Българският бог Едфу и идола Фа

[makebulgar]

Въпросът е какъв е произхода и етимологията на названията Едфу и Фа, с които българите/борджаните наричали бога и идола си. Източника на сведението е Ал-Макдиси:

 

"Съществува и още едно известие за името на българския бог, което също произхожда от арабски извор. Съчинението „Книга за сътворението и историята“ (966 г.), погрешно приписвано в миналото на персийския енциклопедист ал-Балхи (ок. 849/850–934), е дело на ранно средновековния арабски автор Абу Насър ал-Мутаххар ибн Тахир († след 966), известен с прозвището си ал-Макдиси („Йерусалимеца“). Изданието на тази творба е съставено по единствения цялостно запазен ръкопис от 1265 г., който се пази в Истанбул. Включвайки различни теологични, исторически и географски текстове, тя има компилативен и енциклопедичен характер. До голяма степен ибн Тахир е разчитал и на устни свидетелства.

В сюжетно отношение откъсът напомня данните от османския документ. Авторът обяснява как различните народи наричали Създателя на своите езици:
арабите назовавали твореца Аллах; персите зороастрийци – Hormuz (т.е. Ормузд или Ахура Мазда), Ized и Yezdân (в превод от персийски – „бог“); обитателите на Индия и Синд (област в дн. Пакистан) – “Chîtâ vâbit” (епитет на ле гендарния индийски цар Рама), “Mahâdêv” (т.е. „велик бог“, Шива) и с много други имена; зинджите (дн. народи банту в Африка) – “Malakwî” и “Djalwî” („много голям“, „най-големият“, „бог“); тюрките – Tangrî ; ромеите, коптите, ал-хабаша (етиопците) и жителите на съседните с тях страни, които били християни и според автора говорели на сирийски език, го наричали “Laha rab ba qaddousa” (от сирийски: „Бог – Светия Господ“); от ново коптите – Ahad chanaq (?); юдеите – Elôhîm Adonâï (от еврейски – „Бог – Господ мой“). За българите авторът представя следната информация: „Чух борджани (Bordjân), които го наричаха Едфу (Edfou). Попитах ги за името на идола, те ми отговориха: Фа (Fa῾)."

К. С. Кръстев. Арабски извори за езическите вярвания и погребални обичаи на българите

Редактирано 7, 2021 от makebulgar

[Exhemus]

Изглежда близко до таджикското - офтоб /слънце/ .

Има ръкав на Волга - Ахтуба. 

Транскрипцията от арабски е трудна. В арабския  е нормално разместването на фонеми за изразяване на граматически категории.  Гласните май не се записват. Това е единият източник на изкривяване. Другият е  - какво му се е счуло на записвача.

Ехти - бехти    Май същия корен... , календарен термин? /лятно слънцестоене????/

Редактирано 7, 2021 от Exhemus

[Conan]

Ако погледнем историята за Грод, там се споменават че хуните(кутригури(разбираме българи)) имали сребърни, златни  идоли. 

Също трябва да прибавим и това в загадката.

 

[makebulgar]

Въпросът е по-скоро етимологичен.

Примерно по онтошение на идола Фа откриваме, че в угро-финските езици дървото се нарича по сходен начин. На фински и естонски дървото се нарича ПУУ, а на маджарски е ФА! Тоест ако въпросните бурджани от сведението са волжките българи, които са били в контакт с предците на маджарите, може просто са нарекли дървения си идол с думата "дърво" използвайки някаква подобна угърска дума, която са заели отивайки там на Волга. 

Има обаче и друг вариант, тъй като малко по на изток един друг народ нарича по подобен начин един идол.

Редактирано 7, 2021 от makebulgar

[Янков]

В абхазки се откроява бог АФФА, название на Гръмовержеца и също покровител , защитник на домашното огнище, аналогичен на аланския Сафа. Абаев доказва, че Сафа е късно възникнало, християнско название, свързано с култа към св. Сава. Така че най-вероятно Аффа е първоначалният вариант на божеството, донесено от сарматите и аланите и заето в абхазката митология. И произходът на името му е тохарски или алтайски. При осетинците се срещат имената Афай, Афæхьо, Афгай, Афæ, явно свързани с това божество. Досега, изкл. моето мнение, липсва адекватно обяснение на старобълг. Ефе – отче, бога-отец.

Бележки под текст – Ж. Войников, И. Войников – ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ. МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ. Стр. 168 и 169.

[Пандора]

"Стари дъбове от 150–200 г. се почитат иднеска като свещени. Някои дъбове служат за лековити места. И сега се срещат дъбове, обкичени с червена прежда и парици – жертва от болни. От много стари дъбове се вземат стърготини и се пият за лек. Когато някога не е имало църкви, то обикновено се черкували при такива дъбове. Оброците, около които стават обреди и се колят курбани, не могат да бъдат без дъбови дървета. Тия дъбови дървета до тамо са почитани и уважавани, щото ги считат за свещени дървета и ги употребяват за религиозно лекуване, т.а. в тия лекувания, които се извършват чрез вярата"

(Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1994).

[Stoned]

Преди 23 часа, Янков said:

При осетинците се срещат имената Афай, Афæхьо, Афгай, Афæ, явно свързани с това божество. Досега, изкл. моето мнение, липсва адекватно обяснение на старобълг. Ефе – отче, бога-отец.

При аланите, е имало божество Афа, чието название е аналогично на прабългарското ЕФЕ. В дигорския диалект на осетинския език думата "ауе" (у-в вариант на УВЕ) означава "божествена сила".