Топ 10 космически мисии на десетилетието!

[SAlexandrov]

Топ 10 космически мисии на десетилетието

На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA

3 декември 2019 г. 18:25 ч.

Светослав Александров. Днес започвам с традиционната поредица от т.нар. "празнични статии". По принцип в края на всяка година правя обзор на изминалите 12 месеца и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата година. Сега обаче е различно. Не просто си отива една година, а цяло десетилетие от 21-ви век. Поради това смятам, че е по-уместно с тази първа статия да направя класация кои са 10-те най-вълнуващи мисии за десетилетието. 

Разбирам, че за 10 години са се случили много неща. Признавам, че тази класация ще разочарова някои от вас, тъй като вероятно някои от вашите любими мисии са пропуснати, а вместо тях са включени други. И все пак бих желал да предложа своето виждане кои са топ 10 събитията на десетилетието. 

10. Мисия STS-134 на совалката "Индевър" с "Алфа Магнитен Спектрометър" и астронавти на борда Марк Кели, Грегъри Джонсън, Майкъл Финк, Роберто Витори, Ендрю Фойстел и Грегъри Чемитъф

На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA

Това бе предпоследната совалкова мисия преди окончателното пенсионирането на космическите совалки. Защо съм включил нея, а не последната - т.е. мисията на "Атлантис" (8-21 юли 2011-та)? Защото, когато "Индевър" излетя в космоса на 16-ти май 2011-та, тя изпрати в космоса търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Това е най-скъпият научен прибор, доставен на Международната космическа станция - стойността му се оценява на $2 милиарда. Въпреки че плановият живот на инструмента бе едва три години, той продължава да работи до ден днешен. Понастоящем астронавтите на МКС Лука Пармитано и Ендрю Морган извършват ремонт на "Алфа Магнитен Спектрометър" и ако той се увенчае с успех, срокът му на експлоатация ще бъде удължен до 2030-та година. 

9. Първият полет на кораба "Драгън" до Международната космическа станция

 

На снимката: товарният кораб "Драгън" доближава Международната космическа станция на 25 май 2012 г. Photo credit : NASA

Първият товарен кораб "Драгън" (без да броим демонстрационния от 2010-та) за мисия до Международната космическа станция бе изстрелян на 22-ри май 2012-та година посредством ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това бе първият американски космически кораб, който достигна МКС след пенсионирането на космическите совалки, както и първият комерсиален кораб, който започна да провежда редовни полети до станцията. За съжаление поради редица причини, както технически, така и бюрократични, частната пилотирана орбитална космонавтика не стана факт през това десетилетие, но успехите на СпейсЕкс по отношение на програмата "Драгън" за доставка на полезен товар са безспорни. 

8. Изстрелването на "Союз ТМА-16М" и едногодишната мисия до МКС

Изстрелването на кораба "Союз ТМА-16М" на 27-ми март 2015-та година. Photo credit : NASA/Bill Ingalls

Едногодишната мисия до Международната космическа станция е безспорно най-амбициозният проект на пилотираната космонавтика за десетилетието. Астронавтът на НАСА Скот Кели и неговият руски колега Михаил Корниенко прекараха в орбита 342 дни - всъщност малко по-малко от една година, но достатъчно за провеждането на важни научни експерименти, които са свързани с изучаването на дългосрочните ефекти на космическата среда върху човешкото тяло. Тъй като американският астронавт Скот Кели има брат-близнак Марк Кели (също астронавт, от гореспоменатата совалкова мисия - №10 в класацията), това позволи да се направят уникални генетични изследвания. Получените резултати ще спомогнат за планирането на дългосрочни експедиции до Луната и Марс. 

7. Първият космически полет на частния пилотиран американски кораб "Юнити"

На 13-ти декември 2018-та година астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic

На 13-ти декември 2018-та година пилотираният космически кораб "Юнити" достигна до космоса според американската дефиниция за началото на космическото пространство (=80 километра височина). Астронавтите на борда бяха Марк Стъки и Фредерик Стъркоу. Полетът бе суборбитален и продължи едва няколко минути, но това бе първата пилотирана космическа мисия, проведена от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Понастоящем корабът "Юнити" бива оборудван с нова кабина, която ще превърне космическите полети в туристически лукс. Очакванията са през 2020-та година частните пилотирани екскурзии до космоса да са факт. 

6. Мисия Розета и първото кацане на повърхността на комета в историята на човечеството

Монтаж от четири снимки на кометата Чурюмов-Герасименко, заснети от навитационната камера на "Розета" на 18-ти октомври 2014-та година. Photo credit : ESA/Rosetta/NAVCAM

Европейската космическа мисия "Розета", която бе изстреляна на 2-ри март 2004-та година, успя да пристигне в орбита около кометата Чурюмов-Герасименко през август 2014-та. На 12-ти ноември същата година спускаемият апарат "Филе" извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху повърхността на комета. Мисията "Розета" направи множество открития, като едно от най-забележителните е откритието на свободен молекулярен кислород  (O2) около Чурюмов-Герасименко. 

5. Чанг'e 3 и първото меко кацане на Луната през 21-ви век

Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 3", заснета от лунохода "Юту". Photo credit : CNSA

Въпреки че мисията на Китай "Чанг'е 4" през 2019-та година привлече повече обществено внимание поради първото в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната, в тази класация аз ще поставя предходната мисия "Чанг'e 3". Мисията извърши меко кацане откъм видимата страна на Луната на 14-ти декември 2013-та година и с това тя се превърна в първата спускаема лунна мисия на 21-ви век. Това бе първото меко кацане на Луната след 1976-та година - тогава за последен път през 20-ти век съветската роботизирана автоматична станция "Луна 24" успешно събра проби от Луната и ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. 

4. Марсианската одисея на Индия 

Снимка на Марс, заснета от индийската "Марсианска орбитална мисия" през 2015-та година. Photo credit : ISRO

За мен индийската "Марсианска орбитална мисия" е един от най-впечатляващите проекти на десетилетието поради една-единствена причина: Марс е планета, която е изключително трудна за изучаване. СССР, САЩ и Япония са се проваляли при първите си опити (респективно при мисиите "Марс 1", "Маринър 3", "Нозоми"). Но Индия успя от раз - автоматичната междупланетна станция бе изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013-та година, а на 24-ти септември 2014-та влезе в орбита около Червената планета. "Марсианска орбитална мисия" продължава да работи до ден днешен, заснема планетата и събира ценни научни данни. 

3. Мисия "Хаябуса 2": първи самоходни апарати на повърхността на астероид

Снимка на астероида Рюгу, направена от европейския спускаем апарат "Маскот". Проблясъците на снимката се дължат на отразената светлина от корпуса на апарата. Photo credit : JAXA/DLR/CNES

Японската мисия "Хаябуса 2" бе изстреляна на 3-ти декември 2014-та година. През юни 2018-та тя пристигна успешно в орбита около астероида "Рюгу". На 21-ви септември 2018-та "Хаябуса 2" освободи успешно два астероидохода "Минерва 2" върху Рюгу - това бяха първите самоходни апарати на повърхността на астероид, които се придвижиха посредством подскачания! На 3-ти октомври същата година мисията спусна европейския спускаем апарат "Маскот" - отново самоходен. А пък на 21-ви февруари 2019-та "Хаябуса 2" извърши самостоятелно кацане върху Рюгу с цел събирането на проби от повърхността му, които ще бъдат доставени по-късно на Земята. Второ пробовземане бе осъществено на 11-ти юли т.г., като няколко седмици преди това на мястото на спускане бе взривен детонатор, за да се издълбае изкуствен кратер и така да се изкопае материал от самата вътрешност на астероида. 

През месец ноември т.г. "Хаябуса 2" със събраните проби започна своето пътешествие към Земята. 

2. Марсоходът "Кюриосити"

Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 17-ти юли 2019-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Мисията на американския марсоход "Кюриосити" заема почетното второ място в моята класация. Марсоходът извърши меко кацане в района на кратера Гейл на 6-ти август 2012-та година и продължава да работи там до ден днешен. "Кюриосити" е най-амбициозната и сложна роботизирана експедиция на Червената планета, като марсоходът тежи почти един тон - това е най-тежкият полезен товар, доставен на марсианската повърхност. За успешното кацане е използвана авангардна система, наречена "небесен кран". 

През 2019-та година "Кюриосити" откри необичайно поведение на кислорода в атмосферата на Червената планета. Неговите нива се повишават съществено през пролетта и лятото - много повече, отколкото учените очакваха. И обратно, през зимата спадът му е по-голям от предвиденото. Изследователите все още нямат обяснение защо това се случва. 

1. Ню Хърайзънс до Плутон и отвъд него! 

Снимка на повърхността на Плутон, заснета от "Ню Хърайзънс" през 2015-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL

Това е безспорното първо място в моята класация. Мисля, че смело мога да прогнозирам, че това ще е и безспорното първо място във всички класации, които анализират космическото десетилетие. Двата успеха на "Ню Хърайзънс", съответно през 2015-та и 2019-та година, трудно ще бъдат надминати през следващите години, а може би и през идните десетилетия. На 14-ти юли 2015-та мисията извърши първото в историята на човечеството посещение на планетата Плутон и успя да заснеме детайлни снимки както на нея, така и на спътниците ѝ Харон, Хидра, Никс, Цербер и Стиск. 

А на 1-ви януари 2019-та "Ню Хърайзънс" извърши първото в историята на човечеството посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, който носи названието Арокот. 

Снимка на Арокот, заснета от "Ню Хърайзънс" в началото на януари 2019-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL

Арокот е планетоид с неправилна форма и размери 36 на 18 на 10 километра. Средният му диаметър е 18.3 километра. Обектът бе открит през 2014-та година и дълги години бе известен просто под обозначението 2014 MU69. На 13-ти март 2018-та планетоидът получи официалното название Ултима Туле. Изборът на това име бе остро разкритикувано, тъй като е използвано от нацистки окултисти, за да опишат митологичния произход на арийската раса. Първоначално ръководителят на мисията Алън Стърн оповести, че няма намерение да преименува планетоида, тъй като името Ултима Туле се е използвало и в древногръцката и латинската литература. "Просто защото лоши хора са харесвали това наименование, ние няма да им позволим да ни го отмъкнат", категоричен бе Стърн. Все пак протестът на учения не успя и в крайна сметка обектът бе преименуван на Арокот. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3086-2019-top-ten-missions-decade

[Р. Теодосиев]

Браво!

Много добра класация, надявам се през следващото деситилетие да видим още по-големи успехи и "чидеса" в заобикалящият ни космо