Отиди на
Форум "Наука"

През април 1229г. ли се е състояла битката при Клокотница?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

За тезата на Мария Спасова по въпроса за годината на Клокотнишката битка научих с огромно закъснение благодарение на едно от предаванията на доц. Павлов, където тази теза бе спомената и в което бяха излъчени кадри от интервю с авторката. След това мина известно време, докато успея да се сдобия с нейната статия. Не мога да предложа тази статия във форума, тъй като не разполагам с никакви права върху нея, освен, разбира се, правото да я коментирам. Този именно коментар помествам по-долу и би ми било интересно потребителите да дадат своето мнение както върху него, така и върху предизвикалата го теза на доц.Спасова.

ПРЕЗ АПРИЛ 1229 ГОДИНА ЛИ СЕ Е СЪСТОЯЛА

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА?

Популярната дата на сражението при Клокотница – 9 март 1230г. – бе определена от Васил Златарски въз основа на тълкуването му на Търновския надпис на Иван Асен II[1]. До края на второто хилядолетие нито един изследвач не се усъмни в тази датировка, въпреки че текстът на Търновския надпис, от който тя е изведена, е бил обект на издания и критични проучвания и след Златарски[2].

През последните десет години датировката на Златарски бе оспорена от доц.Мария Спасова в специално нейно изследване на текста на надписа[3]. Авторката въвежда корекция в синтактичното деление на текста, в резултат на което отнася посочената в него година 6738, трети индикт към освещаването на църквата, но не и към българо-епирската война, както това е сторил Златарски; времето на войната тя свързва с другия хронологически показател от надписа – 12-тата година от царуването на владетеля – изтъквайки, че двете хронологически податки не се покриват; освен това, привеждайки и други изворови данни, както домашни, така и чужди, чиято хронологическа стойност в решаването на проблема Златарски е отхвърлил навремето, М.Спасова стига до извода, че битката при Клокотница се е разиграла не на 9 март 1230г., а през април 1229г.[4]

Това заключение и аргументите за него са интересни[5], но не са много убедителни и според мен не могат да разколебаят доверието в датировката на Златарски, както се и надявам да покажа чрез настоящето.

Синтактичното делене на текста и изводите от него

Вземайки предвид, че в ктиторските строителни надписи е обичайно да се указва, че строежът и зографисването са извършени “или с помощта на патрона на храма, или с благоволението на Отца, с помощта на Сина и със съдействието на Светия Дух”, авторката вижда в израза “с тяхна помощ” от четвъртия ред на надписа такава именно формула[6].

На базата на това наблюдение М.Спасова отделя текста до “с тяхна помощ” в самостоятелно изречение, а последващия – в друго изречение: “В 6738 година, индикт трети, aз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, съградих из основи и с живопис украсих изцяло тази пречестна църква на името на светите 40 мъченици с тяхната помощ. През 12-тата година от моето царуване – годината, през която се стенописваше храмът – излязох на война в Романия и разбих гръцката войска …”[7] Това е основната разлика между предаването на съдържанието на надписа у нея в сравнение с това на Златарски[8]. На това основание авторката приема, че 12-тата година от царуването на Иван Асен – годината, в която е била българо-епирската война и се е състояла битката при Клокотница - не е 6738г., а по-ранна, понеже в тази година, както е посочено, църквата се е стенописвала, т.е. още не е била готова за освещаване. Освен това М.Спасова основателно изтъква, че не се започва църковен градеж преди избирането на патрон на бъдещия храм и тъй като годината на войната църквата вече е била завършена като строеж и се е извършвало зографисването й, тя приема твърде логично, че патронът е бил избран много по-рано и неговото избиране не би могло да има нищо общо с битката при Клокотница.

Синтактичното, а на тази основа и логическото разделяне на текста на надписа налага един въпрос, който М.Спасова е оставила без внимание: при нейната трактовка излиза, че надписът смислово включва не едно, а две самостоятелни съобщения – за патрона и времето на строежа (и на освещаването?) на храма; за българо-епирската война и резултатите от нея – които нямат връзка помежду си[9]. Обаче ако 40-те мъченици са просто рано избран патрон на тази църква и нямат никакво отношение към българо-епирската война и сражението при Клокотница, защо изложението за тази война и сетнините й не само присъстват във въпросния надпис, но и заемат по-голямата част от него (9 от общо 12 реда и половина)? Ако двете съобщения нямат логическа обвързаност и спокойно могат да съществуват самостоятелно, каква е причината да бъдат свързвани в общ текст с единна редакция, вместо например в два различни[10]? Очевидно е, че съставителят е имал някакви основания да вижда връзка между патрона на храма и разигралите се в 12-тата година от Иван Асеновото царуване политически събития. Такава връзка авторката не е потърсила и поради това е пропуснала една поне теоретична възможност за друго обяснение, в което изводите, направени от Златарски, са съчетаеми с онази част от нейните бележки, която е най-солидно мотивирана.

Не знаем кога е започнал строежът на тази църква и колко време преди съставянето и издълбаването на надписа върху колоната е продължил той, нито пък кога точно църквата е осветена. В това отношение разглежданият текст дава крайно оскъдна информация – ясно е само, че строежът е бил завършен към 12-тата година от царуването на Иван Асен и в тази година са правени фреските; също така е ясно, че надписът на колоната не може да е изписан преди 6738г., от което следва, че войната се датира най-късно през тази година. Това са единствените хронологически изводи, които могат да се направят на базата на преките данни. Всички останали се правят на основание на косвените податки от текста, а тези косвени указания се поддават на тълкуване. Точно в този смисъл виждам и други възможности, освен лансираните от Златарски и М.Спасова – т.напр. възможността за промяна на патрона на църквата in extremum[11]. Промяната на патрона не е недопустима и лесно би могла да обясни защо църквата е наречена на името на Св.40 мъченици едва след битката, въпреки, че е построена преди нея.

Това предположение прави напълно логичен и свързан целия текст на надписа, връщайки го, разбира се, към класическото тълкуване на данните, което е направил и Златарски, но същевременно вземайки предвид и справедливото възражение на Мария Спасова, че църква не се строи, без да е предварително избран патронът й[12].

Историческите данни

Ако изключим споменаването на някакъв късен гръцки или албански източник, който датирал битката към 1229г., но за който авторката всъщност не казва нищо[13], М.Спасова гради хипотезата си върху тълкуване на данните от два документа – Проложното житие на Св.Иларион Мъгленски и хрониката на Рикардо ди Сан Джермано.

1.В това житие е записано: “И като минаха много години време, възприе царския скиптър новият цар Йоан Асен, син на стария цар Асен. И царстваше и заповядваше над българи и гърци, също над франги, сърби, а и арбанаси и над всички градове от море до море. Даде се на този цар Йоан Асен да съгради църква в името на светите четиридесет мъченици и добропобедници. И църквата бе иззидана и украсена благолепно. Беше положена вътре раклата с мощите на преблажения светия Иларион.”[14]

Ако проследим последователността на изложението излиза, че българските завоевания предхождат изграждането на църквата. Златарски отхвърля това твърдение като недостоверно, а М.Спасова го приема. Аз не смятам, че от текста на житието могат да се правят някакви решаващи хронологически изводи. Преди всичко приведеният откъс предава обобщена информация: възцаряване на Иван Асен; величието му като владетел над различни народи; богоугодната му дейност. Според мен това изложение е по-скоро тематично, отколкото хронологично, което е и обичайно за агиографските паметници. Че детайлите в житието не са хронологически най-точни и не могат да се ползват за изясняването на интересуващия ни въпрос, се вижда недвусмислено от свидетелството, че църквата е строена след българо-епирската война, докато надписът категорично удостоверява, че строежът я е предхождал. Но тук не става дума за недостоверност или грешка на житийния текст – просто хронологията не е неговият приоритет.

2.У Рикардо ди Сан Джермано под 1230г. стои следното: “Eodem mense Aprilis in grecorum imperio factum est prelium inter grecos, in quo Commiano captus est et untroque lumine orbatus”[15], т.е. “В същия месец април в гръцката империя стана междуособица между гърците, при която Комнин е хванат и двустранно лишен от светлината”. Във връзка с това съобщение Златарски допуска, че хронистът посочва април, тъй като в този месец е научил за сражението (Р. ди С.Джермано е съвременник). За М.Спасова обаче това известие е ключово: понеже приема, че на 9 март 1230г. е осветена църквата, което освещаване е било, разбира се, след Клокотница, тя се опира на съобщението за месец април, за да отнесе битката към 1229г. В тази връзка тя пише: “Всъщност това сведение логически и фактологически е в единство със съдържанието на надписа, ако той се преведе след вярно синтактично сегментиране на текста. Твърдението, че се е състояла битка между гърците, не се споменава в изворите, но то е напълно вероятно. Никея и Епир са в постоянен конфликт и фактът, че Г.Акрополит не говори за сражение между тях през 1228/1229г., не означава, че то не се е състояло. Напротив! Евентуалната загуба за Никея може да е причина за премълчаването, а победителят Теодор Комнин да е дръзнал да тръгне и срещу българския владетел, нарушавайки договора. Така че сведението на Germano е твърде важен извор, който, ако бъде логически и фактологически синхронен с всички останали сведения, може да се възприеме като достоверен.”[16]

Това е най-слабата точка в хипотезата на Мария Спасова.

Макар да се е изразила условно “може да се възприеме”, всъщност М.Спасова възприема данните на Рикардо ди Сан Джермано като достоверни. Но само дотолкова, доколкото отговарят на нейната теза. Защото – както ясно се вижда – хронистът говори за април 1230г., а не за април 1229г. Освен това, ако през въпросния април се е случила някаква хипотетична епирско-никейска битка, както охотно приема авторката без каквото и да е основание, какво общо има тогава известието с българо-епирските отношения?

Според схващането на Спасова излиза, че войната била между епирци и никейци, но месецът, в който се е състояла според хрониста, е месецът на битката при Клокотница, но пък годината не била тази, която той съобщава, а предишната. Това е, естествено, напълно несериозно и не почива дори на най-елементарна логика, да не говорим за факти.

3.Ако доц.Спасова си бе дала труда да се запознае по-обстойно с изворите, осветляващи политическите събития на Балканите по това време или поне бе прегледала по-голяма част от текста на хрониката на Рикардо ди Сан Джермано, щеше да види, че хипотезата й за битка при Клокотница през април 1229г. е невъзможна. Под 1229г. този хронист говори за две дипломатически мисии, изпратени от Теодор Комнин до германския император в Италия с цел да търси подкрепата му срещу Латинската империя – първата е през лятото, а втората през есента на 1229г.[17] Ако през април 1229г. солунският император е бил пленен в битката при Клокотница, както ни убеждава доц. М.Спасова, нямало е как да изпраща пратеници и да води преговори с когото и да е през есента на същата година. Фактът, че го е правил, показва напълно категорично, че през 1229 той е седял здраво на престола си и че битката при Клокотница не се е състояла в тази година[18].

БЕЛЕЖКИ

1.Златарски В.Н. Иван Асен II (1218 – 1241), Българска историческа библиотека (БИБ), год. III, 1930, 3, с. 1 - 55; Златарски В.Н. Търновският надпис на Иван Асеня II, БИБ, год. III, 1930, 3, с.56 – 64; Златарски В.Н. История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1940, с.337 – 342.

2.Свр.напр. Malingoudis Ph. Die mittelalterlichen kyrillichen Inschriften der Hämus-Halbinsel, Teil I. Die Bulgarischen Inschriften, Thessaloniki, 1979, s. 53 – 59; също Попов Ат. За надписа на цар Иван Асен II в църквата “Свети четиридесет мъченици” във Велико Търново, Исторически преглед, год. XXXVII, 1981, кн.1, с.62 – 72.

3.Спасова М. Кога се е състояла Клокотнишката битка? – В: Сборник материали от юбилейната научна конференция в чест на 100-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев, Велико Търново, 12 – 15 май 2000г., с. 435 – 443.

4.Освен всичко друго, на основание на хронологическата корекция на времето на сражението, М.Спасова стига до заключението, че Иван Асен II е възшествал в 1216/17г. Срв. Спасова М., пос.съч., с.442.

5.Аргументите на доц.Спасова според мен могат да се разделят на две групи: чисто езикови; исторически. Мотивите й за синтактичната кореция в съвременното предаване на среднобългарския текст звучат доста солидно и това е естествено, тъй като авторката е тесен специалист в тази област. Не така стои обаче въпросът с историческите аргументи и изводи в статията й – на някои места те са дори странно лековати.

6.В тази връзка тя посочва и няколко примера за сходни формули от ктиторски надписи . Срв. Спасова, пос. съч., с.437 – 438.

7.пак там, с.441.

8.”В лято 6738 (от С.М., а от Хр. 1230), 3-и индикт. Аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тая църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на които в дванайсетата година от царуването си, в която година се изписваше (с живопис) тоя храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска…” Срв.Златарски, Търновският надпис на Иван Асеня II, БИБ, год. III, 1930, 3, с.62 (= Златарски, История…, т. III, Притурка № 5, с.593)

9.Освен, разбира се, това, че в годината на войната църквата е била зографисвана.

10.Едва ли се налага да припомням, че в църквата има общо 6 колони, три от които са и днес без надписи, така че едва ли може да се смята, че двете съобщения са обединени поради липса на друга възможност.

11.В последните години започна да се налага становището, че тази църква е замислена като царски мавзолей. Срв. по този въпрос Дерменджиев Е. Царските гробници в църквата “Св.40 мъченици”, сп. Минало, 4, 2002, с.24 – 39 и посочената там литература. Малко странно изглеждат Св.40 мъченици, които са военни светци, да са избрани за патрон на мавзолей. Освен това археологическите данни за фреските (доколкото науката разполага с такива и доколкото те са ми известни) не съдържат буквално нищо, което да ги свързва с 40-мъченици. От трите предположения за мотивите за избор на точно този патрон, които прави самата М.Спасова в бележка под линия (“2.За съжаление може само да се предполага защо храмът е наречен “Св.40 мъченици”. Три са възможните причини: а) на 9 март се е случило важно събитие (битка, победа, възцаряване, провъзгласяване на нещо); б) св.40 мъченици може би са светците-покровители на царската династия на Асеневци, изобразявани навсякъде като войни; в) възможно е храмът “Св.40 мъченици” да е бил некропол за българската владетелска династия…”), двете не са много логични: ако св.40 мъченици са били светци-покровители на Асеневци, това щеше да е засвидетелствано примерно по сфрагистичните паметници, както е случаят със Св.Димитрий Солунски – такива свидетелства обаче липсват; няма особена логика и в това военни светци да бъдат патрон на некропол (мавзолей) на династията. Фактически първото от трите предположения на авторката (смятам, че неслучайно и тя го поставя на това място) намира най-добра опора в данните.

12.Много ми е трудно да гадая кой е възможният “първи патрон”, но предвид данните от проложното житие на Иларион Мъгленски, на които набляга доц.Спасова, може да се допусне, че това е бил този светец. Неговите мощи и тези на Св.Петка, които Иван Асен изискал и получил от латинците, са положени в църквата горе долу по едно и също време (не по-късно от лятото на 1231г., но е възможно да е било и по-рано).

13.Единствено в една бележка под линия доц.Спасова отбелязва, че проф.П.Асенова в хода конференцията била споменала нещо подобно, но не посочва нито името на документа, нито времето, в което е писан, нито пък какво се казва в него.

14.Иванов Й. Българските старини из Македония, С., 1970, с.420.

15.Ryccardus de Sancto Germano notarius, Chronica (1189 – 1234), ed.Pertz., MGH, SS, t. XIX, p.352.

16.Спасова М., пос.съч., с.440.

17.Ryccardus de Sancto Germano notarius, Chronica (1189 – 1234), ed. L.A.Muratori, RIS, VII, parte 2, Bologna 1937, p.162, s. anno 1229. Невъзможно е да се допуска, че тези преговори са били водени по-рано (напр. през предната 1228г.), тъй като хронистът казва, че са се състояли в Италия, а в 1228г. Фридрих II е на кръстоносен поход: той заминава за Палестина от Бриндизи на 28.06.1228г. и напуска Акра на път за Италия на 1.05.1229г. Така че преговорите са били точно във времето, в което ги поставя хронистът.

18.Колкото до укора, отправен от М.Спасова към Златарски, че е “вместил” много събития (организирането и придвижването на войската, завоюването и уреждането на териториите, посещенията в обдаряванията на 5 от атонските манастири, подготовката за освещаването на църквата и изготвянето на надписа) в период от максимум една година, което очевидно й се струва невъзможно, ще припомня само, че нито всичките тези събития са протичали едно след друго, нито пък Иван Асен е извършвал собственоръчно всички тези дейности. Освен това едва ли можем да сме сигурни кога точно е осветен храмът – всъщност хронологическите данни в надписа мълчат по този въпрос. Едва ли можем да смятаме, че текстът на колоната е изработен след освещаването, за да сме сигурни, че това освещаване е извършено преди края на отбелязаната в надписа година, т.е. преди 31.08.1230г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Когато става дума за интересно схващане във връзка с името и изграждането на "Св 40мци" в Търново, според мен първоначално черквата не е била посветена на тях, а е била замислена като храм-костница изграден над гроба на цар Калоян. Иначе казано не калоян е погребан в черквата, а тя е била издигната над гроба му. Подобна хипотеза би обяснила неудобното място избрано за сградата, което е станало причина и да се изкриви западната фасада (тя е под ъгъл). По време на изграждането на храма е станала битката, в резултат от което храмът е бил посветен на светците, на чийто празник била удържана победата над Комнин. Но по-аргументирано излагана на тази теза май си изисква отделна тема.

За изместване на годината към 1229г. не виждам сериозни аргументи. Сведението на Рикардо от "Сан Джеронимо" е поставено сред събитията от 1230г. Иначе казано няма алтернативна година. Наред с това монахът от "Сан Джеронимо" сбива събитията - битката, завоеванията на цар Иван Асен ІІ и ослепяването на Теодор Комнин. Практически обаче те не са се осъществили в рамките на месец април. В случая той говори въобще за военни действия, а не просто за една битка. Дори и битката да е станала през март подчиняването на крепостите ще е продължило до по-късно и също може да се разгледа като война в гръцката земя - макар крепостите да са се предали доброволно, все пак това си е завладяване от армия, промяна на територията и властта. А самото ослепяване ще да е станало вече и след април 1230г.

Що се отнася на текста, че е станало между гърците, то това може да се разглежда в малко по-широк смисъл - между тези от гръцката вяра, т.е. православните, което включва не само византийци, но и българи. По начало западните автори са гледали на бълг. владетели повече като на православни, отколкото като на отделен народ. Още повече, че завладяването на Цариград от латинците и освобождението на България е станало все при Исак ІІ Ангел, което допълнително карало зап. автори да отъждествяват българи и гърци. Дори Балдуин І проявил претенции към земите на бълг. царство, защото били принадлежали на Византия.

Надписа както и да въртим прочита, той при всички случаи не е сбор от допълвани текстове, а едно цяло. Като единна конструкция той свързва изграждането на храма и посвещаването му на св. 40 мци на чийто празник била удържана победата, сражението и последвалите завоевания.

В житието на св. Иларион се прави просто кратък преглед на царуването на Иван Асен ІІ, без въобще да се говори за самото сражение при Клокотница. Просто има обощен преглед на външната му политика, като в края се говори за неговото ктиторство и за пологане на мощите на светеца, на който е посветено житието. В случая не е търсена хронологичност на събитията, а има просто преминаване от общо изложение за царуването на владетеля към конкретната тема на съчинението.

Струва ми се, че вече бях слагал линк към обновената версия на статията за битката при Клокотница. . Там са изброени по-основните извори за битката, макар че повечето или просто преразказват Акрополит и надписа от св. 40мци или не съдържат нищо допълнително.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА, ТЪРНОВСКИЯТ НАДПИС НА ИВАН АСЕН ІІ И ЛОГИКАТА НА ВАСИЛ ЗЛАТАРСКИ

Не са много изворите за историята на битката при Клокотница. Централно място сред тях досега е отреждано на датата 9 март 1230 г., на която според проф. Васил Златарски се е състояло сражението, променило българската и гръцката история. Известният наш историк извежда тази дата по логичен път, подробно описан в студията му „Търновският надпис на Иван Асен ІІ”. Разсъжденията на Златарски в тази студия обаче са един нагледен пример, как и голям историк може да допусне наивна грешка и да не бъде убедителен при третиране на изводите.

Логиката на Златарски върви така:

1. Според надписа в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, в дванадесетата година от царуването на Иван Асен ІІ (т. е. в 1218 + 12 = 1230 г.), когато той тръгвал на война против Теодор Комнин, църквата била вече построена, но още се изписвала. Следователно тя още не била осветена и наречена на името на някой светия или свещено събитие.1

2. Обичайно за византийските императори било да увековечават значителни събития, свързани с тяхната личност, като наричат (именоват) построените от тях църкви на името на църковния патрон, който се е отбелязвал в деня, в който е станало събитието. Следователно църквата построена от Иван Асен ІІ била осветена след войната с Т. Комнин и била наречена в името на Светите Четиридесет мъченици, защото битката при Клокотница е станала на 9 март 1230 г. – църковния празник на същите тези Св. 40 мъченици.2

В съжденията на Златарски, по-точно в изчисленията, защото той провежда и такива, сме свидетели на един математическо-логически абсурд. Навремето са го наричали апория. Златарски извежда годината на битката при Клокотница математически, като към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ добавя дванадесет години. Което е коректно. Но самата година на възцаряване е „принос” в историята, направен пак от В. Златарски. В „История на българската държава през средните векове”, той отбелязва, че тържественото прогласяване на Иван Асен ІІ за български цар е станало в 1218 година. След което следва бележка: „Тая година се определя от търновския надпис на Иван Асен ІІ, гдето е казано, че сражението при Клокотница станало в 12-та година на царуването му, или 1230 – 12 = 1218 г.?!3

Излиза, че В. Златарски е определил годината на възцаряването на Иван Асен ІІ като изважда от годината на Клокотнишката битка 12 години, а годината на самата битка изчислил, като прибавя 12 години към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ! Също като в приказката за яйцето и кокошката. В математическите изчисления на Златарски единственият исторически факт са само дванадесетте години, които разделят двете големи събития.

Датата 9 март също е необоснована. В пунктуацията в Търновския надпис действително първото изречение завършва след „с тяхната помощ”. Там дори е поставена и една голяма точка. Но дори в рамките на теоретичните ръзсъждения да приемем, че не е така, то остава текстът да е, че „ с помощта на Светите четиридесет мъченици, Иван Асен ІІ излязъл на война в Романията и разбил гръцката войска”. Няма как Иван Асен ІІ, тръгвайки от Търново в името на Светите 40 мъченици, за да се бие в Романия, да е знаел (както при един предстоящ мач), че битката ще стане на 9 март. По вероятно е самото тръгване на българската войска от столичния град, да е станало на тая дата – с молебени, с хоругви на светците и т. н. Църквата вече е била наименована след като се е изписвала – нали стенописите трябва да изобразяват сцени свързани и с конкретните патрони на църквата.

Можеше и 9 март да се приеме за визирано в надписа, но ако в него се споменаваше и конкретното място на битката. Бил е Иван Асен ІІ на тая дата вече там, помолил се е рано сутринта на Светите 40 мъченици и разбил същия ден гърците. След това е изпратил бърз пратеник до чакащите зографи в Търново да почнат да рисуват Севастийското езеро и давещите се мъченици. Значи ли, че ако стенописите посветени на патрона, патроните или църковния празник, на които първоначално е била наименована църквата са били вече изписани, преди да почне войната с Теодор Комнин, те са замазани с баданарка и на тяхно място са изписани нови. Изписването явно е било доста напреднало, след като в същата 1230 г. църквата е завършена„до края”. А третият индикт е приключвал в края на август.

Клокотница, мястото което така дълбоко е трябвало да се свързва с даването на името на църквата, не фигурира в надписа. Пък уж той бил издълбан, че и църквата била именована в чест на битката при Клокотница? В надписа са посочени далеч по-познати и знакови географски имена, защото той е правен не по повод, или по-скоро не само по повод на построяването на църквата и битката при Клокотница.

Обладан от фикс-идеята си за връзка „битката при Клокотница – името на църквата „Св. 40 мъченици” – датата 9 март”, Златарски по съвсем фрагментарен начин „оборва” сведението на Рикарди де С. Джермано за пленяването на Тодор Комнин в битка през април 1230 г. и ослепяването му: италианците се объркали, а Търновския надпис „ясно и категорично посочва друго”?!4

В. Златарски прави погрешен извод и изопачава съдържанието на Проложното житие на Св. Иларион Мъгленски, което цитира и което всъщност не е житие, а разказ за пренасяне на мощите на светеца, които са положени в църквата „Св. 40 мъченици”. Той приема, че този разказ е още едно известие, подобно на Търновския надпис, отбелязващо построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, като дело на Иван Асен ІІ. „Обаче – коментира Златарски – съставителят на въпросното житие не свързва постройката и името на църквата с Клокотнишката битка”, и обвинява този съставител, че не се придържал строго за реда на фактите?!5

В разказа съставителят буквално преразказва съдържанието на последната част на Търновския надпис, което означава, че добре е бил запознат с него. Тази последна част е най-съществената. И това, че не свързва името на църквата с битката при Клокотница означава само, че в ХІІІ в., когато се счита че е създаден разказът, живеещите тогава просто не са намирали такава връзка.

В подкрепа на идеята си да свърже наименованието на църквата Св. 40 мъченици с обичаите на византийските императори, Златарски привежда пример с Исак І Комнин, как той се спасил по време на страшна буря в деня на Св. Текла, и построил след това църква, която кръстил на нейно име.6 Всъщност това е антипример: едно е да построиш нова църква, която както се вижда си има повод за строителството и още преди да започне то, си има и име, друго е да прекръстиш вече наченатото ( имало е „зачала”), което естествено също си е имало повод. Прекръщаването на църква не е като да прекръстиш улица или дори град. Може би ние, атеистите, трябва да се отнасяме по-внимателно, когато коментираме църковни въпроси.

Бележки:

1.Златарски В.Н. История на българската държава през средните векове, т. III, С., 1940, с.

594.

2. пак там, с. 595.

3. пак там, с. 323. Тук се цитира този сборен труд на Златарски, защото в него са отпечатани едновременно материалите за Търновския надпис и за царуването на Иван Асен ІІ и само с едно разгръщане на страниците се установява допуснатата грешка. Иначе и двата материала са издадени самостоятелно още в 1930 г.

4. пак там, с. 595-596.

5. пак там, с. 594-595.

6. пак там, с. 595.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Излиза, че В. Златарски е определил годината на възцаряването на Иван Асен ІІ като изважда от годината на Клокотнишката битка 12 години, а годината на самата битка изчислил, като прибавя 12 години към годината на възцаряването на Иван Асен ІІ! Също като в приказката за яйцето и кокошката.

Това не го разбрах. Годината и датата са си ясно посочени в надписа:

В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри

Мария Спасова е филоложка и е наблегнала повече на словесната еквилибрстика. Всеки текст по правило си има контекст. В случая става дума за ктиторски надпис. През средновековието този тип надписи не се отличават с особенно типово разнообразие и оригиналност. Ще рече, че в тях се сочи ктитора и мотивите за изграждането на храма. В случая ясно е описано събитието, насочило ктитора да посвети храма на Св. 40мци. След като имаме денят на техния празник, годината от сътворението на света и индикта лесно може да се изведе датата и годината на събитието.

Рикардо от Св.Джеронимо и в житието на св. Иларион не е правено хронологическо проследяване на съитията и датиране на всяко, а има сбит разказ - битката, завоеванията на Иван Асен ІІ и строежа на храма. Иначе казано и двамата автори не са имали на идея, че някой ще използва техните текстове за да датира битката и строежа на храма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Отговор на Галахад

1. И аз не разбрах. Къде в надписа са посочени годината и датата на Клокотнишката битка или годината на възцаряването на Иван Асен ІІ? Абсурдът се установява след последователно по-внимателно прочитане на страници 393 и 594 от „Историята” на Златарски.

2. „С помощта на които излязох на война...”. Светите Четиридесет мъченици ги е имало преди Иван Асен ІІ да излезе на война.

3. Кое събитие може да се изведе лесно? Аз не твърдя, че на 9 март 1230 г. не е бил отбелязан денят на Светите Четиридесет мъченици.

4. Не само Джеронимо и „житиеписецът” (уточних, че не е житие, а разказ) на Св Иларион, а и самият Иван Асен ІІ не е предполагал, че ще използват надписът му за датиране на битка, каквато той дори и не споменава в него. Всъщност имало ли е Клокотнишка битка?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
И аз не разбрах. Къде в надписа са посочени годината и датата на Клокотнишката битка или годината на възцаряването на Иван Асен ІІ? Абсурдът се установява след последователно по-внимателно прочитане на страници 393 и 594 от „Историята” на Златарски.

Нека оставим настрана страниците на Златарски. Все пак текста от надписа е съвсем известен. Може би заради професионална деформация не го е обяснил съвсем ясно - човек като прегледа доста голям надписи и бележки от 12-14в. текста на надписа си му изглежда съвсем точно датиран като 9.3.1230г.

„С помощта на които излязох на война...”. Светите Четиридесет мъченици ги е имало преди Иван Асен ІІ да излезе на война.
Тях не просто ги е имало преди 9.3.1230г., то те не са били войници от армията на Иван Асен ІІ, нито пък от куманските наемници, а са живели много преди това и въобще не са доживели дори до началото на управлението на този владетел. Този пасаж означава, ч в деня на св.40мци е удържал победата. В духа на христ. смирение обаче победата не се изтъква като владетелска заслуга, а е по божия милост и с застъпничеството пред него на светията/те, в чийто ден е станало събитието. Цитираната формулировка покзва, че на този ден е станала битката, а не завършването на храма - защото и изграждането на един храм в тази епоха не е заслуга нсамо а ктитора и строителите, а пак е по божия милост със застъпничеството да речем на патрона на храма. По онова време с застъпничеството на светията, който е имал празник са били удържани победи, завършвани книги и строежи. Особеност на изразяване, резултат от тогавашната обществено-полит. реалност. Така както преди 20г. всичко се правеше заради повелята на Партията и в името на Народа.

Не само Джеронимо и „житиеписецът” (уточних, че не е житие, а разказ) на Св Иларион, а и самият Иван Асен ІІ не е предполагал, че ще използват надписът му за датиране на битка, каквато той дори и не споменава в него. Всъщност имало ли е Клокотнишка битка?
Напротив - надписът има точно това предназначение - да покаже кой е ктитора на храма, заради какво събитие е посветен именно на този светия, на коя дата е станало събитието. Рикардо от манастира "Св. Йероним" постава в април месец събития, които са се развили в доста по-продължителен период - битката при Клокотница, подчиняването от Иван Асен ІІ на крепостите на Епирското деспотство и ослепяването на Теодор Комнин. Сражението е станало на 9.3., но подчинението на крепостите, въпреки че капитулирали доброволно технически е продължило през април, а ослепяването станало не заради нападението на България, а защото вече като пленник Т. Комнин се забъркал в заговор срещу Иван Асен ІІ. А другото не е разказ, а е житие. Друг е въпросът, че някой днешен творец може да го е кръстил разказ. По правило към всяко житие се добавят сведения за пренасянето на мощите на светеца, ако е имало такава или за чудеса свързани с неговите мощи. Понякога се обособяват в самостоятелно съчинение, но по същество то е допълнение към вече налично житие. Напр. патр. Евтимий е написал житието на св. Петка, а Цамблак е допълнил за пренасянето на мощите й.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Текстът, който Златарски цитира като житие, дори не е и разказ, а е разказче – има, няма, десетина изречения. И в тях се говори само за мощи. Няма никакви житиесъбитийни сведения. Пространното житие на Иларион Мъгленски е написано от Патриарх Евтимий. В него също се отбелязва пренасяне на мощите на светеца и полагането им в църквата „С в. 40 мъченици”. Само че това, последното, Златарски не го е цитирал, но не поради пропуск.

Ето текста за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски, както това е представено от

Патриарх Евтимий:

„След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях Неада и Елада, а също и Етолия. И като чу за чудесата и знаменията , които бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов. Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква „СВ. 40 великомъченици”. *

Патриарх Евтимий не само че не свързва строежа и именоването на църквата „Св. 40 мъченици” с битката при Клокотница, ами направо пише, че църква с такова име е имало и още по времето на Калоян.

Знаел е Златарски, какво е написал Евтимий, дори е цитирал началото. На с. 262 от т. 3 на „Историята” е поместен текстът на първите две изречения от горния откъс. Златарски дори посочва, че те са от „Житието на св. Илариона Мъгленски” на Патриарх Евтимий. Краят на откъса обаче го няма нито на посочената страница от „Историята” (което все пак е логично, защото не се отнася към разглеждания там въпрос), нито на с. 594 -595, където е коментиран Търновския надпис.

Лесно му е било на В. Златарски да обвини неизвестния съставител на проложния разказ, че не е разбрал „правилно” надписа. Но да направи така и относно написаното от Патриарх Евтимий не е посмял. Шега ли е да обвиниш най-начетения книжовник на Второто българско царство, за когото „царската църква” „Св. 40 мъченици” е била сигурно като втори дом (колко ли служби е извършил там?), че не разбрал какво пише на колоната на Иван Асен ІІ!

Не само че се объркал Златарски при разчитането на надписа на Иван Асен, но дори е подбрал противоречащите му извори, които да „обори”. Всъщност историкът от 20 век е повярвал повече на собствения си грешен превод на надписа, а не на писаното от по близкия до събитията средновековен книжовник от най-висок ранг.

Вследствие на тази постъпка на Златарски, в разгорялите се спорове за Калояновото погребение сведението на Евтимий бе подминато. Повечето повярваха на Златарски.

*) Житието на Иларион Мъгленски и разказа за пренасяне на мощите му са поместени изцяло и с бележки в „Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, с. 89 и 379, бележки с. 531 и 623”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сведението на патр. Евтимий не е задължително да е свързано с този, който днес е известен като цар Калоян.

1. Всъщност собственото име и на цар Калоян и на цар Иван-Асен ІІ е Йоан. Кало- е добавка от гръцки и означава добрия, хубавия. Ще рече, че всеки от двамата Йоановци може да е бил наречен Калоян. Петър също е наричан Калопетър. Йоан V Палеолог също е наричан Калоян. Ще рече, че Евтимий може да си говори и за Иван Асен - при него държавата също се поразширила доста. Още повече, че се говори за разширение именно за сметка на гръцките земи, докато Калоян се е поразширил доста и за сметка на земите влазяни от "фръзите", сиреч латинците.

2. Ако гробът на цар Калоян е бил пренесен в черквата, то патр. Евтимий който не е бил съвременник на събитията може да е свързал изграждането на храма с по-ранния владетел, чийто гроб е бил там. Но е възможно мощите на св. Иларион да са пренесени при Калоян, но да са били в друга черква и да са пренесени в "Св. 40мци" когато Калоян е бил препогребан. Но на мен ми се струва по-вероятно това да е станало по времето на Иван ІІ Асен след 1235г. Първо, защото се говори за бълг. патриарх, а Василий І е бил само архиепископ, па макар и старши за България, т.е. примас. На второ място и то е по-същественото, в житието на св. Сава Сръбски се казва, че след като мощите на св. Сава били пренесени в Сърбия, на същото място където били неговите били поставени мощите на един свят митрополит. И тъй като единствения архиерей, за чийто е известно да са били в "Св. 40мци" е Иларион Мъгленски, то това означава, че мощите са били пренесени по време на управлението на цар Иван Асен ІІ - когато е била възстановена бълг. патриаршия, държавата е била разширена за сметка на гр. земи в упоменатите райони и черквата е била изградена.

3. Възможно е патр. Евтимий да е допуснал техническа грешка и да е написал, че пренасянето на мощите е станало при Калоян, а не при Иван Асен ІІ.

А че не се говори за битката при Клокотница, не е никакъв довод. Ами то и за битката при Одрин не се говори. Пък и не виждам защо в едно житие трябва да има същите точни сведения, които трябва да се намират на ктиторски надпис и то при положение, че светеца нито е ктитора, нито е патрона на храма.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Че Златарски прави права и обратна сметка, вадейки изводи и от двете, е вярно. В случая обаче това според мен не играе особена роля - не и за тази тема.

Всъщност аз така и не разбрах какво е мнението на К.Гербов за времето на сражението - 1229, 1230 или пък друга. Дали се е състояло точно на 9 март може да се спори наистина, но годината на събитието ми се струва безспорна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

„Асен бил отседнал на лагер на брега на Хеброс или Марица, близо до местността, наречена Клокотница. Последният при вестта за намеренията на Теодор предприел поход там... Асен излязъл победител, а Теодор и всичките му пълководци паднали в плен. Според компетентността на един хронист от онова време тази битка била през месец април 1230 година.”

Това е написал Шарл Дюканж в своята „История на империята на Константинопол по времето на френските императори”. Той не се е смутил от неясната формулировка в хрониката на Рикардо Джермано. Мисля, че времето на събитието е логично и е в контекста на останалите описани от хронистите събития.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами Шарл Дюканж не е познавал текста от колоната на Иван Асен.

А и е доста уклончив във формулировката:

Според компетентността на един хронист от онова време тази битка била през месец април 1230 година.”
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Техническа грешка е допуснал Васил Златарски, та обърка и нас. Отново прочетох Търновския надпис, но там пише „Иван Асен”. А ние коментираме Иван Асен ІІ.

Май нещо сме се пообъркали. Поне след тоя спор с такова чувство оставам за себе си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Техническа грешка е допуснал Васил Златарски, та обърка и нас. Отново прочетох Търновския надпис, но там пише „Иван Асен”. А ние коментираме Иван Асен ІІ.

Май нещо сме се пообъркали. Поне след тоя спор с такова чувство оставам за себе си.

Със сигурност става дума за владетеля, който днес наричаме Иван Асен ІІ:

аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен

Все пак в повечето случаи този, който е І, не е знаел дали ще има ІІ. За по сигурно Фердинад предвидливо се е писал Фердинанд І - пък то какво стана - република.

Иначе номерацията си я прави този, който съставя съответната хронологична таблица. Да речем Михаил Шишман някъде е Михаил ІІ, а някъде Михаил ІV.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
След като има Иван Асен ІІ, кой е Иван Асен І?

Аха, схванах въпроса. Както казах цифричките отзад ги слага този, дето прави хрон. таблица. Затова да речем някъде има само цар Константин, някъде са І и ІІ, а при мен има и ІІІ - Константин І Бодин, Константин ІІ Тих и Константин ІІІ Страцимир.

Та да се върнем на Иван Асен І. Той обикновено се среща като Асен - и в наши и в чужди извори. Но в житието на св. Иван Рилски патр. Евтимий пише "преблагочестивия цар Асен, който при светото кръщение беше наречен Иван". А събитието във връзка, с което го споменава е станало през 1195г. Пак патр. Евтимий в Жтието на св. Петка пак говори за Иван Асен, който вече е син на царица Елена - съпругата на Асен І. Тъй че стават двама по съчиненията на патр. Евтимий.

Но в Болонския псалтир и в Костурския надпис, Станимашкия надпис на цар Михаил ІІ Асен се говори само за цар Асен.

Хониат нарича Асен Стари само Асен. Иван Асен ІІ пък е наричан само Асен от Муске, Тома Архидякон, тъст му Ондрей ІІ и Иван Асен от Акрополит.

На печати се среща и само Асен, и Иван Асен.

В Бориловия синодник са Иван Асен Белгун и Иван Асен син на Елена. Пак там Георги І Тертер е наречен Тертерий Старий - точно така, като е наречен Иван Асен І в надписа от св. 40 мци.

Тъй че грешка няма

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сега, ако отнякъде се появи цар Йоан Асен (тоя, дето така се е написал на колоната си), сина на царя Стария Асен, и попита: „Поради что ме прекръщавате на Иван, че ме отброявате и Втори, след като съм бил Първи?”

Не е сбъркал Патриарх Евтимий. На споменатата от мен с. 262 от „Историята” на Златарски има три текста на Евтимий, свързани с „цар Калоян, брат на Стария Асен” (така е посочено в един от текстовете). Златарски съвсем съзнателно ги е включил в раздела на историята си, отнасящ се до царуването на цар Иван Асен ІІ.

Историята с местенето на мощите на Иларион Мъгленски из Търновските църкви, за Патриарх Евтимий – човек разбиращ от църковните въпроси – явно е била толкова нелепа, колкото и версията за преименуването на църквата „Св. 40 мъченици”.

Точно такава версия с преместване се изнася в Проложния разказ за пренасяне на мощите на Иларион Мъгленски, който е цитиран и коментиран от Златарски като житие в „Търновския надпис”. Но в същия тоя разказ се казва, че именно цар Калоян е пренесъл мощите от Мъглен в Търново. Интересно е и писаното от съставителят на разказа - „положиха го (ковчега с мощите) в богоутвърдения и богопазения град Търнов”, без да посочва, в коя църква са положени мощите и дали са положени въобще в църква? Чак, когато цар Иван Асен изградил „Св. 40 мъченици” (според съставителя), ковчегът с мощите бил внесен в нея.

Патриарх Евтимий не може да не е чел въпросния разказ. Може даже и него да е използвал, защото текстовете за пренасянето на мощите на Св Иларион в разказа и житието са сходни, но се смята че разказът е по-ранен. Съвсем съзнателно обаче, Евтимий е махнал пасажа, отнасящ се до Иван Асен, защото е знаел, че такова преместване на мощи не е ставало, понеже църква „Св. 40 мъченици” е имало и преди Иван Асен (това май вече го писах).

Патриарх Евтимий е разполагал с много документи (не може в двореца и патриаршията да не имало документи, архив и т.н.), които явно са били унищожени след завладяването на Търново и подпалването на Царевец. Затова неговите съчинения са перфектени исторически извори. И както другите исторически извори те могат да бъдат приемани или отхвърлени – но последното трябва да се обясни защо. Това много добре е знаел и Васил Златарски и в „Историята” си е цитирал историческите пасажи, включени в Евтимиевите съчинения. Но текстът за Калоян и църквата „Св. 40 мъченици” е пропуснал съзнателно.

Защо не е направил, както с пасажа от хрониката на Р. Джермано: цитира и после оспорва? Не му е изнасяло на Златарски съдържанието на текста на Евтимий и си е позволил манипулация при провеждане на разчитането на „Търновския надпис”. Текстът на Патриарха срива логиката на учения за връзка между битката при Клокотница и наименоването на църквата „Св. 40 мъченици”. А датата 9 март отива по дяволите.

В „Търновския надпис” няма нито цар Асен І, нито цар Иван Асен ІІ. Няма и връзка между името на църквата и войната на цар Йоан Асен с кир Теодор Комнин. Няма и ефектно измъдрената дата 9 март. Има скриване на неудобни истини и пренаписване на историята, при което историческите ни владетели – царете Асен, Йоан Асен, да добавим и Йоан Мицо – са именувани с числителните редни І, ІІ, ІІІ, и от Йоан са станали Иван. Последното е прието в други държави (във Франция на Йоан официално казват Жан, а във Великобритания Джон), но не и у нас. Някои историци от края на 19 – началото на 20 век , са извършили „възродителен процес” в историята ни.

Във Второто българско царство има само един цар Асен – Стария Асен. Синът му се е казвал Йоан Асен и той може да бъде наречен, както е сторил Паисий – Йоан Асеньов. При всички останали „Асеневци” Асен е указание за рода, за да се оправдае, заставането на българския престол на личности, имащи някаква връзка, много често косвена с царствуващата династия. Ако се беше възприел този принцип, нямаше да има Йоан Асен ІІІ, а Йоан Мицо Асен и предишните Асеневци щяха да бъдат пощадени от прекръстване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доста еклектичен подход. Първо се казва, че:

Патриарх Евтимий е разполагал с много документи (не може в двореца и патриаршията да не имало документи, архив и т.н.), които явно са били унищожени след завладяването на Търново и подпалването на Царевец. Затова неговите съчинения са перфектени исторически извори.

Само дето въпросният патр. Евтимий нарича и бащата и синът - Иван Асен, а не единията Асен, а другият Иван Асен. При това положение е съвсем неоправдан изводът:

Във Второто българско царство има само един цар Асен – Стария Асен. Синът му се е казвал Йоан Асен и той може да бъде наречен, както е сторил Паисий – Йоан Асеньов.

Друг също проблемен момент е този:

Патриарх Евтимий не може да не е чел въпросния разказ. Може даже и него да е използвал, защото текстовете за пренасянето на мощите на Св Иларион в разказа и житието са сходни, но се смята че разказът е по-ранен. Съвсем съзнателно обаче, Евтимий е махнал пасажа, отнасящ се до Иван Асен, защото е знаел, че такова преместване на мощи не е ставало, понеже църква „Св. 40 мъченици” е имало и преди Иван Асен (това май вече го писах).

Ако Евтимий е ползвал някакъв по-надежден източник, то защо в такъв случай не е следвал него, а този разказ, като е махнал само пасажа за пренасянето? И защото като е видял грешката, не е заменил пасажа с друг, в който да опише правилно събитията, особено в частта, в която вижда, че други книжовници са грешили. По-скоро ако храмът "Св.40мци" е бил изграден така, че да инкорпорира вече съществуващия гроб на цар Калоян, то е възможно Евтимий да се е подвел от това обстоятелство и да е решил, че е по-добре да пропусне спорния момент. Една част от разказите за пренасяне на мощи най-вероятно са били създадени в манастирите и черквите, където са били съхранявани - нещо като справка, как са попаднали там. Но за едно житие не е толкова съществоно да се опише в детайли пренасянето на мощите. Някои автори разбира се просто са компилирали тесктове и дословно са вкючвали съчинения на различни автори. Но подходът на Евтимий определено е по-творчески и е съсвесм удачно да пропусне някои детайли за местенето на мощите в самия град Търново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въртим се в неща (поне себе си чувствам така), малко далеч от основната тема. Аз няма какво повече да кажа по нея. Считам, че „логическия извод” направен от Васил Златарски при „разчитането” на Търновския надпис на цар Йоан Асен е погрешен и не трябва да се посочва като извор за датиране на събитията, разиграли се между Българската държава и Епирската империя в 1229 – 1230 г. Съдържанието на Търновския надпис, строителството и именоването на църквата „Св. 40 мъченици” са самостоятелни теми, по които аз имам мнение и позиции, коренно различни от някои от досегашните приемания. Много са обширни и не е тук мястото (имам предвид тая конкретна тема във форума) да ги излагам.

Възнамерявам да ги систематизирам, да ги огледам добре и евентуално тогава да ги предложа на по-широко обществено внимание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Съдържанието на Търновския надпис, строителството и именоването на църквата „Св. 40 мъченици” са самостоятелни теми, по които аз имам мнение и позиции, коренно различни от някои от досегашните приемания. Много са обширни и не е тук мястото (имам предвид тая конкретна тема във форума) да ги излагам.

Възнамерявам да ги систематизирам, да ги огледам добре и евентуално тогава да ги предложа на по-широко обществено внимание.

Идеята е хубава. Но все пак няколко съвета. Те не гарантират, че ще стигнете до правилни изводи, но все пак разработването на въпроса може и да даде нещо полезно. Все пак и Колумб не е бил тръгнал да открива Америка, а е търсел по-пряк за Индия.

Не трябва да се набляга прекалено много на граматическите особености. През средновековието грамотните хора не са били болшинството от населението, което ще рече, че е малко вероятно да се очаква образцов правопис и правоговор от съставителя на даденото съчинение и още по-малко от преписвача.

През средновековието не е имало авторски права. Ще рече, че всеки преписвач си е оформял текста така, както намери за добре или пък е правил ужасни грешки и пропуски. А мого от творбите от онова време не са достигнали до нас в оригинал, а само в препис - често пъти от по-късно време, когато езикът и значението на думите са се били попроменили.

А с оглед конкретната идея освен текстовете трябва да се погледнат резултатите от археологическите проучвания, местоположението на храма, развитието на култа към св. 40 мци у нас преди битката при Клокотница.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...