За човеците като за природата

[Мълчаливец]

В историята има случаи в които мислители са се проваляли като управляващи- реализатори на политика (Платон). Има и успешни  мислители, реализирали идеите си като полити.(Джеферсън). Кога и как се получава?

[Мълчаливец]

Ще приложа метода на асоциативно- образно мислене и ще пренеса постиженията на екологията.

В екологията е продуктивна идеята за Специалисти и Генералисти ТУК от където цитирам

When environmental conditions change, generalists are able to adapt, but specialists tend to fall victim to extinction much more easily.... On the other hand, a species with a highly specialized ecological niche is more effective at competing with other organisms.

Машинен превод

Когато условията на околната среда се променят, универсалните видове са способни да се адаптират, но специалистите са склонни да станат жертва на изчезване много по-лесно... От друга страна, вид със силно специализирана екологична ниша е по-ефективен в конкуренцията с други организми.

Пренасям я върху хората, които се захващат с политика. Те биват генералисти, които имат познания или размишляват върху широк кръг от проблеми и научни постижения и специалисти, които са хора от кариерата, задълбочават се само и тясно в политиката.

В съответствие с цитираното, при политическа промяна, специализираните са силно застрашени, а универсалните са с по- голям шанс за оцеляване. Примерно след събитията около Десети, политиците от кариерата (Младенов, Луканов) бяха отхвърлени, а философстващия Желев оцеля и се реализира ненадейно и неадекватно високо. Втората част на цитата се отнася за това, че добрите и задълбочени специалисти добре се справят с конкуренцията и трудно биват изместени. Това е известно на всеки, който иска да пробие, но среща съпротива от "намерилите ниша".

[Мълчаливец]

Примери от човешката история

Провалът на Платон. Платон има свое виждане за политиката, описано в"Държавата". Поканен е в Сиракуза от тирана Дионисий І Стари да направи от града най- добра държава. Проваля се и на 40 г. възраст е изгонен.

Провалът на Мор. Авторът на станалата нарицателно "Утопия" е широко мислеш хуманист и тясно мислещ клирик. Енергичният Хенри VІІІ иска да владее и да отдели Англия от папските ограничения. Използва Мор като уравленец- лорд канцлер за промените, но го екзекутира за неговата "специализация" в религиозните догми при която не е осветил развода му. 

Политиците, които са се специализирали в правеенто й и са стигали благополучно до старост и почести са много и не предизвикват интереса ми. Експерти, автори на велики книги, само не новатори.

[Мълчаливец]

Две мнения, свързани с идеята за генералисти/специалисти в човешкото общество

За експертите, които служат. 

От ТУК цитирам: "Наскоро списание публикува статистика, според която 60 процента от конгресмените признават, че не разбират нищо от икономика, конгресмени във Франция, които ще вземат решения, които вземат решения през цялото време! Те гласуват бюджета, те увеличават или намаляват такси и т.н. В действителност тези конгресмени, както членовете на кабинета, са роби на техните специализирани съветници. Те имат своите експерти, но също имат и своите предразсъдъци и предпочитания. И ако се вгледате отблизо как функционира едно правителство, голяма бюрокрация – както съм правил аз при други обстоятелства – ще видите тези, които командват да се доверяват на експерти, но те избират експерти, които споделят тяхното мнение. Винаги може да намерите икономист, които да ви каже, „Да, да, това трябва да се направи” или военен експерт, който да ви каже „Да, ядреното оръжие е необходимо” или „Ядреното оръжие не е необходимо”: всичко и нищо. Това е крайно блудкава игра и така изглежда начинът, по който сме управлявани днес. Това е дилемата на Морен и Платон: специалисти или генералисти. Специалисти в услуга на хората, а не в услуга на шепа политици. И хора, учещи се да управляват чрез управление.

Авторът Касториадис смята, че политиците се обграждат със специалисти, съответстващи на техните предубеждения. В този смисъл те ги ограничават и карат да се адаптират/подчинят на изискванията им, като ги лишават преднамерено от възможността да са генералисти, с широк поглед. Така диадата политик-специалисти придобива взаимна зависимост и се ограничава да служи на интересите на политика, а не на народа, както би се получило при възможност за отвореност на учените- те да са генералисти.

Друг цитат от ТУК

"АРХИТЕКТЪТ В БАВАРИЯ Е „ГЕНЕРАЛИСТ ПЛЮС“ С ГОЛЕМИ ОТГОВОРНОСТИ И ПРАВА" 

Първо, види се, че идеята за Генералисти и Специалисти е приета в различни области (и архитектурата) и второ, става дума, че архитектът според автора на цитата трябва да е компетентен по всички етапи и възможностите на строителството. 

Моят коментар е, че това е временно решение. Има време за специалисти и за генералисти. възможността за "Генералист+" ме насочва към проблема в романа "Цитаделата" на Кронин, в който движението е в обратна посока- от кабинет на лекар- генералист, който знае всичко към клиника със специалисти в отделни области.

[Мълчаливец]

Безспорни потвърждения на хипотезата:

Платон не може да се реализира, защото е специалист във философията и генералист в политиката в едно утвърдено от тирана Дионисий време.

П.Р. Славейков и Джеферсън се реализират като генералисти в променливо време на утвърждаване на нова държава.

Спорни фигури

Данте не се реализира като политик, защото е специалист в поезията и генералист в политиката. Макар че времето на Ренесанса изисква политици- Генералисти, все още е Предренесанс и до голяма степен и личностите, и масата предпочитат специалисти. 

Папа Александър VI (Родриго Борджия)- специалист във време за генералисти. Избран е за папа с желанието за премахване на пороците в католическата църква, но той самият е порочен. Успява със силни мерки да стабилизира за кратко църквата, но след него иде Реформацията за да откъсне значителен брой вярващи. Време е за Мартин Лутер- генералист

Защо определям Мартин Лутер като генералист?- защото проявява интерес към светската политика, книгопечатането, културата, езика.

Без да се впускам в подробности, приемам за потвърдена хипотезата, че времето на промяна изисква генералисти, времето на стабилност и временни кризи- специалисти, а във времето на разпад обикновено се търсят специалисти, защото генералистите още нямат решение за нов ред.