Русия се готви за първото изстрелване на ракета Протон през 2022 г.

[SAlexandrov]

Русия се готви за първото изстрелване на ракета Протон през 2022 г.

Снимка от извеждането на ракета „Протон-М“ на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos

11 октомври 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Допреди само десетина години руската ракета „Протон“ беше основният превозвач на комерсиални спътници в цял свят и летеше редовно, около веднъж месечно. Сега обаче, след серия от аварии, повишаващи се разходи и след възхода на СпейсЕкс, ракетата отпадна от комерсиалния пазар. Утре, на 12-ти октомври, в 18:05 ч. българско време, Русия ще изстреля за пръв път „Протон-М“ през настоящата 2022 година. Целта е да изведе в космоса нов спътник на Ангола, който да замени предходния, също построен от руснаците, но провалил се скоро след изстрелването.

Руснаците ще трябва добре да се реваншират, защото Ангола е една от малкото държави, които им останаха партньори след кървавата война в Украйна (другите две държави са Иран и Беларус). През декември 2017 г. беше изстрелян първият спътник „Ангосат-1“, но макар че той достигна до целевата си геостационарна трансферна орбита, не успя да разгърне правилно слънчевите си батерии. През декември 2019 г. беше оповестено, че Русия ще се задължи да построи нов спътник „Ангосат-2“, но предприятието-отговорно за тази цел ще е ИСС „Решетньов“, а не РКК „Енергия“ (предприятието, построило „Ангосат-1“). През последващите няколко месеца част от подсистемите на новия спътник бяха построени от европейското предприятие Еърбъс – нещо, което в днешно време надали би било възможно заради санкциите.

Нека да напомним накратко историята на ракетата „Протон“. Подобно на множество други руски космически съоръжения, раждането на „Протон“ може да се проследи до зората на космическата надпревара. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов предвижда създаването на амбициозна космическа програма, но плановете му са оспорени от Министерството на отбраната, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „УР-500“, която ще се използва за космически цели, но за да удовлетвори исканията на военните, предвижда ракетата да притежава способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-доброто конструктивно решение за направата ѝ. Първоначалният вариант да се стикова клъстър от малки ракети „УР-200“ е отхвърлен като непрактичен. Затова инженерите се спират на друг вариант – т.нар. „моноблок“, при който двигателният отсек, горивният резервоар и резервоарът с окислителя са подредени един върху друг. Но този вариант се сблъсква с неочаквано предизвикателство, породено от ограниченията, наложени от необходимостта степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен превоз.

За да може „УР-500“ да се побере на съветските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надхвърля 4.1 метра. За да се съхрани товароподемността, намаляването на диаметъра трябва да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекалено висока и обслужването на полезния товар и горните степени се оказва трудно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вариант – т.нар. „полиблок“.

В центъра на първата степен е разположен един резервоар с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест двигателя „РД-253“. При такава конфигурация шестте резервоара с двигателите силно напомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „Протон“.

Как обаче „УР-500“ е преименувана на „Протон“? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „Протон-1“. Фактически ракетата придобива името на първите си полезни товари.

Разработката на „Протон“ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов например се опитва да използва връзките си, за да убие проекта на Челомей и така средствата да потекат към неговата инициатива – лунната ракета „Н1“. Счита се, че „Протон“ е спасена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „Протон“ са силно ограничени и е по-добре тази ракета да се използва за изстрелването на съветски космонавти към орбитата на Луната преди да успеят американците.

Но историята се развива иначе – САЩ побеждава в лунната надпревара. Проектът „Н1“ не надживява смъртта на Корольов. СССР никога не изпраща човек на Луната. А спасяването на „Протон“ от Келдиш се оказва добро решение – тази ракета се превръща в най-значимия товарен носител не само за съветската космическа програма, а по-късно и за целия свят. Именно с „Протон“ са изстреляни всички съветски орбитални станции, както и роботизираните мисии на СССР до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на СССР започва епохата на комерсиализация на „Протон“, като първият договор е подписан с британската компания Inmarsat през 1993 г., а през 1996 година за пръв път полита западен спътник на руска ракета. Започва почти двудесетилетен период на усилена експлоатация, по време на който десетки сателити са изстреляни посредством „Протон“. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „Протон“ от началото на нейната експлоатация – невероятно постижение за тежкотоварната ракета.

Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „Протон“ не е никак надеждна ракета в сравнение с по-скъпите си западни конкуренти. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща авария („Протон“ се преобръща и се разбива в близост до стартовата площадка), европейската ракета „Ариана 5“ отчита надеждност от 94%. Американската ракета „Делта 4“ има 96% успешни полета. За сравнение успеваемостта на „Протон“ е под 90%, което означава, че 1-2 от всеки 10 старта завършва с авария. За една държавна космическа програма, която може да си позволи да построи резервни космически апарати, това може и да е приемливо, но за частния спътников пазар е недопустимо. Докато „Протон“ е евтина и достъпна, западняците биха предпочели нея. Но достатъчно е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би гарантирало отпадането на „Протон“. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „Фалкън 9“ практически изхвърлят Русия от пазара на сателити.

Комерсиалната дейност на „Протон“ се контролира от американската фирма International Launch Services (ILS). През 2019 година положението става тежко – ръководството на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един договор с голям спътников оператор. На 22-ри март същата година тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че държавата ще смъкне цените, за да може „Протон“ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но дори и с държавна намеса мярката не успява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не искат да се набутват, имайки предвид колко често се проваля „Протон“.

С разгара на войната в Украйна ракетата „Протон“ съвсем остава да бездейства заради западните санкции, като особено голям удар нанася отдръпването на Европейската космическа агенция (ЕКА). Именно с „Протон“ трябваше през тази есен да бъде изстреляна съвместната руско-европейска мисия до Марс „ЕкзоМарс-2022“, но руската агресия направи това партньорство невъзможно. Очаква се през следващите години оставащите ракети „Протон-М“ да се използват за нуждите на малкото останали комерсиални партньори на Русия като Ангола, както и за изстрелването на руски космически апарати – ако създаването на такива изобщо е възможно заради недостига на чуждестранни компоненти. При всички положения производството на „Протон“ затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функции трябва да бъдат поети от новото поколение ракети „Ангара“.

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/11/russia-preparing-first-proton-launch-2022/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Руска ракета Протон-М изведе в геостационарна орбита спътник на Ангола!

Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос

13 октомври 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера в 18:00 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан беше проведено изстрелване на ракета „Протон-М“. Това бе първото изстрелване на тежкотоварната ракета на Русия през 2022 г. и първият руски полет за календарната година до геостационарна орбита. На борда на „Протон-М“ пътуваше спътник за нуждите на Ангола, което означава, че това също така бе рядък комерсиален космически полет за един малкото оставащи партньори на руснаците след като те бяха поставени в международна изолация заради войната в Украйна.

Отне седем часа, докато четвъртата степен „Блок ДМ-03“ на ракетата-носител доведе спътника до геостационарна орбита. Рано тази сутрин Роскосмос потвърди успеха.

Спътникът „Ангосат-2“ бе построен като резерва на „Ангосат-1“, първия спътник на Ангола, който бе изстрелян през 2017 година посредством украинска ракета „Зенит“. Тогава изстрелването също бе успешно, но построеният от руското предприятие РКК „Енергия“ спътник „Ангосат-1“ не успя да разгърне правилно слънчевите си батерии и поради това мисията като цяло бе провал. Днес Ангола се надява, че нейният втори спътник ще има по-голяма успеваемост. Той е построен от друго руско предприятие – ИСС „Решетньов“, като част от компонентите му са на европейското предприятие „Еърбъс“.

Очаква се „Ангосат-2“ да работи дълги години и да обезпечава с телекомуникационни услуги не само Ангола, но и страните от Африка и дори тези в южните части на Европа.

Изгледайте видео от изстрелването на този линк

https://cosmos.1.bg/space/2022/10/13/proton-m-angosat-success/