Отиди на
Форум "Наука"

Луната е наставница сурова - влиянието на гравитацията и ролята на лунните суперприливи върху гибелта на цивилизациите


Южняк

Recommended Posts

  • Модератор антропология

На всеки 1800 години, в нощта след пролетното слънцестоене,Луната се явява особено голяма и ярка. Такава е, защото перихелият на лунната орбита съвпада с перихелия на Слънцето - точката на хилядолетието, в която двете тела са най-близо до Земята, има пълнолуние, а трите тела - Слънце, Луна и Земя, са наредени в една линия. Лунните приливи в този ден от годината винаги са най-силните, поради което се наричат кралски. Веднъж на 1800 години обаче, поради особеностите на орбитите на трите небесни тела, те са особено силни и ролята им за човешките цивилизации е съществена.

В нощта след пролетното слънцестоене, 2200 години преди новата ера, жителите на трите човешки цивилизации - Старото Царство в Египет, Акад в двуречието и Мохенджо Даро на Инд - с неверие се взират в нощното небе - луната е толкова огромна и светла, колкото не са я виждали никога. След лунния изгрев, събитията следват едно след друго със зловеща бързина. По крайбрежията приливът е невиждан, приливната вълна е с поне 30% по-голяма от най-високата вълна на кралския прилив, и хиляди квадратни километри плодородна суша се озовават под водата за минути, заедно със селищата по тях;Под влияние на мощните гравитационни вълни на слънцето и Луната, въртящият се около оста си земен сфероид с усилие запазва формата си - сушата също е обект на притегляне и твърдите части на земята се отклоняват по посока Луната с 55 сантиметра- по сушата също минава приливна вълна; тектоничните плочи на земната кора трещят и се чупят, докато сфероидът с усилие пази формата си. 55 сантиметровата вълна предизвиква земетресения във всички горещи точки и изкарва хората от египет, акад и мохенджо даро навън, докато пирамидите и зикуратите се тресат, къщите зад гърбовете им падат, а крепостните стени се чупят на парчета, оставяйки самотните градове безпоомощни пред оръжията на варварите, които ги дебнат в античния мрак. Пламъчето на цивилизацията потрепва.

На северния полюс привличането на луната чупи ледовете, сякаш са тънко стъкло и цялата ледена шапка е покрита с мрежа от пукнатини. За секунди шапката е унищожена; освободени от властта на леда, хилядолетни айсберги тръгват на юг, във всички посоки - цялата ледена шапка на северния полюс се е превърнала в милиони свободно плуващи айсберги. Гравитацията увеличава вертикалната циркулация на водите в океана - студените маси вода от дълбокото втурват към луната и излизат на повърхността, където заменят затоплените от слънцето, които поемат към дълбокото; в комбинация с тръгналите милиони айсберги, приливът сваля земната температура с десетки градуси в рамките на една единствена нощ. Пред смаяния поглед на жителите на Мохенджо Даро, Акад и Египет завалява сняг - денят на пролетното слънцестоене е леден. Приливът е и атмосферен – по-лека от водата и земята, атмосферата се разтяга с цели 15 километра по посока Луната там откъдето е минала въздушната приливна вълна;над наводнената делта на Нил, над соленото езеро, в което са се превърнали ниските части на на месопотамия, над пълзящата по Инд приливна вълна, над разрушените от нощните земетресения крепости, пред смаяните погледи на тропически облечените местни хора, бушува снежна буря. След като лунната гравитация отпуска хватката си върху земната атмосфера, вледененият въздух се спуска надолу под собствената си тежест и воден от земната гравитация – с 600 километра в час. Снежната буря се превръща в ураган, а в замръзналата делта на Нил, финиковите палми и маслиновите дървета трещат като топове и стенат от трошенето на заледените си кори. В рамките на 24 часа, реколтите на трите древни цивилизации са мъртви. Предстои гладно лято и гладен век. Подгонени от придошлите води на Инд, жителите на Мохенджо Даро напускат наводнените си домове и излизат да посрещнат смъртта на улицата, където ги среща вледенения въздух и зимната буря; през 1974-та г, германският археолог Х. Шмид намира по улиците на Мохенджо Даро хиляди човешки останки. Те нямат следи от рани по костите си. Смъртта ги е извела на улицата и е отнела живота им по друг начин. В Мохенджо Даро и Акад, пламъчето на цивилизацията угасва. В Египет настъпва края на старото царство и пламъчето дълго мъждука, като стабилизацията му отнема 2 века. В деня след лунния суперприлив, на Земята настъпва миниледниковата епоха - явление, известно на геолози и антрополози под името 4.2 КУА event. На север от средиземно море, той се изразява във влажни и студени години без лета, които унищожават реколтите и правят земеделието невъзможно – много от фермерите се превръщат отново в ловци. Европейският север се превръща в царство на ловните племена на угро-фините – те сега имат горната ръка над земеделците. Време за реванш.

На юг от средиземно море миниледниковата епоха се характеризира с охлаждане и засушаване – по-голямата част от водната пара е скована отново в ледовете на север. Има години без дъжд; Сахара се превръща в пустиня. Междуречието и то. Реколтите са бедни, гладът е с десетилетия. Държавността в Египет се разпада. Бедата не идва сама и през пролуките на разрушените крепости на Акадската Империя се промъкват вълците на пустинята, полудивите семитски племена, които гладът е подгонил на север и отдавна държат градовете на Акад под око. Разрушените крепостни стени им дават дълго чаканата възможност. Всяка нощ жителите на крепостите оредяват, а над безпомощните къщи на земеделците се носят писъци, когато вълците на пустинята влизат в тях и отвличат стопаните им. Един ден, дивите семитски племена решават да останат в разрушените крепости и през деня – вече няма от кого да се страхуват. Не след дълго от север се появяват и варварите гутони, гладни диваци на коне с менталността на вампири, също гонени от глада, и си оспорват разрушените крепости на Акад и жените на земеделците със племената на семитите. Акадската империя е мъртва.

Свещицата на цивилизацията остава да мъждука единствено в Древен Египет – след два века на глад, суша и социален хаос, климатът на Земята възстановява ритъма си и Египет Влиза в Средното Царство.

Лунният суперприлив е имал ефект и върху племената на север. Пролетното слънцестоене е заварило протоиндоевропейците насред празника на плодородието, на който чрез човешки жертвоприношения измолват настъпването на топлия сезон; Вместо пролетна топлина, този път нат димящата кръв на жертвите се изсипват парчета лед и лято няма – на север от черно море, след зимата, вместо лято настъпва още една зима. Тревата по пасищата на сегашното дъно на азовско море е скована от студе и говедата на индоевропейците мрат, лишени от храна. След като изяжда най-голямото си говедо, добрият Крал Били, по прякор Главорез, селски мухтар на кирпичено селище, избира най-дългия си меч, обръща няколко соми и свиква съвета на вождовете; След дълги и безплодни препирни, съпроводени с пиене на сома, ядене на мухоморки и дъвчене на зърна от ефедра с цел просветление, Били решава, че той и хората му този път ще прекарат зимата другаде и придружен от Близнаците, тръгва на юг. Не всички обаче го следвата – чингачкук, вожд на съседното село, по прякор дръвник, пледира за поход на запад, където воините да се покрият с неувяхваща слава, като изколят по нощите фермерите от близкостоящите селища на Триполие и Балканите; Следван от най-верните си войни, и своя заместник, Двуличния Янус, Чингачкук тръгва на запад, като по пътя си пали всяко фермерско селище, на което попадне, за да се топли от пламъците му – събитие, известно на антрополозите и археолозите като Големия Огън – преди 4100 години, териториите на триполие и балканите са обхванати от пламъци – нито едно селище не е пощадено; в повечето от случаите – и нито един фермер – оцеляват предимно фермерките, които конниците на двуличния янус ( чингачкук е умрял, пронизан в гърба от предателска стрела) отвличат, сякаш са сабинянки. На Италийския полуостров се появяват латинските племена, на Иберийския – келтите, а на Балканския протогърците и прототраките. След като им измират говедата, останалите в степта индоевропейци правят крачка назад и се превръщат обратно в полудиви ловци събирачи, които обменят опит и гени с угрофините, поради което силно изрусяват и избеляват и се превръщат в бъдещите протогермански и протославянски племена. Други групи на индоевропейците слизат далеч на изток и юг – до иран, двуречието, мала азия, БМАК и басейна на Тарим, където плячкосват беззащитните крепости на земеделските цивилизации, друсат се с ефедра синика и аманита мускария и се покриват с неувяхваща слава, като спят с фермерските жени и дъщери, учат се да живеят в къщи, а не в палатки и взаимно си крадат говедата, като най-голямата опасност, която ги дебне, е да не вземат фермерите да си възстановят разрушените крепостни стени и да ги заключат от вътре, като оставят протоиндоевропейците при говедата им навън, поради което всяка възстановена секция от крепостна стена в БМАК, долината на Инд и Балканите систематично се разрушава отново. Със стабилизацията и затоплянето на земния климат през следващите векове се възстановяват и цивилизациите на медитеранието, Индия и Близкия Изток. Пламъкът на цивилизацията свети отново.

Следващите два суперприлива са по-слаби и настъпват през 4-ти век преди н.е. и през 1625-та година; Този от 1625-та предизвиква Малката ледникова Епоха в Европа – отново години без лета, които предизвикват срив на реколтите, икономическа криза и гладна смърт у селячеството, с което, косвено, предизвикват класово напрежение и променено отношение на аристокрацията към селяните, които стават ценни; косвеният резултат на Малката Ледникова Епоха е краят на феодализма и началото на модерността и индустриализацията.

Следващият лунен суперприлив ще бъде през 3120 година. Физиците очакват той да е най-силният от последните 20 000 години и да вкара земята в нова ледникова епоха – така, както го е направил суперприлив с подобен магнитуд преди 24 000 години. С което ще настъпи и краят на съвременната човешка цивилизация. Луната е наставница сурова.(Заглавието е на Робърт Хайнлайн).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, да, и в моите източници има податки подкрепящи хипотезата.

браво :goodpost:

ПС

романа сигурен съм би напаснал трансформацията на рептилите

:grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

почна да ме сърби опашката само като го прочетох творението апокалиптично.:)))

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

хах, +, така е то. През 3120-та, отидохме. Да не кажете после, че не сте били предупредени навреме. Сценарият не е по-лош от холивудските и се базира на: (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC18099/, http://en.wikipedia.org/wiki/Bond_event, (http://en.wikipedia.org/wiki/4.2_kiloyear_event, http://www.bbc.co.uk/history/ancient/egyptians/apocalypse_egypt_01.shtml, както и на малко известният http://en.wikipedia.org/wiki/Burned_house_horizon в руската степ, причерноморието и балканите. Но съществената част е първият хиперлинк. Останалото е за сценичен ефект.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ошашавих се като видях, че Южнякът е писал в "Паранауки". После прочетох текста и се забавлявах много. Страхотно е, напомня малко Лъвкрафт :)

И ми хрумна, че вероятно първите астрономо-астролози вероятно са били под силно впечатление от очевидната връзка между Луната, океанския прилив и настроенията на съпругите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Благодаря, Глишев. И аз се забавлявах, докато го пишех. Лъвкрафт, определено, като изключим заглавието; рабира се, съм далеч от живото му въображение и силата на перото му. Макар и частично (но не изцяло) базиран на конкретни научни и антични ръкописи и някои реални природни феномени, мястото на текста е в паранауки.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Майкъл Крайтън си ти, а не Южняк !!!! :):)))

Това колко народ може да поведе в желаната посока, не е истина :))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, публиката обича катастрофични сюжети. И то не просто е склонна да ги възприеме лесно в лоши времена, а ги търси и им вярва с досадно постоянство дори в хубави периоди. Сам по себе си този стремеж към катастрофични сценарии може да бъде обект на изледване. Защо обичаме да слушаме истерични пророци, които непрекъснато предсказват края на света?

На фона на всякакви старогръцки, близкоизточни, скандинавски, християнски и нюейджърски предсказания за страхотии, Омар Хайям е един от много малкото автори, които са схванали всъщност удивително близкия до ума факт, че трагедията винаги е само индивидуална: днес мен и теб ни има, а утре тточно мен и теб ни няма. Светът, човечеството като цяло - те си продължават. Но личността непрекъснато загива. Тълпата обикновено отказва да схване това и живее в удивително разхищение на личното си време, придружено от парадоксален страх за колективно унищожение. Вместо разумно да се боят, че тях самите може да ги прегази кола, повечето хора жадно слушат каква измислена комета щяла да изпепели половин Бразилия в 2037 г., да речем. Извинявайте за спама, тежко ми е от печеното, а от греяното ме избива на повърхностна философия. Оставям ви с нещо любимо:


"Един Телец между звездите се носи, мълчалив и плах.
И Бик Земята на гърба си поддържа - да не стане прах.
А между тези две говеда под облаци и под звезди

безброй магарета смирени пасе замислено Аллах."

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...