Какви доказателства биха били достатъчни, за да убедят скептик в съществуването на Бог

[scaner]

Преди 1 час, КамелияМиладинов said:

Е, някои не само не вярват, а са убедени, че няма Бог. Те не допускат, че може да има, а твърдят, че няма. Примера, който дадох с извънземните - не вярвам в наличието им по начина, по който се описват в разни истории, но не мога да кажа, че съм убедена, че няма - все пак вселената е твърде голяма, за да я познаваме напълно и да твърдим има или няма нещо извън обсега, който познаваме. Това, че не вярвам, че извънземни съществуват, не е фактор те да не съществуват.

Какво значи да си убеден, че нещо е еди как си? Аз виждам два основни подхода за това:

Или имаш неопровержими доказателства - направил си изследване и си стигнал до единственият извод. В случая с доказване на "няма" това означава, че си преровил всичко, цялата вселена без никакви пропуски, и не си намерил ни Бог, ни извънземни, ни Големият Зелен Подземен Каменояд, ни Розово пони, ни Фея на зъбчетата. 

Или, другата алтернатива, просто вярваш че е така. Измислил си си въображаема конструкция, която да крепи някак светогледа ти, защото не разчиташ на стабилни основи.

Затова и в случая свързвам директно убедеността с бездоказателствена вяра, не с рационално мислене. Няма разлика.

А допускането, че може да има (бог, извънземни и сие), е просто шум в мисленето. Стандартна патерица, която да замени временно нещо което не знаем и не разбираме, процес който наблюдаваме от как се помним... Едва когато се появи като факт, ще стане актуално. Затова и доказателството че има Бог е наличието на самият Бог, не нещо което да се нарича негово проявление, видения, сънища, "прозрения"...

[ramus]

On 22.06.2025 г. at 17:17, КамелияМиладинов said:

Те не допускат, че може да има, а твърдят, че няма.

Вижте, уж потвърдихте че 'схващате нишката', но отново е налице проблем в същото... Много добре разбирам съпротивите ви и опитите да си го внушите как "мислите логично"... и всичко това е естествено и така трябва да е. Нарича се "избягване на дисонанса" и  с това върви процес по конструиране в себе си на картина в която то "липсва". Така дисонанса (конфликта, противоречието) отпада. 

Идеята на рационалният ум е да постави рационалността си като приоритет и да измести от приоритета завареното положение с "вярването". Опростявам силно казуса, но се стремя да ви го представя в опит някак си да стигне до вас. 

Да не допускаш нещо... и да го допускаш - не е еквивалент на ВЯРВАНЕТО в едно или в противното.  

Вие сякаш не различавате тази за мен съвсем очевидна разлика, която е дори качествена. 

МЕНТАЛНИТЕ ХОРА, в мисленето си работят с допускания. КОгато МИСЛЕНЕТО се дистанцира достатъчно от предубеждения, заблуди и вярвания, това го освобождава. 

В обратния случай ВЯРВАНИЯТА застават в основата на личностната конструкция. Това се дирижира от несъзнаваното в човека, в опит да закърпи баланса в чувствената и емоционалната сфера и конфликтите на екзистенцията, които удрят директно по нея.

Когато заложените от еволюцията механизми за справяне с конфликтите не са достатъчни и някои защитни сработвания протичат "прекалено" или с бъгове, те наслагват тия грешки помежду си и резултатите от това в психопознанието се наричат общо "травми".

За да се справи с тия свои психични 'рани' несъзнаваното сред всеки от нас се мъчи упорито да закърпи психичния свят да не се разбърка или разпадне. Именно тогава ударно се стига до заблуди и подмяна на вътрешната психична реалност, която е комплексен сбор от психични отражения, породени от възприятието и перцепцията, но силно допълнени със свободни "картини " и всякакви паметови записи. Така в дяловете за "преживяване" постъпват подменени и нагласени сигнали, чрез които се конструира имитация на ЖИВОТ, на екзистенция, но вече във версия, която да не съдържа "страхови тригъри" и да липсват конфликти. Също като по време на сънуване. 

Всичко е само и само да се реализира психично съхранение и това го дирижира нашето несъзнавано. Като такова, то е скрито от съзнанието и откриването, изучаването му, опознаването и практическите прийоми по 'опитомяването му" са много висока летва. И повечето хора на планетата и през историята за тия неща дори и не са дочували, нито ги интересуват. 

Та... работата с вярванията е, че вярващите хора приемат версия на живота и света, която да им е по-удобна, в която да им е по-спокойно, само за да избягат от житейската си действителност, в която са им се случвали проблеми, конфликти и травми, с които те не са се справили и дори не са получили каквато и да е адекватна подкрепа. 

И за да е ясно - ВСИЧКИ ИМАМЕ ВЯРВАНИЯ. Всички! ВЯРВАНИЯТА са помагали през цялата история на човечеството за да стигне до днес в развитието си. Но работата е в дозата... и способността да се контролира и управлява. Защото когато мисленето е роб на вярванията, то е като като "в клетка" 

Чували ли сте сентенцията за "птичката в кафез"? За нея кафеза е края на нейния свят. А тя се фантазира, че това е края на вселената и това е "истината" ( за нея). Въпросът е в някаква отминала или заварена полза - защото все пак кафезът е форма на утроба ( защитна, сигурна и гарантирано оцеляваща) - поне в усещането за самата птичка в нея. 

Други птички живеят и извън клетка, за тях затварянето е вид затвор. За израсналата в клетка птица излизането от клетката е огромен риск... 

НАдявам се да схващате - страхът от житейски неволи, определя вярванията на хората, защото ги слага като в клетка. Най-важната аналогия за вярванията е "спасението" - сещате ли се... Дори в будизмът, в който дори в религиозен смисъл не се постулира какъвто и да е бог , отново кукичката, заложена като магнит за уплашените и страдащите е именно "спасението от страдание"...  

И накрая, с което спирам да ОФТОПИКВАМ по темата - това, което пиша сега е огромна, сложна и дълбока тема. Познание по нея се пише цял живот... Защото летвата да се дистанцираш от заварените вярвания е мноооого висока. Дори ИИ няма как да ви подаде каквото и да е адекватно инфо или каквато и да е концепция по казуса... ( поне засега  ) 

Редактирано Юни 23, 2025 от ramus

[ramus]

On 22.06.2025 г. at 19:30, scaner said:

А допускането, че може да има (бог, извънземни и сие), е просто шум в мисленето.

Тук искам да сложа една пояснителна бележка по това:

ДОПУСКАНИЯТА не са шум в мисленето, поне не за мен. Допускането на каквото и да е... е просто инструмент за мислещите хора.

Да допуснеш нещо.. не означавяа че вярваш в него, защото допусканията са вариативни, допускането върви в комплект с условия, абстракции, понятия, релации. И за познавачи и практици е просто прийом. 

Да допуснеш че има бог... не е никаква вяра в него. Да допуснеш че го няма - също. Въпросът е, че ползвайки рационалният аспект в психичната сфера, хората, които го могат са построили картина и описание на света, в който въпросът за бог е напълно несъществен и излишен. 

ПОВЯРВАНЕТО е проява на личен, дори личностен акт. ПОДБИРАНЕТО на една версия, която носи намаляване на вътрешния тревожен и дистресов фон е с огромна важност за тревожните и несигурните хора. Това е нужната ПОЛЗА за тях и те се вкопчват и фиксират в нея. Всички знаем от живота, че се стига дори до обсесии, които популярно се наричат "фанатизъм", до степен на радикалност и това се отнася до която и да е форма на идеология. Колкото са повече потиснати от страха, толкова повече навлизат в заблудите от някаква предпочетена от тях приказка с която да почувстват облекчение.

Инстинктивно е влизането в заблудни процеси и насред тях за потъващия те са "спасителен фактор" и той се самоусеща все повече "свободен от страхът и дистреса"... А това подава усещане за "живот" - най-много на "задушените" от схватката със страховете си, хора... 

СТРАХЪТ... е най-силният фактор, заложен в психичния ни свят с цел оцеляване. Но когато дозата е подмината и са се насложили атавистични бъгове по "веригите за сработване и защита" става огромен проблем и блокатор в екзистенцията. Разбираш ли - за хората които живеят в силен страхов фон развитието спира и всичко се завърта около "някак си това да спре". Защото е като черна дупка и ако не са заблудите тия хора ще се разпаднат психически.  

Преекспонирам доста, с цел пояснение в описанията си. Просто правя някакви опити да подам нещо което да е разбираемо за хора, които са далеч от този сложен казус. Може и да не успявам, но поне опитвам... и дори се старая.  

Редактирано Юни 23, 2025 от ramus

[КамелияМиладинов]

Преди 2 часа, ramus said:

Вижте, уж потвърдихте че 'схващате нишката', но отново е налице проблем в същото... Много добре разбирам съпротивите ви и опитите да си го внушите как "мислите логично"... и всичко това е естествено и така трябва да е. Нарича се "избягване на дисонанса" и  с това върви процес по конструиране в себе си на картина в която то "липсва". Така дисонанса (конфликта, противоречието) отпада. 

Идеята на рационалният ум е да постави рационалността си като приоритет и да измести от приоритета завареното положение с "вярването". Опростявам силно казуса, но се стремя да ви го представя в опит някак си да стигне до вас. 

Да не допускаш нещо... и да го допускаш - не е еквивалент на ВЯРВАНЕТО в едно или в противното.  

Вие сякаш не различавате тази за мен съвсем очевидна разлика, която е дори качествена. 

МЕНТАЛНИТЕ ХОРА, в мисленето си работят с допускания. КОгато МИСЛЕНЕТО се дистанцира достатъчно от предубеждения, заблуди и вярвания, това го освобождава. 

В обратния случай ВЯРВАНИЯТА застават в основата на личностната конструкция. Това се дирижира от несъзнаваното в човека, в опит да закърпи баланса в чувствената и емоционалната сфера и конфликтите на екзистенцията, които удрят директно по нея.

Когато заложените от еволюцията механизми за справяне с конфликтите не са достатъчни и някои защитни сработвания протичат "прекалено" или с бъгове, те наслагват тия грешки помежду си и резултатите от това в психопознанието се наричат общо "травми".

За да се справи с тия свои психични 'рани' несъзнаваното сред всеки от нас се мъчи упорито да закърпи психичния свят да не се разбърка или разпадне. Именно тогава ударно се стига до заблуди и подмяна на вътрешната психична реалност, която е комплексен сбор от психични отражения, породени от възприятието и перцепцията, но силно допълнени със свободни "картини " и всякакви паметови записи. Така в дяловете за "преживяване" постъпват подменени и нагласени сигнали, чрез които се конструира имитация на ЖИВОТ, на екзистенция, но вече във версия, която да не съдържа "страхови тригъри" и да липсват конфликти. Също като по време на сънуване. 

Всичко е само и само да се реализира психично съхранение и това го дирижира нашето несъзнавано. Като такова, то е скрито от съзнанието и откриването, изучаването му, опознаването и практическите прийоми по 'опитомяването му" са много висока летва. И повечето хора на планетата и през историята за тия неща дори и не са дочували, нито ги интересуват. 

Та... работата с вярванията е, че вярващите хора приемат версия на живота и света, която да им е по-удобна, в която да им е по-спокойно, само за да избягат от житейската си действителност, в която са им се случвали проблеми, конфликти и травми, с които те не са се справили и дори не са получили каквато и да е адекватна подкрепа. 

И за да е ясно - ВСИЧКИ ИМАМЕ ВЯРВАНИЯ. Всички! ВЯРВАНИЯТА са помагали през цялата история на човечеството за да стигне до днес в развитието си. Но работата е в дозата... и способността да се контролира и управлява. Защото когато мисленето е роб на вярванията, то е като като "в клетка" 

Чували ли сте сентенцията за "птичката в кафез"? За нея кафеза е края на нейния свят. А тя се фантазира, че това е края на вселената и това е "истината" ( за нея). Въпросът е в някаква отминала или заварена полза - защото все пак кафезът е форма на утроба ( защитна, сигурна и гарантирано оцеляваща) - поне в усещането за самата птичка в нея. 

Други птички живеят и извън клетка, за тях затварянето е вид затвор. За израсналата в клетка птица излизането от клетката е огромен риск... 

НАдявам се да схващате - страхът от житейски неволи, определя вярванията на хората, защото ги слага като в клетка. Най-важната аналогия за вярванията е "спасението" - сещате ли се... Дори в будизмът, в който дори в религиозен смисъл не се постулира какъвто и да е бог , отново кукичката, заложена като магнит за уплашените и страдащите е именно "спасението от страдание"...  

И накрая, с което спирам да ОФТОПИКВАМ по темата - това, което пиша сега е огромна, сложна и дълбока тема. Познание по нея се пише цял живот... Защото летвата да се дистанцираш от заварените вярвания е мноооого висока. Дори ИИ няма как да ви подаде каквото и да е адекватно инфо или каквато и да е концепция по казуса... ( поне засега  ) 

Благодаря отново за отделеното време. Искам само да поясня, че в моя случай вярата се зароди не от страх, а от така да се каже, възхита от прецизните процеси в света, който ни заобикаля, от това, че всичко е сякаш измислено до най-малката подробност. И също от две истории, разказани от моята майка (случили се лично на нея - не травми, а случки, които тя си спомня винаги с приятно чувство), които затвърдиха в мен идеята за Бог. Напълно разбирам обяснението от Вас, не губя нишката. Просто, докато го чета, оставам с убеждението, че ме мислите за някой депресиран и отчаян човек, който се е хванал за вярата като удавник за сламка. Не винаги вярата е породена от сътресения и житейски травми. Винаги (от дете) съм се определяла като щастлив човек, човек оптимист. Обичам да размишлявам за някои неща, които са ми интересни и да се питам защо дадено нещо е така, а не иначе. В случая с коментара, който цитирате, просто се питам, защо се правят доста често разни, на пръв поглед, налудничави допускания в науката - такива, които противоречат на здравия разум дори, но като се заговори за Бог, веднага някой се надига да опровергава съществуването му. То за извънземни да се заговори, не се счита за клеймо, но за Бог - сякаш да. В крайна сметка, никой не може да е напълно сигурен има или няма. То и затова се казва вяра, защото нямаме преки доказателства. Никой не е длъжен да вярва, разбира се. Просто се чудя, защо вярата в Бог се счита за емоционална патерица, а вярващите, в този ред на мисли, за емоционални инвалиди. Или пък, че един учен, ако е вярващ, решават че не е истински учен. Не са ли точно това предразсъдъци, предубеждения?!?!

Ценя написаното от Вас, виждам дори загриженост в старанието Ви да обясните на заблуден, според Вас, човек, нещата на достъпен език. И съветите Ви са наистина полезни, ако ги чете някой отчаян, объркан, депресиран, незнаещ как да изплува от тинята, в която е затънал. Полезни са и за мен, разбира се, защото имам доста голямо въображение и често се улавям, че летя в облаците, а вашите писания, както и на Scaner, ме приземяват.

И аз се извинявам, че коментарът ми не е по първоначално зададената тема!

 

Редактирано Юни 23, 2025 от КамелияМиладинов

[Кухулин]

Преди 5 часа, КамелияМиладинов said:

В случая с коментара, който цитирате, просто се питам, защо се правят доста често разни, на пръв поглед, налудничави допускания в науката - такива, които противоречат на здравия разум дори, но като се заговори за Бог, веднага някой се надига да опровергава съществуването му. То за извънземни да се заговори, не се счита за клеймо, но за Бог - сякаш да.

Много хора вярват, че идеята за съществуването на Бог днес не е особено конструктивна. Някои даже вярват, че е изключително вредна. А налдничавите допускания в науката са обективно полезни. Затова има разлика в отношението към двете неща.

За извинземни не само може, но трябва да се говори. Това е част от науката и подобни разговори носят реална полза за човечеството.

[makebulgar]

On 22.06.2025 г. at 13:09, КамелияМиладинов said:

Т.е., ако се случи на Вас и го разкажете на най-близките си, те ще Ви нарекат лъжец, защото не са видели същото и не можете да им го докажете? Няма ли да изхождат от факта, че до сега не сте ги лъгали и това, че им го казвате, е достатъчно, за да Ви повярват? Ако не Ви повярват, най-вероятно са свикнали да ги лъжете. 

Там е работата, че досега всички видения за някакви свръхестествени сили или за контакти с богове са все нечии други, а не лични. Никой не е виждал богове, а твърденията че някой ги е виждал си остават недоказани и трябва да се приемат с вяра, а не с доказателства. Вярата в нечии твърдения не е вяра в божественото или в богове, а е вяра в думите на човек. Обаче колкото и да е близък този човек, винаги има вероятност да те лъже. Дори майките лъжат децата си. Много често при това. Попитайте някое осиновено дете, което вярва, че майка му го е родила. Невинна и "добра" лъжа е, която трябва да накара детето да приема майка си като своя, но все пак е лъжа. И такива добри лъжи се използват постоянно, особено, когато дето те пита нещо, което не познаваш, не разбираш и което може да го уплаши. Трябва да му отговориш, за да те приеме като знаещ авторитет, иначе ще пита друг и ще вярва на него. 

 

On 22.06.2025 г. at 13:09, КамелияМиладинов said:

Примерно, аз не вярвам в историите за извънземни, кацнали някъде с космическия си кораб, но ако ги видя да се изпречат на пътя ми, вероятно ще повярвам (зависи от конкретната ситуация). Ако само аз ги видя, вероятно повечето хора няма да ми повярват, но за единици мои познати, това, че аз съм ги видяла, ще е достатъчно доказателство, че ги има. 

Но не ги виждате. Нито извънземните, нито боговете. Защото и едните и другите са само мисловни концепции, които ще станат реални само ако получим доказателсва за тях. Досега всички богове, които сме се опитвали за докажем, че съществуват винаги и безусловно са се оказвали човешки измислици. Бог Слънце, Бог Сокол, Бог Марс, Бог Юпитер, Бог Крокодил, Бог Телец, Бог Сатурн, Богинята Луна, и т.н. 

Ако днес вярваме, че същесвува някакъв бог, който бил виждан 2-3 пъти само от избрани пророци, защо трябва да отхвърляме Слънцето, Марс и Юпитер като богове, при положение, че преди 2000 години е имало хиляди, които са вярвали в тях и са твърдели че виждат богове. За тях сме получили доказателства, че не са богове. И за всички останали сме получили доказателства, включително горските духове, елфите, вещиците и проч, че няма нищо свръхестествено при тях, а са измислени концепции на база природни явления или човешки действия.

Останала е само концепцията за непознаваемия Бог, който всичко създава и контролира, но няма как да го докажем. Той е по-скоро спасителен остров за вярващите, които вече са изгубили вяра че съществуват всички останали богове, тъй като науката ги е опровергала. 

[Skubi]

СМСМ

Ако Исус Христос заедно с Мохамед и Буда дойдат на БУДАПЕЩ Прайд /28.06.2025./ фестивала който ще се състои другата седмица и там кажат, че

Светият Дух съществува. 

Впрочем заради забраната на унгаската полиция, 33 посолства и други организации ДЕКЛАРИРАХА, че не са съгласни с това решение. Познайте българското посолство подписа ли го?

Също в протест ще дойдат редица европейски политици, депутати в ЕУ парламента....

Ще бъде интересно какво ще прави полицията, защото много се заканват.

Amerikai Egyesült Államok, Argentína, Ausztrália, Ausztria, Belgium, Chile, Ciprus, Dánia, Egyesült Királyság, Észtország, Finnország, Franciaország, Görögország, Hollandia, Írország, Izrael, Kanada, Lettország, Litvánia, Luxemburg, Málta, Montenegró, Németország, Norvégia, Olaszország, Portugália, Spanyolország, Svájc, Svédország és Új-Zéland nagykövetségei, valamint a British Council, Cervantes Intézet, Camões Intézet, Cseh Centrum, Észt Intézet, FinnAgora, a Flamand Kormány magyarországi Képviselete, Francia Intézet, Goethe Intézet, Olasz Kultúrintézet, Osztrák Kulturális Fórum Budapest, Wallonie-Bruxelles International.

[ramus]

Преди 20 часа, КамелияМиладинов said:

Не винаги вярата е породена от сътресения и житейски травми.

Вие още не сте си изяснили какво значи явлението ВЯРА и какво са ВЯРВАНИЯТА. Така, че аз няма смисъл да продължавам повече, в допълнение на това, че се опитвате да имитирате рационалност, на фона на "кръгови когнитивни имитации". 

Чудесна за вас може би е легендата как "вярата се зародила от... това, или пък няколко разкази на майка ми"... Това не само е наивно, но и показва че не сте въобще наясно със себе си. Обаче, от друга страна списвате чудесен пример, което го пиша БЕЗ КАКВАТО И ДА Е НЕГАТИВНА КОНОТАЦИЯ!!! 

Преди 20 часа, КамелияМиладинов said:

Просто, докато го чета, оставам с убеждението,

Вие показвате че и не сте наясно с явлението УБЕЖДЕНИЕ, а го ползвате като готово клише. Докато четете НЕ "оставате с убеждение, каквото и да е", а с някакви си ваши бързи аналогии ( от "ТИП ЕДНО" ). 

Вече на няколко пъти твърдите повторително че "това, което пише рамус ви било много полезно", но вие чрез коментарите си показвате, че дори още не го разбирате. И то - заради съпротивите, които дисонансите от текста пораждат, а се опитвате веднага да ги туширате с моментални нагласации само и само да ги вкарате някак си във вече заучените си модели и схеми.

Не пречите на никого с това дали вярвате в бог или в каквото и да е друго. Няма значение вярванията в кой и какъв обект са, аз ги разглеждам именно като явления, а не според обектите на вярване. Каквито и да са обектите на вярване, каквато и да е идеологията, аз разглеждам самото психично явление, механизмите и генезиса му, а не обектите на вярванията и идеологическите описания. С последните се занимават съвсем други клонове на познанието. 

Въпросът обаче е... че темата ви е проблемна още от заглавието. И това е проекция на ваш съвсем личностен конфликт, който се опитвате непрекъснато да проектирате през форума. 

Няма нужда бог от никакви доказателства. Когато се се зародили божествените приказки хората въобще не са имали и най-малка представа от "доказателства". 

Вярванията нямат нужда от никакви доказателства. Вярванията се появяват винаги първи в живота, като допълнително е налице натискът от социалната среда, които ги оформят още в съвсем ранна възраст. Когато се формират въобще нямат нужда от "доказателства".

Никой не е повярвал в бог, заради "доказателства"...  А най-нелепо е да се ползва бог в рационалната картина на живота, света, хората и вселената, след като такава картина въобще няма място за бог и божествености в нея. Научната парадигма не се занимава въобще с бог и нито го отрича, нито го приема - просто тя е поставена на съвсем други критерии и условия. 

И така - накратко и сентенциално:

Да задавате въпроси от рода на тия в заглавието на темата, означава че не разбирате нищо от рационалният аспект, залегнал в научната настояща парадигма. 

Въпросът от заглавието не е нито метафизичен, нито религиозен, нито научен или философски.

 

[insighting]

On 2.03.2025 г. at 13:33, astrologa said:

връзката между божествената намеса и човешката свобода

В "Книга на духовете" се разглежда донякъде този въпрос, астроложе. 

Наскоро писах ревю за книга, която разглежда и психологията на оцеляването като процес на адаптация в трудни обстоятелства. Читателите могат да се замислят за собствените си стратегии в живота. 

Така че мога да ви препоръчам какво да прочетете по темата, но не мога да ви кажа в какво да вярвате. Това е ваш избор.

[КГ125]

 

[КГ125]

"— Позволете обаче да ви попитам — след трескав размисъл отново подхвана чуждестранният гост — какво ще кажете за доказателствата относно битието божие, които, както знаем, са точно пет?

— Уви! — със съжаление отвърна Берлиоз. — Нито едно от тях не струва и човечеството отдавна ги е пратило в архива. Защото, съгласете се, че в областта на разума не може да има никакво доказателство за съществуването на бога.

— Браво! — извика чужденецът. — Браво! Вие изцяло повторихте мисълта на непримиримия старец Имануил по този повод. Но куриозното е следното: че той изцяло разруши и петте доказателства, след което, сякаш за да се присмее на себе си, изгради свое собствено, шесто доказателство!^[3]

— Доказателството на Кант също не е убедително — с тънка усмивка възрази образованият редактор. — Затова Шилер неслучайно казва, че разсъжденията на Кант по този въпрос могат да задоволят само роби^[4], а Щраус направо се е изсмял на това доказателство.

Докато говореше, Берлиоз си мислеше: „Но кой ли е той все пак и защо така добре говори руски?“

— Тоя Кант да го хване човек и за доказателствата му да го прати за три години право в Соловки^[5]! — ненадейно изтърси Иван Николаевич.

— Иване! — смутено прошепна Берлиоз.

От предложението Кант да бъде изпратен в Соловки обаче чужденецът не само не се изненада, а дори изпадна във възторг.

— Точно така, точно така!^[6] — извика той и лявото му, обърнато към Берлиоз око, блесна. — Там му е мястото! Казах му аз онзи път, когато закусвахме заедно: „Професоре, ваша воля, но май сте измислили нещо твърде мъгляво! Може да е умно, но е доста объркано. Ще ви се смеят.“

Берлиоз се опули: „Закусвали заедно… С Кант… Какви ги дрънка?“ — помисли си той.

— Но — продължи странникът, без да се смущава от неговата почуда, и се обърна към поета — той няма как да бъде изпратен в Соловки по простата причина, че повече от сто години се намира на доста по-отдалечено място и по никакъв начин не може да бъде доведен от там, уверявам ви!

— Колко жалко! — обади се заядливият поет.

— Жалко наистина! — подкрепи го непознатият с блеснало око и продължи: — Но ето кое ме притеснява: щом няма бог, кой тогава се разпорежда с човешкия живот и изобщо с всичко на земята?

— Ами човек си се разпорежда — ядно побърза да отговори Бездомни на този, честно казано, не много ясен въпрос.

— Извинете — меко възрази непознатият, — но за да се разпорежда, все пак трябва да има точен план за поне някакъв приличен срок. Позволете ми все пак да ви попитам как може човек да се разпорежда, щом не само няма възможност да си изгради някакъв план дори за смехотворно кратък срок, да речем за някакви си хиляда години, но и да гарантира даже за собствения си утрешен ден? Така де — непознатият се обърна към Берлиоз, — представете си, че вие например започнете да управлявате, да се разпореждате и с другите, и със себе си, изобщо, да речем, ви хареса и не щеш ли, ви открият… кхъ… кхъ… саркома на белия дроб… — Чужденецът се усмихна сладко, сякаш мисълта за саркомата на белия дроб му достави удоволствие. — Да, саркома — присвил очи като котарак, повтори звучната дума той, — и край на вашето управление! Ничия съдба, освен вашата собствена, вече не ви интересува. Близките започват да ви лъжат, вие усещате, че става нещо, и хуквате да търсите именити лекари, после шарлатани, може дори и врачки. Както първото и второто, така и третото е напълно безсмислено, нали разбирате. И всичко свършва трагично: онзи, който доскоро си е мислел, че се разпорежда с нещо, изведнъж е проснат неподвижно в дървения сандък и разбрали, че от него вече няма никаква полза, околните го изгарят в пещта. А се случва и по-лошо: човек тъкмо реши да замине за Кисловодск — чужденецът изведнъж присви очи към Берлиоз, — уж нищо и никаква работа, но ето че не може да го направи, защото не щеш ли, вземе, че се подхлъзне и го блъсне трамваят! Нима ще кажете, че сам се е разпоредил така със себе си? Не е ли по-правилно да си помислим, че с него се е разпоредил някой съвсем друг? — и чужденецът избухна в странен смях."