Превърнаха ли се университетите в гигантски машини за пари?

[mnogoznaiko]

Превърнаха ли се университетите в гигантски бизнес модел, който продава илюзии, вместо да подготвя истински учени и специалисти?

За първи път в историята безработицата сред младите висшисти в САЩ е по-висока от националната средна за страната. Студенти от Станфорд с MBA седят без работа, докато "университетската премия" при заплатите се свива драстично. През 2015 година средният висшист в Америка печелеше с 69% повече от завършилия средно образование, а днес тази разлика е паднала до 50%. Това не е просто статистика - това е крах на цяла система от обещания за по-висока заплата, ако имаш висше образование.

Университетите масово приемат студенти, които са функционално неграмотни, а броят на студентите по журналистика расте, докато индустрията умира пред очите ни. Това не са изключения - това е системна грешка в машината, която продава скъпи хартийки под претекста, че ги превръща в знания.

Преди двадесет години компютърните умения бяха тясно свързани с това да имаш висше образование, днес всеки със смартфон може същото. Изкуственият интелект заменя "експертите" по-бързо от физическите работници, а университетите все още живеят в илюзията, че подготвят студентите за света на бъдещето, докато всъщност ги задържат в миналото.

Най-парадоксалното е, че правителствата субсидират това безсмислие. През 2022 година във Франция студентите са се увеличили с 36%, а в Ирландия с 45%, докато студентите избират хуманитарни науки в свят, където иновациите се правят в Китай. Плащаме данъци, за да създаваме образовани безработни, които после ще се чудят защо дипломата им не отваря врати, а напротив - държи ги в едно паралелно настояще.

В науката парадоксът е още по-болезнен. Колко от днешните "учени" с университетски дипломи наистина допринасят за научния прогрес, а не просто публикуват никому ненужни статии за кариерата си? Революционните открития идват от гаражи като тези на Бил Геитс и Стивън Джобс, докато университетската наука произвежда хиляди PhD, които изследват влиянието на социалните медии върху самочувствието на котките. Истинската иновация се случва в частни лаборатории, докато университетите живеят от грантове и политически игри. 

Бизнес моделът е прост и ефективен. Първо привличаш клиентите с "Без диплома няма да имаш бъдеще!", после им продаваш мечтата "Ще станеш учен, експерт, специалист!", а реалността е свръхпроизводство на "елити" без реални умения. 

За практикуващите учени въпросът е прост - колко от университетските ви знания използвате в реалната работа? Не са ли по-ценни шест месеца практика от четири години теория? Кой от колегите ви се научи да мисли в университета, а кой въпреки университета? За младите изследователи дилемата е още по-остра - защо избраха университета вместо да се самообразоват? Струват ли годините студентски заеми за диплома, която работодателите игнорират? Не е ли по-честно да признаем, че идваме за статуса, не за знанията?

Работодателите вече разбраха играта. В почти всички сектори изискванията за образование стават по-малко строги. Американската индустрия за професионални услуги работи с повече хора без висше образование, отколкото преди 15 години. Просто казано, работодателите откриваят, че могат да намерят невисшисти, които вършат работа, запазена преди това само за висшисти. 

Въпросът е защо се субсидира нещо, което очевидно не работи?
Трябва да се стимулират студенти към специалности от които има нужда обществото, а не университета.

Използваните данни са от тук: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2025/08/02/4814537_ucheni_razvenchavat_mita_che_za_dobro_zdrave_sa/

[D3loFF]

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Университетите масово приемат студенти, които са функционално неграмотни

Да, за да си запълнят квотата за субсидия или ако са частни за повече приходи. 

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Преди двадесет години компютърните умения бяха тясно свързани с това да имаш висше образование, днес всеки със смартфон може същото.

Не мога да се съглася тук. Точно преди 20 г. компютърните умения бяха въпрос на личен интерес. Сега вече "цъкачи на тикети" има с лопата да ги ринеш, но я създай дизайн на процес и/или имплементирай проект. Под 10% го могат, качествено говорим, независимо от компанията.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Изкуственият интелект заменя "експертите" по-бързо от физическите работници, а университетите все още живеят в илюзията, че подготвят студентите за света на бъдещето, докато всъщност ги задържат в миналото.

Заменя програмистите и съпорта, консултантите и проектовите мениджъри скоро няма да ги замени. За момента просто няма как.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

студентите избират хуманитарни науки в свят

Да, и ми е много забавно, когато някой завършил хуманитарна специалност се репчи колко било трудно и каква "подготовка" имали. Особено използвано от историците. А реално бездната между техническите и хуманитарните специалности си беше колосална и преди 20 г., сега да не говорим.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Колко от днешните "учени" с университетски дипломи наистина допринасят за научния прогрес, а не просто публикуват никому ненужни статии за кариерата си?

Много малко.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

докато университетската наука произвежда хиляди PhD, които изследват влиянието на социалните медии върху самочувствието на котките

Което не е PhD, понеже за PhD ти трябва да откриеш нещо ново (поне теоретично правилно е така, практиката е друг въпрос), което е друг парадокс понеже без стаж няма как.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

За практикуващите учени въпросът е прост - колко от университетските ви знания използвате в реалната работа?

Ами значителна част, но това много зависи от начина по който е протекло следването. Ако още по време на него е имало не само теория, но и практика - говоря за лична практика и старание, не университетска, тогава има голяма полза, но това зависи изцяло от желанието на човека.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Струват ли годините студентски заеми за диплома, която работодателите игнорират?

Да, но не и за несъобразени със ситуацията в индустрията специалности.

Преди 4 часа, mnogoznaiko said:

Въпросът е защо се субсидира нещо, което очевидно не работи?

Значителни реформи са необходими за това спор няма. Тук пак идваме на въпроса, че трябва да ги направи някой, който разбира, а те са малко и обикновено не се занимават с политика или администрация.

Редактирано Август 4 от D3loFF

[mnogoznaiko]

On 4.08.2025 г. at 15:31, D3loFF said:

Не мога да се съглася тук. Точно преди 20 г. компютърните умения бяха въпрос на личен интерес. Сега вече "цъкачи на тикети" има с лопата да ги ринеш, но я създай дизайн на процес и/или имплементирай проект. Под 10% го могат, качествено говорим, независимо от компанията.

Тук говорим за общото понятие за работа с компютър. Има много позиции, които имат изисквания за много елементарни умения. В администрацията не е нужно да можеш да правиш каквото и да е освен да цъкаш на много ясни заучени бутончета.

On 4.08.2025 г. at 15:31, D3loFF said:

Да, и ми е много забавно, когато някой завършил хуманитарна специалност се репчи колко било трудно и каква "подготовка" имали. Особено използвано от историците. А реално бездната между техническите и хуманитарните специалности си беше колосална и преди 20 г., сега да не говорим.

Това си е истински проблем.

Но аз имам доста колеги от университета, които завършиха хуманитарни науки, а в момента са програмисти или други специалисти в IT сферата.

On 4.08.2025 г. at 15:31, D3loFF said:

Което не е PhD, понеже за PhD ти трябва да откриеш нещо ново (поне теоретично правилно е така, практиката е друг въпрос), което е друг парадокс понеже без стаж няма как.

Да де, но си представи колко PhD-та има в Европа и колко в Индия и Китай, които едва ли откриват толкова много нови неща, които ние тук да не сме чули или разнрали. Всичко е едно писане и мазане на наука, която практически не вижда бял свят. Важното е хартия да се произвежда...

On 4.08.2025 г. at 15:31, D3loFF said:

Ами значителна част, но това много зависи от начина по който е протекло следването. Ако още по време на него е имало не само теория, но и практика - говоря за лична практика и старание, не университетска, тогава има голяма полза, но това зависи изцяло от желанието на човека.

В България има 50 университета, колко от тях дават това, което ти смяташ за "значителна част"?

Реформа трябва, но като знам как в България се правят реформи ме е страх да си помисля какво може да направят нашите "десижън мейкъри".

[Amazonski]

On 12.08.2025 г. at 10:49, mnogoznaiko said:

Но аз имам доста колеги от университета, които завършиха хуманитарни науки, а в момента са програмисти или други специалисти в IT сферата.

Мислят  си че са програмисти. Има и такива (не много), но ги използваме за общи задачи, администриране на процеси, интерфейси и т.н. Никой никога няма да им възложи творческа задача, ниско ниво програмиране, критична система, дизайн на голям уебсаит, или нещо прекалено абстрактно, или сложно технически. Нямат нито логическия апарат, нито знаят какво се случва в компютъра. По-голямата част просто не могат - не им работят така главите и им е много трудно. Направо е мъчително. То за това си има ценз и стъпки в образованието и после в работата. 

[Amazonski]

On 4.08.2025 г. at 4:31, mnogoznaiko said:

В науката парадоксът е още по-болезнен. Колко от днешните "учени" с университетски дипломи наистина допринасят за научния прогрес, а не просто публикуват никому ненужни статии за кариерата си? Революционните открития идват от гаражи като тези на Бил Геитс и Стивън Джобс, докато университетската наука произвежда хиляди PhD, които изследват влиянието на социалните медии върху самочувствието на котките. Истинската иновация се случва в частни лаборатории, докато университетите живеят от грантове и политически игри. 

Науката вече е много сложна - за това Нобелови награди печелят по-често печелят екипи а не гаражници. Върви се с малки стъпки и всяка е много скъпа и изисква все повече хора и по-сложно оборудване. Имам чуството, че автора на тази статия е хуманитар. Няма как да проверя, защото линка който си дал, води към съвсем друга статия. 

Редактирано Сряда в 18:13 от Amazonski

[Exhemus]

Преди 1 час, Amazonski said:

Науката вече е много сложна - за това Нобелови награди печелят по-често печелят екипи а не гаражници. Върви се с малки стъпки и всяка е много скъпа и изисква все повече хора и по-сложно оборудване. Имам чуството, че автора на тази статия е хуманитар. Няма как да проверя, защото линка който си дал, води към съвсем друга статия. 

Науката вече е много усложнена   Нобелови награди по-често печелят екипи за някаква научна дреболия, а не "гаражници" като Айнщайн - няма ги вече. Науката боксува - това е видно!

 Ще ви припомня случката с Айнщайн и маститите математици:

" Когато трябвало да предложи проверка на своята ОТО, понеже невярата била голяма, той хванал единствено възможното измеряемо за момента - прецесията на Меркурий, според ОТО. Скорошното затъмнение било подходящо. Пуснал той статия и що да се види - великият Айнщайн допуснал балъмска грешка - изтървал една двойка   (ама той тогава съвсем не бил велик)   Веднага сюрия мастити математици със садистична страст се нахвърлили да го поправят!  

Пита се: - Като са толкова мастити, защо не са измислили те ОТО?

   

  

 

[scaner]

Преди 1 час, Exhemus said:

 Ще ви припомня случката с Айнщайн и маститите математици:

" Когато трябвало да предложи проверка на своята ОТО, понеже невярата била голяма, той хванал единствено възможното измеряемо за момента - прецесията на Меркурий, според ОТО. Скорошното затъмнение било подходящо. Пуснал той статия и що да се види - великият Айнщайн допуснал балъмска грешка - изтървал една двойка   (ама той тогава съвсем не бил велик)   Веднага сюрия мастити математици със садистична страст се нахвърлили да го поправят!  

Пита се: - Като са толкова мастити, защо не са измислили те ОТО?

Тази градска легенда е обраснала до неузнаваемост. Не били компютри, а компоти...  

Историята е по-проста, и не е свързана със завистливи математици и с прецесията на Меркурий - която е била сметната преди това и е дала сигнал че теорията е способна - а с отклонението на светлината в гравитационно поле. Първата версия на изчислението е направена през 1917 г., и резултатът е точно толкова колкото се получава и по нютоновата теория. Малко по-късно Айнщайн прави сериозна реорганизация в теорията си, и вече отчитайки кривината на пространство-времето, получава два пъти по-голям резултат. Който бил потвърден на слънчевото затъмнение 1919 г.

Не става дума за балъмска грешка  

[Exhemus]

Преди 17 часа, scaner said:

Тази градска легенда е обраснала до неузнаваемост. Не били компютри, а компоти...  

Историята е по-проста, и не е свързана със завистливи математици и с прецесията на Меркурий - която е била сметната преди това и е дала сигнал че теорията е способна - а с отклонението на светлината в гравитационно поле. Първата версия на изчислението е направена през 1917 г., и резултатът е точно толкова колкото се получава и по нютоновата теория. Малко по-късно Айнщайн прави сериозна реорганизация в теорията си, и вече отчитайки кривината на пространство-времето, получава два пъти по-голям резултат. Който бил потвърден на слънчевото затъмнение 1919 г.

Не става дума за балъмска грешка  

Радвам се, че го уточни  

Акцентът е, че не маститите математици от кариерата, а някакъв Айнщайн - малко калпазанин в математиката, е измислил ОТО!

Те със сигурност са били по-добри от него в математическите абстракции, теории и методологии, но едва ли някой от тях се е блъскал с рога в същността на задачата.. и по-нататък да е можел да формулира критерии за напредък в тая теория. 

Измислянето на една теория не е като да се явяваш на изпит. Може 1000 пъти да сбъркаш отговор на задача, може да не знаеш в един момент математиката която ти трябва, но хубавото е, че няма един момент когато някой ти казва - Момче дай си книжката - Двойка!   

  При така поставени условия отличниците и калпазаните може да си разменят местата!  

 

ПС  Да си разменят местата, сиреч заплатите, това няма как да се случи. Най-малко в България.За размяната - имах предвид приноса в науката.

... А Айнщайн наистина е гладувал .. и си е повредил черния дроб. Една малко по-сносна заплата в тез времена щеше да му удължи живота...

Редактирано Четвъртък в 15:09 от Exhemus

[gmladenov]

Преди 9 минути, Exhemus said:

Акцентът е, че не маститите математици от кариерата, а някакъв Айнщайн - малко калпазанин в математиката, е измислил ОТО!

Математиците решават математически проблеми, а физиците - фичически. Няма нищо странно. В днешно
време е същото.

Апропо, след като Айнщайн публикува Специалната относителност (СТО), математикът Минковски прави
своята известна геометрична интерпретация на СТО. Айнщайн отначало е против нея и дори се изказва, че
"откакто математиците сложиха ръка на Теорията на относителността, аз самият вече не я разбирам".
По-късно, обаче, Айнщайн възприема формализма на Минковски и той е в основата на ОТО.

Така че ОТО конкретно се базира на формализъм, измислен от математик. И самата ОТО е по-скоро
математическа теория отколкото физическа. 

[Exhemus]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Математиците решават математически проблеми, а физиците - фичически. Няма нищо странно. В днешно
време е същото.

Апропо, след като Айнщайн публикува Специалната относителност (СТО), математикът Минковски прави
своята известна геометрична интерпретация на СТО. Айнщайн отначало е против нея и дори се изказва, че
"откакто математиците сложиха ръка на Теорията на относителността, аз самият вече не я разбирам".
По-късно, обаче, Айнщайн възприема формализма на Минковски и той е в основата на ОТО.

Така че ОТО конкретно се базира на формализъм, измислен от математик. И самата ОТО е по-скоро
математическа теория отколкото физическа. 

Нямам нищо против добрите математици. Още по-малко имам против те да се закачат като вагончета на влака  

Е да, Минковски е царският вагон, но черният локомотив е Айнщайн, нали?

[Gravity]

Преди 16 минути, Exhemus said:

Нямам нищо против добрите математици. Още по-малко имам против те да се закачат като вагончета на влака  

Е да, Минковски е царският вагон, но черният локомотив е Айнщайн, нали?

Много погрешна е представата ти за това как се прави наука.