Къде е станал Големия взрив? Къде се намираме спрямо него?

[Gravity]

Преди 1 час, Сизиф said:

Масата на покой има свойството инертност, 3 закон на Нютон, "всяко силово действие има равно по големина и противоположно продиводействие". да се знае че това противодействие не е действие а само противодействие, което създава "съпротивление" на действащата сила. Всъщност противодействащата сила също е действаща, понеже скоростта на дейсващото тяло намалява вследствие противодействието на тялона на което е приложена силата от движещо се тяло например. Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото по дефиниция а не фактологически смисъл. Нали затова тяло което се движи със скорост близка до тази на светлината, не може да се ускори повече, защото инертноста му расте до безкрайност, все едно че и масата му на покой расте да безкрайност. Обаче двете маси "релативистката"/която вече не се ползва като термин от релативизма/ и масата на покой не са идентични в смисъл че релативистката маса всъщност не е маса а има само свойството инертност на масата.

Това свойство не е същото за двете величини, а ти започна с това, че имат същите свойсва. Та, кои свойства имаш предвид?

[scaner]

Преди 2 часа, Сизиф said:

Масата на покой има свойството инертност, 3 закон на Нютон, "всяко силово действие има равно по големина и противоположно продиводействие". да се знае че това противодействие не е действие а само противодействие, което създава "съпротивление" на действащата сила. Всъщност противодействащата сила също е действаща, понеже скоростта на дейсващото тяло намалява вследствие противодействието на тялона на което е приложена силата от движещо се тяло например. Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото по дефиниция а не фактологически смисъл.

Ще ме извиняваш, но този цитат е салата от неверни, неправилни и противоречиви представи.

Първо, "масата има свойство инертност" е невярно - масата не е обект, за да има физически свойства. Правилното е: масата измерва инертността.

Второ, "противодействието не е действие, а само противодействие" е невярно. Според третият закон на Нютон действие и противодействие са равноправни, действието е равно на противодействието, но с обратна посока. Ако ти се удариш в някаква преграда с някаква сила, то преградата те удря със същата сила, но в противоположна посока. И ти, и преградата действате. Това е смисъла на "действието е равно на противодействието", няма водещ и подчинен в тая картинка, освен произволните етикети които сам слагаш - този действа, а онзи противодейства. Разменяш етикетите, и картинката пак остава вярна.

Следваща некоректно нещо: "противодействието създава съпротивление на действащата сила" създава грешна представа: по закона на Нютон силите не се унищожават, не се компенсират взаимно, защото действат на различни тела. Иначе при удар предметите нямаше да помръдват, защото биха компенсирали  силата на удара с противодействие. Третия закон на Нютон е тънка работа, и понякога е трудно на човек да се ориентира в него.

Следващото неправилно твърдение в горното изказване: "Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото". Дори силата да не извършва работа, не престава да бъде действаща сила. Ако натискаш върху неподвижен камък, няма преместване, няма извършена работа, но силата никъде не изчезва. Ако подпреш падащ камък, също няма преместване, но има сила (подпиращата). Всяка сила перпендикулярна на движението (центростремителната, при въртене на тяло около ос) също нямаш преместване и не се върши работа, но ако я махнеш, тялото ще отлети.

Изобщо смесваш и съпоставяш несъпоставими понятия: инертност, сила, работа. Инертността няма общо с третия закон на Нютон, а с втория.

Ако ги съобразиш тези забележки, изказването може да стане два пъти по-кратко и доста по-разбираемо от физична гледна точка.

Преди 2 часа, Сизиф said:

Нали затова тяло което се движи със скорост близка до тази на светлината, не може да се ускори повече, защото инертноста му расте до безкрайност, все едно че и масата му на покой расте да безкрайност. Обаче двете маси "релативистката"/която вече не се ползва като термин от релативизма/ и масата на покой не са идентични в смисъл че релативистката маса всъщност не е маса а има само свойството инертност на масата.

И това е некоректно от гледна точка на релативизма. Промяната на инертността със скоростта е представа, идваща от незадълбочена работа с формулите от зората на релативизма, когато много учени са бързали да популяризират нещата за народните маси. Прибързаното представяне на импулса като m.v и в релативизма дава вид на формулата, която много лесно се интерпретира като променлива маса със скоростта. Но ако човек се задълбочи повече в релативизма се оказва, че импулсът е компонент на вектор, векторът на енергията-импулса. В релативизма има всеобщи правила как един вектор се трансформира от една система (в покой) към друга система (в движение), и това става чрез Лоренцовите трансформации. Самите лоренцови трансформации трансформирът 4-мерната дистанция до някаква точка (събитие), която също е вектор. Та като се вземе това свойство на импулса, се оказва, че масата в него си остава константа, не се променя със скоростта. 

Изобщо, векторът на енергията-импулса има големина, която е инвариант, и която е уравнението което споменах:  в което масата е константа, масата на покой. От това уравнение ясно се вижда, че когато тялото се ускорява, тоест импулсът му расте, расте и енергията която трябва да му се придава, а масата не се променя. И ако се разпише импулсът чрез скоростта става видно, че с повишаване на скоростта много бързо нараства нужната енергия, и за да се достигне скоростта на светлината, трябва да се приложи неограничено много енергия: защото импулсът нараства, а не масата. 

Но и това сме го дъвкали многократно...

И да се върнем към коректното твърдение: масата е мярка за измерване на инертността. И в случая инертността не зависи от скоростта. При високи скорости освен инертността, трябва да се противопоставяш и на импулса, колкото по-голям е импулса, толкова по-голяма сила трябва да прилагаш за да го промениш (да припомня, според класическата физика силата е равна на промяна на импулса за временен интервал F=dp/dt, същото е и в релативизма). Но промяната на импулса не е инертност, тук аналогията с класическата физика изяснява нещата. Ако използваш за обяснения релативистската маса, пропускаш обясненията с нуждата от сила за промяна на импулса, и получаваш погрешно обяснение (и количествено). Затова и релативистска маса не се ползва.

[scaner]

Преди 10 часа, Кухулин said:

Не разбирам логиката - кое какво изключва. Като минимум горният модел предизвиква Вакуумната катастрофа, което не е малко  Ако нулевите колебания на електронното поле бяха в рамите на един електрон, откъде ще дойде катастрофата?

При първични черни дупки позитрони може да се раждат колкото искат, там има екстремни процеси които внасят енергия за това, не са проблем.

Катастрофата може да дойде, ако вакуумът не е устойчив, ако е във временно неравновесно състояние (което никой не знае, има ли такова по-ниско енергетично ниво, няма ли, къде е, и с какви характеристики ако има). И горният ти модел дава процес на непрекъснато нарастване на позитроните в околния свят: раждат се двойки електрон-позитрон, ето ги нарастващият брой позитрони (а ги няма). Да, позитроните могат на по-късен етап да анихилират с електрон (най-вероятния процес), то това ще доведе до светене идващо от всички посоки, от цялото наблюдаемо пространство, на гама лъчение с енергия равна на анихилиращата двойка (и модулирано от разширението на пространството така, както и реликтовото). Не съм чул да има такова наблюдавано нещо. Но и да се появи в бъдеще (поради слаби уреди сега), това още не е стъпка към вакуумна катастрофа, а бавен процес който ще нараства във времето със много малка скорост. 

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

И горният ти модел дава процес на непрекъснато нарастване на позитроните в околния свят: раждат се двойки електрон-позитрон, ето ги нарастващият брой позитрони (а ги няма).

Горният модел дава нарастване на позитроните в съвременния свят само при изпарение на свръхмалки черни дупки. А дали те се изпаряват точно в съвременния свят, това не е много ясно. На първичните черни дупки от инфлацията трябва горе-долу да им е дошло времето, ама това е малко хвърляне на боб, плюс-минус...

А иначе от нулевите колебания се раждат виртуални електрони и позитрони, които при анихилация не излъчват. За да станат реални трябват много силни деформации в пространството, каквито днес практически липсват или поне не са наблюдавани.

[Сизиф]

Преди 25 минути, scaner said:

Първо, "масата има свойство инертност" е невярно - масата не е обект, за да има физически свойства. Правилното е: масата измерва инертността.

О кей съгласен.

 

Преди 26 минути, scaner said:

Второ, "противодействието не е действие, а само противодействие" е невярно.

В друг смисъл съм го твърдял, ако си вникнал в смисъла ще разбереш защо съм го казал.

 

Преди 28 минути, scaner said:

Следваща некоректно нещо: "противодействието създава съпротивление на действащата сила"

Не е така, ако нямаше съпротивление на действаща сила, един автомобил нямаше да спре като натиснеш спирачките.

 

Преди 32 минути, scaner said:

Следващото неправилно твърдение в горното изказване: "Действаща сила е само силата която извършва работа за преместване на тялото". Дори силата да не извършва работа, не престава да бъде действаща сила. Ако натискаш върху неподвижен камък, няма преместване, няма извършена работа, но силата никъде не изчезва. Ако подпреш падащ камък, също няма преместване, но има сила (подпиращата). Всяка сила перпендикулярна на движението (центростремителната, при въртене на тяло около ос) също нямаш преместване и не се върши работа, но ако я махнеш, тялото ще отлети.

Не е така, няма как диспенсионните сили да извършват механична работа.

 

Преди 36 минути, scaner said:

Изобщо, векторът на енергията-импулса има големина, която е инвариант, и която е уравнението което споменах:  в което масата е константа, масата на покой. От това уравнение ясно се вижда, че когато тялото се ускорява, тоест импулсът му расте, расте и енергията която трябва да му се придава, а масата не се променя. И ако се разпише импулсът чрез скоростта става видно, че с повишаване на скоростта много бързо нараства нужната енергия, и за да се достигне скоростта на светлината, трябва да се приложи неограничено много енергия: защото импулсът нараства, а не масата. 

Но и това сме го дъвкали многократно...

 

Докато се прилага тази енергия тялото ще продължи да се ускорява, и нищо не би могло да му попречи достигането на скоростта на светлината, какво като импулсът му нараства, тази величина е измерима само от външна отправна система. Ако нараства обаче инертноста с нарастването на скоростта ще дойде момент когато повече тялото няма да се ускорява от приложената му сила.

 

Преди 41 минути, scaner said:

И да се върнем към коректното твърдение: масата е мярка за измерване на инертността. И в случая инертността не зависи от скоростта. При високи скорости освен инертността, трябва да се противопоставяш и на импулса, колкото по-голям е импулса, толкова по-голяма сила трябва да прилагаш за да го промениш (да припомня, според класическата физика силата е равна на промяна на импулса за временен интервал F=dp/dt, същото е и в релативизма). Но промяната на импулса не е инертност, тук аналогията с класическата физика изяснява нещата. Ако използваш за обяснения релативистската маса, пропускаш обясненията с нуждата от сила за промяна на импулса, и получаваш погрешно обяснение (и количествено). Затова и релативистска маса не се ползва.

Импулса не се съпротивлява на действаща сила, променливият импулс е просто ускорение, така че нищо не възпрепятства ускорението при нарастване на импулса. А за да имаме лимит в скоростта трябва нещо да възпрепятства ускорението. Обясненията ти нищо не обясняват

[scaner]

Преди 48 минути, Сизиф said:

Не е така

Виж сега, тук не е място да ми се тръшкаш и да сричаш класическата физика. Аргументирал съм се и съм наблегнал на важните точки, дал съм насочващи примери, остава ти да си напишеш домашното и да схванеш нещата. Ако се връщаш към старите навици да се тръшкаш за всичко, кажи си от сега.

 

Преди 48 минути, Сизиф said:

Докато се прилага тази енергия тялото ще продължи да се ускорява, и нищо не би могло да му попречи достигането на скоростта на светлината, какво като импулсът му нараства, тази величина е измерима само от външна отправна система. Ако нараства обаче инертноста с нарастването на скоростта ще дойде момент когато повече тялото няма да се ускорява от приложената му сила.

Каква външна система, какви пет лева? Тялото се движи само във външна система, в собствената винаги е в покой, и изобщо не говорим за нея. И няма "ако инертността нараства обаче", това е физика а не гадаене - обяснил съм ясно, че пречката да се ускорява е голямата нужна енергия, която трябва да се влага (чрез силата), без да си играем с нарастване на инертност. Любопитното тук е, че тялото ще продължи винаги да се ускорява от приложената сила (по акселерометъра в собствената му система), но промяната в нарастването на скоростта ще намалява във външна система, скоростта му все по-бавно ще се доближава до светлинната без да я достига никога. 

 

Преди 48 минути, Сизиф said:

Импулса не се съпротивлява на действаща сила, променливият импулс е просто ускорение, така че нищо не възпрепятства ускорението при нарастване на импулса.

Е как да не се съпротивлява? Основно уравнение в класическата физика е , силата която трябва да приложим за да повлияем на едно тяло (демек силата с която то се съпротивлява на въздействието) зависи за даден интервал време каква промяна на импулса искаме да постигнем. Ако искаме тялото да спре (удар в стена например, за някакво фиксирано време), колкото по-голям е импулсът, толкова по-голяма сила ни трябва за да го докараме до нула, демек до спиране. Силата пряко зависи от импулса, не от масата, в класическата физика масата е постоянна. Така че да, импулсът играе основна роля в съпротивлението. Инертността от друга страна има роля във втория закон на Нютон, чрез  ускорението, което дадена сила причинява, F=m.a. И докато в класическата физика двете формули са пряко свързани, в релативизма е по-сложно - там ако интерпретираме инертността от второто уравнение, нещата в релативизма ако разглеждаме релативистичната маса почват да зависят в какво направление спрямо скоростта прилагаме силата - и се появява напречна маса, надлъжна маса (и още куп маси при други ъгли), много инертности в зависимост накъде действа силата и се заформя голяма каша. Затова релативистската маса е премахната.