Отиди на
Форум "Наука"

Бил ли е Робърт Опенхаймер съветски агент?


Recommended Posts

  • Потребител

Бил ли е Робърт Опенхаймер съветски агент?

Автор: Джон Уеър

Година: 2021

 

Джулиъс Робърт Опенхаймер е научният ръководител, който застава начело на американския проект по създаването на атомна бомба по време на Втората световна война. Опенхаймер е брилянтен учен, чиито приноси са от жизненоважно значение за успешното разработване на атомната бомба. Ген. Лесли Гроувс, ръководителят на това, което ще стане известно като проекта „Манхатън“, свидетелства за това как Опенхаймер е работил изключително усърдно и как той свършва „забележителна работа по отношение на военните усилия“.[1]

Въпреки великолепното му представяне в проекта „Манхатън“ обаче, репутацията на Робърт Опенхаймер е белязана от обвинения, че той съзнателно е предавал тайни относно атомната бомба на съветски агенти. Тази статия обсъжда доколко верни са тези обвинения.

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Свидетелствата на Павел Судоплатов

Павел Судоплатов е военновременният ръководител на елитен отдел към съветското разузнаване, наречено Администрация за специални задачи. Судоплатов твърди, че през декември 1941 г. Григорий Хейфец, агент на НКВД, работещ под прикритие в Сан Франциско, се среща насаме с Робърт Опенхаймер за обяд. Хейфец е опитен съветски агент, който е знаел, че има по-добри начини да завърже контакт с Опенхаймер от обичайния метод на пари или заплахи. Вместо това Хейфец завързва общи интереси и идеали, които двамата мъже да могат да обсъждат и да съпоставят.

През 1943 г. Хейфец докладва как Опенхаймер, чийто баща е германски емигрант от еврейски произход, е останал дълбоко трогнат от вестта за политиките на Сталин, сложили край на съветския антисемитизъм. Двамата обсъждат плановете на Сталин за осигуряване на място за евреите в Съветския съюз чрез установяването на автономна еврейска република в Крим след спечелването на войната срещу фашистите.[2]

Судоплатов твърди, че други съветски агенти също са използвани в превръщането на Опенхаймер в източник на информация. Елизабет Зарубина е капитан от НКВД, който Хейфец използва в опит да завърже приятелство с жената на Опенхаймер, Катрин. Посредством Катрин Зарубина и Хейфец убеждават Опенхаймер да се сдържа от публични коментари, симпатизиращи на комунизма или левичарски групи, за да не привлича излишно внимание към себе си. Те също така убеждават Опенхаймер да се съгласи да назначава, повишава и споделя информация относно програмата за атомната бомба с „антифашисти от немски произход“.[3]

Един от тези антифашисти от немски произход е Клаус Фукс, германски комунист, принуден да търси убежище в Англия през 1933 г. Фукс е инструктиран да използва кодово изречение по време на срещата му с Опенхаймер и да се идентифицира като единствения човек от британския екип, избягал от германски затворнически лагер. Именно по този начин Фукс успява да спечели уважението и доверието на Опенхаймер и посредством него да получи достъп до материали, които иначе е нямал никакво право да разглежда. Според Судоплатов Фукс докладва на съветите тайна информация, отнасяща се за проекта за атомната бомба с пълното знание и одобрение на Опенхаймер.[4]

След Втората световна война съветите организират кампания за помиряване срещу атомното въоръжаване, която е спазвана до момента, в който те взривяват своя собствена атомна бомба през 1949 г. Разоръжението и неспособността да си служат с атомно изнудване е щяло да отнеме предимството на Съединените щати по отношение на атомните оръжия. Чрез Клаус Фукс съветите също така посяват идеята у Опенхаймер и други водещи учени против разработването на водородна бомба. Според Судоплатов Опенхаймер наистина е бил верен на принципите си и не е знаел, че е бил използван от съветите.[5]

 

Доказателствата на Уилям Бордън

Уилиям Бордън, възпитаник на юридическите факултети на Принстънския и Йейлския университети, е изпълнителният ръководител на Съвместния конгресен комитет по атомната енергия (JCCAE). Тъй като Робърт Опенхаймер постоянно е давал съвети, противоречащи на това, към което програмите на JCCAE са се стремели, Бордън започва да изпитва все по-голямо недоверие у Опенхаймер. Бордън започва да обмисля възможността дали Опенхаймер не е нелоялен американец.[6]

Малко преди да напусне JCCAE към края на май 1953 г., Бордън получава от ФБР секретното досие на Опенхаймер. Преглеждайки досието му, Бордън започва все повече да се убеждава, че Опенхаймер е съветски агент.[7] Бордън изпраща писмо до директора на ФБР Д. Едгар Хувър. В това писмо Бордън казва, че по време на първото акредитиране по сигурност на Опенхаймер през 1942 г.:[8]

„Той [Опенхаймер] е внасял солидни ежемесечни суми в Комунистическата партия; връзките му с комунизма надживяват Нацистко-съветския пакт и съветското нападение над Финландия; жена му и по-малкият му брат са били комунисти; освен комунисти той не е имал други близки приятели; имал е поне една комунистическа любовница; с изключение на професионалните му принадлежности, той е членувал само в комунистически организации; хората, които той наема за ранния военновременен ядрен проект в Бъркли са били изцяло комунисти; играел е жизненоважна роля в набирането на хора за Комунистическата партия; поддържал е постоянен контакт със съветски шпиони.

През май 1942 г. обаче той или спира да допринася суми за Комунистическата партия, или продължава да извършва транзакциите си посредством някакъв все още неразкрит поток; през април 1942 г. името му е било официално изпратено за акредитация по сигурността; самият той тогава е знаел, че името му вече е било спуснато; затова и от този момент нататък той започва постоянно да дава невярна информация на ген. Гроувс, Манхатънския окръг и ФБР относно периода между 1939 г. и април 1942 г.

Той е отговорен за назначаването на няколко комунисти, някои от тях без дори да разполагат с нужните технически компетенции, във военно време в Лос Аламос; той селектира един от тези индивиди в изготвянето на официалната история в Лос Аламос; до 6 август 1945 г. (Хирошима) той е бил отявлен поддръжник на програмата за водородна бомба, денят, в който той лично призовава всеки един старши работник в областта да преустанови намеренията си; той също така остава и ентусиазиран спонсор на програмата за атомна бомба до края на войната, след което той веднага започва открито да призовава към закриването на Лосаламоската лаборатория.

Той играе изключително важна роля в повлияването на военните власти и Комисията по атомна енергия да преустановят разработката на водородна бомба в периода между средата на 1946 г. и 31 януари 1950 г.; от 31 януари 1950 г. нататък пък той работи усърдно за възпрепятстването на програмата за водородна бомба на Съединените щати; използва силното си влияние срещу следвоенните опити за разширяване капацитета на производството на материали за атомни бомби; той използва силното си влияние и срещу всяко едно следвоенно начинание, насочено към сдобиването с по-големи доставки на уранови суровини; той използва силното си влияние срещу всяко едно голямо следвоенно начинание, насочено към развитието на атомната електроенергия, включително и срещу програмите за подводници и самолети, захранвани от ядрено гориво, както и срещу всякакви индустриално-енергийни проекти.“

 

От тези факти Бордън стига до заключението, че „е много вероятно Д. Робърт Опенхаймер да е бил твърдо убеден комунист, заради което той или доброволно е предоставял разузнавателна информация на съветите, или се е съгласявал на исканията за такава информация… и оттогава е действал под съветска насока в оказването на влияние върху американските въоръжени сили, атомна енергия, разузнаване и дипломатически политики“.[9]

 

Изслушванията на Комисията по атомна енергия

В края на краищата акредитацията по сигурност на Опенхаймер е преустановена и той е помолен да си подаде оставката като съветник на Комисията по атомна енергия (AEC). Когато Опенхаймер решава да не го направи, Комисията организира изслушване във Вашингтон, окръг Колумбия, провело се от 12 април 1954 г. до 6 май 1954 г. с цел да се установи дали акредитацията по сигурност на Опенхаймер трябва да се отнеме.[10]

Опенхаймер и адвокатите му работят усърдно, за да защитят репутацията му. На 5 март 1954 г. те опровергават обвиненията на Комисията по атомна енергия с отговор от 42 страници, написан под формата на автобиография.[11]

Въпреки това обаче изслушванията на Комисията не отиват на добре за Опенхаймер. Роджър Роб, адвокатът на Комисията, успява ефективно да подкопае интегритета на Опенхаймер. Според клетвените показания на Опенхаймер, Опенхаймер си измисля, по негови думи, „приказки от хиляда и една нощ“ и я разказва на един охранител като действителност. В допълнение на това Опенхаймер е лъгал по такъв начин, че е поставил приятеля си Хакон Шевалие във възможно най-лоша светлина. Когато Роб го пита защо го е направил, Опенхаймер отговаря: „Защото бях идиот“.[12]

Роб след това развежда Опенхаймер през всичките подробности на лъжливите му изявления, отправени в разговор с друг охранител, полковник Борис Паш. Роб след това пита Опенхаймер: „Понастоящем не е ли правилно да се посочи, д-р Опенхаймер, че сега според Вашите собствени показания вие сте изрекли не една лъжа пред полковник Паш, а цяла една мрежа и паяжина от лъжи?“. Опенхаймер отговаря: „Правилно.“[13]

След като Опенхаймер си признава в изричането на няколко лъжи, вече няма никакво значение колко изтъкнати личности ответната страна привиква, които да гарантират лоялността на Опенхаймер. Опенхаймер си признава под клетва, че на няколко пъти е лъгал, след което Роб не спира да напомня на свидетелите откъм ответната страна в изслушването за тези очевидни факти. Единственото нещо, което Роб трябва да прави, е да повтаря показанията на Опенхаймер и да пита свидетелите дали такива показания са присъщи на един честен, надежден и доверен човек.[14]

Роб дори успява да подкопае всичките ласкателства, които ген. Лесли Гроувс изрича относно Опенхаймер. Роб пита Гроувс: „Г-н Генерал, с оглед на Вашия опит с неща, свързани със сигурността, както и с оглед на осведомеността Ви относно досието на д-р Опенхаймер, понастоящем бихте ли акредитирали д-р Опенхаймер?“. Ген. Гроувс отговаря: „Към този момент не бих акредитирал д-р Опенхаймер, ако бях член на Комисията…“[15]

Капитанът от Американската армия Пийр ДеСилва, член на охранителния екип в Лос Аламос, заявява, че „Д. Р. Опенхаймер играе важна в опитите на Съветския съюз да се сдобие, чрез шпионаж, със строго секретна информация, която е от жизненоважно значение за сигурността на Съединените щати.“. ДеСилва казва, че Опенхаймер е „позволил на тясна клика от доказани комунисти или комунистически симпатизанти да заемат все повече позиции около него в рамките на проекта, докато в един момент те вече не съставляват огромна част от ключовия персонал, в чиито ръце успехът и секретността на проекта са поверени.“. По мнението на ДеСилва Опенхаймер трябва да е или изключително наивен, или изключително хитър и нелоялен.[16]

Бордът на Комисията по атомна енергия гласува да не възобнови акредитацията по сигурност на Опенхаймер. В доклада на мнозинството се подчертава, че те не се съмняват в предаността на Опенхаймер към страната му. Въпреки това обаче те решават, че възобновяването на акредитацията на д-р Опенхаймер не би било напълно основателно спрямо интересите на сигурността на Съединените щати.[17]

Учените, историците и журналистите отхвърлят свидетелствата на Павел Судоплатов. Те заявяват, че „досиетата Венона“ на американското правителство не съдържат никакви доказателства, че Опенхаймер е бил член на Комунистическата партия или че е предоставял секретна информация на съветски агенти, докато е работил по проекта „Манхатън“. На това Джеролд и Леона Шектър, които интервюират Судоплатов за книгата „Специални задачи“ (Special Tasks“), отговарят, че атомният шпионаж е минавал през Санта Фе до Мексико Сити с цел избягването на вашингтонското разузнаване. Докладванията от проекта „Манхатън“ следователно не са регистрирани, защото са минавали през канали различни от „Венона“.[18]

 

Съмнения в достоверността на Судоплатов

Някои историци посочват, че е невъзможно Опенхаймер умишлено да е вербувал Клаус Фукс в Лос Аламос. И все пак, Александър Феклисов, който е бил офицерският наставник на Фукс, пише, че „към края на 1943 г. Робърт Опенхаймер, ръководителят на работата по създаването на американската атомна бомба, който цени високо теоретичните разработки на Фукс, моли Фукс да бъде включен като част от британската научна делегация, пристигаща в САЩ, за да сътрудничи в проекта.“[19]

Други критици на Судоплатов посочват, че той е бил един стар, изкуфял човек, който прави няколко грешки в интервютата си. Судоплатов например казва, че в Дания отношенията към руснаците са били особено топли веднага след Втората световна война, защото Дания е била освободена от Червената армия. Дания очевидно е освободена от британците, а не от руснаците.[20]

Американското физическо общество също провежда пресконференция, на която петима експерти отхвърлят изказванията на Судоплатов относно Опенхаймер „като невъобразимо неточни и вероятно измислици“. 40-членният съвет на организацията изразява своята „изключителна тревожност“ по отношение на обвиненията, „отправени от човек, който се самоопределя като майстор на измамата и заблудата.“[21]

Въпреки това обаче сем. Шектър изнамират документално доказателство, потвърждаващо думите на Судоплатов. Както и се посочва във „Венонските тайни“ („The Venona Secrets“):[22]

„През 1953 г. Судоплатов е вкаран в затвора от съветското правителство заради близките му взаимоотношения с тогава дискредитирания Лаврентий Берия. През 1968 г. той е освободен и през следващите няколко години се опитва да получи изслушване от Комунистическата партия, надявайки се да бъде реабилитиран и отново да се издигне в очите на съветското ръководство. През 1982 г. например той изпраща молба до Юрий Андропов и до Политбюро, в която обобщава кариерата си и моли за реабилитация. В този секретен документ Судоплатов се хвали как ‚оказвах значителна помощ на нашите учени, предоставяйки им най-актуалните материали за изследванията по атомната бомба, получени от източници като известните ядрени физици Р. Опенхаймер, Е. Ферми, К. Фукс и други‘. Няма логика Судоплатов да лъже Андропов, бившият ръководител на КГБ и диктатор на Съветския съюз, който много лесно би го разкрил.

Допреди свидетелствата на Судоплатов дори „Венона“ не успява да докаже, че Опенхаймер си е сътрудничел със съветското разузнаване; единственото заключение е било ‚шотландска присъда‘—недоказано—или, според изказванията на Агенцията за национална сигурност, ‚проблематично‘. С оглед на информацията на Судоплатов обаче ние можем със сигурност да кажем, че Опенхаймер наистина съзнателно е предоставял класифицирана информация относно атомната бомба на Съветския съюз.“

 

Заключение

Пълната картина и последната дума относно инфилтрирането на проекта „Манхатън“ от съветската шпионска мрежа остават скрити до разсекретяването на допълнително съветски архиви.[23] И все пак към настоящия момент съдържанието на наличните доказателства сочи, че Робърт Опенхаймер съзнателно е предавал тайни относно проекта „Манхатън“ на съветски агенти.

Какъв обаче е бил мотивът на Опенхаймер зад подобна незаконна дейност? Със сигурност той не го е правил с цел парични облаги. Опенхаймер е роден в заможно еврейско семейство и той получава огромно наследство след смъртта на баща си през 1937 г.[24]

Сем. Шектър обобщава обяснението на Судоплатов защо Робърт Опенхаймер и други учени предават атомни тайни на съветски агенти:[25]

„Никой от западните учени, предоставящи атомни тайни на Съветския съюз, не е бил контролиран агент, в такъв смисъл, че им е било плащано или че са сключили договори за служба. Техният страх, че Хитлер е можел пръв да създаде атомна бомба, е първичната мотивация зад тяхното споделяне на знания със съветски учени. По-късно те започват да вярват, че равнопоставеността на Съветския съюз със статут на суперсила би допринесла за световния мир. Занимавайки се с тях, Судоплатов разбира, че учените се самовъзприемат като нова порода от свръхдържавници, чийто мандат надхвърля всякакви национални граници; той и офицерите му се възползват от това високомерие.“

 

 

Бележки:

1. In the Matter of J. Robert Oppenheimer: Transcript of Hearing Before Personnel Security Board, Washington, D.C., pp. 165, 167.

2. Sudoplatov, Pavel and Sudoplatov, Anatoli, Special Tasks: The Memoirs of an Unwanted Witness—A Soviet Spymaster, New York: Little, Brown and Company, 1994, pp. xiii, 175-176, 188.

3. Ibid., pp. 189-190.

4. Ibid., pp. 193-194.

5. Ibid., pp. 207-208.

6. Teller, Edward, Memoirs: A Twentieth-Century Journey in Science and Politics, Cambridge, Mass.: Perseus Publishing, 2001, p. 386.

7. Monk, Ray, Robert Oppenheimer: A Life Inside the Center, New York: Doubleday, 2012, p. 620.

8. Teller, Edward, Memoirs: A Twentieth-Century Journey in Science and Politics, Cambridge, Mass.: Perseus Publishing, 2001, p. 387; also Major, John, The Oppenheimer Hearing, New York: Stein and Day, 1971, pp. 29-33.

9. Teller, Edward, ibid., p. 388.

10. Monk, Ray, Robert Oppenheimer: A Life Inside the Center, New York: Doubleday, 2012, pp. 621-622, 633.

11. Bird, Kai and Sherwin, Martin J., American Prometheus: The Triumph and Tragedy of J. Robert Oppenheimer, New York: Vintage Books, p. 2006, p. 496.

12. Teller, Edward, Memoirs: A Twentieth-Century Journey in Science and Politics, Cambridge, Mass.: Perseus Publishing, 2001, pp. 375-377.

13. In the Matter of J. Robert Oppenheimer: Transcript of Hearing Before Personnel Security Board, Washington, D.C., p. 149.

14. Monk, Ray, Robert Oppenheimer: A Life Inside the Center, New York: Doubleday, 2012, p. 637.

15. In the Matter of J. Robert Oppenheimer: Transcript of Hearing Before Personnel Security Board, Washington, D.C., p. 171.

16. Major, John, The Oppenheimer Hearing, New York: Stein and Day, 1971, p. 55.

17. Monk, Ray, Robert Oppenheimer: A Life Inside the Center, New York: Doubleday, 2012, pp. 643-644.

18. Schecter, Jerrold and Leona, Sacred Secrets: How Soviet Intelligence Operations Changed American History, Washington, D.C.: Brassey’s, Inc., 2002, p. 300.

19. Sudoplatov, Pavel and Sudoplatov, Anatoli, Special Tasks: The Memoirs of an Unwanted Witness—A Soviet Spymaster, New York: Little, Brown and Company, 1994, p. 193, footnote 18.

20. washingtonpost.com/archive/lifestyle/1994/05/27/the-book-at-ground-zero/3fbc2131-dea8-4fd8-95aa-80771f4e2e0e/.

21. Romerstein, Herbert and Breindel, Eric, The Venona Secrets: Exposing Soviet Espionage and America’s Traitors, Washington, D.C.: Regnery Publishing, Inc., 2000, pp. 274-275.

22. Ibid., p. 275.

23. Schecter, Jerrold and Leona, Sacred Secrets: How Soviet Intelligence Operations Changed American History, Washington, D.C.: Brassey’s, Inc., 2002, p. 300.

24. Bird, Kai and Sherwin, Martin J., American Prometheus: The Triumph and Tragedy of J. Robert Oppenheimer, New York: Vintage Books, p. 2006, p. 128.

25. Sudoplatov, Pavel and Sudoplatov, Anatoli, Special Tasks: The Memoirs of an Unwanted Witness—A Soviet Spymaster, New York: Little, Brown and Company, 1994, p. xiv.

 

Източник:

https://inconvenienthistory.com/13/2/7820

https://web.archive.org/web/20230928080010/https://inconvenienthistory.com/13/2/7820 (архивиран линк)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Zara Thustra said:

Техният страх, че Хитлер е можел пръв да създаде атомна бомба, е първичната мотивация зад тяхното споделяне на знания със съветски учени.

В това обяснение няма логика. Никаква...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опенхаймер съм му гледал няколко интервюта и едно от тях ми направи най-голямо впечатление. Там той каза: "Ако има още една световна война цивилизацията може да (буквално) пропадне."

Аз съм убеден, че този човек е бил част от кръг от хора, които след ВСВ (само 30 години след ПСВ) са дискутирали как нова световна война може да бъде избегната по всевъзможни начини. Вие какво си мислите, че ядрената бомба е толкова страшна, колкото я описват ли? Ами не е и даже наскоро мисля някакви физици доказаха, че понятието "ядрена зима" е тотална измишльотина. 

Има невероятна доза пропаганда там и всичко идва от кръг от хора и държави, които са целяли да запазят световния мир и стабилност, колкото се може повече и по-дълго. Според мен Опенхаймер е определено част от този кръг от хора, който стартира в САЩ и после се разпростира и в други държави. Така че дали е бил съветски агент - ами не, понеже не е било нужно да е. СССР според мен лично са включени по план в кръга на ядрени държави и това е било контролиран процес макар и ние да си мислим, че не е бил. 

Много кинематографско ми изглежда иначе с всичките му тия шпиони и супер-секретни проекти и изтичане на информация и т.н. и т.н. Твърде много Холивуд и твърде малко реализъм.

Редактирано от D3loFF
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бил ли е Робърт Опенхаймер съветски агент?

Защо не питат Руснаците? Те сигурно знаят. Но едно е интересно, че изказването на Еде Телер, отецът на водородната бомба,  било ключово в това обвинение, че работил за СССР. Документи:

 https://search.worldcat.org/title/31389

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, D3loFF said:

Вие какво си мислите, че ядрената бомба е толкова страшна, колкото я описват ли?

Малко офтопик,ако позволите. Атомната бомба не е страшна,нов в друг смисъл. Че тя може да се ползва само в най-най-краен случай,когато е заплашено съществуването на дадената държава и народ. Ето,Русия води война срещу Украйна,но не смее да ползва атомно оръжие. Между Пакистан и Иран избухнаха въоръжени конфликти,но Пакистан не смее да ползва ядрени ракети срещу него...

По темата. Няма значение дали има доказателства че Опенхаймър е съветски агент. Факт е че американските тайни служби не са му имали доверие...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, deaf said:

Малко офтопик,ако позволите. Атомната бомба не е страшна,нов в друг смисъл. Че тя може да се ползва само в най-най-краен случай,когато е заплашено съществуването на дадената държава и народ. Ето,Русия води война срещу Украйна,но не смее да ползва атомно оръжие. Между Пакистан и Иран избухнаха въоръжени конфликти,но Пакистан не смее да ползва ядрени ракети срещу него...

По темата. Няма значение дали има доказателства че Опенхаймър е съветски агент. Факт е че американските тайни служби не са му имали доверие...

По руски навик. На въпрос с въпрос. Щеше ли да има Спец Операция или анексия на Крим, ако Украйна не беше си предала ядреният арсенал който се намираше на територията и ? На руснаците.😎

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Skubi said:

По руски навик. На въпрос с въпрос. Щеше ли да има Спец Операция или анексия на Крим, ако Украйна не беше си предала ядреният арсенал който се намираше на територията и на руснаците?😎

Трудно е да се отговори. Лично аз ако бях на мястото на украинският президент,щях да хвърля атомна бомба някъде в Сибир,на незаселено място,като предупреждение към Путин. А той как би реагирал – не знам...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, deaf said:

Трудно е да се отговори. Лично аз ако бях на мястото на украинският президент,щях да хвърля атомна бомба някъде в Сибир,на незаселено място,като предупреждение към Путин. А той как би реагирал – не знам...

Защо ще хвърляш атомна бомба, ако не знаеш каква реакция да очакваш? Това е глупаво.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, deaf said:

Трудно е да се отговори. Лично аз ако бях на мястото на украинският президент,щях да хвърля атомна бомба някъде в Сибир,на незаселено място,като предупреждение към Путин. А той как би реагирал – не знам...

Не украйна нападна, анексира руски територии....

Но смеят ли американосите да нападнат Иран, или Северна Корея? Хем голяма клечка са под ноктите им...Макар и да се знае, че америка е далеч...Но в даденият случай тя трябва да отговори също с атом което пък близо до нас, до Япония, Китай, Русия....Виж само една цивилна пуканка на Чернобил какво направи....Питай баба си какво стана с марулята, спанака, чушките, доматето онази година....Или виж статистиките с колко се увеличи заболяването от рак в следващите години....В Унгария откриха онкологичен отдел в една детска болница за новородени. Хем тука получиха само лек полъх от истинският поток. Ние в България много по силно бяхме облъчени.... Image_7524337_500_0.jpg

https://www.168chasa.bg/article/7524335

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Skubi said:

смеят ли американосите да нападнат Иран, или Северна Корея?

Зависи от случая... САЩ заплашиха Северна Корея с унищожение... Представителят на Щатите в ООН Ники Хейли каза,че ако Северна Корея не престане да изстрелва ракети срещу Япония,по-точно в японски океански води,САЩ ще я "унищожат". И Ким-3 отстъпи. Защото все пак схвана,че е лудост да затрие собствената си страна,заради едната безсмислена стрелба по Япония...

Бъди сигурен,че Америка ще отмъсти на Иран (заради "11-ти септември") по един или друг начин. А Иран дори и да се сдобие с ядрени ракети,няма да посмее да ги пусне над Израел...

Преди 12 минути, scaner said:

Защо ще хвърляш атомна бомба, ако не знаеш каква реакция да очакваш? Това е глупаво.

Другата опция е да се примириш пред окупатора и да чакаш удобен момент някога неизвестно кога в бъдеще,да си върнеш своето. И така постъпи Украйна след анексията на Крим от Русия. Но алчността на Путин го погуби,когато реши да завладее цяла Украйна като просто влезе в Киев и смени Зеленски...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Устно карате се води от десетилетия....

Но конкретно....

Например Израел като нищо разбомби начинаещата ядрена индустия на Ирак. Сирия не си и мисли....Но Иран имаше вече купешки от Пакистан и/ли Северна Корея те си кооперираха относно ракетната индустрия, не посмяха....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Skubi said:

Не украйна нападна, анексира руски територии....

Но смеят ли американосите да нападнат Иран, или Северна Корея? Хем голяма клечка са под ноктите им...Макар и да се знае, че америка е далеч...Но в даденият случай тя трябва да отговори също с атом което пък близо до нас, до Япония, Китай, Русия....Виж само една цивилна пуканка на Чернобил какво направи....Питай баба си какво стана с марулята, спанака, чушките, доматето онази година....Или виж статистиките с колко се увеличи заболяването от рак в следващите години....В Унгария откриха онкологичен отдел в една детска болница за новородени. Хем тука получиха само лек полъх от истинският поток. Ние в България много по силно бяхме облъчени.... Image_7524337_500_0.jpg

https://www.168chasa.bg/article/7524335

Да така е, но нека не бъркаме замърсяване в следствие авария в атомна електроцентрала и ядрена бомба. Напротив атомната електроцентрала като аварира е много по-опасно от бомбата, защото тя изпуска радиационно лъчение и частици постоянно и вятъра ги разнася навсякъде. Ето няколко факти:

1. Хората се връщат да живеят в Хирошима три месеца след взрива и още си живеят там, докато в Припят и Футаба (Фукошима) не знам някой да се е върнал.

2. На Маршалските острови са извършени 67 ядрени теста, като само 23 са на Бикини Атол. Там трябва всичко да свети в зелено, нали така? Ядрена пустиня да е. Еми, да ама не. Има си палми, риби, животни и туристи, няма проблем.

3. Вече има и конвенционални бомби, които гърмят със същата сила като ядрената. Така че замислете се дали изобщо има смисъл от ядрени бомби след като може да се ползват нормални такива със същия ефект и без радиацията.

Всичко това са факти, впрочем, които могат да бъдат лесно проверени. Не съм си ги измислил аз.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, D3loFF said:

Да така е, но нека не бъркаме замърсяване в следствие авария в атомна електроцентрала и ядрена бомба. Напротив атомната електроцентрала като аварира е много по-опасно от бомбата, защото тя изпуска радиационно лъчение и частици постоянно и вятъра ги разнася навсякъде. Ето няколко факти:

1. Хората се връщат да живеят в Хирошима три месеца след взрива и още си живеят там, докато в Припят и Футаба (Фукошима) не знам някой да се е върнал.

2. На Маршалските острови са извършени 67 ядрени теста, като само 23 са на Бикини Атол. Там трябва всичко да свети в зелено, нали така? Ядрена пустиня да е. Еми, да ама не. Има си палми, риби, животни и туристи, няма проблем.

3. Вече има и конвенционални бомби, които гърмят със същата сила като ядрената. Така че замислете се дали изобщо има смисъл от ядрени бомби след като може да се ползват нормални такива със същия ефект и без радиацията.

Всичко това са факти, впрочем, които могат да бъдат лесно проверени. Не съм си ги измислил аз.

Ад 1. Нищо не са знаеели за последиците на радиацията....Това, че има надживели е статистически 0.00%

Ад 2. Прочети за онези японски рибари които са имали "късмета" да получат малко от радиацията....

Ад 3. Има и ядрени. Казват им неутронни. Всичко живо измира, но Теслата ти, виличката ти, апартаментчето ти оцелява...Само ти си клюмнал някъде докато се разложиш.... 🤪

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...