В основата на огромните империи стои братоубийството

[Мълчаливец]

Това е само една бележка, която няма шанс да се превърне в дискусия. В основата й са два мита. Според единия, Ромул убива брат си, който е престъпил през неговата детска градска стена. Този мит е предвестник на Империята с нейното коварство. Според другия, Темучжин, бъдещият Чингис хан, като дете след делба на плячка убива в сговор с брат си Хасар, техния полубрат Бектер. В Османската империя след възкачване на нов султан също е било обичайно братоубийството на съперничещи. Друга форма е и отстраняването от власт както е направил с баща си могъщият император на китайската династия Тан- Тай Дзун, който убил двама от братята си- единият престолонаследникът за по- голяма убедителност. Да не поставяме под съмнение смъртта на Филип Македонски преди Македонската империя.  

Очевидно е, че дръзките братоубийства или убийства на политически братя при чистки са предвестник на имперско поведение и решителност, която води до мощна империя.

[Мълчаливец]

Погледнато най- общо е така. В монархията, където управлението е на монадата, съперник не се търпи. При републиката е необходимо някакво съгласие и се проявява толерантност.

Обаче нека увиличим мащаба и разгледаме два периода от съществуването на Рим: царския и републиканския. В очакването ни е, че монарсите до един са кърваво жестоки към съперниците, както Ромул към Рем. Но не. И в републиката, и в монархията има личности и периоди, които са ту враждебни, ту- толерантни

Ромул „кървава враждебност“

Братоубийството при основаването на Рим символизира желанието за абсолютна власт.

Нума Помпилий → „авторитет и толерантност“

Миролюбив цар, въвеждащ закони с цел институционална стабилизация и не така кървав ред в отношенията.

Тул Хостилий разрушителят на Алба Лонга → „кървава враждебност“

Това разрушаване на града и рода от който тръгват римляните е повторение на нетърпимостта на Ромул към независимост в какъвто и да е смисъл

Анк Марций → „толерантност към плебеите“

Въвжда закони, приемащи плебса.

Тарквиний Приск → популизъм, подхранван с военна плячка

Нови родове стават „невраждебни”- увеличава куриите и други имат достъп до сенаторство, ,търси подкрепа на плебса чрез зрелища и раздаване на плячка.

Убийство на Тарквиний Приск → „кървава враждебност“

Убит от синовете на предшественика му.

Сервий Тулий → „толерантност и разделяне на триби“

Реформите му дават по-широко участие на плебеите в народното събрание чрез цензови класи. Институционална интеграция на плебса.

Убийството на Сервий Тулий и властта на Тарквиний Горди → „кървава враждебност“

Тиранин, свалил законен цар.

Свалянето на Тарквиний Горди → „кървава враждебност“ → Република

Насилствено сваляне след „позора на Лукреция“.

Учредяване на консулството → Толерантност (между патрициите)

Двама консули, ежегодна изборност → властта е споделена.

Ранни сецесии на плебеите (494 пр.н.е.) → Кървава враждебност

Плебсът играе ролята на „брат, който отказва подчинение“.

Създаване на народни трибуни → Институционална толерантност

Трибуните получават право на вето. Първи реален механизъм за защита на плебеите.

Децемвирите злоупотребяват с власт → Кървава враждебност

Вражда, бунтове, разправа, олигархичен терор. Дванадесетте таблици (Аналогия с революцията във Франция)

Втора сецесия. Връщане към предишния ред

Толерантност чрез кодифициране на закона, който е достъпен за всички.

Достъп на плебеите до магистратури (IV–III в. пр.н.е.) → Редуващи се вълни

Постоянна съпротива на патрициите. Закони, отварящи достъп до консулство

Средна република (III–II в. пр.н.е.) → Фасадна толерантност

Толерантност, но подхранена с плячка (аналогия с Тарквиний Приск).

Късна република: Гракхите (II в. пр.н.е.) → Кървава враждебност

Повтаря се братоубийствената логика → „Двама не могат да споделят властта“.

Марианско–Сулански конфликти (I в. пр.н.е.) → Гражданска враждебност

Списъци на проскрипции → масови убийства. Толерантността изчезва → пълна милитаризация.

Цезар и Сенатът (I в. пр.н.е.) → Фасадна толерантност → кървава враждебност

Цезар е избран диктатор, но търси консенсус. Сенаторите го убиват (44 пр.н.е.). Толерантността е несъвместима с абсолютната власт.

Втора триумвират – Антоний, Октавиан, Лепид → Фасадна толерантност → враждебност

Граждански войни – Антоний срещу Октавиан. Фасадата рухва.

Август и Принципатът → Институционализирана фасада на толерантност

Сенатът официално запазва роля. В действителност властта е монополизирана. Толерантността е „инсценирана“, за да се избегне нова вражда.

 

Уви, Римската република следва същата вълнообразна логика като царския период: Вражда → кръв → институционална промяна → временна толерантност.

Толерантността е винаги условна и често се поддържа с военна плячка или фасада. Най-често тя е примирие до следващата вълна на вражда. Враждата е условна и се компенсира от толерантност към доброволно подчинилите се, към временно съгласие за да не се стигне до тотален разпад

 

[Мълчаливец]

Ако увеличим още мащаба, примерно до времето на Децемвирите, ще видим добрите им желания за законност съвместно с олигархичен терор. Отбелязах аналогията с Якобинския терор. 

Ако още повече увеличим мащаба, ще видим, че един водач има периоди на толерантност и на враждебност.

Това е чудната проява на фракталите в социалните отношения. Тези елементи на враждебност и толерантност съставляват всякакъв ред, отношение, закон. Направо е красиво и просто.