култура Понятие за култура

[mnogoznaiko]

Понятие за култура. От термина към понятието: развитие на разбиранията за култура от Античността до Просвещението. Еволюционисткото понятие за култура; „културата” с малко и главно „К”. Понятие за цивилизация.

 

Понятието за култура е изключително многопластово и с множество нееднозначни дефиниции, поради което много трудно би могло да бъде подложено на единно определение. Именно поради тази си сложност културата се явява предмет на изследвания на множество дисциплини: философия, история, изкуствознание, лингвистика, политология, етнология, психология, икономика, разбира се, културология и много други.

Самата идея за култура е много стара – тръгва още от Древна Гърция, където съществува терминът paidea, означаващ възпитание, култивирано човешко поведение. Paidea също е и специфичен начин на живот и поведение, основаващ се на вежливост и толерантност в отношенията с другите.

Думата „култура” пък идва от латинската дума colere – обработвам, усядам, обитавам; от нея идва и colonus – населявам и cultus – обработвам. За първи път в латинските източници думата „култура” се среща в трактата за земеделие на Марк Порций Катон Старши De Agri Cultura (ок. 160 г. пр. Хр.). Той е посветен не само на обработването на земята, но и на грижата за нея, предполагаща особено отношение. За Катон е много важно обработваният участък да е харесван от собственика си, защото в противен случай той няма да се старае да го обработва както трябва. Тук се долавят зачатъци на смисъла, който ние влагаме в думата „култура” днес.

В латинската традиция тя е употребявана винаги в словосъчетания, означаващи подобряване, усъвършенстване на това, с което се съчетава: cultura juries – изработка на правила за поведение; cultura lingual – усъвършенстване на езика и т.н. Според Цицерон философията е cultura animae  - усъвършенстване на ума. Той твърди, че човек трябва да усъвършенства ума си така, както земеделецът обработва земята (cultura agri).

През Средновековието възниква понятието cultus dei – културата като почит към Бога. От тук произлизат и двете средновековни разбирания за културата: религиозно и светско.Религиозното вижда Бог като регулатор на отношенията между хората (cultus dei), а светското представлява етикет, норми на поведение в обществото.

През Ренесанса се появява свобода на употребата на термина. Културата започва най-често да се свързва с изкуството. Съществуването на човека постепенно започва да се разграничава от Бога, той сам се превръща в източник на творчески сили. Данте Алигери въвежда понятието civilita – справедливо и благородно поведение на индивида, което има връзка с древногръцката paidea. Освен идеята за усъвършенстване на духа, място си намира и идеята за развитие чрез образование. Античната култура е високо ценена, а средновековната е смятана за варварска.

Постепенно се осъществява преходът към модерна култура (от XVII век натам) – развиват се хуманизъм, рационализъм, историзъм. Изключително важни за този процес са идеите на редица просветители: Френсис Бейкън, Джон Лок, Волтер, Дидро, Русо. От много голямо значение е приносът на представителите на Немското просвещение, сред които Аделинг, Пуфендорф, Хердер и много други, които придават на думата култура и статус на научно понятие. Терминът „култура” започва да се употребява самостоятелно, извън словосъчетания, за първи път от юриста Пуфендорф относно т.нар. „изкуствен човек”, т.е. възпитаният в обществото човек, противопоставен на „естествения”, т.е. необразования, човек. Сходна е и гледната точка на Хердер, който противопоставя т. нар. status culturalis или общественото, култивирано състояние на човека, на status naturalis, т.е. неговото естествено състояние. Според него посредством традициите, ценностите и нормите, предавани от поколение на поколение, човек се превръща от натурално в културно същество.

Характерна за Френското просвещение е употребата на думата „цивилизация” вместо „култура”, което представлява изместване на вниманието от индивида към обществото, но за това – малко по-късно.

Френсис Бейкън пък е първият философ, който включва културата в цялостна философска система, въвеждайки понятията „материална култура” – въздействие на човека върху природата – и „духовна култура” – въздействие на човека върху самия себе си.

В средата на XIX в. се появява и т. нар. еволюционистко разбиране на културата, за чиито основоположник се смята Едуард Тейлър. Според него съществува универсален закон за развитието на обществата, състоящ се в еволюция на културата от низши към висши форми, т.е. от дивачество към цивилизация. Според този възглед всички хора имат сравнително еднакви умствени способности и в едни и същи ситуации биха реагирали по аналогичен начин. Различията, които се наблюдават между отделните народи, се дължат не на различия между хората, а на особеностите на средата, в която са поставени. Еволюционистите разглеждат безписмените народи като народи, намиращи се в много по-ранен стадий на развитие от народите, разполагащи с писменост. Последователи на този възглед са Лесли Уайт, Херберт Спенсър, Джулиан Стюард и др.

От всичко казано дотук, бихме могли да направим извод, че „Култура” с голямо „К” е нормативното понятие за културата – сбор от произведения на духа, били те художествени, научни или други; докато „култура” с малко „к” е описателно понятие – културата като тип поведение, начин на взаимодействие на човека със себе си, околните и природата.

От съществена важност за настоящата тема е и отношението между „култура” и „цивилизация”. „Цивилизация” като цяло е по-старо понятие от „култура” – идва от латинската дума civis, означаваща „гражданин”, а от нея произлиза и civilitas – гражданство. През XVIII век понятията за култура и цивилизация започват да се приравняват като антипод на понятието за „природа”. Това се случва най-вече във Франция, където терминът „цивилизация” се използва вместо „култура” и означава възпитание на светски обноски, които да потиснат лошата „човешка природа”. Появява се терминът civilite, означаващ именно изтънченост, любезност, светски обноски.

Постепенно идеята за цивилизация започва да се свързва и с държавността, като задължително условие за наличието и. Според американския учен Луис-Хенри Морган всички култури преминават през три етапа на развитие: дивачество, варварство и цивилизация. Първият етап се характеризира с наличието на събирачество, лов и риболов, но отсъствие на частна собственост. Вторият етап – с наличието на частна собственост, а третият – с появата на държавност, класово общество, писменост, градове и др. Тази теория е еволюционистка.

За цивилизация може да се мисли и като локална култура, например Византийска култура, Китайска култура, Японска култура и т.н. Този възглед за цивилизация и култура служи за опора на национализмите.

Представителите на Франкфуртската школа смятат, че цивилизацията и културата са две различни неща. Според тях цивилизацията са средствата за контрол над природата, т.е. тя е материална, докато културата е духовна и включва в себе си ценности, норми. Културата се отнася до по-висшите проявления на човека, докато цивилизацията е царство на необходимостта. Културата е целите, а цивилизацията – средствата.

И така, най-общо казано, под „култура” се разбира дейността на човека във всичките и разностранни проявления – както материални, така и духовни. Съществуват обаче няколко типа понятия за култура:

·        Дискриптивни (описателни) – пример за такова е описанието на Едуард Тейлър от края на XIX в. Той казва, че културата е сложно цяло, включващо знания, вярвания, изкуство, морал, закони, обичаи и т.н. Макар и революционен за времето си (това е едно от първите определения на това, какво точно е културата), този възглед има сериозен недостатък – определението, дадено от Тейлър е просто един списък, който никога не може да бъде изчерпан.

·        Аксиоматични (разбиращи се от само себе си) - културата е съвкупността от ценностите и нормите на дадена общност, нейните общи сценарии на поведение. Така е определена от Жан Жак Русо в „Обществения договор”. Недостатъкът на този тип определения е, че ограничават сферата на културата до нещо строго определено.

·        Педагогически – културата е придобитото поведение на всеки индивид, постигнато чрез възпитание. Това определение ограничава културата само до човека.

·        Исторически – пример за такова определение е даденото от Маргарет Мийд. За нея културата е поведенческият модел, който се предава от поколение на поколение и се основава на приемственост. Това поведение акцентира главно върху общността като цяло, но не и върху отделния индивид, откъдето идва и основният му недостатък.

·        Хуманитарни – разбират културата като творчество и я противопоставят на „цивилизацията”. Пример за мислител с такива възгледи е Кант, според когото цивилизацията е царство на необходимостта, а културата – на свободата. Той смята, че един от сериозните проблеми на човечеството е това, че цивилизацията се развива много по-бързо от културата.

·        Семиотични – културата е система, основаваща се на знаци. За Макс Вебер тя е „паяжина от смисли”.

[deaf]

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

цивилизацията се развива много по-бързо от културата.

"Загивайки,културата се превръща в цивилизация." - Освалд Шпенглер

[Stefan Peev]

Аз предпочитам определението на Александър Фол: „Културата е възпитано и обучено поведение“. Кратко и точно!

[Skubi]

Преди 20 минути, Stefan Peev said:

Аз предпочитам определението на Александър Фол: „Културата е възпитано и обучено поведение“. Кратко и точно!

Оставиго този. Първо вродено, после се пробват да възпитават и накрая обучават....Но тези последните две не върви много-много защотото ни все по-добре знаем......

[deaf]

Преди 3 минути, Skubi said:

Оставиго този.

Като министър на народното образование,Александър Фол въведе вечерен час за учениците!!! И не,причината не беше опасност от вирусна зараза.

 

Преди 31 минути, Stefan Peev said:

„Културата е възпитано и обучено поведение“

Определението е вярно,но се отнася за цивилизацията,а не за културата. Тези две понятия често се бъркат.