МОГИЛИ – СЛЪНЧЕВИТЕ ОБСЕРВАТОРИИ НА ТРАКИТЕ (Книга)

[makebulgar]

Представям ви книгата си за тракийските могили, която ми отне доста време да напиша и която излезе от печат преди две години с помощта на издателство ТАНГРА ИК. Книгата след дълго забавяне вече е на пазара и може да се поръча от сайта, който направих за целта - https://thraciansolarobservatories.bg

В книгата е описано археоастрономическото ми проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, което показва, че първоначалното предназначение на много от тези обекти е било използването им като слънчеви обсерватории.

Проучването е най-обширното археоастрономическо проучване на тракийските могили и подмогилни храмове, провеждано до момента, като в него съм изследвал 1067 тракийски могили намиращи се в 250 групи в България, както и 70 тракийски подмогилни храма. Вследствие на проучването открих слънчеви зависимости при изграждането на повечето от проучените могили, а също така и при 46 от проучените храмове.

Проучването е извършено чрез нова методология на изследване, базирана на съвременните информационни технологии, при която се използват сателитни снимки и програми и приложения за изчисляване и визуализиране на позициите на Слънцето. Наред с това много от дистанционно направените открития бяха заснети реално на терен, като в книгата са дадени много снимки на тези открития включващи изгреви и залези на Слънцето, и слънчеви ефекти в един от храмовете.

Книгата е следствие от по-обширни проучвания, които започнаха с проучването на календара на ранносредновековните българи, използван в Именника на българските владетели, продължиха с проучвания на древните и средновековни календари по света, и на слънчевите обсерватории използвани за създаването им, и достигнаха до проучвания на ранносредновековните ни столици Плиска и Преслав. 

До първата столица Плиска бяха и най-ранните ми открития на тракийски могили със слънчеви зависимости вложени в тях, като на кориците на книгата са дадени снимки на първото значимо откритие, което направих – изгрева на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могилата на върха на Мадарското плато, сниман от голямата могила Кабиюк. Могилата Кабиюк, въпреки че става част от българското укрепление изградено около нея, се предполага, че преди това е била тракийско светилище. Могилата на Мадарското плато, заедно с втората могила, намираща се до нея, е тракийска могила от класическия период на тракийската култура – V-IV век пр.Хр.  
След това откритие проучих дистанционно още стотици могили, като навсякъде откривах сходни или още по-интересни зависимости, които се натрупваха и подкрепяха доста солидно хипотезата за това, че могилите са били слънчеви обсерватории. 

 

  
Ил. 1. а) Снимка на залеза на Слънцето в деня на зимното слънцестоене над могила Голяма Косматка, направена от върха на могила Шушманец. б) Диаграма върху сателитна снимка с посоката на залеза в деня на зимното слънцестоене от върха на могила Шушманец.

Най-интересното откритие относно могилите беше, че много двойки близко или по-далечно разположени могили всъщност са двойки могили, от които могат да се наблюдават няколко слънчеви събития – изгреви и залези на Слънцето в дните на слънцестоенията, равноденствията и средите на сезоните. При това в някои случаи могилите бяха групирани така, че образуваха няколко двойки могили покриващи всички възможни основни дати от слънчевия календар. Това показваше, че размерите на могилите и разстоянията между тях са специално подбирани, а също така, че траките са имали сложен слънчев календар.

 

 

Ил. 2 а) Диаграма върху сателитна снимка с посоките на изгрев и залез на Слънцето в дните на слънцестоенията, при двете могили до Венчан. б) Снимка на изгрева в деня на лятното слънцестоене покрай Горната могила, направена от върха на Долната могила.

Проучването на могилите естествено доведе и до проучване на подмогилните храмове за археоастрономически зависимости вложени в тях, доколкото такива проучвания вече са правени и са накарали някои учени да определят някои от храмовете като слънчеви обсерватории, заради навлизащите през входовете им слънчеви лъчи. 

Проучването на храмовете доведе до много интересни открития, като се оказа, че не само входовете с тяхната височина и ориентация са служели като обсерватории, но вероятно и кошеровидните куполи са изпълнявали такава функция. Геометрията на куполите се оказа такава, че при свалени покривни камъни през отворите в таваните на храмовете слънчевите лъчи биха навлизали в тях по особен начин, така че слънчевите петна, образувани от тях в някои от основните слънчеви дни по пладне, биха попадали точно до стената на храма. Така наред с изгревите и залезите на Слънцето тракийските жреци-астрономи са имали възможност да следят и височината на Слънцето, чрез удобни обсерватории, в които са можели да се отделят от окръжаващия ги свят и да се концентрират върху календарните наблюдения. Тези открития са подкрепени по много добър начин от сведението на Макробий, според което траките почитали Слънцето в кръгъл храм с отвор в покрива, през който отвор навлизали слънчевите лъчи и чрез тях се откривала вселената.

 

  

Ил. 3. Диаграма на сечението на храма под Момина могила със слънчевите лъчи по пладне в деня на лятното слънцестоене, падащи през отвора в купола. а), б), в). Снимки на позициите на слънчевото петно в три момента около пладне в храма под Момина могила.

Геометрични зависимости свързани с наблюдение на Слънцето чрез отвора в купола открих при повечето от най-известните тракийски храмове в България, включително тези в Долината на тракийските владетели – Казанлъжки храм, храм на Севт III, храм Грифони, храм под могила Голяма Арсеналка, храм до Бузовград, Мезешки храм, храм до връх Шейновец и други.

Наред с описанията на всички тези нови археоастрономически открития, в книгата има и обширно въведение в което са описани древните и средновековни слънчеви обсерватории и календари, историята на траките, и могилите и храмовете от археологическа и архитектурна гледна точка. Освен това в края на книгата има няколко приложения с мои археоастрономически проучвания на други обекти – могили извън България, пирамидите в Гиза, елинските толоси и Пантеонът в Рим, като те по един или друг начин са свързани с основните теми на книгата. 

 

Книгата е предназначена за специалистите – археоастрономи, траколози, археолози, историци, и за широк кръг читатели интересуващи се от древната астрономия, от историята на траките и от древните слънчеви култове.

Книгата е богато илюстрирано, луксозно, пълноцветно издание, с 382 страници и 605 изображения, като форматът ѝ е 28.5 x 21.8 x 2.9 см.

При поръчка на 2 или повече книги доставката е безплатна.

Желаещите потребители на форума могат да поръчат копие на книгата през сайта с 10% отстъпка, като използват талон за отстъпка „naukabg” – https://thraciansolarobservatories.bg/order/

Редактирано Преди 51 минути от makebulgar

[D3loFF]

Сайтът много хубаво изглежда - малко на National Geographic наподобява. Всеки труд трябва да се уважава. Айде честито и да си с по-научно неутрално виждане занапред за някои работи.