Държавата и културната сфера

[mnogoznaiko]

Модели на взаимодействие между държавата и културната сфера. Сфери на културната политика. Основни принципи. Държавна намеса и автономия: централизация и/или децентрализация, субсидиране и/или пазар, елитарно и/или местно

 

Отношението политика-култура е една от малкото винаги актуални за обсъждане теми.
 

"Културната политика е нещо много повече от финансирането на една или друга културна дейност" (проф. Знеполски)

Под политика би следвало да се разбират механизмите за управление – набор от правила и мерки, които са пряко насочени към постигането на определени цели в културното развитие.
 

Преди да започнем да говорим конкретно за България, трябва да споменем двата световните модела на отношения между държава и култура и възможните роли на държавата:
 

Национално-консервативен – Мисли културата като притежание и достижение на нацията, поради което тя трябва на всяка цена да бъде насърчавана и закриляна. Този модел се ангажира с производството на нова култура и опазване на старата, противодействайки на двете постоянни заплахи за националните култури: глобализацията и комерсиализацията на културата (довеждаща до разпространение главно на масова култура). Най-големият недостатък на национално-консервативния модел обаче се състои в това, че той определя една културна форма като основна (най-често националната) и и дава множество привилегии, пренебрегвайки останалите. Най-известният пример за държава, практикуваща този модел, е Франция – френските телевизии и радиа например имат квоти за това, колко френска музика трябва да се излъчва. Българската културна политика е по-скоро от този тип – наследство от комунизма, когато националната култура се е използвала с пропагандни цели.
 

Либерален – в центъра на политиката се поставя индивидът, а не общността – държавата се стреми да осигури свобода на реализация на всеки индивид. Пазарът е единственият регулатор за стойността на даден културен продукт. Намесата на държавата в културата е минимална. Най-показателният пример за държава, практикуваща този модел е САЩ, където дори няма МК. В подобна посока е структуриран и културният модел на Великобритания – държавата дава част от приходите си за култура, но не се намесва пряко.
 

В културната политика съществуват редица нeуправляеми стратегически дилеми, с които се сблъскват всички страни, въпреки че все повече се оформя поредица от принципи въз основа на най-добрата текуща практика. Част от тях наблягат на въпросите за възможностите, достъпа  и справедливостта във връзка с културното разнообразие – интеркултурализма – като ценности и стимул за постижения.

 

Централизация и децентрализация:
 

Процесът на децентрализация означава отказване от власт, но дългосрочната цел е постигане на по-голяма ефективност, отколкото би могло да се постигне с централизирани средства. Ако МК прехвърли права на по-долните равнища, то ще може да наблегне навърху основната си дейност, а именно да осигурява структурата в рамките, на която функционира културата. Основните принципи на българската културна политика са описани като раздържавяване, децентрализация и икономическо управление (Доклад на Чарлз Ландри) . Това означава , че политиката е насочена главно към децентрализация, както на власт,  така и на стопански контрол. Обичайният начин на мислене обаче, реалната практика и политическата воля отклоняват МК и свързаните с него организации от така обявения курс. Министерството трябва да намали своите отговорности и където е възможно да сключи договори с външни изпълнители за дейности, които те биха извършили по-добре.

Много важен принцип е т. нар. „принцип на субсидиарността” – по-високите звена на властта да не се месят в решенията по-нисшестоящите.
 

Субсидиране и пазар:
 

В сферата на културата съществуват два вида финансиране: Публично и частно. Публичното финансиране се извършва от държавата (национално-консервативен модел), а частното, от своя страна, също се дели на два вида: нестопанско (non-profit) или безвъзмездно финансиране (меценатство) или комерсиално, пазарно финансиране – според много автори води до масова култура с ниска стойност.
 

Друг аспект на дилемите на културното развитие са елитарна /престижна/ 'голяма' култура и/или ориентирана към дадена общност/местна/'малка' култура:
 

От 80-те години насам е подета дискусия за възстановяване на местните общности, което насочва вниманието към художествените програми, основаващи се на местното начало.  Следователно, ако се предвижда осъществяването на престижни проекти, от значение е да се спечели широка обществена подкрепа за техните мероприятия, чрез допитвания и други начини за въвличане на местните граждани.

[Втори след княза]

Доколкото AI Генериран Сензор за съдържание оценява 60% вероятност горния текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, което си е аха- аха 50% и хвърляне на монета, подсказва се още една възможна роля на държавата или някакви заинтересовани структури- да индоктринира личностите чрез машинно генерирана култура, основана на програмни решения. Машината може да продуцира леко и в голям обем манипулиращи културни послания и създава желана култура. Оруел го е предвидил в "1984", съдейки по английската политика. Такава култура би се основавала на пожелателни парадигми, а не на проверени в живота на общността. 

[deaf]

Преди 9 часа, mnogoznaiko said:

пазарно финансиране – според много автори води до масова култура с ниска стойност.

Масовата култура е масова понеже се "консумира" от масите и винаги ще я има без значение дали се финансира или не. Няма нищо лошо в масовата култура.

Преди 9 часа, mnogoznaiko said:

Друг аспект на дилемите на културното развитие са елитарна /престижна/ 'голяма' култура и/или ориентирана към дадена общност/местна/'малка' култура:

Такава дилема не съществува или както я наричат – това е фалшива дилема.

 

[todorg]

Преди 29 минути, deaf said:

Масовата култура е масова понеже се "консумира" от масите и винаги ще я има без значение дали се финансира или не. Няма нищо лошо в масовата култура.

Такава дилема не съществува или както я наричат – това е фалшива дилема.

 

Аз съм за масовата култура.Това не означава непременнно телевизия планета пайнер ,които ,бяха спечелили някакъв проект на ЕС.Българите сме иноватори в една област.Читалищата.Това е уникално българска институция ,без аналог.Децата са като бял лист.Ако учителите им са някакви намръщени чичковци и лелички ,които гледат там да претупат плана на МНО ,за да си вземат заплатките то и от децата няма да стане нищо.Но все си мисля  ,че и в сферата на образованието има хора ,които са и педагози освен учители и се появяват и талантливи деца покрай тях.

[mnogoznaiko]

On 17.06.2024 г. at 23:18, Втори след княза said:

Доколкото AI Генериран Сензор за съдържание оценява 60% вероятност горния текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, което си е аха- аха 50% и хвърляне на монета, подсказва се още една възможна роля на държавата или някакви заинтересовани структури- да индоктринира личностите чрез машинно генерирана култура, основана на програмни решения. Машината може да продуцира леко и в голям обем манипулиращи културни послания и създава желана култура. Оруел го е предвидил в "1984", съдейки по английската политика. Такава култура би се основавала на пожелателни парадигми, а не на проверени в живота на общността. 

Текста е писан много преди да се появи сегашния AI.

A Оруел е писал за комунизма и сега Русия изпълнява всичко, което е в книгата 1984.

"Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила."

On 18.06.2024 г. at 8:39, deaf said:

Масовата култура е масова понеже се "консумира" от масите и винаги ще я има без значение дали се финансира или не. Няма нищо лошо в масовата култура.

Както в текста пише - масова култура с ниска стойност. Финансирането е за повишаване на стойността на културата, която се разпространява и се поглъща от масите. 

В България масите слушат чалга, която е финансирана от частни инвеститори, но в народния театър се правят постановки като "Животът е прекрасен". За да може масата да може да гледа и висока култура.

Сега лятото в народния театър има билети по 5 лв. Всеки може да гледа постановките на високата култура, която също е масова култура.

[Втори след княза]

Преди 15 минути, mnogoznaiko said:

A Оруел е писал за комунизма

Опростявате значението на книгата. За подробности https://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга) Става дума за тоталитаризма. Конкретно е използвана думата "Ingsoc" сиреч ангсоц.

Airstrip One (formerly known as Great Britain) is a province of Oceania, one of the three totalitarian super-states that rule the world. It is ruled by "The Party" under the ideology of "Ingsoc" (a Newspeak shortening of "English Socialism") 

Така че могат да се правят много алюзии, вкл. с политкоректния говор в ЕС и с трите тоталитарни супер държави, управляващи света.

Впечатлен съм, че текстът е писан преди АІ, а бива разпознат като формален. Явно детекторът не е пълноценен. Можете обаче да ми се доверите, че не съм изкривил резултата. Това не отменя мнението ми за моделиране на културата чрез продукти на АІ.

Не крия, че съм се кефил на чалга-танци. Изглежда досягат нещо примитивно, но човешко. Вълнува ме и високата музика- от Моцарт до Уебър, че и "Пинк Флойд Стената" 1982. Посещавам и самодейни читалищни постановки.

Има място за прост хляб и специални сосове в интелектуалния ми стомах. 

Не изказвам мнение по основната тема- Държавата и културната сфера. Това е, защото не съм решил противоречието:
Артистите (общо хората на изкуството) искаха свобода преди Десети. В условията на частна конкуренция артистите обедняха. Артистите искат държавна подкрепа. Държавата има своя политика, която иска да се прокара чрез артистите, щом им дава пари. Прокарвайки държавна политика, артистите самоволно се лишават от свобода.

Та, въпросът е, искат ли или не искат артистите свобода? 

[todorg]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Опростявате значението на книгата. За подробности https://bg.wikipedia.org/wiki/1984_(книга) Става дума за тоталитаризма. Конкретно е използвана думата "Ingsoc" сиреч ангсоц.

Airstrip One (formerly known as Great Britain) is a province of Oceania, one of the three totalitarian super-states that rule the world. It is ruled by "The Party" under the ideology of "Ingsoc" (a Newspeak shortening of "English Socialism") 

Така че могат да се правят много алюзии, вкл. с политкоректния говор в ЕС и с трите тоталитарни супер държави, управляващи света.

Впечатлен съм, че текстът е писан преди АІ, а бива разпознат като формален. Явно детекторът не е пълноценен. Можете обаче да ми се доверите, че не съм изкривил резултата. Това не отменя мнението ми за моделиране на културата чрез продукти на АІ.

Не крия, че съм се кефил на чалга-танци. Изглежда досягат нещо примитивно, но човешко. Вълнува ме и високата музика- от Моцарт до Уебър, че и "Пинк Флойд Стената" 1982. Посещавам и самодейни читалищни постановки.

Има място за прост хляб и специални сосове в интелектуалния ми стомах. 

Не изказвам мнение по основната тема- Държавата и културната сфера. Това е, защото не съм решил противоречието:
Артистите (общо хората на изкуството) искаха свобода преди Десети. В условията на частна конкуренция артистите обедняха. Артистите искат държавна подкрепа. Държавата има своя политика, която иска да се прокара чрез артистите, щом им дава пари. Прокарвайки държавна политика, артистите самоволно се лишават от свобода.

Та, въпросът е, искат ли или не искат артистите свобода? 

Как би класифицирал артистите от Холивуд ,например.Артистите са интелектуален елит и е естествено ,да с.рат на главата на палячо като Тръмп ,който  се възползва от примитивизмът на хора ,част от демократично общество ,които възползвайки се от либерализма ,съвсем свободно ,например проявяват расизъм.Но усещам ,че ти имаш симпатии към Тръмп  ,както и Володя.Нищо чудно Володя ,пак да му помогне  да спечели изборите  ,както 2016 (ако не умре единият от тях а и двамата до изборите)

[Втори след княза]

Преди 4 часа, todorg said:

Артистите са интелектуален елит и е естествено ,да с.рат на главата на палячо като Тръмп

Смятам, че за да обсъдим широката тема за държава и култура, можем да започнем от езика и културата. Просташко и културно например. 

[Втори след княза]

1. Горните коментари показват, че културата е избор. Всеки сам, в либерални условия, избира своя култура.

2. При успешна адаптация в живота, довелото до нея поведение се налага като култура. Дебелите вратове, татуировките, арогантността се показаха като успешни и се наложиха като култура.

3. При условията на либерална демокрация, намесата на държавата е ограничена. Най- разбираемо е в училищата, където се преподават знания, но не се възпитава- Възпитанието е избор на родителите.

4. Когато надделеят прояви, рушащи културата, те могат да бъдат коригирани или от обществото, като се проявят семейни или групови обединения, които спасяват своя култура, или чрез промяна на обществото от либерално в тоталитарно.

5. Затваря се кръгът, при който тоталитарният контрол, надзираващ културата предизвиква контракултура; тоталитарното бива заместено от либерално и контракултурата се легализира като култура; рушащите културата сили пораждат съпротива у хора, които имат консервативния възглед за съхранение на културата; разпространява се мнението, че културата трябва да се контролира; въвежда се контрол над културата, а то и тоталитарно управление. 

Съответно с казаното за хората на културата, които стават проводник на интересите на държавата и опустошително силното влияние на АI , Големият брат наднича зад вратата, а в чантата му е ингсоц-а.

В темата за контрол над АI е поставен въпроса, че има нужда от контрол, но не знаем как. Тук е същото.

Редактирано Юни 20 от Втори след княза