни - и перспективни? - са теориите, според които пространството и времето са дискретни /"грапави"/:D

https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/

"Дали основната реалност е непрекъсната или е „нарязана“ на малки, дискретни парченца?

Поставен въпросът по друг начин: дали пространство – времето е гладко или грапаво? Въпросът отрязва сърцевината на най-фундаменталните теории на физиката, свързвайки начина, по който пространство времето се пресича с материала на нашето ежедневно съществуване.

Експерименталното тестване на природата на пространство – времето обаче досега се считаше за невъзможно, поради екстремните енергии, необходими за изследване на такива малки мащаби във Вселената. Нещата вероятно вече се променят.

Екип от астрономи предложи нов амбициозен план за използване на флота от малки космически кораби за откриване на фини промени в скоростта на светлината, отличителен белег на някои от най-умопомрачителните теории за Космоса. Ако пространство – времето наистина се раздели на много малки парченца, изследванията могат да проправят път за напълно ново разбиране на реалността."

И т.н. Статията е интересна:)

Чел съм я, но не помня дали съм я показвал😎 - стори ми се дълга...😜 При мен - конструктът етер* - е точно като: пиксели+време - пулсиращи характеристики. Грапаво, щото непрестанно се изменя, без да "напуска" точката (мястото) си на образуване. И, въобще, от там нататък, цялата наука може да се обяснява с пространствени Превръщания на подредбата (ентропия) на момента на импулс (вектор) и формите+променливо съдържание. При това - на всяко движение се противопоставя Сила - в зависимост от плътността на фотоните на съответните полета, върху които се осъществяват превръщанията. Дори и инерциалното движение - за съвсем кратък момент от време се образуват керновете на частиците (ускоряване към падащ фотон), следва изместване на образуваните обвивки като едно цяло - за достатъчно дълъг времеви интервал, в който можем да си мислим, че ги "виждаме" (размазано, разбира се:bw:), т. е., в празното пространство всяка частица се ускорява, но незабележимо бавно и създава илюзия за равномерно-праволинейно движение. Така например, космическите лъчи-частици (протони примерно), достигат колосална кинетична енергия (невъзможни изкуствено в ЦЕРН и/или от взрив, и синхронни лъчения. Също и при Унру-ефекта: ускорението "вижда" топлинно лъчение - но ако всичко се движи с ускорение, то ... съществуването на реликтовото например, става елементарно. И др.

...

.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Ниkи said:

Правилно ли разбрах, искат да кажат, че ускорението имитирайки гравитация, забавя времето? Това не противоречи ли на експериментите, от които се е установило, че ускорението не създава забавяне на времето?

Оказва се, че има много определения за време и даже ... да го "няма"!?. В клипа - след 10мин - се коментира популярно и засяга тукашните коментарии:

...

...

(пп Сетих се за оня лектор-физик: Който не вярва, че ускорението влияе върху времето, да си хвърли и удари часовника в стената, отсреща!)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, scaner said:

СКоростта, която неизменно съпътства ускорението, създава забавянето на времето. И от там първите следствия, че гравитацията, имитирайки ускорението, трябва да се държи по същият начин. Обратна е логическата верига.

А величината на самото ускорение не влияе на времето, само индиректно - чрез получената скорост.

Можем да си представим, че един ускоряващ се обект всъщност постоянно сменя инерциалните системи - т.е. в момент А обектът се намира в една ИС, в момент В в друга ИС, в момент С в трета ИС и т.н.

Сканер, дали има някаква подобна на горната аналогия, която да е свързана с гравитацията?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Шпага said:

Можем да си представим, че един ускоряващ се обект всъщност постоянно сменя инерциалните системи - т.е. в момент А обектът се намира в една ИС, в момент В в друга ИС, в момент С в трета ИС и т.н.

Сканер, дали има някаква подобна на горната аналогия, която да е свързана с гравитацията?

Точно това са базовите съображения. Ако един ускоряващ се обект се намира в точка А в неговата отправна система, как ще тече времето в точка В, на някакво разстояние по-напред (по посока ускорението)? Ами в точката В скоростта по тази траектория вече ще е различна спрямо моментната инерциална система в точка А, и по следствията на СТО можем да сметнем скоростта на времето в точка В. Във всеки момент време тази разлика в скоростите ще е еднаква, съответно разликата в часовниците ще е еднаква. Така получаваш, че в ускорена система колкото по-напред се намира часовник, толкова по- ще изостава спрямо часовника в точка А. И резултатът е, че в такава система не можеш да имаш общо време, общото време тук се редуцира само до набора часовници в плоскостта, перпендикулярна на ускорението.

Разсъжденията се пренасят и за хомогенно гравитационно поле, само че там параметърът еквивалентен на скоростта е потенциалът - във всяка точка по направление на ускорението имаш различен потенциал. И ако съпоставиш нещата според принципът за еквивалентност, че двете системи са неотличими по проявление на физиката, демек при еднакви отстояния от точка А забавянето поради скоростта при ускорение трябва да съвпада със забавянето поради гравитацията, получаваш количествена формула как времето се забавя от гравитационният потенциал. И всъщност това са първите стъпки ,които прави Айнщайн в тази посока. Неевклидовата геометрия се появява на по-късен етап, когато се вижда, че такъв кокошкарски подход не е много плодотворен и е само приближение за частен случай - хомогенна гравитация :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, scaner said:

Разсъжденията се пренасят и за хомогенно гравитационно поле, само че там параметърът еквивалентен на скоростта е потенциалът - във всяка точка по направление на ускорението имаш различен потенциал. И ако съпоставиш нещата според принципът за еквивалентност, че двете системи са неотличими по проявление на физиката, демек при еднакви отстояния от точка А забавянето поради скоростта при ускорение трябва да съвпада със забавянето поради гравитацията, получаваш количествена формула как времето се забавя от гравитационният потенциал. И всъщност това са първите стъпки ,които прави Айнщайн в тази посока. Неевклидовата геометрия се появява на по-късен етап, когато се вижда, че такъв кокошкарски подход не е много плодотворен и е само приближение за частен случай - хомогенна гравитация :)

Сканер, защо гравитационният потенциал /например между т. А и т. В/ е различен, след като гравитационното поле е хомогенно?😳

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

с времето се изразяват чрез някаква честота, поредицата от "кадрите" от съществуването на физическия материален свят... Гравитацията подобно на магнетизма проявава свойства на привличане и отблъскване, но поради формата, дизайна на Земята и процесите които протичат във нея, преобладава предимно силата на привличане...

едно интересно видео по въпроса за гравитацията и др.

Редактирано от x_name41
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да припомня:

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

... на всяко движение се противопоставя Сила - в зависимост от плътността на фотоните на съответните полета, върху които се осъществяват превръщанията...

Файнман коментира за "поле" - различните точки имат различен потенциал. Силата е по посока на най-голямата разлика на потенциалите.

Но - трябват понятията за "поле" и за "сила, а в ОТО - не се възприемат.

За хомогенното грави-поле - с приближаване на тежкото тяло, плътността на гравитоните се увеличава. И тъй като фотоните също имат импулс и са носители на информация, то - заради различният потенциал на грави-полето (по височина, радиално), се случва силово въздействие (привличане) на масово тяло и за светлинните вълни (промяна дължина на вълна), към червено.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, scaner said:

Разсъжденията се пренасят и за хомогенно гравитационно поле, само че там параметърът еквивалентен на скоростта е потенциалът - във всяка точка по направление на ускорението имаш различен потенциал. И ако съпоставиш нещата според принципът за еквивалентност, че двете системи са неотличими по проявление на физиката, демек при еднакви отстояния от точка А забавянето поради скоростта при ускорение трябва да съвпада със забавянето поради гравитацията, получаваш количествена формула как времето се забавя от гравитационният потенциал. И всъщност това са първите стъпки ,които прави Айнщайн в тази посока.

Сканер, при ускорение, задния край се движи по-бързо от предния, съответно там пространството е по скъсено от предния. От принципа за еквивалентност, задния край има по-голям грави потенциал от предния, и не трябва ли тогава, с увеличаване на грави потенциала и пространството да се свива. Демек, в центъра на Земята, пространството да е по-свито от на повърхността

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Шпага said:

Сканер, защо гравитационният потенциал /например между т. А и т. В/ е различен, след като гравитационното поле е хомогенно?😳

Хомогенността на полето се определя по неговият интензитет, не потенциал. Интензитета е пропорционален на силата, която полето упражнява на пробно тяло. Хомогенно поле означава, че във всяка точка на пространството силата има една и съща посока и величина.

От друга страна, интензитета се определля чрез промяната на потенциала, разлика между потенциалите в близки точки. За да е постоянен интензитета, потенциалът трябва линейно да расте в някаква посока. Затова ще е различен между точка А и В.

 

Преди 42 минути, Ниkи said:

Сканер, при ускорение, задния край се движи по-бързо от предния

Сигурен ли си? Ако това беше вярно, едно ускоряващо се тяло щеше непрекъснато да намалява в размера докато се превърне в точка. Реален ли е този случай?

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Сигурен ли си? 

Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно. Значи, процесът на скъсяване протича по време на ускорението.

Преди 1 час, scaner said:

Ако това беше вярно, едно ускоряващо се тяло щеше непрекъснато да намалява в размера докато се превърне в точка.

Не в точка. Скъсяването е само по направление на движението (еквивалентно по направление промяна на потенциала)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, Ниkи said:

Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно. Значи, процесът на скъсяване протича по време на ускорението.

Прочети какво си написал - че при ускорено движение задният край се движи с различна скорост от предния. Което означава, че дължината на обекта ще е функция от времето (няма да е константа), той ще се скъсява непрекъснато с времето и следователно неминуемо ще изчезне. И това изобщо няма нищо общо със СТО. Нещо не си я разбрал тая СТО...

Ти бъркаш с интуитивните си представи за поведеннието на еластични обекти при импулсни ускорения. Не сме в тоя случай. А и интуицията нещо те подвежда, какво ще стане ако ускоряваме тялото дърпайки го? Или със сила приложена в центъра на масата? Или със сила равномерно по целият обем? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, scaner said:
Цитирай

 

Преди 1 час, Ниkи said:

Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно. Значи, процесът на скъсяване протича по време на ускорението.

 

 

Прочети какво си написал - че при ускорено движение задният край се движи с различна скорост от предния. Което означава, че дължината на обекта ще е функция от времето (няма да е константа), той ще се скъсява непрекъснато с времето и следователно неминуемо ще изчезне. И това изобщо няма нищо общо със СТО. Нещо не си я разбрал тая СТО...

Според мен Ники е напълно прав, че:

1. "Съгласно СТО, движещите се обекти са скъсени констатно". Т.е. обектите в дадена инерциална система винаги имат едни и същи дължини - скъсени са изначално, а не се скъсяват.

2. "Процесът на скъсяване протича по време на ускорението". Т.е. ако разглеждаме ускорението на обекта като непрестанна смяна на инерциалните системи, това би означавало, че във всяка следваща инерциална система този обект ще е с дължина, която е скъсена в сравнение с предишната. И така, скъсяването на обекта от ИС в ИС ще продължи, докато в ИС със скорост близка до светлинната обектът наистина ще е скъсен почти до точка.

Ако обаче движението на обекта е закъснително, дължината му при всяка следваща ИС ще е "удължена" в сравнение с дължината му в предишната ИС🙄

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Шпага said:

2. "Процесът на скъсяване протича по време на ускорението". Т.е. ако разглеждаме ускорението на обекта като непрестанна смяна на инерциалните системи, това би означавало, че във всяка следваща инерциална система този обект ще е с дължина, която е скъсена в сравнение с предишната. И така, скъсяването на обекта от ИС в ИС ще продължи, докато в ИС със скорост близка до светлинната обектът наистина ще е скъсен почти до точка.

Това не е вярно. Зависи как ускоряваме обекта. Разгледай началото и краят на обекта като независими под-обекти. Ускорявайки обекта, във всеки момент началото и краят са взаимонеподвижни, защото в съответните ИС ще имат еднакви скорости. И по СТО, и по класическата физика, пътят измзинат от един обект с ускорение зависи само от ускорението и интервалът време. Следователно, колкото и време да ускоряваме двата края-обекта, за всеки произволен момент те ще изминават еднакви пътища в коя да е ИС, а следователно дистанцията между тях няма да се променя с времето.

Изобщо, намесвайки в тази ситуация ИС, отиваме в девета глуха. Изникват много варианти, например дали ускорителните импулси се предават едновременно на двата края по времето в инерциална система, или по някакво условно време в неинерциалната, резултатите ще са различни,  и отиваме в парадокса на Бел.

Нас ни интересува частният случай, когато в системата на покой на единият край другият е неподвижен спрямо него тази ситуация е еквивалентна на гравитационното поле и съответно темата. Не намесвайте ИС без мярка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Прочети какво си написал - че при ускорено движение задният край се движи с различна скорост от предния. Което означава, че дължината на обекта ще е функция от времето (няма да е константа), той ще се скъсява непрекъснато с времето и следователно неминуемо ще изчезне

Преди 14 минути, scaner said:

Ускорявайки обекта, във всеки момент началото и краят са взаимонеподвижни, защото в съответните ИС ще имат еднакви скорости.

Виж координатите на Риндлер или това

https://www.youtube.com/watch?v=O92pQXZaEnw

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едно напълно лаишко мнение ( следя темата но не вдявам много,както и да е ) -

При гореописаните ситуации, не би ли следвало да има разлики ако обекта е някаква почти идеална точка, от една страна, сравнен с един масивен обект, при абсолютно същите условия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...