Отиди на
Форум "Наука"

ОВЧАРСКОТО КУЧЕ НА БЪЛГАРИЯ


cynology

Recommended Posts

  • Потребител

Извадка от оригинала с големи съкращения:

Разгръщайки някои научни източници по овцевъдство от началото и средата на миналия век може да се получи частичен отговор на въпроса какви са местните породи овце в нашата страна. Техният произход е свързан генетически с породите Цакел и Цигай. Не малка част са плод на безразборно кръстосване между двете изходни форми. В Румъния овчарите обособяват голямата група на неконтролираните кръстоски под общото име “Стогош”, а цакела наричат “Цуркана”. В Сърбия той е известен с името “Праменка”, а в Унгария – с името “Рачка”. В Германия и Австрия запазва собственото си название – “Цакелска овца” (Zakelschaf).

На фона на гореизложеното, да се върнем отново в България. Какво се забелязва в нашата страна по това време. Почти колкото селища, толкова породи овце и почти никакъв или крайно бегъл отговор на въпроса от коя изходна форма са те – Цакел, Цигай или хаос, получен между двете.

41092_912.JPG

С настоящата статия нямам за цел да правя подробна характеристика на различно именуваните породи. Предметът на моя анализ не е да запознавам читателя с техните екстериорни белези, продуктивни показатели и биологически особености. Всички те наистина се свеждат до данните, които науката ни е дала относно породите Цакел, Цигай и техните кръстоски.

Бих желал да насоча вниманието на читателя върху нещо друго. В горната таблица са включени 25 породи. Всички те са именувани според териториалната си принадлежност и една единствена носи името на етноса, който я е развъждал – Каракачанската овца. До тук нищо лошо. Та нали в крайна сметка, ако българите от векове вече са уседнали по тези земи, единствено скитащите номади са циркулирали от беломорието до Стара планина и обратно.

Но можем ли с безразлично спокойствие да кажем, че им се полага националната порода на България да носи тяхното име. Прекаленото оказване на чест опорочава, а още повече – искам максимата “уважавам тебе, но истината-още повече” да бъде водеща в моите по-нататъшни разсъждения.

За да бъда докрай верен на тази максима, ще споделя следното. Аз също съм писал за каракачанското куче. Първите ми статии за тази порода са още от 1984-1987 г. По-късно, около 1997-1998 г. също писах за каракачанското куче. Но можеше ли по него време да се пише за българска порода кучета, когато данните на всички специалисти се свеждаха до едно единствено куче – това на каракачаните. От позицията на времето започвам да мисля, че това е имало своята пропагандна или по-скоро – компесаторна цел.

Дискриминираните от комунистическия режим каракачани бяха откъснати от стадата си и типичния за тях начин на живот. В литературата по животновъдство, независимо дали е за местни овце, коне или кучета винаги доминираше определението “каракачанско”. Но в науката, както и в живота, застоят е немислим. Историци, етнографи, зоолози, животновъди и кинолози започнаха да изнасят нови и нови данни, които едни след други оборваха стари теории и догми. Нещо повече – каракачаните отдавна вече нямаха нищо общо с животните, които носеха тяхното име. Натрупали пари, благодарение на скромния начин на живот, които водеха, създали контакти със съплеменниците си от значително по-развитата в икономическо отношение Гърция, каракачаните се отдадоха на съвсем други дейности, диаметрално противоположни на овцевъдството. И ако имаха нещо запазено от животновъдния си дух, това беше строителството на мандри, преработка и търговия с млечни продукти, но не и отглеждане на овце.

На фона на всичко изложено дотук и на поредицата публикации по темата през последните една–две години, трудно може да бъде обяснен неистовия стремеж на някои българи да наложат овчарско куче на България, а в същото време да носи името “Каракачанско”. На територията на една независима, исторически от хилядолетия утвърдена държава, да се наложи името на номадско племе, което от появата си по тези земи до настоящия момент не съумя да формира цялостна, етнически обособена и конкретно локализирана народностна група.

Жалко за България, че в живота й се намесват българи плюли на чест, достойнство и националност. Още по-жалък е фактът, ако е истина това, което ми разказаха за един от претендиращите за познавач на породата, наречена “Каракачанска”. За да бъде и вълкът сит, и агнето цяло, и за да задоволи мегаломанските си амбиции, същият твърдял: “Помогнете ми да стана председател на Българската федерация по кинология и аз ви обещавам, че до 10 години ще има и Каракачанско куче и Българско овчарско куче”. Ако това изказване е истина, аз предлагам да я подкараме на принципа на горната таблица за породите овце в България. Тъй като в нашата страна има изявени няколко центъра на привърженици на кучето, което едни наричат “българско”, а други “каракачанско”, не е ли по-добре да задоволим амбициите на всички. И без това кинологията е подкарана към пълно унищожаване, давайте да създадем Пернишко овчарско куче, Софийско овчарско куче, Монтанско овчарско куче, Разложко овчарско куче, Пловдивско овчарско куче, Старозагорско овчарско куче, Силистренско овчарско куче и т. н.

Имаме ли право в рамките на една държава, която по дължина не надхвърля 600 км да говорим за различни овчарски породи. Много по-правилно е да се разсъждава за породни типове с една изходна форма и тя да носи името на държавата, където се е породоформирала и практически доказала.

На територията на Балканите отдавна е известно кучето на молосите, носещо тяхното име. За жалост и за него данните са противоречиви. Една част от учените го описват като олекотен тип, а други - като едро, масивно и борбено куче (фиг. 1).

41066_382.JPG

Къде е истината. Къде е голямото куче пазач.

Аристотел (384-332 г. пр. Хр.) класифицира кучетата в 5 породи, изхождайки от произхода и териториалната им принадлежност. Това са: Египетски кучета, Епирски кучета, Мелитски кучета, Молоси, Молосо-лаконски кръстоски.

През Римската империя, освен описаните от Аристотел, са познати и следните породи: Албанска, Африканска, Иберийска, Келтска, Критска, Метагонийска, Сармандска, Сирийска, Солентинска, Финикийска.

Ако трябва да търсим произхода на едрите кучета пазачи, явно трябва да се концентрираме около времето на Аристотел и Александър Македонски, завоеванията на Великата римска империя и кръстоносните походи.

По данни на исторически писмени документи, по време на своите походи за завладяване на Изтока, Александър Македонски е имал в армията си кучета. Вероятно това са били селекционирани по размер и борбеност молоси, които са задоволявали потребността от бойно куче. Когато Александър Македонски достига до Индия, се снабдява с мести кучета бойци. Оценя по достойнство качествата им и неминуемо ги използва “за подобряване на кръвта” на молоските кучета (фиг. 2).

41067_391.JPG

От историята знаем, че финикийците като добри търговци и мореплаватели достигат до земите на днешна Испания. Финикийците са имали асировавилонски бойни кучета (фиг. 3) и много исторически данни показват, че са ги разселили във всички посоки на своите търговски пътешествия.

41068_392.JPG

Това е един от пътищата, по който в южните части на Западна Европа се появяват масивните кучета на Пиренеите и швейцарските Алпи. (фиг. 4)

41069_399.JPG

Римските легиони спомагат за по-нататъшното разселване на тези кучета, като ги разпростират по цяла Италия, Централна и Северна Европа, Британските острови. Локализирани в различни географски райони, подложени на различни климатични въздействия и селекция по отношение на ползователни изисквания, тези изходни форми поставят началото на много европейски породи, известни като кучета-пазачи.

Идва времето на кръстоносните походи и кучешкият миграционен процес се повтаря, само че - в обратна посока. Вече утвърдени породи кучета-пазачи (Пиринейско планинско куче, Мареманско и Абрузко куче, Улмски дог, Английски мастиф и др.) се локализират по долината на река Некар в Германия, в земите на днешна Чехия и Унгария (фиг. 5), достигат до териториите на България, попадат отново на азиатския континент.

41070_404.JPG

Миграционните процеси от изток на индоевропейски, тюркски и други народи са следващата голяма вълнá, която довежда в земите на Европа едри охраняващи кучета. Вече обособените овчарски кучета на полупустинната Азия и планинския Кавказ навлизат в Североизточна Турция, Карпатите, приволжска и дунавска България.

В цялата тази амалгама звучи ненаучно, ако не и глупаво твърдението за обособена чиста порода на територията на една кръстопътна държава, която през хилядолетния исторически процес на миграции, завоевания, робства, величия и падения е поела целия негативизъм на миксираността и безпородността.

Ако говорим за овчарско куче, ние трябва да локализираме нашите твърдения в сферата на зоологията и животновъдството с неговите строго специализирани отрасли – генетика и развъждане. За да бъдем още по-прецизни, трябва да се спрем върху последните разкрития в сферата на молекулярната биология, кръвно-груповия полиморфизъм, ДНК-анализите, разчитането на генома на домашното куче.

До настоящия момент генезисът на молосоподобните кучета в нашата страна не е изяснен. За тази немалка група, сраснала се с овцевъдните традиции на населението на Балканския полуостров, няма комплексни научни изследвания.

Моите лични проучвания през периода 1985-1988 г., а по-късно от 1990 до 1992 г. са върху малки извадки (общо от 80 до 100 кучета), които при съответните вариационно-статистически обработки остават математически недостоверни.

Сравнително сериозни и обширни изследвания са правени от д-р Т. Гайтанджиев, на когото в най-голяма степен се дължи популяризирането им като “Каракачански”. Неговите привърженици и последователи се оказаха некомпетентни да защитят тезата, предизвикваща полемичност.

В спомените ми изниква една полемика от преди около 17 или 18 години. Развиваше се теория за каракачанското куче. Макар и претендиращ за изследовател и познавач на породата, авторът не можа да отговори на въпроса ми към кой краниален тип спада кучето, за което говори. Мой колега го попита за начина и типа на хранене. Отговорът беше уклончив и неубедителен, а когато за добавка бе посочено, че животинският протеин се доставя чрез консумация на умрели агнета, смехът сред присъстващите беше вече неудържим. Част от разсъжденията бяха, че каракачанското куче (което е пазач, бел. моя) с достойнство може да замести класическата пастирска порода Бордър коли. Това беше достатъчно да разбера накъде ще отиде породата, ако попадне в ръцете на хора, имащи знания, аналогични на демонстрираните в момента.

От биологична и ползователна гледна точка названието “каракачанско” или “българско”, няма да придаде някакви по-специфични качества на кучето, нито пък ще омаловажи неговите достойнства. Но във времето на една историческа епоха, когато светът се глобализира, границите – размиват, а нациите обезличават, е престъпление да се наричаш българин и същевременно да прокарваш чужди на националната ни принадлежност теории. Народът ни е световно известен със своята верска толерантност и хуманно отношение към всички, с които граничи и които живеят на неговата територия. Но същият този народ е оцелял въпреки робства, войни, гонения, тоталитарни потисничества, защото нито за миг не е забравял, че е народ Български. И най-голямата трагедия на този народ е, че понякога до решаване на съдбините му се докопват продажни люде, които Паисий нарече “неразумни уроди”.

Поради липса на проучвания относно кръвно-груповия полиморфизъм и ДНК-анализи на молосоидите в България, на настоящия етап ще бъде несериозно да се говори за конкретна породна принадлежност. Като българин и човек уважаващ науката, приемам условно, че се касае за представител на биологичния вид Canis familiaris с название Българско Овчарско Куче. В морфологично отношение допускам връзка с Гръцкото Овчарско Куче и Карпатска Овчарка. Наблюдавам фенотипна близост с Шарпланинската Овчарка и с Крашката Овчарка. Резервиран съм да допусна сходство с турската порода Акбаш, при формирането на която са участвали и местни хрътки. Не напразно при нея са обособени два типа, единият от които е видимо олекотен.

Намирам далечни сходства с породата Кангал, по-изразена външна близост с Кавказката овчарка и малко от характерните породни белези на Средноазиатската овчарка.

Не типично и нелогично е Българското Овчарско Куче да се отглежда като домашен компаньон, който трябва да се излежава на дивана, да прави разходки сред шумотевицата на града между хора и автомобили, да подтичва игриво из парковете със своите събратя от всевъзможни други породи.

Ако говорим за Българско Овчарско Куче като такова, то трябва да е носител на строго конкретни работни качества, съчетани със стабилизиран екстериорен облик. Това куче защитава домашните любимци, охранява фермата, следи за безопасността на стопанина си и семейството му. Недопустимо е в него да липсва инстинкт за охрана, а още по-страшното е – да се страхува от селскостопанските животни или да проявява агресивност и стремеж да ги напада. В продължение на векове то е селекционирано да охранява без да му се подава команда.

От гледна точка на породокласифицирането на Международната Федерация по Кинология, Българското Овчарско Куче трябва да се причисли към Втора Група, Втора Секция – Молосоиди, Втора Подсекция – Кучета от Планински Тип.

В своето ползователно направление Българското Овчарско Куче несъмнено влиза в категорията “Кучета Пазачи”. Неговото селекциониране, местообитаване и естество на работа го определят като “Куче Пазач на Селскостопанските Животни”.

ОТГЛЕЖДАНЕ: Отглеждането на това куче е в неговата естествена среда – стадото овце, изложено на влиянието на природните и климатични фактори. То е непридирчиво към храната, като в същото време се отличава с висока усвояемост на продукти от растителен произход, кухненски отпадъци и др.

ПОВЕДЕНИЕ: Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското Овчарско Куче е съобразително, лесно адаптируемо към средата, в която се намира, реагиращо адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Основната му сетивност чрез обоняние, слух и зрение е много добре развита.

КОНСТИТУЦИЯ: В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.

ГЛАВА

Главата е типично молосоидна. Тя няма грубия овал на мастифоподобните кучета, нито силно изразени скулови дъги. Масивна, широка и леко заоблена в темето. Мозъчната част на черепа, погледната отгоре, по форма се доближава до квадрат с леко стеснение към муцуната. Леко превишава по дължина лицевата част. Муцуната е масивна, широка, среднодълга, леко притъпена. Носната гъба е черно пигментирана, добре изразена, с широки ноздри. Зъбите са здрави и бели, наподобяващи цвят “слонова кост”. Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и изразителни При преобладаващ бял пигмент на черепната част на главата е възможно да бъдат в малко по-светла окраска. Ушите в основата си са захванати за черепа над очите, което ги прави високо поставени. Пречупени са непосредствено в основата, поради което по форма са висящи. Много рядко могат да се наблюдават екземпляри с нормално поставени или ниско поставени висящи уши, което не е типично за породата. В повечето случаи това може да се разглежда като нечистопородни кръстоски, най-често на основата на кавказката овчарка.

Като цяло кучетата са компактни и симетрични, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %.

ШИЯ

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината й е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба.

ГРЪДЕН КОШ

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

ГРЪБ, ПОЯСНИЦА И КРЪСТЕЦ

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

КРУПА И ОПАШКА

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните стави, а често дължината й е под тях. Поставена е високо. В повечето случаи е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба.

ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

ЗАДНИ КРАЙНИЦИ

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.

ДВИЖЕНИЕ

Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Крачката е с не много широк размах при пълно разгъване на ставите.

КОСМЕНА ПОКРИВКА

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен. В бита на овчарите се е наложил като преобладаващ белия цвят с големи, несиметрично разположени черни петна, но това не може да се приеме като критерий за породност. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското Овчарско куче.

Половият диморфизъм е добре изразен.

РАЗМЕРИ

Височина: Екстремумите във височината при мъжките кучета варират в доста широка граница и са 65-75 см. При женските екстремумите във височината са 63-72 см.

Тегло: Теглото на мъжките кучета е в границите от 45 до 57 кг. При женските теглото е в границите от 40 до 52 кг.

Забележка: При запазена пропорционалност на тялото, без да се наблюдава тромавост в движенията и охранителните способности, е допустимо представителите на породата да бъдат с по-уедрени размери и по-високо тегло. Това не трябва да се отразява и на половия диморфизъм, който във всички случай запазва своите видими белези.

НЕДОСТАТЪЦИ

За недостатък приемам всяко отклонение, което променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.

В България има много кучета, които в общи линии се доближават до горното описание, но в крайна сметка – порода няма. Това не се дължи единствено на факта, че няма официално приет и междонародно признат стандарт, или включване в класификацията на Международната Федерация по кинология. Причината е, че няма сериозен развъдно-селекционен подход към тези кучета.

Провежданите изложби са изпразнена от развъдно съдържание показност. Представят се кучета с единствената цел да се завоюват награди, а в резултат на каква селекция са получени те или как по-нататък ще участват в развъдния процес – никой не се интересува.

Първата основна причина за съществуващото трагично състояние с овчарското куче на България е наличието на шепа хора, обособили различни, противостоящи една на друга групи, а претендиращи, че създават порода.

Втората причина е, че в тези групи основният движещ фактор е кой да се титулува “Лидер” и каква финансова изгода може да реализира за сметка на овчарското куче.

Третата причина е, че в нито една от тези групи няма хора, които реално поне от малко разбират от кинология в истинския смисъл на думата. Тези, които имат животновъдно образование са явно на такова ниво, че могат единствено да обличат думите си с терминология, но остават изпразнени от съдържанието на истинската наука.

Има няколко основни изисквания, за да може да се консолидира истинско овчарско куче.

Преди всичко по формиране на породата трябва да работят истински българи – не само по произход, но и по дух, и по национално самосъзнание.

Тези българи трябва да имат знания, сили и възможности да творят в сферата на кинологията.

Тези българи не трябва да робуват на лични страсти, мегаломански амбиции и налудничави идеи.

Тези българи трябва да знаят, да могат и да искат сътворяването на нещо стойностно, което да ни направи още по-горди със своя произход и историческа принадлежност.

Забележка:

Таблицата е изготвена на базата на следните литературни източници:

1. Груев В., Принос към проучване на овцата цакел в България, Пловдив, 1948.

2. Груев В., Принос към изясняване расовата принадлежност на българските местни овце, Пловдив, 1950.

3. Иванов П., Черноглавата плевенска овца, Плевен, 1942.

4. Петров С. Нашето овцевъдно производство и възможностите за неговото увеличение, София, 1938.

5. Хлебаров Г., Изучавания върху българските местни овце и възможности за тяхното подобрение, София, 1940.

Поместеният стандарт на породата е съставен от автора в резултат на лични проучвания. Стандартът няма нищо общо с приетия от БРФК.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Поздравления г-н Атанасов!Беше ми много интересно!Дай Боже,колкото се може повече такива хора в България,а не разни лъжепатриоти и мошеници,водени не от любовта към животните,а от стремеж към парите,дупедавци и мошеници!И да-в България напоследък е модерно да се сменят имената на всичко-вече на казваме циганин,а ром-било обидно!Не казваме п------раст,а гей!Нормално е да не каракачанско куче,а БОК...Та така!Интереса клати феса...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Поздравления г-н Атанасов!Беше ми много интересно!Дай Боже,колкото се може повече такива хора в България,а не разни лъжепатриоти и мошеници,водени не от любовта към животните,а от стремеж към парите,дупедавци и мошеници!И да-в България напоследък е модерно да се сменят имената на всичко-вече на казваме циганин,а ром-било обидно!Не казваме п------раст,а гей!Нормално е да не каракачанско куче,а БОК...Та така!Интереса клати феса...

Здравейте,

Днес Ви отговорих в един фруг форум. В момента не съм в България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За съжаление в този,т.нар."друг форум"се подвизават хора,обслужващи нечии интереси,хора,които може би успешно биха упражнявали професията,която в случая е само фамилия на някой,но за мен лично няма нищо срамно да печеш хляб,ако го умееш добре,отколкото да се правиш на познавач и патриот.Та така,но да не задълбаваме излишно.Важно е човек винаги да седи зад думите си,а ако не може-винаги да си оставя правото да отрича.Защото не може да се казва,че едно куче не може по снимка да се определи каква порода е,а в следващия момент да качваш снимки на кучета от войната,снимките да не са с най-доброто си качество и черно-бели,и да твърдиш,че тези кучета били бок!!!И най-тъпото е ,че когато написах това и зададох въпрос,темата ми беше изтрита,а отговор така и не получих.Жалко,че такива миши душици се зоват българи!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
За съжаление в този,т.нар."друг форум"се подвизават хора,обслужващи нечии интереси,хора,които може би успешно биха упражнявали професията,която в случая е само фамилия на някой,но за мен лично няма нищо срамно да печеш хляб,ако го умееш добре,отколкото да се правиш на познавач и патриот.Та така,но да не задълбаваме излишно.Важно е човек винаги да седи зад думите си,а ако не може-винаги да си оставя правото да отрича.Защото не може да се казва,че едно куче не може по снимка да се определи каква порода е,а в следващия момент да качваш снимки на кучета от войната,снимките да не са с най-доброто си качество и черно-бели,и да твърдиш,че тези кучета били бок!!!И най-тъпото е ,че когато написах това и зададох въпрос,темата ми беше изтрита,а отговор така и не получих.Жалко,че такива миши душици се зоват българи!

Да, за съжаление е така. За сметка на това, аз отговарям на всеки, стига да зная това за което говори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Стига с тоя БОК, самото съкращение е обидно за рода Canis - това са овчарки, ОВЧАРКИ, пазят стадото от вълци невероятно успешно, а аз познавам една кучка смело излязла срещу мечка. Вие на немското овчарско куче НОК ли викате? Ама че абревиатури.. Това са кучета с умения и то такива кучета, които изобщо не трябва да влизат в апартамент! Щастието им е в планината, на планинското пасище с овцете и овчаря и други кучета като него. Това, че каракачаните не са силно разпространен вид в България не означава, че българите са селекционирали породата и видиш ли трябва да оберат всички лаври, макар че изобщо не ме интересува кой ще обере лаврите - факт е че откакто се правят опити да се регистрира и узакони тази порода кучетата все повече и повече се превръщат в "некаракачански" и то именно защото са изтръгнати от средата и предназначението си. Българите не са си правили труда да селекционират порода кучета и поради това такава няма. Има каракачански породи - овца, куче, говедо и прочие. Няма нищо патриотично да наречеш каракачанската порода "Българско овчарско куче", това е за мен абсолютно неотнесено нито към кучетата нито към запазване на породата, нито към самочувствието на българина - да сложиш прилъгателно "българско" на едно куче не е патриотичен акт - кучетата засега не осъзнават национална принадлежност и слава богу а пък за аспектите на породата името изобщо не е от значение. А пък самите кучета изобщо не ги касае нито изложбата, нито наградите, нито официалните документи, нито дали са къпани или не - защото това куче трябва да е мръсно, сплъстено, рошаво и да живее сред овце, за да се чувства на мястото си... Факт е, обаче че изтръгнати от средата си, размесени тук там с някоя порода и "подготвени" за изложба те вече не са "каракачански овчарки", тогава ги наричайте както си искате - но защо трябва да го съкратите - да името не звучи добре, българско овчарско куче не е имало и думата "българско овчарско куче" звучи странно за това е по-лесно да я съкращавате нон стоп. Кучетата регистрирани като Българско овчарско куче са просто близък спомен за самата порода дори и поради фактът че изобщо не изпълняват функцията за която са селекционирани те просто се мъчат по апартаменти и дворове и това е недопустимо защото така ще бъде погубена основната харизма на породата - та не знам за Българското овчарско куче, но каракачанското куче буквално се мъчи ако не е сред овце.Не знам какви усилия полагат популяризаторите на породата БОК, но всеки човек който досега съм срещала и който притежава куче с белезите на тази порода казва, че има "каракачанска овчарка". Така че се оказва че няколко видни радетели патриоти имат Българско овчарско куче, всички останали отглеждат каракачанки... Този парадокс не се дължи на непатриотична популяризация а на инерцията на автентичното име на породата, което под маската на патриотичен българолюбив акт е сменено в близките години...Този парадокс на мен ми е безинтересен. Както искате наричайте тези кучета. Но ги запазете автентични. Върнете ги в планината и ги селекционирайте правилно - сред овце и овчари, насладете се как пазят стадото от вълци, цигани, мечки и всякаква напаст. Аз съм виждала как го правят. Обожавам тези кучета, без изобщо да ми пука как ще се наричат, но като ги видя на каишка по улиците на София или в Борисовата градина ми се доплаква..целия им чар, силата им, красотата им е погубена.. Още по-мъчно би ми станало ако ги видя изкъпани, наредени, немиризливи подредени за изложба..ще ми се сгади...Та така аз принципно приемам съществуването на породи само дотолкова, доколкото за кучето е определена някаква функция от човека. За Българското овчарско куче има ли програма за запазване автентичността на породата - защото доколкото съм информирана каракачанското куче е на изчезване, следователно и другото(българското, щом става дума за едно и също куче) трябва да е на изчезване и гена му се губи сред неприятни кръстоски с кавказки и други рошави шаровски овчарки... Та как запазвате автентичността на породата, за която толкова радеете да се нарече българска, как запазвате качествата й, как отглеждате кученцата, те виждали ли са тия кученца овца на живо..Защото Българското овчарско куче е наследник на породата каракачанско куче, последното е пастир, много умел пастир, който по мои лични наблюдения, както и на мои приятели започва по едно време наистина да се мисли за овца...-т.е. така свиква със стадото и така стадото свиква с него, живее от малко сред овчите тела, топли се едва ли не в тях и те стават неговата ГЛУТНИЦА....Та не ме интересува дали като специалисти някой разпознава едно куче като Българско овчарско или не. Интересува ме как се опазва породата. Какви мерки са взети да не се смесва с други кучета. И накрая да питам за гордостта ви българска - тези, които отглеждате и селекционирате тези кучета, Българските...не ви ли е как да кажа, жално да видите техния див (айде не каракачански, а Български) дух затворен в апартамент или двор, вързан на каишка..и ядящ от пластмасова паничка най-новия изкуствен западен премиум....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересни разсъждения, с доста примеси и неточни определения, които в момента нямам време и възможност да коментирам.

Но едно нещо не мога да се старпя да оставя така. Овчарското куче на България НЕ Е пастирска порода. То е куче пазач.

Позволявам си да пиша за тези кучета, защото са били предмет на мои лични проучвания отпреди повече от 24 години и когато коментирам, зная какво казвам.

И още нещо = когато се говори за кучето на българите е добре да се знае що за народ сме били ние и що за племе са били скитниците каракачани. Кой кога от къде се е появил, кой от кога с какво се е занимавал, кой какво е съградил и кой какво на готово е ползвал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Anahronia подхожда изключително правилно от методична гледна точка към проблема.

Породата - това не са просто група животни, а единство от животни и условия на средата.

Каракачанската овца е на практика унищожена през периода 1971-75 гг, когато разрешават на каракачаните да си оставят само по не повече от пет овце. Няколко години по-късно Партията се усеща к'ва глупост е направила и че е редно да се опитат да съхранят породата. Плъзват по села и паланки съгледвачи, които изкупуват каракачански овце и така са създадени три стада в рамките на институти от тогавашната Селскостопанска академия. Останки от тези стада има и днес (в базите на ИЖ-Костинброд и ИПЖЗ-Троян), но като ги погледнете - твърде е слаба приликата с оригиналната каракачанска овца. Защо е така - ами защото тези овце ги гледат учени (образно казано), а не каракачани. Когато NGO-та тръгнаха да възстановява каракачанската овца (целевата субсидия за това от ЕС е 22 EUR годишно (отделно от всички останали субсидии) на глава), те съвършено правилно потърсиха такива животни в изолирани селца, а не в институтските стада - въпреки че тези последните би трябвало да са с по-чиста "каракачанска генетична плазма". Разбира се, сега cinology ще ми каже, че това дето се учи по университетите за животните, за кучетата не важи - за тях важат някакви други закони, достъпни само за малцина избрани - ради Бога, няма да тръгна да доказвам, че кучетата не са паднали от Луната и науката за Развъждането на домашните животни включва и тях в своя предмет.

Относно каракачаните - има една красива теория, че те са потомци на древните траки. Може би историците тук могат да ни кажат нещо повече по въпроса?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще се опитам да отговоря на Anahronia,естествено ще представя нещата така,както съм ги усетила аз.Та за породата бок-ами това според мен е нова дума,все още промъкваща се,но не не е сигурно дали ще успее да надделее над Каракачанската овчарка.Предполагам,че думата е започнала да се използва с навлизането на други подобни думички като:ром/вместо циганин/,гей/вм.п...раст/,уикенд,тийнейджър/дори не знам как се пише/,широкоскроен и т.н.Аз имам Каракачанско куче,е нямам стадо с овце/все още :bigwink: /,но имам къща с двор.та мисля ,че за сега си му е екстра.А относно продължаването на рода-ами доколкото разбрах,хората,които искат да създадат порода бок,която по стандарт е с двуцветна окраска,съешват кучета,чиито космена покривка е само черно и бяло.А в следващия момент,има безброй каракачанки,които са с 2,3,4 цветни окраски и се оказва,че те не са нито бок,нито каракачанки,защото такава порода не съществувала. :whistling: Ама смееееех!Та това доколкото разбрах е целта на чичетата-да се създаде порода само с черн-бяла окраска и да се кръсти бок...А каква е гаранцията,за поколенията,че ще са тези цветове,ако предците ти са били шаренки?А породата български барак,и за там е възможно да започнат да пишат,че рижият цвят е недопустим :whistling: Но така е,в онези среди в пълна сила важи поговорката"Дай на глупеца малко власт и му гледай сеира!"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Цялата хамалогия около името ме заинтересува още преди време и се разрових из нета и проучих въпроса. И се отвратих и спрях да го проучвам, защото само се ядосвах. Оказа се че има Българско овчарско куче (което съответно се развъжда и продава) има някакъв си Български горан, има и каракачанки по дворовете на хората, на обикновените хорица, които ги взимат я от някой познат овчар от планината я от някое друго село и прочие. Принципно целия спор явно се отнася до опити за различни монополи върху развъждането на кучетата, съответно и върху печалбите. Т.е. по форумите срещнах истински битки за това от чий развъдник, чие куче било породисто Българско овчарско, чие било непородисто, кои кучета ставали, кои не...Споменаваха се имена на именити оплодители и прочие. Според мен хора като Cinology навлизат в темата по чисто идеалистични причини, защото той е изследовател а не бизнесмен притежаващ развъдник за БОК и тяхната роля далеч не може да се сравни с ролята но онези, които ще изкарат пари от цялата ситуация...Т.е. един вид след въвеждането на едно име то би могло да се наложи без да се ограничава да речем породата в два цвята както и да се преодолеят всички тези почти намирисващи на тиха икономическа битка словоизлияния по форумите. Хората не са уведомени какво е състоянието на породата в България. Аз лично от свои приятели, които изучават породата в естествената й среда и работят по програма за запазването й съм научила още преди години, че малко каракачанки (или Български овчарски кучета) са останали така да се каже автентични и недокоснати от допълнително кръстосване. Заедно с вълка те опазват тази порода кучета като приобщават собствениците на стада да използват тези кучета за охрана на стадото. Наистина чудесна работа вършат. И понеже всяко почти "нападение от вълк" е причинено от цигани и крадци (прикрива се заради застраховката "бедствие", която е суперевтина а за кражба обикновено собствениците не си правят и за това се съобщава за вълк)та кучетата пазят и от цигани. Чух дори че една кучка била застреляна заради своята самоотверженост..от човек, такава кучка, която прогонила мечка лично и смело...Такива мити епични истории се разказват за , добре нека ги наричаме, Българските овчарски кучета но е факт, че са много малко и аз от своето лично проучване не можах да се убедя че онези, които развъждат и регламентират породата се грижат за нейното оцеляване качествено... Щом хората опазват нещо значи то има нужда от опазване - ако се разровиш по форумите ще речеш че в България гъмжи от тези кучета...А се оказва, че принципно се налага те да се развъждат и раздават безплатно на стопаните срещу определени условия в договори... Т.е. онези които искат да опазят не печелят в случая нищо повече от една надежда за каракачанското куче и вълка...Какво опазват те тогава, честно казано с много работа и грижи и много малко средства за да бъдат нещата съвсем както трябва, но достатъчни за да я има работата и тя да се свърши от доброволци ...защото консумативите на кучетата и другата изследователска дейност гълтат всичките пари и се оказва че работата е доброволна. Питах се при целия този сериозен спор би трябвало да е пълно с каракачански кучета в България, те да са достатъчно че да могат от всеки развъдник да им измислят ново име... Та при това положение защо група учени и природозащитници ще седнат да се потят доброволно да опазват българските стада от вълци и съответно вълците от побеснелите след изчезнала овца хайки от ловци с именно каракачански кучета(или Български овчарски - все едно е). Нищо не им пречеше просто да вземат друга подобна порода и да си спестят усилията по запазването на каракачанската..Та за това питах.Не исках да се заяждам. За мен няма никакво значение името на породата, макар че каракачаните са симпатични хора и не знам дали говорят на каракачански, мисля че говорят български също като нас... А ако наистина са потомци на древните траки, то тогава гордостта на името "каракачанска овчарка" нараства...Защото така ще докажем на света, че мистичната очароваща всички изследователи от всички континенти тракийска култура е дело на хора живеещи по българските земи и в нея има повече цена отколкото в гръцката..За това според мен спорът за името трябва да се прекрати и да се обсъдят другите проблеми свързани с опазването на още едно застрашена(пак поради "хитринките"на българина и икономически фактори) порода кучета. Поздрави на всички... Сега съм на вълна бълхи, моята кучка беше на село и днеска я къпах с някаква ампула дадена от доктора и се тревожа да не сме се натровили и двете :new_shocked: - не че имаме симптоми ама всеки път като правя подобно нещо се тревожа..Та съм на друга вълна, мойто си непородисто куче има бълхи, няма име на породата и е много важно за мен :) Лека вечер ви желая и дано утре усъмнем да речем с едно ново котило Български овчарски кученца родени някъде ......ах какви са дудеци, да не повярваш че стават такива вагабонти после!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
сега cinology ще ми каже, че това дето се учи по университетите за животните, за кучетата не важи - за тях важат някакви други закони, достъпни само за малцина избрани - ради Бога, няма да тръгна да доказвам, че кучетата не са паднали от Луната и науката за Развъждането на домашните животни включва и тях в своя предмет.

Относно каракачаните - има една красива теория, че те са потомци на древните траки. Може би историците тук могат да ни кажат нещо повече по въпроса?

Позволявам се да Ви дам съвет, с който естествено не сте длъжен да се съобразите.

Хайде, поне по темата за кучетата и особено за някои специфики около тях, да се научите малко повече да четете, да имате интелектуалния капацитет да осмислите прочетеното и токава да демонстрирате широтата на познанията си и в тази област.

От момента, в който видях, че сте доста широк капацитет по доста дистанцирани една от друга науки разбрах, че не мога да се "меря" с Вас, но все пак - добре е ако някъде в нещо сте специалист да се докажете именно там. Енциклопедистите измряха още през средновековието.

Нищо против нямам да коментираме и кучетата и то конкретни специфики, но ми се ще да им отделите поне половината от времето, което аз съм им не отделил, а посветил и ако за това Ви стигнат остатъкът от годините до пенсия и ако е живот и здраве, може пък и да Ви отговоря.

А колкото до т.н. "елинизирани траки" по отношение на каракачаните - и тук боравите с данни, който са морално остарели и науката отхвърли преди около (не съм много сигурен) 15 години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
целия спор явно се отнася до опити за различни монополи върху развъждането на кучетата, съответно и върху печалбите.

Прочетох написаното с голям интерес. Изненадан и възхитен съм изключително приятно, че човек, стоящ настрани от проблема е успял да го усети и да проумее къде наистина са болежките.

Има някои неща, които Ви убягват, защото сте достигнала до тях на базата на популарните разпространения относно т.н. каракачанско куче, как някои безвъзмездно раздават кученца само и само да помогнат на овчарите, за връзката на това скитническо племе (наблягам – племе, а не народ и никога не сформирало собствена народностна група) с траките, които пък от своя страна с нищо не са допринесли за величието на България, такава, каквато е била по време на идването на нейните създатели.

Внасяте елемент на емоционалност, което е много мило. Но, спорове от подобен род като порода, принадлежност на породата, има ли я или я няма, такава ли трабва да бъде или някаква друга не могат да бъдат коментирани от позицията на личните чувства.

В много отношения сте абсолютно права. Много по-аналитично разсъждаваща от „радетелите” на „каракачанското” или пък на „българското” овчарско куче.

Аз имам свободата да говоря и казвам това, което мисля, това, което съм проучил, това, до което съм достигнал и осмислил като неопровержим (поне до момента) научен факт поради обстоятелството, че не членувам в нито една от организациите, претендиращи, че разбират от тези кучета и правят нещо в тяхно име.

Това мое положение и тази моя позиция ме освобождават от догмата да следвам някаква натрапена, неподлежаща на разсъждение кучкарска политика.

За овчарското куче на България може много да се говори. За съжаление малко хора имат какво да кажат. Трагедията е, че движещите фактори са съвсем различни от това, което този или онзи изтъква. Спомням си в момента нещо от Библията: „Всичките вкупом сгрешиха, всичките вкупом ненужни станаха”. Да робуваш на собственото си Его е нещо страшно. Старшно за околните, сред които живееш, страшно за това, с което се занимаваш.

Поздрави !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Привет, аз съм емоционална защото всички животни ги считам за равноправни жители на планетата. Много често се случва на животните да им се случват неестествени неща заради човека... Не говоря за заколването и изяждането, това е нещо естествено, говоря за разни човешки приумици, избиване на комплекси от страна на хората върху животните и икономически интереси ...в крайна сметка се оказва, че много хора отглеждат кучето си за да печелят от него - изложби, срещи, залождания, продажби и много по-малко защото ОБИЧАТ кучета...Правеше ми впечатление като бях малка една съседка, която притежаваше една прекрасна кучка порода Дог - горкото животно беше непрекъснато в състояние или на бременност или на кърмене-корема и беше увиснал до земята буквално, представете си Дог с увиснал до земята корем...Тя непрекъснато продаваше кученцата и непрекъснато я заплождаше като й се слагаха и някакви инжекции за увеличаване плодовитостта... Помня как се хвалеше че кучката й родила благодарение на тези инжекции или не знам на кое 19 кученца!!! Всичките за продан...Никаква обич нямаше време да получи това кученце, почти нямаше разходки за него ...такива кратки разходки за такова голямо куче - направо престъпление. Кучката умря на 8 години... Беше ми много мъчно за нея, очите и бяха едни такива мили и добри. И до ден днешен като чуя за развъждане на породи и прочие се сещам за нея и за това как хората стават ужасни при идеята да спечелят някой друг лев ...За това и се ядосвам, че все така става в България, когато се опре до печалби...хората сякаш забравят елементарни неща и се впускат в едни никому ненужни ексцесии само за да натрупат левчетата. Не е оправдание бедността на българите, това е просто според мен човешка черта и сигурно просто не сме порастнали...Не мисля, че европейците биха били по-различни ако не бяха строгите им закони по отношение на животните, и те стават жестоки когато се стигне до пари... Та исках да кажа, че в крайна сметка от целия икономически спор завоалиран зад спора за името на породата ще пострадат самите кучета и породата. Ще става така, че развъдници ще имат мутри с ниско самочувствие и дебели пачки, които ще тъпчат кучетата със стероиди и ще унищожават здравето им... Още повече, че за да спечелят бързо ще има още мнооого кучки с увиснали кореми, които ще умират рано и няма да могат нито да общуват с кучета като хората нито да се разхождат нито да живеят по кучешки.... Думата развъдник ме плаши... Особено за едно такова родено в дивата планина, нерафинирано, свободолюбиво куче... Никога не оставяме нещата както са ние българите, ще вкараме кучетата по развъдници ...ще потекат пари за някого, а естествено никой няма да се съобразява със стандарти и изисквания за отглеждане и качество на живот...

Поздрави и от мен. Дано все пак нещата тръгнат на добре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мммм,даааа!За съжаление е точно така.Наскоро ходихме при ветеринарната лекарка за да сложим ваксина на нашето овчарско куче,лекарката сподели,че изглежда много добре.Каза още,че не одобрява развъдниците, понеже там една двойка създава n на брой поколения,а рожбите им не винаги оправдават очакванията на собствениците.Това във връзка,че нашето куче е взето от овчар.От прекалено вманиачаване някой хора имали кучета по 60-70кг.,а постоянно били болни и ги водели на лекар.Поредния пример как хората тръгват срещу природата!Та така.И така се създават форуми"уж"за отглеждане и възпитание на кучетата,а там всъщност се приемат мнения,ако са ласкави,мазни,за този или онзи,а съвети освен някои от пишещите други не дават.Живеят си в техния си свят мишите душици,тъпчат си кучетата с глупости,а после ни учат на морал.А председателите на тези федерации...И най-смешното е,че се имат за патриоти и природозащитници. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност както и да се казва породата все някой ще злоупотребява с кучетата от ВСИЧКИ породи, докато няма строги закони и ветеринарномедицински изисквания за отглеждането на животни в домашни условия.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребители

ООоо, ПРИВЕТ - ти си тук някъде :bye1: и не се обаждаш :bye2:

МНОГО СЛАДКО ДУДЕ :) отива му да е властелин на България!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
ООоо, ПРИВЕТ - ти си тук някъде :bye1: и не се обаждаш :bye2:

МНОГО СЛАДКО ДУДЕ :) отива му да е властелин на България!

Привет !

Аз винаги съм тук, независимо къде и за колко ходя.

Бях си забравил паролата за влизане, но се надявам сега всичко да е ОК!

Поздрави и с най-добри чувства!

Дуде'то го снимах тази пролет при една от обиколките си из Родопите.

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

За Каракачанското куче или как дявола чете евангелието

Статия с горното заглавие бе отпечатана в списание "Моят приятел Кучето". Тъй като съм я качил и в собствения си блог, тук помествам само връзката към него.

http://cynology.blogspot.com/2009_08_16_archive.html

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Статията е много хубава! Надявам се това да не остане просто така..., а хората да се информират за тези неща :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Статията е много хубава! Надявам се това да не остане просто така..., а хората да се информират за тези неща :)

Аз също се надявам.

Благодаря!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Арес - кучето герой.

В какво се изразява героизма на Арес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преди около 2 месеца изгарят два семейни хотела в едно еленско село. Пожара става малко след 2ч. след полунощ. В едната сграда се намирали стопанина на Арес и самия Арес, а в другата 11 ученици от Варна и техните учители. Като пламва пожара кучето така се разлаело, че събудило стопанина си, който от своя страна отишъл при съседите и успяли да изведат всички спящи деца от съседния хотел и техните придружители.

Ако не е бил Арес щяло да има жертви. Мисля, че е достатъчно за му се прикачи това определение.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много симпатично куче!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...