Сънища и интуиция

[Lion Queen]

Домати съм брала, копала, плевила, разсаждала и прочие с баба, без баба - това няма общо май, но ако ми разясниш защо ме попита ще ми е интересно да разбера

Въпросът е, че единствения път да се преодолеят дадени страхове е да се стигне до корена им. В случая става въпрос за самоизваждане от блатото на кошмарите като Барон Мюнхаузен - хващаш се сам за перчема и се издърпваш навън, защото няма кой друг да влезе в ума ти и да ти подаде ръка. Хората обиктовено надрастват страховете и кошмарите, когато ги грабне ежедневието. Принц Исилдур има работа, вероятно и натоварено ежедневие и въпреки това страховете му са актуални, още повече - споделя че му бъгват деня, т.е. евентуално биха му попречили и на работата... В този случай трябва да се стегне и да се самоанализира и самоизлекува. Всички терапии на психиката имат същата цел - да се самоизлекуваш следвайки съвети и насоки на някой друг. Но пътят към надмогването на страховете е личен...и всеки го извървява според мен по уникален начин, поради това следвайки мотото "страхът е убиец на ума", Принцът който не устоя пред Пръстена, трябва да се справи с....Окото самичък, навлизайки в своята си вселена.

Все пак до ден днешен и аз понякога сънувам кошмари... Въпросът е, че съм доста по извратена психически от Исилдур и им се радвам после... Все едно са филми, някакви силни усещания от които имам нужда... Интересни са ми. Стига да не се отнасят до загуба на близък човек - но пък тогава включвам на суеверие и понеже такъв сън е по принцип "на хубаво" пак му се радвам оптимистично

[B0081]

Напълно съм съгласен с написаното от теб.

От по рани постове:

"Сега се сещам и за един кошмар от детството си. С баба ми (тогава беше жива) трябва да ходим да берем домати. И къде - естествено, че на гробищата! Кога - естествено, че посреднощ. След толкова много години още се ужасявам като се сетя."

Като те питах,дали си брала доматите с баба си,исках да се сетиш за написаното по нагоре,и да намериш физическия фактор който да предизвиква проблем.

Аз като малък също съм ходил на гробища през ноща,само че не да бера домати,а поради детския интерес.Бях със ръвестниците си,което е доста по страшно отколкото да си с възрастен.Един път ми беше достатъчен за да разбера че повече не ми се ходи на таково място през ноща.Не си спомням дали съм сънувал кошмар след това.Но като цяло съм я забравил тази случка,което значи че не ми се отрази,кой знае колко.

Каква е разликата между нас двамата?

[Lion Queen]

Напълно съм съгласен с написаното от теб.

От по рани постове:

"Сега се сещам и за един кошмар от детството си. С баба ми (тогава беше жива) трябва да ходим да берем домати. И къде - естествено, че на гробищата! Кога - естествено, че посреднощ. След толкова много години още се ужасявам като се сетя."

Като те питах,дали си брала доматите с баба си,исках да се сетиш за написаното по нагоре,и да намериш физическия фактор който да предизвиква проблем.

Аз като малък също съм ходил на гробища през ноща,само че не да бера домати,а поради детския интерес.Бях със ръвестниците си,което е доста по страшно отколкото да си с възрастен.Един път ми беше достатъчен за да разбера че повече не ми се ходи на таково място през ноща.Не си спомням дали съм сънувал кошмар след това.Но като цяло съм я забравил тази случка,което значи че не ми се отрази,кой знае колко.

Каква е разликата между нас двамата?

Разликата е в това, че той има страх от смъртта в неговата тъй да се рече гробищна и трупна форма... Вероятно пренася болката от загубата, изтласква я и я превръща в страх от гробища, мъртъвци и трупове. Та той се страхува от умрялата си баба?!?! Само насън естествено... Това означава, че причината не е нито в доматите, нито в гробището само по себе си, нито в тъмното... Те са само фасада, зад която са другите му проблеми.

Докато при теб по-скоро страхът е вече преживян. Хората гледат ужаси за да ги преживеят, ходят по гробища (тийновете) нощем за да се страхуват групово, да дигнат адреналина, да изживеят страах и да оцелеят...

Мисля, че той е сънувал баба си след като е починала...Поне така подразбрах... Брането на домати с баба на село е нормално занимание...това е спомен от баба му, възстановен от съзнанието му, защото то има нужда да го възстанови... Той обаче непримирен с ужаса от смъртта сънува и изтласкал болката от загубата баба си(или който и да е друг, плюс страха че и той може да умре и да стане труп), спомня си за нея, насън асоциациите са всякакви - тя е мъртва, хем жива...и го води на гробищата за домати. Ако трябваше да гадая по този сън, той има страхотно положително значение от суеверна гледна точка... означава благоденствие, пари, нова връзка...и много, ама много хубави работи. Т.е. ако да речем дори мистично баба му иска да се свърже с него тя пак му дава добри символи - тълкуването на съня по "бабините деветини" е много готино... Аз ако сънувам такъв сън, каквато съм си суеверна веднага бих пуснала тото...

Разликата между тебе и него е, че ти си преживял болките си...а той очевидно ги е преглътнал, ти си изживял и изказал страховете си, а неговите са още вътре някак неизразени. И както казвам, може да са съвсем различни страхове и болки от онова, което сънува. Физическия фактор може да е дори някой хулиган, който го е бил като малък или пък чувството му за вина ако той е бил този хулиган...или чувство за вина, че не е помагал на баба си или я е обидил приживе (или някой друг починал с който му е останало нещо недоизказано), някакво скарване, някаква беля, която е прикрил или напротив, заради която са го наказали жестоко.. Изобщо физическата причина не е свързана с доматите и баба му. Физическата причина може да е съвсем друга. Той само знае каква. Ние не. Можем само да гадаем. Може да е дори желание към жена, по дяволите неудовлетворено разбира се... Или страх от загуба на жена...и т.н. Хората, които обикновено веднага щом един дразнител се появи изразяват реакция - развикват се, разплакват се, почват да правят нещо, сублимират в изкуство, споделят с приятел ...те обикновено не страдат от подобни проблеми. Но явно Исилдур е преглътнал някой дразнител или серия дразнения без адекватна реакция, или без каквато и да е реакция.. Може да го е направил като малък, а може да го прави сега - в тийнейджърските си години и до ден днешен. Може да е в ситуация, в която трябва примерно да си трае на дразнителя(какъвто и да е той), това да дразни вътрешното му чудовище (всички имаме по едно в себе си) но тъй като той осъзнава, че е в негов ущърб да отреагира рязко го пресира. Това е много силна фрустрация. Освен в кошмари може дори да се канализира и в психосоматични симптоми. За това бяха моите съвети да се самоанализира. Страховете му са осъзнато неоснователни. Той осъзнава това, насън няма как да го осъзнава. Другото, което трябва да осъзнае е, че нещо друго го тормози...да го открие и да го сподели, или да го изплаче или да го изкрещи... Да го преживее нормално един вид...

Редактирано Май 10, 2010 от Lion Queen

[B0081]

Сетих се и за още нещо.Личните ни преживявания малко кого интересуват,но може да са интересни за Принц Исилдур.

Аз израснах в сравнително бедно семейство.И когато ми се появявяше възможност да се възползвам от "прелестите" на по заможния живот не изпусках възможност.Резултатът от това беше че аз като дете покрай по големите си братовчеди гледах холивудските продукции на филмите на ужасите.Като това остави траен отпечатък върху психиката ми.Аз дълго време изпитвах страх от това.И до сега ми остана белег от онези времена-когато се къпя под душа и си насапунисвам главата,страх ме е да затворя очите.Но като цяло съм се научил да го контролирам.

Та, искам да кажа,че в живота ми освен тези преживявания имаше и други по интересни за мен неща.Аз много се увличах по техниката (разглобяване на нещо,сглобяване на същото,устройството му и т.н).И до сега ми е най интересна тази тема.

Като цяло това мое увлечение заемаше по голяма част от "мозъка ми",и не остави място за други неща.И мисля че ако човек няма подобен интерес към нещо което да го раздалечи от преживяванията му.И той се зацикли на тези преживявания,това става начина му на живот. Мисля че има един сигурен начин за да промени това,като промени обстановката около себеси.Т.е. трябва да почне един "нов живот".

Принц Исилдур, това което изживяваш е пресъщо на всеки един човек.Просто хората са малко или много различни.Няки с по голямо въображение,други не.Няки по емноционални други не толкова.Никой няма да те излекува от този проблем,само ти сам можеш да си помогнеш в случая.

Най много се страхувам да не ти навредя с тези съвети които ти давам,така че сам прицени как да постъпиш в случая.

[B0081]

Другото, което трябва да осъзнае е, че нещо друго го тормози...да го открие и да го сподели, или да го изплаче или да го изкрещи... Да го преживее нормално един вид...

Всичко което си написала е верно.Над това са работили хората с години.Тези логически връзки не могат да се отрекат.И все пак мисля че има още над какво да се работи.Понеже времето върви.А с времето се променят и хората,които са обект на тези разсъждения.

Интересното в случая за изплакване или за изкрещаване което довеждат до облекчение,това често се случва във Църквите.

И това се случва дори и в случаи когато хората все пак не осъзнават проблемът който ги тормози.Но нещата се оправят след това.Като следствие хората придобиват различна представа за света,от преди.И намират смисъл в живота чрез религията.Мисля че това са много чувствителни,духовни хора.

[Lion Queen]

Всичко което си написала е верно.Над това са работили хората с години.Тези логически връзки не могат да се отрекат.И все пак мисля че има още над какво да се работи.Понеже времето върви.А с времето се променят и хората,които са обект на тези разсъждения.

Интересното в случая за изплакване или за изкрещаване което довеждат до облекчение,това често се случва във Църквите.

И това се случва дори и в случаи когато хората все пак не осъзнават проблемът който ги тормози.Но нещата се оправят след това.Като следствие хората придобиват различна представа за света,от преди.И намират смисъл в живота чрез религията.Мисля че това са много чувствителни,духовни хора.

Е то съвременните психотерапевти и аналитици заместват изповедниците... Всяко общество си има норми, всяка социална група си има граници на онова, което може да се сподели...или изрази. Ако човек няма приятел, на когото да разкаже...разказва или на психоаналитика (ако е богат американец) или на някой Бог и представящия го свещеник примерно... Но най-живото и хубаво изплакване и освобождаване от подобно напрежение е на рамото на близък човек. Ето защо е важно човек да има хора, на които всичко да може да довери.

[B0081]

[AciDBurn]

Сънувам често (почти всяка вечер) и в повечето случаи си помня сънищата.

Още от много малка сънувах, макар тогава сънищата ми да бяха по-абсурдни от бекетовите абсурди.

Но съм забелязала, че много често сънувам неща, за които се притеснявам. Преди пътуване, винаги сънувам кошмари, в които самолета ми не излита или най-фрапантното - как съм объркала полета и пристигам в Африка и там ме посрещат и ме настаняват, а аз в ужас им обяснявам, че не трябва да съм там

Имах един период, от две години някъде, в който много често сънувах баща си. Той почина, малко след като навърших 15 и доста често го сънувах. Един от осъзнатите ми сънища беше с него. Как се прибирам вкъщи и той седи в трапезарията - на същото място, на което винаги седеше. Беше спокоен и се държеше съвсем естествено, сякаш нищо не се е случило. Решаваше си кръстословица, а аз седнах до него и започнах да му обяснявам и да го питам, какво е станало, защо е тук, ние нали го погребахме и т.н. А той просто си стоеше спокойно, решаваше си кръстословицата, сякаш не ме чува и ми подмяташе типичните за него си бъзици.

Един от послединте си наистина красиви сънища, които помня беше доста интересен. Пак бях тръгнала на някъде (гъз път да види!), но на самолета нещо му стана и трябваше да се приземим аварийно (типично!) и къде се приземихме? В някаква рядко красива местност - изключителна красота! Бях на брега на огромно езеро, а покрай мен цъфтеше буйна и изключително красива растителност. Започнах да се разхождам и да оглеждам наоколо (всичко беше толкова кристално ясно, че виждах дори как водата потрепва от вятъра) и по едно време започнаха да се появяват различни диви животни. Накрая си харесах един много красив лъв, който си лежеше мързеливо измежду храстите с леко притворени очи. Хванах си фотоапарата и започнах да го снимам. По едно време, лъвът се обърна към мен и втренчи едни много светло-пъстро зелени очи в мен! И започна леко да се надига. Тъкмо ме хвана адреналина, когато телефона ми звънна

А осъзнати сънища (lucid dreams) съм имала няколко пъти. Последния път си бях пийнала чайче от калеа и определено беше интересно! Невероятно е чувството да сънуваш и да знаеш, че сънуваш. Така, можеш да си сред група хора и съвсем осъзнато да отидеш и да смениш музиката, която свири с ето тази

http://www.youtube.com/watch?v=3zD9W9SZj9w

[Kuna]

Сънувам редовно, ужасно живи и емоционално наситени сънища и отдавна си ги разнищвам психоаналитично /не с помощта на съновник /. Дори го правя и за приятели, без да им взимам пари. Като съм притеснена, кошмарите са редовни и ги приемам за нещо съвсем нормално.

На мен лично сънищата ми носят полезна информация, в смисъл че си изяснявам сама за себе си някои вътрешни конфликти или намирам решения за ситуации, дето ме гнетят, с тяхна помощ. Имам си повтарящи се готини сънища - че летя /като летях първия път с парапланер най-голямата изненада за мен самата беше, че не ми беше никак ново преживяване - вече го бях имала насън ,/ че плувам в много дълбока и много синьозелена вода. Имам си и повтарящи се гадни сънища - че нося шини и все искам да ги махна и все не ги махам. /Това, разбира се, си има съвсем реална основа - години носене на шини на зъбите/. Като сънувам едната си починала баба, винаги е кошмар, вариация на някаква истинска неприятна или направо тежка ситуация с нея приживе. С изключение на един единствен път. Сънувах я в много хубав, спокоен и логичен сън, от който ме събуди телефонът. Вуйчо ми се обади да ми каже, че тъкмо е починала. Нищо свръхестествено - просто обострена интуиция и съвпадение, знаехме, че може да е всеки момент и изобщо цялата ситуация от месеци преди това беше много тежка и стресираща за всички ни. Случвало ми се е развръзката на дадена служебна ситуация да я сънувам предварително. Предстоеше да ме пращат на едно от три възможни назначения и чаках да се накумят шефовете къде ще е. Бях си приготвила вече багажа за едното, за което ми бяха казали да се готвя, та се наложи да опаковам всичко наново. Отново нищо метафизично - просто на несъзнателно ниво съм обработила и анализирала обстоятелствата по-добре, отколкото на съзнателно, и в съня съм предположила най-вероятното решение.

Единия си починал дядо, с когото имах особена емоционална връзка, винаги го сънувам много хубаво, че е около мен, и неизменно това става в моменти, когато имам проблеми или голямо напрежение. И после ми е по-спокойно и хубаво. Често имам и еротични сънища /и си зная защо :biggrin:/. С един такъв сън ми е свързана една случка, заради която винаги си се хиля сама, щом се сетя. Като студенти се събуждам една сутрин, изумена от избора на подсъзнанието ми за участника в съня. /Като се позамислих, стигнах до извода, че не е чак толкова нелогичен този избор :biggrin:/ Споделям веднага с приятелката ми и тя съответно също е учудена. Малко по-късно през деня се натъкваме на горкия нищо неподозиращ обект, към когото не съм имала никакви осъзнати помисли от съответния характер, преди съновидението, или по-скоро сънопреживяването. Стъписваме се, и на неговия нормален поздрав ние избухваме в идиотски смях. /Човекът след време даже ме покани на среща, ама аз вече бях на друга вълна Но ми е за урок, колко много информация се пренася и поема на несъзнателно ниво/.

Сънищата са готино и полезно нещо.

[AciDBurn]

Често имам и еротични сънища /и си зная защо :biggrin:/. С един такъв сън ми е свързана една случка, заради която винаги си се хиля сама, щом се сетя. Като студенти се събуждам една сутрин, изумена от избора на подсъзнанието ми за участника в съня. /Като се позамислих, стигнах до извода, че не е чак толкова нелогичен този избор :biggrin:/ Споделям веднага с приятелката ми и тя съответно също е учудена. Малко по-късно през деня се натъкваме на горкия нищо неподозиращ обект, към когото не съм имала никакви осъзнати помисли от съответния характер, преди съновидението, или по-скоро сънопреживяването. Стъписваме се, и на неговия нормален поздрав ние избухваме в идиотски смях. /Човекът след време даже ме покани на среща, ама аз вече бях на друга вълна Но ми е за урок, колко много информация се пренася и поема на несъзнателно ниво/.

Сънищата са готино и полезно нещо.

:laugh:

От къде събра смелост да споделиш този си сън със съответния човек?

Аз рядко имам еротични сънища, но като ги имам, ме оставят доста...травмирана.

Наскоро сънувах, че правя секс с лекаря на брат ми, с който установихме доста интересна емоционална връзка, но видиш ли...никога не съм го поглеждала в осъзнато състояние с подобни очи. Най-вече, защото е женен (е, пред развод, но все пак) и с дете (която е голяма сладурана). И като се събудих си помислих...баси и подсъзнанието, дето имам

Чакай, че се сетих за един скорошен мои сън, който беше толкова абсурден, че и до ден днешен сама се хиля като идиот.

Сънувам аз, че съм на Балкана със семейството си - всеки си прави нещо. Майка ми си ръчка телефона, аз си чета, брат ми е на лаптопа си - абе идилия. И по едно време от небето се появи една огромна, ама грамадна ЩУКА, която се заби в земята като астероид и унищожи чоовечеството. И останахме само ние тримата, а всичко останало беше потънало във вода.

Странното беше, че плувахме в количка на Billa

Айде сега някой да ми го разтълкува тоя сън

[Kuna]

:laugh:

От къде събра смелост да споделиш този си сън със съответния човек?

***

Чакай, че се сетих за един скорошен мои сън, който беше толкова абсурден, че и до ден днешен сама се хиля като идиот.

Сънувам аз, че съм на Балкана със семейството си - всеки си прави нещо. Майка ми си ръчка телефона, аз си чета, брат ми е на лаптопа си - абе идилия. И по едно време от небето се появи една огромна, ама грамадна ЩУКА, която се заби в земята като астероид и унищожи чоовечеството. И останахме само ние тримата, а всичко останало беше потънало във вода.

Странното беше, че плувахме в количка на Billa

Айде сега някой да ми го разтълкува тоя сън

Кой е казал, че съм споделила с човека?! Не съм. Явно обаче по някакъв начин съм го съобщила. Невербално. Явно просто сме си допадали по някакъв начин Което май е едно и също.

Сега опит за тълкуване на съня. С две думи - търсиш да ви приобщи нещо. Или несъзнателно те тревожи, че сте изгубили някаква връзка. /Фактът, че баща ти е починал твърде рано, напълно се вписва в това/. Всеки от вас си прави нещо, сам за себе си, и изведнъж настъпва бедствие и ви събира. Може би не си общувате достатъчно, поради липса на време или нещо друго, и трябва нещо екстремно да ви събере. Самотните заниманията, носещи удоволствие, са хубави неща, ама понякога са за сметка на другото общуване, с най-близките, и може би това ти тежи. Може да се тревожиш по някакъв начин за своите близки или просто да ти липсва старото време, да искаш да си го кажеш, а да не го правиш. Балканът може да има някакъв специален смисъл за теб - това вече ти си знаеш. Може да сте ходили там преди. Годишнините и сезоните също ни правят такива шеги, дори съзнателно да не се сещаме за тях, несъзнаваното услужливо ни подсеща. Щуката - идея си нямам - за пълно тълкуване тълкуващият не е лошо да познава тълкувания. Просто за теб, в твоите спомени, тя се свързва с нещо, с някакъв епизод, с емоционален момент, с впечатление - не зная, а и не е толкова важно. Водата също - пак най-вероятно е нещо, свързано с твои си спомени, ситуации или просто асоциации. Количката на Била вероятно идва от някакво съвсем непосредствено преживяване, скорошно т.е., което може да е чисто визуално, нещо, което подсъзнанието е използвало, защото му е било под ръка.

[Михов]

Няма да е зле, да споделяте по-детайлно с аудиторията еротичните си сънища, а не да ни оставяте да тънем в неведение!

[Kuna]

Няма да е зле, да споделяте по-детайлно с аудиторията еротичните си сънища, а не да ни оставяте да тънем в неведение!

Хайде сега. Темата е сериозна.

[Михов]

И най-сериозната тема има нужда от разведряване!

Почти никога не помня сънищата си.

[Last roman]

сънувам много рядко и почти не си помня сънищата. Ярките пък са съвсем изключение. Не им придавам значение, макар че понякога те наистина отразяват някакви подсъзнателни щения.

[КГ125]

Прочетох внимателно всичко, което сте написали. Всичко това звучи много логично и разумно. Напълно осъзнавам невъзможността в реалния живот някой да се надигне от вечен покой. Правил съм си и цялостни медицински изследвания във ВМА София на физическото и психическото състояния (понеже от 3 години работата ми го изисква) и лекарите не са открили никакъв проблем, а напротив - резултатите са били отлични. Не пуша, пия рядко, за кафета пък и дума не може да става. До към 6-7 клас съм спазвал добър режим на лягане и ставане. Нямал съм проблеми със затлъстяването. Единствения проблем ми е бил нощното напикаване до 5-ти клас. Страхувал съм се от тъмното преди време, но с възрастта си преодолях този страх. И сега единственото място, от което се страхувам нощно време е двора на село. Все си мисля, че нещо дебне там. През последните 2-3 години съм бил сам на няколко пъти в малките часове на нощта на градските гробища и съм се убеждавал, че няма нищо страшно, а напротив - обстановката те кара да се замислиш за много неща. Но в кошмарите ми не е така! Там света е друг - враждебен! Снощи пак сънувах нещо лошо, но за щастие - не си спомням какво, което ме успокоява. Може и да е хубаво да отида на църква. Преди даже хич не исках да чуя за подобни неща, но напоследък много се промених. Обръщам се към Бог винаги, когато ми е трудно и някак си се успокоявам. Не може да се каже, че съм кой знае колко религиозен, но просто вярвам, че Той съществува. Единственото логично обяснение е, че като бях много много малък и все още живеех на село, за период от 3-4 години трима по-възрастни от семейството ми си отидоха от този свят. Спомням си първия ми кошмар... сигурно съм бил на около 3 години. Сънувал съм го няколко пъти. Едно малко и рошаво, червеникаво създание във формата на футболна топка, което ме дебне в къщи, смее ми се, стрелва се към мен, аз падам на пода и то започва да ме гъделичка, а аз плача до спукване. Ужасявах се и за това в Детската градина никога не съм спял на обед. Даже това същество си имаше име - Гъделчето. Сега като се сетя и ми е смешно. Кошмара с брането на домати на гробищата също е много, много стар. Някъде покрай него и имаше някакъв случай с кисела риба, пак взета от гробищата на село и я предлагам на сестра си. С годините кошмарите се промениха и ставаха все по-ужасни, но този с обичая на Кръстовден строши всички класации. Чел съм на много места, че е на хубаво да сънуваш починали твои роднини, но при мен положителните сънища на тази тематика са изключителна рядкост. В повечето случаи са обвити с безумен ужас. Винаги съм избягвал да гледам филми на ужасите и съм наблягал на комедиите, защото определено ужасите не са ми действали добри... визирам "Кошмари на Елм Стрийт" или "Предизвестена смърт". През последните 2 години се справям мъжки с негативното усещане от някои кошмари като отвличам вниманието си с други неща, но не винаги се получава.

По всяка вероятност си се стреснал като дете от нещо в този ваш двор и на това се дължат сънищата. Останалото е от въображението и натрупаната информация от филми и т.н. Най-вероятно това си има много обикновена причина, свързана с детството, съвсем тривиална и съвсем преодолима.

[Kuna]

По всяка вероятност си се стреснал като дете от нещо в този ваш двор и на това се дължат сънищата. Останалото е от въображението и натрупаната информация от филми и т.н. Най-вероятно това си има много обикновена причина, свързана с детството, съвсем тривиална и съвсем преодолима.

Ето това наистина обаче звучи много логично: "Единственото логично обяснение е, че като бях много много малък и все още живеех на село, за период от 3-4 години трима по-възрастни от семейството ми си отидоха от този свят." Децата са склонин да развиват остро чувство на вина при загуба на близък. Това само по себе си може да причинява неврози, дори за десетилетия напред. Добавете атмосферата при починал билзък на село, преди години, с всичките му ритуали, суеверия, забрани, драми, посещения на гробове и пр., освен нормалната скръб и депресия на околните, и можете да си представите как това може да задълбочи травмата у едно емоционално дете. А бабите са всепризнати майстори да товарят и изкривяват психиката на децата... /Извинете, говоря така заради лична обремененост / Така че това ми се вижда доста вероятен фактор за проблемите на Prince Isildur. И да, преодолимо е.

[Михов]

Нормално е човек да се страхува от тъмното, ако не на съзнателно, то на подсъзнателно ниво. Това са древни архетипове на поведение. Праисторическия човек е бил твърде слаб и уязвим нощно време. Всички големи хищници са нощни животни, а точно тогава ние се лишаваме от най-доброто си и надеждно сетиво - зрението. Този страх е запечатан на митологично ниво - вампирите, върколаците, таласъмите, мъртвите бродят все през нощта. Болестното състояние пък се нарича никтофобия - фобия от тъмното (букв. страх от нощта).

От това, което е описал Prince Isildur оставам с впечатлението, че като дете е бил травмиран, като с времето не се е освободил от страховете си. Лошото е, че дори да осъзнаваме с разума си абсурдността на страховете си, на подсъзнателно ниво сме безпомощни. Бих му препоръчал все пак да се консултира със специалист - мисля си, че е доста мъчително да се живее така. Има различни психотерапевтични техники, които биха могли да доведат до резултат. Освен това ще е добре да споделя с приятели, да общува повече с хора, изобщо да води разнообразен живот.

А "Предизвестена смърт" е много добър филм (по принцип не харесвам филми на ужасите, намирам ги за нелепи, дори смешни, но този филм е много повече от обикновен хорър) и като го гледам сам в къщи и аз усещам едно зловещо чувство да пропълзява в мен (явно режисьора и сценариста са си свършили добре работата).

[AciDBurn]

Няма да е зле, да споделяте по-детайлно с аудиторията еротичните си сънища, а не да ни оставяте да тънем в неведение!

Недей, че ще трябва да се слага червена точка 21

Сега сериозно - наминавам да питам нещо. Ако сте имали някаква "травма" (макар в моя случай, да не е точно травма) като дете, имате ли случай да сънувате един и същ сън свързан с това събитие през годините. Аз наското пак сънувах един такъв. (срам ме е да споделя за каква простотия иде реч, ама ако се наложи - ще )

П.П: За коя "Предизвестена смърт" говорим? За японския оригинал или американската (жалка) адаптация?

[Kuna]

Сега сериозно - наминавам да питам нещо. Ако сте имали някаква "травма" (макар в моя случай, да не е точно травма) като дете, имате ли случай да сънувате един и същ сън свързан с това събитие през годините.

Ми това не е ли напълно нормално?

[Б.Богданов]

***

Аз наското пак сънувах един такъв. (срам ме е да споделя за каква простотия иде реч, ама ако се наложи - ще )

**

Повече от наложително е!

Възбуди ни любопитството, а сега ... ако се наложи!

Според мен се е наложило!

Хмммм...

[AciDBurn]

Абе като бях малка, ходих с майка ми и брат ми в Дисниленд. Като казвам ходихме, преувеличавам. Влязохме и докато се разхождахме и се чудехме къде първо да отидем се върнахме. И двамата бяхме малки, а майка ни беше в менопауза и много лесно й полазвахме по нервите Аз я дърпах да ходим на едни влакчета, а брат ми нон-стоп я буташе по рамото и мрънкаше: "Мамо - гладен съм! Мамо, гладен съм!" и така в продлжение на 20 минути. Накрая на жената й кипна, навика ни и двамата и ни изкара от Дисниленд. Общо взето от тогава, много (ама много) често го сънувам този Дисниленд с единствената разлика, че сънищата ми свързани с това място са все разни кофти кошмари. Сънищата ми винаги започват добре - безкрайно щастлива, че най-накрая отивам наистина да видя Дисниленд, но после...всичко се превръща в един ужасен кошмар.

Лошото е, че съм почи на 21 години и пак ми се случва от време на време да го сънувам този кошмар То пък бива, бива....

[Kuna]

Абе като бях малка, ходих с майка ми и брат ми в Дисниленд. Като казвам ходихме, преувеличавам. Влязохме и докато се разхождахме и се чудехме къде първо да отидем се върнахме. И двамата бяхме малки, а майка ни беше в менопауза и много лесно й полазвахме по нервите Аз я дърпах да ходим на едни влакчета, а брат ми нон-стоп я буташе по рамото и мрънкаше: "Мамо - гладен съм! Мамо, гладен съм!" и така в продлжение на 20 минути. Накрая на жената й кипна, навика ни и двамата и ни изкара от Дисниленд. Общо взето от тогава, много (ама много) често го сънувам този Дисниленд с единствената разлика, че сънищата ми свързани с това място са все разни кофти кошмари. Сънищата ми винаги започват добре - безкрайно щастлива, че най-накрая отивам наистина да видя Дисниленд, но после...всичко се превръща в един ужасен кошмар.

Лошото е, че съм почи на 21 години и пак ми се случва от време на време да го сънувам този кошмар То пък бива, бива....

Мммм. Кофти. Трябва повече значи да внимавам, да не им насадя и на моите такива кошмари Не че ти се подигравам де. Ми на мен ми се вижда логично да ти е повтарящ се кошмар това. Някак си огромното очакване и предвкусване на удоволствието, което се следва от също толкова силно като афект неприятно усещане заради чувството на вина. Което майка ви ви е вменила. Нищо чудно това да ти се е отбелязало дълбоко, като модел едва ли не - "ето, всяко огромно удоволствие трябва да се следва от огромно разочарование по твоя вина." Нещо такова. С две думи, не се учудвам.

[AciDBurn]

Всъщност аз въпросната случка на съзнателно ниво много бързо я превъзомгнах - беше си пътуване изпълнено с емоции, а проваленият Дисниленд просто се случи и ние си бяхме виновни. Даже й се чудя на майка ми на времето с какъв акъл е тръгнала с нас двамата, имайки предвид какви идиотчета бяхме Ние си бяхме виновни тогава, защото не я оставихме на мира - напрежението да си в чужбина с две деца и без да говориш френски си беше достатъчно за нея. В никакъв случай, не обвинявам майка ми - по-скоро би трябвало да ме е яд на брат ми и неговата склонност към вечно мръкане. Но като цяло бързо го преживях - станалото - станало.

Но явно на подсъзнателно ниво нещо си е останало, защото не е нормално 11 години по-късно да продължавам да го сънувам този сън.

Kuna, спокойно - то си е за смях Имайки предвид само 2 години след този Дисниленд какви много по-тежки и травмиращи случки ми се стовариха, ама за тях нищичко не сънувам