Нови различия между Правописния и Тълковния речник

[Стефан Атанасов]

Загадките на българския синтаксис

Нови различия между Правописния и Тълковния речник

За думите, които могат да се възприемат като причастия и прилагателни имена едновременно

 

     И двата речника са издания на БАН и на Института за българския език, а нашето проучване на сегашния нов казус тръгва от един пример, публикуван в Трети том от граматиката, която също е издание на БАН. В параграф 296 Константин Попов прави извода че, при формите за учтивост прилагателното име не се съгласува с подлога. Първият пример: „Вие сте учтив и внимателен“, не би могъл да предизвика никакви спорове. Прилагателните имена остават в единствено число, подобно на страдателните причастия. Там примерите са два: „Вие сте назначен в Търново“ и „Вие сте поискали да бъдете преместен във Варна“. Но ето го и последния пример: „Вие из­глеждате посърнал“. Прилагателно име е, защо да не остане и то в единствено число.

     В Правописния речник обаче думата „посърнал“ е обозначена само като причастие. Действително причастие според старата терминология, или „деятелно“, според новата. Да се приеме, че автор като Константин Попов погрешно е възприел едно причастие като прилагателно, това би било абсурдно. Според Речника на българския език  „посърнал“ се явява „причастие от посърна. Среща се и като прилагателно“. Ако една и съща дума може да се тълкува и като причастие, и като прилагателно едновременно, би следвало това да се заяви много по-ясно и недвусмислено, защото могат да се дадат и други примери. И ако все пак се приеме, че „посърнал“ е хем причастие, хем прилагателно име, би следвало и съгласуваният и несъгласуваният вариант на изречението да се приемат като еднакво правилни:

     Първи вариант: Вие изглеждате посърнали. (като причастие)

     Втори вариант: Вие изглеждате посърнал. (като прилагателно име)

     Кой от двата модела е за предпочитане, аз не се наемам да отговоря, но оставям дискусията отворена и за други мнения.

     Забележка: В третия том на граматиката Константин Попов е дал само един пример. Колко са всичките словоформи, които могат да се определят като причастия и прилагателни имена едновременно, засега остава неизвестно. Твърди се също така, че Речникът на българския език не може да служи като справочник за достоверността на правописа – мнение с което не съм съгласен.