Тертеровци в Сърбия

[Galahad]

Вече стана нещо като поредица да проследяваме съдбата в чужбина на някои династии управлявали България. Затова реших да пусна една тема за клона на династията на Тертеровци в Сърбия.

Георги І Тертер се възкачил на българския престол в смутните години на вътрешни размирици и на сериозна външна заплаха от татарите. Естествено е било да потърси начини да установи добри отношения със съседите, за да укрепи позициите си. Опита му да се сроди с виз. император се оказал не особенно успешен - бълг. патриарх (навярно св. Макарий) се противопоставил на разтрогването на предишният му барк, тъй че с промяната на полит. обстановка във Византия, той си получил обратно и предишната съпруга.

Сродяването със Сърбия също не протекло съвсем успешно. Неговата дъщеря Ана станала една от съпругите на крал Стефан Милутин(1282—1321 г.). Бракът обаче не продължил дълго и след разтрогването му тя заминала за Византия, където се омъжила повторно. С това браковете на Милутин не свършили и за него се състезавали дъщерята на виз. император Симонида и овдовялата съпруга на цар Смилец. Надделяла Симонида, но и българската дипломация постигнала известен успех - престолонаследникът Стефан Дечански се омъжил за Теодора, дъщерята на царрицата. От този брак се родил цар Стефан Душан.

Пръстена на кралица Теодора, дъщерята на цар Смилец

Другата дъщеря на Смилец се омъжила за деспот Елтимир, брата на цар Георги І. Най-вероятно от този брак се е родил Йоан Драгутин. Според Божилов Драгутин е брат на царица Елена и съотв. на цар Иван Александър, защото Душан в една своя грамота го нарекъл свой истински брат. Но по-вероятно е син на Елтимир и е наречен брат на царя, защото майките им са били сестри.

Портрет на Йоан Драгутин в манастира "Св. Георги"

[plamen_starbov]

Действително овдовялата жена на цар Смилец предлага българския трон на сръбския крал Стефан Милутин. Това е един позорен акт. Но в тази връзка ще попитам. Вследствие на това наричат ли се след този период или след женитбата на Стефан Дечански с Теодора сръбските владетели "цар на България" или нещо от този род? Например като австрийския император.

[Galahad]

Действително овдовялата жена на цар Смилец предлага българския трон на сръбския крал Стефан Милутин. Това е един позорен акт. Но в тази връзка ще попитам. Вследствие на това наричат ли се след този период или след женитбата на Стефан Дечански с Теодора сръбските владетели "цар на България" или нещо от този род? Например като австрийския император.

Ами не знам дали наистина е предлагала да се ожени за краля и да му даде като зестра Бълг. царство или просто бълг. дипломация се е опитала да осуети сближаването на Византия и Сърбия. Макар в някои днешни книги да се твърди, че бълг. дипломати загубили, всъщност се е стигнало до полит. компрамис - Симонида се омъжила за краля, но дъщерята на Смилец се омъжила за престолонаследника. Усилията на царицата явно са били с цел да избегне династичен брак между Сърбия и Византия, който съюз евентуално да се насочи към България. Тъй че действията на царицата трябва да се оценят положително, защото ловко е избегнала да се създаде около България вражески обръч.

Някои сръбски велможи се титулували като бълг. господари защото владеели бълг. земи - напр. Деяновичите (Константин и Иван Драгаш) или Мрняевичите )Вълкашин, Углеша и Марко). В замяна на това пък брата на Иван Александър, който управлявал област в Албания не се е титулувал като бълг. деспот.

[plamen_starbov]

Ами не знам дали наистина е предлагала да се ожени за краля и да му даде като зестра Бълг. царство или просто бълг. дипломация се е опитала да осуети сближаването на Византия и Сърбия. Макар в някои днешни книги да се твърди, че бълг. дипломати загубили, всъщност се е стигнало до полит. компрамис - Симонида се омъжила за краля, но дъщерята на Смилец се омъжила за престолонаследника. Усилията на царицата явно са били с цел да избегне династичен брак между Сърбия и Византия, който съюз евентуално да се насочи към България. Тъй че действията на царицата трябва да се оценят положително, защото ловко е избегнала да се създаде около България вражески обръч.

Някои сръбски велможи се титулували като бълг. господари защото владеели бълг. земи - напр. Деяновичите (Константин и Иван Драгаш) или Мрняевичите )Вълкашин, Углеша и Марко). В замяна на това пък брата на Иван Александър, който управлявал област в Албания не се е титулувал като бълг. деспот.

Ние учихме обратното, Галахад: действията на българската царица са представени като връхна точка в българската политическа немощ през този период. Да, избягва се създаването на обръч около България, но нека направим една уговорка: според мен е възможен и съюз с татарите срещу Сърбия. Нали все пак те господстват на практика унас по това време. Или много бъркам ...

[Galahad]

Ами аз не виждам нищо хубаво в един брачен съюз между двама наши съседи като Сърбия и Византия, в който не участва и България. От това, което е писал Метохит става ясно, че бълг. пратеник се е опитвал по-скоро да осуети брака със Симонида, а не толкова да задоми бълг. царица.

[plamen_starbov]

Наистина, България би била поставена в трудно положение. Сърбия по това време владее Македония и има аспирации към България. Византия пък е на път да загуби почти всичко в Мала Азия и насочва погледите си към Балканите. В тази обстановка е съвсем лесно да се предвиди срещу кого би бил насочен един византийско-сръбски съюз. Галахад, изглежда, че понякога учебниците не дават еднозначно оценка на дадено събитие.

[Frujin Assen]

На мен ми идва на умът и друго, ами ако царицата просто се опитва да използва авторитета на сръбския крал във вътрешните борби в България? Ако той стане владетел и на нашата страна, синът и е осигурен откъм претенденти които ще бъдат респектирани от сърбина.

[plamen_starbov]

На мен ми идва на умът и друго, ами ако царицата просто се опитва да използва авторитета на сръбския крал във вътрешните борби в България? Ако той стане владетел и на нашата страна, синът и е осигурен откъм претенденти които ще бъдат респектирани от сърбина.

Може би ще стане ситуацията като поговорката "Хем вълкът сит, хем агнето цяло." Така сърбите на теория ще са царе на България, но на практика българите ще си имат български цар. Болярите няма да правят заговори, изхождам от това, че малкият цар ще има подкрепата на повече хора. Интересна хипотеза.

[Galahad]

Не трябва да се приема, ча ако се стигнело до брак между сръбския крал и бълг. царица не означавало, че България става подвластна на Сърбия, а се получавала реална уния - един владетел е господар на 2 отделни държави. Понякога това е водело до обединение на държавите както става при брака на краля на Арегон и Леон Фердинанд с кастилската кралица Изабел, но можело и да си останат отделно както става при брака на испанския крал Филип и кралицата на Англия Мария Тюдор (ако тя родяла и починела, то Филип е щял да е само регент докатъ синът им навърши пълнолетие - но тя така и не родила дете).

Разбира се един брак със ср. владетел е означавал и външна подкрепа срещу вътрешните врагове (същото важало и за краля спрямо враговете му в Сърбия). Тъй че този полит. ход на царицата е много умел и удачен, а не е национално предателство, както се опитват да го изкарат някои. Ама то и в последните 100г. какви успехи е имала нашата дипломация, та да може да се оцени правилно един успешен полит. ход! ?!

[emilia_n]

Прав си Галахад за политическия успех на царица Смилцена ( супруга на цар Смилец ). Относно учебниците те са прекалено много. Всеки колектив си тълкува историята както намери за добре. От това страдат учениците.