Посещението на Джон Ф. Кенеди в Германия през 1945 г.

[Zara Thustra]

Посещението на Джон Ф. Кенеди в Германия през 1945 г.

 

Автор: Марк Вебер

 

Година: 1999

 

 

Към края на юли и началото на август 1945 г., едва няколко седмици след края на войната в Европа, 28-годишният Джон Ф. Кенеди посещава съсипаната от война Германия. На тази обиколка го придружава министърът на Военноморските сили на САЩ Джеймс Форестал (когото президентът Труман по-късно назначава като първия министър на отбраната).

 

Кенеди записва преживяванията и наблюденията си в дневник, който едва през 1995 г. излиза на бял свят. (Дневникът е публикуван под заглавието „Prelude to Leadership: The European Diary of John F. Kennedy, Summer 1945“)

 

Тези записки в неговия дневник показват широкия кръгозор и набитото око на младия Кенеди—черти, които се проявяват също така и в двата му бестселъра „While England Slept“ (1940 г.) и „Profiles in Courage“ (1955 г.). По-рано през 1945 г. той взима участие в откриващата сесия на ООН в Сан Франциско и посещава Великобритания, за да наблюдава парламентарните избори там, пишейки и за двете събития като журналист за веригата вестници „Хърст“.

 

При пристигането си в Берлин на 28 юли Кенеди пише следното: „Разрухата е пълна. [Булевардът] ‚Унтер ден Линден‘ и улиците като цяло са незасегнати, но няма и една останала сграда, която да не е съсипана. На някои улици смрадта обаче—сладникава и предизвикваща гадене от мъртвите тела—е нетърпима“. За берлинското население той казва следното: „Основната хранителна дажба е около 650 гр.—приблизително 1,200 калории (според здравните власти нормата е 2,000 калории, като във Виена дажбата е едва 900 калории).“

 

Кенеди прави няколко препратки към жестокостта на съветската окупация в Германия. „Отначало руснаците пристъпиха с такова насилие—разграбвайки заводи и изнасилвайки жени—че те успяха да отчуждят дори и германските членове на Комунистическата партия, която имаше някакъв превес в заводите“. Кенеди също така съобщава, че „изнасилването и мародерството“ на съветските войски „е поголовно“. „Това, което те не взеха, го унищожиха“. На други места той пише: „Руснаците доста добре успяха да разграбят страната, живеейки на неин гръб… Всички физически годни мъже и жени руснаците ги взеха и ги откараха извън страната.“

 

Той също така отбелязва и последствията от разрушителните англо-американски бомбардировки: „Според военноморските ни експерти, бомбардировките над Германия не са били ефективни в стопирането на техния производствен процес, като в периода 1942-44 г. тяхното производство се е увеличило трикратно“. В допълнение на това Кенеди казва, че до самия край в германската столица се е поддържало задоволително разпределение на храната: „Изхранването в Берлин е било много добре организирано, дори и в момент на най-тежкия блиц“. На друго място той докладва как обикновените германци „не са знаели какво се е случвало в концентрационните лагери“.

 

Кенеди и Форестал посещават също така и Бремен, важен индустриален и търговски център в северната част на Германия, както и главен пристанищен град. Според записките на Кенеди руснаците не са били единствената окупационна сила, която е извършвала масови грабежи в Германия: „Британците влязоха в Бремен преди нас—и всички бяха единодушни, когато разказваха за грабежите и разрушенията на британците, които са били изключително тежки. Те били взели всичко, свързано с морето—кораби, малки лодки, смазки, машини и т.н.“.

 

Той също така обаче отбелязва и злодеянията на американските войски. „Още с пристигането си американците разграбиха града [Бремен]“, пише той. След което добавя: „Хората изглежда не осъзнават какви късметлии са за това, че избегнаха руснаците. Що се отнася до разграбването на домове и градчета обаче, британците и американците носят голяма вина“. Кенеди пише, че в Бремен хранителният режим на германците „е около 1,200 калории—нашият бидейки 4,000“. И все пак, „изглежда, че никой от [американските] офицери и хора тук не таят някаква особена омраза към германците“.

 

В Бремен Кенеди се среща и разговаря с американски военноморски длъжностни лица. И тъй като той самият е бил командир на американски торпеден катер в Тихия океан—известната лодка PT-900—той проявява специален интерес към немския му еквивалент под името „E-boat“, или още бързоходен боен катер. След като се запознава отблизо с някои технически подробности, Кенеди стига до заключението, че немската версия е „далеч по-добра от нашия катер“.

 

След Бремен и Бремерхафен Кенеди и Форестал заминават за Бавария, където посещават селището Берхтесгаден и след това отиват в планинската вила на Хитлер, която е била „напълно разрушена в резултат на въздушна атака от 5,5-тонни бомби на Кралските военновъздушни сили в опит да убият Хитлер“. След което двамата се качват до вилата на Хитлер, позната като „Орловото гнездо“, високо в планината.

 

Малко след това му посещение Кенеди пише забележителен коментар в дневника си с дата 1 август 1945 г. за Хитлер и мястото му в историята:

 

„След като човек посети тези места, той лесно може да разбере как само в рамките на няколко години Хитлер ще се въздигне от омразата, която в момента го е заобиколила, като една от най-значителните личности, които някога са живели.

 

Той имаше безгранична амбиция за своята страна, което и го превърна в заплаха за световния мир, но около него витаеше и една мистерия в начина, по който той живя и в начина, по който той умря, която ще продължава да живее и да расте след него. Той притежаваше качествата, от които се правят легенди.“

 

 

По-малко от година след европейската му обиколка Кенеди е избран за представител на щата Масачузетс в Конгреса, започвайки една политическа кариера, която ще го отведе до Белия дом и която внезапно ще завърши със смъртта му на 22 ноември 1963 г.

 

 

 

Източник:

https://ihr.org/journal/v18n3p30_kennedy.html

Редактирано Сряда в 19:18 от Zara Thustra