А какво се случва в Украйна?

[elektrotexnik]

Днес станах неволен свидетел на грозна случка която вероятно ще помня до края на дните си ... Малкият ми син - 8 клас имаха дефиле/манифестация в центъра на градът (както вероятно и в цяла България) - децата строени на централният булевард ... закачат се ... суетят се ... кискат се ... аз обикалям по единият тротоар , дзяпам младите даскалици и щракам снимки ... по някое време решавам да мина на другият тротоар за да хвана няколко кадъра и от друг ракурс ... и гледам на земята се свило едно момиченце и хлипа/плаче (не познавам добре всички деца от класът на малкият - там е за първа година ... но допуснах ,че е от неговата паралелка и нещо е загубила нещо златно или пък просто "прави фасони" - изживява драматично вероятно някаква нещастнаТА любов на животът си ... нещо съвсем обичайно за 15 годишни момиченца , мисля) ... не предадох някакъв драматизъм ... обикалям аз щракам снимки .

По някое време започнаха да я наобикалят нейните съученички , накой и донесе малка минерална вода , започнаха да и мокрят лицето , да я успокояват , да я галят по косата ... дойде и класната ... приклектна до нея и говориха 4-5 минути ... а малката седнала на тротоара , свила се до едно ел табло и хлипа неудържимо ... Къде от куртоазия , къде от "човещинка" приближих се и аз да подпитам мога ли да сторя нещо (по случайност колата ми бе паркирана доста наблизо - хрумна ми ,че може да страда от някакви дамски менструални болки и трабва да я закарам у дома или на лекар ... беше ми неудобно да разпитвам - все пак е госпожичка в "ранима възраст") - и тогава класната ми каза ,че тя е от Украйна и е получила Паник Атака като е чула цялата тая гюрултия (църквата с камбаните до нас , барабани отзад , клаксони , кикот и викане - абе вярно си беше какафония голяма !!! ) ... после класната звънна на баща и - да я прибере и остана с нея на улицата - не можа да продължи с класът си - но все пак чест и прави на Учителката !!!  Като уверявам Ви - цялата тая галимация продължи повече от 15 минути - през цялото това време - съученичката на моят син стой на земята , свита на кълбо , прикрила лицето си с колената и хлипа ...

 

 

На момента не му придадох такова значение - но след час или два СЕ ЗАМИСЛИХ - колко стресирано и какво счупено и изкривено мислене има вече това младо момиче - преживяло вероятно някаква бомбандировка (към днешен ден - не съм запознат с детайли - нито от къде точно идва , нито дори името и научих ... просто разбрах ,че в класът на синът ми има украинче ! ) - и ще успее ли да преживее , да се съвземе от тоя Ужас !

 

 

(не целя нищо с това емоционално писмо - просто имах нужда да го напиша)   

[Р. Теодосиев]

Благодаря, че сподели.

Поколения наред ще изпитват всякакви емоции свързани с войната. 

[Skubi]

Преди 4 часа, elektrotexnik said:

Днес станах неволен свидетел на грозна случка която вероятно ще помня до края на дните си ... Малкият ми син - 8 клас имаха дефиле/манифестация в центъра на градът (както вероятно и в цяла България) - децата строени на централният булевард ... закачат се ... суетят се ... кискат се ... аз обикалям по единият тротоар , дзяпам младите даскалици и щракам снимки ... по някое време решавам да мина на другият тротоар за да хвана няколко кадъра и от друг ракурс ... и гледам на земята се свило едно момиченце и хлипа/плаче (не познавам добре всички деца от класът на малкият - там е за първа година ... но допуснах ,че е от неговата паралелка и нещо е загубила нещо златно или пък просто "прави фасони" - изживява драматично вероятно някаква нещастнаТА любов на животът си ... нещо съвсем обичайно за 15 годишни момиченца , мисля) ... не предадох някакъв драматизъм ... обикалям аз щракам снимки .

По някое време започнаха да я наобикалят нейните съученички , накой и донесе малка минерална вода , започнаха да и мокрят лицето , да я успокояват , да я галят по косата ... дойде и класната ... приклектна до нея и говориха 4-5 минути ... а малката седнала на тротоара , свила се до едно ел табло и хлипа неудържимо ... Къде от куртоазия , къде от "човещинка" приближих се и аз да подпитам мога ли да сторя нещо (по случайност колата ми бе паркирана доста наблизо - хрумна ми ,че може да страда от някакви дамски менструални болки и трабва да я закарам у дома или на лекар ... беше ми неудобно да разпитвам - все пак е госпожичка в "ранима възраст") - и тогава класната ми каза ,че тя е от Украйна и е получила Паник Атака като е чула цялата тая гюрултия (църквата с камбаните до нас , барабани отзад , клаксони , кикот и викане - абе вярно си беше какафония голяма !!! ) ... после класната звънна на баща и - да я прибере и остана с нея на улицата - не можа да продължи с класът си - но все пак чест и прави на Учителката !!!  Като уверявам Ви - цялата тая галимация продължи повече от 15 минути - през цялото това време - съученичката на моят син стой на земята , свита на кълбо , прикрила лицето си с колената и хлипа ...

 

 

На момента не му придадох такова значение - но след час или два СЕ ЗАМИСЛИХ - колко стресирано и какво счупено и изкривено мислене има вече това младо момиче - преживяло вероятно някаква бомбандировка (към днешен ден - не съм запознат с детайли - нито от къде точно идва , нито дори името и научих ... просто разбрах ,че в класът на синът ми има украинче ! ) - и ще успее ли да преживее , да се съвземе от тоя Ужас !

 

 

(не целя нищо с това емоционално писмо - просто имах нужда да го напиша)   

Сега попитай на някой форум, дали е осигурено психиатрическа помощ на тези деца, хора които са преживяли посттравматичен стрес...Или да ти отговоря. НИКАКВА помощ не получават. За съжаление....

[Skubi]

Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

Благодаря, че сподели.

Поколения наред ще изпитват всякакви емоции свързани с войната. 

Майка ми в 39 година беше родена. Така, че боевете за Будапеща прекара в бомбеното убежище на боб и леща надупкана от Жѝтна гъгрѝца.

Цял живот не яде боб и леща. Само да чуеше по радиото, телевизията типичните звуци на война, вече бягаше в другата стая....