Време? Какво е времето?

[Atom]

Преди 3 минути, Малоум 2 said:

Има го в текста на статията:

"Тества се нова революционна квантова теория на времето (видео)

...

Теорията допуска, че е възможна вселена, която е статична и не се променя. Фактът, че виждаме нещата да се променят с течение на времето, не е вградена характеристика на природата, а по-скоро е предизвикана от фундаментално нарушение на симетрията на времето (наречено „T-нарушение“), предполага професор Джоан Вакаро. 

Прочетох статията, но не мога да се ориентирам. Ако предположим хипотетично, че времето не е вградена характеристика, а първоначално (преди появата на времето) имаме Т-симетрия, то кое според нея е причинило това Т-нарушение и е "изкривило"  симетрията до асиметрия? 

[Малоум 2]

Преди 5 минути, Atom said:

Прочетох статията, но не мога да се ориентирам. Ако предположим хипотетично, че времето не е вградена характеристика, а първоначално (преди появата на времето) имаме Т-симетрия, то кое според нея е причинило това Т-нарушение и е "изкривило"  симетрията до асиметрия? 

Ами, затова написах коментар отдолу, щото ... всичко трепти-пулсира... Тоест - физичното време е внедрено в материята която познаваме. В такава среда от пулсации има вероятност от флуктуации, които да се срещнат-обединят или да взаимодействат посредством среда-посредник. За пример: две махала окачени на обща еластична греда - когато залюлеем едното, другото, след време - поема движение от първото - почти изцяло и след това - обратно. (С камертони - е още по-лесно) Всяко движение се осъществява посредством нарушаване на времева симетрия, спрямо повтарящи се процеси. Щото времето, физическото време, е изначален часовник още при образуване на обектите. Те - техните движения, са зависими от асиметрия на случване на повтаряне на себе си и на околните обекти (и те повтарят себе си, но техните движения влияят със закъснение на другите). Демек - еволюцията на неживата и живата Природа е физически заложена в материята.

[scaner]

Преди 21 минути, Atom said:

Прочетох статията, но не мога да се ориентирам. Ако предположим хипотетично, че времето не е вградена характеристика, а първоначално (преди появата на времето) имаме Т-симетрия, то кое според нея е причинило това Т-нарушение и е "изкривило"  симетрията до асиметрия? 

Аз прочетох оригиналната статия, но тя е от 2016 г. и от тогава нищо ново по темата не ми попада...

Идеята със "счупената" симетрия се развива отдавна във физиката и е доста плодотворна. Това е една много обширна тема, ще опитам колкото мога накратко да я илюстрирам.

Обикновено във физиката се тръгва да се опише нещо с помоща на най-простите възможни средства. Приемаме пространството за хомогенно и еднородно например. Абстрахиране от несъществени въздействия, прости симетрични уравнения. Това дава и лесно достъпни решения. Нататък обаче, задъбочавайки се в решенията, се виждат разлики с реалността. И се въвеждат корекции. Всяка корекция нарушава някаква симетрия в уравненията. Например законът за съхранение на енергията е резултат на симетрия. Локалното му нарушаване означава, че има нещо допълнително към тази симетрия, обикновено е нова частица например. И така, дигайки точността, постепенно симетриите се нарушават за сметка на по-голяма адекватност на моделите.

Например в квантовата физика уравненията на полето се записват много красиво и симетрично, и се решават сравнително лесно (симетрията винаги води до удобни опростявания), при положение че частиците нямат маси.  Да, обаче ние наблюдаваме частици с маси и това е тежък проблем за теорията. И така се появява идеята - нещо разрушава тази симетрия, намесва се някакъв фактор, който разрушавайки симетрията, съответно създава и масите на частиците. Така се стига до полето на Хигс. И от тогава доста плодотворно тази идея се прилага, в различни варианти. Например, теорията предсказва равни вероятности на една частица да се разпадне по два различни канала. Експериментът обаче сочи, че по единият канал вероятността е по-голяма. Причината - нова междинна частица. И анализът на резултатите я открива.

При бозоните на слабото взаимодействие, W, Z и фотонът, единствено фотонът успява да запази нулевата си маса, и в резултат на това уравненията на електродинамиката са сравнително симетрични. Пълно е с такива примери в квантовата физика. Свръхпроводимостта, свръхфлуидността са други примери на нарушена симетрия.

Такова нарушение се среща и в ежедневието. Телата биха се движели в равновероятни посоки и скорости из вселената, това е най-естественото им състояние, но тази симетрия не се наблюдава. Причината - гравитацията. Или кръгла гумичка, симетрична. Ако я разтегнем обаче, симетрията се губи, придобива нови поведения.

Общият случай сочи, че причина за такова нарушение на симетрията е някакво допълнително взаимодействие, нещо което не е отчетено в досегашните теории. Тук при времето работата е доста дебела, защото залягаме в основите на мирозднието. Засега не би трябвало да има отговор на въпрос какво е причинило това нарушение. По-достъпните стъпки са може би да се изследва по-подробно самото нарушение, неговите свойства, има ли наблюдаеми следствия. Не знам доколко е плодотворна тази идея в по-далечен план, не намирам по-нова информация.

 

[Sissoev]

Идеята на Айнщайн, че времето е физична величина и то може да влияе на часовниците(!) което изглежда смешно и инфантилно, е закрепена с експеримента на Хафеле и Кийтинг. Няма да описвам експеримента, защото всички тук сигурно го знаете.

Има един пропуск обаче в този експеримент, който ще обърне цялата теория надолу с главата, ако се потвърди моето предвиждане.
Питал съм много физици дали по време на експеримента са измервали гравитацията в самолета в двете посоки.
Оказа се, че на са правили такива измервания.

Защо задавам този въпрос?
Експериментът на Микелсон и Морли с който търсят етерен вятър не доказа наличие на такъв вятър.
Това дава основание на Айнщай да твърди, че тъй като на светлината не ѝ е нужен луминофорен етер за нейното разпространение, то тя се разпространява с еднаква скорост във вакуум.

Обаче, ако има етер с достатъчна плътност и високо проникване в материята, вятърът който са търсили Микелсон и Морли, би бил незначителен и труден за регистриране. (Експериментът им е бил проведен с "допустими грешки".)

Какво общо имат двата експеримента с моя въпрос за гравитацията в самолета в двете посоки?

Преди няколко години бяха засечени "гравитационни вълни в пространство-времето". Интересното е че тези вълни изпревариха светлината от засеченото събитие, което би могло да се случи, ако са вълни в етера. Като проводима среда на светлината вълните в етера биха се движили по бързо от светлината.
Ако приемем тези "гравитационни вълни" като етерни вълни, това би било доказателство за наличие на етер.

Ако имаме етер, гравитацията би се влияла от скоростта с която се движим през него; по-висока скорост по-висока гравитация, по-бавно движение на часовниците.
От което идва и моето предвиждане, че в експеримента на Хафеле-Кийтинг гравитацията в самолетите измерена в двете посоки ще е различна и ще  съответства на забавянето на часовниците. Което от своя страна ще е доказателство не само че времето не е физична величина, а и за наличието на етер в космоса.

  

[Sissoev]

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Ще илюстрирам: да речем пушач пали цигара и я забравя на пепелника, а сам излиза. Процесът на горене продължава и то точно толкова, колкото ако беше той там. 

 Горенето на цигарата няма нищо общо с времето. Това е само един процес. Ако ни интересува времето за протичане на този процес, ще ни трябва часовник или някакво друго събите, с което да съпоставим процесът (събитието) на изгаряне.
Наличието на изградени концепции в съзнанието ни поставя клопки в мисленето.
Затова и целият ти коментар е твърде далеч от темата за времето  

[scaner]

Преди 15 минути, Sissoev said:

Горенето на цигарата няма нищо общо с времето. Това е само един процес. Ако ни интересува времето за протичане на този процес, ще ни трябва часовник или някакво друго събите, с което да съпоставим процесът (събитието) на изгаряне.
Наличието на изградени концепции в съзнанието ни поставя клопки в мисленето.
Затова и целият ти коментар е твърде далеч от темата за времето  

Горенето на цигарата само по себе си е часовник. Не напразно от край време има лаф "една цигара време". При контолирани условия този интервал може да се използва като алтернатива на другите времеви единици. Нещо като аналог на пясъчният часовник. Какъв е проблемът?

[laplandetza]

Преди 21 минути, Sissoev said:

Идеята на Айнщайн, че времето е физична величина и то може да влияе на часовниците(!) което изглежда смешно и инфантилно, е закрепена с експеримента на Хафеле и Кийтинг. Няма да описвам експеримента, защото всички тук сигурно го знаете.

Има един пропуск обаче в този експеримент, който ще обърне цялата теория надолу с главата, ако се потвърди моето предвиждане.
Питал съм много физици дали по време на експеримента са измервали гравитацията в самолета в двете посоки.
Оказа се, че на са правили такива измервания.

Защо задавам този въпрос?
Експериментът на Микелсон и Морли с който търсят етерен вятър не доказа наличие на такъв вятър.
Това дава основание на Айнщай да твърди, че тъй като на светлината не ѝ е нужен луминофорен етер за нейното разпространение, то тя се разпространява с еднаква скорост във вакуум.

Обаче, ако има етер с достатъчна плътност и високо проникване в материята, вятърът който са търсили Микелсон и Морли, би бил незначителен и труден за регистриране. (Експериментът им е бил проведен с "допустими грешки".)

Какво общо имат двата експеримента с моя въпрос за гравитацията в самолета в двете посоки?

Преди няколко години бяха засечени "гравитационни вълни в пространство-времето". Интересното е че тези вълни изпревариха светлината от засеченото събитие, което би могло да се случи, ако са вълни в етера. Като проводима среда на светлината вълните в етера биха се движили по бързо от светлината.
Ако приемем тези "гравитационни вълни" като етерни вълни, това би било доказателство за наличие на етер.

Ако имаме етер, гравитацията би се влияла от скоростта с която се движим през него; по-висока скорост по-висока гравитация, по-бавно движение на часовниците.
От което идва и моето предвиждане, че в експеримента на Хафеле-Кийтинг гравитацията в самолетите измерена в двете посоки ще е различна и ще  съответства на забавянето на часовниците. Което от своя страна ще е доказателство не само че времето не е физична величина, а и за наличието на етер в космоса.

  

Казаното има смисъл. Подкрепям твоята посока.  Ако беше следил през годините, една от моите протохипотези твърди, че основно гравитация и т.н. вакуум взаимодействат със съставните уж елементарни обекти, частици, вкл. фотони и оформят света такъв какъвто е, т.е обектите съществуват зараде <поток>от процеси, взаимодействия. Скорост <С> и характер. на ЕМГ се формират от горното и най вече Гравинапрегнатост , <плътност>. 

[laplandetza]

Преди 19 минути, Sissoev said:

 ..

Скорост спрямо локалната Неподвижност , дава анизотропия в гравивзаимодействие на обекта.

[laplandetza]

Движението е допълнително количество промени. В основно състояние покой има зададено определено количество промени взаимновъзможни псевдоедновременно. С ускорението и сетне инерциално движение се прехвърля равновесието към процесите, взаимодействия с гравитация и целият механизъм , наречен Етреия.Поради това отместване, намаля темпа на <вътрешните> промени в обектите, забавя се локалното им Обектно време, засяга само обекта, пространството заето с взаимодействията, съвсем, съвсем локално, фокусирано.

[Sissoev]

Преди 1 час, scaner said:

Горенето на цигарата само по себе си е часовник. Не напразно от край време има лаф "една цигара време". При контолирани условия този интервал може да се използва като алтернатива на другите времеви единици. Нещо като аналог на пясъчният часовник. Какъв е проблемът?

Проблемът е, че само горенето на цигарата не преставлява мярка за време. Трябва да отнесеш горенето към друго събитие.
Например, ядох докато изгоря цигарата. Тогава времето за ядене ще е равно на изгарянето на цигарата, което всъщност доказва моето твърдение, че времето е „случило се е, докато нещо друго се е случило“

[scaner]

Преди 4 минути, Sissoev said:

Проблемът е, че само горенето на цигарата не преставлява мярка за време. Трябва да отнесеш горенето към друго събитие.

Изобщо не трябва друго събитие. За какво ти е?

Трябва ти периодичен процес. С цигари лесно се реализира - редиш ги една след друга до разграфена линия, за да имаш и "цигарени секунди",  като изгори едната да се пали следващата, и часовникът ти е готов - цикличният процес просто си го разпънал, линеаризирал. И с такъв часовник вече може да измерваш интервали между други процеси - 6 цигари и половин филтър дължина ти е времето. Напълно алтернативно на стандартното. От време на време само трябва да го "навиваш", т.е. да добавяш нови цигари на мястото на изгорелите.

Преди 9 минути, Sissoev said:

Например, ядох докато изгоря цигарата. Тогава времето за ядене ще е равно на изгарянето на цигарата, което всъщност доказва моето твърдение, че времето е „случило се е, докато нещо друго се е случило“

Времето, както и разстоянието, се мери чрез отношение с еталон. Твоето твърдение е изказано още от Херон Александрийски, преди почти 2000 години. Малко си закъснял с отритията си.

 

[Sissoev]

Преди 58 минути, Втори след княза said:

Моля за разяснение

Какво означава това "периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133."?

Благодаря предварително.

Простичко казано, ако енергията на електрона грубо се дефинира с n, то могат да се достигнат по фини нива на модела, като например при взаимодействие с магнитно поле. Преходите (трептенията) между такива фини нива при Цезий-133 дава най-точно измерване на времето от познатите ни досега начини.

[scaner]

Преди 34 минути, Втори след княза said:

Мисля, че колегата има предвид, че еталонният процес се налага върху друг, измерван. А иначе еталонният процес си е процес, който може да съществува и без друг, но тогава защо ни е метър, като няма какво да мерим?

Ами в примера точно това правим. Горенето на цигарата е еталонен процес, и в него има повторяемост - изгаря една цигара, после следващата, и т.н. цигара след цигара - периодичен процес. И него използваме за еталон, и мерим в цигарени "секунди". Всичко по правилата.

[vanio]

Преди 12 часа, Sissoev said:

@scaner е най-вероятно 18-20 годишен младок

ц тва е дърта парпандела 

[Sissoev]

Преди 2 минути, vanio said:

ц тва е дърта парпандела 

но се държи като младок с жълто около устата  

[vanio]

Преди 9 минути, Sissoev said:

но се държи като младок с жълто около устата  

така е, тя простотията си личи винаги. 

[vanio]

тоя трол има десет профила, гравити, шпага, ментор и т.п. най-смешно е като почне да се пита и да си отговаря и да си благодари. 

[vanio]

Вече си забелязал колко е ниско нивото, направо древногръцка трагедия, на две магарета слама не могат да разделят, смешно и тъжно. 

[Atom]

Преди 4 часа, scaner said:

Общият случай сочи, че причина за такова нарушение на симетрията е някакво допълнително взаимодействие, нещо което не е отчетено в досегашните теории. Тук при времето работата е доста дебела, защото залягаме в основите на мирозднието. Засега не би трябвало да има отговор на въпрос какво е причинило това нарушение. По-достъпните стъпки са може би да се изследва по-подробно самото нарушение, неговите свойства, има ли наблюдаеми следствия.

Разбирам, наистина е по-логично да се изследва самото нарушение - т.е. имало ли е изобщо симетрия по отношение на времето за да има и нарушение, а от там нататък какви му са свойствата и т.н. Не съм навътре с физиката, но все пак ми се струва, че ако изобщо има подобно нещо, това може да се окаже с фундаментално значение. 

[scaner]

Преди 11 часа, Atom said:

Разбирам, наистина е по-логично да се изследва самото нарушение - т.е. имало ли е изобщо симетрия по отношение на времето за да има и нарушение, а от там нататък какви му са свойствата и т.н. Не съм навътре с физиката, но все пак ми се струва, че ако изобщо има подобно нещо, това може да се окаже с фундаментално значение. 

По принцип в тази посока има отворени проблеми. От много време има опити за обединение на квантовата физика и теорията на относителността. Това би отворило път към изучаване на обекти които сегашната физика нарича сингуларности - неограничено голяма плътност в изключително малък обем например. Нито една от съвременните теории не е способна сама да се справи. Теорията на относителността се справя добре с гравитацията, но в малки обеми нараства ролята на квантовата механика. Самата квантова механика добре се справя с ммалките обеми, но тя игнорира изцяло гравитацията. А по много причини обединение за сега не може да се направи, двете теории са доста несъвместими една с друга. Теорията на Айнщайн е съвместима с т.н. локална реалност, квантовата механика я отхвърля. Тежки проблеми...

Работи се много по теории за квантовата гравитация, примковата гравитация например, но и там възникват много проблеми. Най-важните са - пространство-времето при квантовите условия зпочва да се държи адски странно, говори се за пространствено-времева пяна, всякаква причинност отива на кино. Правят се интересни опити изобщо да се изхвърли пространството и времето от теорията, за да се преодолеят тези проблеми. Но за тази цел те трябва да бъдат заменени с нещо, от което, при няккви условия, да възникне самото пространство-време в познтата ни форма.  Това са доста сложни въпроси, и вероятно в едно такова направление идеята от разглежданата статия би била полезна.

[Atom]

Преди 9 минути, scaner said:

Правят се интересни опити изобщо да се изхвърли пространството и времето от теорията, за да се преодолеят тези проблеми. Но за тази цел те трябва да бъдат заменени с нещо, от което, при няккви условия, да възникне самото пространство-време в познтата ни форма.  Това са доста сложни въпроси, и вероятно в едно такова направление идеята от разглежданата статия би била полезна.

Интересно. А доколко тези последните опити са физика, а не например философия, но описана не с думи, а с математически апарат? Това с опитите да се изхвърлят пространството и времето от теорията и да се заменят с нещо друго ми прилича повече на търсенето на Бог. Разбира се не конкретния Бог от някоя религия, а по-скоро Бог като философска категория. Т.е. Бог като първопричина или първоначално състояние.

[deaf]

Преди 34 минути, Atom said:

Бог като първопричина или първоначално състояние.

Все търсите доказателство за съществуването на Бог,а то е пред очите ви. Любовта. Само не ми казвайте,че Любовта е някаква си химическа реакция...

[scaner]

Преди 12 часа, Atom said:

Интересно. А доколко тези последните опити са физика, а не например философия, но описана не с думи, а с математически апарат? Това с опитите да се изхвърлят пространството и времето от теорията и да се заменят с нещо друго ми прилича повече на търсенето на Бог. Разбира се не конкретния Бог от някоя религия, а по-скоро Бог като философска категория. Т.е. Бог като първопричина или първоначално състояние.

Когато философията се обвърже с количествени оценки и зависимости, тя се превръща във физика

По мое съвсем лично мнение, основано на сравнително малка извадка, в последните 70 години, след смъртта на Айнщайн, и особено с напредъка на квантовата механика, философията като че ли изостава, не успява да догони физиката. И основният проблем е, че особено с навлизането на квантовата физика, за философите настават трудни времена - те трябва да разбират нещата на нивото на добрите физици, за да стигнат детайлите, а при това положение много по-интересно е да си физик, отколкото философ...

Както и да е, това което се прави във физиката по най-съвременните теории, по всички характеристики си е физика. Например имаме някакъв необясним експериментален резултат. Предлага се хипотетичен механизъм, някаква модификация на вече отработена система. И се опитва на тази база да се получат някакви следствия, които да се доближават до неизвестното явление. Ако не става, се търси нов механизъм. Като се тръгва от най-простите варианти, и постепенно се усложнява. Важното условие е, този механизъм да не противоречи на вече установените неща. Ако обаче механизмът противоречи, но в много други аспекти е повече от добър и перспективен, може да настане революционна ситуация, и да се променят вече установени положения... Горе долу така, чрез малки промени, се наглася зданието на физиката.

При такива базови положения, като пространството и времето, нещата не са много по-различни. Проблемът там е, че тези величини засягаат цялата физика. Тоест новите механизми в някакво приближение трябва да поддържат всичката установена до сега фактология, но да дават решение на много от стоящите проблеми. Това хич не е лесна работа, и за това толкова бавно става придвижването напред. В това отношение добър пример е теорията на относителността.

Не мисля, че резултатът може да се оприличи на философски Бог. Може, разбира се, да прекръстим вселената на Бог (а може да се окаже, че вселената е само част, т.е. трябва да вземем мултивселената, или всички съвкупности на паралелни вселени по Еверет, знае ли човек), и тогава търсенето на Бог ще се заключава в търсене на механизъм, по който вселената съществува и се преобразява на възможно най-голям обхват. Всъщност с това се занимават част от физиците с тези странни теории, на паралелните вселени, на непрекъснатата инфлация, на квантовите гравитации, струните, и сега тази интересна посока с нарушаването на Т-симетрията. Нещата са достатъчно интересни и забавни и без да се намесва Бог

[scaner]

Преди 16 минути, Втори след княза said:

Следствието е, че физиката без цифрички е философия.  т.е. дава разказ, словесна картина за нещата. 

Така е. Някога философията е обединявала всичкото знание.

Преди 16 минути, Втори след княза said:

Мнението ми е, че философията е една по- обща, синкретична наука, която се опитва да разсъждава, философства по проблеми, по които още не е събран емпиричен материал за физика или общо за наука. Така че философското обяснение е начално и непълно, несъбрало "количествени оценки и зависимости". Все пак, ако погледнем съчиненията на Галилей, те са диалози, в тях има много малко формули и могат да минат за философия.

Някъде около времето на Галилей философията е почнала да се "пъпкува" и да се отделят отделни специфични направления в самостоятелни науки, като физиката, химията, биологията... Когато всяка наука формира специфични методи за изследване. Галилей е някъде на границата на този период. Тогава интуитивните взаимовръзки в света са били от съществено значение, те са били в основата на логиката, защото количественото описание едва се е зараждало. А сега е обратното, количествените връзки са основата на логиката, защото границите на интуицията отдавна са надхвърлени - квантовата механика и теорията на относителността са антиинтуитивни, несъвместими с ежедневният ни опит. Може би за това философията не успява да настигне нещата, тя се опитва да работи още на интуитивното ниво.

 

Преди 16 минути, Втори след княза said:

онкретно в темата, философията следва да обобщи това, че настоящата представа за времето е частен случай. Времето, отнасящо се до супермалки и свръхголеми размери и енергии не е понятно за мнозина ни и не и включено в общия, мироглед. Така част от хората поставят Бог там, където философията не е разказала за нещата. Това пък е съждение, че философията освен първоначално непълно обяснение дава и мироглед. 

Така е, Бог винаги е отвъд границата на познанието

Редактирано 12, 2021 от scaner

[Малоум 2]

Преди 26 минути, Втори след княза said:

... отколкото търсене на абсолютно начало. 

Така трябва да бъде - философски, да няма абсолютно начало - при наблюдаван световен кръговрат на материята: полетата раждат частици - частиците пораждат смущения в полетата, предпоставка за повече частици и при разпад на сложни частици да се променят полетата.

(Изгонването на етер* от науката (грешка на развитието) води до неправилно тълкуване за произхода на физични свойства на обектите и взаимодействията, посредством Обратна Връзка (ОВ). И именно, ОВ прави възможен кръговратът на материята - полева --> вещева <--> полева - форми на съществуване на обекти в този свят. Значи: където и "да бучнеш с пръст" в науката, трябва да има обясними причинно следствени връзки. Така се обосновава и метод "еволюция" - за неживата и живата Природа. В етер* се съдържат точките на пространствената мрежа, които пулсират "на място", т. е. - са часовници но "работят" с огромна, недосегаема от обикновените обекти, Честота. Затова може да се говори (Айнщайн - скрити параметри) има и "скрито" време в полевата форма на материя: E=h.w,  където w е честота на фотон, а не - честотно повтаряне фронт от светлинни вълни. Това можем да го "измерваме", но скритата честота - не можем. ОВ с Етер* е спирачката за получаване на светлинни скорости на масови тела - просто, коефициентът на съпротива срещу ускорително движение е маса.)

...