Отиди на
Форум "Наука"

Как медиите в Източния блок не излъчиха на живо мисиите Аполо до Луната


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Как медиите в Източния блок не излъчиха на живо мисиите Аполо до Луната

Orion-Earth-Deep-Space-1-1024x520.jpg На снимката: Земята, снимана от борда на кораба „Орион“. Photo credit : NASA TV

20 ноември 2022 г. 11:40 ч.

Светослав Александров. Струва си да гледаме на 21-ви ноември пристигането на мисията на НАСА „Артемис 1“ в околностите на Луната! За България, а и за повечето от страните в Източния блок, това ще е първата изобщо възможност да наблюдаваме на живо лунно пристигане – по времето на епохата „Аполо“ е било трудно постижимо. Вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато светът със затаен дъх очаквал „големия скок“ на Армстронг и Олдрин, съветската телевизия излъчвала музикалната програма „През очите на музикалното шоу“. В България единствените, които са могли да следят развоя на събитието на живо, са били тези, които са успели да прихванат сигнала от сръбската телевизия.

„Не можахме да го гледаме. Стояхме от другата страна на американския успех. Бяхме от страната на нашата система. Съревнование – жестоко бих казал. Космосът е като Олимпиадата за спортистите. Не е тайна, че по време на кацането на „Аполо 11” на Луната, в същото време около Луната кръжи съветската станция „Луна 15”, съобщи проф. Петър Гецов от Института за Космически Изследвания и Технологии към БАН по време на 50-годишнината от „Аполо 11“ през 2019 г. (източник: 24 часа). „България беше изцяло затъмнено. Тези, които искаха да видят събитието изцяло, разчитаха на сръбска телевизия. Тогава беше силно изявена Студената война“.

„Късно вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато целият свят без дъх наблюдаваше първото кацане на човек на Луната, нашата Централна телевизия излъчваше През очите на музикалното шоу“, написал през юли 1989 г. съветският журналист Ярослав Голованов за списание „Огоньок“ (източник: UPI). „Така показахме неуважение по-скоро към себе си, отколкото към астронавтите или държавата, която ги изпрати“.

Медийното затъмнение нанесло сериозен удар върху познанието на хората, признал тогава Голованов. „Нашите граждани знаят за Аполо на базата на слуховете. Всеки се изненадва, когато научи, че общо 12 земляни са пътували към Луната“.

През 1969 г. и първите няколко десетилетия след това никой не се сетил да разпространява дезинформация и конспиративни теории, че мисиите „Аполо“ са били филмирани в Холивуд. Това се случило едва по-късно през 2001 г., когато Фокс ТВ излъчила първото конспиративно клипче по темата. Вярно е, че още през 1976 г. американецът Бил Кейсинг написал книгата „Никога не сме били на Луната“, но за времето си подобни писаници са били посрещани с подигравка и отхвърляне от научния свят. Именно интернет и по-късно социалните мрежи спомогнали сериозно за дезинформирането на общността.

По времето на „Аполо“ съветските опорки били съвсем различни. Докато Армстронг и Олдрин пътували към Луната, съветските коментатори са писали множество материали за Юрий Гагарин, признал Голованов. Междувременно от Байконур била изстреляна мисията „Луна 15“, която се опитала да вземе проби от Луната и така да открадне част от славата на НАСА. Но тази мисия се разбила.

Не е имало опорки, че „американците никога не са били на Луната“. След „Аполо 11“ съветската тактика била да убеди обществото, че никога не е имало лунна надпревара и че СССР не участвали в съревнование със САЩ. Което категорично не е така – съревнование е имало (изстрелването на „Луна 15“ навръх „Аполо 11“ го доказва), а паралелно съветските специалисти са работили по секретната ракета „Н1“, която е трябвало да конкурира „Сатурн 5“.

Американският анализатор Джеймс Оберг, който е работил в НАСА в периода между 1975 и 1997 г., е изучавал подробно съветската космическа програма и потвърждава, че съветските космонавти през 60-те години са твърдели, че СССР са се надпреварвали със САЩ.

„Категорично мога да кажа, че СССР няма да бъдем победени от Щатите в надпреварата за първия човек на Луната“, съобщил космонавтът Владимир Комаров през 1966 г., година преди трагичната му смърт на борда на „Союз 1“. (източник: History.com).

Днес има отрицатели на лунното кацане. През епохата на „Аполо“ и непосредствено след това е имало друг тип отрицатели – на лунната надпревара. Дори в Щатите през 1974 г. журналистът Уолтър Кронкайт казал, че „изглежда, че руснаците никога не са били в надпреварата“.

Но истината е, че СССР са били в надпревара със САЩ и те са били убедени, че ще бият и този път, защото първите успехи са били техни: първият спътник, първият робот на Луната, първият мъж и първата жена в космоса. В СССР по-скоро са си мислили, че срокът за кацане до края на десетилетието е пропаганда, защото бил твърде амбициозен.

Когатото „Аполо 11“ все пак кацнал на Луната през юли 1969 година, СССР „бавно осъзнали, че са пробудили дремещия гигант – те са подлудили американското правителство до такава степен, че да даде ненормално много пари за тази цел“, твърди Оберг. „Въпреки всичко СССР продължили програмата си за лунно кацане и през 70-те години, защото не са знаели дали Щатите ще продължат с лунните изследвания“.

„През 1972 година най-накрая осъзнали, че не могат да строят достатъчно надеждни ракети и космически кораби“, категоричен е Оберг и съобщава, че макар и в СССР да е бил построен модул за кацане на Луната, не е имало надежден начин да бъде изстрелян дотам.

Истината за съветската лунна програма излязла наяве едва през 1989 година, когато американски инженери от MIT посетили Московския авиационен институт и там се натъкнали на лунния модул. И то се случило съвсем инцидентно. Идеята на делегацията на MIT е била да обсъдят съвместни образователни програми заедно с руснаците, което станало възможно по времето на Горбачовата епоха „Гласност“. По времето на срещата американците били разходени сред голяма зала, пълна със стари космически кораби. Един от инженерите на MIT бил Лорънс Йънг.

„Разхождах се в тази зала заедно с Ед Кроули (друг инженер от MIT) и видях този кораб“, съобщава Йънг. „Казах си – какво ли е това нещо, което прилича на нашия собствен лунен модул?“. Съветските специалисти отвърнали, че това е бил техният спускаем апарат. Йънг отначало не повярвал – той си мислил, че това е било просто проект, а не реален космически кораб. Но съветските специалисти потвърдили: „Да, да! Това е спускаемият апарат, с който трябваше да идем на Луната“.

На 18 декември 1989 година сп. Ню Йорк Таймс – същото, което е смятало, че американците се надпреварвали сами със себе си, излязло със заглавие: „Днес СССР призна за лунната надпревара“

А вие можете да гледате живото предаване относно пристигането на „Артемис 1“ в околностите на Луната в официалния Youtube канал на НАСА, като живото предаване започва на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време:

Стрийм

https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/media-blackout-apollo/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да се надяваме, че мисията ще премине успешно и след две години ще наблюдаваме пристигането и на хора в лунната орбита, а някой ден и кацането им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Спомням си много добре кацането на американците на Луната. Май го излъчваха (на живо?) по радиото. Сега не се сещам дали беше на живо, но си спомням когато дикторът тържествено каза, че "американския космонаят забива знамето на САЩ на Луната" .Веднага обаче се усети и за да омаловажи събитието добави, "Но то никога няма да се вее защото на Луната няма вятър."

По това време вече книгите и разказите с научна фантастика ми бяха любими. И искрено се учудвах как може хората да вървят безразлично по улуците, вместо да викат, да се прегръщат и радват. Това за мен беше изключително събитие. Мислех си, че съм свидетел на колонизирането и усвояването на Чужди планети. Рекох си, "ЗАПОЧНА СЕ". Въобразявах си ,че до няколко десетки години ще колонизираме планетите от слънчевата система. Въобще фантастиката се превръщаше в действителност.

След това руснаците изпратиха луноход и доставиха почва/скали/ на Земята. Имаше пак с какво да се гордеем. Даже казаха, че не си струва да рискуваме живота на астронавтите си и нямало смисъл да даваме толкова пари за пилотирана мисия. С лунохода било много по евтино. Това ме огорчи защото се надявах ако не да потърся с металотърсача монети на чужди планети, то поне да чуя новини за някакви големи открития. Ни повече, ни по малко от намирането на разумен живот в космоса. Това последното очаквах всеки ден да се случи. Струваше ми се, че твърде дълго съм чакал и е крайно време да намерим на някоя планета извънземни. Толкова време мина оттогава ,и все по малко и по малко се надявам. Даже взе да ми се струва, че няма да бъда жив когато това  стане.

През соца не съм чувал за конспиративни теории. Това е така, защото по телевизията, пресата и радиото нямаше негативни новини. Именно негативните новини за кражби, изнасилвания, убийства, инфлация, епидемия,..........създават несигурност. Така някои индивиди придобиват негативна ,нереалистична представа за света. Това е в основата на конспиративното мислене. Самите конспирации съвпадат с техните възгледи за това им харесват и вярват в тях. "Има световен заговор против населението на земята", "Пръскат ни с кемтрейлз за да ни държат в подчинение", "Създават вируси и ни заразяват", "Учените(правителството) ни лъжат, че са кацали на луната" и т.н.

То наистина хората са пристрастни към негативните новини, това е еволюционна необходимост спомогнала ни да оцелеем. Човек трябва да е информиран за опасностите които го очакват. Но тази негативна информация плюс ПРОПАГАНДАТА(която също е негативна) е прекалено много. Когато е по малко тя активизира и помага за вземането на ефективни решения. Но когато се прекали с нея тя блокира критичното мислене.Вместо него индивидите започват да мислят евристично защото е по бързо. Но то пък много често води до заблуди особенно когато се намесят емоциите страх.

Май се отплеснах и забравих какво щях да пиша. Защо правя тъй сега ?:116:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И аз бях чувал, че са го предавали на живо по радиото. Също така обаче бях чувал, че в СССР все пак са го предавали и по телевизията и че от целия свят само в България и в Горна Волта не го били предавали. Може и да е било просто лаф де, но и появата му е достатъчно показателна, колко сме били зле тогава. 

Иначе като малък не бях Най-големия фен на фантастиката, но пък астрономията ми стана интересна веднага след като ми попаднаха някакви енциклопедии и специализирани книги, различни от удивително скучно написаната материя в тогавашните учебници по Природознание. Беше ми попаднала една стара съветска азбучна енциклопедия за космическите обекти, открития и технологии. Та там ми направи впечатление, че за Гагарин примерно бяха изписали цели фермани с патетични похвални слова, нямащи общо с астрономията: "смелият син на великия съветски съюз, безстрашния рицар на космоса, комунистът", истории от детството му и т.н. Докато за програмата Аполо и кацането на Луната - нищо. Единствено в статията за руските луноходи имаше сбутана една снимка с вял надпис "а пък американците се придвижваха по повърхността на Луната с роувъри". Как така изведнъж са се озовали там, никой ти не казва батко. Все едно нищо особено не се е случило. 

Грозни историйки, но тогава поне нямаше откачени конспиратори и плоскоземци. Или са били по-малко или пък просто никой не им е чувал мнението поради липсата на фейсбук. 

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Warlord said:

Единствено в статията за руските луноходи имаше сбутана една снимка с вял надпис "а пък американците се придвижваха по повърхността на Луната с роувъри".

За кацането на Луната – не знам,защото тогава още не съм бил роден,но някъде през 80-те години в една книга за космонавтиката,беше много подробно и интересно описан на десетина печатни страници злополучния полет с "Аполо" не си спомням кой точно подред. (Има филм за него с Том Ханкс.)

Преди 5 минути, Warlord said:

тогава поне нямаше откачени конспиратори

Имаше конспирации,но по-различни от днешните. Няма как при тоталитарна държава да няма конспирации...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аппло 13. Или така нареченият "успешен провал", тъй като в крайна сметка успяват да ги приберат живи космонавтите. Оттам е и популярния израз "Хюстън, имаме проблем", когато разбират за аварията, а това се случва на 320 000 км от Земята. 

Филмът с Том Ханкс между другото е превъзходен, показва случилото се само на база факти, потапя в атмосферата на космонавтиката от времето на най-оптимистичната откривателска ера и показва уникален случай, разрешен по блестящ и оригинален начин с екипната работа на отделите на НАСА в реално време и с моментни импровизации. Предпочитам да гледам филми като този или като "Марсианецът", отколкото такива за зелени човечета и космически армади с бластери и прочие. Science without fiction един вид :)

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Warlord said:

Аппло 13. Или така нареченият "успешен провал", тъй като в крайна сметка успяват да  приберат космонавтите живи. Оттам е и популярния израз "Хюстън, имаме проблем", когато разбират за аварията, а това се случва на 320 000 км от Земята. 

Филмът с Том Ханкс между другото е превъзходен, показва случилото се само на база факти, потапя в атмосферата на космонавтиката от времето на най-оптимистичната откривателска ера и показва уникален случай, разрешен по блестящ и оригинален начин с екипната работа на отделите на НАСА в реално време и с моментни импровизации. Предпочитам да гледам филми като този или като "Марсианецът", отколкото такива за зелени човечета и космически армади с бластери и прочие. Science without fiction един вид :)

OT: Тогава съм сигурен, че си гледал сериала Експанзията или ако не си, че ще ти хареса страшно много. Както и книгите, по които е направен. 

Редактирано от Димитър Йорданов
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...