Отиди на
Форум "Наука"

Какво е Времето?


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 19 минути, scaner said:

Какво им е реалното на разстоянията?

Представи си,че жена ти е при "Руски паметник" и звъни на теб по телефона с въпрос дали можеш да дойдеш при нея. Ти си в къщата ви в "Княжево" и отговаряш,че идваш след пет минути с трамвай №5. Ето това е реалното разстояние. А да,информирай ни как е реагирала жена ти,когато си отишъл при нея със закъснение от поне 30мин.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 232
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Ами като начало, факт е, че фотоните не си взаимодействат. Ако си взаимодействаха, щяха да се разсейват един друг, да се отклоняват от правата линия по която се движат, и ние нямаше да можем да различ

Бих добавил, че древните египтяни и елини са обсъждали предимно нещата, предметите. Колко тежат маслините, колко далеч е стигнала стрелата, колко камък е нужен за храма, колко е пътят до Атина. Елинит

Ще трябва, ще трябва... Пък и зависи от коя христоматия четеш определенията Сегашната христоматия отхвърля в много отношения някогашната. Нагазваме в по-сложни и лепкави води... Първо, ма

Posted Images

  • Потребител
Преди 11 минути, deaf said:

Представи си,че жена ти е при "Руски паметник" и звъни на теб по телефона с въпрос дали можеш да дойдеш при нея. Ти си в къщата ви в "Княжево" и отговаряш,че идваш след пет минути с трамвай №5. Ето това е реалното разстояние. А да,информирай ни как е реагирала жена ти,когато си отишъл при нея със закъснение от поне 30мин.

А петте минути не визират ли реалността на времето, в същият смисъл? За това става въпрос, към Младенов....

От друга страна, в случая става дума за отстояние между два обекта. "Разстоянието" е числото, с което се обозначава това отстоянние по отношение на някакъв еталон, макар че в ежедневието се опитват да му дават и друг смисъл. Отстоянието само по себе си няма количествено изражение (както и протяжността), за разлика от разстоянието което е отношение, число. Доколко е реално числото? Защото отстоянието е реално дотолкова, че то е обективна проява на отношение между два реални обекта, в случая аз и жена ми. От друга страна, то е само отношение, отношенията имат реалността на абстракции. Само аз и жена ми (и околните споменати обекти) имаме физическа реалност в примера. Защото ако се махна аз от задачката, разстоянието губи смисъл, защото изчезва отношението на отстояние, което то околичествява.

Вземи друг пример, цвета. Можем да получим зелен цвят, ако отразим бяла светлина от повърхност, която поглъща целият спектър освен зелената част. Цветът в случая е отношение на двата обекта, светлината и повърхността. Съществува ли реално? Доколко силна му е реалността, ако махнем светлината, за да не пречи? Или отражателят по същата причина? Или извъртим отражателят в друго отношение спрямо светлината, така че да нямаме отразената светлина?

За това става дума - цветът е качество на материята, което се проявява при определени условия, в случая взаимодействие. Отстоянието и протяжността - също, при съпоставяне. Продължителността и предходността на събитията - също. Всичко това са качесства на материята, проявяващи се в определени ситуации. Реалността им се ограничава като реалност на качества. В случая на пространство и време нещата са още по-рошави - не е достатъчно едно събитие, за да говорим за време, едно разстояние за да говорим за пространство. Там имаме абстрактна проява на отношение на целият поток събития (времето обхваща всички събития), на всякакви отстояния (пространството обхваща всички отстояния и протяжности), а това вече си е чиста абстракция. Никъде тази абстракция няма свое копие в реалността. Доколко е реална?

Това са достатъчно тънки неща, не става да се илюстрират с единичнни примери само...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

погрешно

Вече-изтритият ти постинг повдигна много хубава тема за размисъл и разговор 😜.

Нашата интуиция за разстояния и размери е много по-лоша отколкото тази за време.
Ако ни попитат, например, колко дълъг е този кораб или колко висока е тази сграда,
най-вероятно ще дадем неточен отговор. Но ако ни кажат, че трябва да чакаме 10мин
на опашка или че дадено пътуване ще отнеме два часа, ние много добре знаем това
колко е.

Заради тази наша развита интуиция за време е по-удобно да мерим разстоянията във
време вместо в метри или километри (аз даже бих казал, че това е по-естественият
начин за измерване на разстояния).

Тя също така е и причината да се бъркаме за реалността на времето.
Години на еволюция са изградили у нас доста добра интуиця за продължителност на
природните процеси ... която ния бъркаме с реалност на времето.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Какво им е реалното на разстоянията? Те са числа.
Ми с времето е същото.

Тц. Разстоянията са физически и реални, както и продължителността на
природните процеси. Мерките за тях, от друга страна, са измислени/абстрактни.

Ти приемаш пространството за абстракция, а от там и разстоянията за нереални.
Само че това не е вярно. Също така бъркаш продължителност и време.

Продължителността/скоростта на даден процес е физически съществуваща,
докато времето е само еталон/мярка, с които измерваме въпросните
продължителност и скорост.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, gmladenov said:

Нашата интуиция за разстояния и размери е много по-лоша отколкото тази за време.

Години на еволюция са изградили у нас доста добра интуиця за продължителност на
природните процеси ... която ния бъркаме с реалност на времето.

Още съм в недоимък на разум след научния шок от предишната страница и ще коментирам по- примитивно, без анализ, с примери:

В училище имахме занятие по "окомер"- определя се на око разстояние, което после се сверява с ролетката. Педагозите са го смятали за важно. Имаше и опит по физика: като държиш тежест с една ръка, а после една и съща тежест мериш на тази и онази, усещаш я в онази с предишната тежест като по- лека. Имаше и такъв за топло и студено.

Още животните са пресмятали, ако наблизо видят хищник, кое е безопасното разстояние, на което ако се хвърли няма да ги стигне. 

Усета за време е жизнено важен за всяко животно. То трябва интуитивно да определи ако друго тича напряко на погледа и минава зад препятствие или се движи насреща, след колко време ще се появи или сблъска. Интересно е и чувството за страх при падане. Казват, че то продължава толкова, колкото е времето за падане от смъртоносна височина. Няма човек, който да е падал по- дълго и да е предал този страх чрез гените си. :) 

Ами шофьорите? Спирането, изпреварването?

Ами преценката на времето при стресови събития? Струва ти се час, а е секунди. Ами при хубави- струват ти се миг... или поне така пишат поетите. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

Продължителността/скоростта на даден процес е

с риск да сбъркам, ще отбележа, че скоростта е някаква промяна за съответното време. dX/dT. Това dX може да е разстояние, тегло, енергия, ..., а времето е колко секунди.

ама не съм много в час.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, Втори след княза said:

Още животните са пресмятали, ако наблизо видят хищник, кое е безопасното разстояние, на което ако се хвърли няма да ги стигне.

Сега като се замисля, ние хората също имаме добра интуиция за близко/далечно.
Може би трудността е да им дадем точни количествени измерения.

Много добри коментари като цяло.

Примерите със живорните са много уместни и с това, че животните също имат
интуиция за време ... без да ползват мерки за време.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, Втори след княза said:

с риск да сбъркам, ще отбележа, че скоростта е някаква промяна за съответното време. dX/dT.

Нали ти отговорих на предишен постинг: ние сме избрали скоростта да е
отношение, защото това е най-смисленият и точен начин да се мери скорост.
Иначе няма нищо изконно в това скоростта да е отношение.

Както се оказва, Галилео е измислил формулата S=vt. Преди това явно
скоростта не са я мерили като отношение на разстояние и време.
Значи това е въпрос на мярка, а не физическо свойство.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 59 минути, gmladenov said:

Ти приемаш пространството за абстракция, а от там и разстоянията за нереални.
Само че това не е вярно. Също така бъркаш продължителност и време.

Докажи че не е вярно бе, стига си се тръшкал. Хайде, да видя как разстоянието - което е едно число - ще стане реално.

Реално е отношеието на отделеност на два обекта. Това е пространствено отношение. Но това отношение  не е пространство. Ако във вселената имашш само един обект, имаш ли пространство в нея? Не по предразсъдъци, а като някакво следствие? Нямаш. В случая, пространството е съвкупност от всички отношения на отстояние и протяжност и тяхната подредба. Тази съвкупност е абстракция, не можеш да я посочиш по никакъв начин. Така че кое не е вярно и защо? Не повтаряй безсмислени мантри, давай физически аргументи. Ама и такива нямаш, петдесет коментара вече само кухи декларации.

Същото е и с времевите отношения. Интервалът между две събития не е времето. Времето е цялата система от времеви отношения между събитията, между всички събития, отношенията на предходност и продължителност. Тази система е точно толкова "реална", колкото и системата пространствени отношения. Това че ти си силно ограничен и не си способен да осмислиш тези неща нищо не променя. Трябва да учиш, макар че като гледам, и мазоли да си докараш на буквите, пак ще си със същия никакъв багаж. Запомни, предразсъдъците не са мислене, те са окови за мисълта.

Нямаш си и идея какво е пространство и време, тръгнал си да ги набеждаваш дали съществуват или не. Смешник...

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 часа, gmladenov said:

ние хората също имаме добра интуиция за близко/далечно.

Освен в планината. Там гледаш някой връх и ти се струва че е на една ръка разстояние,но когато тръгнеш да стигнеш до него,ти отнема един ден.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 часа, gmladenov said:
Преди 23 часа, Малоум 2 said:

Така някои процеси, например в звезда в Космоса, ги наричаме Едновременни - защото не ги "виждаме" като разбити на отделни етапи на случване на събитията при тях - но с уреди, установяваме, че има етапи. Светене на крушка, примерно, също я "виждаме" като едновременни събития в нея.

Много хубаво илюстрираш смисъла на времето: то е счетоводна система,
отразяваща нашите човешки виждания за това как се случват събитията.

Ние сме тези, които ни интересува тяхната едновременност и подредба
като цяло. Природата си съществува и без това счетоводство.

Природата си съществува ВЪПРЕКИ това ... човешко "счетоводство" и непрестанно ПОПРАВЯ човека!.. с "причина-следствие" зависимост😞

Като седиш пред компа (неподвижен спрямо Земята, примерно) тече Времето, по времевата ос ... и от "младенов" ставаш все по ... немладенов (по възраст). Това е неизбежна реалност (не само за теб) и се дължи на внедреното физическо време в Природата, а ние сме нейните чеда. Самите ние сме структурирани от процеси (пространствено-времеви) и притежаваме някаква степен на времева устойчивост като едно, единно цяло - за сравнително кратък времеви период, зависещ от измененията на околната среда. Това, че не признаваш съществуване на физическо време не те прави по-млад (по възраст).

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Това е неизбежна реалност (не само за теб) и се дължи на внедреното физическо време в Природата ...

Вече говорихме за това:
Ако времето е физическо, то инерциалното движението не може да го
променя - по същия начин както то не променя другите закони на физиката
(нали от там идва идеята, че не знаеш дали се движиш или не).

А щом времето не се променя от движението, то ще "тече" еднакво за всички.
Tоест, то ще бъде обективно/абсолютно.

При това положение, обаче, едновременността също ще бъде абсолютна - а не
относителна, както е според СТО.

Значи ако времето е физическо, СТО не може да е вярна.
Няма две добри. 

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, gmladenov said:

Ако времето е физическо, то инерциалното движението не може да го
променя - по същия начин както то не променя другите закони на физиката
(нали от там идва идеята, че не знаеш дали се движиш или не).

Защо инерциалното движение трябва да променя каквото и да било? Времето за даден наблюдател (от инерциална система) не се променя, то е такова каквото е. И за друг наблюдател не се променя. Пак нещо не си разбрал и правиш някакви първосигнални заключения? Независимо времето дали е физическо, техническо или каквото и да било друго.

Преди 16 минути, gmladenov said:

А щом времето не се променя от движението, то ще "тече" еднакво за всички.
Tоест, то ще бъде обективно/абсолютно.

А това от къде следва? Предразсъдък? :D

Преди 17 минути, gmladenov said:

При това положение, обаче, едновременността също ще бъде абсолютна - а не
относителна, както е според СТО.

Значи ако времето е физическо, СТО не може да е вярна.
Няма две добри. 

Тъй, тъй. Закопа се с предразсъдъци по-горе, сега симулираш логика? Е кой да вярва на такива тъпи номера...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Закопа се с предразсъдъци по-горе, сега симулираш логика?

Не знам защо си такъв киселяк 🙄.  Помисли малко, вместо да се газираш
и да пишеш тъпотии.

Нека да погледнем скоростта на радиоактивния разпад. По условие,
движението не променя тази скорост, защото движението принципно не
променя законите на физиката.

Съответно ако ползваме радиоактивния разпад за часовник, той ще "цъка"
с еднаква скорост във всички отправни системи - включително дижещите се.

Ако това не е така, значи движението все пак променя физическите закони и
първият постулат на СТО е грешен.

Но ако часовниците във всички отправни системи "цъкат" с еднаква скорост,
то всички отправни системи ще са синхронизирани - в съгласие с Нютон и в
разрез със СТО.

Значи ако времето е физическо, СТО няма как да е вярна.

Пример: нека да променим парадокса на близнаците така, че всеки един
от тях да има сейф с радиоактивен материал. Ако движението не променя
законите на физиката, периодът на полуразпад на материала в двата сейфа
ще е идентичен. Така когато "пътуващият" близнак се върне на земята,
материалът в двата сейфа трябва да се e разпаднал в еднаква степен. А това
означава, че еднакво време е изтекло и за двамата близнака.  Според условието
на парадокса, обаче, "пътуващият" близнак е по-млад.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

Нека да погледнем скоростта на радиоактивния разпад. По условие,
движението не променя тази скорост, защото движението принципно не
променя законите на физиката.

По кое условие не се променя? Пак предразсъдък? И какъв закон е скоростта на радиоактивният разпад, който движението (чак и принципно?) не променя? Имаш закон на радиоактивният разпад, който дава скоростта в някаква отправна система, в случая приета за покой спрямо наблюдателя. Никой закон не ограничава вида на тази скорост да бъдела същата, ако образецът се движи с някаква скорост. Усещаш ли колко предразсъдъка намеси до този момент? Както е в СТО: неподвижни образеци, неподвижни във всяка от системите ще се разпадат за еднакво време във всяка от системите, но ако в едната система разгледаш движещият се образец, времето му на разпад ще е дуго - защото времената в двете системи са несъпоставими.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Съответно ако ползваме радиоактивния разпад за часовник, той ще "цъка"
с еднаква скорост във всички отправни системи - включително дижещите се.

Сответно това заключение няма логическа основа, от която да произлезе. Постулирал си някаква нелепост, и после я преразказваш с други думи. Не става така.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ако това не е така, значи движението все пак променя физическите закони и
първият постулат на СТО е грешен.

Ти изобщо не си наясно за какво става дума в СТО, вижда се от това твърдение.

Във всяка отправна система формата на закона, който изразява скоростта, ще е една и съща. Но тази скорост, изразена в друга отправна система, може да има (и има) друга форма, в която обикновено участва и допълнителен параметър - относителната скорост. Прост пример: кинетичната енергия на едно покоящо се тяло е нула. Това е закон в системата в която това тяло е в покой. Друго тяло, в покой в друга система, също ще има нулева енергия. Ето, законът запазва формата си. Но в друга система, за която разглежданата се движи - а съответно и тялото се движи, неговата кинетична енергия ще има друг вид - половината от масата по скоростта на квадрат. Учудва ли се някой, че участва относитенлата скорост? Не. азбираш ли сега кога формата на законите не се променя, и кога се променя? А ти се опитваш случайно да слепваш някакви понятия. Ми няма да се получи нищо така, няма и да разбереш нищо.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Но ако часовниците във всички отправни системи "цъкат" с еднаква скорост,
то всички отправни системи ще са синхронизирани - в съгласие с Нютон и в
разрез със СТО.

Същата история като по-горе. ВЪв всяка система часовниците цъкат по един начин - определен от честотата на съответното цезиево излъчване. Но една система погледната от друга, вижда доплеровият ефект - там цезиевите атоми не са в покой а се движат, честотата им е друга, това - от гледна точка на дадената система, ще покаже че в другата еталонът на времето дава друга поредица, въпреки че еталонът се избира по общ закон.

Проблемът не е за конкретна система. Която от системите си харесаш, времето си върви по избраният закон. Проблемът е какво става когато сравняваш между системите. Нютон е постулирал абсолютност. Експериментите водени от СТО показват, че е сбъркал. Забрави го, той вече не е фактор в съвременната физика. Тая мотика е безсмислено да продължаваш да я настъпваш.

Преди 2 часа, gmladenov said:

Значи ако времето е физическо, СТО няма как да е вярна.

Това пък изобщо не следва от всичко казано до тук. Младенов, имаш сериозни проблеми с логиката и правенето на заключения....

За парадокса на близнаците: първо осъзнай какво се случва с оригиналния парадокс. А така, без да си разбрал, почваш да правиш някакви вариации, и съвсем уйде коньо у реката...

 

Основният ти проблем е, че вадиш аргументите си на база някакви предразсъдъци. Спал си, ощипало те нещо, и си решаваш че пространството е реално, а времето не. И като те попитат - защо така, отговаряш като аргумент - ами защото пространството е реално а времето не...

Този глупав субективен пдход щеше да е смешен, ако не беше толкова тъжна цялата ситуация с тези предразсъдъци... Не си ли се замислял че и други, много по-умни от тебе хора са се мъчили по тези въпроси? И че тяхната аргументация е публична, може да бъде оценена от съвременна гледна точка достатъчно обективно, а не само чрез сънищата?

Отвори някакви книжки, те са за да се научиш нещо, не за друго... Исторически има два основни подхода към пространството и времето - субстанционален и релационен.

Към първият подход - субстанционалният - са се придържали Епикур и Демокрит, до голяма степен към тях се присъединява и Нютон. Според тях пространството и времето е отделна реалност, независима от материята.

Представители на вторият подход - релационният (идва от "отношение", няма връзка с релативизма) са Аристотел, Хегел, Лайбниц. Според тях времето и пространството са отношения, образувани от взаимодействието на метериалните обекти.

Всичко това е обсъждано векове, и съвременният подход е именно релационният. Защо - до голяма степен съм ти изложил аргументите (за разлика от липсата на твоите). Има огромно количество количество литература по теми като "Философия на физиката", "Диалектически материализъм", да не изброявам, в които се разчепкват тези проблеми. И разбира се, най-вече теорията на относителността с нейните резултати, които се доказват с опита. Нема мърдане тук.

Аз помня навремето Иванка Апоостолова, като ни тормозеше с тази философия на физиката и с диалектическият материализъм. Млади, зелени студенти, чудят се за какво им наливат тези предмети, вървящи в същият блок като "История на БКП", "Научен комунизъм" и подобни... Е, ако човек има желание може да осъзнае че наистина е бил млад зелен и глупав и да извлече полза от това положение. Или да не осъзнава колко е глупав и да си продължава с предразсъдъците и мантрите...

Поучи се от другите бе, човек, очевадно е че си гол и бос по тази тематика, а не ти стигат силиците сам да сътвориш каквото и да било. При това положение ако се откажеш от натрупаното до момента познание и се затръшкаш само за сънуваното, защо някой трябва да те взема на серозно?
 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Примерът с радиоактивния разпад се оказазва доста благодатен, така че ето го
пак в отделен постинг - този път с картинка.

Представяме си, че в известния парадокс на близнаците, двамата близнаци имат
два идентични куфари с радиокативно вещество - по един на всеки:

gettyimages-547652745-2048x2048.jpg.6eb61d43765c1965f1916fd1474cb3d7.jpg

 

По силата на Първия постулат на СТО, периодът на полуразпад на радиоактивното
вещество вътре в куфара не се променя от това, че куфарът се движи.

Първият постулат на СТО гласи:

  • Законите на физиката имат еднаква форма във всички инерциални
    отправни системи.

Смисълът на този постулат е, че инерциалното движение не променя законите на
физиката; те са едни и същи във всички инерциални отправни системи.

Отнесено към нашия пример, когато пътуващият близнак пътува в космоса, периодът
на полуразпад
на радиоактивното вещество вътре в куфара - да кажем уран - не се
променя, защото полуразпадът е физически закон, който не се променя от движението.

Така когато пътуващият близнак се завърне от пътуването, уранът в двата куфара трябва
да се е разпаднал в еднаква степен.

Абсурдът в случая е, че пътуващият близнак уж трябва е по-млад от брат си (защото
времето за него уж се е забавило) - но според състоянието на урана в двата идентични
куфара, за двамата близнаци е изминало еднакво време.

Ако пък приемем, че уранът в двата куфара е в различна степен на разпад, то тогава
трябва да приемем, че периодът на полуразпад на урана явно се влияе от това дали той
се движи или не. Значи движението все пак променя законите на физиката, така че
Първият постулат на СТО явно е грешен.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

По силата на Първия постулат на СТО, периодът на полуразпад на радиоактивното
вещество вътре в куфара не се променя от това, че куфарът се движи.

Няма такова положение. Периодът за полураспад в състояние на покой на образеца за всяка система е определен като един и същи.  Той е оформен като зако:

064be4a54d6b4a9cf7da6cbf69739410288c1b12

Величинатаа "ламбда" ще бъде една и съща във всяка система, за да се запази формата на закона във всяка система, това изисква първият постулат за този закон. Тоест ако аз правя експеримент при мене в покой, ще определя ламбда(мапример 1 час), ако някой в друга, движеща се спрямо мене отправна система прави експеримент при същите условия, в покой, той ще определи същата ламда (също 1 час). Но неговият образец се движи в моята отправна система, аз вече измервам в моята подвижен образец, не в покой, никакъв закон не ме ограничава каква  че ламбдата за движещ се образец трябва да е същата като тази за неподвижен. И да, според СТО трябва да получа по-голямо времето за полуразпад - и на практика това се получава, защото това вече не е ограничение от първия постулат. Каквото той е ограничил - във всяка система законите да са еднакви при еднакви условия - си работи. Но тук условията вече са други, и работят другите закономерности на СТО.

Махай тея капаци...

Преди 7 часа, gmladenov said:

Отнесено към нашия пример, когато пътуващият близнак пътува в космоса, периодът
на полуразпад
на радиоактивното вещество вътре в куфара - да кажем уран - не се
променя, защото полуразпадът е физически закон, който не се променя от движението.

Така когато пътуващият близнак се завърне от пътуването, уранът в двата куфара трябва
да се е разпаднал в еднаква степен.

Ми проблемът е не в близнака и куфара, а колко собствено време  този близнак е пътувал. Колкото е пътувал - по горния закон толкова ще му се разпадне уранът.  А решението на парадоксът на близнаците именно на това се крепи - единият в своята система пътува по-малко собствено време, затова остава по-млад (и по-малко ще му се разпадне урана), по собственото време на другия движещият се пътува повече, затова другият остарява повече и уранът му се разпада повече. Кондиката тук е при съпоставянето на двете системи, иначе във всяка от тях  законите са еднакви.

Както виждаш, уранът е само излишно усложнение в цялата схема. Той е часовник, както и другите часовници които слагаме, и се държи по същият начин както и те - подвластен е на лоренцовите трансформации (следващи от същият първи принцип :)). С нищо не допринася за разбиране на парадокса.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Моят метафорично- конвенционен подход

Пред мен не стои въпроса с разбирането на Лоренцовите преобразувания, няма да ги разбера. Заради това, ще опитам по подобие. (Обърнете внимание, който не се справя с ниво- символи, действа на ниво- метафори. Понякога успешно, понякога - не).

Ще оставя влака, и спътника, защото скоростта е доста под светлинната и както стана ясно, забавянето е около няколко наносекунди на ден, така че близнаците няма да доживеят за да им проличи. По- добре да спуснем "наблюдател- сонда" на много масивно звездно тяло. Очакването е, че там метърът ще е с друга дължина, а секундата с друга продължителност. Разбирам ги- привличането е такова, че движенията са много трудни, а разстоянията между частиците се сбъхтват. Наблюдателят също ще е смален, а процесите му ще вървят едва едва. (Ако това наричате живот ... :) ) За наблюдателя там, обаче, метърът си е метър, а секундата- секунда и цезият има полуразпад колкото и при нас. (защото и на него наблюдението му едва мърда) . Ние не можем да изнесем онзи метър и да го съизмерим с нашия, защото докато го вадим ще се удължи. Същото и с часовника. А като изпращаме сигнали за сверяване на времето, те се изместват. 

Заради това! Да постъпим като с часовите пояси. Няма Земно време, а часови пояси. Конвенция. Няма абсолютно време, а местно. Местното е съобразено с масата и скоростта. На ония жители им върши работа със същата точност като нашия грам-метър- секунда, техният грам-метър- секунда и толкова. При това, ако си купиш там една унция злато, като я пренесеш на земята ще бъде не по- различно от нормалните неточности на една унция тук, какво като ни се струва, че гледайки от тук онова там не било толкова, колкото това тук? 

Така че за представи наедро, приемам, че там е друго, но когато отида ще се адаптирам като с часовите зони. А сарафите да мерят и съпоставят една унция тук и една там, защото това са пари. А, и астронавтите!- за да не пропуснат и вместо в ЕлЕй да кацнат в пустинята Мохаве и после да докладват, че на земята няма живот, а само песъци и дюни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, Втори след княза said:

Пред мен не стои въпроса с разбирането на Лоренцовите преобразувания, няма да ги разбера.

Най-простото "разбиране" - с помощта на Лоренц-трансформации сравнително лесно и точно "пренасяш миналото" на случването при някакъв процес, в момент "сега" на наблюдател. Нарочваш наблюдател, обездвижваш го в негова Коорд. С-ма и ... с Лоренц ... ха да видим, той какво "вижда" от случките на същия процес!😜

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 25 минути, Малоум 2 said:

Най-простото "разбиране" - с помощта на Лоренц-трансформации сравнително лесно и точно "пренасяш миналото" на случването при някакъв процес, в момент "сега" на наблюдател. Нарочваш наблюдател, обездвижваш го в негова Коорд. С-ма и ... с Лоренц ... ха да видим, той какво "вижда" от случките на същия процес!😜

...

Това с образите го разбирам. Със символите не мога. ;) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Както виждаш, уранът е само излишно усложнение в цялата схема.

Ако уранът на двамата близнаци се намира на различно ниво на разпад, значи
движението променя физически свойства/закони - в случая периода на полуразпад
на урана.

Това е физически безсмислено.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Ако уранът на двамата близнаци се намира на различно ниво на разпад, значи
движението променя физически свойства/закони - в случая периода на полуразпад
на урана.

Абе човече, нали от куп време бистриме свойствата на лоренцовите трансформации? Ти като че ли падаш от небето.

Когато двете системи нямат общо време, защо очакваш в тях нещата да се случват по еднакъв начин? Това не е свързано с промяна на законите - те са еднакви, вече ти обяснявах по-горе, свързано е с различната изява във времето. Какво очакваш да се случи друго, когато за единият измине един нтервал време, а за другият друг? Ще ли се е разпаднал уранът еднакво за всеки? Замисли се бе...

Преди 1 час, gmladenov said:

Това е физически безсмислено.

Не бързай да се изказваш, без да си вложил мисъл... Напротив, time dilation е доказано, така се държи реалността.

От друга страна, природата не мисли, всичко което тя върши е безсмислено :) Мисли човека, и за него е безсмислено нещо от случващото се, когато не му достига мисъл за да го разбере...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 14.09.2020 г. at 10:51, Втори след княза said:

Е, портокала мога да характеризирам с някакво вещество, с маса и размер, че чак тогава с това, лъчи с каква честота отразява. Фотонът нямал вещество и маса, и това е невъобразимо. 

Фотони със фотони не взаимодействат, това е присъщо само на вълните. Но фотонна среда не е открита още. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, Tahev loren said:

Фотони със фотони не взаимодействат, това е присъщо само на вълните. Но фотонна среда не е открита още. 

При процеси на анихилация на позитрони и електрони, се получават два гама фотони които се разлетяват в противоположни посоки. Масата на първоначалните частици, изчезва, но се явява като маса на покой, на масовия център, на двата гама фотони продукти на анихилацията. Сканер нали казва, че два фотона с противоположни направления на движение, имали масов център. Така че масата не се губи. И излиза на практика че "светлинната маса" не се движи заедно със светлината, а остава там откъдето се е зародила светлината.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...