Възвишеното като естетическа категория

[Мълчаливец]

Опитвам да вместя възившеното в естетическите категории. Философстващи по темата го възприемат като нещо пораждащо страх, трепет и същевременно възхитително и великолепно. Най- близко по преживяване е "божествено" със своя страх и преклонение пред великолепието и могъществото на божеството. Така че такова изображение може да се отнася тъкмо към божеството или изображение на човек, кмуникиращ, достигащ до божеството. Възпиремането на Алпите у някои философстващи, като нещо възвишено се отнася към същото преживяване, но като че ли свързано с идол, с обожествяване на природен феномен, било то река, скала или цял планински масив- Алпи, Хималаи или връх Хан Тенгри в Тяншан.

Именно като възвишена връзка с божеството възприемам изображенията на св. Агнеса или Каещата се Магдалена.

[Мълчаливец]

Това, че преживяването е религиозно, за естетиката не е по- различно от преживяването на тъга, смях, защото всъщност тяхното представяне е естетическото. Поради това, представянето на възвишеното като краен случай на красивото може да се разбира конкретно като досег до божественото или до Платоновата идея, до трансцендентното.

Едно приемливо определение е: Възвишеното е естетизация на религиозно или квазирелигиозно преживяване — на човешкия трепет пред превишаваща го сила, величие или присъствие, което поражда страх и преклонение, но и възхищение.

За да намерим мястото на възвишеното в естетиката, подходящо е да го определим спрямо неговото противоположно. Най- близо до идеята за обратно на възвишеното е низкото. Първото е онова горе, в небето, а второто е долу, в калта. Долу в предчовека.

Досегът със Сатана, разбиран като божество не е низко, ако приемем определението, че възвишеното е изображение на досега с божество, но низкото добива естетическа форма в изображенията на обладани от дявола или понасящи екзорсизъм. Те са изобразявани в едни диви форми, като пред-човеци. Низкото се управлява не от високи преживявания, а от глад, похот, страх, агресия, от физиология без смисъл, нагон, импулс, отсъстие на морал.

Синоними на „низост“ като морална категория: подлост,  дребнавост, безчестие, безсрамие, принизеност, падение, скотщина, озверяване, разпад, разчовечаване.При низостта има физиологична полезност, користност, утилитарност без идеали, вулгарност.

В руски се подразбира като нещо при което липсва високото, висшето, но обикновено не се свързва пряко със злото и злодеянието.

В немската традиция възвишеното въздига човека над природата, а низкото го връща обратно в нея, но не като хармония, а като регрес.

Направих уточнението, че низостта е представена като морална категория  като оценка на наблюдателя, но в изкуството освен като естетическа низост, същата може да бъде представена като комична, трагична, отвратителна. Съмнително е, но теоретично възможно и като героична, но със сигурност може да бъде представена като анти- героична.

Едно приемливо определение е: низкото е естетизация на човешкото падане под културната, под духовната и смисловата мярка — към телесното, животинското и инстинктивното.

Ще си позволя някакво обобщение: Възвишеното е естетизация на стремежа и преживяване на докосване до над- човешкото, идеалното, божественото; низкото е естетизация на падането под- човешкото, към инстинкта, телесното и предкултурното.

[Мълчаливец]

Естетически категории у Тициан

Тициан, който е бил умен събеседник не е оставил думи, но размишленията му са в неговите изображения.

Възвишеното

Как поставя той възвишеното? Най- изразителното изображение, в което той излага своя възглед е „Възнесение Богородично”- Асунта. https://en.wikipedia.org/wiki/Assumption_of_the_Virgin_(Titian)

То е вертикално позиционирано между земното и божественото, но не като средно, а като тенденция на движение към божественото. Божественото е изразено алегорично от образа на Бог- Отец, като представя духовното, трансценденталното. Към възвисяването на душата на Богородица, Тициан добавя и мащаба на величието- триметровата й фигура, виждаме в среда от облаци.

Възвишеното и красивото

Възвишеното е сравнено с красивото в „Земната и небесна любов” https://en.wikipedia.org/wiki/Sacred_and_Profane_Love . Позицията е хоризонтална. Красотата е изразена от декорация- не само дрехи, но и накити, специални грижи. Възвишеното е в голотата на душата. Помежду им е мраморен саркофаг, красив чрез барелефи и превърнат в селски водопой. Преходност. Разбрах, че красивите орнаменти не възвисяват, а радват очите- телесното. Възвишеното е отново в динамика и стремеж нагоре.

Друг поглед към картината ТУК

Възвишеното и греха

Възвишеното и греха са изразени в „Каещата се Магдалена”. https://en.wikipedia.org/wiki/Penitent_Magdalene_(Titian,_1565)   Възвисяването й се изразява в погледа към висинето. Така позицията е отново вертикална- погледът тегли високо, а масивното тяло тегли надолу. Тициан няма популярна картина на „Благоразумният разбойник”, но тази притча важи и за Мария Магдалена- тя има право на възвишеност, независимо от греха на тялото.

Възвишеното и трагичното

Възвишеното и трагичното се срещат в „Св. Себастиян”.  
https://en.wikipedia.org/wiki/Saint_Sebastian_(Titian,_Hermitage) Погледът на светеца е насочен към небето, тялото е привързано към земята. Голотата, душата му е подложена на страдания, но на лицето му няма ужас и гняв. Той не е герой, а страдалец, който има сериозни мотиви да отстоява своите норми, макар да губи живота си.

Угасналото възвисяване

В късните християнски изображения на Тициан, възвишеното е вече бледо, като отминал младежки идеализъм. Овенчаният с трънен венец Исус не се възвисява. https://en.wikipedia.org/wiki/The_Crowning_with_Thorns_(Titian,_Munich)   Лицето му е надолу, с притворени очи. Той не търси небето, а себе си в света, където злото надвива, но трябва да се отстояват законите на доброто. Примирение в трагичното на земното.

[Мълчаливец]

On 24.01.2026 г. at 21:28, Мълчаливец said:

Едно приемливо определение е: Възвишеното е естетизация на религиозно или квазирелигиозно преживяване — на човешкия трепет пред превишаваща го сила, величие или присъствие, което поражда страх и преклонение, но и възхищение.

Смущаваше ме представянето на Възвишеното като религиозно, трансцендентално. За да станат понятията по- достъпни, нека бъде не религиозно, а "Идеал, идеално". Това дефиниране включва релиозното, но и каквито и да са идеали- идеалът за музикално изпълнение или архитектурна постройка. Така можем да си обясним използването на "възвишена музика" и "възвишени катедрали", но също и "възвишена постъпка", възвишени отношения" и дори "възвишена тишина"

Когато едно събитие или поведение е близо до идеала, то е възвишено. Когато в едно художествено произведение или изображение се изразява отношението, че събитието или поведението е близко до идеала, това е естетизация на възвишеното поведение и е именно естетическата категория Възвишено.

Така извеждаме Възвишеното от събитието и го заявяваме като отношение. По този начин се изяснява относителността на възвишеното и изобщо на естетическите категории- всеки има свое отношение както към идеала, така и към събитието и неговата близост до идеалното.

При това

[Мълчаливец]

On 24.01.2026 г. at 21:28, Мълчаливец said:

Поради това, представянето на възвишеното като краен случай на красивото може да се разбира конкретно като досег до божественото или до Платоновата идея, до трансцендентното.

Отказвам се от този текст заради определението на Възвишеното като Краен случай на красивото. Възвишеното не е Красивото. Красивото, правилното, адаптивното е човешко. Примерно да си плащаш данъците (кесаревият денарий) е добра постъпка, красива, но не и възвишена, а укриването е престъпна, грозна постъпка. Възвишеното не е в денария, а в нещо по- висше, простете за тавтологията. Между красивата реалност и възвишеното има пространство, което Тициан е запълнил със саркофаг, а Данте с цял пъкъл, ако нямаш сили да се бориш с трите звяра, разбира се. 

On 31.01.2026 г. at 8:51, Мълчаливец said:

възвишеното? Най- изразителното изображение, в което той излага своя възглед е „Възнесение Богородично”- Асунта. https://en.wikipedia.org/wiki/Assumption_of_the_Virgin_(Titian)

То е вертикално позиционирано между земното и божественото, но не като средно, а като тенденция на движение към божественото.

Тук съм представил възвишеното като гранично до човешкото и под божественото. Възвишеното е именно това, което са смятали за божествено- идеалното. Това е място на идеите, включително и тези за бог, за комунизъм, за войнска доблест, за Родина, за идеален родител, за жертвоготовен колега и пр.. Това обяснява и защо гибелни постъпки в името на Исус, Родината или комунизма се смятат за възвишени, както и жертви заради други идеали, недостъпни по принцип за човека.

 Бих представил отношенията на красивото към възвишеното като обхващащите "небеса" при геоцентричния модел на планетите. Идеалното е най- външното, звездно небе. Това, естествено, подлежи на промяна, осмисляне или зачеркване, което не е необичайно за мен и е част от процеса.  

Редактирано Февруари 5 от Мълчаливец