феноменът Ulysses в изкуството от Древността до наши дни

[Мълчаливец]

Къде поставя Данте Одисей? В осма яма, където са тези, които са ползвали измама за да навредят и сега са всред огнени вихри. Отделя му много терцини. 

Цитирай

 

„Кога успях да бягам от Цирцея,

коя година задържа ме там,

де близо има град, кой от Енея

отпосле от Гаета бил назван,

от страх от нова някоя затея,

с дружина слаба, с кораб окован

набързо тук тръгнах по морски бездни,

с премеждия и бури в люта бран.

Ни мисъл радостна за син любезни,

ни благочестие към стар баща,

ни обич към жена, която чезне,

оставена в горчива самота,

не победиха жаждата у мене

да видя свят, народи, доблестта,

пороците им, тяхното живене.

Ведно с испанските на Мавра злий

изходих бреговете аз засмени

и всички острови, които мий

това море с вълните си немирни.

С косми веч побелели бяхме ний,

след толкоз мъки, скитанья безспирни,

кога стигнахме теснините тез,

де на света границите най-дирна

положил е безсмъртний Херкулес.

На малката дружина, коя верна

остала бе в добра и в лоша чест,

казах тогава: «С храброст безпримерна

през хиляди стигнахте вий беди

дотук, де тъне слънцето в нощ черна;

на малкото, що ви остават дни,

завидна ще ли отречете слава,

да видите онези йощ земи

зад слънцето, де люд не обитава?

От род сме ний такъв, за кой е срам

бездушно като скот да прозябява:

живот Зевс гръмовержец дал е вам,

за слава и за знанья да ламтите.»

От доблестен одушевени плам,

в часа платна разтвориха момците:

отплувахме към запад по мой знак.

На полюс нов се виждаха звездите,

а тез от наший полюс бяха в мрак.

Пет пъти месеца на небесата

бе вече подновявал светъл зрак,

кога далек яви се в тъмнината

висока планина, каквато аз

не бях виждал. На всички ни душата

от радост озари се в тоя час,

но много скоро в плач се тя обърна;

защото вихър бесен с страшен глас

подигна се внезапно в нощта чърна

и мачта и платна като сломи,

кораба слаби в бездната превърна

и смърт найдохме в морските вълни.“

 

Описва и смърт сред вълните, защото духът на Одисей, това е авантюрата

От род сме ний такъв, за кой е срам
бездушно като скот да прозябява:
живот Зевс гръмовержец дал е вам,
за слава и за знанья да ламтите.

[Мълчаливец]

Благодаря за чудесната тема. Чрез нея се потопих отново в чудото на Омир. 

Да, Одисей е феномен, защото е в началото на европейската приказна традиция. Изобщо, приказките са все за един младеж, който тръгнал по света, бил се с хора и зверове, губил и печелил приятелства, случвали му се възможни и невъзможни случки, женил се или не случвал на жена. Специално нашите приказки поставят финалната точка на женитбата, а Омир разказва още много, много. Той е задал модела, който и до сега преработват в езически, класически, романтически, стоически, християнски, комически, трагически, символически и какъвто щете стил. Страхотен!!!!

[dario]

Одисея, ако беше исторически коректен:

[Евристей]

При мен излиза това :

 

Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос 

Редактирано Ноември 28 от Евристей

[Евристей]

Античност (архаика — класика — елинистическа епоха)

Класическата Гърция чете Одисея като основен литературен, образователен и културен текст: поеми на Омир се изпълняват устно и влизат в канона на образованието. Одисей е самоуверен, хитър, многостранен — и това предизвиква и възхищение и критика (в някои антични дискусии хитростта му е съмнителна нравствено). От IV–II в. пр.н.е. александрийските граматици (напр. Зенодот, Аристарх и др.) се занимават систематично с текстовете и коментари; обезпечава се текстуалната традиция. Одисей е „любим“ обект на риторически упражнения и литературни реминисценции в целия гръцки свят. 
Bryn Mawr Classical Review

 Римската епоха и късната античност

Римляните възприемат Омир през латинската традиция (Вергилий, Овидий и др.) — Одисей/Улис (Ulysses) става част от латинския канон чрез референции и алегории. В късната античност Homer остава повод за филологични и етически дебати; също така се използва в образованието. 

 Византия и Гръцкият средновековен свят

Византийската (гръцка) традиция запазва Омир като учебен корпус: Омировите текстове се изучават, коментират и илюстрират в манускрипти; те остават част от образованието (макар и трудни — нуждаят се от паратекстове и коментари). Така образът на Одисей продължава да живее в източната християнска култура и в учебните програми. 

 Западна Европа в ранното Средновековие (прибл. 500–1200)

В Западна Европа (латинската църковна зона) Омир през ранното Средновековие е по-малко достъпен — липсват широки латински версии на Одисеята и текстът не е част от латинската образователна норма. Ранната християнска реакция към „паганските“ поети е сложна: някои църковни автори критикуват езическата митология, но не винаги има пряко, системно „изтриване“ — по-скоро фрагментарно знание и латентно влияние (части от Омировия материал проникват чрез извори, етимологии, алегорични четения и т.н.). В резултат — Одисей в западната средновековна култура е относително маргинален до Ренесанса. 

 Средновековна християнска интерпретация (по-специално: как Църквата "гледа"

Източната (византийска) църква — Омир се чете в светлина на педагогика - не е канонизиран като религиозен текст, но се използва образователно.

Западната латинска църква — в ранното и високото Средновековие дълго време няма широко разпространени латински Омирови текстове; когато повтарящи се мотиви се появяват (напр. в рицарски/романтични цикли), те са преформулирани под християнска морална оптика.
Като пример на „църковно прочитане“ е Дантевият Одисей: в „Ад“ (Песен XXVI) Дантe трансформира Одисей в образ на пресищане и неморална амбиция — това е християнска/моралистична интервенция в класическия герой. Тоест църковният дискурс често реформира Омир чрез християнска етика. 
kud-logos.si

 Арабски и ислямски свят - рецепция и „Хомер като мъдрец“

Класическата гръцка литература достигa до арабския/ислямски свят по сложни пътища (преводи на гръцки към сирийски, после към арабски; а също и като адаптирани материали). В много арабски и персийски контексти „гръко-римски“ поети са пречупвани в образа на „мъдрец“ или „рационален поет“ (Homer the sage) — т.е. Омир и неговите легенди често се приспособяват, смесват с местни предания и алегоризирани прочити. По-късно османската/турска литература също има интерес към Троя/Хомер — напр. султан Мехмед II проявява интерес към Троя още през XV в. (исторически бележки за престиж и класическа идентичност). Заключение: Омировите мотиви циркулират в Изтока, но често в променена, „мъдретска“ или адаптивна форма. 

 Ренесанс (XV–XVI в.) — голямото „възраждане“ на Одисея в Западна Европа

Ренесансът възражда интереса към оригиналните гръцки текстове (чрез  нови преводи и печат). Омир става централна фигура за хуманистично образование; сцените от Одисеята се превръщат в любим визуален и литературен мотив (картини, мебели като cassoni — брачни сандъци с изображения на сцени от Одисея, илюстрации и преводи). Този период променя достъпността, възприемането и политическата/културната употреба на Одисей като модел на хитрост, изкуство и „хуманистично“ знание. 
Cambridge University Press & Assessment

 Ранно-модерна и модерна рецепция (XVII — XIX — XX — XXI)

Одисей продължава да бъде инспирация: епоси, поеми, сценични и визуални интерпретации, а през XIX–XX в. — персонализирани национални пробуждания и литературни преразкази (напр. немалко европейски поети/писатели го използват като архетип). В XX–XXI в. Одисея се чете и като роман за травма, скитащ герой, политическа метафора (съвременни романи, театър, филми и пр.). Съвременни интерпретатори четат епоса през феминистки, постколониални и психоаналитични лещи — виждаме това в преводи и адаптации (напр. „The Penelopiad“, „Circe“, съвременни романи и филми). 
Financial Times

Редактирано Ноември 28 от Евристей

[Евристей]

Одисеомания : Кога, как и къде настъпва ? Степен ?

 

 КЛАСИЧЕСКА ГЪРЦИЯ (V–IV в. пр.н.е.) – първата „Омирова треска“

Тук Одисей е образователна норма. Омир се рецитира, учи наизуст, анализира.
В Атина — в школите на софисти и ритори, както и при Платон и Аристотел — Одисей се дискутира като морален пример, политически модел и логически парадокс.
 Едновременно хвален и критикуван — „мъдрец или измамник?“.

 ЕЛИНИСТИЧЕСКА АЛЕКСАНДРИЯ (III–II в. пр.н.е.) — филологична мания

Тук не просто го обичат — анатомизират го.
Александрийските граматици (Зенодот, Аристарх) трескаво правят коментари, редактират варианти, пишат трактати.
Това е времето, когато Одисеята оцелява като текст — официално и при това критически издаден.

 РИМ (I в. пр.н.е. – I сл.н.е.) — политическо възраждане

Римляните обожават хитрия Улисис:

Цицерон го цитира като образ на красноречие,

Сенека — като мъдрец,

Траяновите и Адриановите елити — като идеал на държавник,

Вергилий му прави „огледална“ роля чрез Еней.

 Одисей тук е модел на политическо оцеляване!

 ВИЗАНТИЯ (V–XV в.) – ТИХА, НО УСТОЙЧИВА МАНИЯ

Докато Западът забравя Омир, византийците го преподават!
В манастирските школи Одисей се изучава като част от образованието.
Пишат се словесни упражнения, имитират се сцени от Одисея, съставят се речникови и морални обяснения.

 Византия е мостът, който спасява Одисея за Ренесанса!

 РЕНЕСАНС – НАЙ-ГОЛЯМАТА „ОДИСЕЙОМАНИЯ“ В ИСТОРИЯТА (XIV–XVI в.)

Това е апогеят! Тук полудяват по него истински.

 Италия – Флоренция, Венеция, Мантуа, Рим, Генуа

Илюстровани издания на Омир (1470–1530)

cassoni – брачни сандъци с ренесансови картини на Одисей

дворцови стенописи със Сцила, Циклопа, Кирка, Калипсо, Навзикая, 

преводи на латински, после на народен италиански език

Одисей като пример за учения, за дипломат, за владетел

 ФРАНЦИЯ и АНГЛИЯ (XVI–XVII в.)

театрални пиеси по Одисея

морални трактати: „Ulysses politicus“

появява се идеята: Одисей като модел на яздещо държавника разум.

 Одисей става герой на сцената, на възпитанието, на брака, на политиката.
 Тук е истинската истерия – „Улисов век“!

 XIX–XX в. — Одисей като герой на модерността

романтизмът го обича като вечния скитник

модернизмът (Joyce „Ulysses“!) – като душата на ХХ век

психологията и фройдизмът – „комплекс на Одисей“

екзистенциалистите – „човек между дома и бездната“

 Съвременност – нови мании :

Феминистка Одисея → „The Penelopiad“, „Circe“

Кино и игри → „Troy“, RPG, Assassin’s Creed, сериали

Постколониален прочит → скитникът като образ на хората без дом

Редактирано Ноември 28 от Евристей

[dario]

Преди 5 часа, Евристей said:

При мен излиза това :

 

Би ли обобщил с няколко изречения за какво става въпрос 

Нямам идея защо не излиза, но ето още един линк - https://www.pinterest.com/pin/540150549792960000/

[Евристей]

Одисей, или защо Европа избра хитреца

 Одисей „победи“ Ахил, Аякс, Хектор и Агамемнон в паметта на европееца

 

 

 

Хомер създава Одисей като нещо радикално ново:

не е силен и могъщ като Ахил,   
не е непоколебим и лоялен като Аякс,
не е благороден и доблестен като Хектор,
не е властен и богат като Агамемнон,
но е най-умният,
най-издържливият,
най-човешкият.

Той оцелява там, където другите падат.
Той мисли, когато другите удрят.
Той чака, когато другите бързат.
Той се променя, когато другите остават същите.

Ахил е величие.
Аякс е чест.
Хектор е дълг.
Агамемнон е власт.
Одисей е живот.

Европа не избра най-блестящия, не избра най-чистия, нито най-смелия, нито най-благородния
Тя избра този, който може да премине през времето, да говори на бъдещите поколения и да бъде човек със слабости, но с ум, с памет и с хитрост.

Европа живее в история, не в мит 

[Евристей]

Европа живее в история, не в мит

Типът герой, който Европа може да наследи

Ахил – абсолютният воин: божествен, недостижим, кратък живот

Аякс – скалата на честта: мълчалив, недодялан, неоцеляващ

Хектор – трагичният защитник: благороден, но обречен

Агамемнон – царят : власт, вина, провал на управлението

Одисей – човекът : умен, слаб, лъжлив, но …. издръжлив и устойчив

Европа не може да живее като Ахил, не може да мълчи като Аякс, не може вечно да умира като Хектор, нито да властва като Агамемнон.
Тя може да оцелява само  като Одисей.
………………………………………………………………………………………..

Ахил, Аякс и Хектор принадлежат на бойното поле - Кръвта и Честта !

Агамемнон – на лагера и трона - Властта и Арогантността!

Одисей – на морето, острова, дома - Верността и Обвързаността ! 

Европа е лабиринт от граници, не равнина.
Героят ѝ не е дуелист, а навигатор.

Ахил избира вечна слава – кратък живот

Аякс не понася загубата на честта

Хектор знае съдбата си и я приема

Агамемнон загива веднага след победата

Одисей живее след войната

Европа не свършва с победата.
Тя започва след нея.

Ахил – морал на честта

Аякс – морал на абсолютната правда

Хектор – морал на дълга

Агамемнон – морал на правото на власт

Одисей – морал на обстоятелството

Европа избра не чистия морал, а сложния.

[Евристей]

Ахил говори малко, но действа много

Аякс почти не говори

Хектор говори трагично

Агамемнон говори заповедно

Одисей разказва, убеждава, лъже

Европа е цивилизация на езика, не на удара.

Ахил – винаги войн

Аякс – винаги скала

Хектор – винаги трагедия

Агамемнон – винаги провалена власт

Одисей – хитрец, дипломат, грешник, търсач, скитник с чест

Само Одисей може да бъде препрочитан безкрайно.

Европа не е избрала най-силния си герой.
Тя е избрала този, който оцеля.

Ахил живее за кратката слава.

Аякс е стена, която се чупи в бурята на историята.

Хектор умира с чест, която се помни, но не се живее.

Агамемнон пада, защото властта не прощава.

Одисей обаче преживява бурите, измамите, капаните и времето.

 

[Евристей]

Одисей - любимецът на Европа

Архаична Гърция (VIII–VI в. пр. Хр.)

Ключови черти:

polymētis – многоумен, изобретателен;

polytropos – „многообратен“, човек на маските;

герой на νόστος (завръщането), не на завоеванието.

В архаичната Елада Одисей е обичан, но и подозрителен.

Аристократичният идеал все още предпочита Ахил.  Одисей е герой на нов тип общество, което тепърва се ражда – търговско, морско, колониално.

2. Класическа Гърция (V в. пр. Хр.) 

Тук става нещо важно:
Одисей се „проблематизира“.

В трагедиите (Софокъл, Еврипид) той често е:

манипулатор,

циничен политик,

опасно умен.

Причина:   Атина вече е демокрация, риторика и политика вървят ръка за ръка.

Одисей става огледало на софиста.

Популярен? Да.

Обичан безрезервно? Не.

Той вече е интелектуално неудобен.

II. Етруските: Одисей като герой на измамата и съдбата

Етруските обичат Одисей – и това не е случайно.

На етруските огледала и вази:

Одисей (Uthuze, Utuse) се появява често;

сцени с Полифем, Кирка, измами и наказания.

Защо?

Етруската религия е фаталистична;

светът е лабиринт от знаци и предзнаменования;

Одисей е човек, който оцелява чрез тълкуване и хитрост, не чрез сила.

Тук той е идеален герой:
не морален пример, а оцелял сред капаните на съдбата.

Важно:
Етруските предават Одисей на Рим.

III. Рим: Одисей (Ulises) – подозрителният грък

1. Републикански Рим

Римляните са амбивалентни:

уважават ума му, но не му вярват.

За тях Одисей е: прекалено лукав,

прекалено „гръцки“, почти неморален.

Цицерон и римската реторика го използват като пример за свръх интелект, но не и за добродетел.

2. Вергилий и Империята

В Енеида:

Одисей е виновникът за Троянския кон;

символ на измамата, разрушила Троя.

Рим предпочита Еней:

благочестив, съдбовен, основател.

Одисей тук е антигерой, нужен, необходим с гениалния си ум, но нелюбим.

IV. Византия: Одисей като реторичен и морален образ

Това е често подценяван период, но изключително важен.

Византия пази Хомер;

Одисей е четен, коментиран, преподаван.

Но:

християнската етика е подозрителна към хитростта;

Одисей става:

алегория на душата,

образ на странстващия човек в падналия свят.

Той оцелява не като герой, а като текст.
Популярността му е учена, но не масова.

V. Ренесансът: златният век на Одисей

Тук Одисей преживява възраждане без прецедент.

Защо?

Ренесансът обожава:

античния ум,

индивидуалността,

човека с много лица.

Италия е:

морска,

търговска,

политически раздробена.

Одисей е:

дипломат,

измамник,

пътешественик,

оратор.

Най-популярен след Античността.

Данте вече го превръща в:

трагичен търсач на знание,

човек, който прекрачва границите на позволеното.

VI. Класицизъм: Одисей като модел на разум

XVII–XVIII в.

Франция и Германия го четат през:

разума,

мярката,

контрола.

Тук той е:

цивилизован,

рационален,

овладян.

Почитан, но обезопасен.
Одисей губи дивото си лице.

VII. Новото време (XIX–XXI в.): Одисей като човекът на кризата

Тук идва вторият му апогей.

Романтизъм: самотният странник;

Модернизъм:

Джойс (Ulysses) – Одисей като всеки човек;

Архаична и ранна класическа Гърция – като жив мит

Ренесансова Италия и Европа – като модел на човека

Модерното време (XX в.) – като символ на кризата

Най-силно обичан:

в Елада и Ренесанса

 Най-дълбоко разбран:

в модерността

 Най-подозиран:

в Рим и ранното християнство

 

[D3loFF]

@Евристей

Гледа ли му трейлъра на Одисей? Хаххааха... Агамемнон повече прилича на някакъв кибер-спартанец, отколкото на някой от 1200 г. пр. н.е. А пък кораба - някакъв викингски лонгбоут. 

 

[Шпага]

Преди 18 часа, Евристей said:

Одисей разказва, убеждава, лъже

Големият талант се изразява в умелото/пресметливото/ балансиране между трите. Когато някое от тях - например убеждаването, и особено лъжата - стане натрапчиво, цялата "конструкция" може да рухне.

Преди 18 часа, Евристей said:

Европа е цивилизация на езика, не на удара.

Но май балансът се губи...

[Oroles]

От филма на Опенхаймер стана очевидно, че Нолан е надценен в този вид жанрове.

Той трябва да се придържа повече към научната фантастика.

[Евристей]

On 23.12.2025 г. at 0:10, D3loFF said:

Агамемнон повече прилича

На нищо не прилича за съжаление и точното определение за тази гротескна маска в частност и филма като цяло е: 

 художествено и историческо фиаско.

Това НЕ Е Агамемнонов шлем.
Това НЕ Е Микенска епоха.
Това дори НЕ Е Гръцки свят.

Това е визуална пародия, лишена от елементарно познание за XIII–XII в. пр. Хр., и още по-лошо — лишена от уважение към нея.

 

В микенската епоха НЕ СЪЩЕСТВУВАТ:

тъмни, "тактически", почти sci-fi маски;

шлемове тип „анонимен екзекутор“

затворени лицеви брони с гладка, индустриална повърхност.

Съществуват:

шлемове от глигански зъби описани от Омир и открити археологически;

бронзови шлемове с ясно изразени гребени, нитове, орнаментика, рога;

релеф, символика, статут — не „антигеройска анонимност“.

Това, което Нолан показва, няма археологически аналог. Нула. Нито от Микена, нито от Пилос, нито от Тиринт, нито от Дендра, нито от Троя.

Редактирано Събота в 10:42 от Евристей

[Евристей]

Агамемнон по дяволите  НЕ Е БАТМАН.

Той е:

wanax — сакрален цар;

върховен владетел, чиято власт е ритуална, показна, демонстративна;

фигура, която трябва да бъде разпознаваема, величествена, страховита чрез статут, не чрез маска.

Да скриеш лицето му зад безличен изкуствен и полиран шлем означава:

Да отнемеш самата идея за царственост в бронзовата епоха

И проблемът далеч не е само  шлемът.
Проблемът е, че Нолан и екипът му не разбират какво Е цар в бронзовата епоха.

Агамемнон не е "воин-анонимец", а сакрален владетел

Агамемнон е wanax — дума, която означава:

върховен господар;

посредник между боговете и хората;

носител на харизма, власт и ритуална легитимност.

В микенския свят властта не се крие — тя се показва.

Затворен, тъмен, обезличаващ шлем:

унищожава визуалната йерархия;

прави царя неразличим от редовия боец

отнема сакралното измерение на фигурата.

Това е анти-бронзова епоха като мислене.

[Евристей]

Епохата на Бронза е блестяща, цветът е важен и показен

Нолан заменя това с:

тъмнина

минимализъм

анонимност

сивия цвят властва .

Това е естетика на XXI век, наложена насила върху XIII век пр. Хр.

Това не е просто лош дизайн.
Това е грешна философия за древността.

Нолан не показва как са мислели древните —
той ги кара да изглеждат като съвременници с броня 

И точно тук е най-големият му грях:

не че интерпретира

а че подменя.

Това, което гледаме не са микенски бойци.
Това са Hollywood-генерични герои, които имитират "древността" с визуални елементи, които са:

неправилни за времето,

лишени от историческия контекст и културна идентичност

 

Ако Агамемноновият шлем беше първият удар, то визията на Одисей и хората му е втори — вече системно нарушаване в подхода и пълно незнание към древната култура

The Odyssey костюмите на Одисей и спътниците:
Визуално НЕ отговарят на времето на Троянската война или Хомеровия контекст. 

Нямат характерната за бронзовата епоха блясък, цветове и статусен символизъм. 

Вместо това униформите им приличат от по-късна или направо измислена епоха, често сравнявани в интернет с римски/миксирани форми или абсолютна фантазия. 

Това НЕ Е:

Омир

Микенска Гърция

Троянският цикъл.

Това Е:

съвременен екзистенциален филм

облечен в псевдо-древни дрехи

с напълно подменена културна логика.

Нолан не прави филм за древността.

Той кара древността да играе по неговите правила

[Last roman]

ето я и преработената версия на трейлъра /ИИ-то при адекватна употреба върши чудеса/:

 

[Евристей]

ОТВОРЕНО СТАНОВИЩЕ
на изследователи и популяризатори на микенската епоха
относно визуалната интерпретация на The Odyssey (реж. Кристофър Нолан)

Настоящият текст е израз на общо безпокойство, споделяно от историци, археолози, изследователи на бронзовата епоха и дългогодишни популяризатори на микенската цивилизация, във връзка с публично разпространените визуални материали от предстоящия филм The Odyssey.

Нашата позиция не е продиктувана от естетически предпочитания или „фенска“ чувствителност, а от фундаментално несъгласие с начина, по който е представена историческата и културна реалност на Микенския свят.

Микенската епоха не е абстрактен митологичен фон

Късната бронзова епоха в Егейския свят (XVI–XII в. пр. Хр.) е една от най-добре документираните праисторически култури в Европа.
Тя разполага с:

богата археологическа база

ясно разпознаваем материален облик

административни текстове -Линеар Б

военна и социална структура, която не подлежи на свободна визуална импровизация.

Представянето на микенски царе и воини като анонимни, унифицирани и визуално „изчистени“ фигури е в пряко противоречие с наличните данни.

Микенският свят е:

демонстративен;

ритуализиран;

силно йерархичен;

обсебен от видимостта на властта и статута.

В представените кадри се наблюдава налагането на модерна интровертна естетика, характерна за съвременното авторско кино:

минимализъм;

тъмни тонове;

умишлена анонимност;

психологизация, типична за XXI век.

Тази естетика не отразява бронзовата епоха, а я подменя със съвременен светоглед, който няма исторически аналог в микенската култура.

Визуалното представяне на Омировите герои във филма

не съответства на микенските военни традиции

не отразява социалната йерархия

смесва елементи от по-късни гръцки и дори римски периоди.

Резултатът е анахронична и концептуално погрешна визия, която заличава културната специфика на епохата.

[Евристей]

 Отговорността на мащабното кино

Проекти от подобен мащаб не функционират единствено като художествени произведения.
Те формират масовите представи за миналото и често заместват научното знание с визуален наратив.

Когато подобен наратив игнорира археологическите и историческите данни, резултатът е популяризиране на заблуди, а не на културно наследство.

Заключение

Нашата позиция не е насочена срещу художествената свобода като принцип, а срещу подмяната на историческа реалност със съвременна естетическа формула, която не отчита спецификата на микенската цивилизация.

Древността не е универсален декор.
Тя е самостоятелен свят със собствена логика, визуален език и мисловна структура.

Пренебрегването на това е загубена възможност - както за киното, така и за публиката.

(Европа / Източното Средиземноморие)

[Евристей]

Преди 55 минути, Last roman said:

ето я и преработената версия на трейлъра /ИИ-то при адекватна употреба върши чудеса/:

Доста по-добре от бандата в оригинала на Нолан

Въпреки, че трябваше да ограничат Артифишъла да не раздава така щедро брони Дендра    - те са много скъпи и трудоемки за изработване.

Но от стотици шлемове от епохата - намерени, документирани, изобразени...

https://www.salimbeti.com/micenei/helmets3.htm

 

                                 

 

как Нолан и екипа му се спряха на тези пародийни шлемове и ги набиха върху чутурите на Агамемнон и Одисей. Кой от кой по неподходящ ? Това вече е непростимо. 

 

[Евристей]

Троянски цикъл – обобщение

Троянският цикъл е съвкупност от епични поеми и легенди, които засягат войната при Троя, нейните причини, ход и последствия, включително завръщанията на героите. Той е по-широк от самата Илиада и обхваща също Одисея и други свързани истории.

Основни епоси

Илиада (Хомер, VIII в. пр.Хр.)

Събития: Последната година от Троянската война.

Фокус: Гневът на Ахил, бойните подвизи на героите.

Одисея (Хомер, VIII в. пр.Хр.)

Събития: Пътешествието на Одисей след падането на Троя.

Фокус: Хитрост, приключения, психологизъм.

Енеида (Вергилий, I в. пр.Хр.)

Събития: Бягството на троянците, водени от Еней, към Италия.

Фокус: Римска национална идеология; спасението на троянците.

 

Апокрифни епоси от „Цикъла“

Цикълът от малки епоси („Епичният цикъл“ или „Хомерийски цикъл“) – изгубени или частично възстановени текстове, които разказват:

Причините за войната (Цикъл за Хелена, Цикъл за Парис).

Началото на войната (Цикъл за Троянския залог).

Събития преди и след „Илиада“ (Сакциони, Дисави, Епизоди с Диомед и Ахил).

Завръщането на различни герои, не само Одисей.

[Евристей]

Кои от героите и героините в различните епохи оглавяват класациите по популярност сред паметта на поколенията изразени в : литература, изкуство, изображения ?

Степенувани по дългосрочна популярност от Античността до XXI в., като критерият е честота и тежест на присъствие в:

епоси (гръцки, римски, късноантични),

трагедии и драми,

вазопис, стенопис, мозайки,

скулптура (гръцка, римска, ренесансова, модерна),

средновековна и ренесансова литература,

модерна култура (живопис, кино, романи).

И така кои са ?
 

[Евристей]

Абсолютният връх (пан-човешки архетипи) е за ….
Ахил

Безусловен №1.

Причини:

Централна фигура на Илиадата

Архетип на младия, свръхчовешки, трагичен герой

Изобразяван непрекъснато във :
 

Архаична вазопис

Класическа и елинистична скулптура

Етруско изкуство

Римски саркофази

Ренесанс (Рубенс, Давид)

Класицизъм

Модерно кино и литература

Второ място - безусловно за Одисей

Втори, но по-дълготраен във времето !

Но това не е константа, а скалата на популярността е плаваща и доста интересна през съответните епохи

Редактирано Понеделник в 15:45 от Евристей

[Евристей]

Архаика (VIII–VI в. пр.Хр.)

1. Ахил – сила, ярост, ключова фигура за войната.

2. Одисей – хитрост, появява се в ранни цикли (вариации на епоса).

3. Хектор – благороден враг, сцени с Ахил.

4. Аякс – физическа мощ, дуели.

5. Хелена – причина за войната, символ на красота.

6. Диомед – ранни битки, съюзник на Ахил.

7. Агамемнон – лидерство, конфликт с Ахил.

8. Менелай – повод за войната.

19. Патрокъл – ключова сцена с Ахил.

10. Мемнон – екзотичен герой, апокрифни цикли.

 

Класическа Гърция (V в. пр.Хр.)

Започва видимо навлизане на жените, Ахил продължава да води следван от Одисей

1. Ахил – доминира в Илиада и трагедията.

2. Одисей – хитрост, интелектуална мощ, Одисея започва да се оформя.

3. Хектор – благородна смърт, морален образ.

4. Хелена – фатална красота, морална поука.

5. Аякс – патос и гняв.

6. Агамемнон – конфликт и власт.

7. Касандра – пророчица, трагичен патос.

8. Андромаха – майчинство и плен.

9. Пенелопа – вярност, вече известна.

10. Парис – изборът, стрелата; сюжетна роля.

 

Троянски цикъл при Етруските

(VII–III в. пр.Хр.)

Ахил – най-изобразяваният герой, хтонен, олицетворяващ смъртта и ритуалът.

Одисей – хитростта и правилния избор,  Полифем, Сирените, интрига.

Хектор – благороден загубил.

Поликсена – жертвоприношение.

Касандра – пророчица, медиатор между живи и мъртви.

Еней – млад, носи баща си, спасител.

Андромаха – майчинство, плен.

Хекуба – трагична кралица.

Парис – сюжетно важен, рядко изобразяван.

Менелай – почти маргинален.