Отиди на
Форум "Наука"

Как да се открие етерен вятър. Фаталната грешка на Майкелсон.


Recommended Posts

  • Потребител

   

                                              Здравейте.

     Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира. Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера. Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер.

     За сведение ние сме запознати и с гледната точка на Айнщайн и неговите последователи.

     Готови сме да обсъждаме и други въпроси.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, fenfren said:

Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера.

Другите скорости за които попитах? Какъв смисъл влагате в тях?

Преди 14 минути, fenfren said:

Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер.

Това условие е някакъв частен случай. За сега обсъждаме формулата на Френел в общата и форма, движение на оптичната среда и спрямо земята, за да покажа подводните камъни, които не сте съобразили.

ВИжте сега, в предният коментар зададох прости въпроси, и ако имахте прости отговори на тях, щяхме отдавна да сме напреднали далеко. А така трябва всеки път да питам едно и също.

Не може ли малко по-стегнато да подходите. Пак погледнете въпросите които питам. Може да не ви изглеждат съществени, но по-късно ще разберете че са важни. А доколкото разбирам, вие искате да тичате напред без да прецизирате смисъла на формулите. Не работят така нещата, така само ще получавате фатални грешки при Майкелсън :)

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Здравейте.

     Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира. Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера. Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер.

     За сведение ние сме запознати и с гледната точка на Айнщайн и неговите последователи.

     Готови сме да обсъждаме и други въпроси.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

10 Август 2022

        Здравейте.

     Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира. Да, за нас отправна система за отчет е неподвижният етер (хипотеза на Френел, Лоренц и др.). Лабораторна система се явява опитната установка, съответно оптичната среда свързана с тази опитна установка. Под скорост на движение V ние разбираме скорост на движение на оптичната среда по отношение на етера. Но при условие, че опитната установка е неподвижна по отношение на Земята то при денонощното въртене на Земята тази скорост непрекъснато се променя, т.е. скоростта на оптичната среда по отношение на етера е зависима от всички движения на Земята по отношение на този етер.

     За сведение ние сме запознати и с гледната точка на Айнщайн и неговите последователи.

     Готови сме да обсъждаме и други въпроси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, fenfren said:

 Радваме се, че нашата гледна точка започва да се разбира.

Да, гледната ви точка е разбираема ... но се отхвърля като несъстоятелна.

Опитът на ММ е повтарян многократно през годините с един и същи резултат.
Това покакзва, че грешка в измерванията няма.

Грешка има в очакванията за не-нулев резултат от опита и в интерпретацията
на "неочаквания" нулев резултат. Що се касае до самите измервания, обаче,
там няма никаква грешка: скоростта на светлината на дъното на земната
атмосфера е изотропна и никакъв етърен вятър не може да бъде измерен.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, gmladenov said:

Да, гледната ви точка е разбираема ... но се отхвърля като несъстоятелна.

Опитът на ММ е повтарян многократно през годините с един и същи резултат.
Това покакзва, че грешка в измерванията няма.

Грешка има в очакванията за не-нулев резултат от опита и в интерпретацията
на "неочаквания" нулев резултат. Що се касае до самите измервания, обаче,
там няма никаква грешка: скоростта на светлината на дъното на земната
атмосфера е изотропна и никакъв етърен вятър не може да бъде измерен.

Младенов, грешката на тези другари е на съвсем друго място, в неприложимостта на формулата която ползват за целите за които искат.

Но при такава тегава комуникация, не знам, изглежда няма желание...

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, gmladenov said:

Да, гледната ви точка е разбираема ... но се отхвърля като несъстоятелна.

Опитът на ММ е повтарян многократно през годините с един и същи резултат.
Това покакзва, че грешка в измерванията няма.

Грешка има в очакванията за не-нулев резултат от опита и в интерпретацията
на "неочаквания" нулев резултат. Що се касае до самите измервания, обаче,
там няма никаква грешка: скоростта на светлината на дъното на земната
атмосфера е изотропна и никакъв етърен вятър не може да бъде измерен.

 

Грешките ги казахме преди години.Няма значение, къде на Земята, няма етерен вятър , но привидната скорост на светлина е анизотропна, зависи от вектора скорост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

 

 

scaner каза: Моите въпроси по тази формула като начало са:

1) какво се разбира под c ?

2) какво се разбира под v ?

3) какво се разбира под n ?

4) какво се разбира под u ?

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

image.png.734070851ace448076b14b7ed4378347.png

      Френел е използвал термина скорост светe в пустоте,  а ние използваме вакуум, каква е разликата. Той казва движение Земля, но в същото писмо използва и термина скорости Земля. Ние използваме също и термина етер. Въпрос на избор, всеки сам със своето разбиране.

     Формулата на Френел е била подложена на експериментална проверка от редица учени, например Физо, Хук, а също така и от самия Майкелсон и очевидно всеки един от тях е били ясно със смисъла на тази формула, коя е отправната система и т.н.

     През 1872 година Парижката академия на науките обявява конкурс, чиято цел бил да се установи как движеието на Земята в пространстто влияе на оптичните явления.

      Формулата на Френел е разглеждана също така в много книги. Ако нещо не Ви е ясно може да потърсите допълнителна информация и в тях, например в книгата на Уитакер или на Лоренц. Аз имам в наличност тези книги (в превод на Руски) и ако желаете мога да Ви помогна.

      Основния въпрос тук е, кой как разбира и тълкува формулата на Фрeнел. Ние поставяме този въпрос още от 2014 година. В това се състои именно дилемата Френел-Айнщайн. Тя може да се реши единствено на база на експерименти. И ние предлагаме и сме осъществили такива експерименти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, fenfren said:

Основния въпрос тук е, кой как разбира и тълкува формулата на Фрeнел. Ние поставяме този въпрос още от 2014 година. В това се състои именно дилемата Френел-Айнщайн. Тя може да се реши единствено на база на експерименти. И ние предлагаме и сме осъществили такива експерименти.

Ами нали аз съм отворил тази тема, за да разбера вие как тълкувате формулата на Френел? Забравете Айнщайн, забравете за сега експериментите. Когато имате коректно тълкувание на формулата, ще можете да построите коректен експеримент който да я провери и ползва, ако нямате - лишавате се от база за тълкуване на експерименталните резултати, няма да знаете смисъла на светкането на лампичките, образно казано.

Преди 1 час, fenfren said:

Формулата на Френел е разглеждана също така в много книги. Ако нещо не Ви е ясно може да потърсите допълнителна информация и в тях, например в книгата на Уитакер или на Лоренц. Аз имам в наличност тези книги (в превод на Руски) и ако желаете мога да Ви помогна.

Благодаря, добре съм запознат. За сега вашата помощ би била добре дошла да разясните вие доколко сте добре запознат. Много книги могат да бъдат само преброени, но могат да бъдат и прочетени и разбрани. Затова искам да разбера - какво разбирате от тези книги.

Преди 1 час, fenfren said:

Формулата на Френел е била подложена на експериментална проверка от редица учени, например Физо, Хук, а също така и от самия Майкелсон и очевидно всеки един от тях е били ясно със смисъла на тази формула, коя е отправната система и т.н.

Ще стигнем и до експерименталната проверка на Физо. Знаете ли, че страничен резултат от неговите експерименти е бил, че земята (като лабораторна система) е неподвижна спрямо етера? Това в малко книги може да намерите, но дайте сега да не се отклоняваме, ще стигнем и до там.

Преди 1 час, fenfren said:

Френел е използвал термина скорост светe в пустоте,  а ние използваме вакуум, каква е разликата. Той казва движение Земля, но в същото писмо използва и термина скорости Земля. Ние използваме също и термина етер. Въпрос на избор, всеки сам със своето разбиране.

Точно това искам да ми разясните: вие какво разбирате под скорост на светлината във вакуум? Скоростта в системата неподвижна с етера, където тя е изотропна, png.latex?%5Cmathbf%7Bc=u_0%7D, или анизотропната скорост в системата неподвижна със земята, png.latex?%5Cmathbf%7Bc=u_0%5Cpm%7Bw%7D%, където w е скоростта на земята спрямо етера, която се търси (знакът +- е в зависимост от това дали посоката на светлината е срещу движението на земята спрямо етера, или по посока това движение)? И в двата случая става дума за скорост на светлината във вакуум, но резултатите от формулата ще бъдат различни.

На коя от двете скорости вие разчитате за вашите изчисления по формулата на Френел?

Обсъждаме вашата работа в края на крайщата, не какво казал Френел. Това че и Майкелсън, и Хук, и Физо са били наясно с формулата на Френел, какво ни изяснява по въпросите които питам?

И се вземете в ръце, аз задавам много неясни ми въпроси, вие конктретно до сега не сте отговорили на нито един.  Отношението ви е повече от несериозно. А моето свободно време не е неизчерпаемо - с темповете с които се случва дискусията, до никъде няма да стигнем.


И важна забележка, която вече повтарям неколкократно - скоростта V която вие ползвате, във формулата на Френел означава скоростта на оптичната среда (спрямо етера), не скоростта на земята (спрямо етера). Съвсем частен случай е ситуацията когато оптичната среда е неподвижна спрямо земята, тоест ситуацията V = w. Предполагам, че не познавате пълната формула на Френел, в която влизат и двете скорости? Защото тя е формулата която трябва да ползвате вместо (1). Това е информация само за размишление, да не се отклоняваме, отговорете на досега зададените въпроси.

 

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

     scaner каза

Ами нали аз съм отворил тази тема, за да разбера вие как тълкувате формулата на Френел? Забравете Айнщайн, забравете за сега експериментите. Когато имате коректно тълкувание на формулата, ще можете да построите коректен експеримент който да я провери и ползва, ако нямате - лишавате се от база за тълкуване на експерименталните резултати, няма да знаете смисъла на светкането на лампичките, образно казано.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

      Стига без мислени въпроси. Ще отговаряме само на един достатъчно обоснован въпрос.  Ето нашия отговор, както е даден в отвореното писмо:

 - гледната точка на Френел е, че формула (1) води до реално изменение на скоростта на разпространение на светлината при движение на дадената оптичната среда в пространството, т.е. трябва да има „етерен вятър”

            - гледната точка на Айнщайн и неговите последователи е, че формула (2) не води до реално изменение на скоростта на разпространение на светлината, т.е. не трябва да има „етерен вятър”

     Според нас формулата на Френел би трябвало да бъде подложена на експериментална проверка. През 2013/2014 г. се обърнахме се с подобно предложение към някои членовете на Natural Philosophy Alliance (NPA), сега CNPS. Предложихме, също така и експерименти, чрез които може да се направи такава проверка [11,12]. За съжаление нашият глас не беше чут. Ето защо сами се заехме с решаване на тази трудна задача. В крайна сметка след преодоляване на редица трудности достигнахме до опитна установка и успешен експеримент [5,13].

     Трябва да се подчертае, че нашият успех се дължи на факта, че при оразмеряване на опитните установки използваме формулата (1) на Френел.

     Очевидно, че нашата гледна точка съвпада с гледната точка на Френел!

      Още веднъж ще подчертаем, че този вековен спор може да се реши не с думи а на база на експерименти.  Ако искате да разберете на коя страна е истината може сами да направите такива експерименти. Вижте нашите оферти:

     Авторите са готови да отговарят на въпроси и да дават съвети как да се подготвят опитните установки, а също така да предоставят напълно завършени и настроен за използване интерферометър. Необходимо е кореспондентът да разполага с източник на светлина и измерител на оптична мощност.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, fenfren said:

Очевидно, че нашата гледна точка съвпада с гледната точка на Френел!

А коя е гледната точка на Френел?

Отново питам - коя от двете скорости на светлината във вакуум ползвате ВИЕ и Френел? Обяснете с прости думи, предложил съм ви двете възможности. Толкова ли е сложно да посочите вярната ако я знаете? А не да се отклонявате с общи приказки?

Защото невъзможността (вече подозирам) да отговорите на такъв елементарен въпрос говори много сама по себе си, и най-вероятно показва че не разбирате какво дава формулата на Френел, а чисто механично я обработвате в контекст в който тя за съжаление е неприложима. Това вече не е наука.

Така ли е?

Преди 56 минути, fenfren said:

Още веднъж ще подчертаем, че този вековен спор може да се реши не с думи а на база на експерименти.  Ако искате да разберете на коя страна е истината може сами да направите такива експерименти. Вижте нашите оферти:

Когато правите експеримент, вие трябва да имате модел, по който да интерпретирате резултатите му - иначе те нямат смисъл сами по себе си. Този модел в случая се основава на формулата на Френел. И ако вие я ползвате некоректно - каквито сериозни подозрения имам - никаква полза от експериментите няма. А вие не желаете да обясните подробости. Защо?

Продължавам да очаквам отговорът на въпроса - коя скорост на светлината във вакуум ползвате във вашата разработка - скоростта в системата на етера, или в системата на земята. Коя от двете скорости е използвал Френел?

Отговорът на този въпрос ще покаже и как сте се заблудили с "фаталната грешка" на Майкелсън, и в резултатът който очаквате да даде експериментът ви. Така че въпросът съвсем не е безсмислен, а е основен. Отговорете, и ще продължим анализа.

Срамота, трета седмица питам за един елементарен въпрос... Ако не сте писали вие формулите и статията, нека дойде човекът който разбира от материала, а да не си играем на развален телефон. Той поне трябва да знае за какво става дума.

 

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

skaner каза

А коя е гледната точка на Френел?

Отново питам - коя от двете скорости на светлината във вакуум ползвате ВИЕ и Френел? Обяснете с прости думи, предложил съм ви двете възможности. Толкова ли е сложно да посочите вярната ако я знаете? А не да се отклонявате с общи приказки?

Защото невъзможността (вече подозирам) да отговорите на такъв елементарен въпрос говори много сама по себе си, и най-вероятно показва че не разбирате какво дава формулата на Френел, а чисто механично я обработвате в контекст в който тя за съжаление е неприложима. Това вече не е наука.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

     Що за въпрос "коя от двете скорости във вакуум ползвата. Вие да не сте завършили духовна семинария. От гледна точка на механиката във всяка среда има само една скорост на разпространение на светлината и това зависи от коефициента на пречупване, например за вакуума n=1, за въздуха n=1,000293, за водата n=1,33

     Дано да

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, fenfren said:

Що за въпрос "коя от двете скорости във вакуум ползвата. Вие да не сте завършили духовна семинария. От гледна точка на механиката във всяка среда има само една скорост на разпространение на светлината и това зависи от коефициента на пречупване, например за вакуума n=1, за въздуха n=1,000293, за водата n=1,33

Не съм завършил духовна академия, физика съм завършил И именно за това отговорът ви ме кара да се съмнявам във вашите познания не само по формулата на Френел, но и по самите основи на механиката.

Запознат ли сте с базовата теорема на механиката, теоремата за събиране на скорости? Тази теорема казва, че даден обект или вълна (а светлината в класическата физика има такова поведение) има различни скорости в различни отправни системи. Преведено за нашата дискусия, през дадена среда ще се разпространява светлина с различна скорост, в зависимост от това в коя отправна система описваме процеса: ако го описваме в отправната система на етера, скоростта ще е една, ако го описваме в отправната система неподвижна със земята ще бъде втора, ако го описваме неподвижно със средата скоростта ще бъде трета. И все ще бъде разделена на коефициента на пречупване. Гледните точки на механиката са много, не една както вие сте си въобразили.

Така че въпросът ми се свежда до това, коя скорост на светлината във вакуум е имал пред вид Френел и вие? Скоростта в коя отправна система?

Не мислите ли, че много по-просто ще бъде да посочите каква скорост ползвате, вместо да ме отправяте към гледната точка на Френел, с която очевидно не сте наясно, или да ме учите на гледната точка на механиката? За да продължим нататък с анализа на вашите резултати.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 15.08.2022 г. at 15:21, fenfren said:

Що за въпрос "коя от двете скорости във вакуум ползвата....

Виждам, че се налага да подпомогна мисленето малко...

Коректната скорост на светлината във вакуум, която трябва да участва във формулата на Френел, е скоростта на светлината в лабораторната система - земята. По причина, че резултатът който се получава, трябва да съвпада с измерването в тази отправна система. Другата възможност - ако ползвате скоростта на светлината във вакуум за системата на етера, вие ще получите резултат за тази система, тоест в лабораторна система неподвижна с етера.

Така че това което е имал пред вид Френел (което се потвърждава ако внимателно четете трудовете му) това е скоростта на светлината във вакуум в земната отправна система. Докато във вашата работа (ТУК, приложение А, където оразмерявате интерферометър на Майкелсън), вие ползвате скоростта на светлината в системата на етера. От където и получавате "фаталната грешка" на Майкелсън, защото е нонсенс да търсите движение спрямо етера в система, в която сте неподвижен с него... Но за това подробно по-късно, ако имате желание. Докато опитът на Физо потвърждава формулата на Френел за система неподвижна с етера, т.е. неговите резултати косвено сочат, че земята е неподвижна с етера. И за това по-късно, да не се отвличаме сега с непродуктивни спорове.

Така, да напишем количествено скоростта на светлината в земната отправна система, и как ще изглежда в пълен вид формулата на Френел в нея.

Разглеждам конкретно случая за който настоявате - оптичната среда е неподвижна със земята, която пък се движи през етера със скорост v. Това е частен случай, различен от опита на Физо, така че по-долните формули са неприложими директно за него.

Според теоремата от механиката за събиране на скорости, скоростта на светлината в зависимост от нейната посока спрямо посоката на движение на земята ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Bc=c_0%5Cmp%7Bv%7D% 

където png.latex?%5Cmathbf%7Bc_0%7D е скоростта на светлината в системата на етера, изотропна във всички посоки.

В нашият случай png.latex?%5Cmathbf%7Bc_0-%7Bv%7D%7D%20 е скоростта на светлината в земната система когато тя се движи по посока на движението на земята спрямо етера, png.latex?%5Cmathbf%7Bc_0%2B%7Bv%7D%7D е скоростта на светлината когато тя се движи срещу посоката на движение на земята в етера. Това е все скорост на светлината във вакуум, която попада на входа на оптичната среда. Надявам се, че това изяснява и прецизира смисъла на неопределеният термин скорост на светлина във вакуум?


Да заместим сега тази скорост на светлината във формулта на Френел, получаваме:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%5C

Знаците -+ в първият член на формулата са специално съчетани със знаците +- пред вторият член, от физически съображения - формулата да има смисъл на увличане на светлината. Когато светлината се движи по посока на движението на земята в етера, png.latex?%5Cmathbf%7Bc=c_0-%7Bv%7D%7D, увличането има роля на "загребване" на етера, трябва да спомогне за увеличаване на скоростта на светлината през оптичната среда, затова вторият член е с '+'; когато светлината се движи срещу движението на оптичната среда спрямо етера, png.latex?%5Cmathbf%7Bc=c_0%2B%7Bv%7D%7D, увличането играе роля на съпротивление и добавката към скоростта на светлината намалява скоростта, за това тази добавка е с '-'.

Съобразявайки тези знаци, можем да препишен формулата на Френел така:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%7D

или ако въведем помощният коефициент png.latex?%5Cmathbf%7Bk=%5Cfrac%7B1%7D%7  получаваме:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%7D

При липса на оптическа среда, n=1, тази формула се свежда до голата скорост на светлината в системата на земята: png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c_0%5Cpm%7Bv%7D%  както и трябва да бъде, това е проста проверка да не сме объркали нещо по-горе. На базата на тази формула е оразмерен и интерферометърът на Майкелсън за вакуум, например ТУК.

Съгласни ли сте с написаното до тук?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

                   Здравейте,

     Както е известно скоростта на разпространение на светлината в дадена оптична среда зависи от коефициента на пречупване n. Ето защо ние смятаме, че във формулите за оразмеряване на опитни установки, за търсене на етерен вятър винаги трябва да присъства и коефициента на пречупване. Трабва да се различава отделните оптични среди, т.е. дали светлината се разпристранява във въздух, вода или друга оптична среда. Най-голям принос за възнитване на Специалната теория на относителността имат опитите от типа Майкелсон-Морли. Например, във формулата на Майкелсон [1] липсва коефициента на пречупване;

     Според нас това е важна и принципна грешка и именно тук е заровено кучето. Грешката е колосална!. 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Ето какво каза scanner по този въпрос (23 Юли 2022. виж тема Струнна теория)

   Това, че във формулата липсва коефициентът на пречупване, още не е никакво основание да се обявява наличие на някаква фатална грешка. Фатална грешка би имало, ако коефициентът на пречупване на средата доведе до количествено силно различаващи се резултати в сравнение с резултатите от  експеримента без такава среда (във вакуум, както е изчисляван). Вие имате ли оценка какво трябва да се очаква от експериментът на Майкелсън във въздух? Имате ли формула, по която може да се оцени количествено тази разлика спрямо вакуум? Никъде не видях такава формула и оценка. На какво тогава се базира твърдението ви, че има грешка която е фатална? Ето, аз си изведох такава формула, и оцених разликата във въздух спрямо резултатът във вакуум на под 1%. При много по-високата грешка от точността на самият интерферометър, това няма никакво зачение, да не говорим за някаква фаталност. Точността при стандартният интерферометър на Майкелсън варира примерно в интервала 7-20% при рзличните автори и експерименти до 30-те години на миналият век. По-късно тя силно нараства - докато в началото точността се ограничава до 2-8 км/с, по-късно достига до 2 см/с и надолу. Но тогава експериментаторите вече ползват вакуум.

Та въпросът ми е: как без никаква количествена оценка набеждавате експериментът на Майкелсън за фатално погрешен? Само защото не се отчита неизвестен по влиянието си фактор? Какви аргументи имате за това?

 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

      Вижте нашия отговор (прикачен файл)

 

Фаталната грешка на Майкелсон.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 1 час, fenfren said:

Вижте нашия отговор (прикачен файл)

Вашият отговор го знам, нали прочетох статията ви? Ще го коментирам по-нататък. Сега е важно какъв е коректният резултат.

С написаното в предният си коментар тъкмо съм стигнал до оразмеряването на интерферометърът на Майкелсън чрез формулата на Френел, която изведох там, и с която вие очевидно мълчаливо се съгласявате, съдейки по липсата на реакция. А малко по-късно ще покажа и къде вие самите бъркате, за да стигнете до "фатални грешки" при интерферометъра на Майкелсън.

И така, формулата на Френел, до която стигнахме, е:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%7D

където png.latex?%5Cmathbf%7Bk=%5Cfrac%7B1%7D%7

Интерферометърът на Майкелсън за вакуум е подробно оразмерен в тази статия Анализ светового пути и последствия. В основата на изчисленията лежи формулата за сумиране на скоростта на светлината в етера и скоростта с която се движи интерферометъра спрямо него, png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c%5Cpm%7Bv%7D%7D, двете скорости на светлината по направление на движението и срещо направление на движението в етера, чрез които се оценяват времената Т1 и Т2 за изминаване на размера на интерферометъра, и съответно се достига до фазовата разлика която се очаква да се наблюдава.

Наместо да повтаряме всичките изчисления, използвайки формулата на Френел по-горе, аз ще използвам един елегантен трик, който веднага ще ни доведе до резултата (всеки може да провери че се достига до този резултат).

Ако направим събституцията  c => png.latex?%5Cmathbf%7B%5Cfrac%7Bc_0%7D%7  и v => k.v, ние ще преминем от формулата ползвана от Майкелсън png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c%5Cpm%7Bv%7D%7D  към формулата на Френел png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%7D . Ако направим тази субституция на всяка стъпка от оразмеряването на интерферометъра на Майкелсън по линка по-горе, ние ще достигнем до крайният резултат, който се получава със същата субституция. Майкелсън е достигнал до резултатът:

(А)4da5d4734e1e725e3c824534fbb6feafc9f5dd54 , ние правейки субституцията ще получим резултатът (B) png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7B%5Clamb . (както казах, всеки може да провери коректността на този резултат, повтаряйки скрупульозно изчисленията в линка и отчитайки формулата на Френел).

Този резултат сочи, че разликата в чувствителността на интерферометъра във вакуум, и интерферометъра потопен в оптична среда с коефициент на пречупване n се определя от коефициентът

png.latex?%5Cmathbf%7B%7Bk%5E2%7D%7Bn%5E

Този коефициент за вакуум, n=1, има стойност 1, и във вакуум е валидна чувствителността на интерферометъра по формулата (А) по-горе. Колко ще бъде споменатият коефициент за въздух, както вие ни предлагате, n=1,000293? Заместваме в калкулатора и получаваме стойността на този коефициент 0.998828, тоест само 0.12% по-малко от величината на този коефициент във вакуум. Чувствителността на интерферометъра във въздух се променя само с 0.12%!

Аз някъде нагоре в тази тема бях споменал, че съм направил оценка за интерферометърът на Майкелсън в среда от въздух, и съм получил разлика под 1% отклонение спрямо оценката му за вакуум, помните ли. Е, ето я моята оценка :) Можете да я проверите като повторите изчисленията.


Нека се спрем на коефициента png.latex?%5Cmathbf%7B%7Bk%5E2%7D%7Bn%5E и да го огледаме по-обстойно. Ако разпишете коефициента k чрез коефициента на пречупване, и в търсачката на Гугъл зададете в полето за търсене командата

plot x^2(1/x-1+1/x^2)^2

(където заместваме n с x за да стане картинката), Гугъл ще ви изрисува графика на поведението на тази функция. Интересно е поведението за n >= 1, тъй като физическият коефициент на пречупване е в тази област.

Забелязваме, че от начална стойност 1  функцията намалява, като при стойност около n=1.6 дори се нулира, и възстановява величината си от стойност 1 някъде при n=2.4. Следователно, всякакви среди с коефициент на пречупване в интервалът  1...2.4 само влошават качеството на интерферометъра, понижавайки чувствителността му (тя напълно се губи при среда n=1.6). Едва при среди с коефициент на пречупване над 2.4 може да се надявате на подобрение спрямо качествата на интерферометъра във вакуум. Но на практика е нереално ползването на такива среди.

Какви изводи трябва да си направим до тук?

- интерферометърът на Майкелсън за вакуум е най-чувствителният интерферометър който можем да конструираме от този клас;
- въздухът влошава чувствителността на интерферометъра с не повече от 0.2%, което на фона на другите му ограничения в чувствителността няма значение;
- всяко добавяне на оптична среда в интерферометър на Майкелсън влошава чувствителността му.

Но както виждате, фатални грешки при интерферометърът на Майкелсън няма.

А защо вашите изчисления дават друг резултат, както и къде е грешката в тях - в следващият коментар. Но бих желал да коментирате това което пиша, а не да минаваме пак в еднопосочен режим на развален телефон. Толкова ли е трудно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, fenfren said:

Вижте нашия отговор

Много се проточиха нещата, вие реално не вземате участие, a моят ресурс от време за тая дискусия отива към края си...

 


До тук разгледах формулата на Френел и нейното приложение в отправна система, която се движи спрямо етера.

Сега нека разгледаме какво се случва с формулата на Френел както и нейното приложение и при другият вариант за скорост на светлината във вакуум: когато е избрана скоростта в система неподвижна с етера,

 png.latex?%5Cmathbf%7Bc=c_0%7D

Това е скоростта, която вие (съзнателно или не) ползвате във вашите формули.

Поставяйки тази скорост във формулата на Френел, получаваме

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%7D

Ако обозначим с  png.latex?%5Cmathbf%7B%5Calpha=1-%5Cfrac (така както вие сте обозначили, коефициентът на Френел), формулата на Френел се превръща в:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc_0%7D


Нека сега да се спрем до тук и да проанализираме смисъла на тази формула, свързан с физиката.

Така както е написана, по замисъл тази формула трябва да е валидна за всякаква оптична среда (в зависимост от коефициента на пречупване), както и при вакуум. Без да променяме нищо, свързано с движението, да разгледаме какво се получава за оптична среда с коефициент на пречупване n=1, вакуум. За такава среда имаме png.latex?%5Cmathbf%7B%5Calpha=0%7D, съответно png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c_0%7D.

Тоест скоростта на светлината през тази среда във всички посоки е една и съща, равна на скоростта спрямо етера. Това е вярно за системата свързана неподвижно с етера, както и за всяка система взаимонеподвижна с нея. Тъй като това също е резултат който ние трябва да измерим и в лабораторната система, изводът е, че лабораторнаата система при тези условия е неподвижна спрямо етера.

От друга страна, вие настоявате, че оптичната среда е неподвижна спрямо земята (лабораторната система). Следователно, оптичната среда също ще бъде неподвижна спрямо етера. Тоест, имаме имплицитно v=0 във формулата на Френел! Какво движение спрямо етера се надявате да намерите при тези условия с тази формула?

Забележете, това е директно следствие от приетата по-горе скорост на светлината във вакуум png.latex?%5Cmathbf%7Bc=c_0%7D, константа.


Това не означава, че формулата на Френел губи смисъл и не работи при тези условия. Тя си работи без проблем, описвайки движещи се спрямо етера среди (съответно, движещи се спрямо лабораторната система, земята). Тук попада опитът на Физо, в който водата не е неподвижна в лабораторната система, а тече. Но потвърждението от страна на Физо на формулата на Френел по-горе индиректно потвърждава и условията при които тази формула е валидна - при земя неподвина с етера, условието до което достигнахме по-горе. За този резултат вече споменавах няколко пъти.


Да резюмираме резултатът до тук:

Ако приемем че скоростта на светлината във вакуум участваща във формулата на Френел е скоростта на светлината спрямо етера, то формулата на Френел се ограничава по валидност само до системи неподвижни с етера, и не може да се използва за откриване на движението на земята спрямо етера.

Затова и аз в по-предишният си коментар анализирах формулата на Френел за случая когато скоростта на светлината във вакуум се определя в лабораторната отправна  система. Това е единственият работоспособен вариант за целта свързана с откриване на движение спрямо етера. Но тя не довежда до "фатални грешки" при интерферометъра на Майкелсън :)


В какво се състои вашата грешка? В това, че приемайки във формулите си скоростта на светлината във вакуум равна на константата, скорост на светлината в етера, вие се лишавате от възможността да обосновете количествено каквото и да е движение на земята спрямо етера. Вие задълбавате игрички с някакви коефициенти пред скоростта V, която трябва да е нула. И съвсем естествено, тези коефициенти могат да са произволни и не носят физически смисъл. От там и "фаталната грешка" с интерферометъра на Майкелсън.

Няма да задълбавам във вашите изчисления за да ви посочвам конкретната грешка, това ще си е добро ваше упражнение. Само ще посоча как вашите резултати се разминаваат с истината,и как сте пропуснали контрола върху тях.

Майкелсън (в линка в предният ми коментар) е изчислил разликата в оптичният път на интерферометъра (за вакуум) като

4da5d4734e1e725e3c824534fbb6feafc9f5dd54. Фазовата разлика във времева форма при него ще бъде

png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D=%5

Според вас, от файлът който последно пращате, формула (2), тази фазова разлика ще бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7B%5CDelta%7Bt%7D=%5

За случая на вакуум, n=1, вашата формула дава нула. А ако бяхте работили коректно, трябваше да получите резултатът на Майкелсън във вакуум. Което щеше да е добра проверка. Нулев резултат означава, че светлината през интерферометъра е изотропна във всички посоки, че той не се движи през етера (според формулата). Тоест във вашите изчисления е внедрен изначално покой на интерферометъра (достигнахме до същият извод по-горе), и натам нещата сами си тръгват към провал...

Пропуснали сте и друг златен шанс за проверка на вашите изчисления.  Твърдите, че за среда въздух "грешката на интерферометъра на Майкелсън" (грешка спрямо какво?) е 1: 850 (впрочем, това е моят резултат 0.12%, но това не е грешка на интерферометъра, а отклонение спрямо резултатът във вакуум!). А за среда вакуум смятахте ли? Там получавате 1 към безкрайност, 0, което също е отклонение от резултата във вакуум, а не грешка. Тоест интерпретацията на резултата ви се чупи тук. Това на съвсем ранен етап щеше да ви покаже, че изчисленията ви не са коректни, и нямаше толкова години да мъкнете една и съща некоректна статия, както и да градите някакви експерименти на нейна база...


Да повтора съвсем накратко резюме на написаното до тук, и на генераторът на грешки свързани с него.

Във формулата на Френел присъства величината c - скоростта на светлината във вакуум. В едната отправна система тази скорост е константа, в другата отправна система - на земята - тя е неявна функция на споменатата константа и на скоростта на движение, която участва в останалата част от формулата.

Ако използвате скоростта на светлината във вакуум като константа, вие се ограничавате с ефекти в отправна система, в която земята е неподвижна с етера. В такава система интерферометърът на Майкелсън е неспособен да открие движение. Вие в статията си смятате в тази система.

Ако използвате другият вариант на скоростта на светлината във вакуум, то, както вече беше показано, ако се отчете коректно скритата функционална зависиммост от скоростта на движение, съвсем коректно и без някакви проблеми може да се оценят параметрите на един интерферометър на Майкелсън - във вакуум, въздух или друга среда.

Не случайно аз толкова време питах какво разбирате под скорост на светлината във вакуум, за да установя доколко сте наясно с възможностите и тънкостите при използване на формулата на Френел. Това е възелът за разбиране на тази тема и най-главният подводен камък при нейното използване.


С това разгледахме всичките възможни случаи.

До тук някакви въпроси?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И една странична забележка. Понякога сървърът, който визуализира формулите блокира, вероятно за някаква поддръжка или ъпгрейд. Така че търпение, формулите ще се появят при първа възможност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

   

 

     Skaner каза 18 Август     

     Да резюмираме резултатът до тук:

Ако приемем че скоростта на светлината във вакуум участваща във формулата на Френел е скоростта на светлината спрямо етера, то формулата на Френел се ограничава по валидност само до системи неподвижни с етера, и не може да се използва за откриване на движението на земята спрямо етера.

 

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

image.png.3dbb2087bf0292d307a948c250981829.png

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, fenfren said:

image.png.3dbb2087bf0292d307a948c250981829.png

 

 

Разликата е много голяма. Така формулирана задачата от математична гледна точка, тя допуска например a  или b да бъдат отрицателни, за математиката това е нормално. Всяко допълнително ограничение към задачата трябва да бъде ясно формулирано в началото, за да бъде взето пред вид.

Физиката обаче има допълнително много подразбиращи се ограничения, идващи от най-различни концепции и проявяващи се по различен начин в различни ситуации, които трябва да се помнят и да се внимава с тях. Тяхната съвкупност формира т.н. "физически смисъл" на резултатът. И този смисъл не трябва да се губи на никоя стъпка от математическите преобразования - за разлика от математиката, където е достатъчно да владеете нужната техника. Или от компютърните програми като Maple, Mathics, Matematica или друга CAS система например, които ще извършат преобразованията и ще ви намерят решения на уравнението, съдържащи отрицателна маса или комплексна скорост на светлината. Разбирате ли тънката разлика между двата подхода към формулите?


Затова  ще повторя бавно, с надежда  това което не е разбрано от написаното до сега, да бъде разбрано. И ако не бъде разбрано, да бъдат формулирани въпроси по конкретният казус, а не екзистенциални въпроси каква е разликата между физика и математика.

И така, връщаме се на формулата на Френел, точно както сте я написали:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc%7D%7

където c и n са константи. Забележете, константи означава, че не зависят от v например, не съдържат неявна зависимост от него.

Ако зададем определена стойност на n , останалите величини не променят смисъла си. Така, задаваме n=1, вакуум. Това ще ни позволи да оценим характеристиките на светлината извън оптичната среда, на нейният вход, преди да се занимаваме с увличането на етера което е вътрешен процес в самата среда. Формулата се превръща в

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c%7D

До тук с математиката.

До тук да имате някакви въпроси?


Сега е ред на физиката: какъв е смисълът на този резултат?

Смисълът е, че скоростта на светлината при избраното условие n=1 е една и съща във всички посоки, не зависи от скоростта на движението на лабораторната система спрямо етера v, както и от скоростта на средата (неподвижна в лабораторната система по условие).

Задайте си сега въпроса - кога е възможно това? Тук Френел няма да ви подскаже, математиката също е безсилна, трябва ви по-общата философия за етера до него. Видях във вашата литераатура цитирана книгата на Уитъкър за историята на етера - прочетете я и я осмислете, трябва да е достатъчна.

Резултат от знанията които трябва да имате за етера ще бъде, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки само когато наблюдателят е неподвижен спрямо етера (частен случай, когато лабораторията му напълно увлича етера). В терминологията на отправните системи, която е много по-удобна, това означава: скоростта на светлината е еднаква във всички посоки в отправна система неподвижна с етера, и във всяка друга отправна система, неподвижна с първата.

До тук имате ли някакви въпроси?

 

След като получаваме такъв резултат за лабораторната система, в която измерваме u, то това означава че лаборатоната система е неподвижна с етера.  А след като вашата среда е неподвижна в лабораторната система, то тя също е неподвижна спрямо етера.

Което означава, че величината v имаща смисъл на скорост спрямо етера, трябва да е нула.

До тук имате ли някакви въпроси?

 

Както видяхте, физическите съображения изискващи смисълът да се съхрани доведоха до ограничение, което пред математиката не стои.

Продължаваме. До тук установихме, че сме попаднали в ситуация, в която на вашата неподвижна в лабораторията среда от всяка посока попада светлина с една и съща скорост, png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c%7D.

Замислете се сега, на какво е разчитал Майкелсън да установи движение спрямо етера, ако през неговата апаратура във всяка посока скоростта на светлината е една и съща, независеща от някакъв параметър v на който вие влагате смисъл на скорост спрямо етера? Какви фазови разлики и на какъв физичен принцип основаващи се трябва да измисля?

На какво разчитате вие, ако на вашата среда  от всеки произволен край попада светлина с една и съща скорост, също независеща от този параметър? От къде ще се появи този параметър, ако изотропната скорост на светлината не е негов носител, не съдържа зависимост от него? На какви фазови разлики разчитате, след като този параметър няма как и от къде да попадне в тях? Обмислете ситуацията и от математична, и от физична гледна точка.

Виждате ли капанът в който попадате, ако ползвате формулата на Френел при тези условия които сте и наложили - неподвижна среда и изотропна скорост на светлината в нея?

До тук имате ли някакви въпроси?

Сега по-ясна ли е разликаата между математиката и физиката?

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, scaner said:

Разликата е много голяма. Така формулирана задачата от математична гледна точка, тя допуска например a  или b да бъдат отрицателни, за математиката това е нормално. Всяко допълнително ограничение към задачата трябва да бъде ясно формулирано в началото, за да бъде взето пред вид.

Физиката обаче има допълнително много подразбиращи се ограничения, идващи от най-различни концепции и проявяващи се по различен начин в различни ситуации, които трябва да се помнят и да се внимава с тях. Тяхната съвкупност формира т.н. "физически смисъл" на резултатът. И този смисъл не трябва да се губи на никоя стъпка от математическите преобразования - за разлика от математиката, където е достатъчно да владеете нужната техника. Или от компютърните програми като Maple, Mathics, Matematica или друга CAS система например, които ще извършат преобразованията и ще ви намерят решения на уравнението, съдържащи отрицателна маса или комплексна скорост на светлината. Разбирате ли тънката разлика между двата подхода към формулите?


Затова  ще повторя бавно, с надежда  това което не е разбрано от написаното до сега, да бъде разбрано. И ако не бъде разбрано, да бъдат формулирани въпроси по конкретният казус, а не екзистенциални въпроси каква е разликата между физика и математика.

И така, връщаме се на формулата на Френел, точно както сте я написали:

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=%5Cfrac%7Bc%7D%7

където c и n са константи. Забележете, константи означава, че не зависят от v например, не съдържат неявна зависимост от него.

Ако зададем определена стойност на n , останалите величини не променят смисъла си. Така, задаваме n=1, вакуум. Това ще ни позволи да оценим характеристиките на светлината извън оптичната среда, на нейният вход, преди да се занимаваме с увличането на етера което е вътрешен процес в самата среда. Формулата се превръща в

png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c%7D

До тук с математиката.

До тук да имате някакви въпроси?


Сега е ред на физиката: какъв е смисълът на този резултат?

Смисълът е, че скоростта на светлината при избраното условие n=1 е една и съща във всички посоки, не зависи от скоростта на движението на лабораторната система спрямо етера v, както и от скоростта на средата (неподвижна в лабораторната система по условие).

Задайте си сега въпроса - кога е възможно това? Тук Френел няма да ви подскаже, математиката също е безсилна, трябва ви по-общата философия за етера до него. Видях във вашата литераатура цитирана книгата на Уитъкър за историята на етера - прочетете я и я осмислете, трябва да е достатъчна.

Резултат от знанията които трябва да имате за етера ще бъде, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки само когато наблюдателят е неподвижен спрямо етера (частен случай, когато лабораторията му напълно увлича етера). В терминологията на отправните системи, която е много по-удобна, това означава: скоростта на светлината е еднаква във всички посоки в отправна система неподвижна с етера, и във всяка друга отправна система, неподвижна с първата.

До тук имате ли някакви въпроси?

 

След като получаваме такъв резултат за лабораторната система, в която измерваме u, то това означава че лаборатоната система е неподвижна с етера.  А след като вашата среда е неподвижна в лабораторната система, то тя също е неподвижна спрямо етера.

Което означава, че величината v имаща смисъл на скорост спрямо етера, трябва да е нула.

До тук имате ли някакви въпроси?

 

Както видяхте, физическите съображения изискващи смисълът да се съхрани доведоха до ограничение, което пред математиката не стои.

Продължаваме. До тук установихме, че сме попаднали в ситуация, в която на вашата неподвижна в лабораторията среда от всяка посока попада светлина с една и съща скорост, png.latex?%5Cmathbf%7Bu=c%7D.

Замислете се сега, на какво е разчитал Майкелсън да установи движение спрямо етера, ако през неговата апаратура във всяка посока скоростта на светлината е една и съща, независеща от някакъв параметър v на който вие влагате смисъл на скорост спрямо етера? Какви фазови разлики и на какъв физичен принцип основаващи се трябва да измисля?

На какво разчитате вие, ако на вашата среда  от всеки произволен край попада светлина с една и съща скорост, също независеща от този параметър? От къде ще се появи този параметър, ако изотропната скорост на светлината не е негов носител, не съдържа зависимост от него? На какви фазови разлики разчитате, след като този параметър няма как и от къде да попадне в тях? Обмислете ситуацията и от математична, и от физична гледна точка.

Виждате ли капанът в който попадате, ако ползвате формулата на Френел при тези условия които сте и наложили - неподвижна среда и изотропна скорост на светлината в нея?

До тук имате ли някакви въпроси?

Сега по-ясна ли е разликаата между математиката и физиката?

Глупости. За да избегнеш творто нешастие и тъпота, измери скорост на светлина еднопосочно и всичко си идва на мястото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

     Четвъртък 25 Август skaner каза

     Резултат от знанията, които трябва да имате за етера ще бъде, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки само когато наблюдателят е неподвижен спрямо етера (частен случай, когато лабораторията му напълно увлича етера). В терминологията на отправните системи, която е много по-удобна, това означава: скоростта на светлината е еднаква във всички посоки в отправна система неподвижна с етера, и във всяка друга отправна система, неподвижна с първата.

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

image.png.db0ba5db5f7ab3471f7e60e2a877b745.png

     Чудим се как гледате  на нея. Последното което не сме казали е, че от гледна точка на физиката това е една хипотеза на Френел и тя е потвърднена опитно. Това е отбелязано в нашето отворено писмо. Ето защо от много години ние предлагаме тази формула да се използва при оразмеряване на опитните установки. И точно това правим ние и я използваме точно така както е написана по-горе от нейния автор.

     Това, че съвременната физика не разбира смисъла на тази формула, на тази хипотеза си е неин пролбем. Именно това е причина тя да падна в капана на релативизма.

     Предупеждаваме, че ако продължавате да задавате въпроси свързани с формулата на Френел прекратяваме участието си в такава дискусия.

 

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, fenfren said:

Четвъртък 25 Август skaner каза

Отново пълна липса на конкретност по темата...

Уважаеми fenfren, хайде да не намесваме Айнщайн там, където не разбираме каква е ролята му. Дайте да се съсредоточим на класическата физика.  И да припомним базови нейни положения, които изглежда сте забравили.

Да, скоростта на вълни в дадена среда се определя от характеристиката на тази среда. Но какво правим със скоростта на тези вълни, когато тази среда се движи? Имате вълна в езерото със скорост 1 м/с във водата, но езерото се движи спрямо лодката (или лодката спрямо езерото, движението е относително) със скорост 5 м/с, каква е скоростта на вълната спрямо лодката? Ъ? Задачка от пети клас. А ние в лодката работим с тази скорост.

В случая езерото/водата е аналог на етера, и скоростта на вълната от 1 м/с е в отправна система в която езерото е неподвижно, водата е в покой. Лодката е друга отправна система, и скоростта на вълната в нея е 5-1=4 м/с. Или 5+1=6 м/с, ако лодката се движи срещу вълната.

За това става дума - вие сте в лодка (земята) и се движите спрямо водата (етера), и скоростта на вълната (светлината) която сте обозначили с c, за вашата лодка (земята) ще бъде c+v или c-v в зависимост от посоката ви. И ако - случайно! за вашата лодка скоростта на тази вълна е само c, то вие сте в покой с езерото (етера). Схванахте ли? Погледнете сега колко съм изписал нагоре конкретно по този казус.

Във вашият случай, залагайки във формулата на Френел скоростта на светлината константаа, това означава, че вашата лаборатория - земята, е в покой спрямо него. С всички произтичащи последици. Елиминиране на останалата част от тази формула, за вашият случай. И от формулата почти нищо интересно не остава.

Въпросите ми са насочени да разбера доколко разбирате нещата в които сте се забъркали. И ако нещо не разбирате, да ви го обясня още по-елементарно, т. е да се съобразя с нивото на знанията с които разполагате. Очевидно отправните системи са една от липсите в тези знания, макар че ще трябва да положите някакви усилия за да ги усвоите. Без това останалата физика ще ви е много неясна. За това говори и факта, че на нито един от въпросите ми не успяхте да отговорите, само декларации.

 

Непрекъснато обяснявам как гледам на формулата на Френел, правейки и всякакви дисекции. Това е формула, която е на база определена хипотеза. Опитното потвърждение на тази формуле (Физо) е, че ако съществува етер, то той трябва да влияе на светлината по такъв начин. Но това потвърждение не е доказателство че етерът съществува, нали? Защото и теорията на относителността достига до подобен резултат, на база съвсем друга, но потвърдена хипотеза. Така че тук аз анализирам при какви условия от тази формула какви последствия биха се наблюдавали при хипотезата на Френел. И достигам до еднозначният извод - при вашите условие - неподвижна земя спрямо етера (константата C) и неподвижна оптична среда спрямо земята, никакво движение не можете да откриете колкото и да усуквате тази формула.  Тоест вашите предложения да използвате тази формула при дадените условия са безпредметни. Не бях ли ясен с обясненията и изводите до сега?  Кое в тях не е вярно? Бъдете конкретни.


До тук аз ви анализирах всички вариаанти за приложение на тази формула. Развил съм ви цялата тема, за да можете лесно да посочите: това не е верно защото..., онова е верно защото... Посочете моя конкретна грешка, недейте само с някакви безумно общи приказки. Защото ако нямам грешки в изводите си по-горе, то вие сте тези които правят грешките. Хайде опитайте да формулирате по-конкретни въпроси на база това което съм ви написал. Така ще разберем дали съвременната физика, или вие не разбирате смисъла на тази елементарна по вида си и смисъла си формула.

И без предупреждения, моля!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

scaner, да ти имам търпението!

Що не разкажеш на човека, щом толкова иска да има етер, нека има, но той може да бъде само лоренц-инвариантен.

Т.е. етерът, движещ се спрямо приетата за неподвижна система се скъсява, а неговото собствено време се удължава.

Така етерът може да е в покой спрямо една инерциална с-ма. Лошото е, че не знаем и няма как да определим коя от всички е  тя:)

 

пс Т.е. заплюваме една ИС за неподвижна спрямо етера и всички резултати излизат.

Заплюваме друга и резултатите пак излизат. Така е, ако прилагаме лоренцовите формули спрямо етера.

Редактирано от Exhemus
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, Exhemus said:

Що не разкажеш на човека, щом толкова иска да има етер, нека има, но той може да бъде само лоренц-инвариантен.

Т.е. етерът, движещ се спрямо приетата за неподвижна система се скъсява, а неговото собствено време се удължава.

Така етерът може да е в покой спрямо една инерциална с-ма. Лошото е, че не знаем и няма как да определим коя от всички е  тя:)

Виж сега, това е съвсем друга бира. В момента аз просто му показвам, че некоректно работи с формулата на Френел дори според законите на класическата физика. Но засега получавам само някакви декларации като отговор...

Преди 10 минути, Exhemus said:

пс Т.е. заплюваме една ИС за неподвижна спрямо етера и всички резултати излизат.

Заплюваме друга и резултатите пак излизат. Така е, ако прилагаме лоренцовите формули спрямо етера.

Забелязах неприемане и непознаване на понятието "отправна система". Така че трябва да се опростяват обясненията за по-ниско равнище на знание...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...