Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

[makebulgar]

Въпросът не е регилиозен или културен, а е чисто за жизнено пространство. Евреите го искат за себе си, а палестинците живеят в него. Все едно някой да дойде в дома ти и да засели 5 от стаите със семейството си и да иска да те гони. Дома преди това е бил на някакви други, след това на прадядовците на едните, след това на праядовците на другите, след това някакви италянци стават домоуправители и го разчистват за ремонт, после го национализират арабите и въвеждат нов език в дома, след това на курорт идват отново италянците заедно с други еуропейци и накрая внуците на едни от предходните обитатели на дома искат пак да го ползват, но с всички стаи, а това означава всички останали да се изгонят - с бой, с дискриминация, със спиране на водата и тока, с ограничения за придвижването, с изкупуване на стаите и с други методи.  

Редактирано Октомври 9, 2023 от makebulgar

[gmladenov]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Евреите го искат за себе си, а палестинците живеят в него.

Като говорим за това кой иска да влезе в дома ти (с танкове и автомати), нали разбираме, че
абсолютно същото важи и за Русия и Украйна: украинците живеят в дома си, а руснаците искат
да им го вземат.

Редактирано Октомври 9, 2023 от gmladenov

[makebulgar]

Преди 25 минути, gmladenov said:

украинците живеят в дома си, а руснаците искат
да им го вземат.

Отклонение от темата е това за Русия и Украйна, и така в темата е логическа заблуда.

Руснаците са влезли там, където живеят преобладаващо рускоезични, по-голяма част от които се самоопределят като руснаци. При това са милиони.

[ДеДо Либен]

Преди 30 минути, gmladenov said:

Като говорим за това кой иска да влезе в дома ти (с танкове и автомати), нали разбираме, че
абсолютно същото важи и за Русия и Украйна: украинците живеят в дома си, а руснаците искат
да им го вземат.

Ааааааа , НЕ , твърдо НЕ.

Когато иде реч за Кораба-Майка всяка крива линия успоредна на Третия Рим е права линия.

В случая от времето на презрелия социализъм Масква подкрепя братята араби против евреите , значи това е вярното положение.

[kipen2]

Преди 22 часа, Кибик said:

 А иначе почти няма държава която е била на сегашното си място преди 3000 години. 

Има, но е неофициално, защото е така по техните исторически хроники. Само дето официалното й име вече е Северна Македония.

Но иначе в Северна Македония вече има райони, в които няма македонци, а само шиптъри. Като станат още повече, поради по-високата раждаемост, и като си изберат представители във властта, територията вече ще е тяхна. Т.е. като се определя "чужда" какво е "чужда"?

След като палестинците не управляват в Израел, значи територията, която обитават евреите не е чужда, а е тяхна, защото тяхната държава управляват тази територия. А вече чрез каква политика към малцинствата израелската държава управлява територията си и че е точно противоположната на тази, която се налага като "задължителна"(т.е. не подлежи на санкции от ОхОхНе) е друг въпрос. В Израел не знам да се отпускат помощи за бежанци, които нямат доказана с документи еврейска "жилка"?!?

 

[Р. Теодосиев]

Todor Chobanov:

https://www.facebook.com/chobanov/posts/pfbid02bnfue8wrziPRNU5NZA487sqJvaymYTdJiuunhw5yZSHWPjUPuoVHebArMJinGjM1l

Смятах да направя такъв кратък очерк, но колегата Kalin Manolov ме изпревари, макар че внасям някои подобрения:

 

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

 

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

 

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

 

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

 

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация”по името на въшния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

 

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

 

Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността. Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна.

 

Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започат да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77 % от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира.

 

Трупаната със столетия омраза срещу евреите достига своя апогей с “Окончателното решаване на еврейския въпрос”. От всеки трима евреи в Европа двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от гетата. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917 г., нямаше да имат тази трагична участ.

 

Световната общественост научава за истинските размери на небивалия геноцид едва след края на Втората световна война. Народите са обхванати от огромно чувство за вина. И правителствата на спечелилите войната държави решават, че трябва да се даде възможност на евреите да имат своя държава.

 

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 държави; “против” са 13 (всички арабски); “въздържали се” – 10.

 

На 14 май 1948 г. Израел обявява своята независимост. Първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион казва: ”Вярвате или не, нашият народ Израел се връща, за да подготви идването на Месия.”

 

На 15 май 1948 г. египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед египетската армия да навлезе в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. Армиите на шест арабски държави – Ливан, Сирия, Саудитска Арабия, Трансйордания, Ирак и Египет, навлизат в новосъздадения Израел.

 

Израел – държава на един ден, без армия и държавен апарат, първоначално отстъпва по всички фронтове. Но накрая набързо сформирани еврейски военизирани дружини, екипирани с пушки и камиони, защитени с торби от пясък, побеждават редовните арабски армии, въоръжени с артилерия, танкове и самолети! За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие. Като последица от войната град Йерусалим е поделен между Израел и Трансйордания (от 1950 - Йордания). Източен Йерусалим, където се намира Старият град - някогашният Йерусалим - попада под властта на Трансйордания. Вследствие на войната 650 000 араби се оказват бежанци. Те са се поддали на призивите на арабските държави да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел. Възниква арабският бежански проблем.

На 5 юни 1967 г. започва “Шестдневната” война. Социалистическият лагер застава зад арабите. Израел отново ги разгромява. На 8 юни 1967 г. израелската армия завзема стария град Йерусалим. С войната от юни 1967 г. Израел завзема египетския Синайски полуостров, частта от “Западния бряг”, принадлежаща на Йордания, и сирийските Голански възвишения, . Отново се сключва “примирие” без “признаване”. Израел държи на формулата: “връщане на териториите в замяна на признаване”, по-известно като: “земя срещу мир”, което категорично е отхвърлено.

 

През октомври 1973 г. арабите отново нападат Израел - войната Йом Кипур. И отново се провалят. На юг египетската армия е пленена на Синайския п-ов, на север сирийската армия е разгромена. Пътищата към Кайро и Дамаск са без отбрана. Израел побеждава “непобедимото” съветско оръжие - дълбоко унижение за една свръхсила. Нов ултиматум на СССР отново спасява арабите.

 

На конференция в Хартум (Судан) от 1.09.1967 г., арабските страни декларират известните си три “НЕ”:

 

“НЕ!” на признаването на Израел.

 

“НЕ!” на мира с Израел.

 

“НЕ!” на преговорите с Израел.

 

СССР и арабските страни непрекъснато атакуват Израел в ООН. Междувременно Израел преговоря с Египет, и на 26 март 1979 г. двете страни подписват мирен договор и взаимно се признават. Израел връща Синай на Египет, а последният признава правото му на съществуване.

 

Да, обаче СССР, с прави не вярващ на радикализма на арабските държави, през 1964 е бабувал на създаването на ООП - Организация за освобождение на Палестина. ООП е арабската застраховка на Москва. До 1967 г. базите на ООП са в Египет, на Синайския полуостров, откъдето се предприемат терористичните набези в Израел. След като Израел завзема Синай през юни 1967 и унищожава базите й, ООП се премества в Йордания. Когато през 1970 г. крал Хюсеин изгонва ООП от Йордания, те се местят в Ливан. И предизвикват сблъсък на верска основа, в който комунистическите “прогресивни” сили и ислямските фундаменталисти съвместно осъществяват първото след Втората световна война религиозно “прочистване” на християни.

 

На два пъти - през април и юни 1974 г., председателят на ООП Ясер Арафат е на посещение в Москва. След тези посещения СССР обявява: ООП е “единственият представител на палестинците”. Нещо повече – организацията се „вмъква” в арабско-израелския конфликт със задна дата! Няма никакво значение, че през 1948 г. не съществува не само държава, която да се представлява от ООП – не съществува и самото ООП!

 

На 14 октомври 1974 г. Ясер Арафат говори от трибуната на ООН.“Ние влязохме в света през най-широката врата, сега ционизмът ще изчезне от този свят и особено от Палестина под ударите на борбата на народите”, заявява Ясер Арафат, хванал се за пистолета на кръста. Делегатите на 105 държави, станали на крака, бурно го аплодират!

 

Та така се раждат Израел и "палестинската държава".

[Р. Теодосиев]

Kalin Manolov:

https://www.facebook.com/kalin.manolov/posts/pfbid085yRHiBiFdbXrhCpVmQd9nG9Tnqko3EMcuxCXwhEQ8jRHFT9ZJN9zf8LLZnNrXHjl

 

Откога мюсюлманите мразят евреите?

 

"В 622 г. след Христа, 13 години след първото откровение на Мохамед, опозицията срещу него нараснала изключително много. Пророкът и няколкостотин негови последователи напуснали Мека и се заселили в близкия град-оазис Медина. Това било от най-значимите събития в исляма: установяването на отделна общност от вярващи, или umma.

 

Мохамед затвърдил властта си в Медина и съмишлениците му нараснали, привлечени от божествените му послания. Но имало и скептици – евреите от Медина, които отхвърлили твърденията на Мохамед, че е пророк в традицията на Мойсей, Исак и Исая.

Еврейските кланове отначало общо-взето били благосклонни към монотеизма на Мохамед, който дори се молел в посока на Йерусалим, за да покаже уважението си към еврейската традиция и да подчертае, че Аллах е Бога на Тората и Библията. След като влиянието му нараснало обаче, пророкът започнал да проповядва с все по-голяма враждебност към хората, които отказвали да приемат исляма.

В Медина Мохамед продължил да има откровения, но посланията му драстично се променили. В продължение на 13 години той получавал откровенията в условията на неприятелска обсада в Мека. В Корана за този период се подчертава, че трябва да се живее в мир, защото Мохамед нямал политическа власт.

 

Но в Медина всичко се променило.

 

В „строфите на Медина“, както ги наричат ислямските изследователи, се проповядва открита война против враговете, и тези части от Корана се цитират най-често от ислямските терористи. Джихадът е рецептата за защита на вярата и победата над враговете. Най-ранният биограф на пророка Ибн Исхак пише: „Апостолът нямаше позволение да се сражава и да пролива кръв...той получи заповед да призове хората в Бога, да издържи на оскърбленията и да прости на невежите...когато (жителите на Мека) станаха нахални към Бога и отхвърлиха благородното Му предложение и обвиниха Неговия пророк в лъжа....Той разреши на апостола си да се сражава и да се защитава от тези, които го низвергнаха и обидиха”.

 

Мохамед вече имал Божието позволение да действа против клеветниците, включително евреите от Медина, към които Корана не е особено благосклонен:

 

„Евреите казват: „Ръцете на Аллах са вързани (т.е., Той не дава и не изразходва притежанията си)”. Нека техните ръце да са вързани и да бъдат прокълнати за това, което изрекоха...ние посяхме вражда и омраза сред тях до Деня на възкресението. Всеки път, когато те разпалваха огъня на войната, Аллах го потушаваше, и те винаги се стремят към злини на земята. И Аллах не обича Mufsidun (причинителите на злини)“.

 

Евреите постоянно се описват в Корана като коварни измамници и най-ожесточените врагове на исляма. Отначало евреите били избраният народ на Аллах и на тях Той дарил първото откровение чрез пророка Мойсей. (Мойсей в Корана е ислямски пророк, на когото евреите отказват да се подчиняват). Това предизвиква гнева на Аллах. В корана пише: „О, вие, които вярвате, не считайте евреите и християните за Auliya (помощници, приятели, защитници), те са Auliya само на себе си. И ако някой сред вас ги приеме за Auliya, той със сигурност е един от тях“.

 

По-нататък в Корана евреите се определят като убийци на пророци. Те се бунтуват против властта на Мохамед („Защо равините и религиозните им учители не им забранят да произнасят греховни думи и да ядат незаконни храни? Злото наистина е в техните действия)“. Евреите са наричани „маймуни“ и „прасета“, епитети, които терористите и антисемитите и днес използват.

 

Какво да се прави с непокорните евреи, някои от които се опитали да убият Мохамед? Неговото решение: изпратил в изгнание две от еврейските племена в Медина, екзекутирал мъжете от третото племе и конфискувал цялото им имущество". Глен Бек, "Всичко е заради исляма"

[makebulgar]

Между другото Израел е по-малък от Северна Македония, но там живеят близо 10 милиона души. 

[Кибик]

Между другото преди няколко години канадския премиер Трюдо с присъщата си душевна простотия предложи решение на проблема като каза че ще вземе всички арабски желаещи да се преместят в прерийте на Канада. Та тогава арабските старейшини така се пищисаха, че му гориха портретите из Газа.

[Р. Теодосиев]

Горд мюсюлманин - арабин обяснява някои азбучни истини за земята Израел и нейната история и за близостта на исляма с еврейската религия.