Космическа инфлация

[Кухулин]

Уикипедия:

In physical cosmology, cosmic inflation, cosmological inflation, or just inflation, is a theory of exponential expansion of space in the very early universe. Following the inflationary period, the universe continued to expand, but at a slower rate. The re-acceleration of this slowing expansion due to dark energy began after the universe was already over 7.7 billion years old (5.4 billion years ago).^[1]

 

В другата тема възникна следният въпрос:

Преди 23 часа, Кухулин said:

А някъде много далеч в бъдещето, когато тъмната енергия ускори достатъчно разширението и започне да разкъсва протоните, как ли ще реагират кварките на това?

https://en.wikipedia.org/wiki/Color_confinement

 

Натрапва се следната аналогия:

1. Далеч в бъдещето пространството започва да се разширява много бързо и разкъсва протоните.

2. При раздалечаването на кварките започва бесен синтез на материя (кварк-антикварк).

3. В някои зони разширението спира да се ускорява, защото новата материя взаимодейства гравитационно. 

4. Минава време, нещата се успокояват и полека-лека материята в тези зони пак се разрежда.

5. Разширението на пространството се ускорява...

 

Хмм.

 

 

[scaner]

Преди 15 минути, Кухулин said:

1. Далеч в бъдещето пространството започва да се разширява много бързо и разкъсва протоните.

2. При раздалечаването на кварките започва бесен синтез на материя (кварк-антикварк).

Не ми се струва коректна тази аналогия с обикновената физика.

При раздалечаване на кварките се влага енергия, и синтезът на новите кварки е на база тази енергия.

При разширяване на пространството не се влага енергия (като начало за простота представи си че няма ускорено разширение демек не участва тъмна енергия, а просто константата на Хъбъл е толкова голяма, че кварките да могат да се разделят), там всеки кварк е локално в покой и не търпи ускорение, т.е. сила. Конфайнмента има проявление при прилагане на сила и съответно извършване на работа, а гравитацията (дори под формата на тъмна енергия) не е сила!

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

Конфайнмента има проявление при прилагане на сила и съответно извършване на работа, а гравитацията (дори под формата на тъмна енергия) не е сила!

Тоест според теб тъмната енергия не извършва работа, когато разрежда материята?

[scaner]

Преди 22 минути, Кухулин said:

Тоест според теб тъмната енергия не извършва работа, когато разрежда материята?

Да, Тя не въздейства на материята, не носи енергия, а само разширява метриката на пространството. 

Дори да извърши работа (чисто хипотетично), това ще е "отрицателна работа", защото налягането което осъществява е отрицателно. Но въпросът с работата е още по-неясен, защото в ОТО няма запазване на енергията, няма тензор на енергията на полето, а само псевдотензор, който не се запазва. На големи разстояния не може да говорим за баланс на енергията.

 

[gmladenov]

Преди 1 час, Кухулин said:

Натрапва се следната аналогия:

Тъмната енергия и космическата инфлация са спекулации. Ти търсиш рационални обяснения на
някакви хрумки на физиците. Затова не ти се получава. 

Идеята за тъмната енергия се заформя края на 1990-те години, когато наблюденията на свръхновите
не се връзват с концепцията за разширение на вселената. От там се прави извода, че разширението 
се ускорява - и се приема, че това се дължи на някаква неизвестна енергия на космоса.

Ти си склонен да вярваш, че тази енергия трябва да върши работа. Добре. Значи е така. Няма как
някой рационално да те обори, след като никой никога не е виждал и не е помирисвал тъмна енергия.

Да не говорим пък за безумната идея за космическата инфлация. За нея няма абсолютно никакви
доказателства. Тя е измислена единствено за да се запази теорията за Големия взрив. 

Апропо, физиците обясняват разширението на вселената със създаването на повече празно пространство
между галактиките. Какъв е механизмът на създаване на празно пространство не е ясно. Но ако трябва
да спекулирам, създаванети на вакуум не е работа. Хехе.

Редактирано Петък в 20:59 от gmladenov

[Кухулин]

Преди 25 минути, scaner said:

Дори да извърши работа (чисто хипотетично), това ще е "отрицателна работа", защото налягането което осъществява е отрицателно. Но въпросът с работата е още по-неясен, защото в ОТО няма запазване на енергията, няма тензор на енергията на полето, а само псевдотензор, който не се запазва. На големи разстояния не може да говорим за баланс на енергията.

Нека да приемем, че тъмната енергия не извършва работа срещу гравитацията. Това изисква по-дълбок размисъл и засега го оставяме настрани.

Рано или късно обаче разширението ще се ускори достатъчно, за да въздейства на химическите връзки. Тогава щем-не щем работата ще се извършва срещу електромагнитното взаимодействие:

On 10.07.2025 г. at 22:40, Кухулин said:

Две отдалечени тела, свързани с въже. Тъмната енергия опъва въжето. По средата свързваме механизъм, който превръща опъването в свиване (лостове, хидравлика). Свиваме някакъв обем газ и температурата му се вдига. Тъмната енергия върши работа и я превръща директно в топлина. Оттам и до синтезиране на нормална материя може да се стигне.

За запазване на енергията изобщо не говорим, защото тъмната енергия си извира от нищото. Тя може да има отрицателно налягане, но енергийната плътност е положителна.

Dark energy's density is very low: 7×10⁻³⁰ g/cm³ (6×10⁻¹⁰ J/m³ in mass-energy), much less than the density of ordinary matter or dark matter within galaxies.

[Кухулин]

Преди 8 минути, Кухулин said:

За запазване на енергията изобщо не говорим, защото тъмната енергия си извира от нищото. Тя може да има отрицателно налягане, но енергийната плътност е положителна.

Dark energy's density is very low: 7×10⁻³⁰ g/cm³ (6×10⁻¹⁰ J/m³ in mass-energy), much less than the density of ordinary matter or dark matter within galaxies.

Уравнение на състоянието:

Cosmic inflation and the accelerated expansion of the universe can be characterized by the equation of state of dark energy. In the simplest case, the equation of state of the cosmological constant is w=−1.

https://en.wikipedia.org/wiki/Equation_of_state_(cosmology)

 

[scaner]

Преди 31 минути, Кухулин said:

Рано или късно обаче разширението ще се ускори достатъчно, за да въздейства на химическите връзки. Тогава щем-не щем работата ще се извършва срещу електромагнитното взаимодействие:

ВИж сега, изхождай от факта че тъмната енергия не действа на материята. 

Например, застани някъде и очертай около себе си кръг. Все едно си стъпил на някакъв остров. Накъде  бута тъмната енергия този остров (ако приемем че те бута)? От всички страни еднакво, не оказва насочена сила върху тебе. Същото е и с наблюдател на другият край на вселената. Тоест, тъмната енергия не ви действа с някаква насочена разединяваща сила, следователно не върши работа срещу допълнителните взаимодействия, с които си взаимодействате. Тя само променя метриката на пространството. Което е нормално, като се сетим, че гравитацията (и тъмната енергия в частност) не е класическа сила.

В разширяващо се пространство интуицията, която имаме за сила и работа от класическата физика, не работи. Електромагнетизма и химическите връзки енергетично работят по друг начин (и тук се намесва незапазването на енергията глобално). Докато при статично пространство раздалечаването на зарядите изисква работа, тук самото пространство се разширява, без работа върху зарядите.

Преди 37 минути, Кухулин said:

За запазване на енергията изобщо не говорим, защото тъмната енергия си извира от нищото. Тя може да има отрицателно налягане, но енергийната плътност е положителна.

Да, това е енергия, пряко свързана с пространството. Което прави мъглата още по-гъста  

[Кухулин]

Преди 34 минути, scaner said:

ВИж сега, изхождай от факта че тъмната енергия не действа на материята. 

Абсолютно неясно твърдение. Естествено, че действа на материята. Ускорява я. Измества спектъра на светлината. Какво ли не...

 

Преди 34 минути, scaner said:

Например, застани някъде и очертай около себе си кръг. Все едно си стъпил на някакъв остров. Накъде  бута тъмната енергия този остров (ако приемем че те бута)? От всички страни еднакво, не оказва насочена сила върху тебе. Същото е и с наблюдател на другият край на вселената.

А виж, за система от двама наблюдатели не е същото.

 

Преди 34 минути, scaner said:

Тоест, тъмната енергия не ви действа с някаква насочена разединяваща сила, следователно не върши работа срещу допълнителните взаимодействия, с които си взаимодействате. Тя само променя метриката на пространството.

Не знам какво означава това "само променя метриката". Тя и Луната само променя метриката, но това не и пречи да упражнява въздействие чрез приливите. Да не говорим за по-екстремни промени в метриката.

 

Преди 34 минути, scaner said:

Електромагнетизма и химическите връзки енергетично работят по друг начин (и тук се намесва незапазването на енергията глобално). Докато при статично пространство раздалечаването на зарядите изисква работа, тук самото пространство се разширява, без работа върху зарядите.

Обясни, ако обичаш, как се раздалечават зарядите без работа.

[scaner]

Преди 6 часа, Кухулин said:

Абсолютно неясно твърдение. Естествено, че действа на материята. Ускорява я. Измества спектъра на светлината. Какво ли не...

За това ти дадох примера с острова на който си застанал - накъде го ускорява?  Защото ускорението е вектор, има посока и проявления. Защо трябва да го ускорява отдалечавайки го от левия край на вселената, при все че същото се случва и с десният край на вселената и трябва да го ускорява всъщност наобратно? Симетрията тук е важна за разбирането.

За всеки обект, това че всички (отдалечени) се отдалечават ускорено от него, още не значи че той се движи нанякъде с някакво ускорение. Напротив, той (идеализирано) се намира в локален инерциален покой, и локално в неговата околност е приложима СТО.  И за тебе, като наблюдател, и за онзи другият на другият край на вселената също. За всеки.

Вземи илюстрацията с маркирани точки върху надуващ се балон. Те се раздалечават, ако надуваш неравномерно балона, ще се раздалечават с ускорение. Съсредоточи се на някоя точка, и опитай да определиш накъде и с какво ускорение се движи. Не можеш, защото симетрията е такава - увеличава се площа около точките, аналог на разширяване на пространството. Не извършваш работа за да раздалечаваш точките, въздействайки върху тях. Близък аналог на тъмната енергия в случая е помпането на въздуха, който разширява балона.

Същото е с изместването на спектъра на светлината. В резултат от разширението на пространството, се увеличава дължината на вълната, съответно се мени честотата и спектъра. Тъмната енергия не взаимодейства със светлината, не я бута в някаква посока. Защото няма определена посока, в която да търсим действие.

Преди 6 часа, Кухулин said:

Не знам какво означава това "само променя метриката". Тя и Луната само променя метриката, но това не и пречи да упражнява въздействие чрез приливите. Да не говорим за по-екстремни промени в метриката.

Луната променя метриката. Земята се движи в тази променена метрика (не на пространството, а на пространство-времето), и част от особеностите на това движение наричаме "приливи".

Тук, сега, ние се движим в метрика променена и от тъмната енергия. Само че въздействието, поне по известната информация, се проявява само на големи разстояния, и се проявява чрез разширяване на пространството. Затова и всеки два обекта се раздалечават, макар че локално не им действат сили дори подобни на лунните. Защото не всеки от обектите определя изкривяването на пространство-времето при другият (поради голямото разстояние), както е несиметрията при луната и земята.

Преди 6 часа, Кухулин said:

Обясни, ако обичаш, как се раздалечават зарядите без работа.

Като увеличаваш пространството между тях, без да им въздействаш  директно  

[Шпага]

Преди 23 часа, scaner said:

Вземи илюстрацията с маркирани точки върху надуващ се балон. Те се раздалечават, ако надуваш неравномерно балона, ще се раздалечават с ускорение. Съсредоточи се на някоя точка, и опитай да определиш накъде и с какво ускорение се движи. Не можеш, защото симетрията е такава - увеличава се площа около точките, аналог на разширяване на пространството. Не извършваш работа за да раздалечаваш точките, въздействайки върху тях. Близък аналог на тъмната енергия в случая е помпането на въздуха, който разширява балона.

След като в някакъв момент балонът ще се спука, значи през цялото време, в което е бил надуван, всъщност е извършвана работа - работа по постепенното разширяване на балона до критичната "точка" на спукване /разкъсване/.

[Кухулин]

Преди 23 часа, scaner said:

Вземи илюстрацията с маркирани точки върху надуващ се балон. Те се раздалечават, ако надуваш неравномерно балона, ще се раздалечават с ускорение. Съсредоточи се на някоя точка, и опитай да определиш накъде и с какво ускорение се движи. Не можеш, защото симетрията е такава - увеличава се площа около точките, аналог на разширяване на пространството. Не извършваш работа за да раздалечаваш точките, въздействайки върху тях. Близък аналог на тъмната енергия в случая е помпането на въздуха, който разширява балона.

Всяка точка за себе си е неподвижна, но системата от точки променя параметрите си. Ускоряват се една спрямо друга. Това ускорение може да не се усеща като "нормално ускорение", обаче промяната на дистанциите е факт. Може да се изчисли като втора производна по време и т. н. 

Не знам защо мислиш, че не извършвам работа, като надувам балона. Даже формула има: W = PdV

https://en.wikipedia.org/wiki/Work_(thermodynamics)#Pressure–volume_work

Сега, от гледна точка на ТО всяка точка стои неподвижно в инерциална система (поне в СТО, не знам как е точното описание в ОТО), но това са си специфики на ТО. Може би тя не е най-подходящия модел да описва не процесите по разделяне на кварките в тая схема?

[Кухулин]

Преди 4 минути, Кухулин said:

Сега, от гледна точка на ТО всяка точка стои неподвижно в инерциална система (поне в СТО, не знам как е точното описание в ОТО), но това са си специфики на ТО. Може би тя не е най-подходящия модел да описва не процесите по разделяне на кварките в тая схема?

Тук възнива друг въпрос - как така положителна енергия върши отрицателна работа заради отрицателното налягане... Какво изобщо означава в случая "работа" и дали е уместно да използваме това понятие...

[scaner]

Преди 47 минути, Кухулин said:

Всяка точка за себе си е неподвижна, но системата от точки променя параметрите си. Ускоряват се една спрямо друга. Това ускорение може да не се усеща като "нормално ускорение", обаче промяната на дистанциите е факт. Може да се изчисли като втора производна по време и т. н. 

Така де, нали за това говорим?

Нито една точка не търпи ускорение. За да имаме извършена работа, трябва с някаква сила да извършим преместване. Силата оказва ускорение. В случая нямаме ускорение на точката (другите дето се движат с ускорение спрямо нея се разглеждат по аналогия, рекурсивно), следователно нямаме сила приложена върху точката, следователно по отношение на нея не се върши работа. И така за всяка точка поотделно.

Промяната на дистанцията не е, защото материята се ускорява, а защото пространството се увеличава. Това е съвсем нова бира в динамиката, тук нютоновите представи (валидни за статично пространство) не работят. Втората производна на разстоянието не ни върши кой знае каква работа в тая ситуация. Нея можем да свържем със "сила" според нютоновите представи, които обаче в случая не работят. Порочен кръг, от който трябва да се бяга.

Преди 47 минути, Кухулин said:

Не знам защо мислиш, че не извършвам работа, като надувам балона. Даже формула има: W = PdV

Извършваш работа срещу какво? Срещу силите на еластичност на повърхността на балона. В нашата аналогия, срещу "слите на еластичност" на пространство времето - каквото и да означава това  Но работата не се извършва по отношение на материята.

Нещо повече, можем да лишим балона от еластичност. Във всяка точка от повърхността му ще сложим фабрика създаваща още материал, от който е направен балона. Увеличаваме материала - увеличава се повърхността, и балонът пак участва в театъра с "раздуването", тоя път без да влагаме работа в това надуване. Тъмната материя точно това прави - създава "ново" пространство между материалните обекти, променяйки метриката. Дали се влага или не някаква енергия (и в какъв смисъл) в това създаване, сегашният модел не казва, а и няма значение за нашият случай.

Преди 47 минути, Кухулин said:

Сега, от гледна точка на ТО всяка точка стои неподвижно в инерциална система (поне в СТО, не знам как е точното описание в ОТО), но това са си специфики на ТО. Може би тя не е най-подходящия модел да описва не процесите по разделяне на кварките в тая схема?

Ти питаш какво ще стане според сегашните ни знания, аз се опитвам да обясня непротиворечиво и логично картинката според тях.  

Поне по това което сега знаем, картинката изглежда така. 

Раздуването на пространството можем да обозначим като сила, с която тъмната материя действа на раздалечени точки (аналогия, макар и неправилна, както обясних до сега). Представи си тъмната материя като фабрика, създаваща пространство, с някаква скорост, еди колко си кубически метра или кубически километра в секунда, числото няма значение. Този създаван "поток пространство" раздалечава всяка материална точка от останалите, можем да го оприличим като налягане (съответно сила) която разбутва материята (по-лесно ни е да мислим чрез сили все пак). От друга страна, материята има други взаимодействия, електромагнитното, силното. Докато налягането създавано от раздуващото се пространство е малко, то по-големите сили ще успяват да го компенсират - пространството ще си се разширява, но материалните обекти ще запазят размера си, няма да се разширяват с него. 

Интересното започва да става когато налягането от разширяващото се пространство се изравни и надхвърли силите на привличане между частиците - първо електромагнитните, после ядрените. В сегашната парадигма това ще доведе до разкъсване на електромагнитните връзки, и до някои ядрени, например между протоните и неутроните. 

При кварките (според сегашната парадигма!) нещата са мааалко по-особени. Увеличаването на пространството ще ги раздалечава, и силата на съпротивление срещу това раздалечаване ще нараства (конфайнмънта). Което ще доведе до по-бавно раздалечаване с времето, но пак неограничено (ако темпа на "производство" на пространството се запази). Силата действаща разделящо на кварките ще нараства неограничено, тяхната съпротива също ще нараства неограничено. Без някаква граница, при която този процес да спре. В класическата хромодинамика ще имаме скъсване на връзката и поява на нови кварки от енергията, с която ги разкъсваме. Тук, както обясних, няма енергия с която  ги разкъсваш, и поява на нови кварки няма да има.

Разбира се, това е според сегашната парадигма, защото познаваме квантовата хромодинамика само в не-разширяващо се пространство. Как ще се промени квантовата механика и хромодинамика в разширяващо се пространство-време - божа работа, предстои някога да видим, с обединението на двете теории. Но за сега във мислените експерименти - дотук, защото нещата почват да излизат от сегашната парадигма. По-подходящ модел за описание за сега нямаме. И няма смисъл да очакваме по-различни отговори от модели, с които не разполагаме  

 

[Кухулин]

Преди 16 минути, scaner said:

Интересното започва да става когато налягането от разширяващото се пространство се изравни и надхвърли силите на привличане между частиците - първо електромагнитните, после ядрените. В сегашната парадигма това ще доведе до разкъсване на електромагнитните връзки, и до някои ядрени, например между протоните и неутроните. 

Нека да проведем един мислен експеримет. Две тела обикалят гравитационно едно около друго, а между тях е вързано въже. Въжето не е опънато, свободно е.

Тъмната енергия ускорява, ускорява пространството и в един момент двете тела започват да се раздалечават. Вече не са свързани гравитационно. Но още сме много далеч от момента, в който се разкъсват електромагнитните връзки.

Според теб какво се случва с въжето?

 

Преди 16 минути, scaner said:

И няма смисъл да очакваме по-различни отговори от модели, с които не разполагаме  

На мен ми се струва, че можем да очакваме някои интересни неща.

Например, ако разделянето на кварките генерира нова материя от тъмната енергия, интуитивно процесът не изглежда да е много бурен. Постоянна енергийна плътност, но сравнително ниска. Пространството се разширява, съответно се запълва с материя съобразно тази енергийна плътност. Обаче... на квантово ниво могат да се задействат някакви процеси, които са свързани с вакуумната катастрофа. И изведнъж, както си се разширява пространството, енергийната му плътност може да скочи на 120 порядъка. Те ти булка големи взривове...

 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Шпага said:

След като в някакъв момент балонът ще се спука, значи през цялото време, в което е бил надуван, всъщност е извършвана работа - работа по постепенното разширяване на балона до критичната "точка" на спукване /разкъсване/.

Шпага, а сигурно ли е, че балонът ще се спука? Ако разширението на Вселената е навсякъде - да, в един момент то ще достигне такива стойности, че ще разцепи дори атомите (рано или късно). Но ако е само в областите с достатъчно ниски концентрации на материята/енергията - тогава просто галактиките, които не са свързани в купове/свръхкупове и отделни независими галактики просто ще останат сами в Космоса, защото всичко друго ще се разширява с надсветлинен темп и светлината от нищо друго няма да може да достига до тях. Ще им изглежда, че са единственото нещо във Вселената.

[Кухулин]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

Шпага, а сигурно ли е, че балонът ще се спука? Ако разширението на Вселената е навсякъде - да, в един момент то ще достигне такива стойности, че ще разцепи дори атомите (рано или късно). Но ако е само в областите с достатъчно ниски концентрации на материята/енергията - тогава просто галактиките, които не са свързани в купове/свръхкупове и отделни независими галактики просто ще останат сами в Космоса, защото всичко друго ще се разширява с надсветлинен темп и светлината от нищо друго няма да може да достига до тях. Ще им изглежда, че са единственото нещо във Вселената.

Това зависи от параметрите на тъмната енергия. Ако уравнението на състоянието е точно w = 1, ще се случи твоят сценарий. Ако w > 1, ще се разкъса всичко. Засега изглежда да е съвсем леко над 1, обаче грешките са големи. Клод разправя, че до разкъсването имало няколкостотин милиарда години.

 

We deem the combination of Planck CMB, Baryon Acoustic Oscillations, Type Ia Supernovae, and Cosmic Chronometers data to be particularly trustworthy, inferring from this final consensus dataset , in excellent agreement with the cosmological constant value.

https://arxiv.org/abs/2307.14802

[Кухулин]

Така де, w < -1 

[scaner]

Преди 13 минути, Кухулин said:

Нека да проведем един мислен експеримет. Две тела обикалят гравитационно едно около друго, а между тях е вързано въже. Въжето не е опънато, свободно е.

Тъмната енергия ускорява, ускорява пространството и в един момент двете тела започват да се раздалечават. Вече не са свързани гравитационно. Но още сме много далеч от момента, в който се разкъсват електромагнитните връзки.

Според теб какво се случва с въжето?

Двете тела можем да ги разглеждаме като продължение на въжето (още повече раздалечаването на обектите не зависи от тяхната маса, а само от разстоянието между тях). И можем да разгледаме нещата диференциално. На всяко място по въжето разстоянието между молекулите леко ще се увеличи, защото с това електромагнитните сили компенсират новото пространство. Това е ново равновесно състояние, затова не може да говорим за опъване на въжето. Дължината му ще се определя от това равновесно състояние.  Ситуацията ще е различна от само две свободни гравитиращи тела, защото с въжето се намесва и електромагнитната сила.

Преди 19 минути, Кухулин said:

Например, ако разделянето на кварките генерира нова материя от тъмната енергия, интуитивно процесът не изглежда да е много бурен. Постоянна енергийна плътност, но сравнително ниска. Пространството се разширява, съответно се запълва с материя съобразно тази енергийна плътност. Обаче... на квантово ниво могат да се задействат някакви процеси, които са свързани с вакуумната катастрофа. И изведнъж, както си се разширява пространството, енергийната му плътност може да скочи на 120 порядъка. Те ти булка големи взривове...

 

Това са все предположения на база модели които нямаме  Предположение че отнякъде идва нова материя (а нали всичката материя и енергия участват в уравненията, формиращи метриката, откъде ще се вземе още?), някакви неизвестни нови квантови явления... Тук вече излизаме от науката и влизаме в областта на фантастиката.

Засега освен постулираните параметри на тъмната енергия не знаем нищо повече. Дори опитът да и направим модел използвайки нулевата енергия на вакуумните състояния на елементарните частици се проваля има няма със сто порядъка разлика, което се счита за най-големият проблем във физиката...

[Кухулин]

Преди 6 минути, scaner said:

Това са все предположения на база модели които нямаме  Предположение че отнякъде идва нова материя (а нали всичката материя и енергия участват в уравненията, формиращи метриката, откъде ще се вземе още?), някакви неизвестни нови квантови явления... Тук вече излизаме от науката и влизаме в областта на фантастиката.

Засега освен постулираните параметри на тъмната енергия не знаем нищо повече. Дори опитът да и направим модел използвайки нулевата енергия на вакуумните състояния на елементарните частици се проваля има няма със сто порядъка разлика, което се счита за най-големият проблем във физиката...

Е да, нямаме модели, обаче имаме разни факти, които се навързват подозрително...

За въжето трябва да помисля.

[Gravity]

Под удкорено разширение се разбира нещо друго, а не това което може да се досетим от името. Вземи модел без ускорено разшерение, без тъмна енергия. Тогава разшерението се забавя. Но два далечни обекта ще имат скорост на раздалечаване пропорционална на разстоянието, закон на Хабъл. Следователно след време, когато са на по-голямо растояние скоростта ще е по-голяма! Това ускорение ли е? Кой извърши работата като няма тъмна енертия?

[Кухулин]

Преди 20 минути, Gravity said:

Под удкорено разширение се разбира нещо друго, а не това което може да се досетим от името. Вземи модел без ускорено разшерение, без тъмна енергия. Тогава разшерението се забавя. Но два далечни обекта ще имат скорост на раздалечаване пропорционална на разстоянието, закон на Хабъл. Следователно след време, когато са на по-голямо растояние скоростта ще е по-голяма! Това ускорение ли е? Кой извърши работата като няма тъмна енертия?

В този случай трябва да отговорим на въпроса как е стартирало разширението, ако сега се забавя. Значи, хм, някога е имало тъмна енергия, която е свършила работата. Космическа инерция?

Иначе си прав, в нашия сценарий разглеждаме по-скоро ускорение на ускорението на дистанциите. Може би четвърта производна. Или по-скоро трета. Увеличаване на ускорението.

[Кухулин]

Преди 10 минути, Кухулин said:

Иначе си прав, в нашия сценарий разглеждаме по-скоро ускорение на ускорението на дистанциите. Може би четвърта производна. Или по-скоро трета. Увеличаване на ускорението.

Ако вярваме на Клод, при w < -1 константата на Хъбъл клони към безкрайност в някакъв краен период. 

[Шпага]

Преди 2 часа, scaner said:

Промяната на дистанцията не е, защото материята се ускорява, а защото пространството се увеличава.

Но какво всъщност се увеличава /разширява/? След като "пространството" е абстракция, дали можем да дадем някакво по-конкретно описание на това, за което говорим тук?

[Кухулин]

Преди 1 час, scaner said:

Дори опитът да и направим модел използвайки нулевата енергия на вакуумните състояния на елементарните частици се проваля има няма със сто порядъка разлика, което се счита за най-големият проблем във физиката...

Хммм...

Ако с течение на времето тъмната енергия вдига енергийната плътност (при w < -1),  то в някакъв момент ще реши вакуумната катастрофа. Интересно дали този момент е някъде около Голямото разкъсване...